Тема: здравеопазване (стр. 1 )

5 май 2012 г.

ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Съдържание:

В. Капитал. 2

В. Монитор. 15

В. 24 часа. 24

В. Преса. 31

В. Дума. 38

В. Сега. 43

В. Телеграф.. 44

В. Банкеръ. 50

В. Новинар. 56

В. Труд. 57

В. Стандарт. 67

05-11.05.2012 г., с. 4

Ново оръжие срещу неплащането на здравни вноски

ПРЕДЛОЖЕНИЕ Министер­ството на здравеопазва­нето публикува на сайта си за обществено обсъж­дане свое предложение как броят на българите, които не плащат здравни вноски, да намалее. Иде­ята е това да стане с про­мени в Данъчно-осигурителния процесуален ко­декс, в който ще бъде за­писано, че при покупка­та на недвижими имоти и при прехвърлянето на собствеността върху мо­торни превозни средства бъдещият собственик ще може да сключи сделка­та само ако представи удостоверение от Нацио­налната агенция за при­ходите, че няма пропус­нати здравноосигурителни вноски. В проектозако­на се предвижда още и се­гашните частни здравни фондове да се преобразу­ват в застрахователи.

05-11.05.2012 г., с. 4

С един документ ще се плащат осигуровки и данъци

ОБЛЕКЧЕНИЕ Фирмите и гражданите ще плащат всичките си данъчни за­дължения само с едно платежно нареждане от 2013 г., стана ясно от из­казване на зам. финансо­вия министър Владислав Горанов. Частният сектор ще пести до 50 млн. лв. на година от банковите так­си, които в момента се дължат заради попълва­нето на отделни платеж­ни нареждания. Сега оба­че данъкоплатците изби­рат кои точно задълже­ния да платят, когато се забавят, и хората могат да си възстановят здравноосигурителни права, но да останат длъжници на държавата. Сега иде­ята е системата да из­числява общата сума на просрочията и при час­тично плащане първи ще се покриват най-старите дългове.

05-11.05.2012 г., с. 7

Как държавата да стимулира плащането на осигуровки за лечение

Кола за здраве

Нова кола и къща да не могат да се придобият, ако купувачът не представи бележка от Националната агенция по приходите, че редовно е плащал здравни вноски. Това е най-новото предложение на здравното министерство как броят на неплащащите да намалее.

Основният проблем със здравните вноски и огромния брой граждани, които не ги плащат, е другаде. При огромните бюджети на МВР, ГРАО, НАП, НОИ, при наличието на домоуправители, кметове, етажни съсобственици през последните 10 години държавата така и не знае кои са тези един милион и 300 хиляди (или един милион и 900 хиляди, или един милион и неясно колко) души, които не се осигуряват за здраве и защо не го правят.

Ако става въпрос за хора, живеещи в чужбина, е добре те да бъдат отписани от системата. Ако са трайно безработни и социално слаби, за тях трябва да плаща фонд към социалното министерство. Има и голяма група, която не иска да внася пари за здраве, защото е разочарована от системата, от дългото чакане на опашки, от липсата на направления и защото така или иначе ще трябва да плати на ръка на докторите за лечение. И която плаща малка сума, за да се върне в системата, когато това й трябва.

В България има една основна разлика с останалите европейски държави - докато техните здравни каси плащат дори лечението на възпалено гърло, капки за нос, хомеопатия и пластични операции, тук НЗОК покрива само част от нужната медицинска помощ и медикаменти. Това определено не мотивира. Затова, вместо да се забранява покупката на имоти и коли, по-добре ще бъде държавата най-после да провери кой и защо не плаща, да направи връщането в системата скъпо и да осигури алтернатива на държавната здравна каса. Тогава ще е ясно за какво стигат и за какво не стигат парите и всеки ще си прави сметката.

05-11.05.2012 г., с. 22-23

За черешката на кмета

В Кюстендил всички се обединиха срещу кмета за частичните местни избори

На площада в кюстендилския ромски квартал "Изток" звучи мощно чалга. Част от стотината присъстващи развяват знамена на ГЕРБ, а няколко деца държат в ръцете си плакати с надписи "Г-н Цветанов, спасете ни от кмета" и призиви да не се затваря кварталното училище. Изведнъж от събралите се някой се провиква, че той идва. Като по команда оркестър "Ексел" сменя тематично чалгата с култовото парче на Джордж Майкъл от 90-те години на миналия век "Безгрижен шепот". Множеството се раздвижва, когато на площада се появява вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Той се спира пред децата с плакатите и се здрависва с тях. След това влиза в едноетажна сграда, която е читалището на квартала, и след около пет минути се качва на трибуната заедно с представители на ГЕРБ от листата за общински съветници на Кюстендил.

