Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 11 )

Водещ: Тогава още не бяхте ли едно цяло, не го ли предупреждавахте, че е прекалено голям рискът върху подуправителя на БНБ да ляга цялата отговорност?

Йордан Цонев: Такава е европейската практика и практика на ЕЦБ, така че не може да избягаме.

Водещ: Като говорим за миналото, какво прави Христо Бисеров?

Йордан Цонев: Не съм го чувал, не съм го виждал, за съжаление.

Водещ: Казвате „за съжаление“, защо, приятели ли бяхте, бяхте ли близки?

Йордан Цонев: Аз смятам, че и сега го чувствам като приятел, но просто нямаме контакт.

Водещ: А защо нямате контакт?

Йордан Цонев: Той се самоизолира, той така реши.

Водещ: Много приятелства се губят в последно време, Цветан Цветанов каза, че пък не поддържа контакт с Владимира Янева, във всичките разговори, които направихме и след това и след показването на скандала с „опраскването“, вие как ще коментирате тази правосъдна драма?

Йордан Цонев: Аз не съм много вещ в правосъдната система. Там, където съм вещ направих вече моя коментар пред вас.

Водещ: Тук обаче не става и толкова много за правосъдие, господин Цонев, става дума за влияние на политика върху правораздавателните органи. Има ли го този натиск от дългогодишни…

Йордан Цонев: Аз нямам никакво влияние върху правораздавателните органи, не ги познавам дори въпросните съдийки и се занимавам с това, от което разбирам – бюджет, финанси и икономика.

Водещ: Добре, бюджетът, който можем да го обобщим така, че е твърде оптимистичен най-вероятно, заради неслучващите се реформи.

Йордан Цонев: По-скоро, бих казал, че ако не се случат реформите, и ако не се намерят достатъчно адекватни мерки за икономически растеж. Аз предупредих от трибуната на Народното събрание, видях, че после и други анализатори повториха тази теза. Няма да можем да запазим равнището на ниските данъци в следващите 2-3 години.

Водещ: И ще следва наистина увеличаване на данъците в следващите години. За това предупреди и Симеон Дянков в студиото на „Тази сутрин“.

Национални радиа

Мая Манолова ще излезе със становища за корекции на бюджета за здраве за 2016 година

БНР 

Националният омбудсман Мая Манолова ще излезе с общо 4 становища за корекции в законодателния процес и приемането на бюджета за здраве за 2016 година. Едното от тях ще бъде преразглеждане на финансовите лимити на болниците за следващата година. Днес Мая Манолова се срещна с лекарски и пациентски организации, които поставиха своите виждания във връзка със здравната реформа и проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016.

Мая Манолова: Моята тревога е как всички тези промени, които в момента се случват и по законодателен път – през бюджета на здравната каса, промените в закона за здравното осигуряване, подзаконовите нормативни актове, които регламентират удовлетвореността, пакетите, националната здравна карта – как всичко това ще се отрази на обикновения гражданин и на пациента. За мен като омбудсман е притеснителен фактът, че след като здравният пакет беше разделен на основен и допълнителен, лимити ще има и за заболяванията, които са включени в основния пакет. Обещанието за безлимитно лечение по социално значими заболявания без доплащане от пациента със сигурност няма да се случи. Това не се възприема от съсловните организации, от пациентските и от гражданите и трябва да бъде коригирано.

Добричката болница се нуждае спешно от апаратура за хемодиализа

БНР 

Добричката болница се нуждае спешно от апаратура за хемодиализа, алармира изпълнителният директор Трифон Йорданов. Подробностите от кореспондентката ни Гинка Димитрова.

Репортер: Директорът на болницата Трифон Йорданов потвърди, че на 19 септември е направена заявка.

Трифон Йорданов: От министерството на здравеопазването ни поискаха в спешен порядък, в рамките на три дни, да дадем нови спецификации какво желаем за отделение Хемодиализа. Подали сме информация, че имаме нужда от 6 нови апарата с легла и всичко необходимо за подновяване обезпечеността на лечението, което оказваме. Към настоящия момент все още нямаме отговор.

Репортер: Освен за хемодиализа, болницата има нужда и от апарати.

Трифон Йорданов: За клинична лаборатория, апаратура е необходима за реанимация и анестезиология отделението.

Репортер: Доктор Йорданов уточни – тази година е нулева за болницата по отношение на капиталови разходи от страна на здравното министерство. Болницата не е получила никаква целева помощ от община Добрич.

Трифон Йорданов: МБАЛ е неглижирана до голяма степен от местна и от централна власт.

Храмовете няма да плащат такса "смет", реши НС

БНР 

Народните представители отхвърлиха предложението да не се облагат с данък сградите със сертификат за енергийна ефективност, финансирани с публични средства. Молитвените храмове няма да плащат такса смет.

