Кодекс на търговското корабоплаване (загл. изм. - дв, бр. 113 от 2002 г.) (стр. 25 )

Размер на възнаграждението

Чл. 322. (1) Размерът на възнаграждението се определя по споразумение между страните, а при липса на споразумение - от съда или арбитража.

(2) Всяко споразумение за спасяване, сключено в момента и под влияние на опасността, може да бъде обявено за недействително или изменено от съда или арбитража, ако се установи, че условията на споразумението са несправедливи.

Определяне на възнаграждението

Чл. 323. (1) Съдът или арбитражът определят възнаграждението според обстоятелствата на случая, като вземат предвид:

1. резултатите от спасяването;

2. усилията и заслугите на спасителите

3. опасностите, на които е бил изложен спасеният кораб и неговите пътници, екипаж и товар;

4. опасностите, на които са били изложени спасяващият кораб, съоръженията му и спасителите;

5. загубеното време от спасителите при спасяването;

6. понесените разходи и щети от спасителите;

7. възможните отговорности на спасителя пред трети лица и други рискове;

8. стойността на съоръженията и материалите на спасителя, употребени за спасяване;

9. специалното предназначение на спасяващия кораб.

(2) Освен това трябва да се вземе предвид и стойността на спасеното имущество.

Максимален размер на възнаграждението

Чл. 324. Възнаграждението не може да превиши стойността на спасеното имущество.

Основания за намаляване на възнаграждението

Чл. 325. Възнаграждението може да бъде намалено или изцяло отхвърлено, ако спасителят по своя вина е направил необходимо спасяването или във връзка със спасяването е извършил кражба, присвояване или други измамни действия.

Стойност на спасеното имущество

Чл. 326. Стойността на спасеното имущество се определя от неговата оценка в мястото, в което се намира след спасяването, ако е било продадено - от получената сума, като се приспаднат и в двата случая установените такси и мита, както и разходите по разтоварването, пазенето и оценяването или продажбата на имуществото.

Разпределение на възнаграждението между няколко спасители

Чл. 327. Разпределението на възнаграждението между няколко спасители се извършва по тяхно споразумение, а при липса на споразумение - по решение на съда или арбитража.

Разпределение на възнаграждението между корабопритежателя, екипажа и други правоимащи

Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) Разпределението на възнаграждението между корабопритежателя, членовете на екипажа и другите правоимащи лица се извършва, след като се приспаднат разходите и щетите по спасяването.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Половината от останалата сума се отрежда на корабопритежателя, а другата половина - на капитана, останалите членове на екипажа и другите правоимащи лица съгласно наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(3) Спрямо размера на тези възнаграждения не се прилагат разпоредбите за трудовите възнаграждения, допълнителните възнаграждения, премиите и други, както и за данъците.

Глава четиринадесета.
ИЗВАЖДАНЕ НА ПОТЪНАЛО ИМУЩЕСТВО

Приложно поле

Чл. 329. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) Имущество (кораб, части от кораб, предмет от корабно стъкмяване, товари и други), потънало в териториалното море, вътрешните морски води, изключителната икономическа зона и вътрешните водни пътища на Република България (в това число имущество, изхвърлено на плитковина или на брега), подлежи на изваждане или изтегляне при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Изваждане на собствено имущество

Чл. 330. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Собственик на потънало имущество, който има намерение да извади това имущество, трябва да извести за това Изпълнителната агенция "Морска администрация" в едногодишен срок от потъването на имуществото.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителната агенция "Морска администрация" определя според обстоятелствата достатъчен срок за изваждане и реда за извършване на работите по изваждането, за което уведомява собственика.

Задължително изваждане на потънало имущество

Чл. 331. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, когато потъналото имущество съставлява опасност или препятствие за корабоплаването или заплаха за околната среда, морската промишленост, хидротехническите или други работи, собственикът на имуществото е длъжен да го извади по нареждане на Изпълнителната агенция "Морска администрация" в установения от последната срок.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако собственикът на потънало имущество е неизвестен, Изпълнителната агенция "Морска администрация" прави еднократна публикация в Държавен вестник за срока, установен за изваждане на потъналото имущество. Ако на Изпълнителната агенция "Морска администрация" е известна националната принадлежност на собственика на потъналото имущество, тя уведомява и съответната администрация на държавата на знамето.

