Б И З Н Е С К О М П А С
КУБА – 2008 г.
/актуализация м. юни 2009 г./
І. Обща информация
Територия-територията на Република Куба е архипелаг с обща площ от кв. м., формиран от остров Куба с площ кв. м, Островът на младежта кв. м. и около 4200 малки острова. На север граничи с полуостров Флорида /САЩ/,на юг-остров Ямайка, на изток - Хаити, и на югоизток - полуостров Юкатан/ Мексико/.
Куба е 70% равнинна страна, с три големи планински вериги - Сиерра де лос Органос, Сиерра де Ескамбрай и Сиерра Маестра с най високия връх Туркино -1974 м.
Климат-климатът е субтропически с два определени сезона - сух / от ноември до април / и дъждовен /от май до октомври/.
Периодът на ураганите е от 1 юни до 1 декември.
Бреговата ивица на Куба е 5 746 км. с отлични плажове, пристанища, крайбрежни градове.
Население - населението на страната е 11.2 млн. жители.
Столица - столицата на Куба е гр. Хавана с 2.2 млн. жители
Официален език - испански език.
В хотелите и туристическите центрове на страната се говори английски, френски, немски, италиански и руски.
Религии - основна религия е католическата;
Има последователи на протестантската, евангелистката, православната и др. църкви. Запазени са някои от африканските обичаи, наследени от негрите-роби, докарвани за работа в захарните плантации на Куба.
Организират се красиви фолклорни фестивали, на които се представят религиозните африкански обичаи.
Национален празник - Националният празник на страната е 1 януари
Тържествено се празнува и 26 юли, деня, в който е извършено нападението на казармата Монкада в гр. Сантяго де Куба от революционните сили, водени от Фидел Кастро.
Национална валута - „кубинското песо” е националната валута, но практически то изпълнява функция само на средство за изплащане на заплати, пенсии и закупуване на основните хранителни продукти по т. нар.”купонна система”, дотирана от държавата.
С обикновеното кубинско песо може да се пазарува само на зеленчуковите пазари и да се закупят много малко стоки с ниско качество в обикновените магазини.
За всички чужденци и за кубинските граждани основно средство за пазаруване е кубинското конертируемо песо CUC.
На 23 октомври 2004 г. Централната банка на Куба с резолюция № 80/2004 г. установи новата монетарна политика в страната чрез премахване свободната циркулация на чужди валути в страната и установяването на кубинското конвертируемо валутно песо CUC като единствено разплащателно средство във валутните магазини, ресторанти, хотели, бензиностанции и др.
При определяне курса на американския долар за CUC се прилага пенализация от 10 %. Курсът на обмяна на щатския долар не е променян от 2005 г. до момента.
В Куба може свободно да се сменя евро, канадски долари, британски лири, швейцарски фарнкове, мексикансо песо и др. и към тези чужди валути не се прилага пенализация.
За тях Централната банка на Куба определя ежедневно курс, който следва тенденциите на международните пазари спрямо валутното конвертируемо песо CUC.
Смяната на валута се извършва в държавните обменни бюра „Кадека”, във всички хотели, на аерогарата.
Няма „черен курс” на обмяна на валута и не се препоръчва никакви смени извън горепосочените места, поради измами / например: вместо смяна на „евро” за CUC може да получите обикновено кубинско песо, което има 24 пъти по-ниска стойност от валутното CUC и е практически неизползваемо/.
ІІ. Форма на управление
Форма на управление - Куба е социалистическа държава, организирана като единна република.
Висш орган на държавата е Националното събрание на народната сила, в което е съсредоточена цялата законодателна власт на парламентарната република.
Избира се за срок от 5 години. Последните парламентарни избори бяха проведени през м. февруари 2008 г.
Националното събрание заседава на ординарни работни сесии през текущата година.
Има само 1 законно разрешена партия - Комунистическата партия на Куба.
Държавата се ръководи от Конституция, приета на 24 февруари 1976 г.
Последните промени на конституцията са от месец юли 1992 г.
Президент / Вицепрезидент – Народното събрание след конституирането си избира от депутатите Държавния съвет на републиката, който се състои от Президента, Първия вицепрезидент, 5 вицепрезиденти, секретар и 23 члена.
