Примерен план за управление на защитена зона Ломовете (стр. 2 )

Защитена зона Ломовете е свързана със следните административни структури, които я управляват, стопанисват и контролират: държавните горски стопанства в Бяла, Разград, Търговище, държавно ловно стопанство “Дунав” – Русе, дирекцията на природен парк Русенски Лом, областните администрации на Търговище, Разград, Русе, общини Ветово, Две могили, Иваново, Опака, Попово, Разград, Русе, Цар Калоян; регионалната дирекция по горите и регионалните структури на Министерство на околната среда и водите в Русе и Шумен.

Фигура 1: Собственост на земите

5.  Оценки и заплахи

5.1.  Методология

Примерният план се базира на полеви данни, събирани по различни проекти на WWF за разработване на предложение за разширяване на природен парк Русенски Лом, както и данните от проекта на Асоциацията на парковете в България за тестване на „Ръководство за планиране на дейности в земи от горския фонд в защитени зони от Натура 2000” и изготвяне на план за управление на защитена зона Ломовете. Оценката на благоприятен природозащитен статус е направена по методиката, описана в „Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за видове и типове природни местообитания по Натура 2000 в България”, разработено по проект “Благоприятно природозащитно състояние за видове и типове природни местообитания по Натура 2000 в България”, финансиран по програма BBI Matra

5.2.  Състояние на местообитанията, обект на опазване

По-голямата част от изследваните и картирани негорски местообитания на територията на защитена зона “Ломовете” са в неблагоприятно-лошо състояние. Основно това са пасищните и ливадни местообитания (6250, 6510, 6210). В по-добър статус са петрофилните (6240) – благоприятно състояние – и хазмофитни ценози (8210) неблагоприятно-незадоволително. Може да се очаква, засилване на антропогенното влияние върху хазмофитната растителност.

Следващата таблица служи за определяне на благоприятния природозащитен статус (БПС) на местообитание 40A0 * Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества

Таблица 3. Таблица за определяне на БПС за местообитание: 40A0 * Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества

Параметри	Мерна единица/праг за БПС при оценяване състоянието на отделни части/полигони на зоната	Благоприятно състояние в зоната	Неблагоприятно – незадоволително състояние в зоната	Неблагоприятно – лошо състояние в зоната
Критерий 1. Площ в границите на зоната
Параметър 1.1. Заемана площ от природното местообитание в обхвата на зоната	Хектари	+
Критерий 2. Структури и функции
Параметър 2.1. Нефрагментиран* екотон на местообитанието	% от дължината спрямо целия екотон на местообитанието в зоната	+
Параметър 2.2. Фрагментация в рамките на местообитанието *	Липса на фрагментиране на местообитанието в полигона	+
Параметър 2.3. Доминиращи видове *	Наличие на самостоятелни съобщества на Amygdalus nana и/или Rosa pimpineifolia и/или Prunus fruticosa	+
Параметър 2.4. Сумарно проективно покритие на ценозите	Над 60% проективно покритие на фитоценозите с доминиращите храстови видове за полигона		+
Параметър 2.5. Типични видове растения	Присъствие на 14 или повече от посочените видове * в полигона (минимална оптимална площ 0.1 ха )		+
Параметър 2.6. Рудерализация на местообитанието, *	Рудералните видове не формират самостоятелни ценози в полигона	+
Параметър2.7. Наличие на инвазивни видове *	По малко от 1% проективно покритие за полигона	+
Цялостна оценка по Критерий 2		+
Критерий 3. Бъдещи перспективи (заплахи и влияния)
Параметър 3.1. Интензивност на пашата във всяко находище	0,3-1,5 ЖЕ/ ха	+
Параметър 3.2. Използване на торове и пестициди, както и почвени замърсители близо до полигона	Не се ползват в полигона в рамките на периода за оценка и не се отчита наличие на замърсители, които биха могли да се акумулират в почвата на разстояние по-малко от 100 м от полигона	+
Цялостна оценка по Критерий 3	+
Обща оценка по трите критерия на БПС на типа природно местообитание за зоната:		+

Идентифицирани са следните заплахи и въздействия за пасищни местообитанията (6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6240 * Субпанонски степни тревни съобщества, * 6250 Субпанонски степни тревни съобщества):

·  Застрояване и промяна на начина на позлване на пасищата.

