Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 2 )

Химиотерапия за здравеопазването

Телеграф стр. 12 

128 000 биха шута на джипито. Едно от най-честите оплаквания на пациентите е опит за рекет (виж стр. 7).

Над 80 хиляди направления повече са отпуснати за второто тримесечие на 2016 г. Въпреки това заветните талони все още са дефицит. Някои пък търгуват с тях, превръщайки листчето, което ни дава право на "безплатен" преглед или услуга, в златно. А безплатен е в кавички, защото всеки редовен платец на здравни вноски е покрил от джоба си въпросното направление. Поне веднъж. Ако пък се е бръкнал, за да даде и на джипито - два пъти. Но у нас принципът е такъв - търговията със здравето е доходоносен бизнес. Някои го наблюдават отстрани, други участват в него, но всички го знаят и всеки е замесен. От едната страна са пациентите, които спират да вярват в системата и все по-често се питат защо плащат здравни осигуровки. От другата страна са честните лекари, чиято професия ежедневно е заплювана от свои и от чужди. От трета страна е корупцията в бяло, която подобно на злокачествен тумор расте и обхваща все повече органи. Крайно време е българското здравеопазване да премине на спешна химиотерапия, защото в противен случай скоро ще умре.

А заедно с него ще си отидат и каузата, доверието, смисълът.

Летен вирус ни вади от строя за 2 седмици

Телеграф стр. 7 

Бум на летни вируси отчитат данните на Националния център по заразни и паразитни болести.

Всяка седмица над 1000 души са повалени от различни зарази, като по 600 са тези, които се оплакват от стомашен дискомфорт. В повечето случаи симптомите минават за един-два дни, но някои ни вадят от строя за две седмици. "Аденовирусните инфекции вървят паралелно с ентеровирусите и когато човек е подложен на такава атака, стабилизирането му е потрудно. Най-типичният симптом на летните болести е силната диария, която е особено опасна за децата, защото те по-лесно достигат до обезводняване. Ако това се случи, болният може да изпадне в безсъзнание", обяснява общопрактикуващият лекар и педиатър д-р Маргарита Петкова. Освен вирусите, които ни нападат в корема, в момента върлува и друг, който ни удря в главата. Той преминава в рамките само на ден, но протича с изключително силно главоболие, треска и повръщане. Както "Телеграф" пръв сигнализира, в момента най-опасен е Ентеро 71 (EV-A71). Той все още не е изолиран у нас, но през 1975 г. е предизвикал епидемия и е разболял 700 българи, от които 44 умират. Страшното на тази зараза е, че може да причини парализиране на крайниците, като най-застрашени отново са малчуганите. Неотдавна EV-A71 причини взрив в Барселона, който изправи епидемиолозите от цяла Европа на крак. Ето защо в момента и у нас старателно се изследват всички проби от пациенти с висока температура, силна отпадналост, обезводняване, загуба на съзнание.

Изплащат болничните до 10 дни

Райна Харалампиева

Телеграф стр. 7 

Болничните вече се изплащат до 10 работни дни, съобщиха от Националния осигурителен институт вчера.

Досега срокът за това беше 15 дни. Причината за по-бързото изплащане на обезщетенията е електронизацията на системата, припомниха НОИ. От януари работодателите подават документите по електронен път. Така бизнесът пести по 71 млн. лева на година. Лекарите също пращат листовете по интернет. Това дава възможност да хората да получават парите в по-кратки срокове. Експерти от НОИ припомниха на работниците и служителите, които ползват болнични, да не очакват изплащането да става 10 работни дни след като лекарят им го изпише. Причината е, че работодателят има право да внесе листа до пето число на следващия месец. Така че десетдневката започва да тече от момента на постъпване на болничния в НОИ.

Акад. Ваньо Митев:

Поляци се опитаха да ни откраднат резултатите от откритие

На етикетите на вино и бира трябва да се изписва съдържанието на хомоцистеина

Мила Мишева

Монитор стр. 13 

- Акад. Митев, ваше открие е на второ място в класацията на научни открития. Разкажете за него, какво точно открихте?

- Става дума за разработка на нашата лаборатория, свързана с веществото хомоцистеин, което е подобно на лошия холестерол. То е атерогенно и може да стимулира образуване на атеросклерозата. А както е известно, последствията от атеросклерозата като инфаркт и инсулт са на първо място по смъртност в света. В лабораторията ни се разработиха няколко методики за изследване на редица вещества, включително и такива като хомоцистеина. И така случайно установихме (дори не казвам открихме) факта, че червеното вино съдържа хомоцистеин. Това е много интересно, тъй като по принцип е известно, че червеното вино се приема едва ли не за лекарство. СЗО официално е заявила, че е полезно, но в умерени дози. И тук вече възникнаха няколко въпроса. Първо - дали този хомоцистеин преминава в кръвта и става ендогенен. Направихме изследване върху животни и се оказа, че това вещество наистина може да бъде открито в кръвта. Освен това хомоцистеинът се депозира и в различни органи и тъкани.

- В кои органи?