Президентът на Куба - Раул Кастро Рус, който е Държавен глава на републиката и Министър-председател.
Първи вицепрезидент- Хосе Рамон Мачадо Вентура
Вицепрезиденти:
Хуан Алмейда Боске
Хулио Касас Регейра
Естебан Лазо
Абелардо Коломе
Изпълнителна власт - Министерският съвет е най-висшия изпълнителен орган на властта и представлява правителството на Куба
Раул Кастро Рус е министър-председател.
На 2 март 2009 г. президентът на Куба Раул Кастро обяви радикални промени в структурата на правителството - намаляване на броя на министерствата, сливане на министерства и смяна на министри
Състав на правителството:
Министерство на вътрешните работи Абелардо Коломе
Министерство на външните работи - Бруно Родригес Парийа
Министерство на отбраната Хулио Касас Регейра
Министерство на правосъдието Мария Естер Реус
Министерство на външната търговия
и чуждестранните инвестиции Родриго Малмиерка Диас
Министерство на икономиката и планирането Марино Албелто Мурийо
Министерство на туризма Мануел Марреро Крус
Министерство на информатиката и съобщенията - Команданте Рамиро Валдес
Министерство на финансите и цените Лина Педраса Родригес
Министерство на финансовата ревизия и контрол
Министерство на тежката индустрия – Ядира Гарсия Вера
Министерство на транспорта - Хорхе Луис Сиерра
Министерство на металургията и машиностроенето Генерал- Салвадор Пардо Крус
Министерство на хранителната индустрия
/включва и рибната индустрия/ Мария дел Кармен Консепсион
Гонсалес
Министерство на леката индустрия - Хосе Ернандес Бернандес
Министерство на захарта Луис Мануел Авила Гонсалес
Министерство на земеделието - Улисес Росалес дел Торро
Министерство на строителството - Фидел Фернандо Фигероа
Министерство на вътрешната търговия Хасинто Ангуло Пардо
Министерство на труда и социалната сигурност Маргарита Марлене Гонсалес
Министерство на науката, технологията
и околната среда – Хосе Мияр Баруекос
Министерство на народното здраве - Хосе Рамон Балагер
Министерство на образованието Ена Елса Веласкес Кобиелла
Министерство на висшето образование Мигел Диасканел Бермудес
Министерство на културата Абел Прието
Официално бяха отстранени от политическия живот в страната бившия първия вицепрезидент на републиката Карлос Лахе и бившия министър на външните работи Перес Роке.
В Министерския съвет на Куба влизат 4 института с ранг на министерства-Националния спортен институт, Кубинския институт за радио и телевизия, Института на гражданската авиация, Националния институт по водни ресурси, както и Централната банка на Куба.
ІІІ. Икономика и основни макроиконномически показатели на страната през 2007
Природни ресурси. Условия за развитие на селското стопанство
Природните условия в Куба са благоприятни за развитието на селското стопанство, но поради влажните островни условия не могат да се отглеждат някои зърнени куртури,
типични за умерения пояс.
Страната внася 58% от хранителните калории и 62% от протеините, които консумира 11 милионното население. През 2007 г. са изразходвани повече от 2 млрд. долара за внос на хранителни продукти, включващи основно пшеница, соя, соеви смески, царевица, брашно, пилета, доматено пюре, сухо мляко, млечни продукти и др.
Очаква се поради големите загуби / повече от 5 млрд. долара/ , причинени от катастрофалните урагани „Густав” и „Айк”,преминали през Куба през месец септемри 2008 и увеличението на цените на международните пазари, вноса на храни да надмине 2.5 млрд. долара
Най-важните селскостопански производства със значение за износа на страната са захарната тръстика, тютюна и кафето.
Захарна тръстика
Дълги години добива на захарна тръстика и производството на захар са определяли износния баланс на страната, когато Куба е произвеждала между 4 и 6 милиона тона годишно. Преди 5 години поради рязко спадане на цената на захарта на международните пазари правителството взема решение за затваряне на 71 бр. амортизираните вече захарни заводи в страната / всичко 156 бр./ и намаляване на засадените площи със захарна тръстика. По тази причина добива на захар през последните 3 години – 2005, 2006 и 2007 не надминава цифрата 1.3 млн. тона.
