Един модел за анализ и оценка на средата за сигурност
Проф. двн. Георги Василев Бахчеванов, Нов български университет, София, България, *****@***bg
Изследването на средата за сигурност, анализът и оценката на нейното влияние върху политиката за сигурност на малката държава е една от най-сложните задачи за стратезите. Това е така, защото измененията в средата за сигурност могат да променят кардинално целите на държавата, приетата стратегия или да увеличат риска от евентуален неуспех. Основните въпроси, на които трябва да отговорят стратезите, са: какво да включва това изследване; каква методология да се използва; в каква последователност и в какъв обем да се провежда.
Изследването на средата за сигурност е необходимо да включва широк спектър от проблеми, като например: доминиращите тенденции и изместването на центровете на основните сили в света; критическата неопределеност; икономическата независимост; променящите се потребности вътре в държавите; културните, регионалните и демографските тенденции в развитието; етническите конфликти; изменящият се характер на околната среда; развитието на новите технологии. Всички тези фактори в комплекс с много други проблеми определят средата за сигурност.
Теоретиците на сигурността споделят мнението, че от гледна точка на възможностите за изследване методът на системния инженеринг в най-пълна степен удовлетворява изискванията за комплектност и дълбочина[1]. Този метод се основава на принципите на общата теория на системите и тяхната динамика. Освен това той е свързан със системния анализ и синтез. Прилагането му се аргументира от разбирането, че проблематиката на сигурността обхваща сложни социални феномени, включително най-голямата социална система – тази на международните отношения - и специфичната за всяка държава национална социална система които като цяло, влизат в категорията “големи сложни системи”. Прилагането на системния анализ дава възможност да се осветяват и разглеждат различни свойства на тези системи, техни особености и канали на проявление в различни условия. Така не само анализаторите, а и лицата, вземащи решения, придобиват представа за мащабите на “цялото” и особеностите на “частното”. Чрез системният синтез може да се изследва взаимодействието между актьорите в различните системи, да се прогнозира тяхното поведение и да се предвиждат възможните резултати от използването на различни инструменти на политиката на сигурност в различни ситуации и за постигането на различни цели.
Целта на научното съобщение е да представи на модел за изследване на външната и вътрешна стратегическата среда за сигурност, да обясни основните параметри на този модел и да представи метод за анализ и оценка на стратегическата среда за външна и вътрешна сигурност на малка държава, необходим на политици, политолози и стратези както за дискутиране на отношенията, така и за разработване на стратегии и провеждане на политика на сигурност.
За реализиране на целта е разгледано: основни параметри на модела; същност на анализ на стратегическата среда; методология на оценка на стратегическата среда.
Стратегическата среда включва различни компоненти, които влияят върху националните интереси на малката държава. Това могат да бъдат събития, обстоятелства, обекти и др. Влиянието на средата върху малката държава може да е непосредствено и опосредствено.
В модела стратегическата среда условно е разделена на външна и вътрешна и обща и специфична (таблица 1). Общата среда влияе посредством политическите, икономическите, социалните, технологичните, природните, културните, правните, екологичните и други фактори. Специфичната среда се формира от дейността на съществуващите системи за сигурност и тяхното взаимодействие.
|
В модела стратегическата среда за сигурност се изследва на три нива. Външната среда за сигурност се анализира на глобално, континентално и регионално ниво, а вътрешната съответно на държавата, на обществото и на личността.
Анализът на стратегическата среда изисква изучаване на външните и вътрешните условия с цел определяне на силите и тенденциите, оказващи влияние на националните интереси на малката държава.
