Тема: здравеопазване (стр. 3 )

„България да не е най-бедната страна в ЕС еди-кога си" не може да бъде цел. Растежът на икономиката и повишаването на доходите нямат пряка връзка с тази класация. България може да забогатее и отново да е най-бедната страна в ЕС. Може и да не помръдне, но някой друг да се сгромоляса и така да се разделим с последното място. Аз лично предпочитам първия вариант. Предпочитам и политиците да се фокусират върху растежа, а не върху класациите. Дори и така да рискуваме отново да не спазим повелята „Показвайте и не коментирайте!"

08.12.2012 г., с. 18

Ще го преживеем някак и този рай

ИВАЙЛО АТАНАСОВ

Изглежда е характерно за онова, което по нашите географски теснини се назовава с претенциозното име гражданско общество, да прескача възмутено от скандал на скандал. А щом в едно общество се появи подобна потребност, бъдете сигурни, че ще се намери и кой да я задоволява - в крайна сметка за какво ни е цялата пиар индустрия? Ту ще изскочи отдавна забравена църква, за която нямаше да чуваме, ако не беше потенциално най-големият собственик на земя в страната, ту ще е някоя също така забравена партия, за която никой нямаше да говори, ако не се харесваше на големите собственици. Може и да се спретне някоя драма с летящи домати, защото

яйцата вече са отживелица, а на всичкото отгоре са и прекалено скъпи.

На фона на тези проблеми еднодневки постоянният скандал за тютюнопушенето на публични места е като глътка свеж въздух, простете за израза. С това ползите от него за обществото се изчерпват, но не и за управляващите. Той е последният инхалатор за все по-трудно поемащото си въздух правителство, притискано от отдавна оставената на анаеробно дишане икономика. Изглежда мнозина си мислят, че забраната за пушене влияе зле за рейтинга на управляващите, но очевидно това е възможно най-доброто за тях развитие на нещата. Ако се говореше толкова за ледниковия период при доходите, досега да сме останали без правителство. Как ли тройната коалиция не се реши да забрани пушенето - тогава нямаше да чуем много за прословутите заменки. Сега кой се сеща, че ГЕРБ спечели изборите с обещание да развали неизгодните сделки и да накаже отговорните?

Май няма смисъл да се занимаваме с темата за пушенето - очевидно доводите на непушачите са неразбираеми за пушачите и обратното, като спорът в крайна сметка ще се реши благодарение на многочислеността на тези, които се придържат към по-икономичната хипотеза. По същия начин аргументите на икономистите за ползата от затягането на коланите никога няма да станат разбираеми за мнозинството от населението, защото не са в негов интерес, независимо колко независими ултралиберални институти ще обясняват, че това е възможно най-добрата политика, докато всичко друго би предизвикало апокалипсис.

Това ни води към далеч по-важни проблеми, които, бидейки глобални, се обсъждат главно в глобалния икономически център, но представляват някаква екзотика за периферията. Имам предвид, разбира се, края на света, за който у нас иначе се пише прекалено много, но малцината, които го вземат на сериозно, изглежда, си въобразяват, че има нещо общо с някакви

отдавна изчезнали племена от полуостров Юкатан. В действителност той е мисловен конструкт на онази част от населението на света, която, макар да представлява огромното мнозинство, се оказва винаги губеща страна, независимо дали има криза или растеж.

Това са хората, които не разбират приказките и легендите на разните дянковци от Световната банка, колкото и да им обясняват, че Вашингтонският консенсус е върховното постижение на цивилизацията, ако и да създава положение, твърде напомнящо на всекидневието в дивата природа. Изглежда, хората не могат да бъдат убедени с разумни аргументи, че като обезпечават разкоша на елитите, всъщност се грижат за себе си. Затова остава да бъдат удавени от доводи защо не може да се направи нищо друго, докато не почне да им се струва по-вероятно светът да се продъни, отколкото здравеопазването и образованието да станат достъпни, колкото са били допреди няколко години. След като съвременният неолиберален ред бе обявен за край на историята и следователно настоящият свят - за най-добрия възможен, на онези, за които той все пак не изглеждаше удовлетворителен, не оставаше друго, освен да го разрушат. Първоначално само в умовете си, но все повече и по площадите.

Изобщо митът за края на света винаги е бил отдушник за социално напрежение и се проявява винаги, когато си намери повод - от римското потисничество през свръхновата на Брахе до поредната икономическа криза. А ние живеем във време на безпрецедентно неравенство, в което от отдушник не се нуждаят само кръчмите без тютюнев дим. Страната ни е рай по всички неолиберални критерии - приватизация, дерегулация, ниски преки данъци, особено за бизнеса, минимални социални разходи и никаква левица или синдикати, които да им противодействат. Това е светът, чийто край и мнозинството от българите очаква с нетърпение, макар и още да не вярват в него.

Тази неувереност е удивителна. Ако можем сериозно да дискутираме свършека на живота на планетата, който съществува от милиарди години, но краят на 30-годишния неолиберализъм ни изглежда като някаква утопия, това ни казва доста за идеологическата хватка, в която живеем. Още повече, че последният се разпада пред очите на всички вече 5 години и дори тези, които отказват да повярват на очите си, рано или късно ще трябва да се доверят на портфейлите си. Тогава ще трябва или да потърсят промяна, или да запалят цигара, както правят осъдените във филмите. Но второто вече е забранено.

