Характерна тенденция, която касае родното стопанство е факта, че общественият сектор генерира все по-малко заетост поради приватизацията. В същото време частния сектор не може да поеме изцяло освободените от обществения сектор, тъй като икономическата среда не му позволява да се разгърне бързо и агресивно. От гледна точка на икономическите характеристики на общината от важно значение е структурата на наетите лица по икономически сектори. Селското и горското стопанство, както и индустрията, намаляват своят принос по отношение на наетите лица. Най-много наети лица има в сектора услуги.
Процесите и тенденциите на пазара на труда в област Хасково дават пряко отражение върху икономическата активност в община Харманли.
Намаляването на работната сила в община Харманли е следствие от отрицателния механичен прираст на населението в трудоспособна възраст, при което се наблюдава тенденция на изселване към областните центрове Хасково и Пловдив. Макар и в по-малка степен, друга причина за отрицателната тенденция е нежеланието на незаетите да преминават през процедури за регистрация в Бюрото по труда, с което се увеличава броя на текущото неактивно население.
Като относителен дял заетите лица в община Харманли представляват малко над 10% от общия им брой за областта. През последните години този процент непрекъснато се понижава, като очертава тенденция на незначителен спад в трудовата заетост и предприемаческата активност на общината в икономиката на област Хасково.
През последните години, относителния дял на заетите в предприятията с преобладаваща частна собственост непрекъснато се увеличава. Този факт е показателен за нарастващата предприемаческа активност и инициатива в рамките на общината и определя трайната тенденция за по-бърз темп на растеж на заетите в частния сектор, в сравнение с тези в обществения.
По отношение на средната брутна годишна заплата, в община Харманли се наблюдава тенденция на растеж. Прави впечатление, че възнагражденията в обществения сектор все още значително надвишават тези в частния бизнес, но такава е и изразената тенденция в Хасковска област като цяло. Положителен фактор е доближаването на заплатите на обществения сектор в община Харманли до стойностите, отчетени за областта.
3.3.Безработица
Равнището на безработица на база регистрираните безработни към БТ Харманли е 7.82%. Заети лица в общината са 5063 души, а наетите лица са 4402 души, т. е икономически активното население е 60% от населението в трудоспособна възраст. Останалите 32% са зад граница, в сивата икономика, трудоустроени са или не работят.
Като цяло пазарът на труда в община Харманли се характеризира с няколко основни тенденции, очертаващи сравнително добър социален климат, а именно:
§ понижаване нивото на безработицата, което в сравнение с данните за страната остава относително високо;
§ незначителен спад в равнището на заетостта;
§ увеличаване броя на наетите лица в частния сектор;
§ доближаване на работните заплати в обществения сектор до тези на общинските служители от област Хасково.
Таблица 3
Икономически сектор | Бр. Пред-я | Заети лица | Нае - ти лица |
Селско, ловно и горско стопанство | 38 | 479 | 455 |
Добив, без добива на енергийни суровини | 4 | 31 | 28 |
Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия | 29 | 522 | 507 |
Производство на текстил и изделия от текстил; производство н | 16 | 689 | 675 |
Производство на обработени кожи без косъм и изделия от тях | 2 | - | - |
Производство на дървен материал и изделия от него, без мебел | 6 | 17 | 11 |
Производство на дървесна маса, хартия, картон и изделия от х | 3 | 11 | 9 |
Производство на продукти от други неметални минерални сурови | 11 | 124 | 113 |
Металургия и производство на метални изделия, без производство | 7 | 12 | 5 |
Преработваща промишленост, некласифицирана другаде | 3 | 41 | 39 |
Строителство | 13 | 224 | 216 |
Търговия, ремонт и техн. обслужване на автомобили и мотори | 531 | 1422 | 227 |
Хотели и ресторанти | 79 | 273 | 217 |
Транспорт, складиране и съобщения | 55 | 216 | 181 |
Операции с недвижими имоти, наемод. дейност и бизнес услуги | 44 | 111 | 69 |
Образование | 6 | 15 | - |
Здравеопазване и социални дейности | 30 | 271 | 253 |
Други дейности, обслужващи обществото и личността | 16 | 23 | 9 |
Равнище на безработица: 11,24%
Регистрирани безработни лица: 1320
- жени: 55,83%
- младежи до 29 г.: 22,05%
- продължително безработни лица: 57,80%
- безработни лица с основно и по-ниско образование: 60,30%
- безработни лица без специалност: 63%
Данните за образователното равнище на безработните показват, че преобладаваща част са с ниско образователно равнище/ основно и по - ниско образование/. Безработицата в Общината се съпровожда и с продължително застояване на пазара на труда. Основният контингент продължително безработни се формира от безработните с ниска професионална квалификация - без специалност. В съответствие с икономическото развитие пазарът на труда е стеснен, търсенето на работна ръка е с тенденция на намаление.