Анализът на стратегическата среда (таблица 2) предполага, от една страна, разкриването на предизвикателствата, рисковете и заплахите за националната сигурност, а от друга, определянето на позитивните тенденции, благоприятните възможности и вероятността за успех на провежданата от малката държава политика за национална сигурност.
|
Външната сигурност се заключава в осигуряване на устойчиво положение, при което няма реална заплаха за териториалната цялост и суверенитета на държавата, за нейното национално единство и за коренните й политически, икономически и културни интереси. Тя следва да гарантира националната сигурност на страната на три нива - глобално, европейско и регионално. Външната сигурност е състояние, което в значителна степен генерира вътрешна сигурност. Нещо повече, обстановката след края на Студената война се характеризира с все по-широко отворени граници, в следствие на което вътрешните и външните аспекти на сигурността започват тясно да се преплитат и изключително много да си влияят.
Основните фактори на общата среда за сигурност в глобален, континентален и регионален мащаб обект на модела са: глобалните процеси и тенденции; икономическите, военните социалните, икономическите и информационните аспекти на стратегическата среда за сигурност.
Глобалното равнище на анализ включва актьори и процеси, които имат планетарно поле на приложение и в голяма степен предопределят поведението на тези от по-долните равнища.
Основните актьори, влияещи върху глобалната специфичната среда за сигурност, обект на нашето изследване, са: “велики държави” (САЩ, Русия, Китай и Индия); международни организации (ООН, Движението на необвързаните държави); транснационални неправителствени организации (Движението на антиглобалистите, Грийнпийс); транснационални терористични организации.
Основни процеси от глобалната специфична среда, обект на нашето изследване, са: “размиването” на международната система и отслабване на националната държава; задълбочаване на транснационалната взаимозависимост; трансатлантическото сътрудничество.
Специфичната стратегическа среда се формира от дейността на съществуващите системи за сигурност и тяхното взаимодействие. Анализът на специфичната стратегическата среда предполага изучаване на външните и вътрешните условия за определяне на силите и тенденциите, оказващи влияние на националните интереси и най – вече въпросите засягащи националната сигурност.
Общата среда за вътрешна сигурност се определя преди всичко от нивото на развитие на институциите и обществото. Това означава, че повишаването на вътрешната сигурност е правопропорционално на изграждането на модерна държава с конкурентна икономика, активно гражданско общество и гарантирани права и свободи на отделната личност.
Промените в международната среда и международна роля на малката държава в съвременни условия изискват да се обърне специално внимание на вътрешните аспекти на организацията на държавата, обществото и отделната личност за адекватен отговор на предизвикателствата на глобализиращия се свят.
Специфичната среда за вътрешна сигурност се формира от дейността на основните актьори или субекти на сигурността. Това са тези легитимни, непризнати, но конструктивни или разрушителни фактори, които осъществяват (в една или друга степен) реалната политика на сигурност[2]. Списъкът им може да варира в зависимост от гледната точка и мащабите на държавата, за чиято сигурност става дума. С настъпването на сериозни промени в стратегическата или националната среда на сигурност едни актьори изчезват, други се преобразяват, а трети се появяват като продукт на нови реални процеси. Така с края на Студената война изчезнаха такива актьори като Организацията на държавите от Варшавския договор, СССР и Западноевропейския съюз. С установяването на демокрацията в Източна Европа се формират граждански общества, свободни медии и мощни неправителствени организации, които пряко влияят върху формулирането и осъществяването на политиката на сигурност. Появата на радикални ислямски движения в края на ХХ век доведе до излизането на световната сцена на нов тип актьори – терористични организации с планетарно поле на действие и стратегически цели.
Множеството от актьори, теоретични възгледи, презумпции и допускания в сферата на сигурността определят необходимостта от подреждането им на различни равнища на анализ. За да се прави реалистична и рационална политика на сигурност познаването на актьорите и условията на ситуацията не е достатъчно. Проблемът идва от многостранните въздействия, които те оказват върху системата за сигурност. За облекчаване на наблюдението, анализа и управлението на процесите в специфичната среда за сигурност, равнищата на анализ интегрират актьор, условия и процеси със сходни характеристики и очаквано влияние.