Цветанов не е тук в качеството си на председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите въпроси към МС. Първото посещение на вицепремиера в ромския квартал е част от предизборната кампания на ГЕРБ за частичния вот на 13 май, когато ще се избират повторно общински съветници на града. До това се стигна, след като в началото на годината Върховният административен съд касира изборите заради нарушения в една от избирателните секции в кюстендилското с. Коняво.

Че частичните избори за общински съветници са важни за управляващите, стана ясно още при старта на кампанията преди няколко седмици, когато цялото правителство начело с премиера Бойко Борисов отиде точно в Кюстендил да проведе заседание на Министерския съвет. Вотът там е нещо като символен за ГЕРБ, тъй като областният град е един от центровете, където партията загуби изборите за кмет. При това още на първия тур. А листата за общински съветници на управляващите претърпя поражение от коалицията "Кюстендил" на стария нов кмет Петър Паунов. Тя спечели общо 13 места в общинския съвет срещу 9 за ГЕРБ и 8 за БСП. А останалите се разпределиха между партия "Лидер", РЗС и коалиция "Инициатива за Кюстендил – Осогово" с по двама общински съветници и един за "Синя коалиция за Кюстендил" (ДСБ).

Заедно с ГЕРБ на реванш при повторния вот се надяват и от БСП, които допреди изборите през 2007 г. бяха основна политическа сила в града. А сега заемат почетното трето място.

На всички фронтове

По тази причина десетина дни преди изборите битката за местния парламент изглежда ожесточена. И се води на всички фронтове – в общинския съвет (след касирането на изборите решенията се вземат от стария общински съвет), чрез агитационните материали и най-вече в местните медии. Атаките на БСП и ГЕРБ са насочени предимно към работата на кмета Петър Паунов. Той пък отвръща с удари както към основните фигури от листата на социалистите, така и към тези от управляващите.

"След болестите в България най-страшни са изборите", казва кметът Петър Паунов. "Тук, в Кюстендил, БСП и ГЕРБ работят заедно. Обединява ги омразата срещу мен. А новите избори ескалираха напрежението и в момента всеки се е прицелил и търси реванш. Партийните централи и те се упражняват, защото един вид ползват тези избори като тренд за проверка за вота догодина", описва ситуацията в града преди вота той. И добавя, че от началото на 2011 г. двете партии, които иначе на централно ниво са политически противници, тук са се обединили, сформирали са мнозинство в общинския съвет и блокират абсолютно всичко. "Моята коалиция и преди нямаше мнозинство, но в общинския съвет имаше достатъчно мислещи общински съветници, които гласуваха. В момента вече не може да се говори с никого. Нищо, нищо, нищо не се гласува. И като резултат нито имаме приет отчет за бюджета за миналата година, нито бюджет за тази", възмущава се Паунов.

Атаките на БСП и ГЕРБ към работата на кмета си приличат по основните неща, за които го критикуват, но и от двете партии категорично отричат да са сформирали помежду си коалиция срещу Паунов. "Кметът обезличи общинския съвет и той стана един придатък на администрацията. Докладните или ни се даваха в последния момент, или се включваха в дневния ред на самата сесия. Освен това кметът харчи средствата, както намери за добре, без това да е гласувано от общинския съвет, и след това иска само да му актуализираме разходите. Но хубавото е, че всички политически сили, включително и част от общинските съветници от неговата коалиция, осъзнаха, че това е пагубно, и се обединихме", казва Вася Пешева, общински съветник от ГЕРБ и водач на листата на партията за предстоящите частични избори.

Председателят на общинската структура на БСП в Кюстендил и водач на листата на социалистите Иван Каракашки пък дава метафорично определение на странното съдружие между управляващите от ГЕРБ и опозицията от БСП. "Когато вали дъжд, хората и от ГЕРБ, и от БСП и от СДС си слагат чадърите, защото бедствието идва от общината", казва той.

