Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 1 )

Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”

11.07.2016

Национални вестници

Лимит за боледуване ни налага здравната карта

Заради нововъведенията се заформят дълги листи с чакащи

Елена ПОПОВА

Труд стр. 1,3 

Новата здравна карта, по която болниците с договор към НЗОК вече заработиха, обрича пациентите да чакат, за да бъдат настанени в болница за лечение или да заплащат за него, независимо дали са здравно осигурени. Това предупреждават от сдруженията на частните и на общинските лечебни заведения у нас. Причината е, че болничните легла вече стават тясно профилирани. Дака, ако пристигне родилка с патологична бременност, ние не можем да я настаним на което и да е легло в отделението по акушерство и гинекология, а точно на легло, определено за тази патология. Ако то вече е заето, според здравната карта трябва или да върнем жената, или болницата да я приеме за своя сметка." Това обясни пред "Труд" д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници в България. По думите му профилирането на легла означава, че и цялата болница да е празна, ако за сърдечно болни са отредени два кревата и те вече са заети, трети сърдечно болен не може да бъде приет за лечение и настанен на друго легло. В противен случай НЗОК няма да възстанови разходите за лечението му.

Допълнително се ограничава възможността на лечебните заведения да приемат и лекуват пациенти и заради орязването на болничните легла в страната, което при различните лечебници по силата на новата здравна карта е между 20 и 90%. Това заяви пред вестника д-р Николай Болтаджиев, председател на Сдружението на частните болници. Най-тежко промените ще се отразят на спешни случаи като родилки и онкоболни. При последните ще се формират големи листи на чакащите за лечение, тъй като според новите изисквания редица техни заболявания ще могат да се поемат от много малко болници в страната, предупреди д-р Болтаджиев. По думите му предстои драстично ограничаване на достъпа на българите до здравни грижи и до дълги листи с чакащи пациенти.

На трето място сме в света по смъртност

Труд стр. 3 

През последните години от 12-о място в света по смъртност от заболявания България се премести на девето, а в момента сме на трето, заяви д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници. При това положение да се прави икономия на средства точно от здравеопазване, е цинизъм, коментира той. По думите му част от новите изисквания ще доведат до ситуации, които противоречат на медицинските стандарти и етика. Сред негативните ефекти на здравната карта е и опасността от фалити на редица малки болници, което ще остави населението в цели региони без достъп до здравни грижи, предупреди д-р Николай Болтаджиев, председател на Сдружението на частните болници.

Микологът д-р Борис Асьов пред "Труд":

С гъбите не бива да се правят експерименти

Даниела КРЪСТАНОВА

Труд стр. 12,13 

БОРИС АСЬОВ е доктор по микология и работи като главен асистент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. С изучаване на гъбите се занимава от 15 години. Сред интересите му са практическото използване на гъбите, както и отровните им представители.

- Регистърът на гъби в България е доста остарял, не е подновяван от 60-те години. На какво се дължи това и до какви проблеми води?

- Всяка една европейска страна има списъци в разрешени и забранени за търгуване гъби и това нещо е изключително важно. Такива списъци трябва да се обновяват периодично, защото при гъбите разбираме, че някоя е отровна, едва когато някои се отрови от нея, колкото и да е неприятно. За това си има обективни причини и първата е, че те са изключително богата група. Дори да изключим микроскопичните гъби, само едрите са няколко хиляди вида.

В една провинция на Германия, която е северна страна и съответно много по-бедна от нас, са регистрирани над 5000 вида - следователно в България има повече или поне толкова. Втората причина е, че изследванията за токсичност изискват много средства, освен това гъбите са много богати на органични съединения и те трудно се изолират и тестват. Затова изследвания върху даден вид гъби започват едва когато има данни за нейната отровност. Понякога има много големи изненади - преди десетдванайсет години това се случи с една много популярна гъба по Средиземноморието - Лимонката. Въпреки широката й употреба впоследствие се появиха няколко случая на много тежки отравяния и тогава започна нейното изследване.

- Как е възможно да не е отровна за толкова много хора и в редки случаи все пак да бъде опасна?

- При гъбите това е често явление, защото отровите са много разнообразни. Тези на бялата и зелената мухоморка, например, действат на всички хора. Други - като тези в лимонката, действат само на някои хора, което не е съвсем точно обяснено все още, но вероятно е генетична предразположеност. Това е процес на автоимунна реакция - имунната система започва да атакува мускулите на собственото тяло и да ги разгражда. Преди две години китайски учени изследваха една много популярна гъба, която се дава като ядлива в справочниците - така наречената миша гъба и се появи спор между учените дали е отровна или не, но самата полемика около нея трябва да ни даде знак, че трябва да се внимава с нея.

