Закон за изменение и допълнение на закона за устройство на територията

ПРОЕКТ

ЗАКОН

ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА

ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА

Обн,. ДВ, бр. 1 от 2001г., изм., бр. 41 и 111 от 2001г., бр. 43 от 2002г., бр. 20, 65 и 107 от 2003г., бр. 36 и 65 от 2004г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 82, 106, 108 от 2006г., бр. 41 и 61 от 2007г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008г., бр. 6, 17 и 19 от 2009 г.

§ 0. В чл. 5, ал. 1, изречение второ се заменя с „Право на участие в конкурса имат само архитекти, които са имали ефективна пълна проектантска правоспособност в продължение най-малко на четири години, или са работили в общинска или централна администрация, свързана с ТСУ, най-малко четири години, или най-малко шест години общо за двете дейности.

Мотиви: 1. Не е редно да са какви да е лица. Трябва да са архитекти.

2. Нормалното законово изискване за заемане на такъв отговорен пост е поне шест години стаж. Нормалното законово изискване за признаване на пълна проектантска правоспособност по ЗКАИИП допуска само две години стаж в проектантско бюро. Не е редно лице с такъв малък стаж да бъде подлагано на натоварванията в администрацията.

3. Няма никаква логика пред бъдещия главен архитект да се поставя изискване за проектантска компетентност, още по-малко за наличие на ефективна пълна проектантска правоспособност. Това автоматично елиминира всеки сегашен архитект, работещ в администрация, който не се е регистрирал като член на КАБ. Съдържанието на работата на главния архитект не е свързано с проектиране – още повече в светлината на сега предлаганото отпадане на одобряването на инвестиционни проекти. Респективно условията за подбор на кандидати в конкурса са свързани главно с умения за работа с хора, административен капацитет и познаване на нормативите, а не с прилагането на тези нормативи в проектиране, представляващо частна стопанска дейност.

4. Принципно недопустимо е съвместяването на проектиране и одобряване. Това е конфликт на интереси. Той води до монополизиране на проектантската дейност в предоставената община – пряко или чрез свързани лица - с цел икономическа реализация на разполагаемата власт. Щом предпочита да е главен архитект, няма да проектира. Когато спре да бъде главен архитект, ще може пак да си е проектант. Не и едновременно. Това изисква прередактиране на условията за признаване на пълна проектантска правоспособност по ЗКАИИП с оглед елиминирането на конфликтите на интереси.

§ 1. В чл. 6 се създава ал. 5:

„(5) В експертните съвети по устройство на територията се включват и представители на Министерството на извънредните ситуации.”.

Предложението да отпадне.

Мотиви: 1. Няма вече такова министерство.

2. Необходимите експерти са обхванати принципно в ал. 4.

§ 2. В чл. 7 след думите „горски територии” се добавя „територии на транспорта, територии заети от води и водни площи,”.

§ 3. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 4 думите „водоизточници със санитарно-охранителните им зони, водни площи” се заличават;

2. създават се т. 6 и 7:

„6. в територии на техническата инфраструктура – за пътища (републикански и местни), железопътна инфраструктура, пристанища, летища и летищни площадки, въжени линии за превоз на хора или товари, енергоснабдителни мрежи и съоръжения, мрежи и съоръжения за газоснабдяване, канализационни и водоснабдителни системи, с прилежащите им площи и сервитути, водоизточници за питейно-битово водоснабдяване и на минерални води, с техните санитарно-охранителни зони;

7. в територии, заети от води и водни площи – за реки, езера, язовири, за вътрешните морски води и териториалното море.”

§ 4. В чл. 12, ал. 2 след думите „подробен устройствен план” се добавя „придружен задължително с планове и схеми по чл. 108, ал. 2 и ал. 3”.

Предложението да отпадне.

Мотиви: Систематичното място за конкретизиране на съдържанието на плана и схемите към него си е пряко в чл. 108 и следващите. Отделно от това планове с ограничен обхват до един квартал, разположен в рамките на населено място, нямат нужда от такива схеми – те вече са изработени за предходния план в по-голям обхват и парцелите са с осигурено захранване.

В сегашния текст думата „специален” да отпадне. Вариант: Думите „това се изисква по реда на специален закон” да се заменят с „теренът не е предназначен за застрояване преди искането за съставяне на ПУП”.

Мотиви: „Специален” означава „друг закон извън ЗУТ”. Това изключва от условието самия ЗУТ. Да се поясни изрично, че условието е в сила по отношение на терени по чл. 8, т. 2, 3 или 4, които са извън границите на населено място и не представляват терен за застрояване, та затова се налага промяна на предназначението им в терени за застрояване по смисъла на чл. 8, т. 1.

Вариант – ал. 2 да стане: „2. Застрояване в терен по чл. 8, т. 1 се допуска само ако е предвидено във влязъл в сила подробен устройствен план в съответствие с този закон.” В ал. 3 да се добави ново изречение първо: „Застрояване в терен по чл. 8, т. 2, 3 или 4 се допуска само след промяна на предназначението му от терен без застрояване в терен за застрояване и след влизане в сила на ПУП.”

§ 5. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:

1. Ал. 3 се изменя така:

„(3) Специфичните правила и нормативи по ал. 2 се приемат от Националния експертен съвет по предложение на общинския съвет (общинските съвети) и се одобряват заедно с устройствения план от компетентния орган.”

2. Създава се ал. 7:

„(7) С цел предотвратяване или намаляване на вредните последици от бедствия и улесняване на защитата и провеждането на спасителните операции, при устройството на територията, строителството и експлоатацията на съоръженията и инфраструктурата се прилагат мерки, определени с наредба на Министерския съвет по чл. 10, ал. 2 от Закона за защита при бедствия.”.

§ 6. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Регулационните линии по ал. 3 стават граници на поземлените имоти, когато подробният устройствен план се приложи по отношение на регулацията.”

Да се въведе добре изяснен регламент за това, че не е задължително новите регулационни граници да следват стриктно заварените имотни граници, а е допустимо изправянето им при поносима степен на взаимна компенсация, с оглед осигуряване на нормални условия за бъдещото застрояване.

Мотиви: Липсата на такъв регламент сега води до това, че геодезическата даденост диктува границите на парцела (упи). Така начупените очертания заварените имоти започват да затормозяват по-важното от тях бъдещо строителство, заради което се прави парцелът, а геодезистите диктуват на архитектите каква сграда да се построи в имота. Разбира се, собствениците си имат правото да възразят в рамките на процедурата, ако си харесват повече кривите граници.

2. Създава се ал. 6:

„(6) Урегулираните поземлени имоти запазват идентификатора на поземления имот по кадастралната карта или получават нов при условията и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.”

§ 7. В чл. 15 ал. 7 след думите „ал. 3, 4 или 5” се поставя запетая и се добавя „и нанасяне на промените в кадастъра”.

§ 8. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:

1.  В ал. 1, изречение второ след думата „прехвърлят” се добавя „безвъзмездно”, а след думите „определена с плана” се добавя „еднаква за всички имоти”;

Да отпадне предложението за втората добавка „еднаква за всички имоти”.

Мотиви: 1. Това практически е невъзможно. Който не е правил парцели на мястото на бивши лозя, не знае за какво става въпрос.

2. Предложената първа добавка обезсмисля втората. След като ще е безвъзмездно, защо ще се гони характерната за социализма уравниловка? Достатъчно е това, че вече е въведена горна граница на безвъзмездното – до рамките на 25 % от имота. Това означава, че от всеки имот поотделно ще може да се отнеме някаква част, не по-голяма от 25 %, необходима за общи терени – улици, паркове, обществени сгради – която се дължи в полза на общината безвъзмедно. Ако от някой имот се наложи да се отнеме повече, то ще се заплаща. Така направеното предложение влиза в противоречие с текста на самия член – ще води до обезщетяване и на площи под границата от 25 % безвъзмездно.

2.  Ал. 2 се изменя така:

„(2) Когато процентната част по ал. 1 е различна за отделните имоти, се определя средна процентна част за всички имоти. За площта, съответстваща на разликата между процентната част от площта на поземления имот и средната процентна част за всички имоти, се заплаща от общината на собственика на поземления имот, когато процентната част за имота му е по-голяма от средната, съответно собственикът на поземления имот заплаща на общината, когато процентната част е по-малка от средната. Дължимото обезщетение се определя с решение на комисията по чл. 210 и се вписва в заповедта по ал. 5.”

Това предложение да отпадне.

Мотиви: 1. Както по предходното предложение.

2.Сегашният текст на ал. 2 е задължителен. Не може да отпада.

3.  В ал. 4, изречение първо, думите „В случаите по ал. 1 на всеки собственик на поземлен имот общината определя” се заменят със „С плана по ал. 1 на всеки собственик на поземлен имот се определя”, а изречение трето се заличава;

Думите „на всеки собственик на поземлен имот” да се заменят с „за всеки от заварените имоти”.

Мотиви: Имотите в общия случай имат по много собственици. Дори и да нямат, когато прочетат този текст, веднага ще се разроят и ще поискат по десетина парцела за всеки двор. Нормалното е да се осигури парцел срещу двор, макар и площите им да не са едно към едно.

4. В ал. 5, изречение трето се заличава.

5. Създава се нова ал. 6:

„(6) Заповедта по ал. 5 заедно с решението по ал. 2 се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс и може да се обжалва по реда на чл. 215. Заповедта влиза в сила след изплащане на дължимите обезщетения по ал. 2. Влязлата в сила заповед, придружена със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху новообразувания урегулиран поземлен имот.”.

6. Съществуващата ал. 6 става ал. 7 и в нея думата „Ипотеките” се заменя с Вещните тежести”

7. Съществуващата ал. 7 става ал. 8 и се изменя така:

„(8) В 7-дневен срок от влизане в сила на заповедта по ал. 5 и 6 копие от нея се изпраща на службата по вписванията, а копие от одобрения план по ал. 1 - на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - за служебно вписване в имотния регистър и нанасяне в кадастъра. С нанасянето в кадастъра планът се счита за приложен.”

Въпрос: Какво става със сегашния текст на ал. 7? Нека да е ал. 8.

§ 9. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:

1.  Ал. 3 се отменя.

Ал. 3 да не се отменя. В нея думите „ се приема за равна на допустимата” да се заменят със „се приема за допустима”.

Мотиви: Съществуващият текст дава изключително полезна свобода на проектиране на сгради, по-малки от максимално допустимия обем, определен според нормативните височини и отстояния. Резонно е всяка сграда, по-малка от максимално допустимата, да бъде по презумпция допустима. Право на избор на проектанта е, ако собственикът не иска да напълни целия възможен обем със сграда, да прецени коя точно част от допустимото да оползотвори. Достатъчно е в разрези и фасади да покаже, че сградата е по-малка от този максимален допустим обем.

2. Създава се ал. 4:

„(4) При наклонени терени сградите могат да бъдат с различни височини по отделните фасади, определени с влязъл в сила подробен устройствен план и в съответствие с плановете за вертикално планиране и план-схеми за комуникационно–транспортната мрежа, без да се нарушава установения за устройствената зона характер на застрояване, за всяка фасада.”

Думите „При наклонени терени” да отпаднат от предложението.

Мотиви: Всеки терен е наклонен. Ако се намери абсолютно равен терен, той по условие е непригоден за застрояване заради липсата на условия за естествено оттичане на водите. Затова за нормални жилищни терени се избират зони с естествен наклон 2-5 %. Така или иначе всяка фасада си има своя собствена средна кота терен, различна от котите на останалите фасади. От тази нейна си средна кота терен се вдига допустимата за тази фасада височина, която също нищо не пречи да е различна от височините на останалите фасади, и оттам под ъгъл 45 градуса следва таванската зона. Така системата, въведена с чл. 24, води до определяне на допустимия за застрояване обем по всяка от фасадите поотделно. Всяка фасада си има своя средна кота терен, своя височина и своя кота корниз. Максималната кота било естествено следва да е на 4,50 м над максималната кота корниз измежду четирите (или повече) фасади.

§ 10. В чл. 27, ал. 2 след думите „най-малко на 2 м” се поставя запетая и се добавя „когато ъгълът на пресичане е равен или по-малък от 90 градуса”.

Мотиви против: Очевидната цел на този текст е да осигури видимост за превозните средства по кръстовището. Само че той въвежда забрана само за основното застрояване над първия етаж, което и без това не пречи на шофьорите. Пречи партерът, който, като представлява допълващо застрояване, може да излиза извън очертанията на основното. Предполагаемият смисъл на този текст е да се осигури свободен от сграда триъгълник при кръстовището. Само че като геометрично място на точки води до четвърт кръг с радиус 2 м. Което е безсмислено и трудно осъществимо, особено в контекста на издатините пред него. Предложение – самият парцел да е отрязан в ъгъла още като предвиждане на регулацията. Това ще позволи и по-нормален радиус на завиване по улицата при тесни тротоари.

Чл. 28 да стане: С работен устройствен план или с инвестиционен проект, когато няма РУП, може да се определят различни линии на застрояване за първия надземен етаж и за етажите на основното застрояване над него. В този случай първият етаж се подчинява на нормите за отстояния като за допълващо застрояване, а по-горните – на нормите за отстояния, валидни за височината на сградата по всяка фасада поотделно.

Мотиви: Двойнствеността на сегашния текст на закона позволява въвеждането на два, три и повече комплекта линии на основното застрояване по горните етажи. Включително и по смисъла на тълкувателните отговори на МРРБ. Това води до презастрояване с преболадаваща форма на пагода или торта, в угода на строителните предприемачи, силно увреждащо естетизацията на градската среда и затрудняващо конструкцията на сградите. От полза както за обществения интерес, така и за качеството на масовата архитектура, би било сградите да възвърнат обичайния си прав строен силует. Това ще стане при една единствена кота корниз за всяка от фасадите.

§ 11. В чл. 31, ал. 5 се изменя така:

„(5) Нормативите за разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се прилагат за сгради с дълбочина до 14м. За частта от сградата с по-голяма дълбочина към разстоянията до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се добавя 30 на сто от увеличената дълбочина. В урегулиран имот с лице към две улици (ъглов урегулиран имот) разстоянията за дълбочината над 14м се увеличават, докато достигнат стойност с 2м по-голяма от норматива за разстояние до странична граница по ал. 1 и 2.”.

Браво за този текст!!! Досега имаше двусмислие. Още по-добър вариант:

„(5) Нормативите за разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се прилагат за сгради и за части от сгради с дълбочина до 16 м. За частите от сградата, надвишаващи дълбочина 16 м, към разстоянията до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се добавя 30 на сто от увеличената дълбочина, докато достигнат стойност с до 2 м по-голяма от норматива за разстояние до странична граница по ал. 1 и 2.”.

Мотиви: Това да стане всеобща норма за всеки парцел, а не само за ъгловите. Така ще се постигне единно третиране на застрояването при универсална норма. Освен това, ако парцелът позволява сградата е да речем 35 м дълга, сиреч дълбока, надвишението над 14 м ще е 21 м, следователно по предложената норма тя трябва да отстъпи допълнително на още по 6,30 м от двете си страни.