Обвиненията

От ГЕРБ и от БСП посочват като най-притеснителното нещо облигационния заем от близо 13 млн. лв., който кметът Паунов е изтеглил за строежа на медицински център. Първоначално проектът включвал хотел "Спорт палас", сградата на бившето 2-ро основно училище и ниското тяло на бившия партиен дом в града. Предвиждало се училището да стане болница за лекуване на болни от инсулт, партийният дом да се превърне в място, където да се правят процедури, а в хотела лекуващите да нощуват. "Министърът на образованието обаче не даде съгласие да се променя предназначението на училището, защото това е сграда с образователна цел. А за партийния дом първоначално идеята беше да се дострои и надстрои, но се оказа, че от Националния институт за паметниците на културата също не дават съгласие сградата на бившия партиен дом да се достроява, защото долу има консервирана мозайка", казва Вася Пешева.

Атанас Кирилов от листата за общински съветници на ГЕРБ и председател на строителната камара в Кюстендил е категоричен, че от този проект ще бъде ремонтиран само хотелът. " За другите сгради все още няма технически задания, а се проведе процедура за избор на изпълнител за трите обекта, в която съдът я отмени в частта за избор на изпълнител. След това се избра друг, но няма сключен договор", казва той. "И какво се получава? Имаме изтеглен заем от близо 13 млн. лв. През първите две години ще плащаме 904 хил. лв. лихва, а след това - по два милиона на година. И така четири години няма да направим нищо, задълженията ще станат 20 млн. лв. и общината загива", добавя Кирилов. "Ето това провокира обединението на всички политически сили", заключава той.

На всичко отгоре се оказва и че кметът вече е похарчил част от кредита. "В новия бюджет за строителството на здравния център са заложени само 9 , а общинските съветници нямат представа къде са отишли останалите 3 лв. "Затова поискахме конкретни отговори, за какво са изразходвани тези средства. Оказа се, че с тях е изплатен един овърдрафт от 2 млн. лв., който преди това беше теглен, но за останалите средства не получихме отговор къде са отишли", казва лидерът на БСП - Кюстендил, Иван Каракашки.

Иван Каракашки посочва и други финансови неясноти около работата на кмета. "Спомням си, че за 2011 г. имаше гласувани разходи за общинската администрация 600 хил. лв., а са похарчени 1хил., при това без санкцията на ОбС. Двойно повече средства са отишли и за капиталови разходи", казва той. Това е причината общинските съветници да откажат да гласуват актуализацията на бюджета и отчета за изпълнението му за миналата година. "Без това няма как да гласуваме новия бюджет", обяснява Каракашки.

Заради неяснотите около похарчените 3 лв. от облигационния заем от ГЕРБ са изпратили сигнал до прокуратурата. Те разполагат и с доклад от ревизията на Агенцията за държавна финансова инспекция, според който общината трябва да върне на държавния бюджет лв., които е изплатила неоснователно на някои от аптеките в града за рецепти на военноинвалиди и военно пострадали. "Последното нарушение на кмета, за което сигнализирахме ДАИ миналата седмица, беше за общинския паяк, който от близо година и половина работи без лиценз", казва Вася Пешева.

Отговорът на Паунов

"Всички останали общини теглят заеми за асфалтиране на улици и за плочки. Ние сме единствената община, която тегли заем, за да инвестира в изграждането на здравен център", отговаря Паунов. И е категоричен, че освен за погасяването на овърдрафта от 2 млн. лв. всички останали средства от облигационния заем са отишли за покриването на разходите по този център.

Той има и още едно обяснение за атаката на БСП и ГЕРБ срещу него: "Пощуряха, като видяха, че успях да спечеля 88 млн. лв. за подмяната на водопровода и канализацията на три големи села около Кюстендил и част от канализацията на Кюстендил", казва той. (Паунов е поставил чека със сумата на бюрото в кметския си кабинет, обърнат към заседателната маса, така че всеки, който влезе, да може да го види.) Смята и че проблемите му с ГЕРБ са главно заради сигнала, който е подал срещу бившия областен управител на .

