Увод в курса (стр. 4 )

По този начин се ограничава конкуренцията, но се стимулират нововъденията, поведението, насочено към подобряване на технологиите. Поради това развитие съответно се променя организацията на производството, навлизат фирми, които използват наемен труд, наемни договори. Отново наблюдаваме институционална промяна - започват да се сключват такива договори и организацията на фирмите става такава, че да обслужва по-високата производителност.

3.3. Втора икономическа революция - определение и значение

Според новата институционална икономика в основата на големите икономически промени стои някаква промяна в имуществените права. Всъщност според нея истинската втора икономическа революция не е промишлената, за която посочихме, че по-скоро прилича на еволюционен процес. Истинската втора икономическа революция се извършва през втората половина на ХІХ век и в същността си тя е обединение на науката с технологията. Без такова свързване, без целенасочено използване на науката, за да се подобрява технологията, да се върви към все по - и по-производителни начини на организация и производство е невъзможно.

Втората икономическа революция се изразява в справянето на човечеството с това как точно да възнагради откривателското усилие, което води до споменатите неимоверни придобивки. Дори не можем да си представим днешния свят без германската химическа наука от края на ХІХ век, която измисля аспирина и много други вещества, които днес активно се използват. Ако не са могли да защитят и да продават тези продукти, най-вероятно те е нямало да бъдат открити. Например в магнетофонната лента има вещества, които са изобретени пак от BASF, един от огромните германски химически концерни, чрез целенасочено използване на науката. Да не говорим за днешните компютри. Ако го нямаше използването на науката с цел да се измисли нещо по-производително, тях изобщо нямаше да ги има.

До средата на ХVІІІ век науката е екзотика, в която някакви странни хора се занимават с изследване - кой с животни, кой с химия, на друг му падат ябълки по главата и т. н. Но това няма никакво отношение към световното производство. Революционната промяна е именно тази, че изведнъж науката се впряга целенасочено в посока производство. Използвайки определението, което дадохме за първата икономическа революция, можем да кажем, че втората икономическа революция се изразява във въвеждането на изключителни имуществени права в полето на знанието и идеите.

Точно от тази гледна точка не би трябвало да е голяма изненада, че Западът толкова държи на проблема с пиратските компактдискове и софтуер. Защото е именно нарушение на имуществени права в полето на знанието и идеите. Това въвеждане на изключителни права става чрез формална защита на правото да се извличат ползи от нови идеи частно. Например, Бил Гейтс измисля Windows и всеки, който иска да го ползва, трябва да му плаща. След като продуктът е създаден, ако човек може да си купи програмата само на цената на диска носител, ще бъде много по-добре за всички. Но от друга страна, ако това беше така, самата операционна система нямаше да я има, нямаше да има кой и защо да я измисли и продуктът нямаше да съществува, за да може който и да е да го ползва.

Това е проблемът с общинската мера, но в областта на знанието. Съществува някаква площ, която цялото село може да използва, но равновесието в крайна сметка се оказва такова, че тази земя трябва да стане абсолютно пуста, върху нея нищо да не расте. Защото индивидуалният стимул на всеки субект, за да не оползотворят тревата преди него другите, е той да си пуска кравите да пасат възможно най-много. Това правят и останалите и всякаква грижа за оцеляването на това парче земя изчезва, защото няма стимул да се поддържа и подобрява плодородието му. За разлика от това, когато си оградиш имота и знаеш че си е твой, внимаваш колко, кога и как пасат кравите.

Същото настъпва и в полето на знанието. Когато го направиш общинско, то бива опасано така, че повече нищо не се ражда. Няма причина, няма стимул за натрупване на ново знание. Разходите за изследване и развитие на всякакви нови продукти в днешно време са огромни. Компаниите, особено високотехнологичните, изразходват невероятно големи суми за научно-изследователска и развойна дейност и ако те нямат защита върху новото, което създават, чисто и просто няма да го правят. А именно новите идеи и технологии помагат на човечеството да разширява неимоверно своите производствени възможности през последния век и половина.

3.4. Баланс между защита на права и конкуренция

Защита на имуществени права е сложен процес, който засяга много интереси и стимули за поведение. Тя много умело трябва да се балансира, защото в крайна сметка изключването представлява установяването на монопол. Всяко право на собственост е монопол на субекта спрямо някакъв предмет, който никой друг няма право да ползва без съгласието на собственика. Същото се отнася и до патентите и другите инструменти за защита на интелектуалната собственост.