При високите цени на захарта на световните пазари и ниския собствен добив през 2007 г. Куба изпадна в „шоковата позиция” да внася захар.
Правителството ревизира позицията си и започна работа за увеличаване на добива на захар, който за 2008 г. е 1.5 млн. тона.
Отича се като недостатъчен и се вземат мерки за увеличаването му.
Тютюн
Кубинският тютюн и произведените от него пури са световно известни. През м. септември 2000 г. кубинската държава продаде 50 % от държавната фирма „Хабанос” С. А на френско-испанския холдинг „Алтадис” и създаде смесена фирма с цел увеличаване производството и износа на кубински пури. Смесената фирма провежда политика на стимулиране на тютюнопроизводителите, като осигурява торове, препарати за растителна защита, сечива и по-добри изкупни цени. Добива на тютюн непрекъснато нараства, въпреки тежките последствия от ураганите през 2005 г. и настоящата 2008 г.
Кратка историческа справка за селското стопанство на Куба
След революционните промени през 1959 г. земята е одържавена и окрупнена в кооперативи, които работят по познатите схеми от социализма.
Аграрната реформа е запазила собствеността на т. нар. „малки селскостопански производители” , които са притежавали до 134 декара земя. Тези собственици са задължени да предават произведената от тях продукция на държавата по определени държавни цени, като в замяна на това получават държавна подкрепа, изразяваща се в предоставяне на торове, препарати, инструменти за работа.
Поради липса на сериозни материални стимули произведената от тях продукция е недостатъчна.
В страната има много пустеещи земи и новоизбраното през месец февруари 2008 г. правителство на Раул Кастро включи в програмните си цели реформи в селското стопанство с цел увеличаване на добивите на хранителни продукти.
Пустеещите земи ще бъдат раздавани безплатно на желаещите да ги обработват или да отгелждат едър и дребен добитък, като все още се уточняват условията и задълженията на новите стопани.
До края на м. октомври 2008 г. 3000 души са подали документи за участие в разпределението на пустеещи земи. Очаква се първите резултати от новата политика да се почустват в перода година.
В кооперативите и в малките частни стопанства се отглежда едър и дребен рогат добитък, птици, но производството на месо, мляко и яйца е недостатъчно, поради което се налага вноса им.
Степен на развитие на отделните сектори: промишленост, енергетика, услуги.
Никеловата индустрия
Куба е третата страна в света по залежи на никел. Никеловата индустрия зае първо място в производствения сектор на страната през 2007 г. поради високите цени на никела на международните пазари, който достигнащ. долара / тон.
През 2007 г. бяха произведенитона никел.
Голяма част от добива на кубинския никел е резултат на съвместната дейност на държавната фирма „Кубаникел” с канадската компания „Шерит”.
Рязкото спадане на цената на този метал през 2008 г. до 9000 щ. долара/ тон ще доведе до „замразяване на големи инвестиционни проекти, планирани от „Шерит” в Куба.
В процес на преговори са съвместни разработки на нови никелови находища с фирми от Венецуела и Китай.
Куба произвежда и около 4000 тона кобалт, което представлява 5 % от световното производство на този метал.
Туризъм
Основен отрасъл с голямо значение за кубинската икономика е туризма.
През последните 3 години броя на туристите расте плавно от 2 млн. до 2.3 млн. годишно с брутен приход от около 2 млрд. щатски долара.
Основно туристите, посещаващи Куба, са от Канада, Великобритания, Испания, Италия, Германия, Франциия, Мексико, Холандия, Русия.
Най-важните туристически центрове са столицата Хавана, град Тринидад, гр. Сантяго де Куба, курорта Варадеро, островните групи „Кайо Коко”, „” и „Кайо Ларго”.
Около 50 % от–те хотелски стаи в Куба се администрират от чужди компании като испанската верига „Сол Мелия”, френската „Аккор”, „Сандалс” и „Супер клубс” от Ямайка и др.