·  Застрояване на съседните територии и нарушаване на нефрагментирания екотон.

·  Прекомерна паша в миналото, довела до негативни дълготрайни изменения в структурата на местообитанията и до негативни оценки на параметри 2.3, 2.5 и 2.6.

·  Ниско ниво на паша в днешни дни. Може да доведе до прекомерно обрастване с дървесно-храстова растителност.

·  Проникване на инвазивни видове.

·  Опожаряване

·  Възможни бъдещи мелиоративни дейности: поливане, торене, подсяване и обработка на почвената повърхност (пряко увреждат структурата и функциите).

Идентифицирани са следните заплахи и въздействия за ливадни местообитанията (6510 Низинни сенокосни ливади):

·  Прекомерна паша в миналото довела до негативни дълготрайни изменения в структурата на местообитанията и до негативни оценки на параметри 2.3, 2.5 и 2.6.

·  Ниско ниво на коситба в днешни дни. Може да доведе до прекомерно обрастване с дървесно-храстова растителност.

·  Проникване на инвазивни видове.

·  Опожаряване

·  Възможни бъдещи мелиоративни дейности: поливане, торене, подсяване и обработка на почвената повърхност (пряко увреждат структурата и функциите), нарушаване на естествения хидрологичен режим

5.3.  Оценка на БПС на видовете, предмет на опазване

Като пример е дадена таблица за определяне на БПС на шипобедрена костенурка, Testudo graeca и шипоопашата костенурка, Testudo hermanni. Попълнените таблици за определяне на БПС са част от примерния план за управление на Ломовете.

Таблица 4. Таблица за определяне на БПС на шипобедрена костенурка и шипоопашата костенурка

