Здравеопазване (стр. 9 )

През 2005-а държавата прави пореден опит да подпомогне комбината, като пак се допитва до КЗК. Този път размерът и начинът, по който тя възнамерява да му отпусне средства, не са посочени. Това, видите ли, било търговска тайна. Антимонополното ведомство обаче пресича тези мераци с решението си от 01.01.01-а, като ги определя като недопустима държавна помощ.

Ноу-хау-то на Захариев

В същото време, за да изнесе легално капитали от България и да оправдае съсипването на „Кремиковци", Валентин Захариев вкарва комбината в ролята на крупен чуждестранен инвеститор. В началото на 2005-а, чрез „Кремиковци", той купува два завода за ламарина - „НюКо Ламкос" в Косово и „Леминд" в Сърбия. За две години по „модела Захариев" косовското предприятие натрупва загуби за около 3 млн. евро. Започват и машинациите със собствеността.

През август 2005-а, въпреки че върху „Кремиковци" вече има наложена забрана за прехвърляне на активи, двете дружества се озовават... в ръцете на Захариев.

През февруари 2007-а пък двата чуждестранни завода стават собственост на друга фирма на Захариев „Интертръст холдинг". И тук историята с източването на „Кремиковци" се повтаря. Инвестиции също няма и за разлика от българското, приватизационното ведомство на Косово разваля договора, прибира си „НюКо Ламкос" и като капак начислява 6 млн. евро неустойки на „Кремиковци". Междувременно заради подобни еквилибристики Захариев губи и другата си балканска придобивка сръбския завод „Леминд".

И докато балканските ни съседи се усещат навреме и бързичко се отървават от нашенския тарикат, то у нас пропагандната машина на българските правителства през всички тези години се опитваше да ни облъчва с тезата, че „Кремиковци" съставлява 2 на сто от БВП на страната, че той е стожерът на българската икономика и всякакви „по-резки движения" спрямо него биха били опасни...

Така всъщност се постилаше меката пътечка пред Захариев да пълни собствените си джобове. Докато в един момент и на слепците стана ясно, че години наред кремиковската гордост е преживявала на държавна издръжка, за да се облагодетелстват от нея Захариев и покровители.

Изпълнените обещания

Остава обаче въпросът каква част от ангажиментите си изпълни Захариев от юни 1999- а до продажбата на комбината на Прамод Митал през 2006 година. Според доклада на Агенцията за следприватизационен контрол през 2004-а издънките на „Дару металс" и неговия собственик Валентин Захариев са повече от сериозни. Според констатациите на следприватизационните контрольори липсват документи за изписване на материали от складовете на „Кремиковци", фактури за закупуване на материали, изчезнали били и част от договорите за възлагане, платежни нареждания и други документи. Освен това съществуващите платежни документи не съответствали на фактурите, към които са прикрепени, липсвали и други книжа, които да докажат, че с тези платежни са платени точно стоките и услугите в посочените фактури. Собственикът на „Кремиковци" бил представил „писмени" справки за извършени инвестиции, към които обаче липсвали съответни фактури и разходооправдателни документи.

Подобна история би била оправдана, ако в нея бяха намесени хора от криминалния контингент на страната, но не и когато става дума за „крупен инвеститор" и хора, заемащи държавни длъжности. Само че нека не забравяме, че през всичките години на откровено източване на комбината държавата, която не само имаше правото, а и беше длъжна да осъществява контрол в него, се държеше сякаш нищо не й е било известно.

Данъкоплатец №1 менте

През 2005 г. Захариев попадна под светлините на прожекторите заради наградата си. Данъкоплатец на годината". Той и синът му оглавиха класацията заради продажбата на „финметалс" (чрез нея баща и син Валентин и Кирил Захариеви държаха 71% от капитала на „Кремиковци") на индийската компания „Глобал Стийл". Така на ръба на закона (тема, която в. „БАНКЕРЪ" пръв повдигна) Захариев успя да препродаде металургичния комбинат, въпреки че въпросният пакет от 71% бе запориран от Агенцията за следприватизационен контрол. В гастролите си в медиите по това време Захариев се оплаква, че едва ли не е „подложен" на политически натиск, за да пристъпи към тази продажба, и почти „с отвращение" прибрал 124те милиона евро от сделката.

