ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ВОЙНАТА В ИРАК
Изготвил: Мария Василева, спец. МИО, Ф. № 000
План:
I. Войната в Ирак - причини, последици, цена.
II. Война за демокрация или война за петрол?
III. Ролята на САЩ в разрушаването и възстановяването на Ирак и икономически аспекти на войната върху американската икономика.
1. Военната индустрия на САЩ.
2. Корпорацията “Халибъртон”.
3. Поевтиняването на долара.
IV. Икономиката на Ирак - проблеми, тенденции и перспективи.
1. Разлики между до - и следвоенното равнище на икономиката.
3. Стратегия за развитие на Ирак: г.
2. МВФ и Световната банка в Ирак.
V. Заключение.
VI. Използвани материали.
I. Войната в Ирак- причини, последици, цена:
Началната дата на войната на САЩ срещу Ирак е 20. III. 2003г. или близо 6 месеца след като на 17. IX. 2002г. от Белия дом обявяват новата “Национална стратегия за сигурност на Съединените американски щати”. Стратегия, която може да се приеме и като официално признаване на американските амбиции за световно господство.
Посочените причини за войната са две: 1) връзките на Ирак с проведените терористичните атаки срещу САЩ на 11. IX. 2001г. и 2) съмненията за притежаването на масово оръжие за унищожение. В допълнение към тях американците си поставят и една “благородна” цел - смяна на режима в страната: от диктатура към демокрация. И за двете посочени причини, обаче, доказателства не се намират, а режима наистина е сменен, но доколко е демократичен или по-скоро обслужва интересите на САЩ, може да се спори. Тогава кои са истинските причини за нахлуването в Ирак?
Това не е първата интервенция на САЩ (като най-ангажирана страна) в Ирак - предшестват я операции “Пустинна буря” (1991г.) и “Пустинна лисица”[1] (1998г.) - но засега това е най-кръвопролитната и най-продължителна. Интересно е да се посочи факта, че малко преди началото на войната срещу Ирак от 1991г. Вашингтон оказва финансова и военна помощ на страната по време на Ирано-иракския военен конфликт, като целта е укрепване на иракската армия, за да възпира главният американски враг - Иран. В резултат на наложените именно след войната от 1991г. санкции, много изследователи определят Ирак като страната с най-слабата икономика и най-слабата военна сила в региона[2]. В една от своите лекции за външната политика на САЩ професор Ноам Чомски споменава, че освен САЩ никоя друга страна не смята Ирак за заплаха за сигурността си, вкл. Кувейт и Иран, и двете нападани от Ирак[3]. Военните разходи на Ирак са два пъти по-малки от тези на Кувейт, чието население е в рамките на 10% от иракското, и доста под другите райони в Близкия изток. Логично следва въпроса защо САЩ обявяват война на страна, която дори са подпомагали и която лесно могат да превземат, в предвид факта, че са най-могъщата военна сила в човешката история. Тъй като изключихме двете официални причини, остават няколко възможни отговора: осигуряване на контрол над петрола, развитие на американската военна индустрия, подпомагане на американската икономика, която от известно време е в застой, спечелване на влияние в Близкия Изток чрез влияние на САЩ върху правителството на Ирак.
Да посочим и последиците от войната до този момент - разрушена инфраструктура, екзекуция на Саддам Хюсеин, избор на ново демократично правителство, начало на процес по приватизация, привличане на чуждестранни инвеститори и възстановяване на страната като цяло. Данни за точния брой на загиналите по време на военните действия липсват (варират от около 400 хил. до близо 1 млн. души), а средствата, отпуснати от американското правителство за провеждане на същите тези военни действия от началото на войната до 2. IV. 2007 са вече над $ 413 млрд.[4] До март 2007г. Великобритания от своя страна е отделила 7,4 млрд.[5] паунда за войната в Ирак. Съществуват прогнози, че разходите за войната могат да достигнат 1,2 трилиона долара в пред факта, че американските войници могат да бъдат там до 2015г. [6]
Липсва точна прогноза колко средства ще трябва да се налеят в Ирак под формата на инфраструктурни проекти или хуманитарни помощи, за да може икономиката и социалните сфери да заработят нормално след войната. Мащабите на проектите са такива, че някои вече ги оприличиха на най-голямото подобно начинание след плана „Маршал”. Интересен е критерият по който се избират фирмите, които участват или на които им предстои да участват във възстановяването на страната, като добре известно е, че в процеса на спечелване на държавни поръчки американските и английски фирми се ползват с привилегии.