Паунов разказа, че по негов сигнал е образуваното дело за злоупотреба със средства за покриване на щети от наводнение. "Те превърнаха едно наводнение в златна мина за определена групировка. Преведоха 5 млн. лв. без конкурс на фирма на Васил Николов–Бразилеца, "Люко-К", срещу когото има внесен обвинителен акт в районния съд в Благоевград за източване на средства по европейски програми. Първоначалните щети от наводнението бяха планирани в размер на около лв. и изведнъж станаха 5 милиона. Същата фирма след това регистрира в Кюстендил друга фирма - "Еколес проект", на която мениджър стана сина на областния управител", казва Паунов.

По думите му пък БСП е изцяло подвластна на Антон Боянов от бившата силова групировка ВИС.

"Всяко едно изречение на Боянов започва с "нали знаете, аз съм от структурите, аз съм от групировките", казва Паунов. И продължава: "Неговата съдружничка Мая Шишкова беше кандидат за кмет на БСП и сега е втора в листата на социалистическата партия."

И разказа, че преди време Боянов отишъл при него с предложение общината да купи двата му хотела и, след като отказал, започнал да има проблеми и с БСП. "ГЕРБ и БСП така си представят проблемите на общината – да купи хотелите на Антон Боянов и да даде поръчките на бразилците да работят в строителството", обобщава Паунов. И не изключва непопълването на личните данни на избирателите от секцията в с. Коняво, заради което изборите за общински съветници бяха касирани, да е направено умишлено. "Председателят на комисията е от БСП, а в почти всички останали секции квотите в комисиите се поделят между ГЕРБ и БСП. От 110 секции "Синята коалиция" имаше представители само в 14 от тях", казва Паунов. А по повод спирането на общинския паяк каза: "Искате ли да ви изкарам колко пъти колите на Вася Пешева и Мая Шишкова са товарени от паяка. На тях не им харесваше това, че паякът им вдига колите, и затова го спряха."

Митовете за кмета

От БСП и ГЕРБ обясняват популярността на кмета в Кюстендил с митовете, които той си е изградил за четирите години управление на общината.

"В Кюстендил има управление на базата на илюзията. Четири години бяха изграждани въздушни кули. Тук се правиха университети, филиали... Ако погледнете обещанията на кмета Паунов, тук трябваше вече да има SPA центрове, басейни. Сега се казва, че ще има филиал на журналистическия факултет. А всъщност има само едно подписано споразумение, в което факултетът по журналистика дава съгласие за изпращане на преподаватели за следдипломно обучение и квалифициране. В него общината участва със сграда и набиране на курсисти, а факултетът ще изпраща преподаватели, но никой не казва кой ще дава парите", твърди Мая Шишкова, втора в листата на БСП за общински съветници.

Вася Пешева пък дава пример с постоянната ревизия на първоначалното намерение за изграждането на медицинския център. "Имам чувството, че нарочно се търсят такива сгради, за които е ясно, че няма как там това да се случи. Просто си създаваме една илюзия. Живеем с нея 5-6 месеца, дават се пари за проектиране, проучване, консултанти, докато в един момент стане ясно, че няма как там това да стане", казва тя. Атанас Кирилов пък смята, че популярността на кмета е заради способността му да "набие в главите на кюстендилци, че той действително мисли за града, а останалите политически сили му пречат.

И от БСП, и от ГЕРБ са категорични, че за популярността на кмета голяма роля играят местните медии. По думите им в кюстендилския вестник "Наблюдател", който е с тираж около 5 хил. броя, никога не се появява критичен материал за кмета. Освен това според Пешева често материалите не се подписват. "Наскоро бяха публикували снимките ни с надпис "Позор", но ако реша да ги съдя, няма кого да съдя, защото никой не се е подписал", казва тя. От началото на годината от ГЕРБ започнали да издават свой седмичник - "Кюстендил плюс". Малко след това започнал да излиза още един седмичник "Новини за Кюстендил 6+", чиято глава много прилича на главата на седмичника на ГЕРБ. При това излиза в същия ден. Затова от формацията подозират, че зад него стои кметът Паунов, въпреки че издателят "Арена – Кюстендил" ЕООД няма връзка с него. Самият Паунов категорично отрича да има нещо общо с изданието и нарече твърденията на ГЕРБ пълни глупости.