Историята около това награждаване беше като епизод от сапунен сериал с умопомрачителен сценарий. На публиката трябваше да бъде внушено, че бившият собственик на „Кремиковци" е изряден данъкоплатец, декларирал честно налозите си от прибраните (срещу инвестиция от 1 щ. долар) милиони. Малко по-късно обаче стана ясно, че всъщност Захариев далеч не се е издължил на държавата. Конкретиката е следната - през 2006-а той е декларирал своите 124 млн. лв. от продажбата на 71 на сто от дяловете си в „Кремиковци". За дохода си от тази сделка бизнесменът дължал данък общ доход от близо 29.8 млн. лева. Първоначално се чу, че Захариев е платил 11 млн. лв. от дължимия налог, но по-късно стана известно, че те не са внесени в хазната. За тях е измислена схема, която се оказва прецедент в практиката на Националната агенция за приходите. Тя си била удържала парите от две негови фирми - „Стил Комодитис" и „Интертръст холдинг", на които пък било забавено връщането на ДДС. Тогавашната шефка на софийското поделение на НАП - Димитрина Захаринова, заяви, че е незаконно да се бъркат личните задължения с фирмените вземания. След това изказване обаче - без излишни обяснения, тя бе освободена от агенцията.

За останалата част от данъка на Захариев (18.8 млн. лв.) пък се разбра, че е разсрочен за три години със съгласието на самия финансов министър по време на управлението на тройната коалиция Пламен Орешарски. Разрешението за „лично-фирмената врътка" бе издадено от Мария Мургина, която единствена остана да гори на кладата на родното правосъдие. Срещу очевидно „похарчената" от управляващите бивша шефка на НАП прокуратурата повдигна три обвинения - за злоупотреба с власт, спестени данъци и за оказана принуда над служителка на агенцията. Първото от тях е именно за подписаното прихващане на данъците на бившия собственик на „Кремиковци" Валентин Захариев. А той все още е на свобода и найважното - без обвинение.

Потъналите сигнали

Струва си да припомним и още нещо. През 2004а депутатите от „Коалиция за България" Радослав Илиевски, Александър Паунов и Петър Агов внесоха в парламентарната Комисия по корупция материали за извършени злоупотреби в металургичния комбинат „Кремиковци". Документите били изпратени на Илиевски (който по това време е заместник-председател на Комисията по корупцията) от експерти в металургията. Народните избраници тогава доста шумно оповестиха, че в материалите има данни за нанесени щети на комбината в размер на 1.2 млрд. лв. в периода от неговата приватизация през 1999-а до 2001 година. Според изказванията им тогава само присвоената печалба от ценови разлики била 600 млн. лева. Стана ясно, че в тези материали има и разкрития, които се отнасят до продажбата на продукция на комбината на група задгранични фирми, свързани с изпълнителния директор на комбината Валентин Захариев на нереално високи цени, от които те са формирали 100% печалба, която обаче е оставала извън България.

Илиевски тогава направи признанието, че фирмата „Дару металс България" не е била най-атрактивната кандидатура и въпреки това е избрана за приватизатор на „Кремиковци". Другите кандидати били швейцарската компания „Дюферко" и турската „Ердемир", които според Илиевски са били много поподходящи, но очевидно не са представили достатъчно „атрактивни" оферти. Тогавашното ръководство на „Кремиковци" (т. е. хората на Захариев) отрече обвиненията и обясни на широката общественост, че „Илиевски, Агов и Паунов обслужват интересите на лица и фирми, които от пет години пречат на дружеството". Имената на „подбудителите" обаче бяха спестени.

Непростимото е, че вместо някой да поиска сметка на Захариев за всички тези счетоводно-финансови еквилибристики, които са се „творили" в дружеството, очите на отговорните контролни органи отново останаха затворени.

Дали това се е променило днес, ще разберем само ако някой се опита да бръкне под добре повиващия морала и справедливостта „юрган" на бизнесмена Захариев, който със сигурност обаче е въшлясал от преточени държавни пари. А те не са „аргумент" за подценяване...