Осигуряването на трудова заетост през 2006 година е било най-високо в сферата на шивашката промишленост, селското стопанство, строителството, за ниско образованите и неграмотните – по програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост”, търговията и частното предприемачество.
Рискови групи безработни:
· Продължително безработни лица – 763;
· Безработни лица с основно и по - ниско образование – 796;
· Безработни лица с намалена работоспособност – 75;
· Самотни родители – 14;
· Майки с деца до 3 -години – 20;
· Лица от социални заведения – 0;
· Освободени от местата за лишаване от свобода – 2;
· Младежи до 29 години – 291;
· Лица над 50 години – 396.
3.4. Социална инфраструктура
Образование
Съществува ясно изразена неравномерна териториална дислокация на учебните заведения в Общината – от общо 24 населени места, само на територията на пет от тях функционират училища. Придвижването на децата до училището в опорните селища става с автобусен транспорт. Средното образование е съсредоточено само в общинския център.
Общината разполага с достатъчен сграден фонд, но материално-техническата база като цяло е остаряла, с висока степен на амортизираност и недостатъчна за нуждите на учебния процес. Свободната база не се отдава за други нужди, поради липсата на търсене.
Въпреки, че най-значителното разходно перо в Общинския бюджет е „Образованието”, поддръжката на материално-техническата база остава на ниско равнище.
Основните проблеми на образователната система в общината са:
ü Лошо състояние на материалната база
Материалната база на училищната мрежа е в лошо състояние с малки изключения;
ü Липса на учители по езици и информационни технологии
Недостигът на квалифицирани учители по чужди езици и информационни технологии поставя под въпрос качеството на образованието, дори и при наличие на училища и достатъчен брой ученици в тях.
ü Отпадналите от училище деца
Рисковата група на децата, отпаднали от училище и свързаните с тях проблеми са особено остри в населените места със смесен етнически състав на населението, както и в населените места с компактни групи ромско население. Икономическите проблеми, нивото на бедност на населението, обезлюдяването на населените места и лошата пътна инфраструктура усложняват достъпа до училище за много деца и младежи в общината.
3.5.Здравеопазване
След проведената реформа в здравеопазването, всички лекарски здравни служби и фелдшерски здравни пунктове на територията на община Харманли са закрити.
Доболнична медицинска помощ:
На практика, от 22 здравните заведения към доболничната медицинска помощ, действащи през 2000 г., в края на 2004 година реално функционират само два медицински центъра:
1. „Медицински център 1 – Харманли” ЕООД, гр. Харманли;
2. Медицински център „Панацея”, гр. Харманли.
Болнична медицинска помощ:
Болничната помощ на територията на община Харманли се осъществява от „Многопрофилна болница за активно лечение” ЕООД, гр. Харманли. Общинската болница разполага с леглови фонд от 194 легла. Същите се обслужват от 184 души персонал, в т. ч.: 30 са висш медицински персонал (29 лекари и 1 фармацевт); 85 полувисш и среден медицински персонал (56 медицински сестри, 15 акушерки и 14 други) и 69 души обслужващ персонал.
В Община Харманли няма изграден и функциониращ Диагностично-консултативен център. Неговите функции се поемат от МБАЛ, гр. Харманли. Пациенти с особено тежки здравословни проблеми се пренасочват към „Обединена районна болница” в Областния център – Хасково.
Контингентите „Обслужено население от един лекар” и „Обслужено население от един стоматолог” за Община Харманли остават доста над средното ниво за областта и страната като цяло:
един лекар от общината обслужва 25% повече пациенти, отколкото един лекар от областта и 63 % повече от един лекар средно за страната;
един стоматолог от общината обслужва 35% повече пациенти, отколкото един стоматолог от областта и 58 % повече от колкото един зъболекар средно за страната;
Показателите са с още по-неблагоприятни стойности, когато при изчисляването им се вземе само броят на лекарите от доболничната медицинска помощ – докато през 2000 г. на един лекар се падат по около 1300 души население, то в началото на 2005 г. една лекарска практика на територията на общината обслужва контингент от над 1900 души.
В този смисъл, проблем в системата на здравеопазването в общината остава мобилността на лекарите, вземайки под внимание сравнително многото на брой населени места.