- Защо в България много хора се тровят с гъби?

- Наистина е така - много хора се тровят, въпреки че ние спадаме към тези нации, които се страхуват от гъбите, натравянията са много - дойде ли по-влажна година и периодично се появява по някой случай, често много масов. Причините са комплексни и една от тях са гъбарските книги на нашия пазар. Много често гъбарите се учат от издания, които са от 70-те, даже от 60-те години. Те вероятно за времето си са били актуални, но в момента има много неща, които променят картината.

Киселката, например, масово навлиза като отровна гъба в справочниците едва през 80-те години. Затова е много важно гъбарите да се снабдят с нови книги - от 2000 г. натам, ако наистина искат да се занимават с това. Това е един от начините, по които се учи, но трябва да се комбинира с практически опит от по-опитни гъбари. На българския пазар има нови издания, от 2011-2012 година, които са откровено опасни. Гъби, за които отдавна е известно, че са отровни, се препоръчват като ядливи. Това е някакъв абсурд. Реално на пазара сега няма книга на български език, на която човек може да се довери.

- Колко видя ядливи гъби има у нас?

- Ако човек разгърне справочниците, може би ще стигне до 80-100 вида с различни вкусови качества. Аз като миколог бих могъл да разпозная на терен около 1000 вида, без да ги слагам по микроскоп. И ако си направя списък на гъбите, които влизат вкъщи, ще са не повече от 10-12 вида. Аз рядко бера, защото не ми остава време и когато съм на терен ги събирам за научни изследвания, а не за храна. Не бива да се правят експерименти, съветът ми е човек да се доверява на тези 10 до 15 вида, които са известни като най-вкусните и ароматните гъби, които се консумират на много места в света и там вероятността да се случи нещо е много малка.

- Кои гъби се бъркат най-често?

- От контактите, които съм имал с токсиколози, за съжаление най-честите отравяния са с най-отровните и опасни гъби - бялата и зелената мухоморка. От тях малка част е достатъчна, за да отрови човек. Токсичното съединение в тях е, най-просто казано, протеин, който е изключително устойчив на термична обработка. Отравянето с тях е изключително тежко, първите симптоми се появяват след няколко часа и не са много специфични. Най-коварното е, че в рамките на 24 часа те отшумяват и човек започва да се чувства по-добре и решава, че всичко е наред. Не търси лекарска помощ. Отровата обаче си циркулира в организма и има много разрушително действие, най-вече върху бъбреците и черния дроб. След ден-два симптомите се появяват с много по-голяма сила, както и нови симптоми и в тази фаза на отравянето е почти невъзможно да се направи каквото и да било. Световният опит показва, че оцеляват една много малка част от отровените с тези гъби, и то с тежки поражения върху организма. Друг е въпросът, че в България една от най-популярните ядливи гъби, която всеки е хапвал на село при баба си, най-често се бърка с бялата и зелената мухоморка и затова толкова много хора се тровят. Разликите са от земята до небето, но не и за човек, който не е достатъчно запознат и не обръща достатъчно внимание - би могъл да я сбърка.

- Кои са най-популярните градски легенди за разпознаване на гъбите, които подлъгват хората?

- У нас наистина има много легенди и всички до една неверни. Една от тях е, че гъбите трябва да се режат с нож. И точно затова се бъркат печурката и мухоморката, защото една от най-ясните разлики е именно в основите на пънчето - при мухоморката има една торбичка, много ясна и оформена, каквато няма при печурката. Отрязването всъщност ни лишава от този белег, по които можем да ги различим. Аз затова казвам, че човек трябва да научи първо неядливите, а най-отровните гъби.

Други вярвания са как да разпознаем една гъба дали е отровна или не. В някои части на България се смята, че ако отровна гъба се вари с лук, той ще потъмнее. В други части е заменен с чесън или пък се вярва, че ако бъркаш със сребърна лъжица, тя ще потъмнее, когато е отровна гъбата. Истината е, че няма абсолютно никакъв начин да се познае дали една гъба е ядлива или отровна, освен да познаваш вида и да го определиш правилно.

- Тровят ли се много хора точно заради тези градски легенди?

- В немалка степен е заради това. Но често се тровят най-самоуверените гъбари - когато човек не знае, лесно може да се отрови, но по-лошото от това да си незнаещ е да си самоуверен. Опитни гъбари няма. Това е нещо, което се учи, докато човек е жив и докато се занимава с него. Често се случва хора, които се провъзгласяват за опитни гъбари, да не знаят например, че има отровни печурки.