II. Война за демокрация или война за петрол?
В исторически план икономическата експанзия и войната често вървят ръка за ръка. Водещия слоган на антивоенните протести по целия свят през г., малко преди начало на военните действия в страната, е: "Войната в Ирак е за петрол, не за демокрация". Така ли е?
Майкъл Клер, автор на книгата “Войни за ресурси”, е убеден, че светът се намира в епоха на войни за суровини. Ако това е така, то петролът, или както често го наричат – “черното злато”, е една от най-жизнено необходимите суровини за функционирането на икономиката на една страна. По преценки на аналитиците от компанията Amoco[7] на територията на държави от Персийския залив се намират две трети от всички световни запаси на нефт. Отстъпвайки само на Саудитска Арабия, Ирак от своя страна притежава вторите по големина нефтени находища в света (112,5 млрд. барела като потенциално те могат да бъдат и повече, тъй като страната не е напълно изследвана), а самият иракски петрол е много леснодостъпен и евтин. Петролното богатство на страната е сочено за „спасител“ на Ирак. Всички проучвания и предвиждания, свързани с търсенето на резервите на петрол, сочат, че Персийският залив ще отговаря за една непрекъснато нарастваща част от световните доставки на петрол: от 27% през 1990г. на 33% през 2010г. и на 39% през 2020г[8]. В проучване на Института за национална сигурност, изготвено за Пентагона, се посочва, че “националната сигурност на една държава зависи от успешното и участие в световната икономика”. Това означава достъп до ресурси, най-вече енергийни суровини, осигуряващи функционирането на икономиката. Очаква се през периода г. консумацията на петрол в САЩ да нарасне над два пъти - от 16 на 36 млн. барела на ден. Към настоящия момент петролните им резерви са само 28,6 млрд. барела, което означава, че ако няма внос, до 2010г. те ще бъдат напълно изчерпани.
Ето защо анализът на външната политика на САЩ към Близкия Изток показва, че всички външнополитически и военни действия са насочени към една-единствена цел: осигуряване или контрол на основните енергийни ресурси от нефт и природен газ, жизнено необходими за запазване на американската лидерска роля в света. Масираното военно присъствие на САЩ в региона се вписва в една широка петролна стратегия. Важно е да се отбележи, че енергията, за която става дума, може да се разглежда и като енергия, която не е предназначена за САЩ, а за двата индустриални гиганти Европа и Япония, които действително зависят от петрола на Близкия Изток. (Страните от Персийския залив доставят само 18% от американската консумация на петрол и до 80-90% от тази на Европа и Япония). Така с присъствието си и военните акции в региона САЩ декларират, че се грижат за осигуряване на петролните доставки за съюзниците си. Но това може да се погледне от друга гледна точка - чрез контрол над енергийните ресурси, необходими на Европа и Япония, американците се опитват да запазят възможността си да упражняват върху тях значителен натиск. Трябва да имаме в предвид и факта, че военните конфликти в региона на Персийския залив може да дадат тласък на по-близки взаимоотношения между Европа и Русия. Стремежът за налагане на американски контрол върху енергийните източници би провокирал и активизиране на сътрудничеството, а оттам и сближението между Европа и Япония. Сходството на двете икономики е добра предпоставка за икономическо сближаване, което се потвърждава и от размера на японските инвестиции в чужбина: през 2000г. в Европа те нарастват на 27 000 млрд. йени, а в Северна Америка са само 13,500 млрд. йени[9].