3.6.Социални грижи
Социалните дейности в община Харманли са относително добре развити. Основната услуга с общински характер в това направление е функциониращият Домашен социален патронаж, който се развива от 1984 г. За осъществяване на дейността си социалният патронаж разполага с кухня в гр. Харманли и с. Славяново, както и със специален автомобил за разнасяне на готовата храна.
В гр. Харманли има и изграден дом за възрастни хора, капацитета му е изцяло запълнен.
В бъдеще тенденцията към застаряване на населението в общината все повече ще увеличава потребността от развитие на социалните услуги и дейности. Дирекция Социално подпомагане изпълнява проект на МТСП на територията на Общината за соц. Асистент. ТАКА ЛИ Е?
3.7.Историческо и културно наследство, граждански сектор
Първите данни за гр. Харманли, като административен център датират от 1510 година. Още от създаването му близостта му до главни пътища е негова основна характеристика. През годините като основни културно – исторически паметници са се запазили:
· “Гърбавият мост” в центъра на града построен през 1585 год.
· Кервансараят в центъра на гр. Харманли, смятан в наши дни за мястото където е основан града.
· Чешмата “Извора на белоногата”, възпята в поемата на Славейков.
· Старата черква "Св. Атанасий" построена през 1835 г.
· Храм “Св. Иван Рилски”, в който се намира една от първите творби на майстор Петър Кушлев – дърворезбован иконостас
· Исторически музей – Харманли, създаден на основата на съществуващата в гр. Харманли музейна сбирка. Музеят има две основни направления “Археология” и “Етнография”.
В община Харманли са регистрирани две читалищни настоятелства - читалище "Харманли" и читалище "Дружба". Читалищата функционират на територията на общинския център и развиват школи по народно пеене, народни танци, модерен балет, хорово пеене и др. В останалите населени места се поддържа почти само библиотечна дейност.
На територията на общината се намират и историческите места Гората Ада, Хайдушка дупка (малка пещера) и Караколювата къща - пещера в землището на с. Дрипчево на площ 4 дка, служила за скривалище на байрактаря на Индже войвода Кара Колю.
Наличният потенциал е недостатъчно използван за развитието на културния туризъм. Недвижимите паметници на културата са в лошо състояние и не се заделят достатъчно средства за тяхното опазване, социализиране и експониране.
Характерни за населените места в общината са традиционните панаири. Културни празници са: Трифоновски събор, „Поки” - поети с китари, Национални културни празници - „Извора на Белоногата”. От занаятите са запазени златарството, сапунджийството, подковачеството и бакърджийството. Читалищната дейност има 135-годишна история. Действащи са 8 читалища, 2 от тях са в административния център. Традиционно за града е фолклорното танцово изкуство и хоровото пеене. Регистрираните НПО по закона за ЮЛНСЦ на територията на общината са 31, от които активни са 18. Като клонове работят 7. Спечелени проекти имат само 2 НПО. С най-дългогодишна дейност е Демократичен съюз на жените - Харманли, регистриран през 2003 г. През последните 3 години са обучени над 300 души. От тях за управление на проекти 7 души, гидове - 9, по национална програма ОСПОЗ - повече от 150. По различни проекти са обучени над 100 човека. Неформалните групи в общината са: художници, рокери, роми-евангелисти, производители на домашно вино и др. с около 10 изявени лидери.
SWOT анализ: “Силни страни, слаби страни, възможности и заплахи за социалната сфера на община Харманли”
1. Силни страни
Ä увеличаване броя на наетите лица в частния сектор;
Ä относително високи доходи на заетите в обществения сектор;
Ä сравнително добре развита система за социално подпомагане;
Ä традиции в областта на читалищната дейност и музейното дело;
Ä наличие на неправителствени организации, които да координират проекти в областта на заетостта, образованието и културата.
2. Слаби страни
Ä относително висока степен на безработица;
Ä ниски доходи на заетите в частния сектор;
Ä нисък трудов потенциал на населението в селските райони;
Ä липса на изграден Диагностично-консултативен център;
Ä недостиг на здравно-медицински персонал;
Ä териториална дислокация на учебните заведения в общината;
Ä недостатъчно развито бизнес и професионално обучение;
Ä висока степен на амортизираност на материално-техническа база в здравните и учебни заведения;
Ä значително намаляване на броя на учениците.