Числото 14 да се замени с числото 16. 14 м е остатък от старите времена по ЗТСУ, когато това беше максимално допустимата дълбочина на застрояване. Сега вече тя е 16 м. По тази причина сграда с дълбочина, по-голяма от 16 м, а не от 14 м, следва да се счита за извънредна, и да изисква въвеждане на специален режим. Това ще опрости максимално проектирането и контрола на обичайните сгради с дълбочина 16 м, които ще са си правоъгълни, а не трапецовидни.

§ 12. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „височината на жилищните сгради” се заменят с „височината на сградата, разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване.”

2. В ал. 2 изречение второ се заличава.

Да не се заличава.

Мотиви: Виж коментара на следващата алинея, свързана с тази.

3. Ал. 3 се изменя така:

„(3) При наклонен терен разстоянието по ал. 1 и 2 се увеличава или намалява с разликата между средните нива на прилежащия терен при двете сгради, в зависимост от посоката на наклона спрямо по-благоприятната посока за ослънчаване.”

Да не се променя. Текстът да остане на старото си място в ал. 2

Мотиви: Предложението води до прехвърляне на норма, валидна сега само за отстояния през дъно, и към отстояния през улица. То е безсмислено, доколкото само ще усложни доказателствената част, без да дава резултат. От една страна двата тротоара на улицата по начало са на приблизително равни коти, освен при екстремни ситуации. От друга страна така или иначе партерът на отсрещната сграда в обичайния случай е търговски и височината на сградата се съобразява с нивото на пода на първия жилищен етаж, а не с котата на тротоара – виж предложението по следващата алинея.

4. Създава се ал. 4:

„(4) Височината на жилищна сграда, разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване, може да се завиши с височината на първия и следващите нежилищни етажи на засенчената сграда, при спазване на установените с подробния устройствен план показатели по чл. 18.”

Да отпадне думата „жилищна”. Да отпаднат думите „и следващите”.

Мотиви: В противен случай всяка нежилищна или смесена сграда може да бъде произволно висока, включително и тези по новопредложения режим на свръхвисоки сгради над 45 м, тъй като за тях няма да има норма за отстояние нито спрямо жилищна сграда, нито спрямо нежилищна – виж противоречие с предложението по следващия параграф. Всяка сграда, без оглед на съдържанието си, ако засенчва жилищна сграда, трябва да се съобразява с правата на обитателите. Извън това не е ли редно това да важи не само за жилищна сграда, а и за нормите за отстояния между произволни сгради, разположени в жилищна зона извън централната градска част, с оглед създаване на благоприятна санитарна среда в уличното пространство? Специално за централни градски части, в които живеещите са се съгласили на по-ниска степен на санитарен комфорт в замяна на функционалното удобство на ползване на центъра, отстоянията могат да бъдат и по-малки, а височините – естествено по-големи.

§ 13. В чл. 35 се създава ал. 3:

„(3) Сградите за обществено обслужване в центровете на много големите, големите и средните градове, нямат ограничения по отношение на височината, но при спазване на изискуемите отстояния от жилищни сгради, детски заведения, учебни заведения и лечебни заведения за болнична помощ, на противопожарните изисквания и на изискванията на наредбата по чл. 13, ал. 7. В тези случаи, при сгради с височина над 45 м, виза за инвестиционно проектиране се издава въз основа на работен устройствен план, одобрен от съответния общински съвет.”

Преди думите „работен устройствен план” да се добави „влязъл в сила”, а думите след „работен устройствен план” да отпаднат.

Мотиви: Съгласно чл. 129, ал. 2 работният устройствен план се одобрява със заповед на кмета, а не с решение на общинския съвет.

§ 14. В чл. 36, ал. 4 думите „в централните части на градовете” се заличават.

След думата „масивни” да се добави „, построени са преди 1973 г”.

Мотиви: Нормата следва да създава отклонение само по отношение на стари сгради, които са били построени по предходен режим и не отговарят на сегашните изисквания, но се търпят по други съображения. По текста на ЗТСУ предходен режим беше този отпреди 1958 г. По текста на ЗУТ предходен е режимът отпреди ЗТСУ. В противен случай всяка новопостроена сграда автоматично влиза в условията на този член, позволяващи съседната да е на една трета по-близо, или с една трета по-висока.

§ 15. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 5 след думите „жилищна сграда” се добавят думите „с изключение на обектите по ал. 9”;

2. Създава се ал. 9:

„(9) Предназначението на подземни и надземни паркинги и гаражи в съществуващи сгради не може да се променя.”

§ 16. В чл. 41, ал. 2 накрая на изречение второ се поставя запетая и се добавя „която се съобщава на собствениците на съседните поземлени имоти, по границите на които се разполагат постройките”.

Има разминаване с действащия текст. Вероятно става въпрос за визата по изречение първо. Ако това е така, то приравнява визата на ПУП и изисква процедура като за ПУП. Тогава защо да не се състави и обяви направо ПУП? Думите „свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания имот или” да отпаднат, а накрая да се добави „въз основа на декларация за взаимно съгласие от собствениците на двата имота”.

Мотиви: Допълващото застрояване не е задължителен елемент на ПУП. В ПУП се нанасят линиите на основното застрояване. Има си чиста норма за допълващо застрояване – 3 м от съседа (в общия случай), която се следи достатъчно лесно. Това, че в ПУП не е било предвидено допълващо застрояване на място, разположено на три или повече метра от съседа, а е предвидено в инвестиционния проект, с нищо не застрашава интересите нито на съседа, нито на администрацията, та да се налага въвеждане на тежък режим. Отделно от това партерът на самата сграда на основното застрояване, като представлява по същество допълващо застрояване и има правото да е с различни очертания от тези на основното, няма защо тези различни очертания да са били предварително стриктно предвидени в действащия ПУП, та с това да е разрешено на проектанта да се възползва от възможността, дадена му по закона, а ако не са били, това да му бъде изрично разрешавано от главния архитект чрез виза. Проста норма 3 м. По начало свободното застрояване, основно или допълващо, ако се подчинява на нормите в чист вид, няма нужда от виза.

§ 17. В чл. 42 се създават ал. 5 и 6:

„(5) Подземни постройки, с превишение до 0,30 м над прилежащия терен, могат да се разполагат до границите на урегулирания поземлен имот, но без да се допуска намаляване на минимално изискуемия процент озеленена площ.”

Думите „до 0,30 м” да се заменят с „до 0,60 м”.

Мотиви: Това е нормата за плътна част от ограда, която очевидно с нищо не пречи на съседа. Извън това при нормален наклон 5 % и ширина на парцела 15 м денивелацията е 0,75 м, което е повече от два пъти по 0,30. Къде трябва да си разположи плочата на двора средният парцел, та да е спазил едновременно и двете ограничения от по 0,30 м?

(6) Когато постройките по ал. 5 не са предвидени с действащия подробен устройствен план, те се допускат от главния архитект на общината при спазване на правилата и нормативите за съответната устройствена зона с виза за проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ, която се съобщава на собствениците на съседните поземлени имоти, по границите на които се разполагат постройките.”

Да отпадне.

Мотиви: Подземното застрояване не е и при никакви условия не следва да бъде допускано да става елемент на подробния устройствен план!!! Дали даден собственик ще си застроява подземно целият двор или някаква част от него, това по никакъв начин не нарушава нито правата на съседите, нито каквито и да са норми за отстояния. Абсурдно е да се въвежда идеята, че подземното застрояване също подлежи на нормиране като височина, като някакъв надземен застроен обем, който засенчва съседа – нали е подземно!!! Тя води със себе си до задължителност на предварително предвиждане на очертанията на това подземно застрояване в ПУП, до задължителност на прилагането на това подземно допълващо застрояване, независимо от интересите на собственика на имота, и на забрана за отклоняване на точните очертания на сградата в инвестиционния проект от тези, заложени в ПУП. Стигна се дори до видиотяването подземното застрояване, стигащо до самата граница, да се третира като „свързано”, та само заради него да се прави РУП, защото били повече от три свързани сгради, и да се иска определяне на коти корниз (сиреч фундамент) на тези подземни части!!! Достатъчно е ограничението „до 0,3 м (по-добре 0,60 м) над терена”!

§ 18. В чл. 48, ал. 4 думите „при спазване изискванията на ал. 3, изречение второ” се заменят с „без писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти, ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата”.

§ 19. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите „или е наложена строителна забрана, с изключение на свлачищни райони” се заличават.

2. В ал. 3 след думите „ал. 1” се добавя „и 2”, след думите „при условие, че” се добавя „не е наложена строителна забрана или”.

§ 20. В чл. 53а, изречение второ, думите „началника на Дирекцията за национален строителен контрол или на упълномощено от него длъжностно лице по реда на наредбата по чл. 225, ал. 4” се заменят с „кмета на общината”.

§ 21. В чл. 56, ал. 1, след думите „павилиони, кабини, маси” се поставя зяпетая и се добавя „които не са трайно свързани с терена и могат без разглобяване да се демонтират и преместват”, думата „други” пред думите „елементи на градското обзавеждане” се заличава.

§ 22. В чл. 59, ал. 1, накрая се добавя „при спазване разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и чл. 109, ал. 2, 3 и 4”.

§ 23. В чл. 69, второ изречение, накрая се поставя запетая и се добавя „и при спазване на нормативните изисквания, определени в специален закон”.

§ 24. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:

1. Съществуващият текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Строителството на нови сгради се разрешава само ако с инвестиционните проекти се осигуряват необходимите места за паркиране и гариране в границите на урегулирания поземлен имот, съгласно наредбата по чл. 75, ал. 4, изречение първо.”.

§ 25. В чл. 90, ал. 4, след думата „сгради” се поставя запетая, а думите „по реда на Закона за енергетиката и енергийната ефективност” се заменят с „като присъединяването се извършва по реда на Закона за енергетиката”.

§ 26. В чл. 98, ал. 3, думите „Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда” се заменят със „Закона за управление на отпадъците”.

§ 27. В чл. 98б, ал. 1, думите „Закона за енергетиката и енергийната ефективност” се заменят със „Закона за енергетиката”.

§ 28. В чл. 103, ал. 6 накрая се добавя „При необходимост се извършва и експертиза на територията по Закона за защита при бедствия за изследване, анализ, оценка и прогнозиране на рисковете от бедствия”.

§ 29. В чл. 106, т. 5 се изменя така:

„5. териториите с вероятно разпространение на бедствия и необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на вредните последици от бедствия и улесняване на защитата и провеждането на спасителните операции, определени с наредбата по чл. 13, ал. 7.”

§ 30. В чл. 107 се създава т. 6:

„6. териториите с вероятно разпространение на бедствия и необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на вредните последици от бедствия и улесняване на защитата и провеждането на спасителните операции, определени с наредбата по чл. 13, ал. 7.”

§ 31. В чл. 108, ал. 2, изречение трето, думите „в обем, достатъчен за издаване на виза по чл. 140” се заменят с „необходими за нормалната експлоатация на строежите”.

§ 32. В чл. 109 се правят следните изменения и допълнения:

1.  В ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „в съответствие с действащ общ устройствен план”;

Да отпадне.

Мотиви: Това вече е казано в чл. 104 като основен постулат – че предвижданията на ОУП са задължителни при съставянето на ПУП. Ако целта е пряко да се каже, че на място, разположено в землището извън селището, на което ОУП не е предвидил да има терен за застрояване, не може току-така да се прави ПУП, мястото му е в следващата алинея. Още по-добре в чл. 108, ал. 1, след думите „селищни образувания” да се добави „в съответствие с предвижданията на действащия Общ устройствен план”.

2.Създават се ал. 3 и 4:

„(3) Когато няма действащ общ устройствен план, извън границите на урбанизираните територии подробен устройствен план за един поземлен имот или за група поземлени имоти може да се разработва за:

1. обекти с национално значение;

2. национални инфраструктурни обекти по смисъла на Закона за държавната собственост;

3. обекти с регионално значение;

4. обекти - публична собственост;

5. обекти със сертификат за клас инвестиция по Закона за насърчаване на инвестициите;

6. обекти на техническата инфраструктура;

7. специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната;

8. обекти в райони за целенасочена подкрепа от държавата, определени по реда на Закона за регионалното развитие.

(4) Планът по ал. 3 се разработва в обем и съдържание, съгласно чл. 108, ал. 2 и наредбата по чл. 117, и при спазване на изискванията на чл. 59 и 60.”

§ 33. В чл. 112, ал. 2 се създава т. 12:

„12. кварталите и поземлените имоти с вероятно разпространение на бедствия и необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на вредните последици от бедствия и улесняване на защитата и провеждането на спасителните операции, определени с наредбата по чл. 13, ал. 7.”

§ 34. В чл. 113 се правят следните изменения и допълнения:

1.  В ал. 2 след думите „при условията на” се добавя „чл. 35, ал. 3 и/или”;

Думата „два” да се замени с „пет”.

Мотиви: Целта на Работния устройствен план е постигане на хармоничен общ обем на цялата верига при взаимно съобразяване на изискванията към отделните сгради – височини, отстояния, обвързване на покривите и калканите. Спазването на приличен обем за малка верига от три-четири съседни имота със свързано застрояване, както и на нормите за отстояния според височините им, не са никакъв проблем при инвестиционното проектиране. Достатъчно е следващият проектант да се съобрази със заварения калкан на вече построената съседна сграда. Проблемите нарастват едва при голяма верига от пет и повече сгради, при която наклонът на терена натрупва големи отклонения. Сегашната норма води само до излишно затормозяване на инвестиционния процес и администрирането му с безкрайни обявявания и обжалвания по съдебен ред. При това администрацията отдавна е освободена от грижата за естетичната страна на застрояването, и следва да се произнася само по законосъобразност, та не е ясно защо трябва да коментира РУП с три сгради в него. Сгради в малки вериги могат да се проектират само по виза, а дори и без – на проектанта му е достатъчно копие от действащ ПЗ с таблицата на показателите, които трябва да спази.

2.  В ал. 3 думите „чл. 17” се заменят с „чл. 15”;

Насрещно предложение – текстът на ал. 3 да отпадне.

Мотиви: Работният устройствен план съдържа само застроителна съставка. Той няма никакво отношение към регулацията. Въобще не се занимава с нея, а я приема като задължителна даденост. С РУП не може да се променя регулация!!! Към този план въобще няма част „Геодезия” или „Регулация”. Ако се налага промяна на граница на имот, влизаме в хипотезата по сегашната ал. 5, която предвижда едновременно изработване и процедиране на ПРЗ и РУП. Виж потвърждение на становището ми в следващото предложение. Там черно на бяло се казва, че РУП се съобразява задължително с ПРЗ.

