Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 6 )

БЪРКАТ СТАРЧЕСКОТО ТРЕПЕРЕНЕ С ПАРКИНСОН

Жълт Труд стр. 44 

У нас има близо 15 хил. пациенти с Паркинсонова болест, 10% от тях са в напреднал стадий на заболяването и са под наблюдението на невролог. Съвременното лечение на болеела е достъпно и у нас, всички световно утвърдени методи и нови лекарства са добре познати и няма причина болните да се опасяват, че болестта им е фатална и лечение за нея не съществува, категорични са невролозите.

Водещият невролог акад. Иван Миланов дава надежда, че светът върви напред и само след няколко години ще може да разчита на ранна диагноза след биопсия на червата и на превенция с помощта на ваксина.

Има обаче доста голяма група "болни", които се притесняват без основание, установили са наши специалисти. Често срещана заблуда при възрастни хора със старческо треперене на ръцете е, че страдат от паркинсон. Това показва, че болестта все още не е достатъчно позната на обществото. Някои нетипични симптоми, като намаляване силата на гласа, загуба на обоняние, промени в почерка, причерняване и загуба на равновесие при рязко ставане, могат да бъдат насочващ симптом. Ако имате съмнение, че развивате Паркинсонова болест, не се колебайте да потърсите личния си лекар или невролога, съветват специалисти.

"Национална организация на хора болни от късен паркинсон" и "Сдружение за достоен живот на паркинсониците в България" са разработили девет по-малко известни признака на болеела на Паркинсон, за да помогнат на хората полесно да я разпознават:

1. Нарушения на съня.

2. Депресия и тревожност.

3. Намаляване силата на гласа.

4. Загуба на обоняние.

5. Когнитивни нарушения.

6. Ортостатична хипотония (спадане на кръвното налягане при промяна на положението, например изправяне от седнало положение).

7. Дистония.

8. Безизразност. Брадикинезия (забавяне и/или загуба на спонтанните и волевите движения).

9. Умора и апатия.

АНТИДЕПРЕСАНТИТЕ - ДОБРИТЕ ЧИСТАЧИ НА ЛОШИТЕ МИСЛИ

Докато има тревоги и страх, ще има и "хапчета за нерви"

Гълъбина Димитрова

Жълт Труд стр. 46 

Емоциите управляват света може би докато не настъпи бунтът на машините. В задъханото време е нормално човек да "превърти пружината", пометен от задушаващи чувства на страх и трезво Тук на помощ идат антистресовите препарати, а малцина знаят колко голям възходящ път са изминали те през последните два века - от опасни и предизвикващи зависимост медикаменти до съвременните лекарствени средства, които използват естествените физиологични механизми за възстановяване на нервните клетки.

Древните природни дарове днес са лекарствени компоненти

Ако си припомним "Илиада", героите от Троянската война буквално се преобразяват, когато боговете започват да им помагат. Какво се случва с тях от гледна точка на съвременната наука? Може би те са били под действието на специални успокоителни препарати... Как да си обясним иначе смяната на тревожния воин с енергичен, безстрашен герой, който устремно настъпва към целта си?

Известно е, че успокояващи вещества са се използвали още в античния свят. Гръцкият лекар Педаний Диоскурид ( в.), най-прочутият фармаколог на древността, смятал валерианата за средство, способно да управлява мислите, а древноримският писател Плиний Стари я наричал препарат за възбуждане на разсъдъчния процес.

Едва ли на валериановата настойка може да се приписва подобен успех, но Плиний все пак е създател на най-голямото енциклопедично съчинение на Античността -"Естествена история".

След години на проби и грешки учените от древността и Средновековието класифицирали списък от растения, оказващи седативно (успокояващо) въздействие, и уточнили в какви дози трябва да се приемат. Тези природни лекарства, открити преди хиляди години, и до ден днешен се използват като компоненти на съвременните препарати.

Психотропната революция

През втората половина на XIX век при търсенето на лекарство за предотвратяване на епилепсия неочаквано от антиконвулсантите се синтезират нови странични средства, които имат противотревожни и успокоителни свойства.

Първо те са бромиди, усилващи инхибиторните процеси в централната нервна система, а в началото на XX век идват по-ефективните барбитурати, които обаче водят до зависимост и смъртни случаи. Истинската революция настъпва през 50-те и 60-те години със синтеза на психотропните вещества.

През 1950 г. е осъществен истински пробив в световната психиатрия получен е първият невролептик (психотропен препарат, предназначен основно за лечение на психотични разстройства). Този антипсихотик служи за основа на други противотревожни препарати - през 1955 г. се появява първият антидепресант, освен това случайно е синтезиран и популярният анксиолитик (средство, премахващо тревогата и страха).

Така се формира "голямата троица" на психофармакологията - невролептици, антидепресанти и анксиолитици, открили и ерата на "големите" транквилизатори.