Една възможна критика срещу тази защита е, че някой може да използва новата идея много по-добре от нейния автор, да е по-производителен с нея и би трябвало да му се осигури достъп до тази нова идея. Раждането на идеите и тяхната най-ефикасна употреба са две различни неща, два различни типа дейност и вероятността е, че най-добри в тези различни дейности ще бъдат различни субекти. От една страна, идеите трябва да бъдат защитени, за да могат тези, които ги създават да имат стимул да го правят. От друга страна, трябва да има свобода на достъпа до ползването на идеите, за да могат тези, които са най-добри в практическата им употреба, да ги усвоят и в свободна конкуренция да увеличат максимално обществената производителност.

Отговор на аргумента, че защитата на интелектуалните права намалява конкуренцията, е способността на пазара на подобни права да елиминира проблемите с достъпа до идеите така, както ги преодолява при достъпа до всички ресурси. Когато правата са изяснени и уточнени и правилата за тяхната размяна - установени и известни, нищо не пречи на най-добрите практици да закупят правата на съответната равновесна пазарна цена и да извлекат максималната възможна обществена полза от идеите.

Трудно е да се намери точният баланс между необходимостта от конкуренция от една страна и необходимостта от изключване, от защита на правата върху идеите от друга. Този баланс е много динамичен, той силно зависи от обществените нагласи и т. н. и обикновено се решава чрез държавата. Както и в другите случаи на налагане изключителни права, държавата е механизмът, който в крайна сметка гарантира изпълнението на правилата чрез своята сила. Тя също така е и механизмът, чрез който се формулира и търси променящия се баланс между интересите на авторите и на ползвателите на идеи.

В този смисъл друг важен аспект на втората икономическа революция е ролята на държавата като доставчик на различни обществени блага. Всъщност това не е голяма промяна спрямо миналото, защото и тогава държавата чрез технологията на насилието е осигурявала защита, а защитата по определение е едно от тези обществени блага. В случая държавата започва да става доставчик на едно ново нещо и това е, да го наречем, "институционална рамка". Всъщност едно от основните обществени блага, които изработва държавата, е създаването и прилагането на правила, по които се определят и прехвърлят имуществени права. В рамките на държавата са различни начините, чрез които се вземат решенията - някои са демокрации, други - не са. Но държавата създава правилата как някой да придобива и да прехвърля имуществени права и какво представляват самите тези права.

От гледна точка на основните икономически категории, основната последица от втората икономическа революция, както и от първата, е преместване на кривата на съвкупното търсене. Графично, тази промяна може да бъде представена, както това беше направено за първата икономическа революция, чрез стандартните графики на съвкупното предлагане. Това е направено на Фигура 3.1, на която началната позиция към края на ХVІІІ век е представена от кривата на съвкупното предлагане СП2, наследена от Фигура 2.2.

Фигура 3.1 Втора икономическа революция и съвкупно предлагане

Както при първата икономическа революция, и при втората настъпва значително увеличение на способността на човечеството да създава повече стойност с по-малък разход на ресурси. Голямата промяна при втората икономическа революция представлява такова преместване на кривата на съвкупното предлагане, при което тази крива става особено еластична. Хората вече добиват способност да увеличават много бързо създаваната стойност, като го постигат с много по-малко увеличение на разхода на ресурси.

Това означава, че човечеството е открило начин поне засега да не попада в така наречените "малтусиански кризи". За Малтус споменахме в първата лекция, съвременник е и на Адам Смит и на Дейвид Рикардо. Той прави проста сметка: населението се увеличава в геометрична прогресия, а ресурсите могат да нарастват само аритметично и в някакъв момент човечеството ще умре от глад. Между другото, това предвиждане на Малтус се възражда през поколение, обществото изпада в паника, вестници, телевизии започват да тръбят - хората са страшно много, ще измрем от глад. От времето на Малтус това се повтаря около шест пъти. Но досега нито един път това предвиждане не се е осъществило. В този смисъл икономистите си позволяват да бъдат леко скептични към поредните подобни предсказания за малтусиански кризи. Защото очевидно, поне до момента, изглежда че еластичността на съвкупното предлагане е достатъчно голяма, за да може да поеме необходимостта от все повече и повече блага, свързана с увеличаване на населението. Да го поеме по начин, по който се изразходват много по-малко ресурси за единица продукция отколкото преди.

В определен смисъл е вярно, че хората нарастват геометрично, което означава, че и техните нужди нарастват по-същия начин. Но и производствените възможности на човечеството нарастват геометрично при дадените ресурси. Все още. Гаранция за безкрайното бъдеще няма. Не е изключено, че хората може да напрегнат средата си до толкова, че тя да не издържи. Между другото през последния половин век загрижеността за околната среда е много по-голяма, отколкото за изхранването. И всъщност се смята, че човечеството упражнява много по-голям натиск върху други елементи на околната среда, отколкото върху ресурсите за самото производство на жизнено необходими блага - замърсяват се въздухът, водата и т. н.

