Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 2 )

За капак преди 1-2 години гръмна скандал и с паралелен износ на онкомедикаменти. Твърдеше се, че платени от НЗОК лекарства се изнасят в други европейски страни, където са по-скъпи, а търговецът има двойна печалба - и от нашата каса, и от чуждите търговци. А пациентите, на които е изписано лекарството, получават физиологичен разтвор. "Това с физиологичния разтвор са градски легенди според мен. Не мога да го допусна дори. Никой не го е доказал, а е достатъчно сериозно обвинение, за да бъде проверено и подобаващо санкционирано, ако има основание", смята обаче Евгения Александрова.

Диспансеризация и палиативни грижи

На фона на безконтролно растящите десетки милиони за лекарства, за които никой не може да даде гаранция, че до стотинка са похарчени по целесъобразност, съдбата на хората след активното лечение и особено на тези, които имат нужда от палиативни грижи, е ужасяваща. Тези грижи, заедно със задължителното за всеки онкоболен диспансерно наблюдение са далеч по-евтини и вероятно по тази причина - зле осигурени. Прекалено често терминално болни и близките им трябва да се оправят сами във враждебна система, която не проявява никакъв интерес към тях.

Списъкът с лекарствата, които поема здравната каса, постоянно се мени - плащани до вчера лекарства вече не са безплатни, търсенето на най-ниска цена води до доплащане на препарати, които не са най-евтини. От няколко месеца например касата не плаща едни от най-ползваните обезболяващи - пластирите, и пациентите трябва да си ги купуват сами. Което обезсмисля идеята за диспансеризацията на болните, т. е. воденето им на отчет към лечебно заведение, с осигурени периодично прегледи и изследвания за хора в ремисия, или обезболяващи за хора в късни стадии с метастази. "Здравите" диспансерни постоянно трябва да си плащат за изследвания, защото, например, лекуващият лекар не се доверява на апаратурата в собственото си лечебно заведение. "Болните" пък или получават осигурените от НЗОК безплатни обезболяващи с тежки странични ефекти, или си плащат за пластири.

Най-чудовищното обаче е запазено за накрая - палиативните грижи. Пътеката е едва 10 дни, често по нея се влиза с връзки и молби. Когато изтекат 10-те дни всеки се оправя както може. По данни на здравната каса през 2014 г. по пътеката за палиативни грижи са отчетени 2578 случая на 2010 души, през 2015 г. случаите са 2717 за 2114 болни. Т. е. има единици пациенти, които успяват някак си да изкарат в болница повече от 10-те дни. Данните на Националния център по обществено здраве обаче са за 18 110 починали от рак през 2014 г. и 18 020 през 2015 г. Не всички случаи стигат до нужда от пътеката по палиативни грижи, но разликата между приетите в болница и починалите е достатъчно красноречива. За близките на хора в терминален стадий прекалено често остава единствена възможността да наемат жена или да настанят болния в хоспис, тъй като той има нужда от специализирани грижи, които те не могат да осигурят сами. Грижата в хосписите обаче не се плаща от държавата и на хората се налага да плащат цени от сорта на 50-90 лв. дневно.

"Чувала съм потресаващия разказ на една управителка на болница за терминален пациент, когото линейката буквално изсипала в безпомощно състояние пред вратата на здравното заведение и отпрашила, за да не го върнат. Имаме проблем с болката и това е факт. Нито един законов текст не визира проблема болка, благодарение на което тя остава встрани от вниманието на всички, освен на пациента... Тук трябва промяна, включително законова. Според дефиницията на СЗО грижата за пациентите с рак започва от профилактиката, минава през диагностика, активно лечение, проследяване и свършва с палиативни грижи. Неприемливо е да отхвърлим този ангажимент при всички инвестиции за модернизиране и повишаване ефективността на лечебните процеси", казва Евгения Александрова. Тя припомня, че в цялата държавна мрежа за организирана онкологична помощ има само един специализиран ценър за борба с болката и палиативни грижи и той е в онкодиспансера във Враца.

"Това граничи с абсурд. Защо никой в държавно делигираната и финансово осигурена онкологична помощ не иска да се грижи за пациентите на края на пътя им? Може ли пациентът да е "предпочитан" само по един критерий - парите, които касата ще плати за неговото лечение? Защо пътеката за палиативни грижи не е адекватно остойностена, това е тежък и уважителен труд на лекари и медицински сестри? Колко хуманна е една здравна система, щом оставя хората да вият от непреодолима болка зад затворените врати на болниците?", пита Александрова.

НЗОК плаща под 1 милион лева годишно по пътеката за палиативни грижи. За тази година разходът за лекарства гони 280 милиона лева. Скотска държава.

В 7 сектора заплатата надхвърля 1000 лв.

Цветан Петров

Сега стр. 1 

В 7 икономически дейности у нас средната заплата вече е над 1000 лв. Новият сектор в тази група е здравеопазването, където средното възнаграждение през второто тримесечие на 2016 г. вече е 1011 лв., показват данни на НСИ.

