СА “” - Свищов
ПО
Трудово и осигурително право
Тема: Специална закрила на труда на някои категории работна сила (непълнолетни, жени, лица с намалена работоспособност)
Изготвил: Недялко Николаев Колев
Спец.: “СК”
Група: 17
Фак.№: 062027
Съгласно Кодекса на труда бременните жени, кърмачките, майките, които отглеждат дете до 3-годишна възраст, лицата с намалена работоспособност и непълнолетните лица /под 18-годишна възраст/ се ползват със специална закрила, вкючваща и закрила при уволнение.
Бременни жени, кърмачки, майки
Работодателят не може да възлага, както и да задължава бременни жени и кърмачки да извършват работа, която застрашава сигурността и здравето им. Работодателят не може да командирова бременна жена и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.
Лица с намалена работоспособност
Работодателят е длъжен да премести работник/служител, на който е издадено предписание за трудоустрояване, на подходяща работа. В противен случай дължи обезщетение на работника. Работници/служители със загубена работоспособност 50% и над 50% имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.
Непълнолетни лица
Непълнолетни лица /под 18-годишна възраст/ се приемат на работа след обстоен предварителен медицински преглед и с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Работното време на работниците/служителите, ненавършили 18 години, е 35 часа седмично и 7 часа дневно при петдневна работна седмица. Те имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни, включително и за календарната година, през която навършват 18 години
1.Специална закрила на труда при непълнолетните
Правният режим на полагането на труд от непълнолетни и по изключение от малолетни лица е установен в Кодекса на труда, Наредба № 6/24.07.2006 за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години и в специална Наредба за работата на лица, ненавършили 15-годишна възраст.
Съгласно разпоредбите на Кодекса на труда право на труд имат лицата, които са навършили 16 години. По изключение се допуска полагане на труд от непълнолетни лица, навършили 15 години. Също по изключение на ученически длъжности в цирковете могат да се наемат момичета, навършили 14 години, и момчета, навършили 13 години.
По изключение за участие в снимки на филми, подготовка и изнасяне на театрални и други представления могат да се наемат лица, ненавършили 15 години.
Лицата на възраст до 16 г. могат да полагат труд с изричното съгласие на своите родители и настойници. Заявяване на изрично съгласие от страна на родителите или настойниците е необходимо за полагане на труд от непълнолетни лица от 14 до 16 годишна възраст.
Трудът на непълнолетните и малолетните лица е под специалната закрила на българското законодателство. Всички непълнолетни и малолетни лица могат да полагат труд само след дадено предварително писмено разрешение от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.
Редът за полагане на труд от лица до 18-годишна възраст, установен в Кодекса на труда, обхваща както ежедневната трудова заетост на такива лица по безсрочни трудови договори, така и сезонната и почасовата заетост на непълнолетните и малолетните т. е. всяка заетост на непълнолетни и малолетни лица по трудово правоотношение е законосъобразна само ако от работодателя е получено разрешение от съответната Дирекция "Инспекция по труда " за наемането на всяко конкретно малолетно или непълнолетно лице.
Приемането на работа на лица до 18 - годишна възраст без разрешение от Инспекцията по труда е обявено от закона за престъпление по силата на Наказателния кодекс.
За това престъпление Наказателният кодекс предвижда санкция лишаване от свобода до шест месеца и глоба от петстотин до хиляда лева, ако лицето е на възраст от 16- до 18- годишна възраст и лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева, ако лицето е до 16 - годишна възраст. За повторно извършване на деянието санкцията е завишена, като за лицата от 16- до 18- годишна възраст тя е лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева, а за лицата до 16- годишна възраст - лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.
Разрешение за приемане на работа на лица до 18 - годишна възраст се дава от Дирекция "Инспекция по труда" по местонахождение на обекта, в което лицето ще извършва работа.
За целта работодателят прави писмено искане до Дирекция "Инспекция по труда", в което се посочват идентификационните данни за фирмата, името на лицето за което се иска разрешението, неговото ЕГН, длъжността, която ще заема и работата, която ще извършва. Искането се прави преди да бъде сключен трудовия договор с лицето.
Към искането за издаване на разрешение се прилагат следните документи:
- копие от акта за раждане на лицето или личната карта; проект на трудов договор; медицинско заключение;
Заключението се издава от Службата по трудова медицина, обслужваща работодателя, въз основа на карта за преминат медицински преглед при терапевт (личен лекар), хирург, офталмолог, невролог и отоларинголог. За лицата, ненавършили 15 годишна възраст, заключението се издава от лекарска консултативна комисия към детските отделения на многопрофилните болници за активно лечение.
