ЗАКОН
за далекосъобщенията
Обн., ДВ, бр. 93 от 01.01.2001 г., изм., бр. 26 от 01.01.2001 г., в сила от 01.01.2001 г., бр. 10 от 4.02.2000 г., в сила от 4.02.2000 г., изм. и доп., бр. 64 от 4.08.2000 г., в сила от 1.08.2000 г., доп., бр. 34 от 6.04.2001 г., в сила от 7.10.2001 г., изм. и доп., бр. 42 от 01.01.2001 г., бр. 96 от 9.11.2001 г., бр. 112 от 01.01.2001 г., в сила от 5.02.2002 г.
кн. 9/98 г., стр. 28; кн. 3/2000 г., стр. 14; кн. 5/2001 г., стр. 193; кн. 12/2001 г., стр. 33
т. 9, р. 3, № 000
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщенията в Република България.
Чл.Целта на този закон е да гарантира предпоставки за задоволяване на потребностите на обществото от далекосъобщителни услуги.
(2) С този закон се осигуряват условия за:
1. либерализиране на далекосъобщителните дейности и услуги, създаване на свободен пазар и лоялна конкуренция;
2. равнопоставеност на операторите;
3. предоставяне на всеобщо предлагана услуга на територията на цялата страна при достъпни цени;
4. защита на интересите на националната сигурност.
Чл.Далекосъобщения са пренасяне, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или информация от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда.
(2) Далекосъобщителна дейност е осъществяване на далекосъобщения чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне на далекосъобщителни услуги.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Всеобщопредлагана услуга е услуга с определено качество на предоставянето й, с възможност за достъп за всеки потребител независимо от географското му местоположение и предлагана на достъпна цена.
(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Всеобщопредлаганата услуга включва предоставяне на всички или някои от следните услуги:
1. гласова телефонна услуга на всяко домакинство;
2. достъп до гласова телефонна услуга чрез телефонни апарати за обществено ползване;
3. справочни услуги за телефонните номера на абонатите;
4. услуги за осъществяване на спешни повиквания;
5. специализирани услуги, позволяващи достъп до услугите по тза инвалиди.
(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., прилага се след 31.12.2002 г.) Условията, на които трябва да отговарят далекосъобщителните оператори, които имат задължение да предоставят всеобщопредлагана услуга, и редът и условията за компенсирането им се определят с наредба на министъра на финансите и министъра на транспорта и съобщенията.
Чл. 4. Осъществяването на далекосъобщения се извършва от далекосъобщителни оператори въз основа на лицензии и свободен режим.
Чл. 5. Органите за управление и регулиране и обществените далекосъобщителни оператори гарантират свободата и тайната на далекосъобщенията.
Глава втора
УПРАВЛЕНИЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ
Раздел I
Управление
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Управлението на далекосъобщителните дейности се осъществява от Министерския съвет, от Съвета по националния радиочестотен спектър и от министъра на транспорта и съобщенията съгласно определените им в този закон правомощия.
Чл.Министерският съвет приема секторна политика в далекосъобщенията, в която определя държавната политика в тази област. Секторната политика се обнародва в "Държавен вестник".
(2) Секторната политика определя стратегията, принципите и етапите на развитие на сектор "Далекосъобщения" и задължително съдържа видовете дейности и услуги и сроковете, в които се либерализират.
(3) Секторната политика може да се актуализира всяка година или на по-кратки периоди и актуализацията й се извършва по реда на приемането на секторната политика.
Чл. 8. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., в сила от 1.01.2002 г. - отменена с бр. 112 от 2001 г.).
Чл. 9. Съветът по националния радиочестотен спектър към Министерския съвет провежда държавната политика по радиочестотния спектър.
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Министърът на транспорта и съобщенията провежда далекосъобщителната политика въз основа на този закон и на секторната политика, приета от Министерския съвет.
Раздел II
Съвет по националния радиочестотен спектър
Чл. Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Към Министерския съвет се създава Съвет по националния радиочестотен спектър. В съвета участват като членове представители на Комисията за регулиране на съобщенията, Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи.