Репортер: Храмовете, молитвените домове и манастирите се освобождават от плащането на такса за битови отпадъци, условие че имотът не се ползва със стопанска цел, която не е свързана с пряката им богослужебна дейност.

Депутатите отхвърлиха много оспорвания данък "градина". Той предвиждаше от догодина собствениците на поземлени имоти, които се намират в строителните граници на населените места и са със статут на земеделска земя, чието предназначение не е променено, да плащат имотен данък. Това обаче няма да се прилага.

Широка дискусия предизвикаха предложения на реформаторите за данъчни облекчения за дарители. След прегласуване с гласовете на ГЕРБ и АБВ отпадна предложението на РБ за данъчно облекчение от 5% за физическите лица, които даряват лично пари за лечение на деца, когато необходимите средства не се покриват изцяло от държавата или държавата не е отпуснала средства за лечението към момента на неговото започване. От Реформаторския блок обосноваха предложението си с това, че сегашния режим, предвиден в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, не обхваща лицата, които искат персонално да дарят за лечение на дете, без да дават парите си в определена институция.

Мартин Димитров подчерта:

„Това намалява стимулите за дарения. Аз искам да даря за конкретно дете и после искам да видя това конкретно дете и резултатите след моето дарение за него. Искам да видя, че е по-добре. Много хора нямат доверие болничните заведения да разпределят тези пари, както те решат.”

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ обясни, че такива възможности за данъчно облекчение за физически лица при дарение има, но разликата е в контрола, който се осъществява през институциите.

Менда Стоянова: Тук има преценка на специалисти, има институционалност правилно да се разпредели това дарение на този, който има реална нужда и доказана нужда от него, а това, което ни се предлага, си остава субективната преценка на дарител и на надарен. Не отваряйте вратата за субективни преценки на лицето А към лицето Б, защото сме се напатили от тези субективни преценки.

Финансовите лимити на болниците, които предстои и догодина да действат в здравеопазването, да бъдат преразгледани

Дарик радио 

Финансовите лимити на болниците, които предстои и догодина да действат в здравеопазването, да бъдат преразгледани. А новите правила, които изолират мнението на лекарското съсловие, когато се определят политиките в здравеопазването, да отпаднат. Това са част от препоръките, които ще отправи към здравните власти националният омбудсман Мая Манолова. Решението? бе взето днес, след няколкочасова дискусия с пациенти, лекари и директори на болници, които изразиха опасения от така провежданите политики за реформиране на системата и от това, че те се правят тихомълком, без обществени дебати. Общопрактикуващите лекари пък изразиха опасение от факта, че се говори за профилактика тогава, когато парите на здравната каса за догодина ще стигнат за профилактичните прегледи едва на половината от населението. Спешните медици от своя страна подчертаха, че не може да се правят реформи преди да се реформира спешната помощ. Още от Димитър Панев.

Репортер: Тричасова дискусия за проблемите в здравеопазването бе организирана от омбудсмана. След като пациенти първи изразиха мнение, че не се прави реформа в здравеопазването, а реставрация, от Българския лекарски съюз определиха като абсолютна грешка тенденциите здравеопазването да бъде управлявано от финансисти и икономисти, коментира д-р Венцислав Грозев, председател на съсловието.

д-р Венцислав Грозев: Да имаш желанието да извадиш съсловните организации от преговорния процес и да оставиш в ръцете на няколко човека да управляват, финансират, насочват – това за мен е абсолютна грешка.

Репортер: Спешните медици припомниха, че не може да се прави едновременно реформа в целия сектор и призоваха промените да започнат от спешната помощ. Професионалистите по здравни грижи припомниха, че се стопяват като уточниха, че само от началото на годината 498 медицински сестри са подали заявления за работа в чужбина. От Сдружението на общопрактикуващите лекари пък добавиха, че не може да се говори за удовлетвореност на пациентите, когато няма пари дори за профилактика. Д-р Николай Брънзалов от сдружението.

д-р Николай Брънзалов: Какво ще питаме пациента каква му е удовлетвореността? Ами той няма удовлетворение. Естествено. В бюджета на Здравната каса като процент обхванати пациенти с профилактични прегледи, които тя може да заплати е някъде около 47%. Е какво ще правим, ако всички ги направим на 100%?

Репортер: След като и директори на частите болници се противопоставиха на реформите, аргументирайки се с твърдението, че те са административно наложени и предложиха да се върне старият закон за народното здраве, защото в него имало повече демокрация, омбудсманът Мая Манолова съобщи, че ще обобщи исканията на лекари и пациенти и ще ги препоръча на здравните власти.