3. Възможности
Ä създаване на нови работни места, посредством растеж най-вече в сектора промишлеността;
Ä стимулиране на достъпа до заетост на групите в неравностойно социално положение, предвид поставянето на акцент върху тези дейности в международното законодателство и опита на Общината при реализиране на проекти по програми за заетост и социална интеграция;
Ä разширяване и подобряване на инвестициите в човешките ресурси, образованието и здравеопазването, с помощта на финансовите инструменти на ЕСФ и ЕФРР, чрез които ще се субсидира социалната сфера през периода 2007 – 2013 г.;
Ä активизиране на културната дейност в региона в резултат на европейската политика за повишаване ролята на социалните партньори и неправителствените организации в културната и социална сфера.
4. Заплахи
Ä продължаваща интензивност на миграционния поток на населението в трудоспособна възраст към областни центрове в страната;
Ä запазване на тенденцията на отрицателен естествен прираст и последващо закриване на паралелки и учебни заведения;
Ä възникването на несъответствие между образователното и квалификационно равнище на работната сила и изискванията на европейския пазар на труда;
Ä недостатъчно използване на финансовите инструменти на ЕСФ и ЕФРР в сферата на заетостта, образованието и здравеопазването.
4. Икономическо развитие
Обща характеристика
Стопанството на община Харманли се характеризира с ясна изразена аграрно–промишлена структура, в която превес имат селскостопанските дейности: растениевъдство и животновъдство. През последните години значителни темпове на растеж има в редица промишлени сектори като хранително–вкусова, шивашка, мебелна и обувна промишленост, строителство и производство на строителни материали. С традиции в местната икономика е сектора електропромишленост. При растениевъдството относително най - голям дял заемат зеленчукопроизводство, тютюнопроизводство, отглеждането на дини, зърнено–хлебни и технически култури. Животновъдството в региона е представено предимно чрез млекопроизводство и месопроизводство в секторите биволовъдство, говедовъдство и свиневъдство. Търговската дейност в общината се предопределя от нейното геостратегическо положение и преминаването през територията й на редица важни и структуроопределящи национални и международни транспортни коридори. Поради тази причина най - силно са развити търговията с горива и петролни продукти, храни и дрехи, и в последните години поради близостта на общината до националната граница - търговия с автомобили. Услугите в община Харманли се характеризират със сравнително добро равнище на развитие. С най–голям дял са банковият и застрахователен сектор, след това информационните и комуникационните услуги, а най – слабо в общината са представени консултантските и бизнес услугите. С голям, но недобре развит потенциал в региона на община Харманли, е културният, селският и еко туризъм.
4.1. Промишленост
В сферата на индустрията община Харманли има потенциал за развитие както на традиционните за областта текстилна, шивашка и хранително-вкусова промишленост, така и на електротехническа, керамична и тютюнева промишленост. Промишленият комплекс реализира основните приходи от дейността в материалната сфера, разполага с над 2/3 от изградената база на материалното производство и ангажира 1/3 от икономически активното население на общината.
Индустриалният сектор се характеризира с относително добре развита отраслова структура и утвърдени национални и международни пазарни позиции.
Промишленият облик на общината се формира от пет основни структуроопределящи отрасли на леката промишленост: електротехническа промишленост, хранително-вкусова промишленост, текстилна и шивашка промишленост, дърводобивна и дървопреработваща промишленост, керамична промишленост.
Хранително-вкусова промишленост
Хранително-вкусовата промишленост в община Харманли заема най-голям дял в структурата на приходите от стопанските отрасли. Тя е традиционен отрасъл за региона и има определящо значение за характера на икономическото развитие на общината.
От подоотраслите на хранително-вкусовата промишленост се развиват предимно маслодобивът, месопреработката и хлебарската промишлености.
Ключови фактори за развитието на маслодобивната промишленост е наличието на суровинна база, квалифицирана работна ръка и традиции в производството.
Текстилна и шивашка промишленост
На територията на община Харманли са разположени четири основни предприятия с предмет на дейност производство на трикотаж, бельо и облекло. Предприятията в сектора работят предимно за износ и в по-голяма степен на ишлеме.
Сред основните фактори за тяхното развитие са: квалифицираната работна ръка, опитът и традициите, суровинната база, чуждестранните инвестиции в сектора и степента на потребление. Производството в бранша е ориентирано в няколко продуктови групи:
· Производство на трикотаж и бельо. Традиционен производител на тези продукти е „Димана” АД - гр. Харманли.
· Производство на дамска и мъжка конфекция. Основни производители са „Димана” АД и „Даниел фешън” ООД, гр. Харманли.
· БГ СТИЛ
· Копринени платове, които са продукт на „Къванч текс” ЕООД.
|
Из за большого объема этот материал размещен на нескольких страницах:
1 2 3 4 |