За медийната корупция в града говори любопитен факт. Политиците в града не можеха да повярват, че "Капитал" не взема пари за публикации, практика, която иначе е масова.

Заради острата предизборна кампания нито една от основните политически сили в града не се нае да прогнозира какъв ще е резултатът от частичния вот за общински съветници. От БСП твърдят, че кметът разполага с около 6-7 хил. твърди гласа и може да ги удвои. От ГЕРБ пък се притесняват, че може да има ниска избирателна активност, което пък ще е от полза за БСП.

Със сигурност обаче и БСП, и ГЕРБ са наясно, че не могат да "мотивират" близо 4-те хиляди роми да гласуват, защото предвидливо кметът Петър Паунов закри трите ромски секции в квартал "Изток" и пренасочи ромите към други секции. "Преди тези гласове се купуваха. След закриването на секциите на последните избори се оказа, че сега са излезли да гласуват не повече от две хиляди роми, като недействителните бюлетини бяха над 1000 и това също изнерви БСП и ГЕРБ", казва кметът. Едно обаче е сигурно - независимо от това кой ще спечели това едва ли ще е достатъчно да се сформира мнозинство. Особено при ожесточената кампания и обидите, които основните политически сили си отправиха в кампанията.

05-11.05.2012 г., с. 34-35

Здравно обединителна сделка

Придобиването на малкия здравен фонд "Юнайтед" от "Евроинс иншурънс груп" затвърждава окрупняването на фрагментирания пазар

На пазара на допълнително здравно осигуряване в България просто е тясно. Двайсетина фонда се борят за около 40 млн. лв., което неумолимо постепенно изтласква част от играчите. Сделките не са често явление, тъй като сам по себе си лицензът не представлява особена ценност, а законово подкованата доминация на държавната здравна каса и ниската платежоспособност не оставят много възможности за растеж.

Има обаче един частен здравен фонд, който за втори път в рамките на пет години сменя собственика си. През 2007 г. здравното дружество "Български здравноосигурителен фонд", което предлагаше услуги без лимит на платежоспособни пациенти, беше преименувано на "Юнайтед здравно осигуряване" и в него влезе Southeast Europe Equity Fund II (SEEF II) - фонд, свързан с американския милиардер Джордж Сорос. Тогава основателят му получи акции за 250 хил. лв. от фонда според участници на пазара. Сега, няколко години след началото на кризата, "Юнайтед" ще има нов собственик. Застрахователната група "Евроинс иншурънс груп" (ЕИГ), част от публичния холдинг "Еврохолд България", обяви, че ще купи 100% от по-малкия си конкурент на пазара на здравно осигуряване. От "Евроинс" не обявиха цената по сделката, но според източници от пазара преговорите се въртели около 350 хил. лв. за целия пакет на фонда. Самата сделка трябва да бъде финализирана до края на май, като преди това се очаква одобрението на Комисията за финансов надзор (КФН). Според компанията няма да има нужда от одобрение от Комисията за защита на конкуренцията.

"Юнайтед" е един от щастливите фондове, които все пак успяват да намерят нов собственик. Съдбата на част от малките играчи на пазара като цяло е безрадостна. Дружествата се нароиха в очакване да получат достъп до част от задължителните здравни вноски, но това така и няма да се случи. Напротив, на собствениците им ще се наложи да ги пререгистрират като застрахователи според прясно публикувания за обществено обсъждане законопроект за промените в Закона за здравното осигуряване.

Довиждане, медицина

Ако се изключат белгийската КВС (собственик на ДЗИ) и Vienna Insurance Group ("Булстрад"), които придобиха здравни дружества като част от покупката на застрахователна група, вложението на SEEF II wв "Юнайтед" е единствената реална чужда инвестиция в здравен фонд, макар и финансова. Всъщност извън двете сделки около компанията придобиванията в сектора са едва две – през 2008 г. "Доверие обединен холдинг" (собственик и на едноименния здравен фонд) купи "Медико 21", след това през 2010 г. Първа инвестиционна банка придоби "Прайм Хелт".

