д-р Александър Ганчев
Център за миграционни изследвания
Одеска национална академия по телекомуникации .
БЪЛГАРИТЕ ОТ УКРАЙНА
КАТО ИМИГРАЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ ЗА БЪЛГАРИЯ:
ИЛЮЗИЯ ИЛИ РЕАЛНОСТ
Формирането на българската диаспора в Украйна и Молдова протича в края на XVIII – първата половина на XIX век. До началото на ХХ век много български семейства се поддържали преки връзки с България и останалите там роднини. Обаче след създаването на Съветския съюз всички нишки, свързващи мигрантите с тяхната историческа родина бяха отрязани. Същото става и в земите останали в състава на Румъния.
Започналата през 1985 година Перестройка и откриването на границите, а след това и разпадането на СССР през 1991 година положиха началото на нови отношения между диаспорите и метрополиите, началото на създаване на нови транснационални мрежи предимно въз основа на трайно установилите са семейства, студентските и трудовите миграции.
Днес българите са пето по големина малцинство в Украйна и наброяват 204,6 хиляди по статистическите данни от 2001 г. Българите са разселени компактно в Бесарабия и Таврия, има български села в Кировоградска, Николаевска и в северната част на Одеска област, в Автономна Република Крим те са разселени дисперсно в градовете.
При подготовката на доклада включихме и статистически данни за гагаузите в Украйна, тъй като официално от страна на България те са признават за лица с български произход. Обаче, от гледна точка на миграционните настроения и насоките на миграциите, гагаузите, преди всичко са ориентирани по скоро към Турция, отколкото към България, имайки предвид езиковите съответствия.
Като говорим за българската диаспора в Украйна важно е да се каже, че тази диаспора е исторически сформирана група, повече от два века живееща в земите на Украйна. Това в значителна степен я прави по-различна от съвременните, сформирани през втората половина на ХХ – началото на ХХІ век. европейски диаспори. Наличието на дълбоки социални корени прави историческите диаспори съществено по обвързани с родината си, което се отразява и върху миграционните стратегии на представителите им.
Нещо повече, трябва да отбележим, че диаспората е разделена на няколко анклава компактно населени с българи и миграционната ситуация при тях е различна.
Преброяването от 2001 в Украйна маркира 4 области с компактно живеещо българско население, общо наброяващо 186 хиляди българи. Останалите 18 хиляди са дисперсно разселени из цяла Украйна.
Българите от Запарожска, Николаевска и Кировоградска област, по силата на историческите обстоятелства и географската им отдалеченост от границите, на ден днешен проявяват съществено по-низка миграционна активност. Българите от Одеска област и по-точно от Юго-Западните й райони, които ние наричаме още като Буджак или Южна Бесарабия, намирайки се в погранична ситуация проявяват по-голяма мобилност.
Специално по този случай направихме статистическа извадка за броя на българите и гагаузите в Южна Бесарабия. Тук българите наброяват почти 130 хиляди, от които 120 са селски жители.
Буджак или Южна Бесарабия беше избрана за място на изследванията, които послужиха за основа за анализа на миграционната ситуация на микрониво. Това е един от многонационалните региони на Украйна. Той се намира в граничната територия с Молдова и Румъния и тук живеят няколко големи диаспори ориентирани на трудови миграции към Европейския съюз и Русия. Изследванията и наблюденията в региона демонстрират определена зависимост на миграционните насоки от езиковата принадлежност на населението. Преди всичко необходимо да кажем че основния вектор е насочен към Русия, тъй като почти 100% от населението говори руски език. Другата насока е Турция, която е страна за дестинация на гагаузите. Италия – за молдовците и румънците. Засега, българите по-скоро предпочитат неквалифициран труд в държавите на ЕС не изискващ знанието на езика, отколкото квалифициран в България.
Като обект за изследване на миграционните настроения на българите в Украйна ние избрахме фокус-групата трудови мигранти от село Владичен, Болградски район, Одеска област, които в продължение на последните 6 години са трудови мигранти в Полша, Финландия и България в единични случаи. Миграциите в Финландия и Полша са сезонни, основно под 90 дни през лятото, жителите извършват неквалифицирана селскостопанска работа, свързана с събиране на ягоди, малини, краставици, грах, работа в оранжерии и т. н.
Сведенията събрани по време на анкетирането и интервюиране на мигрантите, а също и включеното наблюдение на техния живот в Финландия и в Украйна ни дават възможност да проследим развитието на миграционните стратегии на това население, както и промените в техния живот, настъпили във връзка с миграциите към Европа.
Анализа на количествените данни демонстрира стабилно покачване броя на трудовите мигранти, за изключение на 2008 г. (това респондентите го обясняват с лошата реколта и малката печалба през 2007 г.). Също виждаме, че след 2008 година и началото на икономическата криза миграционната активност рязко се покачва. Но искам да отбележа, че увеличаването на мигрантската група се дължи не само на финансовата криза, а и на натрупания позитивен опит, който въвлича в мрежата все повече роднини, съседи и приятели.