3. Създават се нови ал. 5 и 6:

„(5) Работният устройствен план се съобразява с действуващия план за регулация и застрояване и одобрения технически план за вертикално планиране.

(6) При липса на одобрен технически нивелетен проект работният устройствен план се съобразява с идейния проект за вертикално планиране, а при липса на такъв - със съществуващите теренни коти на изградените улици.”

4. Досегашните ал. 5 и 6 стават ал. 7 и 8.

В сегашния текст на ал. 5 думите „изменение на подробния устройствен план” да се заменят с „план за застрояване”.

Мотиви: Налице е смислово противоречие, доколкото и самият РУП представлява разновидност на ПУП. По начало систематичното място на този текст е в чл. 112, свободната сега ал. 3.

§ 35. В чл. 114, ал. 1, т. 2 след думите „чл. 140” се добавя „ал. 4”.

Въпрос: Чл. 140, ал. 4 се отнася изрично само за паметници на културата. Означава ли това, че всякакви други сгради, като не са паметници, отсега нататък ще се проектират без виза??? Ако е така – голямо браво!!! Тогава навсякъде в закона да отпадне даването на виза за проектиране.

Мотиви: Проектирането може да се извършва по начало без да е необходимо главният архитект да дава виза. Достатъчно е да даде копие от действащия ПУП – ПЗ или РУП и от таблицата с показателите. Това е нормална стъпка в правилната посока за оправяне на ЗУТ - редуциране на намесата на администрацията в бизнеса.

В чл. 114, ал. 1 да се добави нова т. 3: „3. с инвестиционния проект – в останалите случаи.”

Мотиви: Конкретното разположение и очертания се определят в крайна сметка именно с проекта за сградата. Това е правилото, а тези по т. 1 и 2 – с РУП или с виза – са изключенията.

§ 36. В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 5 думите „с допълнителни кадастрални данни по чл. 32, ал. 1” се заменят със „със специализирани данни по чл. 32, ал. 1 и набирането на допълнителни кадастрални данни по чл. 34”.

2. В ал. 6 след думите „общинска администрация” се добавя „или други лица имащи право да възлагат устройствени планове по чл. 124”.

§ 37. В чл. 121 се правят следните изменения и допълнения:

1.  В ал. 2 накрая се добавя „Съгласуването с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности за защитени територии за опазване на културното наследство се извършва при условията и по реда на чл. 125, ал. 5.”.

Да се добави ново изречение: „Липсата на произнасяне в срок до две седмици се счита за мълчаливо съгласие.”.

Мотиви: Съгласуването трябва да бъде подчинено и на общия административен ред, водещ до мълчаливо съгласие, ако органът или компетентният специалист не се произнесе в рамките на дадения му от закона срок. Ако органът има специални претенции за отказ, той е длъжен да го мотивира в определения му от закона срок, без да бави инвестиционния процес. Същото да е в сила и по отношение на подробните устройствени планове, инвестиционните проекти и строителните разрешения.

Въпрос: Това няма ли да се промени с отпадането на НИПК? Може на негово място да има отдел в МК със съгласувателни функции, но това пак е нещо различно.

2. Ал. 5 се изменя така:

„(5) Проектите за устройствени схеми, обхващащи територията на една област или определящи варианти за избор на трасета на линейни обекти на техническата инфраструктура с регионално значение и/или с обхват и значение за повече от една община, се разглеждат от областния експертен съвет, а проектите за устройствени схеми, обхващащи територията на повече от една област или определящи варианти на трасета на линейни обекти на техническата инфраструктура с национално значение и/или с обхват и значение за повече от една област – от националния експертен съвет, в двумесечен срок от внасянето им в съответния експертен съвет.”

§ 38. В чл. 125 се създава нова ал. 7:

„(7) Заданието по ал. 1 се внася в Министерството на извънредните ситуации или в негова териториална структура за оценяване на необходимостта от извършване на експертиза по чл. 103, ал. 6, изречение второ, по реда на Закона за защита при бедствия.”.

Мотиви против: Вече няма такова министерство. Вместо предлагания текст да се създаде нова ал. 7: „7. Изискванията по този член не се отнасят за изменения на действащ подробен устройствен план с ограничен обхват – до три квартала.”

Мотиви: Малките планове, с които се предвижда частично изменение на вече наличен план за съществуващ квартал, трябва да са на облекчен режим. Същият подход е приложен сега към процедирането им. Тези планове нямат нужда от задание, още по-малко - от предварително съгласуване на задание по разни инстанции. Компетентният орган, който преценява дали да се допусне изменението, е кметът на общината.

§ 39. В чл. 127, ал. 10 след думите „селищни образувания с национално значение” се добавя „и за обекти с национално значение”, а след думите „общинския съвет” се добавя „и приемане от Националния експертен съвет”.

§ 40. В чл. 128 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 12 след думите „една община” се добавя „и за обекти с регионално значение”, след думите „една област” се поставя запетая и се добавя „за обекти с национално значение”.

2. Създава се ал. 14:

„(14) Заповедите за одобряване на подробни устройствени планове за поземлени имоти извън границите на урбанизирани територии за обекти за възобновяеми енергийни източници, губят правно действие, когато в продължение на 2 години от влизането им в сила не е започнало строителството.”

§ 41. В чл. 129 се правят следните изменения и допълнения:

1.  В ал. 2 след думите „в обхват до три квартала” се поставя запетая и се добавя „както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания,”.

Време е да се въведе отделно понятие за квартал между четири улици, различно от квартал Младост. Или обратно.

Мотиви: При този текст ПРЗ на кв. Младост 1, 2 и 3 спокойно може да се допусне, възложи и процедира при облекчен режим.

2. В ал. 3 след думите „повече от една община” се добавя „или предвиждащ изграждане на обект с регионално значение”.

§ 42. В чл. 130 накрая се добавя „Заповедта по чл. 129, ал. 2 за одобряване на подробен устройствен план в обхват два или три квартала в Столичната община и в градовете с районно деление се изпраща в 7-дневен срок за обнародване в „Държавен вестник”.

§ 43. В чл. 131 се правят следните изменения и допълнения:

1. Ал. 1 се изменя така:

„(1) Заинтересувани лица при съобщаването на подробните устройствени планове и техните изменения и на актовете за одобряването им са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, и лицата, на които е предоставена концесия, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.”

Думата „заинтересуван” да се замени със „заинтересован”. Навсякъде.

Мотиви: „Интересувам се” е доста различно от „имам определен материален интерес”.

По-добър текст: „(1) Заинтересовани лица при съобщаването на подробните устройствени планове и техните изменения и на актовете за одобряването им са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, както и лицата, на които е предоставена концесия в такъв имот.”

Мотиви: Последните не са собственици, та да се казва „чиито имоти”.

2.  В ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:

В т. 3 след думата „когато” да се добави „спрямо тях”.

Мотиви: Заинтересовани са, сиреч интересът им е засегнат, само ако спрямо техния собствен имот се предвиждат намалени отстояния, а не и когато въобще към някакъв имот в обхвата на плана се предвижда намалено отстояние, което реално не ги засяга. Същото е по ЗАП – право да подава жалба има само лице със засегнат интерес, и само в рамките на този засегнат интерес.

а) т. 5 се изменя така:

„5. имотите, които попадат в сервитути или в охранителни или защитни зони, включително такива с обекти, свързани със сигурността на страната, за които с нормативен акт са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.”.

Да се добави нова алинея 3: „3. Правото на възражение на заинтересован собственик по ал. 1 и 2 се простира само до предвижданията на плана по отношение на неговия собствен имот, а по ал. 2, т. 2, 3 и 4 - и на съседните му имоти. Възражения срещу имоти на трети лица, както и групови възражения от собственици на два или повече имота, са недопустими и не подлежат на разглеждане.”

Мотиви: Правото на жалба се простира само до границата на засегнатия интерес. Изкуственото му разширяване води до градоустройствен тероризъм, целящ съседът да не строи.

§ 44. В чл. 132, ал. 1, т. 3 се изменя така:

„3. от датата на потвърждаването им от съда.”.

§ 45. В чл. 135, ал. 3 думите „допуска с мотивирано предписание” се заменят с „издава заповед, с която мотивирано допуска”.

Да остане старият текст.

Мотиви против: Точно предписание трябва да си е. Не може да се заповядва да се проектира!!! Още повече, че проектантът по никакъв начин не е подчинен на кмета, следователно кметът няма никакво право да му заповядва каквото и да било. Нито на него, нито на собственика на имота. Кметът само предписва възможност, сиреч дава разрешение, от което възложителят сам ще си реши дали да се възползва или не. Може и да размисли. Може и да се откаже, като види какво излиза от проекта. После трябва да иска от кмета обратна заповед ли???

§ 46. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 1:

- в буква „г” след думите „въздействие върху” се добавя „здравето на гражданите и/или”;

- в буква „д” думите „с обем над 50 млн. куб. м или с височина на язовирната стена над 80м” се заменят с „и прилежащите им съоръжения и временно строителство”;

- буква „к” се изменя така:

„к) производствени предприятия на металургичната и химическата промишленост;

- буква „н” се изменя така:

н) реконструкция, основно обновяване и основен ремонт на строежите от тази категория.”

б) в т. 2:

- буква „в” и „г” се изменят така:

„в) съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци;

г) сгради с високо застрояване над 30 м;”;

- буква „з” се изменя така:

„з) реконструкция, основно обновяване и основен ремонт на строежите от тази категория с изключение на тези по буква „г”, „д” и „е”;”;

- буква „и” се отменя.

в) в т. 3:

- в буква „в” думите „жилищни и смесени сгради с високо застрояване” се заменят със „сгради с високо застрояване до 30 м”;

- букви „ж” и „з” се изменят така:

„ж) сгради и съоръжения на мини, рудници и кариери, в т. ч. и за ликвидацията им, както и строежи, свързани с отстраняване на екологични щети в района на въздействието им;

з) електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани извън или в урбанизирани територии – на национално ниво или свързващи общински и областни центрове;

- създава се буква „и”:

„и) реконструкция, основно обновяване и основен ремонт на строежите от тази категория с изключение на тези по буква „в”, „г” и „е”;”;

г) в т. 4:

- в буква „б” думите „жилищни и смесени” се заличават;

- букви „д”, „е” и „ж” се изменят така:

„д) електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани извън урбанизирани територии или в урбанизирани територии с високо и средно застрояване, с изключение на мрежите и съоръженията по т. 3, буква „з”;

е) недвижими културни ценности с категория „местно значение” и „ансамблово значение”;

ж) реконструкция, основно обновяване и основен ремонт на строежите от тази категория, на строежите от втора категория букви „г”, „д” и „е” и на строежите от трета категория букви „в”, „г” и „е”.

д) в т. 5:

- в буква „а” думите „жилищни и смесени” се заличават, след думите „ниско застрояване” запетаята и думите „вилни сгради” се заменят с „и”;

- буква „г” се изменя така:

„г) реконструкция, основно обновяване и основен ремонт на строежите от тази категория.”.

Категоризацията на обектите да се преработи изцяло.

Мотиви: Основа на категоризацията трябва да е сложността и отговорността при проектирането и при строителство на обекта. Главен критей за това е естествено да бъдат височината и големината на сградата – Н и РЗП. В момента сградите са категоризирани главно по степента на опасност при експлоатацията на построената сграда, произтичаща от гледна точка на противопожарната охрана и службите за борба с бедствията и авариите. Те трябва да са само спомагателни критерии, по които категорията да би могла да се премести само до едно ниво нагоре. Отделно от това предлаганият унифициран режим – оценка за съответствие и съгласуване на проекта за всички категории – на практика обезсмисля самото въвеждане на категории.

2. Ал. 3 и 4 се изменят така:

„(3) При промяна на предназначението строежът или частта от него се категоризира по критериите по ал. 1, съобразно новото си предназначение.

(4) Строеж, който по един от критериите по ал. 1 попада в една категория, а по друг – в по-висока, се категоризира в по-високата категория.”

Мотиви против: Случвало ми се е да попадам на разширение на селски трафопост с размери 3 на 3 метра, което е първа категория, само защото довеждащият кабел е 25 кв. Приема го ДНСК – София!!! Да се въведат основни и спомагателни критерии за определяне на категорията на сградата. Основните да са РЗП и Н по видове сгради.

§ 47. В чл. 138 се правят следните изменения и допълнения:

1.  Съществуващият текст става ал. 1.

След думата „Възложителят” да се добави „на проект”.

Мотиви: Сега в закона има смесване на „възложител на проект” с „възложител на строеж”. Няма никаква нужда и логика това да е едно и също лице. Възложител на строеж може да бъде само лице, разполагащо с право на строеж – лично като собственик или отстъпено от собственика. Възложител на проект може да бъде което и да е лице, дори и външно за имота – например строителен предприемач, както най-често става. Ако проектът излезе читав и докаже състоятелност на инвестиционното намерение, може да бъде предложен за одобряване (пардон – съгласуване), а ако не – не. Всеки може да ми възложи проект и аз с радост ще приема, особено при сегашната криза, стига условията да ми понасят. Какво ще прави той после с проекта си е негова работа. Може да си лепи тапети.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Възложителят възлага дейностите по ал. 1, както и изработването на инвестиционните проекти чрез обществена поръчка, в случаите когато това се изисква по Закона за обществените поръчки.”

Да се добави „или чрез конкурс, когато обектът попада в приложното поле на Наредба за конкурсите в проектирането.”.

Мотиви: Общественият интерес не се изчерпва само с това кой какви пари ще завлече от държавния бюджет. Това е не обществен, а държавен интерес. Общественият интерес се състои главно в правото на обществото за качествена жизнена среда. Независимо кой е възложителят, ако той възлага значима по обем сграда, или сграда, разположена в чувствителна зона от градската среда, той трябва да бъде задължен да избере проектанта чрез конкурс, а не чрез пряко вълагане по свободен избор. Крайно време е да се приеме Наредба за конкурсите не заради ЗОП, който на практика е безкрайно вреден закон, узаконяващ корупцията, а заради архитектурата. И заради хората, които не са собственици или възложители, но са принудени да възприемат сградите отвън – красиви или грозни – и тези сгради им въздействат – добре или зле.

§ 48. В чл. 139, ал. 2 и ал. 3 се изменят така:

„(2) Възложителят, в зависимост от спецификата на обекта, задължително възлага всички части на инвестиционния проект, въз основа на които може да се направи оценка за съответствие с изискванията по чл. 169, ал. 1, 2 и 3 и да се изпълни строежът.

(3) Всички документи (графични и текстови) по всички части на инвестиционния проект се подписват и подпечатват от проектанта на съответната част и се съгласуват с подпис от проектантите на останалите части и от възложителя.”

Думите „и се съгласуват” да се заменят с „, а всички графични материали се съгласуват”, а думата „останалите” да се замени с „основните”.

