Весна, весна! как воздух чист! Пролет, пролет! Колко въздухът е свеж!
*** ***
Весна, весна! как воздух чист! Пролет, пролет! Колко въздухът е свеж!
Как ясен небосклон! Как е ясен небосклонът!
Своей лазурию живой Лазурността й жива
Слепит мне очи он. заслепява моите очи.
Весна, весна! как высоко Пролет, пролет! Така високо
На крыльях ветерка, на крилете на ветреца,
Ласкаясь к солнечным лучам, погалени от слънчеви ръце,
Летают облака! облаци прелитат.
Шумят ручьи! блестят ручьи! Ручеите пеят! И блестят!
Взревев, река несёт Своя плач реката носи
На торжествующем хребте на ликуващия хребет
Поднятый ею лёд! събужда ледове.
Ещё древа обнажены, Дърветата са още голи,
Но в роще ветхий лист, във полето старите листа
Как прежде, под моей ногой до вчера под краката мои
И шумен и душист. нашепваха със своя аромат.
Под солнце самое взвился Под слънцето се извисява
И в яркой вышине и към небосвода светъл
Незримый жавронок поёт чучулигата невидима отправя
Заздравный гимн весне. възторжен химн към пролетта.
Что с нею, что с моей душой? Какво се случи с нея и със моята душа?
С ручьем она ручей С ручея е ручей тя
И с птичкой птичка! с ним журчит, и с птичката е птица! С него ромоли,
Летает в небе с ней! с нея във небе лети!
Зачем так радует её Защо ли слънце в пролетта
И солнце, и весна! тъй радва я сега?
Ликует ли, как дочь стихий, В своя дом стихиен тя
На пире их она? с щастие на пир ли ги дарила?
Что нужды! счастлив, кто на нём С какво очакване и жажда човекът
Забвенье мысли пьёт, черпи на забвението радостта,
Кого далеко от неё отдалече красотата иде
Он дивный унесёт! и във него заживява тя.
Евгений Баратинский
Превод от руски: Ривекка Джумагулова