(2) Министерският съвет определя председателя на съвета със срок четири години. Членовете на съвета изпълняват своите задължения за периода на пълномощията на председателя на съвета.
(3) Ръководителите на ведомствата по ал. 1 определят своите представители и осигуряват участието им в работата на съвета.
(4) По предложение на председателя на съвета Министерският съвет приема правилник за дейността на съвета.
(5) Административното обслужване на съвета се извършва от ведомството, чийто представител е председателят на съвета.
Чл. Съветът по националния радиочестотен спектър подготвя и периодично актуализира Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността, както и за съвместно ползване между тях, който се утвърждава от Министерския съвет.
(2) Националният план за разпределение на радиочестотния спектър е публичен.
(3) Конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвидени за съвместно ползване за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността, се извършва съгласувано между заинтересованите.
(4) Съветът разглежда и решава спорове, свързани с електромагнитната съвместимост, възникнали между посочените в ал. 3 ползватели на радиочестотен спектър.
Раздел III
Министерство на транспорта и съобщенията
(Загл. изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.)
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Министърът на транспорта и съобщенията разработва, представя за приемане от Министерския съвет и провежда секторната политика в областта на далекосъобщенията.
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Министърът на транспорта и съобщенията упражнява правата на едноличния собственик на капитала в еднолични търговски дружества и в търговските дружества от отрасъл "Съобщения", в които държавата е акционер или съдружник.
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Министърът на транспорта и съобщенията изпълнява дейности, свързани със:
1. преструктуриране на отрасъл "Съобщения";
2. (доп. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) научни изследвания в областта на далекосъобщенията и информационните и комуникационните технологии;
3. развитие на информационното общество;
4. евроинтеграцията;
5. (отм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.);
6. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) разпореждане с бюджетните средства за професионалните училища и повишаване квалификацията на работещите в съобщенията;
7. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) развитие на далекосъобщенията, пощенските услуги и информационните и комуникационните технологии.
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Министърът на транспорта и съобщенията:
1. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) утвърждава принципите за:
а) номериране в далекосъобщителните мрежи;
б) адресиране в далекосъобщителните мрежи;
в) наименование при осъществяване на далекосъобщителната дейност;
2. представлява Република България в международните организации по далекосъобщения;
3. издава предвидените от закона наредби, инструкции, правилници и други актове в областта на далекосъобщенията.
Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Преди издаване на актовете по чл. 16, т. 3 министърът на транспорта и съобщенията публикува съобщение в централния и местния печат за разработените проекти, в което посочва мястото, откъдето заинтересованите могат да ги получат, и срока, в който могат да представят писмени становища по тях. Министърът на транспорта и съобщенията проучва становищата и писмено мотивира решението си за приемането и отразяването им в проекта или за неприемането им.
Глава трета
(Изм. - ДВ, бр. 26 от 1999 г., бр. 10 от 2000 г., изм. и доп., бр. 64 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., изм., бр. 112 от 2001 г.)
РАЗВИТИЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНАТА И ПОЩЕНСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА И
ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
Чл. Дейностите по подпомагане развитието на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура и на информационните и комуникационните технологии се осъществяват от министъра на транспорта и съобщенията чрез Агенция "Развитие на съобщенията и на информационните и комуникационните технологии" - юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(2) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Агенция "Развитие на съобщенията и на информационните и комуникационните технологии" се определят с устройствения правилник на агенцията, който се приема от Министерския съвет.
Чл. 19. Средствата за подпомагане развитието на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура и на информационните и комуникационните технологии постъпват по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията и се набират от:
1. двадесет и пет на сто от първоначалните и допълнителните еднократни лицензионни такси, предвидени в лицензиите за далекосъобщителна дейност;
2. четиридесет и пет на сто от лицензионните такси и таксите за регистрация за неуниверсални пощенски услуги;
3. петдесет на сто от годишните такси за радиочестотен спектър, предвидени в лицензиите;
4. тридесет на сто от годишните такси за ограничен ресурс - номерационен капацитет;
5. двадесет и пет на сто от годишните такси за ограничен ресурс - позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения;
6. дарения;
7. лихви;
8. други постъпления.
