ECTS макет на учебен курс

ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia. doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>

Катедра по руска филология

Професионално направление (на курса)

<внякои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.

2.1. Филология

Специалност(и)

<наименование>1

БЕРЕ

ОПИСАНИЕ

Наименование на курса

<текст, който съвпада с названието на дисциплината по учебния план>

Съвременен руски език (Лексикология)

Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика наФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>

Не се попълва от преподавателя

Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>

задължителен

Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър'; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър',ОНС 'доктор'>

Бакалавър

Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>

ІІ-ра

Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>

ІІІ-ти

Брой ECTS кредити

<естествено число>

5

Име на лектора

<акад. дл.><н. зв. ><име фамилия>

Проф. д-р Стефка Георгиева

Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят...

Завършилите тази дисциплина ще са запознати съсспецификата на лексикалните и фразеологични единици и с тяхната организация в една своеобразна система. Студентите усвояват възможностите на думатаи на фразеологизма в тяхното взаимодействие, реализирането на различните значения на думата, възможността им засинонимична, антонимична  или друга съпоставка, семантиката на единицата и възможността да бъде изразена определена мисъл. Те са запознати с думата като номинативна икогнитивна единица на езика, с конструктивните й признаци, които я отделят и характеризират като единица от системата на езика, с различните аспекти при анализ на думата. Те се научават да анализират съвременното състояние на руския език, лингвистичните тенденции в ХХІ в.

ще могат...

Ще могат правилно да употребяват отделните думи и устойчиви словосъчетания, да подбират съответни синонимични и антонимични замени, да различават омонимите в речевата си практика, ще могат да работят ползотворно с всички видове речници.

Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно

аудиторно – лекции и семинарни занятия.

Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)

Студентите се запознават предварително с целите и задачите на курса Съвременен руски литературен език, с частите на курса и общото им описание, с понятието „нормативен руски език“.

Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)

Литературна норма. Системен характер на лексикалния и фразеологичен фонд на езика. Лексикографски разработки.

Съдържание на курса

текст (общо описание)

КурсътЛЕКСИКОЛОГИЯ на съвременния руски език  запознава студентите със система от три относително самостоятелни системи:епидигматика (структура на значението наединицата), парадигматика (връзка на родствените значения на различните единици) и синтагматика (линейна или последователна, с връзката на единиците в словосъчетание илиизречение). Студентите се запознават с тези измерения на думата и на фразеологизма в тяхното взаимодействие, с реализирането на различните значения на думата, с възможността им засинонимична, антонимична  или друга съпоставка на семантиката на единицата и на възможността да бъде изразена определена мисъл. Обръща се специално внимание на думата като номинативна икогнитивна единица на езика, на конструктивните признаци на думата, които я отделят и характеризират като единица от системата на езика, на различните аспекти при анализ на думата. Студентите се запознават със системния характер на лексикалната система и с принципите на отделяне на тематични и лексико-семантични групи думи, със синонимията, антонимията, лексикалната и синтаксическа съчетаемост на думата и т. п. Обръща се специално внимание и на групите думи, от гледна точка на техния произход. Анализира се съвременното състояние на руския език, на лингвистичните тенденции, които се наблюдават в ХХІ век. Особено внимание се обръща на фразеологичната система на езика, на връзката й с менталността на народа. Разглеждат се възможностите за лексикографско описание на думите, устойчивите единици и др.

Библиография (основни заглавия)

<списъкбиблиографски източници>

, , Современныйрусскийлитературныйязык. С., 1975, 2-е изд. , , Современныйрусскийязык. М., 1995. Часть І. Современныйрусскийязык (Под ред. ). М., 1997. Галкина-Федорук, , Современныйрусскийязык. М., 1981. Часть І. Основныетипылексическихзначений слова // „Вопросыязыкознания“, 1963, № 5. аметки о значении слова // „Вопросыязыкознания“, 1955, №3. ипыязыковыхзначений. М., 1981. Типыязыковыхзначений. Связанное значение слова. М., 1981. Лексикология современногорусскогоязыка. М., 1972. Современныйрусскийязык. Лексика. М., 1977. инонимия и синонимы // „Вопросыязыкознания“, 1969, № 4. нтонимия в современномрусскомязыке. М., 1973. нантиосемия в кругусмежныхявлений // Хрестоматия по лексикологии (имитрова). Шумен, 1981. аронимы в русскомязыке. М., 1974. Языковой вкус эпохи. М., 1994. вопросу о слове (Проблема отдельности и тождества слова). // “Вопросыграмматического строя”. М., 1995. Русская фразеология. М., 1996. Фразеология современногорусскогоязыка. СПб, ГУ 1996. Образырусской речи. Л., 1986. Русскийязык и языковаяличность. Изд. 7-е. М., 2010. Русскийязык в ХХІ веке: кризис? Эволюция? прогресс? М., 2010. Опытобщей теории лексикографии. Избранныеработы по языкознанию и фонетике. Л., 1958. Том І.

Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците

Планирани са лекции, практически занятия, самостоятелна работа, разработване на курсов проект. Методи и форми на обучение: лекции, беседи, анализи на теоретични изследвания, практически задачи, в които има елементи и насъпоставка с родния език и др.

Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка>текст (общо описание)

Курсът Лексикология на съвременния руски език завършва с писмен изпит. Задължителен компонент  е разработката на курсов проект по лексикография.

Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>

  руски

Стажове/практика

текст(общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително

Изготвил описанието

<акад. дл.><н. ст.><име, фамилия>

Професор, д-р Стефка Георгиева

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а)        лекции (списък от теми или текстов файл)

Предмет и задачи лексикологии. Понятие о слове как основной единице языка; слово как предмет лексикологии. Проблема определения слова. Признаки слова. Слово и другие единицы языка; слово иморфема; слово и предложение. Обобщающий характер слова; слово и понятие; связи между словами. Значение слова. Лексическое значение слова. Типы лексическихзначений слова. Семантическая структура многозначного слова. Значения прямые и переносные. Семантическая структура слова. Лексическое значение и лексико-семантический вариант слова. Структура значения слова; компоненты значения. Многозначность. Путивозникновения многозначности. Семантическая структура многозначного слова. Значения прямые и переносные. Тождество слова. Омонимы. Варианты слова. Проблема тождества слова. Омонимия. Критерии определения омонимов в русскомязыке. Разграничение многозначности и омонимии. Путивозникновенияомонимов. Типыомонимов. Частичная омонимия. Омоформы. Омофоны. Омографы. Паронимы. Синонимы. Семантическиепризнакиобъединения и противопоставленияслов (ихзначений). Разновидности синонимов. Синонимия многозначныхслов. Антонимы. Разновидности антонимов. Антонимия многозначных слов. Энантиосемия. Оксюморон. Лексика русского языка с точки зрения ее происхождения. Индоевропеизмы. Лексика общеславянская, восточно-славянская и собственно русская. Заимствованная лексика. Древнеболгаризмы (церковнославянизмы); фонетическиелексические и словообразовательные признаки; стилистические функциидревнеболгаризмов. Заимствования из скандинавских, финно-угорских языков. Заимствования из тюркских языков. Признаки. Заимствования из класических языков (греческого и латинского). Заимствования иззападноевропейских языков; сопоставление сподобной лексикой в болгарском языке. Признаки. Заимствования из других славянских языков. Приспособление иноязычной лексики к системе русского языка. Лексические (семантические и словообразовательные) кальки и полукальки. Социально-диалектное расслоение русской лексики. Диалекты территориальные и социальные. Общеупотребительная, профессиональная, жаргонная (и арготическая)  и диалектная лексика. Терминологическая лексика. Особенности терминов (по сравнению с терминологической лексикой). Функционально-стилистическое расслоение лексики современного русского языка. Понятие стиля. Функционально-стилистическое и экспрессивно-стилистическое расслоение лексики: лексика книжная, нейтральная и разговорная (разговорно-просторечная); лексика поэтическая, официально-деловая, высокая (возвышенная, торжественная), канцелярская, разговорно-фамильярная, небрежная, грубая. Активный и пассивный состав русской лексики. Развитие словарного состава и связанные с ним изменения в лексических значениях слов. Историзмы, архаизмы, неологизмы. Важнейшие периоды в развитии русской лескики. Изменения словарного состава русского языка а) в советскую эпоху: причины, темпы, характер; б) изменинея в период перестройки и после него: причины, темпы, характер. Тенденции развития русской лексики в период экономических реформ. Бизнес-лексика. ФРАЗЕОЛОГИЯ. Понятие о фразеологии. Значение термина “фразеология”. Место фразеологии в кругу других лингвистическихдисциплин. Понятие о фразеологическом обороте. Фразеологический оборот и слово;фразеологический оборот и свободное сочетание слов. Морфологические есвойствафразеологических оборотов. Системные отношения фразеологического фонда: многозначность, синонимия, антонимия фразеологических единиц (ФЕ). Классификация фразеологических оборотов с точки зрения семантической слитности. Фразеологические сращения, фразеологические единства, фразеологические сочетания, фразеологические выражения. Происхождение фразеологических оборотов. Источники появления и пополнения русской фразеологии. Пути возникновения ФЕ. Стилистическая характеристика фразеологических оборотов. Стилистическое использование фразеологизмов. Изменения фразеологической сочетаемости слов. Лексикография как наука и связь ее с лексикологией и фразеологией. Типы словарей. Принципы расположения слов в словарях. Словарная статья. Характеристика основныхтипов словарей русского языка.

б)        семинари (списък от теми или текстов файл)

1. Лексикология как наука. Предмет и задачи лексикологии. Слово как основная языковая единица.

2. Значение слова. Лексическое значение и понятие. Основные типы лексического значения.

3. Многозначность слова. Пути возникновения многозночности.

4. Омонимия. Омонимы в современном русском языке.

5. Синонимия. Синонимы в современном русском языке.

6. Паронимия и парономазия.

7. Антонимия. Антонимы в современном русском языке. Основные типы антонимов.

8. Лексические конверсивы. Основные типы.

9. Лексика русского языка с точки зрения происхождения.

10. Лексика русского языка с точки зрения сферы ее употребления. Диалектная лексика. Профессионально-терминологическая лексика. Арготическая лексика.

11. Стилевое расслоение лексики и ее экспрессивно-стилистической характеристики. Межстилевая (нейтральная) лексика.

12. Лексика русского языка с точки зренияактивного и пассивного состава. Устаревшая лексика. Новая лексика.

13. Фразеология. Дифференциальные признаки фразеологических оборотов. Основные типы фразеологических единиц. Синонимия и вариантность фразеологизмов. Источники фразеологизмов.

14. Лексикография. Предмет, цели и задачи лексикографии. Принципы расположения слов в словарях. Структура словарной статьи. Основные типы словарей. Основные толковые словари русского языка. Русско-болгарские и болгарско-русские словари.

в)        колоквиуми (списък от теми или текстов файл)

г)        практикуми (списък от теми или текстов файл)

д)        хоспитиране (списък от теми или текстов файл)

13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)

За оптималното протичане на учебните занятия са необходими подходяща дъска, писалки/ тебешири, компютър, монитор и т. п..

1Забележка:полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.