Параметри	Мерна единица/праг за БПС при оценяване състоянието на отделни части/полигони на зоната	Благоприятно състояние в зоната	Неблагоприятно – незадоволително състояние в зоната	Неблагоприятно – лошо състояние в зоната
Критерий 1. Популация в границите на зоната
Параметър 1.1. Популация в зоната	Брой възрастни екземпляри			+ Популацията нежизнена, многократно по-малка от референтната. Необходимо изкуствено размножаване с местен генетичен материал и разселване в най-добрите местообитания (параметри 2.2.; 2.3 и 2.5) в плътност на всеки един от видовете от 2 индивида на хектар.
Параметър 1.2. – Полова структура възрастни	Съотношение на мъжки към женски oт 2:1 до 1:1 (мъжки 55 – 65 % ♂: женски 35 – 45 % ♀) за всяка оценявана площадка	Няма данни
Параметър 1.3. – Възрастова структура	Млади 10 – 20 % за всяка оценявана площадка	Няма данни
Цялостна оценка по Критерий 1			+
Критерий 2. Площ на местообитанията в границите на зоната
Параметър 2.1. – Обща площ в зоната	Хектари	+
Параметър 2.2. – Площ на разредени гори и храсталаци, пасища, ливади и запустели земеделски земи с дървета и храсти.	Хектари			+ Разораване на трайно запустели земеделски земи с цел получаване на преки земеделски субсидии. Необходимо да се въведе забрана за разораване и мерки за подпомагане обръщане начина на трайно ползване в пасища.
Параметър 2.3. – Площ на откритите местообитания в горите.	Хектари, не намалява и не по-малко от 5 % от всеки 5 хектара горски местообитания	+
Параметър 2.4. – Нефрагментиран екотон долина – склон при наклон на склоновете над 30 градуса	Дължина в метри	+
Параметър 2.5. – Нефрагментиран екотон открити местообитания / гори и храсталаци	Дължина в метри	+
Цялостна оценка по Критерий 2			+
Критерий 3. Структури и функции
Параметър 3.1. Склоп на дървесно храстова растителност на разредени гори и храсталаци, пасища и ливади, запустели земеделски земи	Над 20 и под 60 % проективно покритие за полигона (важи за всеки 1 хектар) – изключение до около 5% за всеки 4 хектара при едновременно опазване на лалугера в пасища и ливади	+
Параметър 3.2. Дървесно храстова растителност в градини, лозя, и екстензивни ниви	Най – малко 10 % покритие от храстово дървесна растителност на групи или синури на всеки 1 хектар земи	+
Параметър 3.3. Обща фрагментация в местообитанията на вида от линейни съоръжения	Липса на изкуствени бариери (огради, сгради, непреодолима линейна инфраструктура) за миграция на вида в отделен полигон с еднообразно местообитание, но не по голям от 1 хектар.	+
Цялостна оценка по Критерий 2	+
Критерий 4. Бъдещи перспективи (заплахи и влияния)
Параметър 4.1. Численост на хищници	Индивиди на 1 км2 за всяко землище в зоната: лисица до 1, чакал до 0.5, подивели кучета – липсва постоянно присъствие, подивели котки – липсва постоянно присъствие, диви свине до 0.5-1; плъхове - липсват	Няма данни
Параметър 4.2. Интензивност на пашата в пасищата (запустели земи, 6210, 6240)	0,3-1,5 ЖЕ/ха			+ Навсякъде почти силно западнала – необходима поддръжка с интензивност на пашата за пасища до 0, 3, а за ливади до 0,8 Жив Ед/ха (без 6250), като се формират смесени стада овце/кози в съотношение 3/1 до 4/1.
Параметър 4.3. Интензивност на коситбата в ливадите (6510)	Окосяване на минимум 50 % от площта на всеки полигон през годината, но не повече от веднъж годишно.			+ Възстановяване на коситбата при спазване на изискването да се ползват неувреждащи типове косчаки с предпазители срещу нараняване на костенурки
Параметър 4.4. Използване на торове и пестициди в горското и селско стопанство	В полигона не се ползват: -изкуствени торове; -естествени торове над допустимите за добра земеделска практика; -хербициди, с изключение на тези разрешени за използване при сертифициране на биологично произведени храни.	+
Параметър 4.5. Дейности поддържащи екстензивния характер на овощните градини, лозята, ливадите и пасищата	Екстензивно управление на преди всичко по отношение обработката на повърхността и почвата и механизацията на косенето.	+
Параметър 4.6. Интензивност на пожарите	% опожарени площи			+
Параметър 4.7. Специфични горско – стопански дейности	В полигона не се извършват: -реконструкции; -промяна на видовия състав на естествените гори -възобновяване на горите свързано с машинна обработка на почвите -първично залесяване на голини	Няма данни. Необходим е преглед или извършване на оценка за съвместимост на лесоустройствените проекти
Параметър 4.8. Недефрагментирани пътища с трафик над 1000 МПС на денонощие	% засегнати местообитания, засегнатите местообитания са ивица широка 500 метра	+
Параметър 4.9. Бракониерство и събиране	Експертна оценка, анкетни данни с местни хора			+ При ниска плътност на популациите, даже ниско ниво на бракониерство, включително заради отглеждане в дворовете за да бъдат „опазени” индивидите, води до изчезване на популациите (значителен кумулативен ефект с естествената смъртност и хищничеството).
Цялостна оценка по Критерий 4			+
Обща оценка по трите критерия на БПС на типа природно местообитание за зоната:			+

5.4.  Заплахи, влияещи неблагоприятно върху състоянието на водни местообитания

От най-голяма важност са заплахите, които произтичат от промяна на хидрологичния режим или засягат пряко или косвено организми свързани с водни местообитания. Основните заплахи са

·  Замърсяване на реките;

·  Корекции и удълбаване на речните корита и неправилно изграждане на диги, което в голяма част от случаите води до вдълбаване на речното корито и образуване на стръмни брегове;

·  Наличие на много миграционни бариери за рибите (бентове и др.);

·  Липса на достатъчно естествени укрития в реките за рибите (крайречни храсталаци). Липса на подходящ дънен субстрат за размножаване на риби (почти навсякъде дъното е от тиня);

·  Пресушаване и изоставяне на рибарници;