следва

Лекция 4. Лекция 4. Сделкови разходи - въведение

1. Основни понятия

С тази лекция курсът навлиза в същинската си част, в която ще бъдат представени основните явления, с които се занимава новата институционална икономика, и ще бъде демонстрирано тяхното значение за общия икономически анализ.

Най-общо, тези основни явления са четири: вече споменатите имуществени права, сделкови разходи, институции и познание. Причината тези четири неща да са важни за икономиката и за поведението на отделните стопански субекти е в начина, по който хората вземат решения. Грубо казано, човек вижда света през изградени от него умствени модели, чрез които преработва получаваната от средата информация и взема решения. Човешкият мозък не разполага с пълната информация за света, нито с умствени модели, които да отразяват действителността точно. В най-добрият случай става въпрос за несъвършени приближения, основани на изключително бедна информация.

При вземането на решения, което е в основата на стопанското поведение, умът на човека с неговата ограничена способност да получава и обработва информация, е един от най-оскъдните ресурси. Следствията от тази особено важна оскъдност за поведението на хората и за действието на стопанската система са значителни и включват гореспоменатите четири явления.

В тази лекция ще бъдат обяснени и определени първите две от тези четири явления, като това поставя началото на развитието на понятийния апарат, необходим за по-нататъшния анализ. Основното обяснение е, че имуществените права, които водят до необходимостта от сделки, и институциите са начини на хората да се справят с ограничената си способност да получават и обработват информация, и че те се определят от процеса на познание за света както на отделните хора, така и на обществата като цяло.

следва

. Имуществени права

Преди да бъде формулирано определението за сделкови разходи, трябва да се направи едно разграничение. Досега терминът "имуществени права" беше използван при разглеждането на двете икономически революции. В термина "имуществено право" е вложено икономическо съдържание, а не юридическо, за това изрично не бяха използвани термините "собственически права" или "право на собственост". Същността на термина "имуществени права" не се покрива изцяло с юридическото значение на правото на собственост.

Юридическото понятие "право на собственост" съдържа три правомощия - ползване, плодоприбиране и разпореждане. Те са стриктно определени и имат много конкретно тълкуване, за да могат да служат за разрешаване на юридически спорове. Приликата между юридическото понятие "право на собственост" и икономическото понятие "имуществени права", както са разбира то в този курс, е в това, че става въпрос за някакви взаимоотношения между субекти по отношение на някакво благо (в правото по отношение на някаква вещ). Разликата е, че имуществените права са икономически термин, който е много по-малко прецизен от юридическото "право на собственост" защото в случая няма чак юридическа необходимост, няма да се влиза в съдебни спорове, където е нужна такава прецизност.

Икономическият термин "имуществено право" означава право на контрол върху ресурс, право да се извлича полза от ценните свойства на дадено благо.

Важно е да се подчертае, че става дума за взаимоотношения между стопански субекти. По тази причина контролът или правата могат да бъдат или да не бъдат тъждествено равни със задължения на други стопански субекти. В първия случай става дума за задълженията на другите стопански субекти по никакъв начин, първо, да не използват съответния ресурс и, второ, да не пречат на упражняването на този контрол или на това извличане на ползи от страна на титуляра на правото. Тогава се говори за изключителни имуществени права, като основанията за изключване бяха споменати в Лекция 2. Във втория случай няма подобно реципрочно задължение на всички останали стопански субекти да не използват ресурса, при което правилото е, че всеки стопански субект има правото да контролира ресурса и да извлича ползи от ценните му свойства, като само имплицитно задължение на всеки стопански субект е да не пречи на който е да е от другите да упражняват правото. При този случай се говори за общи имуществени права.

При историческия преглед беше показано как икономическото развитие може да бъде представено като преминаване от общи към изключителни имуществени права по отношение на различни блага, било то земята и различни вещи или идеите и знанието. Когато хората използват изключителни имуществени права, стопанският оборот изисква тяхното прехвърляне, изисква възможност контролът върху даден ресурс да се прехвърля от един титуляр на друг. Това прехвърляне се осъществява чрез сделки.

следва

. Сделки и сделкови разходи

3.1. Необходимост от размяна

Лекция 2 разви аргумента, че въвеждането на изключителни имуществени права върху даден ресурс (в случая това беше плодородната земя) променя стимулите на хората по отношение на начина на използване на този ресурс и води до увеличаване на производителността на труда при това използване, оттам до увеличаване на благосъстоянието. Това се дължи на факта, че когато един човек или група от хора са в състояние са изключват другите от ползването на даден ресурс, те имат интерес от една страна да ползват ресурса възможно най-пестеливо, а от друга да развиват неговата способност да създава стойност в дългосрочен план. Така изключителните имуществени права поне в известна степен създават стимул този, който има правото, да го използва възможно най-производително според собствените си способности.

