Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 4 )

- Проф. Клепетко, колко българи са минали през вашата клиника в Австрия и какви са били техните случаи?

- В клиниката ни сме имали много български пациенти - по различни причини и не само с цел трансплантация. Специално за трансплантация са постъпили петима. Специфичното при тях е, че проблемът е засягал само един орган - белия дроб, а в останалата част организмът е в добро състояние. При нас също има пациенти с пулмонална хипертония и такива с тромбоза.

- На каква възраст е бил най-младият български пациент?

- Мисля, че на около 25 години. Но ние сме правили трансплантации и на деца, а в някои случаи и на доста по-възрастни пациенти. Важно е обаче решението да е адекватно с оглед на това каква продължителност на живот се очаква. Защото на първо място трябва да се погрижим за тези млади пациенти, които има добър шанс да продължат живота си.

- Как решавате кой пациент би преживял трансплантация?

- Възхищавам се на пациентите, които са борци. Те проличават още при първото посещение в нашата клиника. Ако духът е силен, резултатите винаги са обнадеждаващи. Но, за да бъде всичко нормално, всеки пациент трябва да пази новия си орган, да живее активно, но без излишен стрес. За съжаление има пациенти, които идват много късно при нас и понякога не сме в състояние да им помогнем.

- Какво е специфичното в проследяването на състоянието на вече трансплантираните пациенти ?

- Много са специфичните особености на проследяването, защото има висок риск от отхвърляне на трансплантирания орган, както и от инфекция. Ето защо пациентите трябва да се наблюдават много внимателно, ако се наложи и да се коригират съвсем адекватно дозите на медикаментите, които приемат.

- Какви са тенденциите в Европа, увеличават ли се трансплантациите и какви са нагласите на хората относно даряването на органи?

- Много зависи от самите държави, има два - три основни фактора, които оказват влияние. На първо място зависи от обществената нагласа затова доколко е приемливо да се даряват органи. Това е област, в която пресата може да направи много. Зависи също и от самата организация, която е на най - високо ниво в Хърватска. При тях се наблюдава най-висок процент извършени дарителства в Европа. И на трето място това зависи от законодателството в самата държава. Необходимо е добро законодателство, което да позволява свободното дарителство на органи.

- В кои държави в Европа според вас законодателство е "най-благоразположено“ към трансплантациите и даряването на органи?

- В Австрия имаме много "благоразположено“ законодателство в тази област, защото ние използваме т. н. концепция на допускано съгласие. Това означава, че всеки един пациент, който изрично не се е отказал да дари орган, се смята, че е съгласен да го направи. Имаме специален регистър, в който се вписват всички онези, които са казали, че не желаят да бъдат дарители. Така че преди да се вземе орган за трансплантация, първо се прави справка в този регистър, за да се види дали пациентът не се е отказал. Всъщност под 1% са гражданите в Австрия, които са се отказали. Който има желание да заяви отказа си, има възможността да го направи. В 99% от случаите се извършва автоматично дарителство на органи. В Германия пък законодателството изисква първо да се попита семейството. От психологическа гледна точка това е много трудна ситуация. Когато близките получат тежката новина, че техен член на семейството е току - що починал, не са в емоционално състояние веднага да кажат "да“ на дарителството на органи.

- Как оценявате функционирането на Евротрансплант, успява ли да се спазят времевите критерии, така че чаканият орган да стигне достатъчно бързо до съответната болница, в която е настанен пациентът?

- Времевият аспект изобщо не е проблем. От гледна точка на време, мрежата е ефективна. Системата е много проста. Първо се взимат органите от дарителя, след което се поставят в специални охладителни условия, транспортират се до реципиента, след което се трансплантират и оросяват отново за живот. В подкрепа на това, че тази мрежа функционира мога да кажа, че вече сме имали пет дарени от България бели дробове, което са били трансплантирани.

- Какво мислите за кръстосаното донорство, което позволява роднина на един пациент да дари орган на втори, с когото е съвместим, а роднина на вторият пациент от своя страна пък да дари орган на първия?