5.5.  Заплахи за тревните местообитания

Приоритетни за опазване местообитания

6250* Панонски льосови степни тревни съобщества и 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

Тези местообитания са били ползвани пасищно векове, което е довело до влошаване на тяхната структура, което се изразява основно в негативна промяна на доминиращите видове, силна рудерализация (особенно в близост до селищата). С прекратяване на пашата, на места е започнал друг негативен процес - обрастване с храсти и инвазия на горска растителност. Това е най-ясно изразено по върха на скалите, в близост до големи горски комплекси, например в района между селата Нисово и Писанец, между Ветово и Кривина и др.

6510 Низинни сенокосни ливади

Ливадите в поречието на р. Русенски Лом са в много лошо състояние. Основните заплахи са активното наторяване в миналото, замърсяването при пренос на биогени, включително от разливите на реката, което води до силно азотно замърсяване и последваща рудерализация. Много от ливадите в миналото са били разоравани и използвани като ниви и зеленчукови градини и сега се възстановяват, но със силно влошена и рудерализирана структура.

Основните заплахи за всички тревни маестообитания са:

·  Разораване на ливади, пасища и мери и превръщането им в селскостопански площи;

·  Ранна средна дата на първо косене (от значение за ливадния дърдавец);

·  Пожари при паленето на стърнища и сухи треви през ранна пролет;

·  Намаляване на пашата, особено в райони с висока степен на обезлюдяване и далече от населените места;

5.6.  Заплахи за скалните местообитания - определят се от човешкото присъствие и включват:

·  скално катерене в райони, необорудвани за този вид спорт;

·  бракониерство;

·  допускане паша на кози.

Различните дейности водят до нацепване, ерозия и рушене на скалите, безпокоене на видовете и прогонването им от тези местообитания.

5.7.  Заплахи за горските местообитания

Стопанисването на горите се извършва съгласно Закона за горите и допълнителни ограничения, свързани със защитените територии, намиращи се в границите на Защитена зона „Ломовете”. Дългогодишното издънково стопанисване на горите е довело до намаляване на тяхната репродуктивност.

Други заплахи, влияещи върху гоорските местообитания са:

·  Прочистване на речните корита от растителност и унищожаване на крайречната растителност, т. н. галерийни гори;

·  Голи сечи, които предизвикват фрагментация на местообитанията и често напълно изменят облика на територията;

·  Липса на изсъхнали и хралупати дървета и изнасяне на сухата и паднала маса от насажденията;

·  Подмяна на местна растителност с интензивни култури.

6. Режими и препоръки

6.1. Общи ограничения

След като бяха обобщени данните от проучванията за територията на защитена зона бяха формулирани следните общи ограничения в режима на дейностите:

·  Увреждане на повече от 1% от площта/ размера на популацията за всеки от параметрите за площ на местообитания или за популация в рамките на едно землище, отчитано от момента на научните описания на зоната, послужили за попълване на Натура 2000 базата данни

·  Промяна в начина на трайно ползване на горите, ливадите, пасищата и мерите и естественото състояние на водните тела;

·  Опожаряване на територии и местообитания;

·  Извършване на дейности, свързани с отводняване или дигиране на територии извън населените места;

·  Изсичане на хралупести дървета;

·  Премахване на характеристики на ландшафта в земеделските земи, като единични и групи дървета, крайречни храсталаци и гори от местни видове;

·  Сечи в радиус от 300 м около гнезда на грабливи птици и около гнездови колонии на чапли през периода на гнездене (март – юли);

·  Строителство на ветрогенератори и водноелектрически централи.

·  Умишлено разпространение на чужди и инвазивни видове

6.2. Позволени дейности:

·  Защитената зона не променя функциите и ползването на земите по начина, по който са ползвани до сега.

6.3. Препоръчителни дейности:

·  Възстановяване на влажни местообитания;

·  Поддържане на тревните местообитания по предназначението им с косене, паша на животни и почистване от захрастяване при необходимост;

·  Устойчиво стопанисване на горите при спазване на добрите практики за управление на гори с висока природна стойност.