„Герберизираха" и здравната каса | 31.03.2012 03:05 | Банкер | стр. 20

ГЕРБ затвори кръга на партийното здравеопазване с избора на Пламен Цеков за управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК ). Изненадващо Цеков получи одобрението на почти всички присъствали депутати в пленарната зала, като 115 от тях гласуваха „за", само двама „против" и 13 се въздържаха. Така всички ръководни постове в здравната система вече се заемат от членове на управляващата партия. Преди около седмица за здравен министър бе назначена Десислава Атанасова , колежката й в здравната комисия Даниела Дариткова пое овакантеното ръководно място там от Атанасова, а сега Пламен Цеков ще ръководи институцията, разпределяща милиардите левове от здравни вноски на данъкоплатците.

Новият шеф на НЗОК има добра професионална визитка като лекар и мениджър, но е доста дискусионна фигура, що се касае до работата му в парламента. Д-р Пламен Цеков е роден на 14 март 1964-а и е хирург по професия, завършил в Плевен със специалност лапароскопия. През ноември 2003-а се дипломира като здравен мениджър в Свищов, а преди да влезе в Народното събрание като депутат от листата в Монтана, беше управител на многопрофилната болница „Св. Николай Чудотворец" в Лом. В „забравения от бога и държавата" град Цеков успя да изгради

печеливша и съвременна болница като за целта привлече милиони евро чуждестранни инвестиции. „Св. Николай Чудотворец" бе ремонтирана и оборудвана с модерна и скъпа апаратура и сега е една от малкото у нас, отговарящи на световните стандарти за качество на здравните услуги. Именно в нея пламна конфликт на интереси преди около две седмици, но с намесата на Цеков напрежението бе потушено. Той посредничи при преговорите между протестиращите си колеги от лечебницата и общинските съветници в Лом, които самоволно бяха сменили управителя д-р Николай Жиков. След намесата на депутата Жиков обеща да се оттегли от длъжността с условието лекарите сами да изберат следващия си началник.

В медийните си изяви от последната година Пламен Цеков се показа като застъпник за справедливото финансиране на болниците, които според него трябва да отговарят на критериите за 24-часово покритие, наличие на необходимите специалисти, добро медицинско оборудване и спазване на медицинските стандарти. Интересно дали ще продължи да отстоява същите идеи, след като вече е от другата страна на барикадата, а ръководената от него институция определя прогнозните бюджети на лечебниците.

Той е на едно мнение и със здравния министър Атанасова по въпроса за премахването на платената услуга за избор на екип в държавните и общинските болници. Цеков поддържа тезата, че лекарите, които недобросъвестно изпълняват задълженията си, трябва да работят с надзираващ медик.

По време на парламентарната си дейност д-р Цеков произведе два сериозни гафа които критиците му още припомнят. Избраха го за заместник-председател на здравната комисия, но още през лятото на 2010-а се наложи да освободи поста си след скандала с „наркопоправката Мери Джейн", обнародвана и в „Държавен вестник". С нея се либерализираше режимът за реклами с изображения на наркотици и се облагодетелстваше марката българска водка. Тогава се оказа, че точно Цеков „погрешка" е изчел текст в парламента, различен от одобрения в здравната комисия, а депутатите го гласуваха. Наложи се да дава обяснение на специална комисия, като първоначалната версия, която представи, бе, че му е било дадено листче с поправката, но не уточни от кого го е получил и защо не го е съгласувал с комисията.

Впоследствие депутатът се оправда с 8-те си диоптъра очила, които не позволявали на очите му да се адаптират бързо към написаното след поглед към пленарната зала. Заради гафа Цеков все пак бе отстранен от ръководството на здравната комисия, но премиерът Борисов го реабилитира, като заяви, че му вярва и че е бил подведен. По време на едно от заседанията на временната анкетна комисия, разследваща случая, той се прочу с репликата към колежката си от опозицията Мая Манолова: „Ако беше 12 часа през нощта и беше пълнолуние, с участието на г-жа Манолова щяхме да бъдем свидетели на друго събитие."

Другият гаф на Цеков пък му донесе прякора "Вулкана" и наградата "Златен скункс" от предаването „Господари на ефира". В изказване от парламентарната трибуна за защита на тютюнопушенето той подхвърли, че в Ирландия са го забранили, но впоследствие там изригнал вулкан, защото „в природата винаги има равновесие". На репликата от страна на колеги, че вулканът е изригнал в Исландия, д-р Цеков отговори: „В Исландия, да, прощавайте, но те са наблизо."