Ново предизвикателство за фармаколозите през 60-те години отправят космическите полети. Оказва се, че традиционните анксиолитици не повлияват огромното емоционално натоварване на космонавтите. Те премахват тревогата, но предизвикват седативен ефект, влошавайки концентрацията и скоростта на реагиране.

В отговор съветската фармакология създава първия бензодиазепинов транквилизатор, последван и от небензодиазепинов, с цел съхраняване работоспособността на максимално равнище.

Принципът на действие на препаратите от новото поколение развенчава популярния мит, че нервните клетки не могат да се възстановяват.

***

Седемте най-разпространени заблуди

Мит 1. Депресията не е болест. Популярно е мнението, че депресията е "модерна глезотия" и се случва всекиму, просто човек дава воля на лошото си настроение и не са му нужни никакви лекарства. Напротив - това е съвсем истинско, сериозно заболяване, дори с възможен летален изход (самоубийство). Разбира се, с леката форма на тревожност всеки може да се справи сам, но при тежките случаи без лечение депресията може да продължава с години, да се усилва и да прерасне например в маниакално-депресивна психоза.

Мит 2. Ако имаш диагноза, значи си психо и мястото ти е в лудница. Депресията, както и всяка болест, не може да бъде срамна. Тя не е по вина на човека, а е нещастие, което го е споходило, и притеснението е абсурдно. Дори при хронична депресия не въдворяват насилствено в психиатрия (освен при изрично регламентирани случаи).

Мит 3. "Повреден" си завинаги. При адекватно лечение на депресивния епизод се забравя за болестта. Завинаги.

Мит 4. Антидепресантите са опасни за здравето. Опасността идва от субективния фактор - неспазване на указанията, като шофиране или успоредно приемане на алкохол. Да, може да се наблюдават странични ефекти - главоболие, световъртеж, потене, сърцебиене, повишена чувствителност, загуба на сексуалното желание, сънливост, промяна в апетита. Те обаче отминават веднага след завършване курса на лечение, докато депресията с неприятните си симптоми може да продължава с години.

Мит 5. Създава се зависимост. Съвременните меки антидепресанти не водят до физиологическа зависимост, само психологическа, а тя е в сила дори при витамините.

Мит 6. И самолечението има положителен ефект. Има медикаменти, отпускани без рецепти, а е публична тайна, че за съжаление всеки може да се сдобие с рецепта или с произволен антидепресант, но последствията от самостоятелен хаотичен прием са непредсказуеми, а шансът, че лекарството ще помогне мизерен. А още по-минимален - че няма да навреди. Антидепресантите са силнодействащи вещества, които лекарят подбира индивидуално. Особено дозата.

Мит 7. Приемът може да се преустанови във всеки момент. Категорично това не бива да се прави! Обикновено отначало се предписват малки дози, после те се увеличават, а после отново се намаляват, преди съвсем да се отмени приемът им. Ако курсът на лечение се отмени в неговия пик, възможно е възобновяване на депресията в още по-тежък вид, а в най-лекия случай очаквайте неприятно гадене с повръщане, разфокусиране на вниманието, световъртеж, изобщо пълен набор от неприятности.

05.07.2016

Национални телевизии

Водещи болници настояват за нова промяна в реда за специализациите на младите лекари

БТВ, Новини в 19.00 часа

Водещи болници настояват за нова промяна в реда за специализациите на младите лекари. Заради административни пречки процесът блокира. Младите медици пък признават, че често са принудени да търсят връзки.

Д-р Кирил Пенчев е сред първите специализанти, приети по новата наредба. По силата ѝ колегите му сключват трудов договор с болницата, а тя се задължава да им плаща заплатите. Затова много лечебни заведения не искат да приемат специализанти.

Д-р Кирил Пенчев: И това, което чувам от много колеги, връщане към старата система, т. е. започваш да специализираш на даденото място, ако имаш познат.

Във ВМА основният проблем се явява задължението да наемат специализантите на трудов договор, тъй като щатните места са фиксирани от МО.

Доц. Румен Попов, зам.-началник на ВМА по учебно-научната дейност: Ето, преди около 10 дена ние проведохме конкурси за лекар-специализант. Явиха се 22-ма кандидати от цялата страна и взехме 6 от тях, защото имаше само 6 осигурени места за лекар-специализант.

Взимането на втора и трета специалност се оказва невъзможно. Ако зам.-директорът на ВМА иска още една специалност, ще трябва да се откаже от ръководната позиция, да прекрати трудовия си договор като доцент и да бъде назначен като специализант.

Проф. Каролина Любомирова, зам.-ректор по учебната дейност на МУ – София: Болниците сами не могат да се справят с този проблем, въпреки необходимостта от специалисти.

Репортер: Според данните на здравното министерство обаче има значително увеличение на броя на специализантите.

За цялата предходна година са зачислени да специализират 1200 лекари. За изминалите 6 месеца близо 800.