Изключителните имуществени права, обаче, водят и до поне един проблем. Те обвързват контрола върху даден ресурс с точно определен човек или група от хора. Когато нещата са организирани така, напълно е възможно имущественото право върху даден ресурс да принадлежи на някого, а някой друг да е способен да използва този ресурс много по производително, но да няма достъп до него поради изключването. Ако ресурсът бъде използван от първоначалния си собственик, той ще създаде по-малко стойност, отколкото би създал, ако бъде използван от друг, по-производителен собственик. Съществуването на изключителни имуществени права само по себе си не гарантира, че ресурсът ще бъде използван от възможно най-производителния собственик.

Сами по себе си, изключителните имуществени права създават стимул собственикът да използва ресурса възможно най-производително, но не създават стимул ресурсът да бъде използван от възможно най-производителния собственик. А за да се постигне обща ефикасност на стопанската система, е необходимо съществуването и на двата стимула. Възможността от изключване гарантира само първия стимул. Вторият се гарантира от възможността за размяна на изключителните имуществени права. Когато изключителното имуществено право може да бъде прехвърляно възмездно от един титуляр на друг, се създават стимули то в крайна сметка да се озове в ръцете на този титуляр, който е способен да създаде възможно най-много стойност чрез използването на този ресурс. Именно благодарение на съчетанието на двата типа стимули става възможна логиката на благосъстоянието, която води началото си още от Адам Смит - размяна, която дава възможност за специализация, откъдето следва повишаване на производителността и увеличаване на благосъстоянието.

3.2. Сделки

В тази аналитична рамка, размяната означава прехвърляне на изключителни имуществени права от един титуляр на друг. На практика, това прехвърляне се осъществява чрез сключването на сделка между стария и новия титуляр.

Без да са споменавани изрично, сделките са същностно необходима част от класическия икономически анализ на причините за благосъстоянието на Адам Смит. Според този анализ пазарът дава възможност за размяна, която позволява на стопанските субекти по-тясна специализация в условията на конкуренция, което пък увеличава производителността и оттам благосъстоянието. Колкото повече хората могат да специализират, при положение, че непрекъснато се състезават един с друг, толкова по-производителни и богати стават те. В този анализ специализацията, конкуренцията означават, че всяка една стъпка от производствения процес е свързана с промяна на собствеността. Например вземаш иглата, пробиваш й ухото и я прехвърляш, продаваш (именно продаваш, не подаваш!) на следващия, който й точи върха и т. н. Съответно има хиляди такива субекти, извършващи всяка операция, които се конкурират кой да си продаде иглата на следващия по веригата.

Според класическия анализ на Смит идеалният случай на конкуренция, на специализация и производителност е този, при който има само хоризонтално взаимодействие. При него във всеки един момент извършващият дадена операция е собственик както на това, върху което работи, така и на неговия резултат. Точно тогава е добре подредена стимулната структура в икономиката, за да се произвежда все по-добре, все по-ефикасно, субектите да се състезават помежду си и да се постига висока производителност и богатство.

Този класически анализ има проблем с действителността. На практика реалната икономика не е организирана по този начин. При нея няма само и единствено хоризонтално взаимодействие на пазара между многобройни независими и конкуриращи се еднолични собственици. Има основно взаимодействие между по-крупни субекти - фирми, които помежду си влизат в хоризонтално пазарно взаимодействие, но отвътре имат вертикални йерархични структури и единна собственост върху ресурсите на фирмата в рамките на целия неин производствен процес. При тези йерархични структури с единна собственост, отделният човек зает във фирмата в общия случай не е собственик на ресурса, с който работи, нито на резултата от свършеното, поради което и неговият стимул да е възможно най-ефикасен и производителен е силно намален. Независимо от продължаващите векове усилия да се намерят начини за изясняването и усилването на този стимул, той никога не може да бъде толкова силен у наемния работник, колкото е у собственика на ресурса. От гледна точка на стимулите за специализация, производителност и забогатяване, фирмата е стриктно доминирана като форма на организация на стопанското взаимодействие от пазарното взаимодействие между независими собственици.

С други думи, на практика човешкото общество при задоволяването на неограничените си нужди с ограничени ресурси не използва организацията, подсказана от Адам Смит, при която стимулите за все по-висока производителност и повишаване на благосъстоянието са възможно най-добре подредени, а използва друга организация, при която фирмите са една от основните стопански единици, въпреки че при тях тези стимули не са толкова силни. Възниква въпросът защо практиката е такава, при положение, че теорията сочи друго.