- Концентрира се най-вече в сърцето, мозъка и слезката. По този начин се установява, че когато се поеме екзогенен хомоцистеин, концентрацията му се покачва в кръвта и това би трябвало да е рисков фактор. Оказа се също, че витамините от групата В, които се използват за намаляване на нивата на хомоцистеина, наистина ги понижават, но не намаляват нивата във въпросните органи. Това означава, че се поставя под въпрос ефикасността на терапията с витамините от групата В. Оказа се също, че освен в червеното вино хомоцистеин се съдържа още в бирата и в хлебните продукти. Моите сътрудници установиха, че това е вследствие на производствения процес при ферментацията - на даден етап на получаването на алкохола на вино и на бира може да се появи хомоцистеин.

- Възможно ли е според вас да се намали съдържанието в процеса на производство и трябва ли то да се изписва на етикетите?

- Според мен е напълно реално процесът да се подобри, така че съдържанието на хомоцистеина да се понижи. Всеки един производител, който обаче ще трябва да плати, за да се изследва съдържанието на хомоцистеина, няма да е доволен. Това е естествено. Ако се стигне дотам на етикета на въпросните храни и напитки да пише съдържанието на хомоцистеина, това означава, че тези изследвания са дали някакви резултати.

- Каква е препоръката ви към любителите на вино и бира?

- Да внимават с дозата. Тя прави разликата между отровата и лекарството. Няма нищо страшно, че има хомоцистеин в червеното вино. То си е полезно, въпросът е, че ако се прекалява, може да има обратен ео5ект. Това е проблемът. Имайте предвид, че всяка статия, която изпращаме за публикуване, среща съпротива и излиза трудно. От една страна, изследванията поставят много въпроси и на тях трябва да се намерят адекватни отговори. И понеже, както вече казах, хомоцистеинът е едно атерогенно вещество, подобно на лошия холестерол LDL, статиите привличат внимание. А същевременно, когато трябва да публикуваме нещо, чувстваме една резистентност от страна на водещи специалисти поради това, че се нарушават догми.

- Каква е причината, някакво лоби ли виждате?

- И това го има в нашите среди. Едни поляци направиха опит да ни откраднат резултатите. Оказа се, че те са били сред рецензентите, на които пратихме статията си. След като я забавиха една година, ние я изтеглихме, изпратихме я на друго място и я публикувахме. Малко след това обаче излезе и статия на въпросните поляци, които се опитаха да си присвоят резултатите.

- Промените в Закона за висше образование вече са факт. Като човек, който участва с конкретни идеи за поправки, как оценявате реформата в системата в момента?

- Реформата във висшето образование тъпче на едно място. Не мога да разбера защо досега не се определи кои са изследователските университети. Това беше прието на 18 февруари и до момента нищо не е направено. В цял свят разликата в университетите се изразява в научната продукция и в нищо друго. Ако някой иска да измисля някакви нови критерии, за да пробутва този или онзи, просто дълбоко греши. Толкова е ясно кои са българските университети, които са добри в научноизследователската дейност. Всичко останало, което е заложено в реформата, също не търпи развитие. Приеха се промени, но на практика не се осъществяват. Бави се и обявяването на конкурсите за въпросните проекти за центровете за компетентност и центровете за върхови постижения. Според мен тази процедура отдавна трябваше да бъде задействана.

- МОН определи 31 приоритетни професионални направления в университетите, които да бъдат стимулирани. Много ли са според вас?

- Според мен са много, в крайна сметка държавата ще решава от какви кадри има нужда.

- Какво мислите за орязването на възможността на студентите по медицина да получават европейски стипендии?

- Това е безкрайно несправедливо, аз съм изцяло на страната на студентите и те имат пълната подкрепа на нашия университет.

- Като аргумент обаче беше изтъкнато, че медицинските университети получават достатъчно средства и са добре финансово.

- Това не може да бъде аргумент, нито да бъде казвано от политик, който претендира, че е десен. Твърдението, че сме добре финансово и трябва да плащаме стипендиите на студентите от нашия бюджет, е абсолютен комунизъм. Това няма нищо общо с действията на един десен политик. За нашите условия ние сме сравнително добре финансово, но един аналогичен университет във Франция получава 10 пъти повече средства. Парите, които държавата ни отпуска и за които се твърди, че са много, покриват 70% от разходите за обучение. Останалите 30% идват от собствените ни приходи. Безкрайно скъпо е обучението по медицина, а най-скъпото е по стоматология. Студентите имат пълната подкрепа на нашия университет. Не може да се разсъждава по този начин. Обидно е да се каже, че сме богати, че Медицинският университет имал 100 млн. лв., каквато цифра беше казана и която не е вярна, и затова ние да плащаме стипендиите. Абсурдно е. А всъщност ние, които сме най-богатият университет, нямаме собствена сграда на ректорат, на деканат. А ние сме и единственият университет, който няма земя. Имаме ужасни спънки във всяко едно начинание, в което трябва да участваме, включително и за центровете за върхови постижения, сега трябва да представим, че имаме и земя. В момента сме в процедура да искаме парче земя, на което да си построим институт, и тя се бави. И вместо да ни помогнат, те ни гледат в парите, които в крайна сметка ние сами сме изработили.