Продажбата на "Юнайтед здравно осигуряване" е част от нормалния инвестиционен процес на всеки фонд за дялови инвестиции, при който след определен период той излиза от вложението си. "Продаваме, защото дойде времето за това, и в лицето на "Евроинс" виждаме един коректен играч на пазара, който ще продължи да обслужва добре клиентите ни", заяви Дилян Димитров, вицепрезидент на Bedminster Capital Management, която управлява фонда SEEF II. Bedminster Capital Management произлиза от инвестиционна компания на американския инвеститор Джордж Сорос - Soros Funds Management, но самият Сорос няма вложения в последния фонд на Bedminster.

След "Юнайтед" в България SEEF II ще се фокусира върху вложението си в справочника Golden Pages и проекта за социално споделяне www. , в което самите потребители генерират съдържание, като публикуват мнения и оценки за различни места, които посещават, като ресторанти, магазини, козметични салони и др. SEEF II придоби "Юнайтед" през 2007 г., с което стъпи на пазара на здравеопазване в България. В портфейла му влизаха и няколко здравни заведения в София, Пловдив и Варна, които обаче той продаде на мениджмънта на лечебните заведения през последните две години.

Борба за дял

След покупката на "Юнайтед" групата на "Евроинс" ще се нареди на четвърто място по пазарен дял по премиен приход според данните на Комисията по финансов надзор (КФН) към ноември 2011 г.

В момента лидери с по над 10% са "България здраве", "Доверие" и "Дженерали". "Евроинс - здравно осигуряване" е със 7.2% дял, а "Юнайтед здравно осигуряване" – с 2%, което означава, че общо двете компании биха имали около 9% дял.

С придобиването на здравния фонд на "Юнайтед" "Евроинс" очаква да влезе в топ три на пазара на доброволно здравно осигуряване, което е част от програмата за развитие на компанията. Тя очаква приходите й от този бизнес да достигнат 4.4 млн. лв. през 2012 г. или да отбележи ръст от 35% спрямо 2011 г., а осигурените при нея лица да набъбнат до 27 хиляди.

Според статистиката на КФН компанията е реализирала 2.6 млн. лв. премиен приход за единадесетте месеца на 2011 г. В същото време приходите на "Юнайтед" са 710 хил. лв. при 696 хил. лв. за цялата 2010 г., като през 2010 г. дружеството е имало около 800 валидни здравноосигурителни договора, по които е обслужвало около 2600 лица.

Мечтата да си задължителен

Частните здравни фондове достигнаха зашеметяващата бройка от 20 за пазар от около 20 милиона лева по времето на тройната коалиция.

По това време банки, застрахователни групи и частни инвеститори очакваха, че ще бъде въведено тристълбовото здравно осигуряване по подобие на пенсионната система и доброволните дотогава фондове ще увеличат дейността си и ще управляват и процент от задължителната здравна вноска. Затова много от тях се включиха с дружества с китни имена.

Идеята обаче така и не се осъществи. След това тя беше вписана и в предизборната програма на ГЕРБ, но и сегашните управляващи се отказаха от реформата. Затова и някои от бързо появилите се фондове се отказаха от този пазар. Фондът на Румен Гайтански-Вълка, бившият собственик на сметоизвозващите фирми на София, който носи името "Всеотдайност", в края на 2011 г. обяви доброволна ликвидация заради ниски приходи от дейността.

Причината първата да не иска да създава конкуренция на държавната здравна каса е проста – ако имат право да избират, голяма част от осигурените в частния сектор биха избрали своя частен фонд, тъй като са доволни от услугите му. Осигурените в частния сектор формират 70% от приходите от вноски на здравната каса и без тях тя би се изпразнила от съдържание.

В същото време със средства, съизмерими с 1% от обществените средства, които се харчат за здраве (около 36 млн. лв. към ноември 2011 г.), частните фондове успяват да??? лечение в болница, да възстановяват разходи за стоматолог, прегледи, лекарства, операции в чужбина и за всякакви услуги и медицински изделия, които здравната каса не плаща. От 1.5 млн. работещи в частния сектор около 400 хил. души, както и част от семействата им, всяка година се осигуряват или работодателят им плаща за осигуровката им за здраве в частен фонд.

Здравехователи

Сега дружествата за медицински услуги са изправени пред новото-старо предизвикателство, тъй като България не успя да договори отлагателен период за директивата за застраховането. Според нея, ако фондовете не са част от здравната система, те трябва да се пререгистрират като общозастрахователни компании. България не обяви пред Европейската комисия, че доброволните фондове извършват заместващо осигуряване там, където здравната каса не плаща, нито пък поиска отлагателен период за въвеждане на директивата. Срокът за транспониране е 2012 г.