Отговор на този въпрос дава Роналд Коус в статията си от 1937 "Естеството на фирмата". Този отговор се основава на наблюдението, че на практика единствената разлика между организацията, при която има фирми, и организацията, при която има пазарно взаимодействие на отделни собственици, е броят на сделките. Обединявайки собствеността върху ценните ресурси в продължение на поне няколко етапа на физическото преобразуване на началните ресурси в крайни блага, фирмите премахват необходимостта от сключване на сделки между всеки един от тези етапи. При другата организация, пазарното взаимодействие между отделни собственици, тази необходимост съществува. Така логичният отговор на въпроса защо има фирми вместо пазарно взаимодействие между отделни собственици се крие в това, че по някаква причина намаляването на броя на сделките е важно. Икономически то може да бъде важно само ако добавя някаква стойност (задоволява човешки нужди) или ако спестява някакъв разход на ресурси, които да могат да бъдат използвани за задоволяване на повече нужди. Според Коус валидното е второто обяснение, и така той достига до извода, че намаляването на броя на сделките при фирмите спестява някакви разходи, които не могат да бъдат спестени при организацията, основана на пазарно взаимодействие между отделни собственици. Логично е да се предположи, че това са някакви разходи, свързани с осъществяването на самите сделки.

Така окончателният отговор на въпроса "защо има фирми" е, че фирмите съществуват, защото спестяват разходи по сключването на сделки. Организацията на стопанството, при която има фирми, е свързана с относително малък брой сделки и се спестяват разходите по тяхното сключване. Ако тези разходи са достатъчно значителни, това би била една по-ефикасна организация от тази, основана на пазарно взаимодействие на много отделни собственици, при което необходимият брой сделки е относително много по-голям.

3.3. Сделкови разходи

От казаното дотук определението за сделкови разходи е вече ясно. Сделковите разходи са разходи на ресурси свързани с необходимостта от сключване на сделки между стопански субекти. От своя страна сделките са инструмент на размяната, средство за прехвърляне на изключителни имуществени права от един титуляр на друг както в цялост, така и в техни части. Когато едно нещо се прехвърля от един субект на друг, необходимо е съгласие между двамата за условията на прехвърлянето, което включва съгласие по това какво точно и как точно се прехвърля. Освен това е необходимо да има механизъм за действие при неизпълнение на една от двете страни, т. е. за прилагане на сключената сделка.

Сделковите разходи са разходите, свързани с точното определяне, измерване, изпълнение и прилагане на имуществените права и задължения, които са обект на сделката.

Понятието "сделкови разходи" понякога се среща у нас и като "транзакционни разходи". Доколкото и двата термина имат разпространение и се употребяват едновременно, важно е да се подчертае, че означават едно и също.

Друга особеност на определението, която е важно да се подчертае, е, че в него не става пряко въпрос за прехвърлянето на имуществени права. Това е поради стремежа определението да е обобщаващо - това кой е титуляр на дадено имуществено право е част от неговото определение, а определянето на имущественото право е само едно от нещата, които пораждат разходи. За да се прехвърли правото, двете страни по сделката трябва да направят съответни формални и насрещни волеизявления. За да се стигне до тези волеизявления, страните трябва да се уточнят какво точно се разменя и да формализират волята си. Именно това уточняване, формализиране и последващото придържане към волеизявленията, при нужда с принуда, е скъпо и струва разход на ресурси, самите волеизявления са пренебрежимо евтини. За да се изяснят тези въпроси, струва си определението за сделкови разходи да бъде разгледано по-подробно

следва

4. Анализ на определението за сделкови разходи

4.1. Причина за сделковите разходи

Както бе споменато в началото на тази лекция, основна причина за това сделковите разходи да съществуват и понякога да са значителни, са информационните проблеми на размяната. Цялата информация за вселената не е налична за всеки човек във всеки момент. Никой не разполага с повече от една много малка част, с едно микроскопично малко подмножество, от пълната информация, като освен това способностите на отделния човек да възприема и обработва информация са силно ограничени. Освен това различните стопански субекти разполагат с различни такива подмножества, всеки действа според парченцето информация, с която разполага. И поради тази причина, когато стопанските субекти влизат във взаимоотношения, те обикновено действат въз основа на различна информация, освен това не разполагат и с много от другата информация, която съществува. Именно тази липса и несиметричност на информацията пораждат проблеми при сключването на сделки, много често поради възможността от възползване от незнанието на другия, а преодоляването на тези проблеми изисква разходи.