Чл. Средствата по чл. 19 се разходват за:
1. финансиране на далекосъобщителни и пощенски проекти и проекти в областта на информационните и комуникационните технологии при спазване принципите на лоялната конкуренция;
2. финансиране на важни проекти, свързани с управлението, отбраната и сигурността на страната в областта на далекосъобщенията;
3. финансиране на научни изследвания и маркетингови дейности за целите на далекосъобщенията, пощенските услуги, информационните и комуникационните технологии;
4. освобождаване на радиочестотен спектър за граждански нужди;
5. финансиране на проекти и дейности, определени в плановете за регионално развитие в областта на далекосъобщенията, пощенските услуги, информационните и комуникационните технологии при спазване принципите на лоялната конкуренция;
6. финансово подпомагане на основния пощенски оператор за изпълнение на универсалната пощенска услуга при икономически неизгодни условия;
7. финансово подпомагане, съгласувано с Министерството на образованието и науката, на проекти и дейности във висшето образование в областта на информационните и комуникационните технологии;
8. други разходи, свързани с организацията и реализирането на далекосъобщителни и пощенски проекти и проекти в областта на информационните и комуникационните технологии;
9. издръжка на администрацията на агенцията.
(2) Финансирането на дейностите по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7 и 8 се извършва при спазване на принципите за състезателност, прозрачност и равнопоставеност.
(3) Агенция "Развитие на съобщенията и на информационните и комуникационните технологии" изготвя годишен публичен отчет за разходването на средствата по ал. 1.
Глава четвърта
РЕГУЛИРАНЕ И КОНТРОЛ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ
Раздел I
(Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., доп., бр. 64 от 2000 г., изм. и доп.,бр. 42 от 2001 г., изм., бр. 112 от 2001 г.)
Комисия за регулиране на съобщенията
Чл. Комисията за регулиране на съобщенията, наричана по-нататък "комисията", е независим специализиран държавен орган - юридическо лице, със седалище София и със самостоятелен бюджет.
(2) Комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
(3) Комисията осъществява секторната политика в далекосъобщенията и секторната пощенска политика, приети от Министерския съвет, при съобразяване с обществения интерес, държавния суверенитет и националната сигурност.
(4) Комисията регулира и контролира осъществяването на далекосъобщенията по реда, предвиден в този закон, и предоставянето на пощенските услуги по ред, определен в Закона за пощенските услуги.
(5) Комисията регистрира и контролира дейността по предоставяне на удостоверителни услуги, свързани с електронния подпис, по ред, определен в Закона за електронния документ и електронния подпис.
Чл. Комисията е колегиален орган, който се състои от пет членове, включително председател и заместник-председател.
(2) Членове на комисията могат да бъдат само лица с висше образование, от които поне един правоспособен юрист и един икономист.
(3) Председателят на комисията се определя и освобождава по решение на Министерския съвет със заповед на министър-председателя.
(4) Заместник-председателят и двама от членовете на комисията се избират и освобождават с решение на Народното събрание.
(5) Един от членовете на комисията се назначава и освобождава с указ на Президента на Република България.
(6) Членовете на комисията се избират или назначават за срок 5 години. Броят на последователните мандати е не повече от два.
(7) Членовете на комисията имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.
Чл. По време на своя мандат членове на комисията не могат да бъдат лица, които са собственици, съдружници, управители (прокуристи), консултанти или членове на органи за управление на търговски дружества и държавни предприятия.
(2) Членовете на комисията могат да бъдат освобождавани преди изтичането на мандата в следните случаи:
1. по тяхно искане;
2. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;
3. при извършване на умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда, с която е наложено наказание "лишаване от свобода";
4. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 3 месеца.
(3) При прекратяване на правомощията в случаите по ал. 2 или смърт на член на комисията органът, избрал, определил или назначил съответния член на комисията, избира, определя или назначава нов член на комисията за срок до края на текущия мандат.
(4) Възнагражденията на членовете на комисията се определят, както следва:
1. на председана сто от възнаграждението на народен представител;
2. на заместник-председана сто от възнаграждението на народен представител;
3. на останалите членове - 85 на сто от възнаграждението на народен представител.