Мотиви: Няма никаква нужда архитектът да подписва обяснителната записка на конструктора. Няма никаква нужда проектът в част Топлотехническа ефективност да се съгласува от проектанта по част Вертикална планировка, нито пък обратното. Достатъчно е да са съгласувани помежду си само основните части – АРХ, СК, ЕЛ и ВК.

§ 49. В чл. 140 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 накрая се добавя ново изречение: „Когато кадастралната карта е одобрена след одобряването на действащия подробен устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица за пълна или частична идентичност, съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър.”

2. В ал. 3 след думите „чл. 41, ал. 2” се добавя „чл. 42, ал. 6”, а накрая се добавя ново изречение: „За тези строежи визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131.”

От текста да отпадне цитираният чл. 134, ал. 6.

Мотиви: Текстът предполага задължителност за издаване на виза при каквото и да е отклонение на бъдещата сграда от очертанията на петното в ПУП. Първо – в ПУП вече няма петна с твърди задължителни очертания, а възможни зони за застрояване, които не е задължително да бъдат непременно запълвани. Незапълването не е грешка. Второ – по време на издаването на виза бъдещият проектант, който би променил очертанията на петното в проекта си, още не е известен, та камо ли да е започнал работа и да е стигнал до някакво решение на сградата, та на главния архитект да му е ясно какво друго очертание да даде с визата си, различно от това в ПУП, та то да е достатъчно удобно за проекта. По начало пре свободно застрояване и при наличие на РУП въобще няма нужда от виза. Достатъчно е да се даде копие от ПУП и от таблицата с показателите. Новопредложеното изречение на практика приравнява визата към частично изменение на ПУП. Тогава не е ли по-нормално да си се допусне, състави и процедира такова по общия ред?

§ 50. В наименованието на Раздел ІІ от глава осма думите „одобряване на инвестиционните проекти” се заменят с „оценка за съответствие на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите”.

Заглавието да стане „Надзор в проектирането. Съгласуване.”

Мотиви: 1. Редът за извършване е такъв – най-напред надзор, ако е необходим за обекта, а после съгласуване.

2.  Надзорът и съгласуването са две отделни и независими една от друга дейности. Колкото и да им се иска на главните архитекти да са намърдани и на двете места.

§ 51. Чл. 141 се изменя така:

„Чл. 141. (1) Идейните инвестиционни проекти за строежи, финансирани изцяло или частично със средства от републиканския бюджет, се разглеждат от:

1. Областен експертен съвет - за обекти с местно или регионално значение и/или с обхват повече от една община;

2. Националния експертен съвет - за обекти с национално значение и/или с обхват повече от една област.

(2) Идейните инвестиционни проекти за специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, се разглеждат от специализирания експертен съвет по чл. 3, ал. 3.

(3) Идейните инвестиционни проекти за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони се съгласуват с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности при условията и по реда на чл. 125, ал. 5.

(4) Съгласуването на идейните проекти се извършва в едномесечен срок от постъпване на писмено искане.”

Да се добави нова алинея 5: „5. Възложителят е в правото си да възложи и внесе за съгласуване по реда на този член Прединвестиционен проект само в основната проектна част за обекта, с оглед доказване на възможните параметри на сградата, състоятелността на инвестиционната инициатива и спазването на градоустройствените изисквания.”

Мотиви: Фазата „Идеен проект” съдържа всички проектни части, необходими за обекта, в обем, излишен за тази генерална цел. Крайно неефективно от гледна точка на бизнеса е да се възлага и прави проект с пълен профил, за да се докаже дали сградата е възможна с този си обем, което е постижимо само с част „Архитектурна”. Това е всъщност и диапазонът на произнасяне на главния архитект според новите предложения.

§ 52. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения:

1. Ал. 1 и ал. 2 се изменят така:

„(1) Техническите и работните инвестиционни проекти се оценяват за съответствие с изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1, 2 и 3, съгласуват се и са основание за издаване на разрешение за строеж.

Текстът е абсолютно неприемлив. Той е плод на лобиране в полза на консултантите. Насрещен текст: „(1) Техническият проект за обект от първа и втора категория подлежи на задължителна оценка за съответствие с изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1, 2 и 3. Техническият проект за обект от по-ниска категория подлежи на съгласуване от проектант с пълна проектантска правоспособност по всяка част поотделно, различен от проектанта, а по избор на възложителя – и на оценка от консултант. Техническият проект подлежи на съгласуване от съответната териториална администрация, след което става основание за издаване на разрешение за строеж. Проектът във фаза „Работни чертежи и детайли”, когато се прецени, че има нужда от такъв, се съобразява задължително със съгласувания технически проект и не подлежи на процедиране в администрацията.”

Мотиви: За да се въведе нормална йерархия в проектирането. Идейният проект дава общата насока и доказва състоятелността на намерението. Техническият проект дава конкретното решение за изпълнение на сградата и доказва спазването на нормите, в степен, достатъчна за разрешение за строеж. Работният проект дава детайлите, които не следва да представляват интерес за администрацията. Работният проект служи само на строителя и може да се състави и от негово проектантско звено. Идеята по Работен проект да се дава разрешение за строеж, без преди това да е имало Технически проект, позволява на строителя сам да си проектира всякакви сгради, без да се обръща към проектант с пълна проектантска правоспособност, и в нарушение на ЗУТ и ЗКАИИП.

Второ основно положение: Не е никак разумно абсолютно всички проекти да са в еднакъв режим – при това възможно най-тежкия. Това е в угода главно на БААИК. Защо трябва всеки проект да се проверява от консултант??? Достатъчно им е да се произнасят за най-големите, както е по белия свят, и да концентрират усилията си в надзираване на строителството. За масовото проектиране в обхвата от трета категория надолу, представляващо 90 % от обектите, да се въведе нормален либерален съгласувателен режим. Очевидната цел на БААИК в случая е, като хем са надзорници, хем проектанти, чрез надзора над проектирането да си осигурят монопол при избора на проектант, възпрепятствайки проектирането от неконсултанти, и този монопол да се разпростре и върху надзора в строителството. Всъщност да е самонадзор. Границата на обществен интерес не може да обвхваща всички обекти. Поне за сферата на проектирането не е редно изборът на проектант да е подчинен на това кой ще направи най-читава количествена сметка или кой после ще надзирава строежа най-добре.

(2) За съгласуване на инвестиционните проекти се заплащат такси по Закона за държавните такси или по Закона за местните данъци и такси.”

2. В ал. 5 се правят следните изменения:

а) думите „съответствие със” се заличават;

б) в т. 1 в началото се добавя „съответствие с”;

в) в т. 2 в началото се добавя „съответствие с”;

г) в т. 3 в началото се добавя „съответствие с”, а думите „чл. 169, ал. 1 и 2” се заменят с „чл. 169, ал. 1, 2 и 3”.

д) създават се нови т. 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14:

“8. съответствие с правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд;

9. наличие на административните актове, които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за разрешаване на строителството по реда на Закона за опазване на околната среда, Закона за управление на отпадъците, Закона за водите и др. специални закони;

10. наличие на положително становище на органите по пожарна безопасност и спасяване за строежите от първа и втора категория;

11. наличие на необходимите документи за собственост и съгласия, а за сгради на жилищностроителни кооперации – и влязло в сила решение на общото събрание за приемане на проекта;

12. наличие на предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура;

13. наличие на съгласуване с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности при условията и по реда на чл. 125, ал. 5 – за недвижими културни ценности и на строежи в техните граници и охранителните им зони;

14. наличие на виза за проектиране в случаите по чл. 140, ал. 3.”

Да се добави т. 15: „15. Наличие на изискваната за обекта степен на проектантска правоспособност по всяка част.”

Мотиви: Проект, съставен от лице без необходимата за обекта проектантска правоспособност, е недействителен и не подлежи на разглеждане, оценяване и съгласуване. Все някой трябва да контролира това. Самата КАБ сега няма такива правомощия, нито пък реална възможност да го прави, въпреки че е нейна работа. Ако и тук не е написано, какво като я има или няма? Обратното означава главният архитект всеки месец да докладва на съответната РК на КАБ какви проекти е съгласувал и кой им е авторът, та КАБ да проверява впоследствие дали съответният автор е имал или нямал ППП.

3. Ал. 6, 7, 8 и 9 се изменят така:

„(6) Оценката за съответствие се извършва като комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма–консултант, несвързана с проектанта – за строежи от първа до пета категория включително.

Думите „от първа до пета” да се заменят с „от първа и втора”, след думата „проектанта” да се добави „и неизваршвящя дейност на проектант”, думата „включително” да се замени със „задължително”, а след нея да се добави „, а от по-ниска категория – по избор на възложителя.

Мотиви: Задължителният диапазон на надзор над проектирането от страна на консултанта са само най-големите обекти, представляващи обществен интерес и поради това изискващи повишена степен на гаранции за обществото. Вкарването на всички обекти под общ режим обезсмисля категоризацията в пет категории. Вкарването на всички обекти при консултанта го прави монополист. Изкарването на всички обекти от опеката на главния архитект и преместването им задължително при консултанта приватизира монопола му в полза на консултанта, вместо да го унищожи.

(7) За специалните обекти на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност”, информацията за които съставлява държавна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, оценката за съответствие се извършва от експерти, назначени със заповед на съответния министър или на председателя на агенцията.

(8) Всички документи (графични и текстови) по всички части на инвестиционния проект се подписват и подпечатват от квалифицирания специалист по съответната част и управителя на фирмата-консултант, извършила оценката за съответствие. Докладът за оценка на съответствието по чл. 169, ал. 1, 2 и 3 се подписва от управителя на фирмата-консултант и от квалифицираните специалисти, извършили оценката.

(9) Част „Конструктивна” се подписва и подпечатва и от физическо лице, упражняващо технически контрол по част „Конструктивна” от състава на фирмата-консултант, извършила оценката за съответствие. Лицето, упражняващо технически контрол по част „Конструктивна” трябва да е включено в списък, изготвен и ежегодно актуализиран от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, който се обнародва в „Държавен вестник”.

Да отпаднат думите „от състава на фирмата-консултант, извършила оценката за съответствие”.

Мотиви: Когато има доклад на консултант, негов експерт-конструктор си се произнася в рамките на доклада. Извън и независимо от лицето, упражняващо технически контрол, което е външно за тази фирма.

4. Създава се ал. 10:

„(10) Част „Енергийна ефективност” се подписва и подпечатва от лице от състава на фирмата-консултант, извършила оценката за съответствие, отговарящо на изискванията на чл. 23, ал. 1, т. 3, буква „б” от Закона за енергийната ефективност.”

Въпрос: Всеки консултант ли трябва да има при себе си такъв специалист??? Има ли толкова много лицензирани? Техният лиценз не е ли нещо различно и независимо от лиценза на консултанта, и те не са ли разположени извън строителния надзор, като са по друг закон?

Мотиви: Като сме тръгнали така, нека да си има КТК по всяка част и няма нужда от консултанти!!! Ако ще има консултант, нека да поема изцяло отговорността от проектанта и да го освобождава от нея при впоследствие констатирана грешка. Ако няма да го освобождава – защо ни е консултант???

Да се добави нова ал. 15: „15. Проект, съставен от лице без необходимата за обекта проектантска правоспособност, е недействителен и не подлежи на разглеждане, оценяване и/или съгласуване.”

Мотиви: Все някой трябва да контролира това. Самата КАБ сега няма такива правомощия, нито пък реална възможност да го прави, въпреки че е нейна работа. Ако и тук не е написано, какво като я има или няма? Обратното означава главният архитект всеки месец да докладва на съответната РК на КАБ какви проекти е съгласувал и кой им е авторът, та КАБ да проверява впоследствие дали съответният автор е имал или нямал ППП.

§ 53. Чл. 143 се изменя така:

„Чл. 143. Съгласуваният инвестиционен проект, освен за издаване на разрешение за строеж, може да служи и за учредяване на право на строеж и за възлагане на строеж по Закона за обществените поръчки.”.

Думата „инвестиционен” да се замени с „технически”.

Мотиви: Само техническият проект трябва да е основание за издаване на разрешение за строеж, а не който и да е инвестиционен.

§ 54. В чл. 144 се правят следните изменения и допълнения:

1. Ал. 1 се изменя така:

„(1) Инвестиционните проекти се съгласуват по писмено заявление на възложителя за издаване на разрешение за строеж, към което са представени:

1. документи за собственост, а за сгради на жилищностроителни кооперации - и влязло в сила решение на общото събрание за приемане на проекта;

2. виза за проектиране в случаите по чл. 140, ал. 3;

Повтарям си въпроса: Само по режима на чл. 140, ал. 3 ли ще има виза? За паметници на културата! А за всички останали сгради няма да има виза??? Ако е така – голямо браво!!! Тогава това трябва да се проведе навсякъде в закона.

Мотиви: Наистина е по-добре да няма визи. Много много по-добре.

3. три копия от инвестиционния проект в обхват и съдържание, определени с наредбата по чл. 139, ал. 5;

4. доклад за оценка за съответствието по чл. 142, ал. 6 или 7.”

2. Ал. 3 се изменя така:

„(3) Инвестиционните проекти се съгласуват или се отказва съгласуването им от органа по чл. 145 в 7-дневен срок от внасянето им от възложителя.”

Думите „7-дневен” да станат „14-дневен”.

Мотиви: Независимо дали има или няма доклад от консултант, главният архитект има задължението да провери съответствието на сградата с предвижданията на действащия ПУП. Абсурдно е да успее пълноценно да проверява това за всеки проект в рамките на една седмица. Извън това има малки общини, в които архитектът ходи през седмица, че и по-рядко. Извън това някъде трябва изрично да се регламентира, че главният архитект не разполага с правото да проверява каквото и да било друго по проекта. Респективно е освободен от отговорността за впоследствие констатирана незаконосъобразност извън сферата на ПУП, която да е изцяло в тежест на консултанта, ако има такъв, или на проектанта – ако няма консултант, само до рамките на лимита по сключения от вески от тях застрахователен договор.

§ 55. В чл. 145 се правят следните изменения и допълнения:

1.  В ал. 1 думите „и одобряват”се заличават.

Думите „правилата и нормите за застрояване” да се заменят с „нормите за отстояния”

Мотиви: Сегашният текст дава повод под „правила и норми за застрояване да се разбира целият текст на Наредба № 7. Така администрацията си присвоява правото за цялостна проверка на всеки проект, направен от неприближен архитект, дори и да има доклад от конслутант, и да търси начин да го злепоставя. Тази практика трябва да се пресече в полза на либерализацията на инвестиционния процес.

2. В ал. 2, в изречение първо думите „се одобряват” се заменят с „и за обекти с регионално значение се съгласуват”, а във второ изречение думите „и одобряват” се заличават.

3. В ал. 3 думата „одобрените” се заменя със „съгласуваните”.

4. Ал. 4 се отменя.

Да не се отменя. Думата „одобряването” да се замени със „съгласуването”. Думите „губи правно действие” да се заменят с „подлежи на пресъгласуване в съответствие с действащите норми”.