Един доста прост и нагледен пример в това отношение са кантарите по пазарите. Ако хората разполагаха с пълна информация или поне с много висока способност да обработват новополучена информация, те щяха винаги с пълна сигурност да знаят точно колко тежат няколкото домата, които продавачът им слага в пазарската чанта, или поне щяха да могат да определят теглото им от един поглед. При това положение кантари по пазарите нямаше да бъдат необходими. Но хората не разполагат с тази информация, нещо повече, продавачът и купувачът могат да имат различни преценки за това колко тежат няколкото домата и поради това да не могат да постигнат съгласие. По тази причина, за да има сделка изобщо, е необходимо по някакъв начин теглото на доматите да се измери. Това става като се изразходят ресурси за производството на кантар, който да служи за измерване.

4.2. Измерване

Очевидно е, че измерването е нещо сложно и скъпо - трябва точно да се измерят ценните свойства на обекта на размяна. Терминът "ценни свойства" е употребен тук, както и по-горе при определението на имуществени права, нарочно. Той изглежда по-обективен, защото в крайна сметка това, което всеки един субект иска, е полезността, личното удовлетворение. Но това, което ще изпита той от ползването на даденото благо е субективна мярка. За един човек няколко домата могат да са много полезни, за друг може те да са безразлични. Измерването на ценното свойство е някакъв опит да се обективира например чрез кило домати, литър бензин или кутия сладолед, полезността на дадено имуществено право, което се разменя при някаква сделка. Колкото по-сложна е тя, толкова по-сложно става и това измерване. Защото при сделката за поръчка на къща, благото "къща" вече има толкова много измерения, че човек може да се загуби в това какво точно означава да се построи, даже какво точно означава къща и т. н. Измерването на тези свойства е много сложно. При високо развитите съвременни общества много от благата, които се потребяват, са многоизмерни, технологично сложни, често невеществени, като всичко това прави информационната ограниченост на всеки човек особено голяма и оттам сделковите разходи по измерването - особено високи.

4.3. Определяне на имуществените права

При сделките е важно не само да се измерят ценните свойства на благата - примерно теглото на няколкото домата, които сме посочили в щайгата, но и да се определят точно различните аспекти и стойността на имущественото право, свързано с това благо. В случая с купуването на домати това имуществено право е да ги изядем, т. е. да правим всичко каквото си поискаме с това благо. При сделките ценните атрибути, свойствата на всяко благо имат значение, само доколкото са въплътени в определени права и задължения. И ако има някаква част или страна на благото, която не може да бъде въплътена или изобразена чрез права и задължения, тази ценност става достояние на всеки. С други думи, когато ценни, задоволяващи човешки нужди, свойства на дадени блага не са определени като права и задължения, те не могат да бъдат част от изключително имуществено право и други субекти не могат да бъдат изключени от употребата им. Когато не може да се определят конкретни права и задължения, не може и да се изключва, тази част от благото се превръща в един вид общ ресурс, при който важат вече описаните стимули за поведение по отношение на общи ресурси. А определянето на различни ценни свойства на благата, особено на сложните блага, които имат много различни ценни свойства, изисква както измерване, така и прецизиране и разпространение на това определение на даденото имуществено право до знанието на различни хора, като всичко това изисква разход на ресурси. Колкото по-ясно, точно и пълно е дадено определение на дадено имуществено право, толкова по-скъпо е то в смисъл на разход на ресурси за неговото постигане.

Според наличните, предимно правни технологии, колкото повече ценни свойства на всяко едно благо можем да определим и колкото по-точно, ясно и бързо можем да го направим, толкова по-добре. Колкото по-малко и трудно можем да определим ценните свойства, толкова повече се увеличават сделковите разходи, толкова повече се затруднява пазарът, затруднява се размяната. В този смисъл идеалът за чистата конкуренция, при която най-добре се постига ефикасност на насочването на ресурсите, е възможен само при някои стоки, чиито атрибути са малко и са лесно измерими. Като пример за такава стока често се дава зърното, но и при него има възможност за различни сортове и качество, което трябва да се класифицира и т. н. В днешно време се смята, че почти не съществува стока, която да отговаря в пълна степен на условията, необходими за чиста конкуренция. Това се дължи именно на трудността да се измерят, да се определят всички ценни атрибути на даденото благо.

