Описание на макроскопските препарати
за заключителния тест по Обща и клинична патология
за студенти по дентална медицина
уч. год.
1. Мастна дегенерация на черен дроб. Част от черен дроб с гладка, лъскава и изпъната фиброзна капсула. Срезната повърхност е с охрено-жълт цвят и заличена делчеста структура.
2. Антракоза на бял дроб. Бели дробове с характерен мозаечен вид. Под висцералната плевра прозира сив до черен на цвят пигмент – въглищен прах, натрупан под формата на ивици и петна. По същият начин са променени и перибронхиалните лимфни възли, видими в областта на белодробните хилуси.
3. Хипертрофия на миокарда и дилатация на сърдечните кухини. Показано е уголемено сърце с отворена лява камера и интактен клапен апарат. Добре личат морфологичните белези на сърдечна хипертрофия – задебелен миокард над 15 мм., измерени в основата на клапите, масивни и окръглени папиларни мускули, проминиращи в кухината трабекули и удължен изходящ тракт-разстоянието между сърдечния връх и аортната клапа. Кухината на камерата е дилатирана – ексцентрична хипертрофия.
4. Хипертрофия на простатата. Препарат от пикочен мехур с простата, като последната е силно уголемена. Външната и срезната й повърхности са неравни, възловидни. Началната част на уретрата е силно стеснена. Пикочният мехур е с груб лигавичен релеф поради задебеляване на мускулните влакна в стената му. В кухината на мехура е налице конкремент с големина на маслина, кафяв на цвят.
5. Език при акромегалия. Език и епиглотис. Езикът е силно уголемен на дължина и ширина с груба повърхност, поради подчертан релеф на папилите.
6. Хидроцефалия. Срез през двете голямомозъчни хемисфери. Двата странични вентрикула са силно дилатирани, с гладка вътрешна повърхност, а съседното бяло мозъчно вещество е атрофично. Кората е запазена. Касае се за вътрешна хидроцефалия.
7. Метастаза от малигнен меланом в черен дроб. Срез от чернодробна тъкан с наличие на многобройни, пръснати неравномерно, окръглени формации с тъмно-кафяв до черен цвят, чиято структура се отличава рязко от чернодробния паренхим.
8. ”Глазурна” слезка. По повърхността на слезката се вижда дебел неравен слой от хиалиноподобен материал, сиво-белезникав на цвят, като глазура, покриващ капсулата на органа.
9. Амилоидоза на бъбрек /голям бял бъбрек/. Представен е силно уголемен бъбрек с восъкоподобна консистенция и сиво-белезникав цвят. Повърхността му е гладка. На срез кората е силно разширена, като границата между нея и пирамидите е заличена. Пиелокаликсната система е без промени.
10. Амилоидоза на слезка /сагова слезка/. Част от слезка, като органната диагноза се базира на наличието на гладка и изпъната капсула. По срезната повърхност личат малки, с размери на просени /сагови/ зрънца, поленца с белезникав цвят, сливащи се помежду си и представляващи огнищно отлагане в лимфните фоликули на амилоид. Заобикалящата ги червена пулпа е хомогенна и сиво-жълтеникава на цвят.
11. Атеросклероза на аортата с пристенна тромбоза. Представена е коремна аорта с бифуркацията и двете илиячни артерии. В лумена й се вижда голям обтуриращ тромб с блед цвят, на места с пъстрота, разклоняващ се в илиячните артерии – “яздещ” тромб. При оглед на горната част на препарата, над тромботичната маса, по интимата на аортата се забелязват усложнени атеросклеротични плаки.
12. Анемичен инфаркт на миокарда. Препарат от сърце. Представена е срезната повърхност на миокарда на задната стена на лявата сърдечна камера. Вижда се обширен участък със заличена снопчеста структура, глинесто-жълт на цвят, с неправилна форма, отграничен с тъмно червена ивица – хиперемично-хеморагична зона. Касае се за трансмурален инфаркт.
13. Анемичен инфаркт на слезката. Част от слезка, за което говори наличието на гладка изпъната капсула и набелязания трабекуларен строеж на паренхима. Субкапсулно е налице участък с триъгълна форма, с връх насочен към хилуса, леко проминиращ, със заличена структура и белезникаво-жълтеникав цвят. Същият е отграничен от околната тъкан чрез кафяво-червена ивица /хиперемично-хеморагична зона/.
14. Анемичен инфаркт на бъбрека. По бъбречната срезна повърх ност, в долния полюс, личат белезникаво-жълтеникави участъци с неправилна форма, добре отграничени от околната непроменена тъкан чрез кафяво-червена ивица /хипермично-хеморагична зона/, леко проминиращи. Същата находка се установява и по повърхността на бъбрека.