6.4. Общи режими на управление на ключовите местообитания и видове

Мерки за предотвратяване на влошаването на условията в типовете природни местообитания и в местообитанията на видовете, както и на застрашаването и обезпокояването на видовете, за опазването на които са обявени съответните защитени зони:

За местообитание 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition препоръки и мерки не се предвиждат, защото се отнася за изцяло изкуствени местообитания – рибарници. Единствено трябва да се опазва находището на Nymphoides peltata, като басейните, в които се среща и е защитен вид. Басейните не трябва да бъдат държани без вода повече от няколко месеца

За местообитание 40A0 * Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества, мерки и препоръки са: постоянен мониторинг на известните находища с цел проследяване на тенденциите в тях (обрастване с дървесни и храстови видове, рудерализация и др). Ако се осъществят негативни тенденции, препоръчително е на период от 3-4 години да се почистват част от дърветата и храстите, за освобождаване на площи за ниския бадем.

За местообитание 6110 * - Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, това местообитание е в относително благоприятното състояние, което е свързано със състоянието на петрофитните степи и хазмофитната растителност, с които се среща в комплекс и самостоятелни действия и мерки, практически е безсмислено да бъдат набелязвани и предприемани.

За местообитание 6210 - Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) препоръчваме възстановяване на местообитанието, като се поддържа умерена паша и увеличаване на пасящите животни в районите, където местообитанието обраства с храстова и дървесна растителност. Друга мярка е да се подсява с черна садина (Chrysopogon gryllus), на местата, където сега преобладава белизма (Dichanthium ischaemum) т. е. да се възстановява нормалната структура на доминантите, което ще доведе до намаляване на рудерализация, и възвръщане на част от автохтонните видове. Трето – мониторинг на инвазията на храстовата и горска растителност и при необходимост механично отстраняване на храсти и дървета, ако ефектът не може да бъде постигнат с активизиране на пасбищното ползване.

За местообитание 6240 * Субпанонски степни тревни съобщества - да не се допуска добив на полезни изкопаеми, строителство вкл. на ветроенергийни паркове, залесяване. Няма нужда от конкретни мерки, а само от запазване на настоящото им състояние.

За местообитание 6250 * Препоръчваме възстановяване на местообитанието, като се поддържа умерена паша и да не се допуска преизпасване, включваща кози, като 1/4 до 1/3 от пашуващите животни.

Ротация на пашата. Друга мярка е да се подсява с черна садина (Chrysopogon gryllus), на местата, където сега преобладава белизма (Dichanthium ischaemum) с цел промяна на силно рудерализираната флористична композиция и на доминантната структура. Следваща мярка емониторинг на инвазията на храстовата и горска растителност. Да не се допуска промяна в начина на трайно ползване и промяна на предназначението на земята, в местата които представляват това местообитание.

Възстановяване на рудерализирани участъци и такива доминирани от Dichanthium ischaemum чрез косене в периода юни, за период от няколко години. Окосяване в периода, когато садината започва да цъфти или малко след това, ще стимулира този вид. Белизмата е с по-късен вегетационен сезон и развитието й ще се затрудни повече, от това на садината. Една голяма част от многодишните плевели също се развиват по-късно през лятото и постепенно ще отпаднат при по ранна коситба. Косенето трябва да се извършва на височина по-голяма от 5-6 см, защото иначе също води до отпадане на по-високите житни.

За местообитание 6510 Низинни сенокосни ливади. Трябва да се възстановяват ливадите в поречието, да се подсяват с типични ливадни видове, като Festuca pratensis, Briza media, Alopecurus pratensis, Poa sylvicola, Bromus commutatus. Трябва да се изнася биомаса специално на рудералните, нитрофилни видове, чрез събиране им за лечебни растения (бъз, коприва). Трябва да се стимулира сенокоса на ценозите с глушина (Vicia spp.). Да се стимулира използването на изоставени обработваеми площи, като ливади, като се подсяват със семена със споменатите по-горе видове, като за това бъде направен анализ и бъде изготвен план. Като общо трябва да бъде възстановявана нормалната структура на ливадите и да се ограничи участието на нитрофилни и рудерални видове, като те могат да заемат само малка ивица в близост до реките.