Кандиратурата на Пламен Цеков бе представена от съпредседателя на парламентарната група на ГЕРБ Искра фидосова. „Търсеният от нас профил бе на професионалист, с доказани качества, умения, чест и достойнство. Искаме да ви представим човек с управленски опит, ръководил структури в здравеопазването, имащ волята и силата да отстоява интересите на българските граждани и държавата. Цеков притежава тези качества, затова ви моля да го подкрепите", отбеляза фидосова.

Дебатите в пленарната зала обаче не се насочиха около личността на кандидата, а бяха изместени поскоро към трудностите, с които ще се сблъска новият управител, и неотложните проблеми за разрешаване от здравната каса.

Народният представител от „Синята коалиция" Ваньо Шарков изтъкна, че не бива Цеков да се захваща с „горещия картоф" - демонополизацията на НЗОК , тъй като въпросът е от компетенцията на мнозинството в парламента. Той призова да се набележат други приоритети, каквито в момента са договарянето на отстъпки за медикаментите, заплащани от ведомството, прогнозните бюджети на болниците за 2012-а и проблема с преструктурирането на лечебниците от многопрофилни в такива за долекуване. Не е толкова важно да се намалят разходите на касата, колкото да бъдат накарани българите да плащат здравните си вноски, каза Шарков.

Хасан Адемов извади статистика, според която това ще е 12-ият директор

на НЗОК от март 1999-а, като от тях четирима са сменени по време на мандата на ГЕРБ. От името на групата на ДПС Адемов поздрави Цеков, но заяви, че няма да подкрепи избора му, защото като обществена институция касата не трябва да се управлява с политическа целесъобразност без съгласуване с останалите партии. ГЕРБ национализира тази институция, като управлението й от тристепенна структура стана двустепенна с премахването на Събранието на представителите. Така НЗОК бе одържавена чрез надзорния съвет, а там са парите на всички български граждани, добави Адемов. Според него при партийното управление съществува опасност Цеков да не може да се противопостави на финансовия министър Симеон Дянков или здравния министър Атанасова по въпроси като цените на лекарствата например. „НЗОК е купувач на медицински услуги, затова няма как да съвпадат интересите на управителя й с тези на министър Дянков. Всички досегашни директори си отидоха с огорчение, защото не устояха на партийния и политически натиск", смята Адемов.

„Червената" депутатка Мая Манолова се изказа, че гласуването е без значение и не е важно дали новият управител ще се казва Пламен Цеков или Цеко Пламенов, тъй като залозите колко ще продължи управлението му вече вървели, а следващият кандидат „загрява на тъчлинията". Становището на Манолова е, че Цеков не може да повлияе върху договорите между касата и болниците, защото те са сключени и са в ущърб на малките и общинските лечебници". Подобна е констатацията й и за отстъпките за медикаментите - защото временното ръководство на касата вече е предприело необходимото след грандиозния скандал, а нормативните промени се правели от здравното ведомство.

Манолова призова Цеков да се ангажира, че ще спре изземването на пари от НЗОК за целите на републиканския бюджет или министерството, ще създаде нормативни правила за прозрачност в работата на институцията и ще предизвика конкуренция между производители и дистрибутори при договарянето на отстъпките за лекарствата.

Лидерът на ДСБ Иван Костов затвори дебата, представяйки пакет от мерки за сваляне на цените на лекарствата и елиминиране на монополите. В него влизат ограничението на разхода на пари от НЗОК до определен фиксиран процент, разширяването на референтния списък за ценообразуването на медикаментите със съседни балкански държави и вземане за базова цената на производителя при преговорите за отстъпки, като дистрибутори и търговци бъдат заставени да намалят ставките си наполовина. „Касата трябва да реши за оригинални лекарства или генерици ще плаща, като се съпоставят цената и терапевтичният ефект. Искаме да контролираме употребата на лекарства чрез отчетите на аптеките за количества, цени, ниво на реимбурсиране", пожела си Костов.

След положителния вот Цеков бе лаконичен, благодари за добрите думи и градивната критика, изтъквайки, че ще се стреми да оправдае едновременно политическото и общественото доверие.

--

Атанасова взе за вице бившия си шеф

Премиерът Бойко Борисов назначи д-р Минчо Вичев за заместник-министър на здравеопазването. Интересното в, че досега д-р Вичев управляваше русенската многопрофилна болница, където преди Време работеше здравният министър Десислава Атанасова . От министерството коментираха, че след попълването на ръководния екип в най-скоро време предстои да бъдат определени ресорите на всеки от заместниците. Вичев обаче най-вероятно ще се занимава с болнична помощ и медицински дейности, навлизайки по този начин в „територията" на д-р Кирил Добрев. Което пък поставя под съмнение оставането на Добрев във ведомството.