Логично, контролът върху находищата в Ирак ще бъде благоприятен и за големи американски компании като Exxon Mobil, Shell и BP, които ще бъдат отговорни за разработването им. С отчитане на вероятните разходи на САЩ, изразходвани за военни действия, последващо възстановяване и хуманитарна помощ, американската икономика, в лицето на нефтените компании, за 5 години ще си върне всичките средства, които ще бъдат похарчени в хода на военната операция. Освен това, лоялното на САЩ следвоенно правителство на Ирак може да настоява за излизане на страната от ОПЕК(Организация на страните износителки на петрол). Тогава САЩ ще получат надежден доставчик на нефт по стабилни цени. Трябва да отбележим, обаче, че засега САЩ положиха усилия за заздравяване на ситуацията в района на Персийския залив и през 2005г. стабилизираха цените на нефта на ниво $ 40 за барел, което означава 75 % ръст в сравнение с февруари 2003 г. В условия, когато САЩ ежегодно внасят 3,6 млрд. барела нефт, повишаването на цените на „черното злато" с $ 23-40 ощетява американската икономика с повече от $ 60 млрд.
III. Ролята на САЩ в разрушаването и възстановяването на Ирак и икономически аспекти на войната върху американската икономика
1. Военната индустрия на САЩ:
Измежду коалиционните си партньори, САЩ, като най-ангажирана страна в конфликта, отделя най-много средства за войната в Ирак. Първоначално администрацията на Буш решава да финансира войната от извънбюджетни извънредни фондове, вместо да включва разходите за Ирак в бюджета, представен в Конгреса. Още след началото на инвазията през м. март 2003г. президентът иска 75 млрд. долара допълнително към военните разходи, а след още половин година към тези средства, но вече от извънбюджетни фондове са насочени още 87 млрд долара. По такъв начин, формално, администрацията избягва в бъдеще военните разходи да са една от съставляващите на държавния бюджетен дефицит, който по оценки през 2005 г. превишава $ 500 млрд.
Рязкото повишаване на военните разходи довежда до увеличаване на държавните разходи, което дава на американската икономика тласъка, от който тя се нуждае в началото на 2002 г. Цялостното търсене на обществения сектор през г. нараства с повече от $ 600 млрд., което обогатява американските корпорации с $ 85-95 млрд. Това се отразява положително на фондовите пазари[10].
Военната индустрия е един от секторите на американската икономика, който войната стимулира в най-висока степен - САЩ са най-голям производител на оръжия в света. След началото на войната поръчките за оръжия и бойна техника са се увеличили със 120 млрд. долара. По оценки на икономиста Марк Зенди, сътрудник на консултантската фирма Economy, тези военни поръчки осигуряват около една четвърт от икономическия ръст на САЩ през 2003г. Предвиждало се е той да е 2,4% от БВП.
Често използван цитат от новата стратегия за сигурност на САЩ е: “Целта е да се използва сила, за да се предотврати всяко предизвикателство към мощта, положението и престижа на САЩ и не може да има правни последици, ако САЩ предприемат действия за предотвратяването на подобни предизвикателства”. Ноам Чомски тълкува това твърдение като заявление на САЩ, че ще имат правото по съществуващи или измислени причини да предприемат военни действия към определени страни. Това може да се разгледа като начало на нов световен ред. Тъй като не се знае до къде могат да стигнат американските амбиции вече има данни, че много страни смятат да увеличат средствата си за военни разходи и милитаризация. Това вече направиха Русия и Китай[11]. Междувременно САЩ строят своето най-голямо посолство в света в Багдад и Вашингтон настоява за статус на силите, с който суверенното иракско правителство ще предостави правото на САЩ да запазят в Ирак колкото искат и за колкото време решат войски и военни бази.[12] До 2005г. в Ирак са служели близо 500 000 американски войника[13].
Средствата, които в момента САЩ отделят за отбраната и въоръженията (447 млрд. долара за 2005г.) два пъти и половина надвишават средствата за отбрана на всички страни членки на НАТО, взети заедно. Т. е. тази суперсила се милитаризира в момент, когато заплахите за мира и сигурността на човечеството не са от военен характер.