Мотиви: В противен случай собственик на имот ще може да предяви претенция за издаване на разрешение за строеж след десет години, когато ще са в сила съвсем други норми за застрояване, а и вероятно друг ПУП. А администрацията няма да може да откаже.

5. В ал. 5, в изречение първо думите „одобрените инвестиционни” се заменят с „инвестиционните”, а думите „по чл. 144, ал. 1, т. 1, 2, 3, и 5 и ал. 2” се заменят с думите „чл. 144, ал. 1 и 2”, в изречение второ думите „одобрява от органа, компетентен да одобри инвестиционния проект за строежа” се заменят с думите „съгласува от компетентния орган по ал. 1 или 2.”.

§ 56. В чл. 146 в първото и второто изречение думата „одобри” се заменя със „съгласува”.

§ 57. В чл. 147 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) думата „одобряване” се заменя с „представяне и съгласуване”.

б) създава се т. 13:

„13. фотоволтаични системи с мощност до 100 киловата за собствени битови и стопански нужди.”

2. В ал. 2 след думите „ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 12” се добавя „и т. 13”.

§ 58. В чл. 148 се правят следните изменения и допълнения:

1. Ал. 4 се изменя така:

„(4) Разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на извършена оценка за съответствие и съгласуван технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Разрешението за строеж се издава едновременно със съгласуването на инвестиционния проект в срока по чл. 144, ал. 3. Разрешение за строеж на обекти в защитени територии за опазване на културното наследство се издава при спазване разпоредбите на Закона за културното наследство.”.

Думата „възложителя” да се замени с „собственик на имота или на лице, разполагащо с право на строеж в него”.

Мотиви: Възложител на проекта може да е който и да е. Или поне нищо не пречи да може. Администрацията няма защо да се интересува от това. Нормално е строителният предприемач да провери чрез възложен от него проект какво може да стане в даден парцел, да внесе проекта със съгласието на собственика на имота, и едва след успешното съгласуване на проекта да предприеме стъпки за сключване на договор със собственика. За да получи правото да строи, той ще трябва в периода след съгласуването на проекта и преди издаването на разрешението за строеж, да сключи договор за отстъпване на право на строеж в негова полза. В този ред на мисли е нормално да има възможност за разделяне на процедурата по съгласуване на проекта и по издаване на разрешение на строеж, както това е сега.

2. Ал. 6 се изменя така:

„(6) При аварийни ситуации до издаване на разрешение за строеж на геозащитни обекти се допуска изпълнението на неотложни мерки за защита при условията и по реда на наредбата по чл. 96, ал. 3.”.

3. В ал. 8 думата „Одобреният” се заменя със „Съгласуваният”;

4. Ал. 9 се изменя така:

„(9) В разрешението за строеж се вписват всички фактически и правни основания за издаването му, категорията на строежа, условията, свързани с изпълнението на строежа, включително оползотворяването на хумусния земен слой, премахването на сградите без режим на застрояване или запазването им за определен срок до завършването на строежа. В разрешението за строеж се вписват и необходимите временни строежи по чл. 54, ал. 1 и мерките за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, безопасността на движението, опазване на съседните сгради, заварените сгради, мрежи и съоръжения в имота, които се запазват по време на строителството и след него, едроразмерната дървесна растителност, която не подлежи на премахване и други условия в зависимост от спецификата на конкретния строеж.”.

5. Създава се ал. 13:

„(13) Разрешение за строеж за извършване на строителни и монтажни работи, като основен ремонт, реконструкция, основно обновяване и преустройства, с които се засяга конструкцията на сградата, се издава, ако е извършено обследване по реда на чл. 176в или е съставен технически паспорт по реда на чл. 176а.”.

§ 59. В чл. 149 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2, т. 1 след думите „специален закон” се поставя запетая и се добавя „собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседните имоти, включително имотите през улица”.

2. В ал. 3 думите „с одобрения” се заменят със „със съгласувания”.

3. В ал. 4 думите „с одобрените” се заменят със „със съгласуваните”.

4. Ал. 5 се изменя така:

„(5) Органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните регионални дирекции за национален строителен контрол за издадените разрешения за строеж и изпращат копия от тях в 3-дневен срок от издаването им. Към тях се прилагат копие от действащия подробен устройствен план (или фрагмент) и от акта за одобряването му, копие от визата за проектиране - в случаите по чл. 140, ал. 3, и копия от чертежите на водещата част на съгласувания инвестиционен проект, в необходимия обем за извършване на проверката по чл. 156, ал. 2.”.

Думите „копия от чертежите на” да се заменят с „една папка от”

Мотиви: Внасят се три папки. Едната спокойно може да отиде в РДНСК. Там са добри хора – ще я опазят.

§ 60. В чл. 150, ал. 3 думите „чл. 130” се заменят с „чл. 149, ал. 1 или 4” и се добавя ново изречение: „Разрешението за строеж влиза в сила след промяна на предназначението на земята, ако е необходимо, по реда на специален закон.”.

Преди това в ал. 2, т. 2, думата „инвестиционен” да се замени с „технически”.

Мотиви: Текстът е остатък от времето, когато разрешение за строеж можеше да се издава и по Идеен проект. Не бива да се допуска и обратното - разрешение да се издава само по Работен проект, който може да се прави и самостоятелно от строител.

§ 61. В чл. 151, ал. 1 се създава т. 8:

„8. леки прогледни огради без плътна надземна част, които не са трайно свързани с терена.”

§ 62. В чл. 153 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, изречение първо, думите „В случаите, когато не се изисква одобряване на инвестиционен проект” се заменят с „В случаите по чл. 147, ал. 1”;

2. В ал. 2 думите „неговото издаване” се заменят с „влизането му в сила”, думите „издаването му” се заменят с „влизането му в сила”;

3. В ал. 3, изречение второ, думата „одобреният” се заменя със „съгласуваният”.

§ 63. В чл. 154 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 думата „одобрения” се заменя със „съгласувания”.

2. В ал. 5, изречение първо, думата „одобрения” се заменя със „съгласувания”, а думата „одобрен” се заменя с „оценен за съответствие и съгласуван”.

§ 64. В чл. 155 ал. 3 думата „одобрения” се заменя със „съгласувания”.

§ 65. Чл. 156 се изменя така:

„Чл. 156. (1) Издадените разрешения за строеж заедно със съгласуваните инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл. 147, ал. 1, могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересуваното лице в срока по чл. 149, ал. 3 или при служебна проверка от органите на Дирекцията за национален строителен контрол в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5.

(2) Органите на Дирекцията за национален строителен контрол проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и съгласуваните инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията на действащия подробен устройствен план, нормативната уредба по устройство на територията и на правилата и нормите за проектиране.

(3) При констатиране на нарушения по ал. 2, началникът на Дирекция за национален строителен контрол или оправомощено от него лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и съгласуваните инвестиционни проекти и образува административно-наказателно производство срещу проектанта, лицето, извършило оценка за съответствието и/или органа, издал разрешението за строеж. Заповедите на началника на Дирекцията за национален строителен контрол могат да се обжалват по реда на чл. 215.

Думите „проектанта, лицето, извършило оценка за съответствието и/или органа, издал разрешението за строеж”, да се заменят с „виновното лице - органа, издал разрешението за строеж, или лицето, извършило оценката за съответствие, ако има доклад на консултант, или проектанта, ако няма доклад на консултант”.

Мотиви: 1. Контролът следва да се осъществява отгоре надолу. Не може и не бива за всичко да се товари с отговорност проектантът като икономически и социално най-слабо звено. След проектанта има (или няма) консултант, който го проверява тотално. Ако има, той следва да поема изцяло отговорността от проектанта и да го освобождава от нея. Ако няма да го освобождава, защо трябва да има консултант? След консултанта има общинска администрация, която е проверила положенията по градоустройството. Ако грешката е градоустройствена, на санкция подлежи единствено главният архитект, който не е сколасал да я открие и да върне проекта на проектанта за оправяне. Ако няма да поема отговорността изцяло, защо ни е главен архитект? Не може санкцията да се налага през ред, а дори и да може – не бива. Отделен е въпросът каква е разполагаемата власт за всеки, каква е отговорността ме при грешка, и дали те са съпоставими и пропорционални. Глобата за консултанта е между 30 000 и 100 000 лв. Не може да е по-малка. Независимо дали става въпрос за два парапета или за два етажа. Глобата за администратора е половин заплата.

(4) Разрешения за строеж, издадени въз основа на инвестиционни проекти, които в нарушение на чл. 108, ал. 1 не са съобразени с предвижданията на подробния устройствен план, са нищожни. Това обстоятелство се установява без ограничение във времето от органите по ал. 2 и се предприемат действията по ал. 3.”

Текстът е абсолютно недопустим. Думите „органите по ал. 2” да се заменят с „от ДНСК”.

Мотиви: Органът по ал. 2 е местната РДНСК. Нейно основно задължение по силата на същата ал. 2 е да провери разрешението за строеж и проекта, представляващ неразделна част от него. Това тя може да прави единствено в рамките на специално предоставения й срок от две седмици. Не и след това. Ако не провери проекта и не намери кусури, както и ако провери проекта и не намери кусури, и като не се произнесе със заповед за отмяна на разрешението за строеж, то влиза в сила с изтичането на срока по силата на мълчаливото й съгласие и повече не подлежи на отмяна от нейна страна. След това РДНСК може единствено да санкционира виновните за пропуска лица, като е длъжна да започне със своя собствен служител, който не си е догледал работата, и стигне до главния архитект, който очевидно също, но не и да спира строежа. Редно е в такъв случай да има регламент, по който драстични отклонения от градоустройството да бъдат спирани, независимо от приключилата процедура. Защото така за малко да цопнат 50-етажен небостъргач насред Морската градина в Бургас, на абсолютно недопусдтимо място. Не е редно обаче това да е същият орган – РДНСК – който е имал задължението да провери проекта, и да го спре, като е незаконосъобразен, но не го е сторил. Това позволява избирателен административен рекет – сега ще се направим, че не сме забелязали двата етажа отгоре, ама след три месеца, като стигне строежът до трета плоча и няма накъде да мърда, собственикът ще ни снесе по нещо. Колкото – толкова. Затова трябва да има възможност за пряко обжалване пред ДНСК.

(5) Влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна, освен в случаите по ал. 4.”

Да се добави изречение първо: „Разрешението за строеж влиза в сила с изтичането на сроковете по ал. 1, ако не бъде атакувано, или с потвърждаването му от съда, ако се стигне до дело.”.

Мотиви: Все някога трябва да влезе в сила, за да може след това да се казва, че вече е влязло.

§ 66. В чл. 157 се създава ал. 3:

„(3) Неявяването на служител по чл. 223, ал. 2 в 3-дневен срок от внасяне на писмено искане в общинската (районната) администрация, удостоверено по законоустановения ред, не препятства съставянето на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа.”

§ 67. В чл. 160, ал. 1 след след думите „техническият ръководител” се поставя запетая и се добавя „координаторът по безопасност и здраве”.

§ 68. В чл. 162 се създава ал. 4:

„(4) Проектантът носи отговорност за проектирането на строежа в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1, 2 и 3, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.”.

Да се добави „когато проектът не е подложен на оценка за съответствие то консултант”

Мотиви: Когато има консултант, той трябва да поема отговорността за пропусната от него грешка на проектанта. Иначе защо ни е консултант? За да се наказват двама архитекти вместо един ли?

§ 69. В чл. 163, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1 след думите „чл. 169, ал. 1” се добавя „ал. 2 и ал. 3”.

2. В т. 2 в края се поставя запетая и се добавя „както и за спазване на технологичните изисквания за полагането им”.

3. Създава се нова т. 3:

„3. своевременно съставяне на актовете и протоколите по време на сткроителството, удостоверяващи обстоятелствата по т. 1 и т. 2;”;

4. Досегашната т. 3 става т. 4.

5. Досегашната т. 4 става т. 5 и се изменя така:

„5. съхраняването и предоставянето при поискване от останалите участници в строителството или от контролен орган на строителните книжа, заповедната книга на строежа по чл. 170, ал. 3 и актовете и протоколите, съставени по време на строителството.”.

§ 70. В чл. 163а се правят следните изменения:

1.  В ал. 2 след думата „архитект” се поставя запетая и добавят думите „или с квалификация „урбанист” или „ландшафтен архитект”;

След думите „Технически правоспособни” да се добави „по съответната специалност”.

Мотиви: В противен случай излиза, че всеки инженер или урбанист е наравно правоспособен с архитекта. Или обратно. Идеята, че урбанистът е архитект, е дълбоко погрешна и изкуствено насаждана. Урбанистът не се подбира чрез изпити като за архитект, не изучава предмети като за архитект, в дипломата му не пише „архитект” и той няма никаква компетентност нито в архитектурата, нито в подробното градоустройство. Той учи териториално устройство на извънселищната територия, надолу до общ устройствен план. Това нямаше да е така, ако специалността „урбанист” беше тясна специализация на част от студентите, приети по специалност „Архитектура”, в зоната на дипломната подготовка, след изминаването на общ четиригодишен курс с архитектите. Недопустимо е урбанист да съставя подробен устройствен план на част от населено място – сиреч градоустройство. Може да работи в община, може да работи в НЦТР, може да работи в архитектурно бюро при архитект, и да върши техническа работа, но не може сам да съставя ПУП. Няма ценз. Ако някой е обещавал на тези хора, че ще работят градоустройство, очевидно ги е лъгал.

Забележка: Текстът повтаря предложението по чл. 229. Защо?

2. В ал. 4 в края на първото изречение се добавя „и осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, а за строежите от пета категория и отговорностите по чл. 168, ал. 1 и по чл. 169б, ал. 1”.

§ 71. Създава се чл. 164:

„Чл. 164 (1) Възложителят е отговорен за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на строежите.

Думата „Възложителят” да се замени с „Възложителят на проекта, съответно възложителят на строежа,”

Мотиви: Няма никаква нужда това да е едно и също лице. Възложител на проекта може да е всеки, стига да иска.

(2) Възложителят или упълномощеното от него лице определя координатори по безопасност и здраве:

1. за етапа на инвестиционното проектиране - когато възлага проектирането на повече от един проектант;

Въпрос: Това означава ли, че още при самото проектиране (а според текста още при самото възлагане на проекта и избора на проектант) вече задължително ще има избран консултант, който ще следи проектанта как чертае, и главно ще търси поводи да придума възложителя, че този проектант е калпав, та е по-добре да възложи проекта на самия консултант? Не е ли по-нормално проектантът да е завършил проекта си, и едва тогава, ако възложителят го е харесал, да търси услугите на консултант за проверка?

2. за етапа на изпълнението на строежа - когато възлага изпълнението на строежа на повече от един строител или на строител, който наема подизпълнител/и.

