Мит и религия в древна Гърция (стр. 4 )

Същия характер имат начините за придаване на образ. Вярно е, че през класическата епоха гърците са отредили привилегировано място на голямата антропоморфна статуя на бога, но те са познали всички форми на репрезентацията на божественото: аниконични символи, или природни предмети, като дърво или гол камък, или пък предмети, изработени от човешка ръка: колона, стълб, скиптър; различни иконични фигури: малък и зле обработен женски идол, чиято форма на тялото, скрита под дрехите, дори не се вижда; чудовищни фигури, където животинското се смесва с човешкото; проста маска, посочваща божественото чрез кухо лице и омагьосващи очи; изцяло човешка статуя. Всички тези фигури не са равнозначни и не подхождат без разлика за всички богове или за всички аспекти на един и същи бог. Всяка фигура притежава свой собствен начин да предава в божественото определени аспекти, да “прави” отвъдното настоящо, да вписва и локализира свещеното в пространството тук, долу: колона или стълб, забити в земята, нямат нито същата функция, нито същата символична стойност като женския идол, който бива ритуално местен от едно място на друго, както образ, затворен в свещено хранилище с оковани крака, за да не избяга, както една голяма култова статуя, поставена в храм, за да се вижда постоянното присъствие на бога в неговия дом. За изобразяваното божество всяка форма на репрезентация съдържа особения начин, по който се явява на хората, и посредством образите си упражнява типа свръхеестествена мощ, която владее.

Следователно, ако различните модалности – мит, изобразяване, ритуал, действат в един и същ регистър на символичната мисъл, става ясно, че те могат да се свързват, за да направят цялостна всяка религия. В целостта, казано с думите на Жорж Дюмезил, “понятия, образи и действия се учленяват и образуват чрез свързванията си вид мрежа, където по правило цялата материя на човешкия опит трябва да се хване и разпредели”[7].

СВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ

Ако мит, ритуал, изобразяване изграждат “мрежата”, за която говори Дюмезил, трябва, както той самият е направил, да се открият още нейните брънки, да се очертаят конфигурациите, нарисувани от свързаността. Такава трябва да е задачата на историка.

В случая с гърците тя се оказва по-трудна, отколкото за другите индо-европейски религии, където схемата на трите функции – върховенство, война, плодовитост – в основни линии се е поддържала. Там, където е ясно засвидетелствана, тази структура служи като основен скелет и носещ елемент за цялата постройка, като придава на конструкцията единност, каквато доста липсва на гръцката религия.

В действителност, тя е толкова комплексно организирана, че изключва прибягването до един-единствен код за прочит на цялата система. Наистина гръцкият бог добре се определя чрез съвкупността от връзки, които го обединяват и противопоставят на другите божества от пантеона, но така откроените теологични структури са прекалено много и най-вече твърде различни, за да могат да се интегрират в една и съща господстваща схема. Съобразно градовете, светилищата, моментите всеки бог влиза в променлива мрежа от комбинации с другите богове. Тези прегрупирания не се подчиняват на един модел с някакво привилегировано значение; те се подреждат в множественост на конфигурациите, които не се припокриват точно, но съставят картина с редица подстъпи, множество оси, чийто прочит варира в зависимост от избраната отправна точка и възприетата перспектива.

Зевс, баща и цар

Да вземем Зевс като пример; за нас той е толкова показателен, колкото ясно името на бога посочва неговия произход: откриваме същия индо-европейски корен, означаващ “блестя”, както в латинското dies-deus, ведическото dyeus. Подобно на индийския Dyaus pita, римския Юпитер, Zeus pater, бащата Зевс продължава пряко големия индо-европейски бог на небето. При все това отдалечеността на гръцкия Зевс от съответстващите богове в Индия или Рим е толкова явна и с толкова отчетлива дистанция, че се налага да установим чак до сравняването на божествата с най-сигурно родство, че в религиозната гръцка система има почти пълно заличаване на индо-европейската традиция.

Зевс не фигурира в никакво трифункционално групиране, аналогично на прекапитолийската триада Юпитер – Марс – Квирин, където върховенството (Юпитер) се обособява в противопоставянето си на военното действие (Марс) и функциите на плодовитост и просперитет (Квирин). Той не се асоциира, както Митра прави с Варуна, със Сила, която вътре във върховенството и редом с религиозните и юридическите аспекти въвежда ценности на насилие и магия. Ouranos, тъмното нощно небе, оприличавано понякога на Варуна, в мита прави двойка с Gaia, Земята, не със Зевс.