(5) Всеки член на Комисията за регулиране на съобщенията е длъжен да разкрие писмено пред комисията всеки съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и/или членове на семейството му имат при вземане на конкретно решение.
(6) Съществен търговски, финансов или друг делови интерес е налице винаги за лицата по ал. 5 или техните семейства, както и за лица, с които всяко от тях е икономически свързано, когато получат лицензия по този закон.
(7) Задължението на лицата по ал. 5 се осъществява чрез подаване на декларация до Комисията за регулиране на съобщенията при встъпването им в длъжност и най-малко веднъж на шест месеца, съдържаща имената и адресите на икономически свързани с тях или с членове на семействата им лица, както и за деловите интереси, които са възникнали или биха могли да възникнат. Декларациите по тази алинея се съхраняват в специален публичен регистър при Комисията за регулиране на съобщенията.
(8) Член на Комисията за регулиране на съобщенията, който има непосредствен делови интерес при вземането на дадено решение, е длъжен да го заяви и да не участва в обсъждането и гласуването.
(9) Засегнатата страна, както и всеки заинтересован, може да иска от Върховния административен съд да отмени взети в нарушение на предходната алинея решения.
(10) Членовете на комисията не могат да заемат друга платена длъжност, както и да получават възнаграждение по граждански договор освен в случаите, когато упражняват научна или преподавателска дейност.
(11) Една година след прекратяването на мандата членовете на комисията не могат да бъдат собственици, съдружници, управители (прокуристи), консултанти или членове на органи за управление на търговски дружества и държавни предприятия, лицензирани по този закон.
(12) Комисията в своята дейност се подпомага от администрация, структурирана и организирана по реда на Закона за администрацията.
Чл. Председателят:
1. представлява комисията или упълномощава лица, които да я представляват;
2. организира и ръководи дейността на комисията;
3. насрочва и ръководи заседанията на комисията;
4. сключва, изменя и прекратява трудовите правоотношения със служителите от администрацията, назначава и освобождава държавните служители от администрацията;
5. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета на комисията;
6. информира обществеността за дейността на комисията чрез средствата за масово осведомяване.
(2) При осъществяване на своите правомощия комисията се произнася с решения.
(3) Решенията на комисията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
Чл. Комисията за регулиране на съобщенията приема правилник, определящ устройството, дейността, организацията на работа и структурата на комисията и на нейната администрация, който се обнародва в "Държавен вестник".
(2) Председателят на комисията определя добавката към основната заплата на служителите от администрацията на комисията за изпълнение на специфични функции, както и индивидуалния размер за всеки служител.
(3) Средствата по ал. 2 се определят в размер 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на комисията за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година.
(4) Редът за определяне на индивидуалния размер на допълнителното възнаграждение по ал. 2 се определя с решение на комисията.
Раздел II
Дейности на Комисията за регулиране на съобщенията
Чл. 27. Комисията за регулиране на съобщенията извършва следните дейности:
1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г., бр. 96 от 2001 г.) извършва проучване и предоставя на Съвета за електронни медии информация относно техническите параметри, необходими за наземно радиоразпръскване на радио - и телевизионни програми за посочени от Съвета за електронни медии населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободни радиочестоти, допустими мощности на излъчване, възможни точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация;
2. подготвя документите и извършва необходимите действия по издаване на лицензии, предвидени в този закон;
3. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за далекосъобщителни дейности;
4. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за далекосъобщителни дейности, при които се използва радиочестотен спектър или позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения;
5. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) издава лицензии за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване, след решение на Съвета за електронни медии;
6. (отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.);
7. осигурява необходимите условия за далекосъобщителна дейност при морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност;
8. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) разработва и управлява Националния номерационен план и разпределя номерата и адресите за далекосъобщителни мрежи между операторите, съобразно утвърдените принципи. Националният номерационен план, както и промените в него, се обнародват в "Държавен вестник";
9. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г., бр. 112 от 2001 г.) разработва и предоставя на министъра на транспорта и съобщенията проекти на нормативните актове, предвидени в този закон за приемане, съобразно неговата компетентност или за внасянето им в Министерския съвет за приемане, съобразно компетенциите на Министерския съвет;
10. информира обществеността и извършва обществени консултации и допитвания по важни проблеми на далекосъобщенията;
11. (нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) регистрира и заличава регистрацията по обща лицензия за извършване на далекосъобщителни дейности;
12. (нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за далекосъобщителна дейност чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, като информира своевременно Съвета за електронни медии с оглед стартиране на процедури за издаване, измение, отнемане, прехвърляне и прекратяване на лицензии за радио - и телевизионна дейност по Закона за радиото и телевизията.