Временните парламентарни комисии - начин на употреба | 31.03.2012 03:05 | Банкер | стр. 12; 15

Същински ренесанс преживяват напоследък временните парламентарни комисии. Както е известно, създаването им обикновено следва ситуации, в които тежък проблем или гореща тема са надвиснали в публичното пространство, а политиците (управляващи и опозиция) не могат да се справят с него. Последните формирани временни комисии обаче са подчертано мотивирани не да търсят истината или да решават проблеми, а да трупат политически дивиденти и да омаскаряват съперници, злословят наблюдатели от парламентарните кулоари. И комисията за цените на лекарствата, и тази за разследване на дейността на Първанов - Марин, както и двете комисии за полицейското насилие - официалната и алтернативната - влизат в това описание.

От началото на мандата на 41-вото Народно събрание са били създадени 10 временни комисии при общо 17 постоянни. Техните членове получават за участието си до 5% добавка към заплатата си при 15 % в постоянните комисии. Разбира се, нормално е всеки труд да се заплаща, похвално е и депутатите или други членове да разследват и проучват казуси. Въпросът обаче е наистина в тях да се върши работа, а не да служат като инструмент за натиск и пазарлъци.

Нека създаването на комисии да започне сега!_

Голямото роене започна след случаите с отвличането и убийството на Мирослава и самоубийството на заподозрения за това Стойчо Стоев. През февруари в ситуация на повишена медийна критичност към действията на МВР управляващите приеха формирането на комисия, която да разследва дали е имало полицейско насилие при няколко нашумели случая. Тогава парламентът гласува тя да бъде на квотен, а не на паритетен принцип. С мотива, че така ГЕРБ ще проверява самата себе си, опозицията отказа да участва в нея. В момента тя се състои от шестима депутати от управляващите и независимия Димитър Колев. Синята коалиция, „Коалиция за България", „Атака" и ДПС пък се събраха в алтернативна комисия, която разследва основно обстоятелствата около самоубийството на Стоев в Перник.

Опозиционните партии обаче нямат нищо против да участват на квотен принцип в последните две появили се временни комисии - за цената на лекарствата и за скандала „Хохегер". Първата донякъде беше създадена от управляващите като реверанс и „от уважение" към темата, станала медийно известна. Според предложението за формирането й тя трябваше да проучи действията и бездействията на управляващите за цените на медикаментите, но в крайна сметка парламентът прие по-широкото определение за причините за повишаването на цените. В комисията „Хохегер" на същия принцип освен управляващите имат участие и по двама представители на „Коалиция за България" и ДПС, по един от „Атака", Синята коалиция и РЗС.

Поглед отблизо

Шестима депутати са „за", нула - „против" и нула - „въздържали се". Така протече гласуване през седмицата в комисията, която разследва дейността на Георги Първанов и Ангел Марин за помилването, опрощаването на дългове и даване на гражданство от предишната президентска администрация. Председател й е Яне Янев, който отново намери път към прожекторите и административните „екстри", заместник му е Йордан Бакалов от СДС, а останалите шестима членове са все депутати от ГЕРБ. Какво всъщност може да постигне тя освен да дискредитира червените политически противници на ГЕРБ? Пред в. „БАНКЕРЪ" Янев обясни, че сред резултатите, които се очаква комисията да постигне, са подобряване на съществуващото законодателство, както и създаването на ново такова. Щял да бъде направен и анализ на нормативната уредба, както и хармонизирането й в съзвучие с тази в останалите членки на ЕС. Взаимодействието на институциите, занимаващи се с помилване, опрощаване и даване на гражданство, ще бъде регулирано, анонсира той, а институциите ще бъдат сезирани за корупцията.

Изборът на Янев, който претърпя забележителна метаморфоза и от шумен враг на управляващите се превърна в техен най-верен съюзник, за председател е крайно необичаен. Той повдига въпроса дали от мнозинството изобщо са вложили някакъв сериозен смисъл при създаването на комисията.