За местообитание 7220 * Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion)

Като предварителна мярка, трябва да бъдат точно локализирани и изследвани всички карстови извори на територията на зоната.

За местообитание 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове. Скалните комплекси в поречието на Русенски Лом, са сравнително стабилни и запазени. Същевременно се задълбочава практиката за издаване на разрешения за строителство, в близост до регулацията на селищата, на ръба на скалите. Трябва да бъде създадена практика, на създаване на буферна зона на скалите с ширина поне 10 м, където да не се допуска застрояване. Като негативни тенденции отчитаме опитите за изграждане на ветрогенераторни паркове на скалите, незаконен добив на варовик и др.

За местообитание 8310 – Неблагоустроени пещери – необходимо е да не се допуска палене на огън в привходни части на пещерите; влизане с факли в пещерите; иманярска дейност в пещерите, свързана с чести посещения, шум и прогонване на прилепите и промяна на местообитанието.

За горските местообитания 91E0 * - Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)

91G0 * - Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus

91H0 * - Панонски гори с Quercus pubescens

91I0 *- Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.

91Z0 - Мизийски гори от сребролистна липа

Трябва да се спазва:

Забрана на голите сечи и подмяна на основния дървесен вид.

Забрана за водене на санитарни сечи и изваждане на мъртва дървесина и стари дървета, с изключение на случаите когато има големи природни нарушения (ветровали, снеговали, пожари) или каламитети.

Прилаганите лесовъдски мероприятия да се съобразяват с естествената динамика на горските екосистеми и сукцесионните процеси.

Да се предприемат мерки за контрол и ограничаване на инвазивните видове.

Препоръчително e да се оставят около 15-20% от горите в тях като “гори във фаза на старост”.

8.5. Специфични режими за управление на видовете:

·  Червено усойниче (Echium russicum)

Да не се извършват сечи в радиус от 200 м около установените популации и през тях да не се допуска прокарването на нови горски пътища или трасета за извоз на дървесина, както и създаването на временни складове.

·  Пърчовка (Himantoglossum caprinum)

Да не се извършват реконструкции на храстовите съобщества, както и залесявания, да се води борба със захрастяването и да се поддържа склопеност под 0,5. В тревните съобщества да се ограничи пашата.

8.6. Препоръки за начина на стопанисване и ползване на земеделски земи, гори или водни площи, явяващи се природни местообитание или местообитание на вид, предмет на опазване;

Препоръки. Визия за дългосрочен резултат от управлението:

1. Възстановяване на пасищни и ливадни местообитания, което включва възстановяване на тяхната оптимална структура и видов състав, както и по възможност възстановяване на мястото на изоставени обработваеми площи, на нетипични за района горски култури.

2. Устойчиво ползване на тревните ресурси, което включва и финансово подпомагане на дейности, свързани с управление на тревни местообитания.

3. Стабилизиране и увеличаване на популациите на консервационно значими видове растения, които участват в различни тревни и други негорски местообитания

4. Постепенното пълно ликвидиране на практики, които са свързани с неустойчив тип развитие и са вредни и опасни за околната среда.

6.7. Приоритетни цели (постигане до 10 години):

1 Изследване на природни местообитания и видове, за които на този етап няма необходимата информация за благоприятния им статус;

2. Прилагане на първоначални практики, за постигане на благоприятно състояние на местообитания, които не са в такова, вкл. чрез привличане на средства от европейските фондове по земеделие и околна среда.

3. План и постоянен мониторинг на местообитания и видове, в рамките на следващите 6 години, за да бъдат проследени основните тенденции за тях. Включване на резултатите в 6 годишния мониторинг в отчета на МС на Република България пред ЕК, за благоприятния статус на видове и местообитания от Директива 92/43

4. Създаване на управленски потенциал и капацитет у местното население и особено земеделските стопани, за привличане и използване на средства от европейските фондове за земеделие и околна среда, с цел устойчиво ползване, управление и възстановяване на увредени местообитания

6.8. Зониране на обекта, в случай, че се въвеждат специфични режими;

Зона за поддържане на биологичното разнообразие (зона на статуквото) – свързана е с приоритетните местообитания и находища на защитени видове.