Чл. 28. Комисията за регулиране на съобщенията извършва следните дейности, свързани с управлението на радиочестотния спектър:
1. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) управлява разпределения за граждански услуги радиочестотен спектър, като:
а) разработва регулаторната политика за управлението му;
б) разработва и публикува принципите за управление и разпределение на радиочестотния спектър;
в) предоставя за ползване радиочестоти и радиочестотни ленти на далекосъобщителните оператори, лицензирани по реда на този закон;
2. по искане и след съгласуване на заинтересованите осъществява международното координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и радиосъоръженията, които ги използват. Международното координиране се извършва за всички радиослужби;
3. осъществява вътрешното координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти и радиосъоръженията за граждански нужди, които ги използват, с всички заинтересовани лица. Координирането се извършва с цел осигуряване безопасността на въздухоплаването и корабоплаването. С цел защита на националната сигурност вътрешното координиране се извършва и с органите, осигуряващи отбраната и сигурността на страната. Вътрешното координиране се извършва за всички радиослужби, ползващи радиочестотен спектър за граждански нужди;
4. по искане на заинтересованите регистрира в международните организации по далекосъобщения координираните радиочестоти и радиочестотни ленти и радиосъоръженията, които ги използват. Регистрациите се отнасят за всички радиослужби;
5. издава разрешителни за:
а) (изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2001 г.) пускане на пазара на радиосъоръжения, ползващи нехармонизирани радиочестотни ленти за граждански нужди;
б) (изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2001 г.) пускане в действие на радиосъоръжения с цел осигуряване ефективно използване на радиочестотния спектър за граждански нужди;
в) (изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) правоспособност на радиооператори - професионалисти и любители. Разрешителните на радиооператорите от въздушната подвижна служба, въздушната подвижна спътникова служба, Световната морска система за бедствие и безопасност на морската подвижна служба и морската подвижна спътникова служба се издават от Министерството на транспорта и съобщенията;
г) (отм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2001 г.);
6. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2001 г.) контролира правилното и ефективно използване на радиочестотния спектър за граждански нужди и/или източниците на радиосмущения в радиочестотния спектър за граждански нужди;
7. контролира спазването на международно определените процедурни правила за радиослужбите;
8. определя опознавателните знаци на предавателните радиосъоръжения в съответствие с международните правила за работа на радиослужбите;
9. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) осигурява условия за далекосъобщителна дейност за целите на морското и въздушното търсене и спасяване, както и за разпространяване на текуща информация за осигуряване безопасност на корабоплаването и въздухоплаването;
10. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) участва съвместно с министъра на транспорта и съобщенията в работата на международните организации, свързани с управлението на радиочестотния спектър;
11. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) разработва проекти на наредби, определящи процедурните правила и техническите параметри за работа на радиослужбите.
Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2001 г.) (1) Комисията за регулиране на съобщенията издава разрешителни за пускане на пазара на радиосъоръжения, ползващи нехармонизирани радиочестотни ленти за граждански нужди, когато те предизвикват или могат да предизвикат радиосмущения, включително на съществуващи или планирани услуги, в определените съобразно Националния план за разпределение на радиочестотния спектър радиочестоти и радиочестотни ленти.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията издава разрешителни за пускане в действие на радиосъоръжения с цел осигуряване ефективно използване на радиочестотния спектър за граждански нужди.
(3) Министерският съвет определя с решение списък на радиосъоръженията по ал. 1 и 2 по предложение на Комисията за регулиране на съобщенията. Решението се обнародва в "Държавен вестник".