* Авторът е докторант по история на философията в СУ„Св. Климент Охридски".

08.12.2012 г., с. 1

Пиян доктор обърка инжекции

Почерпен за Никулден доктор погуби пациент, болен от рак. Д-р Любомир Ризов е бил извикан с линейка на адрес. След като бил две инжекции на болния, той издъхнал. Роднините извикали полиция, защото лекарят миришел на алкохол. Пробата показала 1,7 промила.

08.12.2012 г., с. 5

Връщат залите за пушачи

Здравната комисия обсъжда поправките за цигарите

Да се върнат залите за пушачите в заведенията. Над тази промяна ще умуват идната седмица депутатите от здравната комисия. "Ще решаваме дали да върнем старите правила за тютюнопушенето на обществени места", съобщи вчера шефката на здравната комисия Даниела Дариткова. Тя допълни, че не може да коментира дали членовете на ГЕРБ ще подкрепят отмяната на забраната за пушене. Дариткова уточни, че става дума за връщане на пушенето на работните места и на залите за пушачи и непушачи по заведенията. От думите й обаче стана ясно, че тя лично е за тотална забрана на цигарите. Според Дариткова членовете на здравната комисия трябва да дадат възможност на европейската норма, забраняваща пушенето в закрити обществени места, да добие популярност. "Нашата цел е чрез тази забрана да създадем друг модел на обществено поведение, в който пушенето да се възприема от младите като вреден навик", обясни председателят на здравната комисия. И допълни, че идеята на забраната е и да се намали пушенето сред младите, както и вредата върху непушачите. Няма конкретни бизнес аргументи, които да посочат, че за трите месеца на действие на този закон са се събрали достатъчно данни за сериозна стагнация за сектора на ресторантьорите, коментира Дариткова. Според нея, когато се поставят аргументи бизнес или здраве, аргументите за здраве са по-важни.

Ели Куманова

08.12.2012 г., с. 6

Пиян доктор погуби болен с инжекция

Медикът хвърчал с линейка, след като се почерпил с половин кило водка за Никулден

Пиян доктор погуби пациент, болен от рак. Онкоболният мъж починал след инжекции от почерпения медик във Варна. Лекарят е задържан след жалба от близките на починалия. В четвъртък вечер д-р Любомир Ризов е бил извикан с линейка на адрес, но бил видимо пиян, обясни за "Стандарт" окръжният прокурор на . Лекарят ударил две ампули на болния, който починал. Роднините извикали веднага полиция и прокуратура на мястото на инцидента. На пияния доктор е взета алкохолна проба, която показала 1,7 промила. Веднага била разпоредена и аутопсия на пациента. Той е бил раково болен, а наскоро е преживял и инфаркт, обясни прокурор Чавдаров. Резултатите от съдебно - медицинската експертиза ще покажат причините за смъртта и дали лекарят е проявил професионална небрежност. Д-р Любомир Ризов застъпил на нощно дежурство в 19 часа. В 20,20 ч бил изпратен на адрес в кв. "Трошево". Според негови колеги е възможно преди да се качи на линейката, докторът да се е почерпил за Никулден. Шефката на Спешния център д-р Мая Рашева е в болнични, а заместничката й д-р Антоанета Касабова отказа подробности, докато тече разследването. Тя посочи, че лекарят е на 53 години, дълго време е работил в столичната Бърза помощ, а от 2 г. е в Спешния център във Варна и досега нямал провинения.

Кръстина Маринова

08.12.2012 г., с. 7

Търсят $25 000 да спасят Филип

Нов зов за помощ да се спаси дете обикаля социалната мрежа Фейсбук. Сега от средствата се нуждае момченце. "Филип е на 2 годинки. От 1 година той е в кома и не може да се събуди. Бил е едно здраво дете, което е правило първите си стъпки в прохождането, но след ваксинация (поставена по-рано, отколкото трябва) той се разболява и прави възпаление на мозъка и оттам изпада в кома", гласи призивът за помощ. Вече година Филип спи у дома си - тихо и кротичко, но не се събужда. Едничката надежда на родителите остава лечението със стволови клетки в Русия. Чрез това лечение родителите му се надяват Филип най-накрая да се събуди. След 2 седмици ще е ясна точната сума за лечението, но към момента се знае, че един курс с изследванията, една-две вливки на стволови клетки и престоят в клиниката в Русия е междуидолара. Разкрита е дарителска сметка в УниКредит Булбанк:

ФИЛИП ИГНАТОВ СЛАВКОВ

BG40 UNCR 7

BIC: UNCRBGSF

08.12.2012 г., с. 10

"Дженерали" влива две от дружествата

си. "Дженерали Закрила Здравно осигуряване" АД ще се влее в "Дженерали Застраховане" АД. Причина за това са промени в Закона за здравното осигуряване, които са в сила от 7 август 2012 г. След вливането целият портфейл от здравноосигурителни договори на "Дженерали Закрила Здравно осигуряване" АД ще премине към "Дженерали Застраховане" АД. Договорите ще останат в сила, но ще се обслужват от застрахователното дружество. Срокът по план за приключване на процеса по вливане е 30 април 2013 г. Дотогава "Дженерали Закрила Здравно осигуряване" АД ще функционира, както досега.