2. Корпорацията “Халибъртон”
САЩ започват да се готвят за възстановяването на иракската икономика още преди началото на военните действия. Особен интерес представляват 192 държавни нефтени компании на Ирак[14]. През юли 2003 г. Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) дава гаранция за разработването на план за приватизация в Ирак на консултантската фирма Bearing Point. USAID тайно информира шест големи компании за това, че могат да сключат договор на обща стойност $ 900 млн. за реконструкция на системата за водоснабдяване, на пътищата, мостовете, училищата и болниците в Ирак. Една от тези фирми – Halliburton, по-рано е управлявана от вицепрезидента на САЩ Дик Чейни.
Корпорацията Halliburton е пример за една от американските корпорации, които войната в Ирак облагодетелства в най-голяма степен. Kомпанията първоначално печели държавните поръчки за гасене на пожарите в петролните кладенци, а по-късно и за снабдяване на армията в Ирак с хранителни стоки и други продукти, както и поръчки за участие във възстановяване и изграждане на инфраструктурата на страната (подразделението Kellogg Brown & Root). Ирак представлява сигурен пазар за реализация на продукцията на компанията, т. е. предлага възможност за повече продажби, следователно повече приходи и по-големи печалби. Затова и колкото по-дълго продължи войната, толкова по-добре за компанията, тъй като войната и осигурява стабилност. В началото на конфликта една акция на компанията се е търгувала за около 10 долара на борсата, а сега е близо 30. От графиката се вижда, че след навлизането на компанията в Ирак, тя осъществява близо 300% ръст.
Източник: Benchmark[15]
Други компании, реализирали печалба от настаняването си на територията на Ирак са: Schlumberger, Boots&Coots International Well Control, Safety Boss Canada, RPC, Cudd Pressure Control, Stevedoring Services of America, International Resources Group и др.
Съществува статистика, че през м. декември 2006г. в Ирак работят около 100 000 наети от държавата доставчици и предприемачи (американски, иракски или от трети страни), без да се броят подизпълнителите, което приближава размера на американската армия там[16].
3. Поевтиняването на долара:
Още едно отражение на войната в Ирак върху американската икономика е поевтиняването на долара към еврото и йената[17]. Това не е единствената причина за слабия долар, но е една от основните, наред с дефицитът по текущата сметка, промяната на лихвите и пренасочването на банкови активи от долари в евро.
Нестабилността на обстановката в Близкия изток е особено важна за състоянието на долара по три причини: 1) големите резерви в долари на централните банки в региона, 2) основната роля, която той играе като световен доставчик на петрол, и 3) интересите на САЩ там. Факт е, че през 2004 г. войната в Ирак допринася значително за срива на щатската валута. Сега ситуацията в Ирак продължава да е нестабилна, а към това се добавиха и ядрените амбиции на Иран. Една от последиците от поевтиняването на долара и геополитическата нестабилност е повишената цена на златото[18], на което се инвеститорите гледат като на инвестиционно убежище. Заради евтиния долар, забавяне на икономическия ръст и политическото напрежение в САЩ, се очаква златото да достигне рекордно висока средна цена, като консултантската фирма GFMS прогнозира, че е възможно да се очакват 850 долара за тройунция.