(4) Специфичната маркировка за идентификация на радиосъоръженията по ал. 1 и 2 се определя в наредба на Министерския съвет.
Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Комисията е национална организация по стандартизация пред Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията (ETSI).
Чл. 31. Комисията за регулиране на съобщенията контролира спазването на:
1. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) нормативните актове в областта на далекосъобщенията;
2. принципите на ценообразуването;
3. качеството на услугите;
4. условията, предвидени в лицензиите.
Чл. Комисията за регулиране на съобщенията води регистри за:
1. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) издадените индивидуални лицензии;
2. (нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) издадените удостоверения за регистрация по обща лицензия;
3. (отм., предишна т. 2, изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2001 г.) разрешителните, издадени по реда на чл. 28, т. 5, букви "а" и "б".
(2) Регистрите по ал. 1 са публични.
(3) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Лицензиите на обществените далекосъобщителни оператори са публични, с изключение на текстовете и приложенията към лицензиите, съдържащи:
1. данни, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;
2. индивидуални технически данни и параметри на мрежата;
3. финансова информация, която е търговска тайна.
Чл. Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Комисията за регулиране на съобщенията може да изисква от всеки, който осъществява далекосъобщителни дейности, информация, необходима за изпълнението на регулаторните й дейности.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията и нейната администрация е длъжна да не разпространява информацията, получена по ал. 1, в случай, че тя е търговска тайна.
Чл. Комисията за регулиране на съобщенията разглежда възникнали проблеми между далекосъобщителни оператори относно взаимно свързване на мрежите им и/или наемане на линии.
(2) Несъгласната страна може да отнесе спора пред съда.
Чл. 35. Комисията за регулиране на съобщенията представлява Република България в международните организации на регулаторните органи в областта на далекосъобщенията.
Чл. Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г., бр. 112 от 2001 г.) Комисията за регулиране на съобщенията ежегодно подготвя и предоставя на Народното събрание, президента, Министерския съвет и Съвета за електронни медии доклад за своята работа, който задължително съдържа:
1. развитие на всеобщо предлаганата услуга и степен на задоволеност на пазара от тази услуга;
2. разпределение на честотите за граждански нужди по услуги и механизми за ефективното им използване;
3. разпределение на номерата от Националния номерационен план;
4. анализ на пазара на далекосъобщителни дейности и услуги и перспективи на развитие;
5. състояние на конкуренцията в областта на далекосъобщенията и прилагане на принципите на ценовата политика.
(2) При изготвяне на доклада Комисията за регулиране на съобщенията може да вземе становище по ал. 1, т. 5 от Комисията за защита на конкуренцията.
(3) Годишният доклад за дейността на Комисията за регулиране на съобщенията се публикува.
Раздел III
Финансиране на Комисията за регулиране на съобщенията
Чл. Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм., бр. 96 от 2001 г., бр. 112 от 2001 г.) Приходите по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията се набират от:
1. пет на сто от първоначалните и допълнителните еднократни лицензионни такси, предвидени в лицензиите на далекосъобщителните оператори;
2. двадесет и пет на сто от годишните такси за радиочестотен спектър, предвидени в лицензиите;
3. тридесет на сто от годишните такси за ограничен ресурс - номерационен капацитет;
4. пет на сто от годишните такси за ограничен ресурс - позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения;
5. лицензионни такси за контролиране изпълнението на лицензиите;
6. регистрационни такси;
7. такси за изменение на лицензиите;
8. двадесет на сто от глобите и имуществените санкции, предвидени в този закон;
9. лихви;
10. дарения;
11. други приходи от дейности, извършвани от комисията.
(2) Средствата по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията се разходват за:
1. финансиране на дейността на Комисията за регулиране на съобщенията;
2. финансиране на проекти, свързани с регулирането и либерализирането на пазара;
3. (отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.);
4. други разходи.
(3) Неизразходваните средства по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията в края на отчетната година са преходен остатък, който се ползва от Комисията за регулиране на съобщенията през следващата година.