08.12.2012 г., с. 16

Майката гледа трима малчугани с детските надбавки и пенсията по болест на момчето

Росен мечтае да е като Камата

500 лева струват лекарствата на чаровника от "Българската Коледа"

Той е зеленоок. Макар да е само на 8 години, чарът му е фатален. Държи да е непременно с модерна прическа и иска да е новият "модерен ляв". Обожава Христо Стоичков, нещо повече - боготвори го. Именно Камата го вдъхновява един ден, когато оздравее, да тренира футбол. Затова третокласникът Росен Георгиев като начало си е поставил за цел да има професионална футболна топка и екип на любимия си отбор - ЦСКА. Вече е писал писмо за тях до Дядо Коледа. Макар че не му е позволено да тича заради заболяването си, чаровникът не пропуска да погони топката. Живее в с. Маслиново заедно с майка си Мими и двете си сестри. Росен е едно от децата на "Българската Коледа". От 2009 година той получава чрез благотворителната президентска инициатива жизнено необходимото му лекарство "Сандимун неорал". Момчето страда от нефрозен синдром с кортикова форма на зависимост.

Тежката болест нападнала Росен, когато е едва на година и половина. В началото всички се радвали на пухкавите му бузки. Мислели, че детето пълнее, защото се храни добре, разказва майка му Мими Георгиева.

Един ден обаче бабата на Росен решава, че момченцето е неестествено подпухнало, и го води на преглед. Така у дома им се настанява тежката диагноза. Следващите две години за малчугана и майка му настава същински ад. Двамата прекарват почти цялото време в болничната стая. Прехвърлят ги и в детското отделение на ВМИ Пловдив. Подобрение обаче почти няма.

Лъч надежда се появява едва след като детето постъпва при специалиста по детска нефрология и хемодиализа доц. д-р Маруся Лилова в болница "Токуда". За сравнително рядкото заболяване на малкия Росен тя предписва лечение с медикамента "Сандимун неорал". Необходимата доза за два месеца обаче струва близо 500 лева. Година-две майката на Росен все някак си успява да се справи с парите за лекарството, което не е в листата на здравната каса. През това време обаче не може да ходи на работа. Тя се грижи за болното си дете, поставено на специална диета, за по-голямата с две години Наташа, а впоследствие и за бебето си Преслава. Мими не живее съвместно с бащата на трите си деца, но той им помага от време на време. Извън това твърдите доходи, на които разчита четиричленното семейство, са 179 лв. от пенсия по болест на Росен, 70-те лева детски, които майка му взима за него, и месечната надбавка за двете сестрички. Получават и 150 лв. еднократна помощ от социалната служба в Хасково. Средствата едва стигат за купуването на лекарството на Росен. Мими заборчлява до шия към съседи и роднини. "Изпаднах в паника. Вече нямаше откъде да взема пари за лечението. Заради липсата на средства спрях да му давам лекарството. Казах си:

Ако живее, ще е от Господ

Състоянието на детето се влошава и семейството му търси отново д-р Лилова. Тя съветва майката да потърси финансиране за лекарството на Росен чрез Президентството. Мими отива на "Дондуков" 2 и настоява за среща с президента Георги Първанов.

"Бях толкова притеснена, че поисках от портиера направо да вляза при президента. Разбира се, че ми отказаха. Бяха обаче любезни и ми разказаха за документите, които трябва да подготвя." Така Мими успява да включи Росен в "Българската Коледа" за първи път през 2009 година.

Три години по-късно детето се чувства значително по-добре. Ходи в школото в съседното на Маслиново село с училищен автобус. Когато пък е неразположен и се наложи да остане у дома, сестрите му са неизменно до него. За да го разсее, каката Наташа рисува с Росен. По-малката Преслава пък е в съюз с батко си относно диетата. Тригодишното момиченце все издебва майка си, за да занесе на Росен забранените, но пък за сметка на това любими кренвирши.

За да се чувства батко й добре, тя дори се е заела със задачата да му носи лекарството. "Колкото и да ни е трудно заради болестта на Росен, най-хубавото е, че имам три прекрасни деца, които много се обичат. Затова съм много щастлива и вярвам, че ще се справим с всичко", казва майката. Сега пред нея стои ново изпитание. Трябват около 1000 лв. за биопсия на Росен, за да се види в какво състояние е той 6 години след заболяването си. Преди това обаче ще трябва да му бъде направена операция по изваждането на сливиците. Интервенцията струва около 600 лв. Парите на са чак толкова много, но за самотна майка с три деца са почти невъзможни за събиране, казва Мими. Въпреки всички трудности майка и син се подкрепят в една мечта - всичко да завърши на добър край. Казват, че вярата е тази, която връща и усмивките на лицата им.

Красимира Славова

08-14.12.2012 г., с. 18-19

Кристалина Георгиева: Малкият и средният бизнес има нужда от помощ

Европейският комисар пред "Капитал" за икономическата ситуация в България

ПРОФИЛ

Българският европейски комисар Кристалина Георгиева беше един от официалните гости на седмата годишна среща между бизнеса и правителството, организирана от "Капитал". Като редовен участник в тези срещи, Георгиева неведнъж е давала точни и ясни прогнози и рецепти за българската икономика - и от позицията си на външен наблюдател, и като икономист, и като бивш вицепрезидент на Световната банка. Този път в разговор с "Капитал" след срещата Георгиева обясни какво според нея трябва да се случи, за да се съживи икономическият ръст в страната.

