Организация и методи за провеждане на самостоятелно историческо проучване

Организация и методи за провеждане на самостоятелно историческо проучване

Историческото изследване има няколко етапа.

1. Предварителна методическа и теоретическа подготовка по темата.

2. Събиране на информация (документи, разкази, литература, предмети, спомени, анкети и др.) за изследваното явление и за дейности, явления и личности, от които то зависи или се влияе,

3. Обработка и подреждане на събраните факти и сведения (в работни протоколи) и подреждане по хронология и тематика.

4. Описание на историческото минало по определените показатели и подготовка на доклад.

5. Представяне и съхранение на изследването.

Организационна подготовка

1. Изясняване същността на темата и концепцията на изследване като се определят:

-целите и задачите на изследване,

-показателите за анализ,

-историческия период на проучване и се начертае

-план за проучване на документални източници.

Забел.(Препоръчително е да се съгласува с водещия преподавател или научния ръководител)

2. Определяне на организационен план и график за работа (в съответствие с изискванията на катедрата). В плана се предвиждат

-местата за посещение

-срещи със специалисти,

-връзка с институции и организации по събиране на сведения

-време за събиране на сведения.

Сведенията, които ще се събират се намират в:

библиотеки,

архиви,

клубове,

общинска администрация,

спортни деятели и състезатели и др.

При провеждане на посещенията специалистът трябва да има подготвени въпроси и искания за информация съобразно темата и показателите за проучване.

Обикновено те обхващат въпросите за:

-условия и причини за развитие на дейността

-основни цели на организацията или дейността в развитието на телесната култура,

-характер на ръководството и управлението на дейността, общ състав и численост на занимаващите се и др.

-особености на подготовката и дейностите на разглежданата организация или институция,

Представяне на основните специалисти(треньори, учители, деятели, които осъществяват дейността)

-основни изяви свързани с телесната култура,

-развитие на материалните възможности на организацията,

-мястото на дадената дейност и организация в общественото развитие.

3. Определяне на методика за извършване на проучванията (методи за събиране на информация, методи за анализ на информацията). Най-важното в методическата подготовка се свързва с

-Преди всяко изследване е необходимо провеждане на общо теоретическа подготовка (проучване на литература по въпросите, които ще бъдат изследвани за да се определят критерии и стандарти, чрез които ще се правят сравненията на отделните видове анализи и разсъждения),

-Подготовка за събиране и анализ на информация (анкети, проучвания на библиотеки, архиви, интервюта, събиране на предмети, фотоматериали, видеофилми и др.),

- подбор на консултанти, с които да разработва проучването.

4. Изследователят разработва предварително техниките и начините на събиране на сведения. Напр., при провеждането на интервю или анкета, се обмисля и подготвя задълбочено въпросник, по който ще се води разговора, как ще се регистрират дадените сведения, къде, кога и колко ще продължи срещата и др.

Особено необходимо е да се създаде метододика за съхранение на получените материали (документи, снимки, предмети и др.) чрез заснемане/копиране, описание и последователно номериране и подреждане (препоръчително в електронен и документален архивен фонд) за да има единство и еднакъв подход при анализирането на сведенията.

5. Необходимо е да се набавят и подготвят технически средства и пособия за изследователска работа – компютър, видеокамера, звукозаписно устройство и др. регистриране и обработка на събраната информация,

9. Необходимо е да се подготвят и пособия за съхраняване на събраните материали (папки, кутии, пликове, специални сейфове и др. Електронни носители – дискове, подвижна и външна памет и др.),

Извличане на информация от събраните исторически материали

(Исторически анализ)

(документи, звуко и видеозаписи, снимки, предмети, уреди и др.)

Работата с исторически материали изисква:

-  Подготовка на работен протокол за работа с исторически материал. В протокола се нанасят в предварително определени полета и графи сведенията от наблюдението и анализа на материала. Протоколите могат да бъдат разработени във вид на електронни таблици.

Примерен работен протокол за проучване на исторически материали

№	Въпроси и показатели за проучване	Събрани сведения
1	Кога, кой и къде се обработва материала?
2	Кога, къде и при какви обстоятелства е намерен материала?
3	Кой е намерил материала и как е бил съхраняван?
4	В какво състояние е материала?
5	Описание на информацията, която носи материала по основните показатели за анализ.	1 2 3...
6	Описание на информацията, която носи материал по вторични показатели за анализ.	1 2 3...
7	Предназначение на материала
8	Достоверност на материала

При работа с повече исторически материали, те се описват последователно и се представят подредено съобразно историческото време, за което носят сведения.

Обработка на сведенията от работните протоколи

Сведенията от работните протоколи подлежат на допълнителна обработка. Тя дава възможност по всеки показател(признак) на анализа да се събере пълноценна и цялостна информация от всички източни. Едва тогава, въз основа на цялостната информация, изследователят прави опит за възстановяване историческото минало в най-достоверни рамки. Несъмнено, често пъти съществува недостиг от цялостната информация и за това възстановянането на историческото развитие става с помощта на логически методи чрез предполагаеми следствия и сравнения, които установените факти могат да гарантират.

Препоръчително е сведенията получени по всеки показател да бъдат обработвани самостоятелно в отделен вторичен протокол, който разглежда получената информация по показателя отделно. Вторичният протокол може да има следния вид.