Струва си да се отбележи странното поведение във временните парламентарни комисии на Синята коалиция. Тя участва в „АнтиПърванов", където разследва заедно с управляващите бившия президент. В алтернативната комисия за полицейското насилие пък е рамо до рамо с БСП, „Атака" и ДПС. В комисията „Хохегер" сините разкриват истината за пиар скандала на Станишев, с чиято партия са се обединили да хвърлят светлина върху самоубийството в Перник. Получава се странно навързване, при което десницата разобличава политическите си противници - управляващи и опозиция, обединявайки се и с едните, и с другите във временните комисии.

По света и у нас

Една друга комисия преди повече от 20 години е имала за цел да проучи задграничните дружества, създадени от комунистическия режим. На 21 март 1991 г. кабинетът на Димитър Попов създава правителствен орган начело с Димитър Луджев, който да разследва изнесените от България средства чрез подобни фирми. Оттук нататък темата се развива по начин, подобен на начина, по който се решават много от важните въпроси за страната. Комисията събира повече от интересни и показателни факти за предполагаемото източване и натрупване на капитали. Част от тях стават публично достояние, а друга част се превръща във вдъхновител на градски легенди. После венецът на работата на всяка една комисия в България - докладът, бива засекретен. През годините темата никога не е преставала да бъде актуална, а повече от десетилетие по-късно - през 2004 г., парламентът възлага на правителството отново да създаде междуведомствена комисия по същия въпрос. Само две години по-рано подобно искане е било отхвърлено. Защо мнозинството на НДСВ е решило да подкрепи решението този път ли? Тайната е в тайминга. Колкото по-близо са изборите, толкова по-важни стават комисиите. Специално тази е можела да разкрие неудобни тайни от историята на основния съперник за властта за жълтата партия - БСП.

Резултатът днес е, че по случая е хвърлена определена светлина, интересуващите се от казуса имат достъп до повече информация, но реални последици за държавата или за виновните - като връщане на присвоени пари или присъди, няма. Първият въпрос, зададен на Бойко Борисов по време на парламентарен контрол през 2009 г., пак е по същата тема. Министърпредседателят уверява, че ще настоява прокуратурата да се занимае със случая. Обвинението обаче вече е направило проверката си още през 1992 година. Това е българската институционална въртележка, в която важните въпроси се търкалят, докато не се обезсмислят, а комисиите - парламентарни, правителствени или междуведомствени - са важни колелца в нея. И за съжаление няма много признаци, че от дейността на настоящите временни комисии ще произлезе по-различен резултат.

Малко по-друга е ситуацията в Германия.

Там през 1990 г. се създава комисия, която се занимава с укритите пари от бившата комунистическа партия. Тя просъществува до 2006 г. и за 16 години работа в държавната хазна са върнати 1.6 млрд. евро. При посещението си в България преди две години бившият й председател Кристиян фон Хамерщайн обаче спомена, че резултатите от опитите и на неговата страна да си върне парите, изтекли в чужбина, са били разочароващи. Е, германците поне са се опитали.

Последователност ала ГЕРБ

Управляващите са изключително упорити в проверките на партийния враг.

Малко след встъпването в длъжност на правителството парламентът гласува известната като „АнтиСтанишев" комисия, която проверяваше „разходите, назначенията и сделките в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев". В него четем следното описание на разглеждания период: „Ситуацията обаче се променя драстично още от месец октомври 2008 г., когато започва сериозно забавяне в приходите поради свиването във външната търговия и свитите приходи от ДДС от внос. Това са първите сериозни сигнали за предстоящото драстично влошаване на приходите през последните месеци на 2008 г. и цялата 2009 година. Тези сигнали обаче са пренебрегнати и правителството на тройната коалиция през месеците ноември и декември 2008 г. успява ударно да похарчи огромен ресурс само за два месеца. Това харчене стопи фискалния резерв с близо 30% - от рекордните 12.1 млрд. лв. към 31.10.2008 г. на 8.4 млрд. лв. към края на годината", пише в доклада.

Е, в момента резервът е 4,3 млрд. лева. Дали през 2013 г. няма да има нова временна комисия, която да разследва това правителство за икономическата му политика и за стопяването на фискалния резерв? И кой ли след пет или десет години ще бъде новият Яне Янев, който ще проучва дали президентът Плевнелиев не е нарушил законите с указите, които е издавал?