Глава пета
ЛИЦЕНЗИИ И СВОБОДЕН РЕЖИМ
Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Лицензия по смисъла на този закон е индивидуален административен акт, с който се разрешава осъществяването на:
1. далекосъобщителни дейности;
2. (доп. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) далекосъобщителни дейности, при които се използва радиочестотен спектър или позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.
Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г., бр. 42 от 2001 гДалекосъобщителни дейности се изпълняват въз основа на индивидуални лицензии, регистриране по обща лицензия и свободен режим в съответствие с изискванията на този закон.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.).
(3) Далекосъобщителни дейности се изпълняват въз основа на индивидуални лицензии, когато:
1. (доп. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа се предоставя индивидуално определен ограничен ресурс или позиции на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения;
2. се изгражда, поддържа и използва обществена далекосъобщителна мрежа и се предоставят обществени далекосъобщителни услуги чрез нея;
3. се предоставя гласова услуга, достъп до гласова услуга и/или всеобщо предлагана услуга;
4. се изгражда, поддържа и използва технологична мрежа;
5. (нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) се осъществяват далекосъобщения чрез радиослужбите въздушна неподвижна, радиолокация и радионавигация за управление на въздушното движение и осигуряване на аеронавигационно обслужване за постигане на безопасност, ефективност и редовност на полетите в обслужваното гражданско въздушно пространство;
(4) Далекосъобщителни дейности се изпълняват въз основа на регистриране по обща лицензия, когато:
1. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) се осъществяват далекосъобщения за собствени нужди чрез използване на радиочестотен спектър за общо ползване, в съответствие с Националния план за разпределение на радиочестотния спектър;
2. се предоставя обществена далекосъобщителна услуга - достъп до глобални спътникови системи.
(5) Далекосъобщителни дейности се изпълняват на свободен режим в случаите по чл. 81.
(6) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба конкретните далекосъобщителни дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране, регистриране по обща лицензия и свободен режим.
Чл. Изискванията за издаване на лицензии са еднакви за всички кандидати за един и същ вид далекосъобщителна мрежа или предоставяне на едни и същи далекосъобщителни услуги.
(2) Издаването на лицензии се осъществява при условия на публичност, равнопоставеност и прозрачност.
Чл. При издаване на лицензии не се ограничава броят на операторите, освен когато ресурсът по природни или технически причини е ограничен или ако в закон е предвидено друго.
(2) В случаите на ограничен ресурс по ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията публично информира обществото за причините, които налагат ограничението.
Раздел II
(Отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)
Издаване на лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи
и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез
радиочестотен спектър
Чл.Отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.).
Раздел III
Индивидуална лицензия
Чл. 50. Индивидуални лицензии се издават на физически лица - еднолични търговци, и на юридически лица. Индивидуалните лицензии за обособени мрежи за собствени нужди, които ползват радиочестотен спектър, се издават и на физически лица.
Чл. Предишен текст на чл. 51 - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Индивидуални лицензии за далекосъобщителни дейности се издават без конкурс или търг в случаите, когато не се използва ограничен ресурс.
(2) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Индивидуална лицензия по ал. 1 не се издава на лице, което:
1. е обявено в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност;
2. е осъдено за банкрут;
3. се намира в ликвидация;
4. е лишено от правото да упражнява търговска дейност;
5. има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган или задължение към осигурителни фондове;
6. е осъдено с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността или против стопанството, освен ако е реабилитиран.
(3) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Изискването по ал. 2, т. 6 се отнася за управителите или за членовете на органите на управление.
(4) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Обстоятелствата по ал. 2, т. 1, 2, 3 и 5 се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган, а по ал. 2, т. 4 и 6 - с декларация.
Чл. Предишен текст на чл. 52 - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм., бр. 112 от 2001 г.) Индивидуални лицензии се издават след провеждане на конкурс или търг, когато ресурсът е ограничен, освен в случаите, предвидени в чл. 53.
(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Индивидуална лицензия, издадена след провеждане на конкурс или търг за изграждане на далекосъобщителна мрежа и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър с национално покритие, не може да се притежава от лице или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, притежаващи друга лицензия за същия вид далекосъобщителна дейност.
|
Из за большого объема этот материал размещен на нескольких страницах:
1 2 3 4 |