Работен протокол за обработка на сведенията по показатели

№	Вид Материали	Данни по пок.1	Данни по пок.2	Данни по пок.3	Данни по пок.4	Данни по пок5.	Данни по пок.6	Данни по пок...
1		- - -	Не	- - - -	не	не	-	не
2		- -	Не	не	не	- - -	-	не
3		Не	- - -	- -	-	не	-	-
...		-	-	- -	-	не	Не	не

Във вътрешните полета може да се нанасят последователно неограничен брой данни, които историческия материал е съхранил по отделния показател. Всяко отделно сведение е отбелязано символично с (-). Уместно е съкратено да се запишат сведенията, които са ценни за изследователя след знака и се уточни хронологията за събраните данни. За по-голяма прегледност, където няма сведенияпо някой от показателите, се записва (не). Въз основа на това може да се прави оценка за стойността на историческия материал.

Данните събрани в такъв тип протокол дават възможност за обзорен преглед върху събраните сведения по време на проучването. Въз основа на това могат да се правят различни сравнения и връзки като с това се извършва допълнително изясняване на историческата картина по темата.

Данните събрани в този протокол, се използват като основа за писменното описание и разказ на факите и развитието по дадения показател и общо за разглеждания проблем. Те се представят последователно в хронологически ред, като при нужда те биват обяснявани или се дават тълкувания за да бъде разбрано значението на случило.

Описание на историческото минало по определените показатели и подготовка на доклад.

След като изследователят е открил и обработил системно интересните и нужни сведения от документите, се пристъпва към изготвянето на текст, в който се представят резултатите от проведеното изследване. Разработката на текста се

Обща постройка на историческия доклад – изследване

В разработването и представянето на една историческа тема съществуват учебни и академични правила, на които би трябвало да се подчиняват и различните исторически материали. За разработката на един доклад по проведено изследване или проблем включва:

І. Въведение

1.  Какво е значението и мотивите за провеждането на изследването по темата.

2.  Изясняване на същината на темата, какъв период от време, каква обществена група или какъв вид проблематика е дадената тема.

3.  Важно е да бъдат определени изследователските цели, задачи и организация и методи на проучвателската работа.

4.  Съвсем накратко може да се посочи кои автори са се постарали да изяснят дадената тема и да се очертаят постиженията и различията в техните схващания според до сега публикуваните и открити изследвания.

5.  Съвсем накратко може да се скицира кои въпроси по дадения проблем или тема ще бъдат разгледани в изложението.

6.  Отбелязва се какъв общ брой документи и материали са открити и се прави преценка до колко те дават възможност да се изясни темата.

ІІ. Изложение

Изложението по отделните глави на материала има следната постройка:

1.  Общо описание на важни обществено политически, икономически и културни събития и процеси, които определят условията и причините за развитието на разглежданите в темата въпроси, свързани с телесната култура през определен период.

2.  Представяне на сведения в историческа последователност по основните показатели за анализ(посочени по-горе - напр. цели, съдържание, организация, методика и материални условия за развитието на телесната култура.

Забел. В зависимост от особеностите на всяка тема или проблем, е редно предварително да бъдат определени показателите (изследователски въпроси, с които се изяснява същността на проблема), по които ще се представя темата.

3.  Представяне на отделни личности и фактори, които определят хода на историческите събития.

4.  Обяснения и бележки, с които представляват характеристики на различните събития взаимоотношения, личности.

5.  Сравнения и обобщения. Които дават възможност да се разкрият най-важните процеси и тенденции, проблеми и противоречия.

ІІІ. Заключение

В заключението се включват следните няколко части:

1.  Определяне на някои основни закономерности и поуки от разгледаните събития и процеси.

2.  Формиране на идеи, лично мнение и оценки на историческото минало и на настоящето от страна на автора.

3.  Определяне проблеми и въпроси, които се пораждат от изученото.

Този план за писмена разработка на историческа тема е препоръчителен при постройката на историческото изложение, което е предмет на обсъждане в процеса на подготовка на специалиста. Би било добре специалистите да търсят наличието на подобна структура на изложение в историческите материали, книги и учебници. Това ще облекчи воденето на записки по време на лекции и семинари, изучаването на материалите и подготовката по исторически проблеми.

Препоръки за представяне на историческа тема

За улеснение на студентите при представянето на различни проблеми с историческо значение, както и подготовката и представянето им на изпит, предлагам следните указания в постройката на изложението и представяне пред комисия или публика:

1.  Обръщение и поздравление на комисията или присъстващите.

2.  Представяне на темата и обяснение на нейното място и значение съобразно повода, по който се прави изложение. Ако темата има исторически характер, се правят определения на времето, в което се разглежда историческия материал.

3.  Изтъкване на изследователските въпроси – цели, задачи показатели, по които се прави анализ и ще се вземе становище при изложението

4.  Кратко съобщение за източниците на информация, които са използвани за подготовка и осветляване на темата.

5.  Представяне на други автори, които са прочвали проблема и същината на техните постижения, както и проблеми, които възникват от тези проучвания.

6.  Последователно разглеждане на изследователските въпроси – показатели/ виж т. 3/ на историческите факти подредени хронологично или последователно в развитие съобразно дадения проблем. След изложението на сведенията по всеки показател, се представят тълкувания, обяснения и мнения по историческите факти последователно за всеки въпрос от автора.

7.  Определяне на характерни черти(особености), които се открояват по темата чрез сравняване с подобни явления и процеси от миналото или други култури.

8.  Представяне на изводи, оценка, лично становище и отношение по повдигнатия проблем от автора.