·  Забраняват се дейности, които водят до намаляване или нарушаване на БПС на типовете местообитания и местообитанията на видовете;

·  Поощряват се дейности, водещи до поддържане на местообитанията.

Зона за структурно и функционално възстановяване

·  Поощряване на дейности, водещи до постигане на благоприятно природозащитно състояние на видовете и местообитанията;

·  Забраняват се ползвания в ключовите горски типове местообитания, които водят до намаляване на тяхното площно разпространение или до смяна на видовете;

·  Забранява се разораване и залесяване на ливади, пасища и мери.

Зона за площно възстановяване:

·  Поощряване възстановяването на целевите типове природни местообитания и видове (3 вида риби);

·  Забрана на залесяване или подсяване с неместни видове;

Зона за устойчиво ползване

·  Не се предвижда специфичен режим на дейностите.

6.9. Мерки за постигане на целите, вкл. необходимост от поддържащи и/или възстановителни дейности

Местообитания на риби

·  Осигуряване на миграционни пътища;

·  Разрушаване на речни бентове;

·  Изграждане на рибни проходи;

·  Изграждане на обиколни канали;

·  Възстановяване на речни участъци;

·  Обособяване на участъци от реката за размножаване и обитание на ихтио-фауната;

·  Възстановяване на местни, изчезнали видове;

·  Изготвянето на програмна за реинтродукция на: украинска минога (Eudontomyzon mariae), балканска кротушка (Romanogobio kessleri), виюн (Misgurnus fossilis).

Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества (40А0)

·  При установяване на негативни тенденции - почистване на част от дърветата и храстите, за освобождаване на площи за ниския бадем веднъж на 3-4 години.

Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (6210) и Панонски льосови степи (6250)

·  Възстановяване, посредством умерена паша

·  Да не се допуска преизпасване.

·  Подсяване с черна садина (Chrysopogon gryllus), където сега преобладава белизма (Dichanthium ischaemum)

·  Мониторинг на инвазията на храстовата и горска растителност.

·  Забрана промяната на начина на трайно ползване и промяна на предназначението на земята за това местообитание

·  При необходимост механично отстраняване на храсти и дървета (за местообитание 6210).

Дейности за опазване и възстановяване на местообитание 6510 - низинни сенокосни ливади

·  Възстановяване на ливади в поречието - подсяване с типични ливадни видове (Festuca pratensis, Briza media, Alopecurus pratensis, Poa sylvicola, Bromus commutatus)

·  Изнасяне на биомаса (бъз, коприва)

·  Стимулиране на сенокоса на ценозите с глушина (Vicia spp.). Стимулиране използването на изоставени обработваеми площи, като ливади;

·  Анализ и изготвяне на план за възстановяване на ливади;

·  Ограничаване участието на нитрофилни и рудерални видове до малка ивица в близост до реките.

Местообитания на птици

Дейности за опазване на египетски лешояд (Neophron percnopterus):

·  Подхранване на всички съществуващи двойки поотделно.

Дейности за опазване на черния щъркел:

·  Възстановяване на заливни влажни ливади;

Дейности за опазване на ливаден дърдавец (Crex crex)

·  Възстановяване на влажни ливади

Дейности за опазване на видове от групата на кълвачите и синявицата:

·  Възстановяване на крайречни върби и тополи и поддържане на галерийната крайречна гора;

·  Залесяване с бяла, черна топола и върба на бреговете на реките.

Дейности за опазване на дневните хищни птици:

·  Поддържане популациите на дребните бозайници – основна хранителна база – като не се променя предназначението на пасищата и ливадите;

·  Оставяне на еденични стари дървета като места за гнездене;

7. Следващи стъпки

Попълване на липсващата информация за картиране и определяне на БПС на липсващи видове от директивата за местообитанията Картиране и определяне на БПС на птиците Преосмисляне на заплахите, препоръките и зонирането в светлината на новата информация и обвързване на целите на Натура 2000