- За трансплантации на бъбреци това работи добре и е важна опция, но за трансплантация на бели дробове това е логистически невъзможно.

- За момента в България кръстосаното донорство не е разрешено, трябва ли да стане легално според вас?

- Категорично трябва да бъде разрешено според мен, защото това е в полза на пациентите.

- Имате ли наблюдения върху българското здравеопазване и мислите ли, че скоро и у нас ще могат да се правят трансплантации на бял дроб?

- Това е в процес на развитие като възможност за България. Не гледайте на него като на някакъв отрицателен развой, защото процесът е дълъг. Например ние във Виена започнахме с трансплантациите на бял дроб преди 25 години, така че това отнема доста време. Българската система има нужда да се подготви за такова нещо. И само по себе си няма голям смисъл някой да се похвали и да каже - "ние направихме трансплантация на бял дроб“. Няма нищо кой знае колко впечатляващо в това, важен е дългосрочният резултат, който може да се постигне. Задавам си въпроса обаче какво означава българска листа на чакащи за белодробна трансплантация? Питам се дали се правят специални калкулации, както правим ние в Австрия или просто това е един регистър?

- Трансплантациите са сложни хирургически операции. Имате ли някакъв ритуал преди интервенция, молите ли се и вярвате ли в суеверия?

- Мога да гарантирам, че процедурата е много рутинна. Разбира се, може да се превърне и в много сложна операция, но най - важното е хирурзите да бъдат добре обучени и да практикуват процедурата с голяма чистота. И тук става дума не само за хирурга, а за целия трансплантационен екип, който да работи заедно. Животът те кара да завиваш понякога на ляво, друг път на дясно, за да постигнеш целите си. Всеки човек е суеверен по свой начин. Но в моята работа се ръководя от опита и рутината. За мен най-важното е да виждам пациенти, които са се върнали към нормалния ритъм на живот, това е ме прави наистина щастлив.

Удари ни летен грип

Силвия Николова

Монитор стр. 7 

Удари ни летен грип. Той се изразява със стомашни болки и диария, както и с типичните втрисания - и висока температура като при класическата инфлуенца, предупредиха вирусолози.

За повишена заболеваемост съобщават и от Националния център за заразни и паразитни болести. От Столичната регионална инспекция пък уточниха, че само за пет дни са регистрирани 281 случая на заболели.

В действителност инфектираните са много повече, тъй като хората предпочитат да се самолекуват и ходят на доктор само в краен случай, когато положението стане нетърпимо. Това коментира д-р Атанас Пелтеков от Сдружението на общопрактикуващите лекари. Заразата се причинява от не само от рино и аденовируси, но и от "Ентеро 71" и "Коксаки" вирусите, които си ги донасяме от морето, поясни специалистът.

В резултат на повишената температура и изтощението от обезводняването човек може да отпадне за часове и да стигне до такова силно изтощение, че да се наложи да пази леглото два - три дни.

Добрата хигиена, честото миене на ръцете и дезинфектирането име кърпички на алкохолна основа предпазват от вирусите.

Макар че науката не се е произнесла конкретно по въпроса, практиката показва, че чашка алкохол не вреди при летен грип дори в повечето случаи помага заразата да отшуми по-скоро, каза още д-р Атанас Пелтеков.

Той подчерта, че заразата не се повлиява от антибиотици, но е препоръчително да се приемат пробиотици особено когато летният грип е придружен с диария.

Цял град окичен с държавни отличия

5000 българи и чужденци получили награди, МО ги бълвало на конвейер

Монитор стр. 2,3 

Около 5000 българи и чужденци са получили държавни отличия и награди в рамките само на година, установи допитване на "Монитор“ до институциите. Броят на удостоените се равнява на населението на градове като Созопол, Стражица и Чепеларе.