IV. Икономиката на Ирак - проблеми, тенденции, перспективи
1. Разлики между до - и следвоенното равнище на икономиката:
а) довоенно равнище:
През последните близо 30 години Ирак е управляван по типичния тоталитарен модел с еднопартийна система, командна икономика, националсоциалистическа идеология и пълен контрол върху обществото. Икономиката на страната е основана и винаги е разчитала в най-голяма степен на петролната индустрия. Освен петрола страната има значителни природни залежи и на природен газ, фосфати и сяра. Други основни отрасли на икономиката на страната са химическа промишленост, производство на текстил, на строителни материали, хранително-вкусовата промишленост. Благоприятно условие за страната е и, че тя е държавата, която разполага с най-големите водни ресурси е в Близкия изток. След Първата война в Персийския залив от 1991г. Ирак натрупва много дългове (в добавка към вече натрупаните след Ирано-иракския военен конфликт) и на страната са наложени редица санкции, вкл. ембарго върху износа на петрол. Дълговете на Ирак са към Русия, България, Турция, Полша, Йордания, Мароко, Унгария и държави от Персийския залив. Вследствие на диктатурата на Саддам Хюсеин икономиката е затворена за чуждестранни инвестиции, а населението подложено на глад. Така се стига до програмата на Обединените нации “ Храна за петрол” от 1995г. , която продължава до края на 2003г. Програмата позволява на Ирак да продава определено количество петрол на световните пазари срещу храни и лекарства за населението на страната, като не позволява на Ирак да възстанови войската си.
Ето някои по-важни макроикономически показатели, които ще ни дадат данни за довоенното равнище на иракската икономика[19]:
БВП по текущи цени: 25.8 млрд. щ. д.
Ръст на БВП 2002/2001 г.: - 3.0%
БВП на глава от населението, ППС: 2500 щ. д. (2001г.)
Инфлация: 70%
Текуща сметка на платежния баланс: 2.25 млрд. щ. д. Излишък
Износ: 13 млрд. щ. д. (предимно петрол),
Внос: 7,8 млрд. щ. д. (най-вече храни, лекарства, промишлени изделия),
Най-големи търговски партньори - износ: САЩ - 60.6%, Франция - 8.5%, Холандия - 7.4%, Италия - 5.8%
Най-големи търговски партньори - внос: Франция - 19.4%, Австралия - 14.4%, Италия- 10.7%, Германия - 9.9%
б) Икономиката на Ирак след началото на войната досега:
При обсъждането на плановете за възстановяване на Ирак след войната и непосредствено след започването и, американският министър на финансите Джон Сноу заявява, че „Ирак се нуждае от помощ, за да се възстанови не само от последните 25 дни, а от 25 години на лошо политическо и икономическо управление“.[20]
Едно от главните предизвикателства пред Ирак след сваляне на диктаторския режим на Саддам Хюсеин на 9. IV. 2003г. е как да се възстанови икономиката и да се стимулира растеж и да се повиши равнището на заетост[21]. Новата икономическа политика трябва да обърне сериозно внимание на структурните проблеми, които съпътстват икономиката през последните няколко десетилетия: високата зависимост от доходите от петрола за финансиране разходите на правителството от една страна, и ограничената роля на частния сектор в производството, инвестициите, публичните финанси и осигуряването на работни места, от друга.
Предизвикателството при възстановяването на иракската икономика се състои от две части: трансформирането на централизираната икономика в пазарна и следвоенното възстановяване на страната, така, че да се осигури необходимата инфраструктура[22].
Според вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания обаче заедно с отчитането на местните фактори трябва да се имат предвид и редица други особености, които се наблюдават при следвоенното възстановяване на много страни като Хаити, Босна и Херцеговина, Косово и Афганистан. В доклада си „Стратегия за следвоенен Ирак“ експертите подчертават, че възстановяването на страната трябва да следва определени по важност фази, като на първо място след приключването на войната идва гарантирането на стабилността. Анализаторите препоръчват това да стане с помощта на присъстващите в страната военни части или чрез създаването на специални полицейски сили с участието на местни представители.
В Ирак, като командна икономика, липсват правови, регулативни, политически и икономически институции, които формират основата на пазарните икономики. Пом. Секретарят по финансите на външната политика на САЩ Джон Тейлър заявява, че САЩ се надяват да преобразуват Ирак в “добре функционираща пазарна икономика, която да се развива, да създава нови работни места и да предлага обещаващо бъдеще” за иракското население.
Установяването на функционираща пазарна икономика в Ирак е една от най-важните цели на администрацията на Буш за допринасяне на траен просперитет в Ирак и създаване на модел, който може да доведе до разпростиране на пазарната икономика в Близкия Изток. В допълнение към това, САЩ се надяват, че този пазарен механизъм в Ирак ще донесе много доходи на американски компании, осигурявайки ги с широко отворен пазар за американските инвеститори.