С включването на все повече мигранти в мрежата, наблюдаваме и тенденция за промени в половата структура на групата мигранти. По-големия брой на жените в групата се дължи на по-високата миграционна активност на българките и по-лесното намиране на удовлетворителна работа в Украйна от страна на мъжете.
На схемата виждаме промените в посока увеличаването броя на мъжете. Това се дължи на две тенденции. Първата е свързана с преориентирането към ЕС на мъжете, завърнали се от строежите в големите градове на Украйна и Русия, тъй като те спряха по време на кризата. Втората тенденция свързана с развитието на семейните миграционни стратегии на българите от изследваното село. Броя на брачните двойки участвали в трудовите миграции през 2006 – 2010 година очертават стабилна тенденция към увеличаването им. През 2010 година брачните двойки съставиха над 50% от групата.
Ето ви едно мнение на информатора:
Мнение на мигранта:
«Та година (2008 – А. Г.), когато с мъже ми отидох, почувствах, че не даром ходих, ние и баня си построихме и всички условия създадохме. И откъм улицата ремонт направихме. Мъже ми и инструменти за ремонта си купи и на мен злато ми купи. Това аз не можах да си позволя. Когато сме двама, по се усеща».
(Респондент 1 Ина)
Полово-възрастовата структура на групата е изчислена въз основа на анкетното проучване през декември 2008 г. сред потенциалните трудови мигранти за Финландия 2009 година. Те бяха разделени на 2 две части – тези които имат опит на трудови миграции и тези които опит нямат. И в двата случая виждаме, че представителите във възрастовата група от 30 до 50 години съществено преобладават. Това е свързано в голяма степен с минималния брой на българите във възрастовата категория под 30 години, живеещи на ден днешен в селата. Причината е в масовите миграции на младежите към градовете, където те могат да си намерят удовлетворителна работа.
Определена активност наблюдаваме сред българите над 50-т годишна възраст, особено от страна на жените, но техните миграционни планове не винаги се сбъдват във връзка с възрастовите ограниченията, които се поставят от страна на работодателите.
Един от миграционните показателите с особено значение е повторяемостта на миграциите. Ние диференцирахме грапата според половият й състав и опита на трудови миграции в Финландия за последните 5 години. Получените резултати ни посочиха две тенденции. От една страна, ние виждаме преобладаването броя на мъжете включили се в групата трудови мигранти през 2009 година. Това отново потвърждава казаното по-горе за преориентирането на мъжката работна ръка към ЕС и активизирането на семейните стратегии.
От друга страна, виждаме висока повторяемост на миграции. Тя е 73%. Повтарящите се пътувания са 151 от общия брой 207. Трудовите миграции стават дълготрайни стратегии за отделните представители на българската диаспора и цели семейства, понякога включващи и родителите и децата им. Наблюдаваме и тенденция на включване в трудовите миграции и на мрежи от роднини, състоящи от семейства на няколко братя или сестри, семействата на техните деца и т. н.
Качественият анализ на миграционната ситуация в изследваното село посочва големи трансформации в живота на българите през последните няколко години. Семействата се ориентират към трудовите миграции в Финландия, Полша, Русия, Турция и т. н. и престават да си обработват земята. Култивирането на едни или други селскостопански продукти се съобразява със заминаването в чужбина. Финансовите разходи на семействата се планират за 3-4 години напред. Постоянното увеличаване на броя мигранти води към това, че трудовите миграции стават стратегия на оцеляване на ниво български семейства и родове. Разширяването на групата става предимно по линия на роднинството, съседството и приятелството.
Мнение на мигранта:
«Беше много низка работната заплата. И сега е много низка, аз и сега взимам 580 гривни Това дори не са 100 евро. Цените са огромни. Децата растат А когато аз ходя и печеля евро, завръщам се и се чувствам поне малко както човек. И ще ходя докато ми дава здравето. Ние друг изход нямаме. На село няма къде да се вземат такива пари.».
(Респондент 2 Нина)
Като продължим темата за миграционните стратегии на българите от Украйна, искам да отбележа, че независимо от краткостта и сезонността на селскостопанската работа в Европа, хората си планират ходенията на няколко години напред. А това в своя ред оказва определено въздействие върху демографските процеси в диаспората. Често жените отбелязват, че биха родили още едно дете, но това ще ограничи възможността им за трудови миграции за няколко години.