В резултат на описания анализ получаваме списък с показателите за съпоставимост както с предизвикателствата, исковете и заплахите за националната сигурност така и благоприятните възможности пред малката държава за външната среда за сигурност (таблица 3) и вътрешната среда за сигурност (таблица 4).
|
|
Допустимо е да бъдат въвеждани и допълнителни показатели за оценка, които следва да бъдат отнесени към една от групите на първо ниво и развити на по-долните нива съгласно приетата конфигурация.
Основната цел, която си поставяме с решаването на проблема за оценка средата за сигурност на малка държава, е да дефинираме основните характеристики и показатели за съпоставимост на елементите на средата и предложим методика за нейната оценка. Това ще ни позволи: да намерим количествена характеристика на основните елементи и поделементи на средата за сигурност; да ги подредим по важност; да проследим тенденциите на тяхното влияние върху средата за сигурност.
За реализирането на поставената по-горе цел в нашето изследване използваме адаптиран вариант на разработената в ИПИО от ВА “” “Методика за тактико-техническа оценка на въоръжението и техниката”[3], допълнена с метод за определяне на характеристиките от последна инстанция, за които няма количествена оценка.
Методиката “Среда за сигурност” е изградена на базата на следните основни принципи: определяне на критериите за съпоставимост; създаване на хипотетичен модел на показателите и определяне на базовите характеристики до най-ниското йерархични ниво; в качеството на базов параметър се използва този, който притежава екстремална стойност от множеството параметри на всички оценявани елементи; използване на метода на претеглените суми за получаване на количествен показател за оценка; използване на метода на многократното сравняване на двойките критерии, подредени по значимост от група експерти, за получаване на стойностите на тегловните коефициенти, необходими за метода на претеглените суми.
Същността на методиката се състои в разработването на един хипотетичен модел (по-нататък модел), който служи за оценка качеството (среда за сигурност) на един обект (държава). Всеки модел представлява йерархия от критерии, характеристики и показатели, които се свързват с качествата на оценявания обект. Характеристиките и показателите от своя страна се подлагат на сравнение и се подреждат по значимост от експерти и на тази основа за всеки от тях се изчислява теглови коефициент. Обектите (елементите на средата за сигурност) се оценяват съгласно един и същ модел. На всеки оценяван обект (държава) по характеристиките от последна инстанция в йерархията на модела се присвоява количествен показател за оценка. Използва се метод на претеглените суми и за всяка характеристика от йерархията на модела се пресмята количествена оценка. Пресмятането се осъществява в посока от показателите към характеристиките и към върха в йерархията. В резултат за всеки обект (държава) се получава количествен показател, характеризиращ качеството “среда за сигурност” за всяка от изследваните краен брой елементи на средата за сигурност.
Оценката на средата за сигурност (таблица 2) има за цел да ранжира (подреждането) по степен на значимост на показателите на дадено ниво, да установи вероятността за настъпване на определено събитие и степента на неговото въздействие върху системата за национална сигурност на малката държава.
Ранжирането (подреждането) по степен на значимост на показателите на дадено ниво се извършва от експерти. Всеки експерт самостоятелно и независимо попълва резултатите от своето ранжиране в лист за експертна оценка. Информацията, получена от всички експерти, се обобщава в таблица, именувана таблица на показателите.
Определянето на коефициентите на тежест се извършва съвместно за всички характеристики, пряко подчинени на възел от йерархията на модела в определена последователност: съставяне на матрица на ранговете; съставяне на матрица на предпочитанията (вероятностите); преобразуване на матрицата на вероятностите в матрица на нормалните отклонения; определяне на коефициентите на тежест; определяне на относителните величини за всички характеристики; изчисляване на оценките на характеристиките от едно ниво над листата.
Вероятността за настъпване на определено събитие и степента на неговото въздействие върху системата за национална сигурност на малката държава определяме като използваме адаптиран вариант на Матрицата на риска, използвана от правителството на Великобритания при разработването на стратегията си за национална сигурност през 2008 г.[4] .