Огнян Георгиев

Миналия месец излезе прогнозата на Европейската комисия за следващата година, която се очертава тежка за Европа. Какво очаква България? Оценката на ЕК е, че следващата година ще продължи да бъде трудна, да. 2014 г. ще бъде по-добра, но под средните исторически нива. За България, която е силно интегрирана в ЕС, също ще бъде тежко. Макар прогнозата за нас да е 1.4% ръст - съществено по-висок от ЕС като цяло, това е недостатъчно високо, за да генерира заетостта, която ни трябва, и да промени съществено картината. Безработицата и в България е сред най-осезаемите последици на кризата. В тези по-трудни условия за Европа България трябва да продължи с нещата, които дават резултати. Едно от тях е ускореното усвояване на фондовете. Постигнахме значителен напредък, но догодина и по-догодина е критично време за нас в тази област. Особено е важно в работата догодина да наблегнем на малкия и средния бизнес. Той е, който създава работни места. Има напредък най-сетне в ОП "Конкурентоспособност". Да се надяваме, че следващата година ще бъде още по-осезаемо. Все още има съмнение доколко е облекчен достъпът до програмата и доколко правителството разбира защо е важно именно по нея да има напредък. Време е да работим сериозно и по направленията за износ. Казахте и на срещата на бизнеса с правителството, че малкият и средният бизнес не се чувстват прегърнати. Как да се промени това? Има два проблема. Първият са административни пречки и понякога хладно отношение към бизнеса - прекомерни проверки, прекомерно подозрение върху целия бизнес, но най-вече се чувстват от малките и средните предприятия. Крайно време е електронното правителство да стане реалност. Това ще намали сериозно тежестта върху бизнеса. Вторият са стимулите за малкия и средния бизнес. Българската банка за развитие разшири дейността си, има повече канали за финансиране, но като че ли не се чувства достатъчно помощ в облекчаването на достъпа до това финансиране. Малкият бизнес обикновено не е толкова наясно на коя врата да почука. Сферите, в които този бизнес може бързо да дръпне, са енергийната ефективност и санирането. Там има две големи пречки. Първата е изискването, че за да могат да кандидатстват, многофамилните кооперации трябва да взимат решение, както в ЕС - с пълно единодушие, което трябва да се промени. Но по-голямата пречка е липсата на директна връзка между финансирането и спестената енергия. На много места по света, това което се прави, е че се подписва договор между банката и енергийната компания, която реализира тази ефективност. Хората залагат своята спестена енергия пред банката. В България се говори за това, но не се е стигнало дотам да се направи. Това ще отвори голям терен за малки фирми в строителната дейност. Друга област на потенциал е селското стопанство - трябва малките фермери да имат по-голям достъп до финансиране и пазари. Големите лесно се организират, техният дял в еврофондовете е относително висок. Малките имат нужда от помощ. Има терен за работа. Когато аз говоря с хора от малкия и средния бизнес в България, те винаги казват, че се чувстват повече като обект на подозрение, а не като генератори на работни места. Те признават, че между тях има и недобросъвестни, но не бива да се гледа на всички като на потенциални нарушители на закона. Това не ви ли вкарва в спор с министър Симеон Дянков, който смята, че проверките са по-важната част от дейността на държавата? Доверявай, но проверявай, той е прав. Трябва да се създаде дисциплина. Но ако погледнем на стимулите и поддръжката, която се оказва на малкия и средния бизнес и съпоставим с проверките, на които е подложен, балансът е изместен. Прав е министър Дянков, че хората и фирмите трябва да си плащат данъците. Проблемът не е негов, той си върши работата. Проблемът е в тези министерства, които трябва да обгрижват малкия и средния бизнес. Трябва да се създаде усещането, че този бизнес е двигателят на растеж, на заетост, на благосъстояние. Дори не става дума само за правителството, а и по места. Въпросът е как ние като общество гледаме на бизнеса. Поначало в България отношението е заразено с подозрителност. Има обективни причини за това: има много неща през прехода, които обогатиха някои за сметка на интереса на обществото. Но в същото време има много обикновени хора, които искат да градят и да работят честно. Трябва да намерим тях и да ги направим героите. Въпросът е в баланса и той не се постига лесно. Спирането на престъпления е важно, но трябва да работим и да се стимулира предприемачеството. По време на криза, изкушението да се крият данъци е по-високо, има по-малко да се дели между държавата и бизнеса. Но то ще става все по-малко, ако се ограничава инициативата. Друго, за което говорихте, е свиването на разходите от правителството, което във време на свиване и в частния сектор, и в потреблението е фатално. Трябва ли да се промени нещо тук? Това, че има финансова дисциплина, е важно и трябва да се пази. Но когато гледаме Европа днес, знаем, че страните там се делят на две категории: тези, които нямат никакво пространство да увеличават разходите, и тези, които имат. Ние сме във втората категория, макар да не сме на първо място там, защото сме по-бедни, Германия е първа. Но всички ние имаме задължение да стимулираме търсенето заради себе си и заради Европа. Ние ще се вдигнем на крака само ако работим координирано на базата на сравнителните предимства на отделните страни. Едно от честите неща, които се чуват в България, е, че изпъкваме на фона на съседи като Румъния и Гърция. Изпъкваме ли наистина или сме просто част от един все по-проблемен регион? България действително изпъква с макроикономическа стабилност и дисциплина. Това се забелязва, даже понякога с учудване. Защо? Защото най-големият проблем в Европа днес е дълговата криза. На този фон това концентрира вниманието, понякога прекомерно. По-малко внимание отива към структурните реформи, освен към тези, които директно са свързани с дълговата криза. Например пенсионната реформа е с най-много напредък, либерализация на пазара на труда също. Но други не получават внимание - облекчаване на тежестта за иновационни фирми, инвестиции във висока добавена стойност. Вижте дискусиите по европейския бюджет. Изключително важни са инвестициите в иновации, но държавите членки на първо място си говорят за кохезионните фондове и селското стопанство. Да не изпускаме една добра криза. Да мислим за правилните неща за правене, които имат значение дългосрочно за конкурентоспособността ни. В изборни години обаче се случват малко реформи. Какви са трите неща, които според вас следващото правителство трябва да свърши след изборите? Този, който ще управлява, трябва да подготви реформата в здравеопазването, по която вече е работено и има концепция, но не се случи. Много от българите, когато ги питате кое е най-важно, казват здравеопазването. Втората реформа е образователната. Части от нея също са направени. Но ако питате мен, аз бих поставила много високо като приоритет как да дръпне в България енергийната ефективност. За това не трябва да се чакат избори. Имаме капацитета да използваме сравнителното ни предимство, което е тази ниска ефективност, като генератор на растеж. Чудя се защо тази тема така и не можем да я решим със замах. И, разбира се, продължава да върви реформата в съдебната система. Но тя все още не е довела до резултати, които да обърнат мнението на обществото. Част от проблема там идва от недостатъчната отвореност към обществото. Не знам, не мога да разбера защо съдебната система е повод за толкова много напрежение между властите в България. Не са ли и медиите част от проблема? Тази седмица имаше отново поводи да говорим за медийната среда. Доколко важен изглежда този проблем извън страната? Едно общество е богато, когато институциите му са силни, има върховенство на закона и свобода на общуването. Всички богати страни са такива не защото имат нефт и газ, а заради тези три неща. Това важи и за нас. Тези три съставки трябва да са налице.