"През ноември 2011 г. България научи от Брюксел, че здравните фондове попадат в изключенията и не трябва да стават застрахователи. През март тази година разбрахме, че не попадаме в изключенията, трябва да транспонираме директивата, а пък сроковете й вероятно ще се отложат. Сега отново тече за съгласуване законопроект, в който ще се преобразуваме в застрахователи. Разликата е, че докато навсякъде в ЕС става въпрос за общо застраховане, при нас може и да е животозастраховане", коментира Мими Виткова, председател на Асоциацията на частните здравни фондове. Според прогнозата й ако дружествата бъдат принудени да се прелицензират като застрахователи, онези от тях, които са в рамките на финансова група, просто ще бъдат слети в съществуващата структура. Друг е въпросът, че застрахователите няма да плащат директно на болниците и лекарите, както правят здравните фондове, а това ще трябва да прави самият пациент и впоследствие разходите му да бъдат възстановени. "Това и финансовите изисквания към дружествата допълнително ще окрупни бизнеса", отбелязва Виткова.

05-11.05.2012 г., с. 46-47

Натискът над медиите става и чрез юридически инструменти

Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма Достъп до информация"

Кои са най-сериозните проблеми пред регионалните медии през последните години?

- Най-големият проблем на местните медии през призмата на опита, който аз имам като юрист, е, че това са едни много малки и бедни търговски дружества. В този смисъл са много по - бизнес и властово/политически зависими. Тази зависимост става по-силна, защото страната ни е малка и това поражда лесна връзка между партийно и държавническо положение или позиции в местното самоуправление. Не на последно място и в бизнеса. Освен това има близки връзки между всички тези позиции, което прави лесно възможно местният елит да се капсулира и да се обедини срещу някаква критична публикация.

Все още ли регионалните медии са водещи по брой заведени срещу тях дела за обида и клевета?

- Това, което е важно да се каже, е, че делата за обида и клевета в страната са много по-сурови, по-жестоки от гледна точка на натиска, който се оказва върху журналистите. Мога веднага да дам няколко примера. Казусът на бургаските журналисти Катя Касабова и Божидар Божков, заведен от четирима инспектори от регионалния инспекторат по образованието. Причината са публикации, в които се разкрива, че 157 здрави деца със слаби резултати са приети в елитни гимназии с фалшиви медицински бележки за тежки заболявания. Заради това дело България бе осъдена миналата година в Страсбург. Обстоятелството, че местни медии са си позволили да коментират нередни практики, които разкриват връзки между елити, доведе до много сериозни санкции. Журналистите бяха осъдени да платят по седем и над седем хиляди лева, което през г. беше непосилна сума. Има и случаи, в които властта се обединява и поставя под натиск дадена медия, която си е позволила критична позиция. През 2009 г., когато бяха изборите, в Смолян, областния управител и двамата му заместници заведоха три дела за клевета срещу местния вестник "Отзвук" за една доста безобидна от моя гледна точка публикация, в която се казва, че ако има конкурс по лентяйство, те щели да сред номинираните. По трите дела имаше големи разноски. Да се предяви граждански иск за 10 хил. лв. в страната, и то от двама-трима ищци - общо за 30 хил. лв., това вече е непосилно за една местна медиа - толкова е годишният й бюджет. Това създава много големи препятствия и проблеми пред тези хора. Създава предпоставки едно издание директно да бъде закрито.

Съдилищата в страната са по-трудни за убеждаване от съдилищата в София по делата за обида и клевета. През последните 2-3 години тенденцията започна да се променя, но все пак ще мине още време, докато падне този възпиращ ефект през закона. Възможността да се задвижи системата срещу местните медии все още е много плашеща и се схваща като нещо реално за тях.

Как финансовата криза влияе на местните медии, не ги ли принуждава да правят повече компромиси, за да оцелеят?