15. Анемичен инфаркт на мозък. Част от мозък, по срезната повърхност на който личи сивкав участък на размекчение с големина около 2/2 см., с дребнокистична структура, плавно преливащ в околната тъкан. Мозъчните съдове, видими под лептоменингите, са хиперемирани. Личат и белези на мозъчен оток – масивни, приплеснати, гънки и плитки бразди между тях.
16. Кафява индурация и хеморагичен инфаркт на белия дроб. Белите дробове са увеличени по размери, уплътнени. По срезната повърхност личат добре отграничени безвъздушни участъци с триъгълна форма, тъмно червено-кафяви на цвят, леко изпъкващи. Околната белодробна тъкан е кафявеникава с ръждив отенък – кафява индурация. Висцералната плевра е гладка и равномерно изпъната, огнищно помътнена в участъците над инфарктите.
17. Лимфен възел при туберкулоза. Силно уголемен лимфен възел с гладка капсула. Срезната повърхност е ангажирана с безструктурна белезникава маса с лек жълтеникав отенък – казеозна некроза.
18. Остър некротичен панкреатит. Силно уголемен, оточен, панкреас с многобройни безструктурни белезникави полета с неправилна форма и различна големина (като „напръскано с вар”) – стеатонекрози. На места личат и кръвоизливи.
19. Мускатов черен дроб. Част от черен дроб с пъстра срезна повърхност. Забелязват се тъмно червени дребни и по-едри точици, които на места се сливат, обградени от сивкаво-жълтеникави полета.
20. Мозъчен кръвоизлив. Срез от главов мозък, в който се вижда добре отграничен, окръглен, кафеникаво-червен участък в бялото мозъчно вещество, непроминиращ над околната тъкан – хематом.
21.Фибринозен перикардит. Препарат от сърце със значително уголемени размери /”биволско” сърце/. По епикарда се виждат сивкаво-белезникави налепи с дебелина 2-3 мм., покриващи цялото сърце.
22. Гноен лептоменингит. Главов мозък с изгладен релеф – гънките са широки, приплеснати, а браздите между тях са плитки. Кръвоносните съдове са дилатирани и хиперемирани. По конвекситета е налице обилен сивожълтеникав гноен ексудат, разположен субарахноидално, изпълващ браздите и разпространяващ се и върху гънките. Меката мозъчна обвивка е задебелена и непрозрачна.
23. Флегмонозен апендицит. Апендикс със задебелена, оточна стена. Серозата е неравна, покрита с мръсно сивкав налеп. Лигавицата е със същият цвят.
24. Назален полип. Фрагментирана сиво-белезникава маса, с обща големина около 6/5 см, с гладка повърхност, еднородна на срез.
25. Цикатрикс на миокарда. Уголемено сърце с отворена лява камера. По предната стена белезникаво уплътнение – цикатрикс, аневризмално разширение на стената, което е изтънена и пристенна тромбоза /тъмно кафява трошлива маса/.
26. Ехинокок на слезка. Слезка със значително увеличени размери, деформирана, с необичайна форма. В горния й полюс се вижда голяма ехинококова киста с гладка стена, изпълнена с белезникави полупрозрачни дъщерни мехурчета. На отворената предна стена на кистата добре личи фиброзна капсула с дебелина 0,5 см. и слоист строеж.
27. Лейомиом на маточното тяло. Комплекс от влагалище, маточна шийка и маточно тяло. Матката е силно уголемена. Вижда се голяма около 10 см туморна формация, относително добре отграничена, сиво-белезникава, с едро-снопчеста срезна повърхност.
28. Зрял тератом на яйчника. Уголемен и деформиран яйчник. Личи еднокамерна кистична формация със следи от кашевидно съдържимо, по чията вътрешна стена е налице надигнат участък, около 1 см, кафеникав на цвят, с неравна повърхност и зъб – кистичен тератом.
29. Глиален тумор. Представен е срез от едната голямомозъчна хемисфера. На срезната повърхност се вижда солидна туморна формация с размери 4,5-6 см, леко открояваща се от околната нормална тъкан, сива на цвят, плътна.
30. Менингиом. Препарат, включващ главен мозък и твърда мозъчна обвивка. От последната произлиза кръгла, капсулирана, добре отграничена туморна формация със сиво-жълтеникав цвят. По кората на мозъка, прилежаща към тумора личи вдлъбване – атрофия от натиск.