08-14.12.2012 г., с. 36

Болница на края на града

Първата частна клиника по американски модел е само с български инвеститори

Десислава Николова

"Познавам много добри лекари в държавните болници, но при положение че реанимацията не работи добре, средата е замърсена, а персоналът е неучтив, нямам доверие, че попадам в нормална болнична среда, че няма да се сдобия с вътреболнична инфекция, че няма да чакам с часове, без да ми обръщат внимание, че няма да ме обиждат по коридорите и да се държат подигравателно. В България винаги казваме, че имаме много добри специалисти, но другото не е добре. Кое е това другото? Че нали тази система се управлява от тези специалисти, защо не е добре, защо организацията ни е такава?" Така управителят на най-новата частна софийска болница City Clinic Андрей Марков обяснява един от мотивите си да построят частна многопрофилна болница на южната дъга на околовръстното близо до "Черни връх". И не е сам - в момента на опашката за разрешение за работа в София чакат още три проекта за нови клиники, а 57 вече работят. "Един от съоснователите на болницата – инвазивният кардиолог доц. Иво Петров, се шегува, че като имаме много палатки, не трябва ли да строим къщи. В София има огромна леглова база и много болници, но искаме това да е световно призната, модерна и на най-високо ниво болница", отбелязва Марков. Проектът за точно тази болница – по американски стандарт, с възможно най-добрите специалисти, най-висок клас апаратура, специализация в сложни процедури, които не се правят или се правят на много малко места в България и международен сертификат за качество на болничната услуга, е на повече от пет години, но чак сега се случва. През това време Андрей Марков успява да запали с нея доста хора и да премине през много перипетии, докато отново намери инвеститори за нея. Е, не успява с американски, но намира български. Прокудени от кризата Преди икономическото потъване американският Southeast Europe Equity Fund II ("SEEF II") беше решил да инвестира в здравеопазването в региона и купи един от най-големите частни здравни фондове в България - "Юнайтед здравно осигуряване". По това време фондът притежаваше болница по сърдечно-съдова хирургия в Тирана и верига от 17 поликлиники в Румъния. Американците направиха диагностичен център в "Бизнес парк - София", построиха хирургична болница в Пловдив и една от най-големите поликлиники в България, която извършва и еднодневни операции – сега Сити клиник – Варна. По това време Андрей Марков, икономист и преди икономически директор на държавната "Св. Екатерина" (т. нар. болница на проф. Чирков) управляваше здравния фонд и идеите бяха да се направи верига от клиники по американски модел на Балканите. Кризата обаче накара фондът да излезе от инвестициите си в региона през 2010 г., а Марков, заедно с Илиан Григоров, тогавашен представител за България на американците, започнаха да търсят начин да продължат проекта със собствени сили. По това време те откупиха за 300 хил. лв. диагностичния център във Варна и регистрираха нов фонд - "Сити хелткеър" - Люксембург, с който да продължат част от проектите. Тогава капиталът беше 700 хил. евро и като акционери във фонда, освен Григоров и Марков, се включват Венелина Милева, директор на медицинския център във Варна, и Петър Дудоленски, познат като мениджър на инвестиции в търговски центрове. "Преди около две години започнахме да търсим и други партньори, с които да изградим болницата в София. Кореспондирахме си с американски институции, с HKS, най-голямата американска компания за проектиране и строеж на болници и с най-голямата акредитираща международна институция за болници в света – JCI", припомня си Марков. Търсенето на желаещи да инвестират в поредната болница, независимо от проекта, обаче се оказало сблъсък със стена. Повечето потенциални партньори със свободни средства по време на кризата очаквали бърза възвращаемост и нямали време да чакат бъдещата клиника да се доказва. Бавно и трудно "В здравеопазването няма шанс една инвестиция