(3) Координаторите по ал. 2 трябва да са правоспособни лица с квалификация, професионален опит и техническа компетентност в областта на проектирането, строителството и безопасното и здравословно изпълнение на строителните и монтажните работи.

Въпрос: Колко са в България лицата с опит хем в проектирането, хем в строителството (при това здравословното)? Ще стигнат ли те за всички консултанти, без да се повтарят? Това физически лица ли са – в смисъл на отделни хора с дипломи по нещо си – или са физически или юридически лица по смисъла на ТЗ, регистрирани за консултанти, както излиза от следващата алинея 3???

(3) Функциите на координатор по безопасност и здраве могат да се изпълняват:

1. за етапа на инвестиционното проектиране - от консултант (за строежи от всички категории);

Въпрос: Това означава ли, че още при самото проектиране вече има избран консултант, който ще следи проектанта как чертае? Не е ли по-нормално проектантът да е завършил проекта си, и едва тогава, ако възложителят го е харесал, да търси услугите на консултант за проверка?

2. за етапа на изпълнението на строежа от:

а) консултант (за строежи от всички категории);

б) технически ръководител (за строежи от пета категория).

(4) Минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и правата и задълженията на участниците в строителството за тяхното изпълнение са определени в съвместна наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда.

(5) Възложителят или упълномощеното от него лице не се освобождава от отговорност по отношение на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд независимо от това, че е определил координатори по ал. 2.”

§ 72. В чл. 166 се правят следните изменения и допълнения:

1. Ал. 1 и 2 се изменят така:

„(1) Консултантът извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражнява строителен надзор, както и извършва обследване на строежите и съставя технически паспорт по реда на наредбата по чл. 176а, ал. 6, въз основа на писмен договор с възложителя.

(2) Консултантът може да изпълнява по договор с възложителя и други дейности - прединвестиционни проучвания, подготовка на проектантския процес, координация на строителния процес и подготовка на документацията за въвеждането на строежа в експлоатация.”

Думите „прединвестиционни проучвания, подготовка на проектантския процес” да отпаднат.

Мотиви: Дейността на консултанта и дейността на проектанта са несъвместими. Консултантът не трябва да може да бъде същевременно и проектант. Нито самата фирма, регистрирана като консултант, нито друга фирма на собственика й, не трябва да извършват проектиране и не трябва да имат пълна проектантска правоспособност. В противен случай консултантът ще се явява конкурент на проектанта, когото проверява, и ще бъде подлаган на изкушението да го елиминира или злепоставя чрез разполагаемата власт. Същото е в сила и по отношение на строителството. Крайно време е инвестиционният процес да се изчисти, като се разделят проектирането, строителството, надзора и администрацията в напълно обособени отделни изпълнители, без никаква възможност за съвместяване на две или повече функции от едно лице. Така ще е ясно кой какво трябва да прави, и кой за какво отговаря. Който му надържа да е само проектант, да се занимава само с проектиране, който му надържа да е само конслутант, да се занимава само с надзор. На който не му харесва да се занимава с частна стопанска дейност, да става администратор. Който се чувства достатъчно компетентен в повече от една област, ще трябва да си избира само по една за определен период от време или по начало. Всичко друго води до моноплизиране. Нали не може едно и също лице да е едновременно и вратар, и централен нападател?

В ал. 3 след думите „Консултантът не може да” да се добави „е същевременно и строител, или да притежава друга строителна фирма, или да”, а след думата „трудово” да се добави „или друго”.

Мотиви: Дейността на консултанта и дейността на строителя са несъвместими. Или едното, или другото.

В ал. 4 след думите „Консултантът не може да” да се добави „е същевременно и проектант, или да притежава друга проектантска фирма, или да” , а след думата „трудово” да се добави „или друго”.

Мотиви: Дейността на консултанта и дейността на проектанта са несъвместими. Или едното, или другото.

2. Ал. 5 и 6 се отменят.

§ 73. Чл. 167 се изменя така:

„Чл. 167. (1) Дейностите като консултант по чл. 166, ал. 1 се извършват от лица, вписани в публичен регистър и получили удостоверение за вписване в регистъра от началника на Дирекцията за национален строителен контрол.

(2) Условията и редът за вписване в регистъра и за издаване на удостоверение за вписване по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.

(3) Удостоверението по ал. 1 се издава на лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон или на законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и отговаря на следните изисквания:

1. не се намира в производство за обявяване в несъстоятелност;

2. членовете на органите на управление на юридическото лице или едноличния търговец, както и наетите от тях по трудов или друг договор физически лица:

а) са специалисти със завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър” и имат пълна проектантска правоспособност и най-малко 5 години стаж по специалността;

б) не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода, освен ако не са реабилитирани;

в) не са допуснали и/или извършили повече от две нарушения по този закон и нормативните актове по прилагането му през последните две години, преди подаване на заявление за вписване в регистъра.

Да се разделят регистрите за надзор в проектирането и за надзор в строителството в два отделни регистъра. Да се разделят условията за регистриране на консултант в проектирането от тези за консултант в строителството. Респективно да се разделят изискванията към привлечените експерти за надзор в проектирането и към тези в строителството.

Да се разделят условията за собственика на фирмата-консултант от условията за наетите от него специалисти, така че само те да имат пълна проектантска правоспособност, но не и той. Консултантът трябва да е имал пълна проектантска правоспособност най-малко в продължение на три години, но от момента на избиране на консултантството като основна дейност трябва да се отпише от КАБ или от КИИП и да замрази правоспособността си, за да не се явява конкурент на свободните проектанти. Ако специалистите са наети при него на трудов договор, а не на граждански – също.

Да се добави буква „г”: „г. Не е вписан в регистъра на КАБ или КИИП като проектантско бюро и няма друга фирма – проектантско бюро. Вариант – да се даде срок за отписване, не по-голям от две седмици. Систематичното място на такова изискване е в ЗКАИИП;

Да се добави буква „д”: „д. Не е вписан в регистъра на Строителната камара като строител и няма друга строителна фирма;

Мотиви: Дейността на консултанта, дейността на проектанта и дейността на строителя са несъвместими. Или едното, или другото, или третото. Съчетаването им поражда конфликт на интереси и следва да бъде забранено.

(4) За вписване в регистъра лицето по ал. 3 подава заявление по образец, определен в наредбата по ал. 2, към което прилага:

1. актуално удостоверение за регистрация по Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или друг еквивалентен документ според законодателството на държавата на тяхната регистрация;

3. списък на правоспособните физически лица, наети по трудов или друг договор за осъществяване на дейностите по чл. 166, ал. 1;

4. доказателства, че са налице условията по ал. 3, т. 2, буква „а” и „б”;

5. декларации от членовете на органите на управление на юридическото лице или едноличния търговец, както и наетите от тях по трудов или друг договор физически лица, че са налице условията по ал. 3, т. 2, буква „в”.

(5) Удостоверението за вписване в регистъра или отказът се издава в едномесечен срок от подаване на заявлението.

(6) Отказът за вписване в регистъра се прави по законосъобразност, ако не е изпълнено някое от условията по ал. 2, 3 и 4. Отказът се съобщава писмено на заявителя и може да бъде обжалван по реда на чл. 215.

(7) За вписване в регистъра и за издаване на удостоверение за вписване се заплаща такса по тарифа, приета от Министерския съвет.

(8) Удостоверението се издава за срок 5 години.

(9) Регистрацията се заличава и удостоверението за вписване в регистъра се обезсилва преди изтичане на срока по ал. 8:

1. по искане на вписаното в регистъра лице при представяне на доказателства, че няма неприключили договори за дейностите по удостоверението, както и при прекратяване на дейността му;

2. при влезли в сила две наказателни постановления, с които са наложени имуществени санкции на лицето по ал. 1 за извършени нарушения по този закон или нормативните актове по прилагането му;

3. при влезли в сила три наказателни постановления за срок от една година на физическите лица по ал. 4, т. 3.

(10) Действието на удостоверението се спира за срок от 1 година при влязло в сила наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция на лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225 при упражняване на строителен надзор.

(11) Заличаване на регистрацията и обезсилване на удостоверението за вписване в регистъра по ал. 9 или спиране на действието му по ал. 10 се извършва със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол, която се съобщава на заинтересуваните лица и може да бъде обжалвана по реда на чл. 215.

(12) Регистъра на консултантите по ал. 1 е публичен и се публикува на интернет страницата на Дирекцията за национален строителен контрол. Всяко лице може да поиска справка за извършените вписвания в регистъра.

(13) Информацията, представляваща лични данни, се предоставя по ред, определен със закон.

(14) Регистърът съдържа информация за:

1. правно-организационната форма, търговската фирма (наименование), седалището и адреса на управление, регистрацията на консултанта съгласно законодателството по неговата регистрация;

2. начина на управление, представителството и лицата, представляващи консултанта;

3. числеността и квалификацията на наетите по трудов или друг договор лица;

4. проведените квалификационни обучения на техническия персонал и на работниците през последните три години;

5. наказанията, наложени от контролните органи за нарушения по този закон.”

§ 74. В чл. 168 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) точка 3 се изменя така:

„3. спиране на строежи, които се изпълняват при условията на чл. 224, ал. 1 и чл. 225, ал. 2 и в нарушение на изискванията на чл. 169, ал. 1, 2 и 3;”;

б) точки 6, 7 и 8 се заличават.

2. В ал. 2 накрая се добавя „За строежите от пета категория строителния надзор се упражнява от техническия ръководител по чл. 163а.”

§ 75. В чл. 169 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3, т. 2 се изменя така:

„2. предотвратяване или намаляване на вредните последици от бедствия и улесняване на защитата и провеждането на спасителните операции;”.

2. В ал. 4 преди думата „съвместно” се добавя „самостоятелно или”, а след думите „изисквания за безопасност” се добавя „и за устойчиво развитие и екологично използване на природните суровини в строежите, в т. ч. след вторична преработка,”.

3. Ал. 5 се отменя.

§ 76. В чл. 171, ал. 1 думите „лицето, упражняващо строителен надзор” се заменят с думите „координаторът по безопасност и здраве”.

§ 77. В чл. 176а се създава ал. 7:

„(7) След завършване на нови жилищни или общественообслужващи сгради, се съставя енергиен паспорт, който е неразделна част от техническия им паспорт. Обхватът, съдържанието и образците на енергийните паспорти, както и редът за тяхното съставяне се определят с наредбата по ал. 6.”.

§ 78. Чл. 176в се правят следните изменения и допълнения:

1. Ал. 1 се изменя така:

„(1) Обследването на строежите се извършва от консултант, вписан в публичен регистър и получил удостоверение за вписване в регистъра от началника на Дирекцията за национален строителен контролпо чл. 167.”.

2. Създава се нова ал. 5:

„(5) Обследването за съответствие с изискванията на наредбата по чл. 13, ал. 7 е част от общото обследване на строежите”.

3. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

§ 79. В чл. 177 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „регистрира пред органа, издал разрешението за строеж,” се заменят с „подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за”, след думите „техническата инфраструктура” се поставя запетая и се добавя „технически и енергиен паспорт”.

2. Ал. 3 се изменя така:

„(3) Строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж. Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1след проверка на окомплектоваността на документите и регистриране на въвеждането на строежа в експлоатация.

3. Ал. 4 се отменя.

4. В ал. 7 думите „за издаване на разрешение за ползване на строежа” се заменят със „за въвеждане на строежа в експлоатация”.

§ 80. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3:

а) Създава се нова точка 1:

„1. не са изпълнени в съответствие с предвидените в съгласувания инвестиционен проект изисквания по чл. 169, ал. 1, 2 и 3 и с техническите спецификации по чл. 169а, ал. 1, и не са съставени технически и енергиен паспорт.”

б) досегашните точки 1, 2, 3 и 4 стават съответно 2, 3, 4 и 5.

2. Ал. 5 се изменя така:

„(5) При нарушения на ал. 1 и 4 началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице – за строежите от първа, втора и трета категория, или кметът на общината – за строежите от четвърта и пета категория, въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно.”

§ 81. В чл. 180 се изменя така:

„(1) Правото на строеж в поземлен имот се учредява въз основа на съгласуван инвестиционен проект.

Думата „инвестиционен” да се замени с „технически”.

Мотиви: Техническият проект служи за издаване на разрешение за строеж, и е на практика окончателен по отношение на строежа.

(2) Правото на строеж, съответно на надстрояване или пристрояване се вписва в имотния регистър по партидата на недвижимия имот, описан съгласно кадастъра.”

§ 82. В чл. 183, ал. 4 се изменя така:

„(4) Договорите по ал. 1-3 се вписват в имотния регистър по партидата на недвижимия имот, описан съгласно кадастъра.”

§ 83. В чл. 196 се правят следните изменения:

1. В ал. 5, изречение второ се заличава.

2. Ал. 6 се изменя така:

„(6) Общината може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на влязла в сила заповед за премахване на строежа и протокол за извършени разходи по премахването.”.

§ 84. В чл. 198 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

„(2) Строителната забрана по ал. 1 може да се налага и със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството за селищните образувания с национално значение.”.

2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея в изречение първо след думата „забрана” се добавя „по ал. 1 и 2”.

3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.

4..Създава се ал. 6:

„(6) Заповедите по ал. 1, 2, 3 и 4 се обнародват в „Държавен вестник” и могат да бъдат обжалвани по реда на чл. 215.”.

§ 85. В чл. 205, т. 4 се изменя така:

„4. за изграждане на обекти на социалната инфраструктура.”

§ 86. Чл. 210 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 накрая се добавя „или от областния управител – за обектите с национално или регионално значение”.

2. В ал. 3, изречение второ след думите „чл. 215, ал. 1” се добавя „и ал. 2”, а накрая се добавя „Обжалването на решението на комисията за обекти с национално или регионално значение не е основание за отказ за издаване на разрешение за строеж.”.

3. Ал. 6 се изменя така:

„(6) Заинтересувана страна може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на влязлото в сила решение по ал. 3”.

§ 87. В чл. 215, ал. 1, изречение второ се изменя така: „Актовете и отказите на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи, съответно на техните заместници и на други длъжностни лица в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи, на които те са предоставили свои функции по този закон, се обжалват пред Върховния административен съд.”

§ 88. В чл. 216 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 2 думите “и одобрени” се заличават.

2. Ал. 5 и ал. 6 се изменят така:

„(5) Преди да разгледа жалбата или протеста по същество, началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол прави проверка на тяхната допустимост. Ако прецени, че жалбата или протеста са недопустими производството се прекратява с изрична заповед. Заповедта може да се оспори с частна жалба или протест по реда на чл. 215. Съответният административен съд се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.

(6) Когато жалбата или протестът са допустими началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол пристъпва към разглеждането им по същество и се произнася с мотивирана заповед, с която може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт. Заповедите на началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол се обжалват по реда на чл. 215. ”

3. Създават се ал. 7, 8, 9 и 10:

„(7) Срокът за произнасяне на началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол е 15 дни от датата на постъпване на жалбата или протеста.