В момента иракската икономика преживява икономически бум[23]. Държавния сектор все още е доминиращ, но в страната се наброяват близо 35 000 частни фирми. Голяма част от инвестициите идват от чужбина - в Южен Ирак от Кувейт и Обединените арабски емирства, а на север - от Турция. Заплатите са в пъти по-високи, но безработицата продължава да е висока - 30 на сто. В момента в Ирак 60-членна група от американски икономисти, бизнесмени и анализатори помага за вкарването в работен режим на 200 държавни завода, чието производство е спряло след падането на режима на Саддам Хюсеин, а в тях са били заети 10% от иракчаните.
2. Стратегия за развитие на Ирак: г.
Стратегията за развитие на Ирак в периода г. е създадена през м. юни 2005г. [24] Това е първата стратегия за национално развитие, изготвена от демократично избрано иракско правителство. Целта и е “да създаде възможности за народа на Ирак да допринесе за възстановяването и развитието на страната” и “ да сложи край на глада, болестите и конфликтите между различните секти”. Демократично избраното правителство ясно заявява своята визия за страната: “Да превърнем Ирак в мирна и обединена демократична страна, в просперираща, пазарно ориентирана икономика, напълно интегрирана в световното стопанство”. Стратегията се основава на четири главни стълба:
· Подсилване на основите за икономически растеж (вкл. стабилна макроикономическа среда; преимуществено развитие на петролната индустрия и диверсифициране структурата на икономиката на икономиката на страната)
· Съживяване на частния сектор (вкл. улесняване на процедурите за започване на бизнес, както към местни, така и към чуждестранни инвеститори; въвеждане на институции, които да отговарят за законността и прозрачността на сключващите се сделки; насърчаване на приватизацията; завършване на приема на страната в Световната Търговска Организация (СТО); възстановяване и разширяване на въздушната, железопътната и комуникационната мрежа и др.)
· Подобряване на стандарта на живот (вкл. повишаване на достъпа до чиста вода; подобряване качеството и достъпа до медицински услуги; инвестиции в човешкия капитал и др.)
· Осигуряване на добро управление и сигурност (борба с корупцията; демонстриране на уважение и зачитане на човешките права; осигуряване на сигурност за населението и др.).
Тъй като стратегията анализира обстойно всички структури на икономиката, съществуващите проблеми и необходимите реформи, ще разгледаме само някои от предложенията:
1) Въпреки намалението на подоходните данъци, данък печалба и митническите такси, в стратегията се предвижда постепенно увеличаване на данъчните постъпления от 620 млн. долара през 2005 до 717 млн. долара през 2007г.
2) съгласно резолюция на ООН 5% от приходите от петрол трябва да се отделят за репарации от войната;
3) създаване на бюджет за финансиране на инвестиционни проекти (възстановяване и разширяване на инфраструктурата на страната);
4) развитие на туристическия сектор
5) обучение на иракските служби за сигурност и др.
3. МВФ и Световната банка в Ирак:
В своята статия “Икономическа окупация: МВФ и Световната банка в Ирак”[25] Б. Сен посочва, че икономическото влияние на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка се движат с пълна скорост напред към осъществяване на различни икономически реформи, които ще донесат печалба на редица американски компании като Бектел, Халибъртон и др. МВФ и Световната банка усърдно “освобождават” иракски ресурси –петрол и работна сила - и “либерализират” достъпа до иракския пазар.
Първата фаза за възстановяването на Ирак е намаляне на външния дълг на страната. Малко след края на американската инвазия в Ирак, администрацията на Буш изпраща бившия държавен секретар Джеймс Бейкър на посещение до столиците на други развитите страни да се опита да отмени дълговете на Саддам Хюсеин.