В един сектор работещите са със средна заплата над 2000 лв. - далекосъобщения и създаване и разпространение на информация и творчески продукти. Тук средно през второто тримесечие са получавали 2158 лв. Традиционно високо платени са наетите във финансови и застрахователни дейности и енергетиката - съответно 1764 лв. и 1647 лв. Добро на общия фон е заплащането в сектор "Професионални дейности и научни изследвания" - 1351 лв. От тази година в групата над 1000 лв. е и сектор "Държавно управление", където средно се вземат 1066 лв.

В 7 сектора заплатата надхвърля 1000 лв.

Националната статистика отчете 9.5% ръст на възнагражденията в здравеопазването

Цветан Петров

Сега стр. 3 

В седем икономически дейности у нас средната заплата вече надхвърля 1000 лв. Новият сектор в тази група е здравеопазването, където средното възнаграждение е прехвърлило "заветната" граница през второто тримесечие на тази година и вече е 1011 лв., показват данни на националната статистика. Увеличението спрямо същия период на миналата година е 9.5%.

Друго голямо съсловие - учителското, продължава да бъде под средната работна заплата за страната, която за периода април-юни е 946 лв. (с 24 лв. повече спрямо предходното тримесечие и с 67 лв. повече спрямо второто тримесечие на 2015 г.). В сектор "Образование" средните възнаграждения са 893 лв., като увеличението спрямо предходните 3 месеца е 55 лв., или 6.6%. Макар и невисоко, то нарежда учителите в Топ 3 с най-голям ръст спрямо първото тримесечие. На годишна база в челната тройка са служителите в секторите "Операции с недвижими имоти" (10.9%), "Преработваща промишленост" (10.6%) и "Хуманно здравеопазване и социална работа" (9.5%).

В един-единствен сектор работещите могат да се похвалят със средна заплата над 2000 лв. - далекосъобщения и създаване и разпространение на информация и творчески продукти. Тук средно през второто тримесечие са получавали 2158 лв., докато година по-рано възнаграждението е било 1974 лв. Традиционно високо платени са наетите във финансови и застрахователни дейности и енергетиката - съответно 1764 лв. и 1647 лв. Добро на общия фон е заплащането в сектор "Професионални дейности и научни изследвания" - 1351 лв. От тази година в групата над 1000 лв. е и сектор "Държавно управление", където средно се вземат 1066 лв.

На другия край на заплатите са "обичайните заподозрени". В хотелиерството и ресторантьорството средното заплащане е едва 594 лв. - опасно близо до минималната заплата, която без добавки за клас и пр. е 420 лв. 725 лв. вземат заетите в административни и спомагателни дейности. В строителството средната заплата за второто тримесечие е 764 лв., а в селското стопанство - 773 лв.

Тази година отново се наблюдава тенденцията в обществения сектор заплащането да се покачва с по-бързи темпове от заплатите в частните фирми. През второто тримесечие заплатите, покривани от бюджета, са се увеличили средно с 39 лв. (около 4%) до 975 лв., докато в частния скокът е само с 20 лв. (около 2%) до 937 лв. На годишна база обаче динамиката е обратна - спрямо второто тримесечие на 2015 г. средната заплата в обществения сектор нараства с 6.3%, а в частния - с 8.1%.

РАБОТНА СИЛА

Като цяло очаквано за сезона повече хора са намерили работа през второто тримесечие спрямо първото. От края на март до края на юни средният брой на наетите лица се е увеличил с повече от 76 хил. души. Най-много са били наетите в сферата на хотелиерството и ресторантьорството. Там работа са започнали над 51 хил. души. На второ място по осигуряване на работа е сферата на селското, горското и рибното стопанство, където са постъпили 6814 души. Макар образованието да е на трето място по ръст на средното трудово възнаграждение, най-голям е отливът на кадри именно в този сектор. Броят на наетите в тази сфера в края на март тази година е бил с 5029 души повече, отколкото в края на юни тази година. На годишна база от края на юни 2015 г. до края на юни 2016 г. броят на работещите у нас се е увеличил с 46 107 души и е бил 2 356 590. Колкото и да се кълнат управляващите, че държавната администрация намалява, статистиката отчита друго - в сектор "Държавно управление" работещите се увеличават, макар и не с много - от 112 952 през януари на 113 100 през юни.

НАП си търси 17 млн. лв. данък от 21 000 граждани

Сред длъжниците има популярни звезди, лекари и адвокати

Йоана Петрова

Сега стр. 5 

21 000 българи закъсняват с плащането на данъка върху доходите си, съобщи приходната агенция. Делът на невнеслите навреме дължимите суми не е голям, като с годините намалява, изтъкват от приходната агенция. През тази данъчна кампания суми е следвало да довнасят близо 500 000 българи от общо около 600 000 подали декларация, като едва 21 000 не са го направили в срок.

В момента НАП им отправя последно предупреждение по телефона. Хората имат 2 седмици за внасяне на парите, след което инспекторите на приходната агенция ще пристъпят към запор на заплати или имущество за събиране на парите по принудителен път. Общият размер на неплатения данък върху доходите по данъчни декларации на граждани е 17 млн. лв. заедно с изтеклите лихви, уточняват от НАП.