(8) По жалби на заинтересувани лица, свързани с настъпили нови обстоятелства, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол може да отменя заповедите на началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол по ал. 5 и ал. 6, когато тези актове не са били обжалвани пред съда.

(9) Началникът на дирекцията за национален строителен контрол се произнася по подадените жалби в 15-дневен срок от постъпването им с мотивирана заповед, като може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт. Когато постанови отмяна на заповедта на началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол решава въпроса по същество.

(10) Заповедите на началника на дирекцията за национален строителен контрол по ал. 9 се обжалват по законосъобразност по реда на чл. 215. Решенията на съответния административен съд са окончателни и не подлежат на обжалване.”

§ 89. Чл. 217, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се т. 1:

„1. заповеди за прекратяване на производството по чл. 216, ал. 5”.

2. В т. 2 накрая се добавя „и ал. 5, и по чл. 224а, ал. 1 и ал. 6.”.

3. Създава се т. 4:

„4. Разрешения за строеж, издадени при условията на чл. 210, ал. 3, изречение трето.”.

§ 90. В чл. 222 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в началото се добавя „За строежите от първа, втора и трета категория”;

б) в т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „по смисъла на чл. 225, ал. 2, части от тях, както и отделни строителни и монтажни работи”;

в) в т. 2 думите „извършвани в отклонение от одобрените строителни книжа” се заменят с „по реда на чл. 224”;

г) в т. 9 думите „предлага отнемането на лицензи на” се заменят с „издава заповеди за прекратяване на действието на удостоверения на консултанти”;

д) създава се нова т. 13:

„13. издава заповеди за обследване на аварии в строителството по реда на наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството за всички категории строежи.”;

е) досегашните т. 13 и 14 стават съответно т. 14 и 15;

2. В ал. 2 в началото се добавя „За строежите от първа, втора и трета категория”.

  § 91. Чл. 222а се отменя.

§ 92.  Чл. 223 се изменя така:

„Чл. 223 (1) За строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице:

1. спира незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, части от тях, както и отделни строителни и монтажни работи;

2. спира строежи, части от тях или отделни строителни и монтажни работи по реда на чл. 224а, и дава разрешение за продължаването им след отстраняване на нарушенията и заплащане на дължимите глоби и имуществени санкции;

3. забранява достъпа до строежи по т. 1 и 2 и разпорежда поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежите;

4. забранява захранването с електрическа и топлинна енергия, вода и газ на строежи по т. 1 и 2;

5. забранява влагането на строителни продукти, които не са оценени за съответствие със съществените изисквания към строежите и извършва проверки в местата за производство на строителни продукти;

6. забранява ползването на строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация;

7. забранява достъпа до строежи или до части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация, забранява захранването им с електрическа и топлинна енергия, вода и газ и разпорежда поставянето на отличителни знаци за ограничаване на достъпа и недопускане на хора и други;

8. издава заповеди за премахване на незаконни строежи;

9. предписва изпълнение на укрепителни и възстановителни мерки за недопускане на аварии, щети и други на строежи и на части от тях, за които е спряно строителството, действието на строителните книжа или е забранено ползването им;

10. разпорежда освобождаване на строежа и на строителната площадка от хора, механизация, изделия, продукти, материали, общоопасни средства и други;

11. налага предвидените в този закон глоби и имуществени санкции.

(2) За строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район):

1. констатират незаконно и незаконосъобразно строителство;

2. констатират нарушения при ползването на строежи или на части от тях;

3. изпълняват заповедите за спиране, за забрана на ползването, за забрана на достъпа до строежи и строителни площадки и за премахване на незаконни строежи;

4. контролират изпълнението на мероприятията за възстановяване на територии с особена териториалноустройствена защита;

5. установяват други нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

6. създават и поддържат регистър на издадените наказателни постановления;

(3) При привеждане в изпълнение на заповеди за спиране, за забрана на ползването, достъпа и за принудително премахване на незаконни строежи служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община имат право да използват на територията на строителната площадка следните специални средства:

1. устройства за принудително ограничаване придвижването на автомобили и строителна механизация или за преместване на такава механизация извън строителната площадка;

2. устройства за отваряне на прегради и помещения;

3. светлинни и звукови устройства;

4. строителни машини и строителна механизация, технически средства и способи.”

(4) Средствата по ал. 3 могат да бъдат използвани само от служители, които притежават необходимата квалификация.

(5) При изпълнение на функциите им по този закон служителите по ал. 2 имат право:

1. на свободен достъп до строежите, както и до сградите и съоръженията по време на тяхното ползване по реда на чл. 194, ал. 1 и 3;

2. да изискват всички необходими за проверките документи, данни, легитимация, писмени справки и обяснения от участниците в строителството, от лицата на строежа и строителната площадка, от заинтересуваните администрации, от специализираните контролни органи и експлоатационните дружества;

3. да ползват данни от Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване при условия и по ред, определени със закон.

(6) При противодействие или при отказ да се изпълни разпореждане за достъп или за освобождаване на строителната площадка или в други случаи, определени със закона, разпореждането се изпълнява принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.

(7) Служителите по ал. 2 задължително се застраховат срещу злополука и със застраховка „Живот” за сметка на общинския бюджет.

(8) При изпълнение на служебните си задължения служителите по ал. 2 имат право на отличителни знаци, да ползват специални средства и с разрешение на министъра на вътрешните работи могат да притежават лично оръжие за защита.

(9) Средствата, набрани от отчисления в размер 50 на сто от събраните по този закон от служителите по ал. 2 приходи за бюджета, представляващи такси, глоби и имуществени санкции, се разходват за премахване на незаконно строителство, за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите по ал. 2 при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет. ”

§ 93. Чл. 224 се изменя така:

„(1) Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или част от строеж от първа до трета категория, който се извършва:

1. без влязло в сила разрешение за строеж;

2. при съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5-8;

3. със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и съществените изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1, 2 и 3;

4. без осигурен от възложителя строителен надзор в случаите, когато такъв е задължителен;

5. без да е съставен протокол за строителна линия и ниво и/или без да е заверена заповедната книга;

6. без съгласуване с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности при условията и реда на чл. 125, ал. 5 – за недвижими културни ценности с категория „световно значение” и „национално значение” и за строежи в техните граници и охранителните им зони;

7. без да са налице административните актове по чл. 142, ал. 5, т. 9 и 10.

(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Констативният акт се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта по ал. 1 се издава в тридневен срок от изтичане на срока по изречение второ. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на регионалната дирекция за национален строителен контрол или сградата на Дирекцията за национален строителен контрол. Копия от констативния акт и от заповедта по ал. 1 се изпращат на Кмета на общината или района.

(3) Със заповедта по ал. 1 се дават задължителни указания за отстраняване на причините, довели до спирането на строителството, и сроковете за тяхното изпълнение. При необходимост се разпорежда освобождаване на строежа и на строителната площадка от хора и механизация, както и прекъсване на захранването с електрическа и топлинна енергия, вода и газ. Заповедта е задължителна за доставчиците и се изпълнява незабавно.

(4) Строителството, спряно със заповедта по ал. 1, може да продължи с разрешение на органа, който я е издал, след отстраняване на причините, довели до спирането му. В случаите по чл. 154, ал. 2, т. 5-8 разрешението за продължаване на строителството се издава след представяне на заснемане и други данни, изчисления и документи съобразно указанията по ал. 3, които се прилагат като неразделна част към одобрения инвестиционен проект и доказват, че съществените отклонения са отстранени и изпълнената част от строежа е законосъобразна.

(5) При констатиране на строеж от първа до трета категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, органите на Дирекцията за национален строителен контрол съставят констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта за спиране на незаконния строеж се издава от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от изтичане на срока за възражения. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на регионалната дирекция за национален строителен контрол или сградата на Дирекцията за национален строителен контрол. Копия от констативния акт и от заповедта за спиране се изпращат на Кмета на общината или района.

(6) Със заповедта за спиране по предходната алинея се забранява достъпа до строежа.”

§ 94. Създава се нов чл. 224а:

„(1) Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или част от строеж от четвърта до шеста категория, незаконосъобразен по смисъла на чл. 224, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 7.

(2) По реда на предходната алинея кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или част от строеж без съгласуване с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности при условията и по реда на чл. 125, ал. 5 - за недвижими културни ценности с категория „местно значение” и „ансамблово значение” и за строежи в техните граници и охранителните им зони.

(3) Обстоятелствата по ал. 1 и ал. 2 се установяват с констативен акт, съставен от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2. Констативният акт се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта по ал. 1 се издава в тридневен срок от изтичане на срока по изречение второ. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството. Копия от констативния акт и от заповедта по ал. 1 се изпращат на началника на Дирекцията за национален строителен контрол и на началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол.

(4) Със заповедите по ал. 1 и ал. 2 се дават задължителни указания за отстраняване на причините, довели до спирането на строителството, и сроковете за тяхното изпълнение. При необходимост се разпорежда освобождаване на строежа и на строителната площадка от хора и механизация, както и прекъсване на захранването с електрическа и топлинна енергия, вода и газ. Заповедта е задължителна за доставчиците и се изпълнява незабавно.

(5) Строителството, спряно със заповедта по ал. 1 и ал. 2, може да продължи с разрешение на органа, който я е издал, след отстраняване на причините, довели до спирането му. В случаите по чл. 154, ал. 2, т. 5-8 разрешението за продължаване на строителството се издава след представяне на заснемане и други данни, изчисления и документи съобразно указанията по ал. 4, които се прилагат като неразделна част към одобрения инвестиционен проект и доказват, че съществените отклонения са отстранени и изпълнената част от строежа е законосъобразна.

(6) При констатиране на строеж от четвърта до шеста категория или част от него, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от служителите по чл. 223, ал. 2 се съставя констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта за спиране на незаконния строеж се издава от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от изтичане на срока за възражения. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството. Копия от констативния акт и от заповедта за спиране се изпращат на началника на Дирекцията за национален строителен контрол и на началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол.

(7) Със заповедта за спиране по предходната алинея се забранява достъпа до строежа.”

§ 95. В чл. 225 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „незаконни строежи” се добавя „от първа, втора и трета категория”.

2. В ал. 2:

а) в т. 2 думата „одобрени” се заменя със „съгласувани”.

б) т. 5 се изменя така:

„5. при наличие на влязъл в сила отказ да се издаде административен акт по чл. 142, ал. 5, т. 8, 9 и 13.”.

в) създава се т. 6:

“6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториално-устройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и ал. 3.”

3. В ал. 3 накрая се добавя: „Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството. Копия от констативния акт и от заповедта се изпращат на кмета на общината.”.

4. Ал. 5 се изменя така:

„(5) Въз основа на влязла в сила заповед за премахване може да се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.”.

5. В ал. 6 се създава т. 5:

„5. възложителя на строежа”.

§ 96. Създава се чл. 226:

„Чл. 226. (1) Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

(3) Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет.

(4) Въз основа на влязла в сила заповед за премахване може да се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.

(5) Принудителното премахване е за сметка на извършителя и на:

1. лицето, упражнило строителен надзор;

2. строителя - в случай че строителството е продължило след издадена заповед за спиране на строежа от кмета на общината или заповед на лицето, упражняващо строителен надзор, вписана в заповедната книга на строежа;

3. строителя - в случаите по чл. 225, ал. 2, т. 2, 3 и 4;

4. проектанта и лицето, оценило съответствието на инвестиционните проекти - при несъответствие на одобрения инвестиционен проект, по който се изпълнява строежът, с изискванията за безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и/или с предназначението на земята.

След думата „ проектанта и” да се добави „,когато не е съставяна оценка за съответствие от консултант, или”.

Мотиви: Когато е имало консултант, той е трябвало да провери обстойно проекта, и да предупреди проектанта за открита грешка. Ако не е сколасал да открие грешка, да поеме отговорността изцяло. Иначе защо ни е консултант?

4.  възложителя на строежа.

Да се добави нова точка 5: „5. Главния архитект – в случаите, когато съгласуваният от него проект не отговаря на предвижданията на действащия подробен устройствен план.

Мотиви: Когато е проверявал проекта в сферата на градоустройството, той е трябвало да предупреди проектанта за открита грешка. Ако не е сколасал да открие грешка, да поеме отговорността изцяло.

(6) Отговорността на лицата по ал. 5 е солидарна.”

Тази алинея да отпадне.

Мотиви: „Солидарно” не означава „поравно” или „пропорционално”. Солидарно означава, че първият, когото хванат, плаща за всички, а после си търси от останалите възстановяване на дяловете. Ако може. Всеки трябва да отговаря за това, за което е виновен, и с което се е наел. Представете си как един ден се разбира, че АЕЦ Белене не си е на мястото. Как виждате проектанта да е във финансово състояние да плати масрафа по разрушаването му? Всеки участник в инвестиционния процес си има застраховка професионална отговорност. Финансовите претенции към него трябва да бъдат ограничени само до лимита на сключения от него застрахователен договор. Претенции за суми над лимита са недопустими. Възложителят е в правото си да си избере проектант и строител с по-голям лимит, но не и да иска възстановяване на суми над лимита.

§ 97. В чл. 229 се създава ал. 3:

„(3) Технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация „архитект”, „строителен инженер”, „инженер”, „урбанист” или „ландшафтен архитект”.”

След думите „Технически правоспособни” да се добави „по съответната специалност”.

Мотиви: В противен случай излиза, че всеки инженер или урбанист е наравно правоспособен с архитекта. Или обратно. Идеята, че урбанистът е архитект, е дълбоко погрешна и изкуствено насаждана. Урбанистът не се подбира чрез изпити като за архитект, не изучава предмети като за архитект и няма никаква компетентност нито в архитектурата, нито в подробното градоустройство. Той учи териториално устройство на извънселищната територия, надолу до общ устройствен план. Недопустимо е урбанист да съставя подробен устройствен план на част от населено място – сиреч градоустройство. Може да работи в община, може да работи в НЦТР, може да работи в архитектурно бюро при архитект, и да върши техническа работа, но не може сам да съставя ПУП.

§ 98. В чл. 230 се правят следните изменения и допълнения:

1. Ал. 1 и 2 се изменят така:

„(1) Лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация „архитект”, „строителен инженер” и „инженер”, могат да изработват устройствени схеми и планове и инвестиционни проекти в обхвата на придобитата квалификация, ако притежават пълна проектантска правоспособност. Условията и реда за признаване на пълна проектантска правоспособност, както и допустимите дейности, които могат да извършват лицата, притежаващи ограничена правоспособност се определят със Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.

(2) Лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация „урбанист” или „ландшафтен архитект” с образователно-квалификационна степен „магистър” притежават ограничена проектантска правоспособност и могат да изработват устройствени схеми и планове в обхвата на придобитата квалификация в колектив с лица по ал. 1.”