- При едно мое пътуване в страната попитах главния редактор и съсобственик на един вестник кои са основните източници на финансиране. Той ги раздели на три. Реклами, продажби и т. нар. малки обяви. Един от големите проблеми пред независимостта на медиите в България са рекламите, защото те често се дават от големи фирми, които има повод да бъдат критикувани за едно или друго нещо. В една местна медиа, в която има възможност да се получават приходи от продажби от малки обяви, всъщност се гарантира известна малка степен за независимост. Аз съм оптимист, че като цяло механизмите за оцеляване на местните вестници са пазарни, но безспорно много трудни. Все пак, когато говорим за местно издание, не си представяйте голяма редакция. Тя понякога се състои от трима човека. Има много такива примери за медии в Ловеч, Троян и т. н. В редица случаи местните издатели са едни интелигентни и повратливи хора, които имат критичен поглед, харесват ги местните читатели.

Факт е, че уязвимостта на местните медии е в това, че те са много бедни, а елитите са много силни на места. Тази тяхна уязвимост води до това, че в определени пикови моменти, особено по време на изборите, може да се види много ясно, че те придобиват един очевидно много пристрастен език. Тогава изобилстват дори платени публикации и това често не се крие. Много по-често обаче изборите се използват като време за набиране на приходи. Просто се сключват договори, при това понякога се сключват договори с опониращи си политически сили, които някак си помежду си се опитват да се надцакат, сключвайки по-изгодни за себе си договори с местния вестник. Това не е желание на пресата за участие в политиката, а използване на един момент, в който могат да се реализират доходи, за да оцелеят.

А отношението на общинската администрация към местните медии не влияе ли на свободата им да пишат и коментират?

- Общината, чрез общинската администрация и общинския съвет безспорно може да влияе върху медиите и това става чрез бюджета за публикуване не само на съобщения, но и на документи, които трябва активно да се публикуват. Обяви за поръчки, за европейски програми, решения на общинската администрация и т. н. Властта може целенасочено да дава подобни платени съобщения в определени близки до нея медии и съответно да "санкционира" тези, които я критикуват. Често пъти дори е непрозрачна схемата, по която се публикуват дадени документи, съобщения и т. н. в местните вестници. Председателят на общинския съвет решава, че ще публикува във вестника Х.

Много често определени издания се шантажират, че в тях няма да се публикуват платени съобщения, като със заплахата се цели да се спечели по-приятелско отразяване. В други случаи можем да говорим за открит конфликт на интереси, защото не липсват случаи, в които, да речем, някоя влиятелна фигура в общинския съвет в същото време е съсобственик в местното издание или има свой човек който го представлява в медиата. Това също се случва. Преди години "Програма Достъп до информация" (неправителствена организация, която защитава свободния достъп до обществена информация - бел. ред) подкрепи две или три дела, в които местни медии по закона за достъп на информация съдеха общинските съвети, защото искаха да разберат по какъв критерий и на кои други медии са дадени по договори публикациите на подобна информация. Едното от тези дела беше успешно, то приключи във Върховния административен съд и доведе до създаване на една по-прозрачна и по-добра среда поне в Ловеч. Това беше градът, който заведе делото.

Има ли нови опасности за медиите, заложени в законите?

- Да, има такива опасни тенденции, те важат не само за местните, но и за централните медии. Това са санкциите за разгласяване на лични данни. Оказва се, вече има поне три казуса, които съм забелязал по съдилищата. В Комисията за защита на личните данни се подава оплакване, защото е огласено нечие ЕГН. Това може да стане през обвинителния или нотариален акт, който, да речем, свидетелства, че даден човек е извършил престъпление и е обект на критична публикация. Само за това, че подобна информация е оповестена, комисията налага глоби, минимума на които по закон е 10 хил. лв., а максимумът е 100 хил. лв. Т. е. това се явява една своеобразна нова форма за възможна цензура върху медиите. Този механизъм за санкции започна да се задвижва от миналата година. Вероятно много хора, които биха искали да поставят под натиск медиите, ще ползват това средство. А то се оказва много по-удобно от закона за обида и клевета, където доказването е трудно. За разлика от него доказването при разгласяване на лични данни е много лесно. Аз самият имам забележка към практиката на Комисията за защита на личните данни, защото тя не отчита обстоятелството, че разследващата журналистика е длъжна да разкрива данни за хората, за които пише, защото в противен случай тя няма как да изпълнява ролята си. Точно затова съществува член 9 от Директивата за защитата на личните данни, според който, когато е за журналистика, може да се прави изключение.