Енергетика - развитие на енергийната система на Куба
След дълги години на липса на инвестиции в енергийната система на Куба и тежък режим на прекъсване на тока в продължение на години, през 2005 г. правителството започна сериозна програма за подобряване на енрегоснабдяваното, модернизиране на енергопреносната мрежа, реализиране на проекти с използване на възобновяеми енергийни източници.
Мащабният енергиен проект се счита за новата „Енергийна революция” в страната.
Основните елементи на проекта са следните:
1.Рязко намаляване на консумацията на енергия чрез въвеждане на икономични домакински и осветителни тела. През 2006 година правителството внесе от Китай и смени 3 .222 млн. тенджери за приготвяне на ориз,млн. котлона, бойлери,
9 млн. икономисващи енергията ел. крушки, нови водни помпи, 1.4 млн. хладилника и др.
2. Втората част от проекта включва инсталиране на допълнителни мощности за локално производство на енергия. Закупени бяха 6 000 дизелови агрегата, които гарантираха локално производство на енергия в малки станции. Основно генераторите бяха доставени от Испания, Южна Корея и Германия, като част от тези системи бяха произведените в България промишлени трансформатори на „Хюндай Хеви индъстрис”
Локалните генераторни системи спестяват големи загуби от електропренасянето.
3. Започна реновиране на електропреносната мрежа в страната.
4. При наличие на 240 язовира в Куба се отчита липса на малки хидроцентрали, които са ефективни и с кратък срок на възвращаемост на инвестицията. Създадено е обединение”Хидроенергия” с цел максимално използване на водния ресурс на страната за добив на енергия. България ще участва в този порект с построяването на хидроцентрала на язовир „Туинику” с оборудване на „ВАП-Хидро”-Плевен.
5. Построяване на първите вятърни инсталации за добив на енергия на Острова на мледжта и в провинция Олгин.
6. Проучване и анализ на други енергоспестяващи системи.
Енергетика-добив на петрол и газ
Добивът на петрол и газ през последните години се превръща в най-динамчно развиващия се сектор на индустрията.
Има големи надежди за превръщането на Куба от производител в износител на петрол, ако дълбочинните проучвания в шелфа на страната се увенчаят с успех..
В момента Куба произвежда околобарела дневно, с което задоволява около 50% от нуждите си. С помощта на канадска технология и оборудване се добива електричество от излизащия газ при ваденето на петрола.
Като част от споразуменията по многостранния договор ПЕТРОКАРИБЕ, Куба получава дневнобарела от Венецуела на преференциални цени и при облекчени кредитни условия.
Подписани са договори за проучвания на нови петролни находища с фирми от Испания, Венцуела, Индия, Виетнам, Норвегия, Бразилия.
С венецуелска инвестиция бе реконструирана и модернизирана рафинерията в гр. Сиенфуегос, като предстои разширяването на рафиренирии в гр. Матансас и Сантяго де Куба.
Услуги
Повече откубински специалисти – доктори, медицински персонал, инженери, учители, спортни инструктури и др. работят във Венецуела в различни сектори на икономиката, здравеопазването, спорта, образованието.
Куба изнася „услуги” в много страни на Латинска Америка и Африка и от няколко години този сектор има значително влияние във формирането на брутния вътрешен продукт БВП на страната.
Биотехнологии и фармацевтична индустрия
Производството и износа на биотехнологични продукти и готови лекарствени средства
бележат сериозен ръст от повече от 25% през 2007 г. в сревнение с 2006 г.
Износът е предназначен за 51 държави. Тези продукти включват вече признатите ваксини за менингит, комбинирани ваксини за хепатит, лекарства за борба с раковите заболявания.
Икономическата система на Куба е изградена на социалистически принцип с ръководна роля на държавата във всички сектори.
За всяка година се изработва „Икономически и социален план”, който се приема от Националното събрание на страната на редовната законодателна сесия.
Няма частен сектор в пълния смисъл на термина и произведеното от този сектор не се отразява във формиране на БВП на страната.
Чрез заплащане на „ годишен лиценз” някои дребни занаятчии като обущари, бръснари, шивачи и др. могат да упражняват дейност, без право да наемат работна ръка.
За отдаване на стаи под наем на туристи и за малки семейни ресторанти с капацитет до 4 маси се заплаща лиценз във валутно конвертируемо песо CUC.