2. В ал. 3 думите „могат да изработват проекти на устройствени схеми и планове или да упражняват технически контрол” се заменят с „могат да извършват дейностите по чл. 229, ал. 1”.

Предложението да отпадне. Ал. 3 да стане: „3. Лица, които работят като служители в администрациите на органите на изпълнителната власт, нямат правото да извършват дейностите по чл. 229, ал. 1 като частна стопанска дейност, паралелна на служебната им. Пълната проектантска правоспособност, призната на такова лице, отпада за времето на заемане на поста в администрацията. Пълната проектантска правоспособност на свързаните с него лица не е валидна за териториалния обхват на администрацията, а за централна администрация – за териториите на областните градове, курортите от национално значение и неционалните обекти.

Мотиви: Крайно време е всеки да се заеме само с едно нещо – от което прецени, че най-много разбира и го може. Крайно време е да се сложи край на обсебването на стопанската дейност в полза на администраторите. Пряко или чрез свързани лица.

2.  В ал. 4 думите „а за изграждането на обекти общинска собственост – и инвестиционни проекти” се заличават.

Ал. 4 да отпадне като противоестествена.

Мотиви: Наличието на пълна проектантска правоспособност у лице, от което не се очаква да проектира, е безумие. Когато напусне администрацията и се посвети на проектиране като свободен проектант, тя ще му се възвърне. Дотогава това лице е предоставило компетентността си на държавата. Изцяло. Като е предпочело да се посвети на администрацията, няма да проектира. Ако заплатата им е малка, нека да бъде допълвана по реда на предложения нов текст на § 3.

4. Ал. 5 се изменя така:

„(5) Чужденци и граждани на държави - членки на Европейския съюз, на другите държави от Европейското икономическо пространство и на Швейцария, могат да извършват дейностите по чл. 229, ал. 1 в Република България, в обхвата на квалификацията им, призната по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, при условията на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.”

§ 99. В чл. 232 се създава ал. 7:

„(7) Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, възложител на строеж, който не възложи съставянето на технически паспорт в сроковете по наредбата по чл. 176а, ал. 6.”

§ 100. В чл. 237 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 се създават т. 12 и т. 13:

„12. на възложител на строеж, който не възложи съставянето на технически паспорт в сроковете по наредбата по чл. 176а, ал. 6 -в размер от 5000 до 50000 лв.

13. на производител на строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите – в размер от 5000 до 30000лв.”

2. В ал. 2:

а) създава се нова т. 1:

„1. на извършител, възложител или строител на строеж от четвърта до шеста категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 - в размер от 5000 до 20000лв.;”;

б) досегашната т. 1 става т. 2 и в нея след думите „на строеж” се добавят думите „по чл. 224а, ал. 1 и ал. 2”, а думите „спрян с негова заповед по чл. 224, ал. 1” се заличават;

в) досегашни т. 2 става т. 3 и в нея думите „т. 1” се заменят с „т. 2”, а думите „по ал. 1, т. 3;” се заменят с „от 10000 до 50000лв.;”

г) създава се нова т. 4:

„4. на лице, което ползва строеж от четвърта до шеста категория, без това да е разрешено по установения законов ред - в размер от 1000 до 5000лв.;”;

д) досегашна т. 3 става т. 5 и в нея след думата „чл. 57а, ал. 6” се поставя запетая, а думите „чл. 222а, т. 3 – в размер от 5000 до 50000” се заменят с думите „чл. 224а, ал. 4 или по чл. 178, ал. 6 – в размер от 5000 до 20000”;

е) досегашната т. 4 става т. 6.

§ 101. В чл. 239 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 6 се изменя така:

„6. от кмета на общината - в предвидените от закона случаи.”.

2. В ал. 2 след думите „разрешение за ползване” се добавя „и удостоверение за въвеждане в експлоатация”.

§ 102. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. § 1а се изменя така:

„§ 1а. Министърът на отбраната, съответно министърът на вътрешните работи или председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" може да предоставят свои функции по този закон на заместниците си и на други длъжностни лица в системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи или на Държавна агенция „Национална сигурност”.

2. Параграф 3 се изменя така:

„§ 3. (1) За разрешение за изработване, за приемане от експертен съвет и за одобряване на устройствени планове и техните изменения, с изключение на тези финансирани от общинския или държавния бюджет, за съгласуване на инвестиционни проекти и за издаване на разрешение за строеж (акт за узаконяване), за въвеждане на обекти в експлоатация и за други административни и технически услуги по тази закон се събират такси по Закона за местните данъци и такси – за услугите, извършвани от общинските администрации, съответно по Закона за държавните такси – за услугите, извършвани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от Дирекцията за национален строителен контрол и от областните управители.

(2) Средствата, набрани от отчисления в размер 50 на сто от събраните по ал. 1 приходи за бюджета, се разходват за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите при условия и по реда на:

1. наредбата по чл. 221, ал. 6 – за таксите, събирани от Дирекцията за национален строителен контрол;

2. наредбата по чл. 223, ал. 9 – за таксите, събирани от общинската администрация;

3. заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството или на областния управител – за таксите, събирани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството или от областната администрация.”

3. В § 5 се правят следните изменения и допълнения:

а) точка 18 се изменя така:

„18. „Разгъната застроена площ” е сборът на застроените площи на всички надземни етажи на основното и допълващото застрояване, включително и на таванските етажи. В застроената площ на надземните етажи се включва цялата площ на балконите, лоджиите и терасите”;

Думите „балконите, лоджиите и терасите” да се заменят с „балконите и лоджиите”.

Мотиви: Съгласно § 5, т. 59 от ЗУТ, „тераса” е открита площ, разположена общо взето на покрива, а не е помещение. Понятието Разгъната застроена площ участва в изчисляването на Кинт. Целта на регулирането чрез Кинт е да не се допуска презастрояване, сиреч прекомерен обем. Терасата не представлява обем и затова не следва да влиза в Кинт, респективно в РЗП. Извън това как ще обясним на купувачите, че 1 кв. м от тази тераса струва колкото 1 кв. м от тази стая? Разбирам стремежа на администрацията да не се прекалява с презастрояването, но ако това е целта, намалете Кинт!!!

в) в т. 35 думите „Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда” се заменят със „Закона за управление на отпадъците”;

г) т. 50 се изменя така:

„50. „Надземен етаж” е етажът, таванът, на който е разположен на повече от 1,50 м над котата на средното ниво на прилежащия терен (на прилежащия тротоар към улицата).”

д) т. 52 се изменя така:

„52. „Кота на средното ниво на прилежащия терен” е средноаритметичната стойност на двете проектни коти на прилежащия терен в двата края на съответната ограждаща стена, оформен (моделиран) съобразно част „Геодезическа” (вертикална планировка) на инвестиционния проект. ”

Думите след „ограждаща стена” да отпаднат.

Мотиви: Как се определят средните коти терен в РУП, като още не се прави инвестиционен проект и няма част „Геодезическа”? И обратно – ако вече има РУП със заковани коти, какво правим с геодезиста в ТП?

създават се т. 72, 73 и 74:

„72. „Големината на градовете” се определя според броя на населението, както следва:

а) много големи градове - над 200 000 жители;

б) големи градове - от 100 000 до 200 000 жители;

в) средни градове - от 30 000 до 100 000 жители;

г) малки градове - от 10 000 до 30 000 жители;

д) много малки градове - до 10 000 жители.”

73. „Обект с регионално значение” е обект, определен като такъв с решение на съответния областен съвет за развитие по Закона за регионалното развитие.

74. „Социална инфраструктура” са сгради и съоръжения публична собственост, формиращи система за обслужване на населението в администрацията на държавната и местната власт, образованието, здравеопазването, културата и изкуствата, социалните дейности и спорта.”

§ 103. В Заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В § 18:

а) В ал. 1 след думата „правила” се поставя запетая и се добавя „норми”;

б) В ал. 7 след думата „благоустройството” се добавя „самостоятелно или”.

2. В § 24, ал. 3 се изменя така:

„(3) За осъществяване на дейността по оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и за упражняване на строителен надзор инженерът по договора трябва да бъде регистриран при условията и по реда на чл. 167 или да предостави документ, издаден от компетентен орган от държава-членка на Европейския съюз или друга държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, доказващ правото му да извършва тази дейност. Изпълнението на тези дейности може да се възлага на подизпълнител, регистриран по този закон.”

Преходни и заключителни разпоредби

В § 6, ал. 3 думите „са внесени до 31 май 2001 г” да се заменят със „бъдат внесени до три месеца от влизането на закона в сила”. Второто изречение да се замени с „Инвестиционни проекти, внесени в срок до три месеца след публикуването на закона, се оценяват и съгласуват по досегашните норми и условия.”.

Мотиви: Проектирането е тромав процес. Проектът се мисли и прави с месеци, като от самото начало стъпва на известните към момента на започването му нормативни условия. Не може така от днес за утре да се преправя проект. А дори и да може – не бива. Удобството на администрацията не бива повече да е по-важно от интересите на бизнеса.

Препоръка: Това да стане принципен подход при всяка последваща промяна било на ЗУТ, било на Наредба № 7 или колкото там й стане номерът. Да не се допуска влизане в сила на норма по ЗУТ от днес за утре.

В § 6, ал. 2, 4 и 5 да отпаднат.

Мотиви: Ал. 2, 4 и 5 са представлявали извънредна временна мярка при замяната на ЗТСУ със ЗУТ. Срокът за прилагането й е изтекъл.

§ 104. Започнатите до влизането в сила на този закон производства по премахване на незаконни строежи или части от тях от четвърта до шеста категория се довършват по досегашния ред.

§ 105. В шестмесечен срок от обнародване на този закон органът по § 184 ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 65 от 2003 г.) следва да приключи образуваните производства при условията на ал. 4 или ал. 5 на същия параграф. След изтичане на този срок, за неприключилите производства се прилагат мерките по чл. 225 или чл. 226.

§ 106. Лицата, получили лиценз от министъра на регионалното развитие и благоустройството, могат да продължат да извършват дейността си до изтичане на срока на лиценза. След изтичането на срока, за да извършват дейностите по чл. 166, ал. 1, лицата трябва да са вписани в публичен регистър и да са получили удостоверение за вписване в регистъра от началника на Дирекцията за национален строителен контрол по чл. 167.

§ 107. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2003г., попр., бр. 59 от 2003г., изм., бр. 107 от 2003г., бр. 39 и 52 от 2004г., бр. 31 и 87 от 2005г., бр. 24, 38 и 59 от 2006г., бр. 11 и 41от 2007г., бр. 16 от 2008г.) т. 30 от Приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 се отменя.

§ 108. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г., изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36, 65, 66, 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007г., бр. 36, 52 и 70 от 2008г., бр. 12 от 2009г.) в чл. 41, ал. 3, т. 5 думите „Закона за териториално и селищно устройство” се заменят с думите „Закона за устройство на територията”.

§ 109. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г., изм., бр. 79, доп., бр. 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г., изм., бр. 29 и 78 от 2000 г., доп., бр. 77 от 2002 г., изм., бр. 79 и 99 от 2002 г., бр. 16 и 107 от 2003 г., бр. 72 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 36, 82 и 102 от 2006 г., бр. 13, 24 и 64 от 2007г., бр. 43, 54, 63, 69, 70 и 91 от 2008г., бр. 6, 12 и 19 от 2009г.) в чл. 34, ал. 1, т. 8 думите „Закона за териториално и селищно устройство” се заменят с думите „Закона за устройство на територията”.

§ 110. В Закона за насърчаване на инвестициите (обн., ДВ, бр. 97 от 1997 г., попр., бр. 99 от 1997 г., доп., бр. 29 от 1998 г., изм., бр. 153 от 1998 г., бр. 110 от 1999 г., бр. 28 от 2002 г., бр. 37 от 2004 г., попр., бр. 40 от 2004 г., изм., бр. 34, 59, 65, 82 и 86 от 2006 г., бр. 42 от 2007 г. и бр. 69 от 2008 г.) в чл. 21се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2, т. 1 думите „ т. 1” се заличават.

2. В ал. 3, т. 1 се изменя така:

„1. член 141, ал. 4 от Закона за устройство на територията;”.

3. В ал. 4 думите „чл. 9, ал. 5 и” се заличават.”

§ 111. В Закона за камарата на строителите (обн., ДВ, бр. 108 от 2006 г., изм., бр. 19 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 15, ал. 4 думите „т. 2, буква „з” се заменят с „т. 4, буква „е”.

2. В чл. 17, ал. 2, т. 8 думите „т. 2, буква „з” се заменят с „т. 4, буква „е”.

§ 112. В Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн., ДВ, бр. 48 от 2007 г., изм., бр. 36 и 67 от 2008 г. и бр. 19 от 2009 г.) в чл. 16, ал. 1 думите „одобряват от главния архитект” се заменят със „съгласуват по реда и при условията на Закона за устройство на територията”.

§ 113. Законът влиза в сила от обнародването му в „Държавен вестник”.

Думата „от” да се замени с „три месеца след”. Още по-добре шест месеца.

Мотиви: Проектирането е продължителен и тромав процес. Не може току така от днес за утре да се преправи проект, направен по действащите норми и докаран почти до размножаване, само защото вчера е публикуван нов ЗУТ. Това трябва да стане нормален принципен срок за отместване на влизането в сила на такива норми.

Основна забележка: Старата държава беше тоталитарна, основана на командно-административна власт. Главен принцип на прехода през тези двадесет години трябваше да е силно редуциране на правомощията на администрацията до нивата, характерни за белите държави, и либерализиране на условията за правене на законен бизнес. Вместо на такъв преход обаче станахме свидетели на приватизация на административната власт в полза на лицето, заемащо даден пост, и свързаните с него лица, фирми и обръчи. Това става до голяма степен чрез съвместяване на проектиране с одобряване, на проектиране със строителство, на проектиране с надзор. Сега се предлага същите лица от администрацията, без да я напускат, да могат да бъдат едновременно проектанти с пълна проектантска правоспособност, експерти към консултанти, строители и одобряващи органи. Респективно консултантите да могат да са същевременно и проектанти, и строители. За да се изчисти инвестиционният процес, както и всяка от дейностите в него, те трябва да станат отново самостоятелни. Да не може едно лице да се явява едновременно като проектант и строител, или и консултант, или и одобряващ орган. Както не може един юрист да е едновременно адвокат, прокурор и съдия. За целта очевадно трябва да се промени ЗКАИИП, за да се възстановят забраните за признаване на пълна проектантска правоспособност в полза на лица от администрацията, на лица, извършващи строителство, и на лица, извършващи строителен надзор. Пълната проектантска правоспособност трябва да се признава и поддържа под условие за свобода, с каквато тези други лица не разполагат, и да се губи при загуба на свободата. Крайно време е администрацията вече да свиква с мисълта, че трябва да обслужва населението, а не да го командва. В този ред на мисли до голяма степен е противоестествено самата администрация да си съставя закон.

Иначе поздравления за автора.

арх. Благо Стоев