да се върне преди 10-ата година. Който го мисли, не работи нормално, прави болници, които са с ниско ниво, не са екипирани достатъчно добре, а медицинските екипи, които работят там, казват, че са много уморени", отбелязва Марков и допълва, че според него печалбите ще дойдат, когато България се отвори за Европа и когато предложи здравни услуги с качество, на което те да могат да повярват, в комбинация с балнеолечение. "Трябва да се подготвим и да дадем гръб на нашия туризъм, а болниците ни нямат международна акредитация и застрахователите и здравните им каси не вярват на нашата медицина. И при най-малката травма застрахователите покриват самолетния билет, за да се приберат пациентите вкъщи. Целта ни е да променим тази картина", отбелязва Марков. Да поговорим за пари С идеята в България да се създаде първата болница, акредитирана по международния болничен стандарт от JCI, която да предлага върхова медицина, успели да привлекат още няколко инвеститори, физически лица – Анета Димитрова, която живее в САЩ, съсобствениците на фирма "Градус" Ангел и Лука Ангелови и доц. Иво Петров (доскоро завеждащ отделението по инвазивна кардиология в "Токуда болница – София" и председател на Дружеството по кардиология в България). Пълният размер на инвестицията е над 12 млн. евро, като 20-30% са собствени средства на акционерите в "Сити хоспиталс енд клиникс", дъщерно дружество на люсембургския фонд, което стопанисва болницата. Апаратурата е на лизинг от две български лизингови дружества и още като проект болницата е успяла да привлече като свой партньор един от най-големите световни концерни, производители на медицинска апаратура – Philips. Така City е обзаведена с последно поколение техника и ще бъде референтен център на Philips в Източна Европа. Първата цел е клиниката да бъде сертифицирана по международните стандарти. "В региона има само една такава болница за разлика от Турция, където работят 40 болници с такъв сертификат и така успяват да привлекат пациенти от цяла Европа, включително и много български граждани", отбелязва Марков. Глобални амбиции Болницата ще започне работа с 90 легла и пет основни клиники – кардиология, кардиохирургия, съдова хирургия, неврология и гастроентерология, като на територията й ще има модерен диагностичен център и спешно отделение за престой до 24 часа на случаи за диагностика, като целият модел на организация и работа е копиран от клиники в САЩ. В новата болница се мести целият екип от "Токуда" на доц. Иво Петров и проф. Лъчезар Гроздински, както и съвместният им център за ранна диагностика и лечение на сърдечно-съдовите заболявания. Става въпрос за около 40 души. Общо лекарите в клиниката ще са 60 и са сред известните столични специалисти. Повечето от тях познават от години идеята за болницата. Няколко български медици, работещи в чужбина, се връщат в България, за да работят в новата клиника. Проектът на доц. Петров е екипът да бъде обучен в Harvard Medical School и City да е партньор в Източна Европа на престижния американски университет, както и на Arizona Heart Institute – основател на модерната инвазивна кардиология. В научния борд на българската болница вече участват лекари от двата университета. Плановете са клиниката да бъде и университетска база на бългаските медицински университети. Цените ще са съпоставими с останалите частни болници, което значи малко над плащането от касата. Болницата планира да сключи договор за работа по клинични пътеки със Здравната каса, когато е възможно. Като цяло здравните институции трудно решават да работят с нова клиника и обикновено бавят тези решения. Особено трудно е не само сключването на договор с касата, но и включването в графика на "Спешна помощ" – т. е. спешни пациенти да бъдат закарани в тази клиника. "Токуда" например направи спешно отделение и собствени линейки, но на шестата година от съществуването си може да приема само пациенти с инфаркти, и то когато е неин ред.

08-14.12.2012 г., с. 40-41

Малко по-удобни данъци

Промените в облагането през 2013 г.