Образованието и медицинската помощ са безплатни за всички кубинци, като Куба заема първо място между страните от Латинска Америка по най-ниска детска смъртност – под 5% на всеки 1000 родени живи деца.
Средната продължителност на живота е 79 години за жените и 75 за мъжете.
До началото на 90 те години кубинската икономика се развива с помощта на бившия СССР и страните от СИВ. Редовните доставки на петрол от Москва, на всички видове транспортни средства, машини за различните отрасли, технологии, продукти на леката и хранителната индустрия са осигурявали относителна стабилност на икономическото развитие на страната въпреки наложеното повече 40 години икономическо ембарго на САЩ.
Разпадането на социалистическия лагер в началото на 90 –те години на миналия век доведе до тежка икономическа криза в Куба, която е позната под името”специален период”.
Най-тежките години на кризата са 1992,1993,1994 г., когато националната валута е силно обезценена, осигуряването на храна и петрол е крайно затруднено, въведен е строг режимът на икономия на електрическа енергия.
Изходът от този период се търси чрез сериозни законодателни промени, свързани с:
- приемането на модерен закон за чуждестранните инвестиции;
- депенализирането на притежаването на чуждестранна валута от населението;
- отварянето и свободното пазаруване във валутни магазини в цялата страна;
- разрешаването на контролирано от държавата упражняване на дребна частна дейност в ресторантьорството, занаятчийските услуги, наемането на квартири в частни домове и др.
- реформа в банковата система, отделяща функцията на централната банка и
създаването на търговски банки;
Прилагането на горните мерки довежда до задържане колапса на кубинската икономика, която от 1995 започва бавно възстановяване.
Официално се признава, че възстановяването на икономиката не би могло да започне без сериозните чуждестранни инвестиции в развитието на туризма, никеловата индустрия, добива на петрол и газ, енергетиката и телекомуникациите.
Процесът на възстановяване на кубинската икономика е бавен, но не е спирал от 1995г.
Разпределение на БВП на Куба за 2007 г. по сектори :
Селско стопанство 4%; Минно дело – 0.6% ;Лека проимшленост – 13.3 %
Електричество, газ – 1.6 %; Строителство - 6.3%; Търговия - 19.7 %;
Захарна индустрия-0.4%; Хотели и ресторанти - 4.5%; Траспорт и комуникации - 8.6%
Финансово посредничество - 2.7%; Администрация и осигуряване - 3.9%
Наука и технологии - 0.3%; Образование - 8.1%; Здравеопазване - 16.6%;
Култура и спорт - 4%; Комунални услуги - 1.6%
За 2006 г. кубинската икономика отчита голяма динамика с ръст на БВП от 12.1 %
За 2007 ръстът на БВП е 7.3 %
За 2008 г. ръст на БВП от 4.3 % поради разрушителните последици от ураганите „Густав „ и „Айк”.
Кубинското правителство намали от 6% на% очакванията си за ръст на брутния вътрешен продукт 2009 г.
Световната икономическа криза влияе негативно върху експортните отрасли на Куба като никеловата индустрия, производството на пури и тютюневи изделия, морски деликатеси, ром, които са засегнати от намаленото търсене на луксозни стоки и към този момент води до прогнози за ръст на БВП не повече от 2.5 %.
В края на м. май 2009 г. в Куба започна масова разяснителна компания за драстично намаляване на консумацията на електрическа енергия с обяснения за прякото влияние на икономическата и финансовата криза.
Всички медии директно информират, че Куба отново е застрашена от „тежък режим на тока”, което означава спиране подаването на енергия за населението повече от 10-12 часа дневно.
Тази ситуация се изстрада от всички в продължение на много години.
През първото тримесечие на 2009 е кубинската икономика преживява трудни моменти като следствие от няколко фактора – финансовата криза в света, загубите от над 10 млрд. долара от преминалите в края на 2008 г. урагани през острова, намаляване на износа и увеличаване на цените на продуктите, които се внасят. Забавят се много търговските плащания.
За момента сектор „туризъм „ поддържа доброто ниво от 2008 г.” и отчита ръст от 14 % за първите 3 месеца на 2009 в сравнение със същия период на 2008 г. като брой на туристите , но при намалени приходи от отрасъла.