Пред всички останали богове Зевс, бидейки върховен бог, въплъщава най-голямата сила, висшата власт: Зевс от едната страна има по-голяма влияние, отколкото всички Олимпийци, събрани на другата. Пред лицето на Кронос и Титаните, съюзени срещу него, за да му оспорват трона, Зевс представлява справедливостта, точното разпределение на почестите и функциите, спазването на привилегиите, с които всеки бог може да се изтъква, загрижеността за дължимото дори на най-слабите. В него и чрез него, в собствената му царственост могъществото и редът, насилието и правото се свързват примирени. Всички царе произхождат от Зевс, казва Хезиод през VII в. преди Христа, не за да се противопоставя монархът на воина и селянина, а за да се утвърди, че няма истински цар сред хората, който да не си постави задачата за ненасилственото възтържествуване на справедливостта. От Зевс произлизат царете, подхваща като ехо Калимах четири века по-късно; но сродяването на царете и царствеността на Зевс не се вписва в трифункционална рамка; то увенчава поредица от уподобяващи изразявания, които всеки път свързват отделна категория хора с божеството-патрон: ковачите с Хефест, войниците с Арес, ловците с Артемида, певците, пеещи под съпровод на лира, с Феб (Аполон), както и царете с бога-цар[8].

Когато Зевс влиза в състава на триада, както става с Посейдон и Хадес, то е, за да се отграничат чрез подялба нивата или космичните области: небето за Зевс, морето за Посейдон, подземният свят за Хадес; и за тримата заедно цялата земна повърхност. Когато се свързва в двойка с някоя богиня, така формираната диада предава различни аспекти на върховния бог според съответстващото му женско божество. Обвързан с Ге или Гаиа, Земята-Майка, Зевс въплъщава небесния, мъжки пораждащ принцип, чито плодотворен дъжд ще породи в дълбините на земята младите растителни кълнове. В двойка с Хера той под формата на редовния брак, произвеждащ законни наследници, покровителства институцията, която “цивилизова” съюза на мъжа и жената и служи за основа на всяка социална организация: образцовият модел в случая е двойката на царя и царицата. Свързан с Метида, неговата първа съпруга, която поглъща и направо присвоява, царят Зевс се отъждествява с хитрата интелигентност, извъртливото лукавство, от което има нужда, за да завладее и удържа властта, за да подсигурява дълготрайното си царуване и да предпазва трона си от примки, изненади, клопки, които бъдещето би могло да му отреди, ако той не е винаги в състояние да отгатне непредвиденото и отнапред да отклони опасностите. Като се жени повторно за Темида, той за вечни времена фиксира реда на сезоните в природата, равновесието на човешките групи в града (Horai) и неотвратимия ход на Съдбите (Moirai). Става космичен закон, социална хармония и Съдба.

Както посочва още Илиада, Зевс е баща на богове и хора не защото е породил или създал всички същества, а защото се ползва с абсолютен авторитет пред тях, какъвто има бащата на семейството за своето домочадие. Зевс споделя с Аполон епитета Patrôos, прародител; редом до Атина Апатурия той осигурява в качеството си на Phratrios приобщаването на индивидите към различните групи, които съставят полисната общност; в йонийските градове той прави от всички граждани автентични братя с честването на празника Апатурия[9] във всяка една фратрия, както в семейството правят тези, които се признават за деца на един и същ баща. Добавен към Атина Polias, закрилница на града, в Атина Зевс е Polieus, патрон на града. Господар и гарант на политическия живот, той е в двойка с богинята, чиято функция като сила, покровителстваща града Атина, е по-точна и, може да се каже, по-локализирана. Богинята Атина бди над своя град като особен полис в това, което го отличава от другите гръцки градове-държави. Тя “фаворизира” Атина, като й отдава пред всички останали двойната привилегия на съгласието вътре в града и победата навън.

Небесен бог, който мъдро държи цялата висша власт, основател на реда, гарант на справедливостта, господар на брака, баща и прародител, патрон на града – картината на царствеността на Зевс съдържа и други измерения. Неговият авторитет е колкото политически, толкова и домашен. В тясно взаимодействие с Хестия Зевс ръководи както частното огнище на всяко домакинство – в този закован център, където като пъп се вкоренява семейният дом, така и общото Огнище на града, в центъра на града, в Hestia Koinè, където бдят стражите. Зевс Herkeios, Зевс на ограждението, обгражда територията на областта, където пълноправно се упражнява властта на главата на семейството; Зевс Klarios, раздаващ жребий, разграничава и определя границите, оставяйки на Аполон Aigieus и на Хермес грижата да защищават вратите и да контролират достъпа. Зевс Hikesios, Зевс Xenios приема молещия и госта, като ги въвежда в чуждата за тях къща, осигурява безопасността им и гостоприемството в домашната обител, без при това да уподобява напълно чужденците на членовете на семейството. Зевс Ktesios, Зевс на придобиването, бди над благата и пази богатствата на господаря на дома. Като олимпийски и небесен бог Зевс се противопоставя на Хадес; въпреки това като Ktesios поставя олтара си в дъното на избата, за да приеме вида на змия, същински хтонично животно. Така върховният бог може да си присвои онази хтонична част на света, за която, в констраст с него, обичайно се грижат подземните сили, но която му се случва да изрази самият той чрез известно вътрешно напрежение и отиване в крайност, дори чрез раздвояване. На обратната страна на небесния Зевс, пребиваващ на върха на блестящия етер, отговаря един Chthonios, Katachthonios, Meilichios Зевс на всичко тук, долу, тъмен и подземен, наличен в дълбините на земята, където в близост с мъртвите кара да съзреят било богатствата, било подготвяните отмъщения, ако изобщо се съгласи да излезе на светло с водач хтоничния Хермес.