Милен Райков

Данъчна система в България е сравнително проста, но спазването на законите отнема повече време и усилия на данъкоплатците, отколкото в държави като САЩ и Германия. Данните на Световната банка недвусмислено показват, че все още има какво да се желае, за да може данъците да се плащат по-лесно и по-удобно. Промените в ресорните закони за следващата година вече са обнародвани и една част от тях се мотивира именно с облекчаване на администрирането на задълженията към държавата. Друга част от измененията се опитват да изгладят противоречия с европейското право. От тази гледна точка и бизнесът, и администрацията биха могли да приветстват намаляването на "инвестициите" по спазване на данъчните закони. А и с някои изключения (като силно дискутираното облагане на лихвите по депозити, повишаването на някои акцизни ставки и на максималния осигурителен праг) вече приетите закони за следващата година няма да доведат до значителна промяна в данъчната тежест. Все пак дългогодишните предложения на бизнеса като въвеждането на обвързващи данъчни становища и облекчения при доброволно разкриване на грешки отново са на режим изчакване. Ето и основните промени, които засягат бизнеса. Различни фактури Отне години България да преглътне любовта към хартиените фактури, съдържащи безброй смислени и не толкова данни. Фанатичната ревност на данъчните служители към формата (например куриозното изискване за посочване на мястото на издаване на фактурата) в миналото доведе до решения на Върховния административен съд, които деляха изискваните от закона реквизити на съществени и несъществени. Неуспехът в борбата с особеностите на различните държави накара и ЕС да приеме две нарочни директиви по този въпрос. Именно втората от тях е двигателят на може би най-интересните данъчни промени тази година. С една от промените се уеднаквяват правилата на държавите членки за издаване на фактури при международни сделки. Несигурността относно приложимото право и различията между отделните държави нерядко водеха до издаване на два варианта на фактурата, за да се удовлетворят различни изисквания. От 1 януари 2013 г. издаването на фактура ще е подчинено само на правилата на държавата членка, която ще облага доставката. Когато данъкът е изискуем от получателя в друга държава членка или доставката се облага извън ЕС, фактурата следва да бъде съобразена с изискванията на страната, от която се извършва доставката. Най-накрая се въвеждат и олекотени варианти за фактуриране. При единия от тях може да се издава опростен документ за доставки на стойност под 100 евро или тяхната равностойност в левове. В този вид фактура се изискват по-малко данни, което при голям брой малки клиенти може да доведе до предимства от по-бързото им събиране и администриране. За клиента рискът от непризнаване на данъчен кредит заради липса на данни също се редуцира. Друга нова възможност е издаването на една "сборна фактура" за серия от доставки в рамките на един календарен месец. Дали издаването на такава ще е облекчение или мъчение обаче, ще зависи от дизайна на счетоводните системи в съответствие с правилата на данъчния закон. С допълнителни нововъведения се правят стъпки и към по-широкото използване на самофактурирането. Първоначално тази въведена неотдавна възможност не доведе до революция в търговските практики, макар и интересът към нея да беше голям. Тя би дала възможност да се намалят проблеми от данъчно (като неползване на данъчен кредит заради ненавременно издаване на фактура) и търговско естество (като документиране на бонуси за обем продажби). От 1 януари 2013 г. страните по търговско правоотношение сами ще уреждат процедурата за приемане на фактури чрез предварително споразумение за самофактуриране. За него обаче няма универсална рецепта и при сключването му следва да се държи сметка както за данъчните отговорности на двете страни, така и за спецификата на конкретното взаимоотношение. Значителна либерализация се постига и в областта на електронното фактуриране. Изпращането на документите с електронен подпис е само опция. Но при постигането на определени критерии за автентичността на изпращача и ненарушимостта на съдържанието ще трябва да се приемат и широко разпространени електронни формати, които не могат да се коригират. Тъй като технологиите неминуемо изпреварват в развитието си законите, с усъвършенстването им вероятно често ще изникват въпроси при признаването на един или друг формат. От началото на следващата година при конвертиране на данъчната основа от валута в левове вече ще може да се използва актуалният курс на Европейската централна банка на съответната валута към еврото. Не така стоят нещата с фактурите за акцизни цели, където във връзка с въвеждането на Българска акцизна централизирана информационна система (БАЦИС) се въвеждат нови реквизити на акцизния документ. ДДС към Европа Други група изменения смекчават някои противоречия между българското и европейското законодателство. На първо място, отпада ограничението за ползване на данъчен кредит за наети леки автомобили и мотоциклети и свързаните с тях разходи. Въвеждането на ограничения в ползването на данъчен кредит след присъединяването се разглежда от ЕС като нелоялно поведение и може да стане повод за санкции. С изменението се връща режимът, който беше в сила до началото на 2007 г. Дава се възможност за ползване на данъчен кредит и за автомобили, с които се извършва основна дейност. Въпреки тази безспорно положителна стъпка режимът за автомобилите все още далеч не е съвършен, тъй като се запазват ограниченията при ДДС кредита за придобити и внесени леки автомобили, дори когато са използвани за облагаема дейност. Докато съществуват подобни изкуствени ограничения, автопазарът ще продължи да бъде деформиран от чисто данъчни съображения. На второ място, отпада изискването даден нает актив да е ползван минимум три години, за да може да бъде признат данъчен кредит при осъществен ремонт на този актив. Правото на данъчен кредит ще бъде признато и за стоки и услуги, използвани за безвъзмездни подобрения на наети активи. В този случай обаче тези доставки ще бъдат приравнени на възмездни и ще подлежат на облагане с ДДС. По този начин се избягва едно от най-грубите ограничения на очевидно присъщи бизнес разходи, което по мое мнение е в явно противоречие както с общите принципи