Макроикономически показатели 20г.
Основни макроикономически показатели на Куба
__________________________________________________________________________
Показатели години
---
2
---
БВП /в млн. песос/.2
__________________________________________________________________________
Ръст на БВП в % 11.2% 12.1% 7.3%
__________________________________________________________________________
Население /в млн./ 11.6
__________________________________________________________________________
Прираст на населението 0.02% - 0.04% - 0.03%
__________________________________________________________________________
Безработица % 1.9% 1.9 % 1.8 %
__________________________________________________________________________
Бюджет /в мил. песос/.0
__________________________________________________________________________
Дефицит 1898
_________________________________________________________________________
Износ на стоки и услуги/в млн. USD/ 8 9617.9
__________________________________________________________________________
Внос на стоки и услуги/в млн. USD/ 7 8232.6
ІV. Привлечени преки чуждестранни инвестиции и местни инвестиции в чужбина
С приемането на Закон № 77 за чуждестранните инвестиции през 1995 г. Куба улеснява инвестициите във всички сектори на икономиката, като законът не ограничава процентът на чуждестранно участие, макар практиката да е 50% -50 % при създаване на съвместни предприятия.
През 2007 г. броят на смесените предприятия с чуждестранно участие, регистрирани и работещи в страната е 237.
От тях 73 бр. са испански, 40 бр. са канадски, 30 италиански, 13 са френски, 12 китайски, 10 венецуелски, 9 са английски и 50 са от други страни.
Основни сектори : тежката индустрия- добив на никел, петрол, газ;
Туризма ; леката промишленост и строителството.
Куба НЕ предоставя никакви данни за абсолютни стойности на ПЧИ в страната и аргументът е запазване на инвеститорите с оглед икономическото ембарго на САЩ и екстратериториалното прилагане на законите за ембаргото от американците.
Големи компании с инвестиции в Куба са испанската туристическа верига „Сол Мелия”, „Телеком Италия „ с 27 % от телекомуникационнто обединение „ЕТЕКСА”,
Канадската „ Шерит Интернатионал” в добива на петрол, газ и добив на енергия от газ,
и „ Алтадис”- френско-испанската фирма за продажба на хавански пури.
Нарастващото значение на търговско-икономическите връзки с Венецуела и Китай ги превръща във важни и предпочитани инвеститори.
Куба разглежда чуждестранните инвестиции само като допълнителен елемент в развитието на икономиката, които не са решаващи и се одобряват съгласно законовите разпоредби само ако разкриват нови пазари, конкурентни технологии и дългорсрочно финансиране.
Чуждестранните инвестиции се преценяват много внимателно с оглед националния интерес и при условие, че имат голямо икономическо и социално значение.
Приоритетни проекти за бъдещи чуждестранни инвестиции са :
1.Строителство на хотели и хотелски комплекси на островните групи „Кайо Коко”,”Паредон Гранде”, „Санта Лусия” край гр. Камагуей
2.Строителство на развлекателни туристически обекти като голф-игрища, яхтени пристанища, водни паркове и др.
3.Добив на петрол
4. Пристанищна инфраструктура
5. Енергийни проекти –възобновяеми енергийни източници
Куба има подписани 62 Спогодби за взаимна защита и насърчаване на инвестициите.
През 2007 г. българската фирма „Глобал Реал Истейт” заяви сериозни намерение да създаде смесено предприятие с кубинската туристическа корпорация „Кубанакан” за построяването на хотелски комплекс на островната група „Кайо Коко”. Подписан бе протокол за намерения. В момента правят икономически анализи на предложените парцели за изготвянето на обосновка и осигуряване финансирането на проекта.
V. Външна търговия
Членство в международни търговски и финансови организации
Куба е член-основател на ООН и участва активно в нейните органи и специализирани институции като UNCTAD, ONUDI, FAO, OMPI, PNUD, OMI,
Куба е член на Световната търговска организация.
Член е на други организации, свързани с търговията като Световната организация на митниците, Международната организация за норми ISO, Международната организация на захарта, Международната група за изследване на никела и др.