- Длъжностна характеристика. Оценка на риска на работното място; Списък на предприетите мерки за отстраняване на идентифицираните рискове на работното място, където ще работи лицето;
За лицата, ненавършили 15 - годишна възраст, се представя и съгласие на родителя (попечителя) за започване на работа, както и разпределение на работно време.
След извършване на проверка на посочените условия за труд, Дирекция "Инспекция по труда" дава или отказва исканото разрешение за всеки отделен случай.
Трудовият договор с лице, навършило 14 години, се сключва от самото лице, а трудовият договор с малолетно лице, се сключва от неговия родител или настойник.
2.Специална закрила на труда при жените
а) Установяване на забрана за извършване на тежки и вредни за тях работи-чл. 307. Принципа на списъка-изчерпателно изброени.
б) Работодател с повече от 20 рабтника да оборудва стая за лична хигиена на жените.
1. До бременни жени и кърмачки:
а) Чл. 309-трудоустрояването им. Следва преместване на бременната или кръмачката на работа, подходяща за здравословното им състояние или извършване на същата работа при облекчени условия.
Срок-бременността и времето на кърмене. Трудоустрояването е с акт на здравния орган, лекуващ лекар, АГ консултант. Посочва се забрана за досегашния вид работа, вида работа, която може да се извършва и начина за това. Подходящата работа няма да доведе до увреждане на майката и детето.
Предписанието на здравния орган е основание за трудоустрояването от момента на получаването му бременната има право да не изпълнява досегашната си работа, а работодателя да я устрои на нова.
Трудоустрояването е за срока, предписан от здравния орган и за този срок жената получава трудово възнаграждение за работата, която изпълнява, но по осигурително правоотношение се поражда право на обезщетение за разликата до предишното трудово възнаграждение.
Ако работодателя не изпълни задължението дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение до устройването й на друга работа.
б) Забрана за полагане на нощен труд:
· Абсолютна.
· Относителна-над 3 години.
в) Бременната жена не може да се командирова-абсолютна забрана. С деца до 3 години-има относителен характер и се преодолява със съгласието й.
г) Специални отпуски-бременност, раждане, отглеждане на малко дете.
д) Установена закрила при уволнение-прекратяването на трудово правоотношение с бременна или жена с дете до 3 години може да стане с разрешение от Инспекцията по труда.
Работодателят не може да възлага, както и да задължава бременни жени и кърмачки да извършват работа, която излага на опасност или застрашава сигурността и здравето им.
Бременната жена или кърмачката може да откаже изпълнението на работа, която е определена като вредна за здравето на майката или детето за която след оценка на риска е определено, че представлява съществен риск за здравето на майката или нейното дете.
Списъкът на работите и условията на труд се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
Работодател, при когото работят 20 и повече жени, е длъжен да обзаведе стаи за лична хигиена на жените и стаи за почивка на бременните по ред, установен от министъра на здравеопазването.
Когато бременна жена или кърмачка изпълнява неподходяща за състоянието и работа, по предписание на здравните органи работодателят предприема необходимите мерки за временно приспособяване на условията на труд на работното място и/или работното време с оглед премахване на риска за безопасността и здравето на бременната или кърмачката. Ако приспособяването на условията на труд на работното място е технически или обективно неосъществимо или не е оправдано да се изисква поради основателни причини, работодателят предприема необходимите мерки за преместване на работничката или служителката на друга подходяща работа.
Предписанието на здравните органи е задължително за изпълнение от бременната жена или кърмачката и работодателят.
Работодателят съвместно със здравните органи определя ежегодно длъжности и работни места, подходящи за заемане от бременни жени и кърмачки.
Справка – чл. 306 – 313а от КТ.
3.Специална закрила на труда на лица с намалена работоспособност
Работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи.
Работодател с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от отрасъла на икономиката. Частта от общия брой на работниците и служителите по отрасли на икономиката се определя от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването.
Министрите, ръководителите на другите ведомства и общинските съвети са длъжни да създават специализирани държавни (общински) предприятия, а работодателите с повече от 300 работници и служители – цехове и други звена за работа на лица с намалена работоспособност.
Дейността на специализираните предприятия, цехове и звена се планира и отчита отделно, а за работниците и служителите в тях се установяват специфични правила за нормиране, отчитане и заплащане на труда по ред, установен от Министерския съвет.
Справка – чл. 314 – 321 от КТ.