на европейския ДДС, така и с други правила на българския Закон за ДДС. Друга промяна касае новорегистрираните по ДДС лица. Досега те можеха да ползват данъчен кредит за налични към датата на регистрация активи, стига да подадат техен опис до 7 дни след регистрацията. Сега 7-дневният срок става 45-дневен. Покрай привидния реверанс може би се изпускат оставащите противоречия с европейския ДДС – ограничаването на типа покупки преди регистрацията, за които може да се възстанови ДДС, както и изискването активите да са налични към датата на регистрация. По отношение на последното данъкоплатец, представляван от Еrnst & Young, успешно защити правото си на данъчен кредит срещу друга държава членка пред Съда на ЕС. Авансов корпоративен данък От следващата година се въвеждат и нови правила за авансовите вноски на корпоративен данък. При нетни приходи от продажби за предходната година под 300 хил. лв. авансови вноски няма да се дължат. Между 300 хил. лв. и 3 млн. лв. ще се дължат тримесечни авансови вноски, а за приходи над 3 млн. лв – месечни авансови вноски. Тези вноски вече ще се определят на базата на прогнозна, а не миналогодишна печалба. Последната идея предизвика някои критики, но би могло да се поспори дали минали резултати са най-точният ориентир за бъдещи задължения. От една страна, се дава гъвкавост на дружествата, а от друга – вероятно ще се намали административният капацитет, нужен за контрол по спазването на тези правила. От следващата година месечното задължение за внасяне на данъците върху разходите (за автомобили, тържества и други) става годишно. Това е напълно оправдано предвид пренебрежимия размер на приходите от този вид данъци. Данък при източника С обратен знак обаче е промяната за данъка при източника, удържан при доходи на чуждестранни юридически лица. Въвеждат се по-кратки срокове за деклариране и внасяне – до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода/решението за разпределяне на дивиденти или на ликвидационни дялове. Често при доходи на чуждестранни лица този данък не се дължи. Той е намален (частично или до нула) по силата на двустранна данъчна спогодба, за приложението на която при доходи над 500 хил. лв. следва да се иска разрешение. На практика обаче такава процедура отнема около 3 месеца, а законът иска лихва за периода, в който разрешение не е получено. Така вместо отмяна на излишната и силно критикувана процедура по приложението на данъчни спогодби ще се увеличат лихвените плащания, дори и при недължим данък. Единното платежно Една от най-коментираните промени е въвеждането на т. нар. единно платежно нареждане. Целта е да се премахне бюрократичното изискване всяко плащане да е с отделен документ, което оскъпяваше внасянето на данъци и осигуровки. За целта в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е предвиден нов ред за погасяване на публичните вземания, събирани от НАП. Според него при наличие на плащане към НАП, което не покрива целия размер на публичните задължения на едно лице, първо ще се погасяват задълженията, чийто срок изтича най-рано. За сравнение, преди промените приоритетно се погасяваха най-рано възникналите задължения. Изключения са предвидени за осигурителни вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване, здравноосигурителните вноски и вноски във връзка с предварителното изпълнение на задължения по обжалвани ревизионни актове. Интересно е, че промяната предизвика не по-малко брожения, отколкото многобройните платежни нареждания, които тя цели да премахне. В плащането по единна сметка критиците виждат предпоставка за хаос и несигурност поради различните възможни тълкувания на задълженото лице и администрацията за това какво е платено. Трябваше в изключенията да се предвидят и задълженията с изтекла погасителна давност, за които плащане е допустимо, макар и да не може да се търси по принудителен ред. Един по-дълъг срок за обсъждане на всички практически аспекти и свикване с промяната преди влизането и в сила би могъл да редуцира несигурността и негативните реакции. Още промени Размерът на лихвите по неплатени в срок осигурителни вноски (20 пункта над основния лихвен процент) се намалява и изравнява с размера на лихвите по закъснели данъчни задължения (10 пункта над него). Това преодолява възможните проблеми в тази връзка при използване на единното платежно нареждане. От следващата година се въвежда и изискване за писмено уведомяване на НАП при корекция на данъчния резултат при счетоводни грешки за минали периоди. За да се избегнат излишни спорове, е препоръчително такова уведомление да бъде добре обосновано. Лошите практики остават Като цяло данъчните промени тази година са в посока облекчение. Два факта обаче хвърлят сянка върху положителния нюанс. На първо място, това са времето и начинът, по който бяха приети. Те бяха обнародвани в последния ден на ноември и така не остана време за осмисляне и подготовка на процесите и управленските системи. И този път подзаконовите актове, които са нужни за реалното прилагане на промените няма да бъдат приети до края на тази година. Освен това измененията в материалните данъчни закони (ДОПК) минаха под знамето на промени в Закона за ДДС. Прокарването на много независими разпоредби с един закон не е добра практика. В нея някои виждат целенасочен опит едни правила да минат "между капките". Други просто я намират за проява на ниска законодателна хигиена. При всички случаи този подход, комбиниран с краткото време за реакция, намалява възможността за експертно обсъждане със засегнатите страни. На второ място, промените бяха само една малка част от очакваните. В областта на облагането на автомобилите беше направено минималното възможно, колкото да не ни дърпат ушите от Брюксел. Архаичната уредба, водеща до облагане на брак и липси с ДДС, все така се запазва и явно подканя засегнатите да я предизвикат пред институциите на ЕС. Реформаторски предложения на бизнеса като въвеждането на обвързващи данъчни становища и облекчения при доброволно разкриване на грешки, отново остават на паркинг за неопределен срок. Няма да се учудя, ако, както и досега, най-постоянният двигател на промени продължат да са решенията на Европейския съд или оплакванията към ЕК. Заради недостатъчните облекчения на данъчната система обаче България все повече рискува да остане извън картата на инвеститорите.