4.4. Изпълнение и прилагане на имуществени права

Изпълнението и прилагането на имуществени права са свързани с разходите по защитата на имуществените права, или разходите да накараш, да принудиш стопанските субекти да изпълняват своите задължения, произтичащи от сделките. С други думи, за да бъдат съблюдавани и прилагани споразуменията между тях, е необходимо да се правят разходи. Точно в този смисъл цялата съдебна система на една държава, включително и всички адвокати са част от системата на сделковите разходи. Тяхната работа (обикновено ex post, а в западния свят всъщност и ex ante, т. е преди самата сделка) е именно установяването на имуществените права - кой какви задължения и права има. Съответно, когато те бъдат установени по някакъв предварително известен за всички начин, примерно чрез правната система, съдът постановява: да, еди-кой си има право, има еди-какви си задължения. И когато това съдебно решение влезе в сила от обществена гледна точка се смята, че спорът е разрешен. Но дори тогава някои стопански субекти продължават да не изпълняват задълженията си и се стига до запор, до съдия изпълнител и т. н. Всичко това са разходи. Между другото в днешно време, когато се водят преговори между най-различни фирми, за най-различни сделки, основният контингент на преговарящите страни са "отбор" юристи. Бизнесменът казва: "Аз искам да направя еди-какво си - например да продам три тона домати на софийските пазари". От там нататък - какви точно домати, къде ще се доставят, кога ще се доставят и т. н., всичките тези проблеми на измерването, определянето, прилагането са въпрос на изясняване на права и задължения за участващите в сделката страни. Изясняването на тези права и задължения, а понякога и правото за страните да не ги изпълняват и необходимото, за да бъдат те принудени да го правят, са сделкови разходи.

следва

5. Значение за класическия анализ

5.1. Веригата на Адам Смит

Погледнато чисто теоретично, къде се включва тази линия на разсъждение в класическия или в неокласическия икономически анализ? пазарът расте, размяната също се разширява. От това се получава специализация, конкуренцията се задълбочава, производителността се увеличава и забогатяваме. Това е неговата мисловна верига, моделът му за богатството на народите. Но тогава, когато признаем значението на сделковите разходи, веригата става по-сложна, тя придобива още едно "клонче". Пазарът расте, размяната също, но разширената размяна означава, че броят и сложността на сделките също се увеличават. Разходите по тези сделки нарастват и това води до спъване на процеса на специализация. А когато те станат достатъчно високи, дори могат да предизвикат обратен ефект - да намалят специализацията и възможностите за нея. Така че всъщност една от основните грижи, за да се осъществи този благодатен кръговрат на Адам Смит, е да бъде разрешен по някакъв начин проблемът с разходите по сделките. А тези разходи са значителни.

Например преди няколко години България имаше проблеми с Газпром и шефът на компанията Рем Вяхирев се афектираше от това, че сделките не вървят. Веднъж той направи следното изявление: "Повече време и усилия изгубихме да разговаряме, отколкото ще загубим да построим тръбопровода". В случая човек може да си каже, че наистина с приказки и преговори само се губи време и ресурси. Всъщност в съвременния свят това е факт - повече време и ресурси се губят по определянето на параметрите на сделките, по измерването и уточняването на правата и задълженията, по преговарянето на всички детайли, отколкото за чисто физическото осъществяване на поетите задължения. Тоест разходите по сделките са по-големи (за някои сектори значително) отколкото за физическото производство. В едно вече относително отдавнашно изследване на Дъглас Норт и на Бари Уайнгаст те установяват, че ако около 1870 сделковите разходи в САЩ са на стойност приблизително (много приблизително) равна на 25 % от брутния вътрешен продукт, то през 1970 те вече са на стойност (пак много приблизително) от над 45 % от брутния вътрешен продукт. Елементарна екстраполация навежда на мисълта, че в началото на 21 век вече сделковите разходи се равняват на повече от половината брутен вътрешен продукт. Каквито и да са грешките при измерването на стойността на сделковите разходи при това изследване, то ясно показва, че тези разходи са големи както сами по себе си, така и съотнесени към общото ниво на стопанска активност. Макар конкретното изследване да се отнася само до САЩ, подобно заключение за всички развити съвременни икономики звучи напълно реалистично.

5.2. Допълване на схващането за производствени разходи

Когато допълним неокласическата икономика с измерението на сделковите разходи, това естествено води до корекция на анализа. И то до такава промяна, която представителите от школата на новата институционална икономика твърдят, че подобрява способността на неокласическата икономическа теория да анализира и предвижда стопанските процеси. Всъщност разрешаването на въпроса с разходите по сделките се превръща в един от централните проблеми, с които съвременните държави трябва да се занимават.

Причината е, че ако сделковите разходи са големи, тяхното намаляване, дори и малко, може да има силен ефект върху икономиката. Например, споменахме, че размерът на сделковите разходи като процент от брутния вътрешен продукт на развитите икономики се е увеличил значително през последния век и половина, но това е само половината картина. Другата половина е, че разходът на единица сделка е спаднал драстично. Така че описаното вече нарастване на сделковите разходи може да се разглежда като много положително явление - през последния век и половина развитите общества са намерили начин дотолкова да намалят разходите на единица сделка, че броят на икономически възможните сделки (тези, при които ползата е по-голяма от разходите по сключването им) е нараснал в порядъци. Именно това може да бъде едно от обясненията за увеличаването на глобалното богатство, особено в тези развити икономики, през този период - чрез намаляването на сделковите разходи тези общества се доближават доста повече до идеала на Адам Смит, отколкото са били преди втората икономическа революция.