В Латинска Америка и Карибската зона участва във важни институции като ALADI,
AEC - Асоциацията на държавите от Карибите, CEPAL - Икономическата комисия за Латинска Америка и Карибите;
Куба е член на Движението на необвързаните NOAL и негов председател от 2006 г.,
както и член на Групата на страните от ACP и от страните от CARIFORUM
Данни за външната търговия
2005 г. 2006 г. 2007 г.
Износ на стоки и услуги/в млн. USD/ 8 9617.9
Внос на стоки и услуги/в млн. USD/ 7 8232.6
Географско разпределение , основни външнотърговски партньори
Основните външнотърговски партньори на Куба
Венецуела – 22.3 %
Китай - 15.1%
Испания - 5.8%
САЩ – 5.8%
Канада – 4.3%
Хаити - 3.9%
Бразилия 3.8%
Германия 3.7 %
Русия – 2.9 %
Виетнам -2.7 %
Основни стоки по износа и вноса за 2007 г.
Структура на кубинския внос:
Храни и хранителни продукти – 15.6 %
Петрол и петролни продукти -23.7
Транспортни средства и оборудване – 29.8
Суровини - нехранителни – 2.2
Химически продукти - 8.2 %
Промишлени изделия – 19.8 %
Други
Структура на кубинския износ:
Нехранителни материали и услуги – 56 %
Химически продукти – 9 %
Хранителни продукти – 9%
Производни на тютюна –пури, цигари, листа - 8%
Промишлени стоки – 7 %
други
VІ. Развитие на търговско-икономическите отношения с България
В тази таблица се цитират данни, предоставени от Министерство на външната търговия на Куба за 2007 г.
Български износ за Куба през 2007 г. Обща стойност: 10.908 млн. щ.долар
__________________________________________________________________________
Основни продукти Стойност по продукти
__________________________________________________________________________
- промишлени трасформатори 5.260 млн. щ.долара
_________________________________________________________________________
- хим. продукт „асидо сулфурико” 3.382 млн. щ.долара
__________________________________________________________________________
- фунгициди 648.5 хил. щ.дорала
__________________________________________________________________________
- резервни части за леки коли, трансп. ср. 304.1 хил. щ.долара
__________________________________________________________________________
- мотори и рез. части 91.2 хил. щ.долара
__________________________________________________________________________
- водни помпи хил. щ.долара
__________________________________________________________________________
- акумулатори 155.6 хил. щ.долара
Забележка: Освен горните продукти българския износ за Куба през 2007 г. включва ел. крушки, съединителни елементи, режещи инструменти, други химически продукти.
Кубински внос за България през 2007 г. Обща стойност: 1.534 млн. щ.долара
__________________________________________________________________________
Основни продукти Стойност по продукти
__________________________________________________________________________
Сурова захар 1.072 млн. щ. долара
__________________________________________________________________________
Кафе 4.0 хил. .долара
__________________________________________________________________________
Тютюн на листа 60.0 хил. щ.долара
__________________________________________________________________________
Тютюн –пури 387.90 хил. щ.долара
И през 2008 г. търговският стокообмен се развива с ясно изразено положително салдо за България.
За първите 9 месеца на годината българския износ за Куба млн. .щ. долара, като една част него минава през 3 ти страни.
Запазва се тенденцията за внос от България на продукти на тежката химия и машиностроенето.
Във връзка с катастрофалните последици от ураганите „Густав „ и „Айк” много перспективни стоки за внос в Куба в кракосрочен план за следващите 6-12 месеца ще бъдат:
- различни видове покривни материали за разрушените жилища,
- ламарина,
- водопровдни тръби,
- инструменти и др.
- всички видове строителни материали
Перспективни области за развитие на двустранните търговско-икономически отношения - сътрудничество в хидронергийното строителство.
- сътрудничество в областта на възобновяеми енергийни източници
- доставка на малка селскостопанска техника, сечива, инструменти, торове и препарати за растителна защита във връзка с приоритетното развитие на селското стопанство в Куба;
- разпространението на газ и петрол
- сътрудничество в областта на полиграфическата индустрия
- сътрудничество в областта на информатиката и съобщенията
VІІ. Правно-нормативна база и полезни бизнес контакти
Официални електронни страници
www. minrex. cu
www. minvec. cu
www. mincex. cu
www. cubagov. cu
www. aduana. co. cu
www. infomed. sld. cu
www. mpf. cu
Контактна информация
www. camaracuba. cu
Търговската камара на Куба предоставя пълна информация и съдействие на фирмите при организиране на работни визити в Куба.