Парижкият банков клуб на 21 май 2004г. се съгласява да отмени 80% от Иракския дълг към членовете на клуба, което се равнява на около 39 млрд. долара в 3 етапа:
1) 30% от дълга се отменят в момента на подписване на споразумението;
2) 30% ще бъдат отменени “веднага след като примерна политика на МВФ е одобрена” от иракското правителство;
3) други 20% ще бъдат отменени след 3 години при намеса на МВФ в Ирак.
МВФ отпуска първия си заем на Ирак през м. септември 2004г. , а през м. юли 2005г примера му последва Световната банка, която дава първия си заем на Ирак от 1973г. насам. Следва 100 млн. долара отпуснати от Световната банка за образование и подписването на Standby споразумение с МВФ през м. декември същата година. Първоначалното изискване за повишаване цените на бензина и газта от страна на МВФ е 400% (респективно от 20 на 100 и от 5 на 25динара за литър) и 800% на цената на дизела (от 10 на 90 динара за литър). Други условия, наложени от МВФ и Световната банка на Ирак са:
· приватизация на всички държавни дружества, освен петролните. Това ще доведе до освобождаване на около 145 000 работника и ще осигури на чуждестранни инвеститори контрол над жизненоважни сектори на иракската икономика. Колкото до петролната индустрия- въвеждат се някои нови законодателни промени, които ще позволят частично участие на чуждестранни инвеститори.
· край на хранителните субсидии. Тези хранителни дажби са били като спасително въже за около 60% от иракчаните и често единствената им защита срещу гладуването. Елиминирането на хранителните субсидии ще олисни контрола над иракския хранителен пазар от аграрни корпорации.
· либерализация на цените на храните и др.
На 16.I. 2006г. иракски търговски сдружения подписват петиция относно политиката на МВФ и Световната банка. Главните искания, на които наблягат са: увеличаване на прозрачността по навлизане на чуждестранни инвеститори, спиране на изискванията за структурни промени срещу отпуснатите заеми, отхвърляне на предложението за спиране на субсидиите за храна, невъзможност за приватизиране на обществени предприятия в областта на петрола, образованието, здравеопазването, електроснабдяването, транспорта и строителния сектор, намаляне цените на петрола и др.
V. Заключение:
Станалата вече известна формулировка за войната на Карл фон Клаузевиц гласи, че „войната е продължение на политиката с други средства“. В случая - продължение на политиката на САЩ да си осигурят достъп и контрол над значителна част от петролните ресурси в Близкия Изток, да демонстрират могъществото си и (негласно) да заявят желанието си за световно господство. Дали САЩ се превръщат в заплаха за световния мир? Иран и Сирия ли са следващите потърпевши? За да бъде стабилизиран Ирак не е ли необходимо и съседите му да участват във възстановяването му?
Авторите на “Иракската криза и перспективите за България”[26] посочват, че кризата може да се разглежда като изцяло нов етап в развитието на международните отношения, опит за форсирано трансформиране на еднополюсната система в имперско глобална. Авторите прогнозират, че международните последици от тази криза (в политически и икономически аспекти) ще се откроят най-пълно в период от 10години. Те смятат, че развитието на международните процеси в периода г. при всички случаи ще доведе до нова поляризация в световните отношения - ще се откроят две политически пространства: на америкаризма и на неамерикаризма.
В една своя статия Патрик Диксън[27] пише, че “след рухването на социализма бяхме свидетели на нов световен ред: всички нации работят заедно в полудемократично глобално тяло, стремейки се към общо благо за цялото човечество. С войната в Ирак също се поставя началото на нов световен ред”. Все повече когато при обсъждането на външната политика на Съединените Американски щати се използват сравнения като стремеж за хегемония, световно господство, имперски амбиции и пр. Икономическите аспекти от войната в Ирак ще се проявяват в следващите години и няма да се ограничат до изразходените средства за войната, до размера на растеж на иракската икономика след войната, до реализираните печалби от чуждестранни инвеститори, опериращи в границите на страната и т. н. Можем да бъдем свидетели на промяна в режима на страните от Близкия Изток, сближаване на отношенията между Европа и Япония/ Европа и Русия, развитие на ядрени и биологични оръжия, или на появата на съюз, който да се противопостави на САЩ в плана им да управляват света.