С цел демонстриране възможностите на методиката е проведено изследване на външната среда за сигурност по два показателя: “Вероятност да настъпи събитието” и “Последствия от настъпване на събитието”. Използвани са реални данни и необходимия брой експерти.
Методиката позволява получаването на два вида резултати: стойности на коефициентите за тежест и оценки на характеристиките за всеки показател.
Стойностите на коефициентите за тежест - Kт (определени на пет нива в съответствие с избраните показатели), вероятностите да настъпи събитието - V и последствията от настъпване на събитието - R за регионални общи заплахи са показани в таблица 5.
|
Предложеният модел позволява определяне и дефиниране на основните характеристики и показатели за съпоставимост на елементите от вътрешната и външната среда за сигурност. Намиране на количествена характеристика на основните елементи и поделементи на средата за сигурност, подреждането им по важност (приоритети и проследяване тенденциите на тяхното влияние върху сигурността на малката държава.
Литература:
1. Венелин Георгиев. Реформи и риск или реформи в риска. Реформите в системата за национална сигурност на Република България. София, Издателство на НБУ, 2014 г.
2. Венелин Георгиев. Съвременен инструментариум за оценяване на военната (външната) сигурност. Съвременен инструментариум за оценяване на сигурността. Анализ на световния и европейския опит. S., Издателски комплекс на УНСС, 2014
3. Георги Бахчеванов. Малката държава в променящата се среда за сигурност. С., ВА, 2007 г.
4. Димитър Йончев. В търсене на сигурността. С., Изток запад, 2014
5. Иван Габровски, н. с. І ст. д-р инж. Ю. Каракънева, н. с. І ст. А. Колев. Методика за оценка по технически и технологични показатели на фирми (организации), кандидатстващи за разработване на Системен проект за изграждане на НСРЛО “свой-чужд”. C.69.165 M. ВА””, ИПИО, 2003;
6. Митко Стойков. Парадигма за трансформация на националната сигурност. С., ВЖ, 2/2008.
7. Михаил Белов, M. Методологические аспекты национальной безопасности России, Москва: ФЦНТП “Безопасность”, 2002;
8. Нено Христов. Хибритните заплахи – новото предизвикателство пред сектора за сигурност. С., Военен журнал 4/2014 стр. 111 -117; виж също H o f f m a n, F. Hybrid Warfare and Challenges, Joint Forces Quarterly, 1st quarter, 2009, pp. 36–37.
9. Национална и международна сигурност. С., ВИ, 2005;
10. Руси Маринов, д. н. "Кризисен мениджмънт-информационни стратегии и Интернет платформи", учебно ръководство/книга, изд. Нов български университет, 2015.
11. Христо Георгиев. Политика на сигурност на РБ в началото на 21 век:теоретични и приложни аспекти. C.,Изд. На НБУ. 2011.
12. Юлияна Каракънева Software Applications Security, Trakia Journal of Sciences, vol.12, N4, 2014.
13. Юлияна Каракънева Регулаторни проблеми на киберсигурността, Годишник на департамент НМС, НБУ, 2014.
14. Юлияна Каракънева. Аспекти на сигурността на информацията в специализирани системи, Годишник на департамент НМС, НБУ, 2015.
[1] Белов, M. Методологические аспекты национальной безопасности России, Москва: ФЦНТП “Безопасность”, 2002;
[2] Национална и международна сигурност. С., ВИ, 2005;
[3] Ст. н.с. ІІ ст. д-р И. Габровски, н. с. І ст. д-р инж. Ю. Каракънева, н. с. І ст. А. Колев. Методика за оценка по технически и технологични показатели на фирми (организации), кандидатстващи за разработване на Системен проект за изграждане на НСРЛО “свой-чужд”. C.69.165 M. ВА””, ИПИО, 2003;
[4] Митко Стойков. Парадигма за трансформация на националната сигурност. С., ВЖ, 2/2008.