Calle 21 No. 661 esq. a A, El Vedado
La Habana, Cuba
Tel.: (53, ,
Fax: (53,
E-mail: *****@***com. cu
Информация за надеждни консултантски и июридически фирми
CEPEC - Centro para la Promoción del Comercio Exterior de Cuba CEPEC
Infanta No. 16 esq. a 23, 2do piso, Vedado,
Municipio Plaza,
Ciudad de la Habana,
Cuba
E-mail: *****@***cu; *****@***cu; *****@***cu
Teléfonos: (53, ,
Fax: (53
Aduana General de la República de Cuba:
Dirección: Calle 6, esquina a 39, Plaza, Ciudad Habana.
Teléfonos: (5, 335222 (Telefax).
Sitio Web: http://www. aduana. co. cuhttp://www. aduana. co. cu/
Preguntas o Consultas: *****@***aduana. cu
Quejas, Reclamaciones y Denuncias: *****@***aduana. cu
Consultoría Jurídica Internacional (CJI):
Dirección: Calle 16 # 314 e/ 3ra. y 5ta., Miramar, Playa, Ciudad Habana.
Teléfonos: (5, ,
Fax: (005,
Sitio Web: http://www. cji. co. cu
Correo Electrónico: *****@***co. cu
Oficina Cubana de la Propiedad Industrial
Calle Picota No. 15 e/ Luz y Acosta,
Habana Vieja, CP 10100,
Ciudad de La Habana,
Cuba.
Teléfonos: (5; (5; (5; (
5, (5.
Fax: (+537)8665610.
E-Mail: *****@***cu
CONAS S. A. Sociedad Civil de Servicios Consultores Asociados S. A
Dirección: 5ta. Ave. No. 2201 esq. a 22, Miramar, Playa, Ciudad de La Habana
Teléfonos: ·
Fax:
e-mail: *****@***infocom. etecsa. cu
Agentes de representación
Representaciones Platino S. A.
Calle 16 No. 504 e/ 5ta. y 7ma., Miramar
Tel.: (53, ,
Fax: (53
E-mail: *****@***co. cu
Consultoría Jurídica Internacional (CJI):
Dirección: Calle 16 # 314 e/ 3ra. y 5ta., Miramar, Playa, Ciudad Habana.
Teléfonos: (5, ,
Fax: (005,
Sitio Web: http://www. cji. co. cu
Correo Electrónico: *****@***co. cu
Dirección Jurídica Cámara de Comercio de Cuba
www. camaracuba. cu
Dirección Jurídica (tel.: +
Bufete Internacional S. A.
Casa matriz: Ave. 5ta. No. 16202 esq. a 162
Miramar, Playa, La Habana, Cuba
Tel.: (53
Fax: (53
Sucursal Ciudad de La Habana:
Ave. 5ta. No. 4002 esq. a 40, Playa
La Habana, Cuba
Tel.: (53, ,
Fax: (53
E-mail: *****@***cu
CLAIM S. A.
Lamparilla No. 2, Lonja del Comercio, oficina 6
La Habana Vieja, La Habana, Cuba
Tel.: (53,
Fax: (53
E-mail: *****@***com. cu
Bufete de Servicios Especializados
Calle 23 esq. a J, El Vedado, La Habana, Cuba
Tel.: (53,
Fax: (53
E-mail: *****@***inf. cu
Corte de Arbitraje de Comercio Exterior
Camara de Comercio de Cuba
Tel.: (53
E-mail: *****@***com. cu
Координати на посолство и търговско-икономическа служба в Хавана
Cuba
La Habana
Calle B N 252 entre 11 y 13 ,
Vedado
Tel. 25
00
E mail на СТИВ : *****@***cu
Мобилен телефон на ръководител СТИВ –98
Email на посолството: *****@***inf. cu
юни,2009 г. Ръководител СТИВ-Хавана:
Галина Костадинова