Като избират една или друга държава за дестинация, трудовите мигранти се ръководят от редица фактори. Ще ги наречем условно факторите на избор. Тяхната комбинация изиграва решаваща роля в коя посока ще тръгне българина. Но трябва да отбележим, че актуалността на тези фактори е висока само в случая когато потенциалния мигрант в действителност има няколко варианта за работа в различни държави. Днес, благодарение на натрупания миграционен опит, наличието на голям брой легални, полулегални и нелегални фирми за подбор на персонал, интензивните процеси на формиране на социалните и транснационалните мрежи на мигрантите, в повечето случаи, у човека решил да замине за работа в чужбина има няколко различни варианта.
Ще разгледаме тези фактори през погледа на групата българи-трудови мигранти в Финландия, Полша и България.
Както отбелязахме по-горе поради езиковата бариера българите им се налага да търсят неквалифициран труд в държавите на ЕС. Понякога те успяват да се уредят на работа в Полша като заварчици, електротехники и т. н.
Заплата в Полша е двойно по-малка от тази в Финландия, а работния ден е с 4 часа по-дълъг. Гаранциите за редовно заплащане в Полша се поставят под съмнение от страна на информаторите. Жилищно-битовите условия са безплатни, но не са добри. Обаче, при това, Полша има и ред преимущества. За една и съща цена мигрантите придобиват виза за 6 месеца, а не три. Финансовите разходи, свързани с получаването на покани от работодателя и пътуването са двойно по-малко отколкото за Финландия. Цените на хранителните стоки в Полша са значително по-ниски.
Важен фактор за трудовите мигранти е пространствената отдалеченост на държавата-реципиент. Пътят до Финландия трае два денонощия със съответните разходи, страхове и физически натоварвания. Пътят до Полша е двойно по-къс. Не трябва да оставяме на страна и психологическото въздействие на големите разстояния и невъзможността бързо да се върнеш до семейството си.
Още един фактор, който отбелязват информаторите е културната и езикова отдалеченост на държавата-реципиент. С това са свързани усещанията за сигурност и спокойствие. Бесарабските българи, които знаят три славянски езика (български, руски и украински) по-леко се адаптират и по-комфортно се чувстват в Полша.
По този начин, Полша на ден днешен, определено финансово е по-непривлекателна отколкото Финландия. Обаче географското и положение, а съответно ниските транспортни разходи, възможност за по-дълго легално пребиваване, ниските цени на хранителните стоки и езиковата близост са факторите на привличане на Полша.
България, все още не е икономически привлекателна за българите от Украйна. Обаче не бих подценил потенциал й при определени законодателни и социални трансформации. Можем да предположим, че при наличието на свободни работни места и двойно повдигане на заплата, България ще бъде избрана от всички представители на диаспората.
Изводите:
Преди всичко искам да отбележа, че снежното кълбо на трудовите миграции при българите от Украйна почна да се върти и да расте. И, вероятно, обратен път няма. Обаче накъде това кълбо ще отиде и къде ще спре, ще зависи от редица фактори и най-вече от ситуацията в България и нейната политика спрямо нейните диаспори. Днес имиграцията на българите от Украйна към България е илюзия, но тя може да се реализира. Като основа за това могат да послужат трудовите и студентските миграции, за които ние днес не говорихме, имайки предвид ограничения час.
В процесите на формиране и осъществяване на държавната политика на България спрямо българите в Украйна е необходим диференциран подход към различните региони на компактно заселване на българите в Украйна и не само, както и към българите живеещи в градовете и селата.
- Мрежите на трудови мигранти българи от Украйна, ориентирани към България могат да бъдат сформирани въз основа на натрупания позитивен опит на първите работници, а това ще доведе до разширяването и укрепването им въз основа на роднинските, съседските и приятелските връзки.
- Механизмите за формиране на миграционните семейни стратегии при българите от Южна Бесарабия свидетелстват, че при определена социална подкрепа от страна на България тези стратегии в продължение на няколко години могат да станат имиграционни.
- Факторите на избор сочат високата значимост на езиковите и социокултурните традиции. Това може да бъде в бъдещето използвано като фактор на притегателност от страна на България, като вземем предвид и особеното емоционално отношение на българите от Украйна към майка България.
- Въвеждането на специални програми насочени към адаптация на студентите от Украйна и подпомагането им за трайно установяване в България ще допринесе за по-ефективно използване на умствения и демографския потенциал на диаспората.
Обаче всичко това може има решаващо негативно въздействие върху диаспората на българите в Украйна.
- Високата повторяемост на сезонните миграции води към преориентирането на стопанско-икономическата дейност, а това предизвиква неустойчивост на диаспорната група.
- Дълготрайните миграционни планове водят към влошаването на демографската ситуация в диаспората, а съответно и към усложненото й възпроизводство.
- Дългогодишната политика за обучение на студенти от Украйна в България носи загуби за умствения потенциал и формирането на елита на българската диаспора.
По този начин, политиката на България трябва да бъде ориентирана не само на привличане на българите от Украйна и интеграцията им в българското общество, но и да поддържа механизмите за възпроизводство на своите диаспори.