България: Опоскана, но фискално стабилна държава | 31.03.2012 03:05 | Банкер | стр. 11

Шумната дискусия около Сребърния фонд все повече заприличва на димна завеса, зад която се крият реалните проблеми на платежоспособността на България. Не може управлението на някакви си около 2 млрд. лв., колкото приблизително има в Резервния пенсионен фонд и с които сега могат да се платят пенсиите за два месеца, да предизвиква толкова ожесточен спор. Освен ако този спор не се подклажда изкуствено от инициатора си. Внимателният поглед показва, че пазарлъкът е към приключване, след като Дянков още при първата сериозна дискусия в рамките на Тристранния съвет за социално партньорство смъкна високата миза от 70% дял на държавните ценни книжа в портфейла на фонда до 30% на първо време.

Интересно е да се отбележи, че Дянков получи шамари не само от опозицията, синдикатите и някои топикономисти, но и от ГЕРБ-ери. Стоян Мавродиев започна война с него, Кристал ина Георгиева беше по-мека, като го посъветва да не слага всички яйца в една кошница.

Президентът Росен Плевнелиев неколкократно посъветва българското правителство да изтегли нов външен заем, с който да се покрив вноската по държавния дълг през 2013 г. в размер на 1.8 млрд. лева. Според него моментът сега е подходящ, защото пазарите са спокойни, а лихвите - ниски. Нещата отиват към Консултативния съвет за финансова стабилност (КСфС), който, по искане на Дянков, ще заседава предвеликденски - в някой от дните между 9 до 12 април. До момента датата още не е уговорена. След това проектът за промяна на закона за Сребърния фонд ще влезе в парламента за нови политически пререкания и при пълна социална безотговорност найвероятно ще бъде прието последното предложение на Дянков първоначално 30 на сто от фонда да се инвестират в ДЦК с идеята този дял да расте всяка година с 10%, докато достигне до 70 процента.

Много шум за нищо, беше казал Шекспир. Много шум в прикриване на нещо, бихме казали ние.

Какво се случва на сочената за световен пример фантастично фискално стабилна България? Всички възможни чисто държавни и спорно държавни пари (като част от парите на професионалните пенсионни фондове и резерва на НЗОК ), които Дянков прибра, са опоскани с идеята да се представяме за държава, каквато не сме.

Доказателствата за това започват да валят като пролетен дъждец. Последните статистически данни показват, че увеличението на държавния дълг и намалението на фискалния резерв за последната година (в размер общо на 2.3 млрд. лв.) отварят ножицата доста повече от актуалния обем на Сребърния фонд, който е около 2.1 млрд. лева.

България е увеличила държавния си дълг с почти 1 млрд. лв. и е стопила фискалния си резерв с 1.4 млрд. лв. за една година към края на януари 2012 година. Общото опоскване е около 2.3 млрд. лв. за година. Това показват данни на Министерството на финансите и БНБ. Държавата е изчерпала и част от резервите си под формата на неразпределена печалба в държавните дружества, след като наложи разпределянето на извънредни дивиденти, а също така приватизира дяловете си в „Булгартабак холдинг" и ЕВН, откъдето получи почти 300 млн. лева.

Държавният външен дълг намалява с 48.5 млн. евро през последните 12 месеца, за да достигне до 2.7 млрд. евро към 31 декември 2011 г., и с 61 млн. евро само през януари 2012 година. Държавата обаче задлъжнява все повече, тъй като набляга сериозно на емитирането на вътрешен дълг. Към 31 януари 2012 г. той е в размер на 4.7 млрд. лв. спрямо 3.7 млрд. лв. година по-рано. Увеличението е с 1 млрд. лв., или 500 млн. евро. Така общо държавният външен и вътрешен дълг се увеличават с около 450 млн. евро за година - до 5.1 млрд. евро.

Успоредно с това намалява и фискалният резерв до 4 млрд. лв. към 31 януари 2012 г. от 5.4 млрд. лв. година по-рано. Като съществена причина за стопяването му се посочва изпреварващото изплащане на субсидиите на площ за земеделците, които по-късно трябва да бъдат възстановени от Европейския съюз.

Над 2 млрд. евро е дефицитът в системата на НОИ. Тук не са включени 2.3 млрд. лв. за трансфери от републиканския бюджет в размер на 12% върху сбора на осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година, с които дефицитът гони 4.5 млрд. лв. годишно. Това е резултатът от управлението на Дянков към днешна дата. Фискално свръхстабилна държава с огромни вътрешни финансови (и структурно икономически) дисбаланси. Страна, обречена на дълга рецесия.