VI. Използвани материали:
1. “Американска външна политика г. От лидерство към хегемонизъм”, Йордан Величков, унив. Издателство “Св. Климент Охридски” 2005г.
2. “Ноам Чомски, Имперски амбиции”, Интервюта с Дейвид Барсамян, изд. къща Бард, 2006г.
3. Лекция на Ноам Чомски, 5. IV. 2003г., Университет Колорадо
4. http://nationalpriorities. org/index. php? option=com_wrapper&Itemid=182
5. http://www. casi. org. uk/200306%20-%20cost%20of%20war. pdf
6. http://www2.gsb. columbia. edu/faculty/jstiglitz/cost_of_war_in_iraq. pdf
7. “Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след Студената война”, доц. д-р Сево Явашчев, http://alternativi. unwe. acad. bg/br11/6.Sevo%20Yavaschev. doc
8. http://www2.gsb. columbia. edu/faculty/jstiglitz/cost_of_war_in_iraq. pdf
9. http://www. benchmark. bg/bg/index. php
10. http://www. /wp-dyn/content/article/2006/12/04/AR.html
11. В-к Капитал, бр. 15, 2006г., “Фиаското на долара”
12. В-к Капитал, бр. 14, 2007г., “Златна 2007 година”
13. В-к Капитал, бр. 12, 2003г., “Война, а след войната бизнес”
14. В-к Капитал, бр. 15, 2003г., “Започва експериментът “арабска демокрация”
15. http://www. /postedarticles/oped/a47n14d01.htm
16. “Reconstructing Iraq’s economy”, Bathsheba Croker, http://www. /04autumn/docs/04autumn_crocker. pdf
17. Списание “Мениджър”, бр. 2, 2007г., “В Ирак - чудо! Икономиката мърда”.
18. http://www. export. gov/iraq/pdf/iraq_development_strategy_063005.pdf
19. “Economic Occupation: The World Bank and IMF in Iraq”, http://www.50years. org/cms/updates/story/320
20. http://www. /statiq. php? id=108
21. http://www. /iraqwar. htm
[1] “Американска външна политика г. От лидерство към хегемонизъм”, Йордан Величков
[2] “Проектът американска империя”, Ноам Чомски
[3] Лекцията е от 5. IV. 2003г., Университет Колорадо
[4] http://nationalpriorities. org/index. php? option=com_wrapper&Itemid=182
[5] http://www. casi. org. uk/200306%20-%20cost%20of%20war. pdf
[6] http://www2.gsb. columbia. edu/faculty/jstiglitz/cost_of_war_in_iraq. pdf
[7] “Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след Студената вълна”, доц. д-р Сево Явашчев
[8] “Американска външна политика г.” , Йордан Величков
[9] Вж. Величков, Й., цит. съч.
[10] Вж. Явашчев, С., цит. съч.
[11] Вж. Величков, Й., цит. съч.
[12] Вж. Чомски, Н., цит. съч.
[13] http://www2.gsb. columbia. edu/faculty/jstiglitz/cost_of_war_in_iraq. pdf
[14] Вж. Явашчев, С., цит. съч.
[15] http://www. benchmark. bg/bg/index. php
[16] http://www. /wp-dyn/content/article/2006/12/04/AR.html
[17] в-к Капитал, бр.15, 2006г
[18] В-к Капитал, бр. 14, 2007г.
[19] в-к Капитал, бр. 12, 2003г.
[20] в-к Капитал, бр. 15, 2003г.
[21] http://www. /postedarticles/oped/a47n14d01.htm
[22] http://www. /04autumn/docs/04autumn_crocker. pdf
[23] Списание “Мениджър”, бр. 2, февруари, 2007г.
[24] http://www. export. gov/iraq/pdf/iraq_development_strategy_063005.pdf
[25] http://www.50years. org/cms/updates/story/320
[26] http://www. /statiq. php? id=108
[27] http://www. /iraqwar. htm