31. Неврином. Препарат от мозък, ориентиран откъм базалната повърхност. В десния понто-церебеларен ъгъл се вижда добре отграничен туморен възел с големина на необелен орех, с леко неравна повърхност, сиво-розов на цвят. Туморът притиска и избутва дясната голямомозъчна хемисфера и моста.
32. Ревматизмален фиброзен ендокардит-митрален порок с кръгъл тромб в лявото предсърдие. Препарат от сърце, включващ входящ тракт на лявата камера, митрална клапа и ляво предсърдие. Клапните платна са задебелени, сиво-белезникави, с неравна повърхност, деформирани, скъсени и срастнали помежду си. Оформил се е комбиниран сърдечен порок - стеноза и инсуфициенция, с преобладаване на стенозата. Лявото предсърдие е значително разширено, с хипертрофичен миокард и задебелен белезникав ендокард. В лумена се вижда голям кръгъл тромб. Лявата сърдечна камера е малка /инактивитетна атрофия/ и изглежда като придатък на предсърдието.
33. Емфизем на белите дробове. Белият дроб е с увеличен обем. В горния лоб, предимно върхово, се откриват голям брой тънкостенни мехурести образувания /були/ изпълнени с въздух. На фона на светлия сиво-розов до сиво-бял цвят на паренхима се вижда голямо количество отложен антракотичен пигмент, придаващ на повърхността вид на черна мозайка.
34. Абсцедираща бронхопневмония. Детски бели дробове покрити с гладка, леко помътнена, напрегната висцерална плевра. При оглед на срезната им повърхност се откриват многобройни обезвъздушени участъци с плътна, месеста, консистенция. Размерите им са различни – от просено зърно до лешникова ядка. На много места съседните възпалителни огнища се сливат – конфлуираща пневмония. Тези промени се откриват и при оглед на външната повърхност, субплеврално.
35. Белодробен карцином. Бял дроб с белези на антракоза. Върхово личи голяма туморна формация – белезникава, недобре отграничена, с централен разпад на тъканта, произхождаща от стената на главен бронх – предимно екзофитен бронхогенен карцином.
36. Стомашна язва. В областта на малката стомашна киривина се вижда язвен дефект с неправилно овална форма, леко надигнати, добре контурирани ръбове. В дълбочина дефектът има фуниевидна форма и завършва с перфорация. Добре личи надвесването на лигавицата от едната му страна и стъпалообразността й от другата. Около язвата лигавичните гънки са ориентирани конвергентно.
37. Рак на стомаха. Част от стомах, чиято стена е ангажирана от екзофитно туморно образувание с окръглена форма, сиво-белезникав цвят и с централно оформен язвен дефект. Ръбовете му са заоблени, сочни, вълнообразно надигнати и неясно очертани. Околната лигавица е с изгладени, неличащи гънки – атрофичен гастрит.
38. Порфирна слезка. Силно уголемена слезка, с надлъжен размер около 18 см., тъмнокафява на цвят. Субкапсуларно и по срезната й повърхност се виждат сивобелезникави възловидни структури с размери от лещени до бобени зърна, придаващи характерна пъстрота.
39. Дифузен склерозиращ гломерулонефрит. Двата бъбрека са силно намалени по големина, при това в еднаква степен. Фиброзната им капсула е срастнала за подлежащата тъкан. Повърхността им е дребнозърниста, еднородна. Цветът е бледосивкав, а консистенцията е с увеличена плътност. На срез кората е атрофична. В хилусите вакатно е разрастнала мастна тъкан.
40. Хроничен калкулозен пиелонефрит. Двата бъбрека са разрязани по външния ръб и разтворени. Външната им повърхност е неравна с дребни ретенционни кистички. При оглед на срезната повърхност прави впечатление разширението и деформирането на легенчетата и чашките, както и изтъняването / атрофия / на бъбречния паренхим. На места атрофичния процес е особено силно изразен и паренхима е останал като тънка ивица – значителна хидронефроза.
41. Карцином на бъбрека. Препарат от бъбрек, в чиито горен полюс е видим голям сферичен тумор, добре отграничен от съхранения паренхим на органа чрез псевдокапсула. Туморът не прораства фиброзната капсула на бъбрека. Срезната му повърхност е с кистичен вид, пъстра, сиво-жълтеникава, с кръвоизливи.
42. Туберкулозен лептоменингит. Препарат от мозък, ориентиран откъм основата. Меките мозъчни обвивки в зоната на мозъчните крачета и моста са набъбнали, опалесцентни, пропити с жълтеникав ексудат.
2.02.2010 г.
Гр. Пловдив