Ако приемем тази картина за реалистична, промените в областта на сделковите разходи трябва да се разглеждат внимателно и да бъдат инкорпорирани в икономическия анализ, ако той иска да има връзка с действителността и да бъде от полза при вземането на решения както от отделните хора, така и от обществата като цяло.

Един особено пряк начин сделковите разходи да бъдат включени във вече съществуващи модели за икономически анализ е те да бъдат признати за част от производствения процес. Това изглежда напълно оправдано с оглед на наблюдението, че сделковите разходи вероятно вече заемат повече от половината брутен вътрешен продукт на съвременните развити икономики. Това означава, че фирмите в тези икономики харчат повече средства за това да измерват, определят, изпълняват и прилагат имуществени права, отколкото за това да обработват началните ресурси и да ги превръщат физически в междинни или крайни блага, които са обект на тези имуществени права. Другояче казано, за една съвременна фирма може да се окаже, че юридическото производство отнема по-големи средства и ресурси от физическото.

При това гледище производственият процес, процесът на превръщането на началните ресурси в крайни блага, се разглежда като нещо двояко. От една страна се осъществява физическо преобразуване на началните ресурси в крайни блага чрез поредица от операции, които въздействат физически върху ресурсите и правят ценните свойства, които се съдържат в тях, готови за потребление. Наборът от тези операции на физическо въздействие образува технологията на дадената фирма и разходите по тяхното извършване формират разходите по физическото производство.

От друга страна, обаче, когато икономиката е организирана на базата на изключителни имуществени права, превръщането на начални ресурси в крайни блага включва и многократно прехвърляне на имуществени права, което може да бъде, а може и да не бъде свързано с различните операции по физическо преобразуване на ресурсите в блага. Това многократно прехвърляне се осъществява чрез сделки, по които фирмите също имат разходи. Наборът от сделки, от операции по юридическото превръщане на началните ресурси в крайни блага, образува юридическата, или имуществената, технология на фирмите и разходите по тяхното извършване формират разходите по това юридическо производство.

Когато двоякият характер на производствения процес бъде приет за изходна точка на анализа, тогава добре познатите модели за поведението на фирмите от учебниците по икономика трябва да бъдат допълнени с още един особено важен разход. Освен богато анализираните фиксирани и променливи разходи, както и свързаните с тях криви, трябва да се обърне внимание и на сделковите разходи и на тяхното значение за фирмите.

Когато се признае значението на сделковите разходи за отделната фирма може да се види как една фирма, която има особено високи разходи по физическото производство, например плаща високи заплати на наемните си работници, може въпреки всичко да произвежда по-производително, да създава продукт с по-ниска крайна цена и така да бъде конкурентоспособна на фирма, която прави много ниски разходи за физическо производство. Това може да се случи, когато "скъпата" фирма има по-добра, по-производителна, юридическа технология от своята конкурентна фирма, което може да стане или като успява да сключва сделки по-евтино, което може да се дължи както на нейни действия (например инвестиции в репутация, която е важен механизъм за намаляване на сделкови разходи), така и на характеристиките на средата, в която действа. Така конкурентните стратегии на фирмите трябва да се разглеждат като комбинация от стратегии по отношение на физическото производство и от стратегии по отношение на способността на фирмата да сключва сделки евтино.

Не само това, но ако е вярно наблюдението, че в съвременните развити икономики разходите по сделките са по-големи от разходите по физическото производство, този, който успява да намали сделковите разходи, е по-конкурентоспособен от тези, които разчитат основно на конкуренция чрез ниски разходи по физическото производство, по определение, защото намаляването на сделковите разходи в днешно време има по-голямо значение за общия производствен процес.

Казаното за фирмите важи и за икономиките като цяло. Вече беше показано как определението и механизмите за прилагане на имуществени права (когато се налага и чрез принуда) са важни части от сделковите разходи, а те в голяма степен зависят от обществата като цяло, не от отделните фирми. Това каква ще е рамката на имуществените права, какви ще са характеристиките на тяхното прилагане, какви ще са произхождащите от това стимули за поведение на различни стопански субекти, е важна част от макроикономическия пейзаж на всяка икономика и в немалка степен определя нейната способност да расте устойчиво и да забогатява. Следващите лекции ще се занимаят с тези въпроси по-подробно, като първо допълнително ще развият понятийния апарат и анализа.