Като най-щедро в тази дейност изпъква МО. Оказва се, че Николай Ненчев е раздавал награди буквално на конвейер. През 2014 година силовото ведомство е наградило 2300 души с някой от общо шестте вида от почетните си знаци, с предмети като сувенирни ножове и бинокли, с кортици, грамоти и плакети.

Наградите са връчвани основно на участници в спасителни операции и в дейности в помощ на населението при бедствия, както и на ветерани от войните, а също и на чужди военнослужещи, обясниха от министерството. Преди години обаче с кортик при получаването на почетно офицерско звание се сдоби дори естрадната прима Лили Иванова. Най-високото отличие на МО всъщност е почетният знак "Свети Георги“, който се връчва на офицерите от войската.

Въпреки че през 2015 година удостоените са били близо два пъти по-малко отколкото през предходната година, за наградите министерството е броило 2400 лв. повече - общо 26 100 лв. Тъкмо обратна е обаче ситуацията при

паричните награди

През 2014 година МО е раздало суми на обща стойност 21 000 лв., а през 2015 година - 6556 лв., като почти цялата сума - 5056 лв. е отишла за военните в Белене. Поделили са си я 500 души, участвали в ликвидирането на последствията след взривовете във ВМЗ - Сопот до село Иганово, които са извършили сапьорско прочистване на близо 22 620 дка земеделски земи и на 2 640 дка от складовата база.

Росен Плевнелиев пък е раздал през 2014 година 137 от шестте вида ордени, медала "За храброст“, почетните знаци на президента и плакетите, които връчва държавния глава. Били са дадени на български граждани и институции, както и на 10 чужденци, като сред получилите най-високото държавно отличие орден "Стара планина“ са посланиците на Германия и на Франция, шефът на НАТО и президентът на Полша. През следващата година, когато със същото отличие са се сдобили и посланиците на САЩ и Израел у нас, както и гръцкия президент и Вселенския патриарх Вартоломей, съотношението се е променило. Отличия тогава са получили два пъти по-малко българи и два пъти повече чужденци. Допълнително за последните две години вицепрезидентът Маргарита Попова е раздала 31 плакета. Сред получилите в този период почетен знак на президента за групови заслуги са софийските болници "Александровска“ и "Света Анна“, пловдивската "Свети Георги“ и плевенската "Георги Странски“, Българският зъболекарски съюз, Спортен клуб "Левски“, БОК, участници в експедиции до Еверест, НСО, ВМС, гвардейците, 101-ви английски батальон, авиобаза "Крумово“, БАН, Техническия университет, Американската търговска камара в България, ансамбъл "Гоце Делчев“, редица училища и дори фирми като "Мобилтел“. С индивидуални отличия от държавния глава пък са били окичени патриарх Неофит, акад. Стефан Воденичаров и ексдепутатът д-р Атанас Щерев, които са получили орден "Стара планина“, кинооператорът Григор Кумитски, който посмъртно бе удостоен с орден "За храброст“, заради жертвата си при спасяването на туристка от морските води, спортистите Станка Златева и Петър Стойчев, шефката на Български център за нестопанско право и експредседател на агенцията за закрила на детето Надя Шабани, журналистът Ани Салич, участниците в детската Евровизия Крисия, Хасан и Ибрахим, Хенри Кисинджър, шефът на Македонската патриотична организация в САЩ Джордан Лебамоф, както и Уорън Милър - член на Комисията за съхраняване на американското културно наследство зад граница, който е получил орден "Мадарски конник" първа степен. През 2015 година наградата "Джон Атанасов“ за научни заслуги в IT сектора е отишла при Цено Галчев от Мичиганския университет, а през 2014 година-при Слав Петров, който е доктор по информатика от калифорнийския университет Бъркли. Той е получил статуетка, чиято изработка е струвала 1200 лв. Интересен е фактът, че диригентът Борислав Иванов не си е взел ордена "Свети Свети Кирил и Методий“ втора степен, като от президентството уточняват, че не е посочил мотивите си за това. Разходите на "Дондуков“ 2 за отличия през последните две години пък възлизат на близо 80 000 лв.