Изваждане от Изпълнителна агенция "Морска администрация" (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 332. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителната агенция "Морска администрация" може да не разреши на собственика на потъналото имущество да го извади със свои средства или със средства на избрани от него физически или юридически лица. При такива случаи изваждането на имуществото се извършва от органите на агенцията за сметка на собственика на имуществото.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите по чл. 331, ал. 1 Изпълнителна агенция "Морска администрация" има право да вземе необходимите мерки за незабавно изваждане на потъналото имущество, за изтеглянето му по друг начин, а при необходимост - и за неговото унищожаване.

Предаване на изваденото имущество

Чл. 333. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) Имуществото, извадено или изтеглено от Изпълнителната агенция "Морска администрация" в съответствие с разпоредбите на чл. 332, ал. 1 и в случаите на непосредствена опасност за корабоплаването, се предава на неговия собственик след заплащане стойността на разходите за изваждането (изтеглянето) и другите понесени във връзка с това щети, при условие, че от момента на изваждането на имуществото не е изтекла повече от една година.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Продажба на извадено имущество

Чл. 333а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" поканва собственика или застрахователя на потънало имущество в 14-дневен срок да заплати разноските по изваждането и да получи имуществото си.

(2) Когато собственикът е неизвестен, не се яви или откаже да заплати разноските след изтичането на 14-дневния срок, Изпълнителна агенция "Морска администрация" пристъпва към продажба на имуществото чрез търг с явно наддаване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Когато липсва възможност или не е целесъобразно съхраняването на изваденото имущество, Изпълнителна агенция "Морска администрация" има право да продаде имуществото при условия и по ред, определени със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на правосъдието.

(4) Получените приходи от търга постъпват в бюджета на Изпълнителна агенция "Морска администрация".

Последици от неизваждането

Чл. 334. Собственик на потънало имущество, който не е направил заявление или не извади имуществото в срока, предвиден в чл. 330 и 331, загубва правата си над него.

Възнаграждение за случайно извадено имущество

Чл. 335. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, когато потъналото имущество бъде извадено случайно, лицето, което го е извадило, е длъжно да го предаде на най-близкото териториално звено на Изпълнителна агенция "Морска администрация". Това лице има право да получи възнаграждение в размер на 1/3 от стойността на изваденото имущество.

Военно имущество

Чл. 336. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Изваждането на предметите, които са военни имущества, се извършва от компетентните служби на Министерството на отбраната. Когато тези имущества се намират в териториалното море и вътрешните води на Република България, изваждането се извършва съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Изваждане на потънало имущество в забранени за плаване райони

Чл. 337. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Изваждане на имущество, потънало в райони, където в съответствие със законодателството за запазване на държавните граници на Република България е забранено плаването на кораби, се извършва при спазване на разпоредбите на тази глава при условие, че е дадено разрешение за изваждане от Министерството на отбраната.

Отговорност на корабопритежателя

Чл. 337а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) (1) Корабопритежателят е отговорен за разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество.

(2) Корабопритежателят не носи отговорност за разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество, ако докаже, че морското произшествие, довело до потъване на имущество:

1. е резултат на война, размирици, гражданска война, бунт или природно явление от извънреден, неизбежен и непреодолим характер;

2. е възникнало изцяло поради действие или бездействие, извършени с намерение да бъдат причинени щети от трета страна, или

3. е възникнало изцяло поради небрежност или други неправомерни действия на компетентните органи, отговорни за поддръжката на светлините или други навигационни средства, изпълняващи тези функции.

Обхват на обезщетението

Чл. 337б. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) Обезщетението обхваща претърпените загуби до размера на разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество. Обезщетението не може да надхвърля размера на застраховката или друга финансова гаранция, покриваща отговорността на корабопритежателя за разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество.