Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 9 )

Водещ: В София може да ви се оправдават, че за това лечение нямало места. Аз съм бил свидетел с инсулт на баба ми. Диспечерката става луда, докато разбере в коя болница има място.

Д-р Петър Москов: Това е обратният вариант. Т. е. единият вариант, по който има спекулация в момента, е дали има така да кажем желани болни от спешна помощ за болниците. Това, което казвате, е свързано с някакви консумативи или нещо. Другият случай е пациенти, които да кажем за болниците са не толкова желани, спешна помощ пък е в ситуацията да го кара от едно място на друго. Има протокол за работа от три месеца, в рамките на който, когато линейката съобразно заповедта на министъра закара в най-близката болница със съответното оборудване и клас на работа пациента и болницата откаже приема му, се разписва протокол от лекаря, дежурен там, от болницата, която отказва и от дежурния от екипа на ЦСМП. Това нещо се предава след това в М3 и от болниците, и от екипите се търси отговорност. Има един такъв случай за последните три месеца.

Водещ: Да чуем и лекарите, които говореха за проблемите в здравеопазването в нашата поредица на Йордан Димитров „Операция 3драве”, която, знаете, бръкна в болниците в малките населени места.

Д-р Иван Димитров: До миналата година в област Шумен нямаше ендокринолог в болнична помощ, имаше единствено във Велики Преслав и ние работехме само най-леката откъм клинична тежест клинична пътека. Т. е. действително тежко болните с диабет влизаха и излизаха от болницата в Шумен с друга диагноза. Отчетено накрая на годината излиза, че диабетиците в областта са изчезнали. Ние не връщаме пациенти, но за да можеш по някакъв начин да получиш финансиране за това, което си свършил, си принуден, казвам, принуден да напишеш друга диагноза. Оттам се изкривява и статистиката, има неверни диагнози по епикризата. Изчезват евтините клинични пътеки за сметка на по-скъпите.

Репортер: И това изчезване ще доведе до още по-голямо изкривяване, така ли?

Д-р Иван Димитров: Естествено, пишат се по-тежки диагнози, за да се вземе по-голямата стойност на клиничната пътека. Не бих обвинил никой от колегите, защото те си търсят финансовия резултат. Явно, че системата, която е въведена, за да може да става финансирането, трябва да се промени, иначе тя ще се срине. Плащането е на ръка в сивия сектор. Около 3 млрд. лева официално се дават допълнително в нашата сфера. Не говоря за официалните дарения, не говоря за избор на екип.

Лекар: София не е България. Трябва да се помисли за населението, което живее и работи в провинцията. Такива малки болници, които в момента държат единствено и само на хора, които са на моите години и повече.

Лекар: Оптимист съм по отношение на това, че младите хора ще се върнат, но ще има един период, в който ще останем без кадри. Сигурно след 10 г. няма да има кой да ни лекува.

Репортер: Имали според вас перспектива за младите лекари в България?

Лекар: Не, според мен не, държавата е тръгнала по една плоскост и няма спиране.

Д-р Димитър Драгийски: Сякаш стоят тук на инат, да покажат, че могат да работят, докато вече наистина нещата не са допрели до пълен срив. Неговата заплата, ако стигне тук при нас, около 900 лева, на фона на неговата 900 лева той е вече с тоста стаж. Над 15 г. сигурно има. Нея я поставете на фона на заплатите на определени господа, които са от порядъка на 60 – 70 000. Това се знае от години наред.

Лекар: Такива провинциални болници, ако трябва да оцелеят, просто трябва да предложат много високо заплащане и възможност за специализация по най-бързия възможен начин на тези млади лекари. Ние имаме желание да и научим. Винаги съм имала желание да им сложа занаята в ръцете. Обаче няма на кого.

Водещ: Да започнем оттам, че болниците, едни са принудени заради липса на специалисти да лекуват едно заболяване като пипат друга диагноза, други пък особено така по-големите болници, те приемат с язва, ама ти я пишат в клиничната пътека по по-скъпата, за повече пари, за да източват касата.

Д-р Петър Москов: Ще разделя отговоря на въпроса ви на вашия репортаж на две части. Първата е, че този начин на мислене и това съобщение всъщност е съобщение за закононарушение. Аз не мога да разбера как така човек пред камерите, това е директор на болница, може да обясни, че в неговата болница пациенти с едно страдание се приемат, пък се пише, че не са с това страдание.

Водещ: Факт е обаче, че се случва масово, министър Москов.

Д-р Петър Москов: Първо, повярвайте ми – не е толкова масово. И второ – това нещо си има своя чалъм да бъде прекратено. Но тук сериозният въпрос на вашия отговор, или ако трябва още малко да се върна. Защото наистина от гледна тока на малките болници, за които вие говорите, това са главно малки общински болници, част от ако щете, усещането за социална сигурност на хората е наличието в тяхното населено място на училище, на детска градина, на болница.

Водещ: И на църква.

Д-р Петър Москов: Ако ги има тези неща, имаш усещането и може би причината да останеш да живееш в мястото, където живееш. Ако ги няма, не си сигурен нито за себе си, нито за децата. На тази база това, което направихме, беше поддържането и валидирането на системата на общинското здравеопазване през параметрите на Националната здравна карта. Второ, за сериозна част от тези болници, общински болници по методиката на М3 има допълнителна субсидия за т. нар. труднодостъпни отдалечени болници, които на базата на протокол Сдружението на общините прави, ние ги финансираме допълнително. Това, което бихме могли да направим. Тук е моментът да кажа, че на мен малко ми омръзна да се занимавам с въпросния директор на чирпанската болница. Не искам да влизам в разговор защо точно. Нека да кажа, че според мен чирпанската болница не е труднодостъпна и не е отдалечена. Ако вашите зрители считат обратното, аз греша. Някак си от едни и съши хора едно и също постоянно нещо е грозно. Но иначе, системата, това, което каза директорът на Велики Преслав, е така. системата на финансиране, начинът на остойностяване е сгрешен и той трябва да се промени. това, което правим в момента, е свързано с ясно остойностяване на различните части от системата, главно на болничното здравеопазване. До момента разговорите между касата, държавата и БЛС са котка в чувал. Колко трябва да бъде цената на една клинична пътека, дали да е 200 лева. едните викат – нека да е 250, другите викат – не, нека да е 220. И за двете числа няма обосновка. Това, което правим в момента, и имаме разговори с БЛС в тази посока, е да отделим безспорното от стойността на всяко едно лечение – било то клинична пътека или нещо друго. Т. е. за лечението на вашата язва, на каквото и а е ваше страдание какъв консуматив, какво лекарство, какво като режийни разходи е нужно. И това е ясно определено като средни стойности. Преговори по това нито с БЛС, нито с каса не би трябвало и не може да има, т. е. колко да бъде цената на медикамента, включена вътре, колко да бъде цената на консуматива, което говорихме с вас, или колко трябва да бъде средната разходна норма за режийните разходи за определен клъстър болници. Това М3 изпълнява своя ангажимент и го остойностява и то е задължителна част от финансирането на определено лечебно заведение. Оттам нататък разговорите и преговорите с БЛС трябва да са съсредоточени върху това какви са възнагражденията на работещите лекари и медицински сестри, санитари и съответно какъв е обемът дейности, които каста трябва да закупи. Това е начинът, по който могат да се изсветлят доходите на лекарите и да е видно, че всъщност голяма част от лекарите в България взимат едно прилично възнаграждение. Твърдя го. Но когато доходите на лекарите не са част от някаква размита форма на заплащане и остнойностяване едно към гьотере на клинична пътека, тогава може да е ясно. Голямата част от възнаграждението на лекаря е свързана с работа в определено ниво болница, определено количество дежурства и Определена допълнителна квалификация, определена по-малка част е свързана с допълнителна негова натовареност или търсене на пациенти – така както е в целия нормален свят. Само България е държавата, в която лекарят работи на ишлеме. Това може да харесва на някой, но то няма нито икономически, нито медицински смисъл, както се вижда. Защото системата се изражда от медицинска в търговска.

Водещ: А проф. Горчев пък надгражда това, което казвате и с желание да работят по възможно най-модерния начин.

Проф. Григор Горчев: Лично мен ме плаши, че вече хората се демотивират, което е най-сериозното. Завършващите медицина колеги, те заминават за Германия, Франция, САЩ, Англия за това, че на тях им се работи модерна хирургия, модерна медицина, общо казано.

Водещ: Това не е само заради високите заплати.

Проф. Григор Горчев: Естествено. Младите хора са много информирани. Искат да се докоснат до съвременната медицина и затова напускат страната. И лично аз смятам, че ние трябва да бъдем много адекватни да правим така, че да задържим младите хора тук. Държавата наистина трябва да помисли в тази връзка. Защото, ето вижте, в Румъния държавата застана зад тази програма по инвазивна хирургия, в Гърция също. Тоест лично аз вече се изморих да се боря. В цял свят, нали, се борят колегите и така да има еднодневна хирургия, която е най-щадяща за пациента, при нас става точно обратното..., де факто я няма. Тоест НЗОК, ето и понеже вие ми зададохте този въпрос, има парадокс, при които досега се прави еднодневна хирургия, при които пациентът трябва да стои един ден и заминава, а сега с НЗОК трябва да стои два дни. Два дни за нещо, което може да стои един ден. Това се казва от НЗОК, видите ли. И това е проблем, който лично аз недоумявам, но това недоумяват и пациентите, разбирате ли. защото болничното лечение, то е скъпото лечение. Ние трябва максимално колкото се може да отделим пациента от болничното лечение, тоест да бъде колкото може вкъщи. Това е проблем.

Водещ: Колко от вашите колеги са станали просто търговци заради системата?