Това ясно се разбира от двата независими финансови органа в страната - БНБ и Комисията за финансов надзор. И Иван Искров (като управител на БНБ и член на съвета за финансова стабилност), и Стоян Мавродиев (като председател на КФН и член на Съвета) са против да се вадят пари от Сребърния фонд, за да се инвестират, но вторият е яростният критик, рупорът на крайното отрицание. Мавродиев предупреждава, че инвестирането на Сребърния фонд в ДЦК може да понижи рейтинга на държавата, защото се харчат пари не от къде да е, а от фискален резерв, който е гарант за стабилните рейтинги. Освен това Министерството на финансите ще изпадне в конфликт на интереси, след като, от една страна, е емитент на държавни облигации, а, от друга, ще бъде инвеститор в тях. Към подобно мнение се присъединяват и финансови аналитици като Георги Ангелов от Институт „Отворено общество. Инвестирането на средства на Сребърния фонд в български ДЦК означава финансиране на държавния бюджет със средства от фискалния резерв (част от който е Сребърният фонд) и би довело до нарушаване на финансовата стабилност, се казва в официална позиция на КФН.

Възможните последици от подобни действия са понижаването на кредитния рейтинг на държавата, повишаване на рисковата премия на страната и увеличаване на лихвените проценти, по които се финансират правителството и частният сектор, предупреждават от Комисията за финансов надзор.

Евентуалното използване на средствата на Сребърния фонд за придобиване на български ДЦК ще постави Министерството на финансите пред съществен конфликт на интереси и ще създаде условия за сериозни пазарни манипулации на цените на ДЦК. В качеството си на емитент Министерството на финансите ще цели постигането на възможно най-ниска доходност при пласиране на нови емисии държавни облигации. В качеството си обаче на управляващ Сребърния фонд министерството трябва да цели реализирането на по-висока доходност. Ето защо от КФН смятат, че превръщането на Сребърния фонд в кредитор на правителството и използването на средствата му за покриване на бюджетен дефицит е недопустимо.

Другата идея - за инвестирането на средства от Сребърния фонд на българския капитапов пазар, който се характеризира с ниска ликвидност, ще доведе до деформации на ценовите нива при придобиване, съответно продажба на ценните книжа, като и в двата случая отклоненията ще бъдат неблагоприятни за Сребърния фонд и за стабилността на бъдещите пенсии на населението.

Съществува реална опасност инвестирането в ценни книжа на български предприятия да доведе до преразпределение на значителни по размер средства към относително малък брой български компании, което създава предпоставка за прилагането на подход при оценката и фактори за инвестиционно решение, разминаващи се от икономически обоснованите. С една дума. Сребърният фонд да купи акции от публичните дружества на „наши" хора и да стане „Съребрен" фонд, за което вече веднъж предупредихме в „БАНКЕРЪ".

Създадената Държавна консолидационна компания (ДКК), чрез която се приватизират държавни предприятия и остатъчни дялове, пък пренасочва средствата, които биха постъпили в Сребърния фонд към държавния бюджет. Пример за това са приходите от продажбата на държавните дялове в „ЕВН България Електроразпределение" и „ЕВН България Електроснабдяване" - по 33%, които няма да постъпят в Сребърния фонд.

Необяснимо за икономисти и финансисти обаче е пасивното поведение на управителния съвет на фонда в последните години. От КФН например питат защо не са използвани възможностите, които дава законът за инвестиране на средствата в повисокодоходни инвестиции? Възможностите са за депозити в чуждестранни банки, акции на дружества от ЕС и трети страни, чуждестранни облигации.

Тук прозира една друга истина. Вече три години Симеон Дянков държи парите от Сребърния фонд на едномесечен депозит в БНБ. Защо ли? Всяка бабичка знае, че банката дава по-голяма лихва, ако депозитът е 3 или 6-месечен. Но никой не знае какво е пречело на Дянков да инвестира тези пари при специални условия примерно на двегодишен депозит. И без това тези пари са с дълъг хоризонт - щяха да се харчат след 2018 г., а сега, според новите идеи - след 2028 година. Излиза, че това са били джобните пари на Дянков. Защото е публично известно, че средства за спешни нужди се вадят през ден от фискалния резерв.