Електротехническа промишленост
През последните години, електротехническата промишленост заема все по-малък дял във вътрешноотрасловата структура на промишлеността.
След приключване на приватизационния процес, дружествата в сектора са с изцяло частна собственост върху капитала. Негативна последица от приватизационните сделки е преустановяването на производствената дейност на едно от водещите предприятия в региона - „Електра” АД - гр. Харманли и разпродаване на голяма част от материално – техническата му база. Дружеството е било специализирано в производството на захранващи ел. блокове, електрически релета и др.
Дърводобивна и дървопреработваща промишленост
Дървопреработващата промишленост на територията на общината се развива на основата на богата суровинна база. Застъпено е производството на мебели, детайли от иглолистна дървесина, дървени къщи, врати, прозорци и градинско обзавеждане. През последните години е налице тенденция както на спад в производството, така и на спад в броя на производствените единици в бранша. Основни фирми в сектора на мебелната промишленост са “Модис” АД, ЕТ “Н. Гогов” и “Комфорт” ЕООД, ДИМО БИРАТА, ИВАНОВЦИТЕ,....
Керамична промишленост
Производството на строителни керамични изделия на територията на общината се извършва от „Харманлийска керамика” АД, гр. Харманли, контролирана от „Българска холдингова компания” АД. Фирмата е с установени традиции в сектора.
Обща характеристика на индустрията
Развитието на промишлеността в община Харманли се характеризира с преобладаващо производство в областта на хранително-вкусовата промишленост, която произвежда близо половината от промишлената продукция. Като цяло обаче в индустрията се наблюдава спад на произведената и реализирана продукция. Тази тенденция е пряк резултат от няколко фактора, а именно: загуба на част от пазарите, износено технологично оборудване и засилена конкурентна среда, включително от гръцки и турски предприятия. В голяма степен състоянието на стопанските сектори е засегнато и от липсата на достатъчен финансов ресурс за доставка на суровини и материали и обновяване на материалната база.
В стратегически аспект, индустрията в общината следва да постави акцент върху хранително-вкусовата и текстилно-шивашката индустрия, които да се базират на местни суровини и съвместна дейност със съседните държави в рамките на трансграничното сътрудничество. С потенциал за развитие са иновациите в областта на дървообработването, електротехническата промишленост, машиностроенето, керамичната дейност. Тези процеси следва да доведат до преструктуриране на производството и постигане на устойчиво развитие и доминираща позиция на частния индустриален сектор в местната икономика при разширена по обхват промишленост с нови качествени аспекти и подобрени финансови показатели.
4.2.Обществени услуги
Секторът на услугите е сравнително добре развит. На територията на общината дейност осъществяват над 50 заведения за обществено хранене, в т. число ресторанти, заведения тип “Бърза закуска”, закусвални, пицарии и др. С най-голям капацитет и посещаемост са ресторантите: “Приказките” Снек-бар“Турист”, “Младост”, “Воеводите”,; пицария “Верона” и бар – дискотека “Кристал”.
Банковият сектор в община Харманли е представен чрез следните банкови клонове:
Банка ДСК ЕАД;
Уни кредит Бул Банк
Райфайзен банс
Кооперативна банка
Алфа банк
Българска пощенска банка АД;
Юнионбанк АД;
SG Експресбанк АД;
ДЗИ Банк АД;
СИ БАНК
ТБ Корпоративна търговска банка АД
ПИБ
Застрахователният сектор в общината е представен от няколко филиала на застрахователни дружества, а именно:
ДЗИ АД;
ЗПД Витоша – представителство;
Орел АД – представителство;
Алианц България холдинг – представителство.
Дженерали
В община Харманли традиционно се развиват занаятчийски дейности с характер на услуги. Сред по-разпространените в района занаяти са: изработката на метални изделия, дърводелските и дърворезбарски услуги, шивашки дейности, килимарство и др.
От сектора на ремонтните и комунално-битовите услуги относително по-голям дял заемат: авторемонтните, ремонта на електроуреди, строително-ремонтните дейности, изработката на дограма и др.
4.3. Туризъм
Предвид наличието на обективни фактори – природни дадености, културни и исторически забележителности, туризмът в община Харманли е сравнително слабо развит. На територията на общината са разположени четири хотела, мотел и къмпинг база. Като цяло обаче няма обособени туристически комплекси, които да привличат редовен и достатъчен на брой туристически поток.
Възможностите за развитие на туризъм в община Харманли се обуславят от наличието на исторически и природни забележителности, като:
· естествени водопади в м. “Кюмюрлука” и м. “Куру дере”;
· защитената местност “Дефилето”;
· историческите места Кара Колювата къща”, “Гората ада” и “Хайдушка дупка” и др.
Освен изброените ресурси с потенциал за туристически атракции, интерес предизвикват и изградените микроязовири и водоеми. Определящи за различни форми на отдих сред природата са няколко микроязовира, сред които:
· микроязовирът в с. Надежден, с площ 177 ха;
· язовир Кюмюрлука - гр. Харманли;
· Дервеня - с. Изворово;
· Казала - гр. Харманли, и др.
Сред културно-историческите забележителности се открояват:
· сводестият мост над р. Олудере;
· Кервансараят в центъра на гр. Харманли;
· чешмата “Изворът на белоногата” и др.
Допълнителни фактори за развитие на алтернативен туризъм в общината са обособените места по поречието на р. Марица и р. Харманлийска за риболов, както и местностите, подходящи за ловен туризъм.
Възможностите за развитие на туризма се свързват с по-пълно оползотворяване на туристическия ресурс в общината. Стремежът на Общината е да създаде устойчиви туристически продукти в сферата на алтернативния туризъм, а именно селски, екотуризъм, изграждане на нови туристически маршрути (напр. по т. нар. Пролом на Харманлийската река и др. ), водни спортове, спортен риболов, повишаване квалификацията на персонала в туризма, както и развитие на социалния отдих.
Ключови проблеми за развитието на туристическия бизнес са недобре изградена инфраструктура и недостатъчния брой на категоризираните туристически обекти.
Повечето предприемачи притежават недостатъчна управленска култура и изпитват дефицит на мениджърски умения. Заетите в туристическия сектор, обичайно не притежават професионална подготовка и имат незначителни чуждоезикови познания.
4.4. Селско и горско стопанство
Високият дял на земеделските земи, в т. ч. обработваеми, е изключително благоприятен фактор за развитието на земеделието в общината. Допълнителен фактор, който оказва влияние върху земеделските дейности в региона, е ранният завършек на земеразделянето в повечето от населените места. Доказателство за положителните последици е високият размер на стопанисваните земи от частни предприемачи – над 60%.
В най-общ план, горите представляват по-големи и по-малки комплекси, разпръснати сред обработваемите земи в равнинно-хълмистата част на стопанството, по поречието на река Марица и по склоновете на част от Източните Родопи.
Макар и относително нисък като дял от територията на общината, горският фонд предоставя благоприятни условия за развитие на полупланинско животновъдство, билкосъбиране и събиране на диворастящи гъби. Освен това горските ресурси в района (предвид високите качествени характеристики) са изключително качествена суровина за дървопреработващата промишленост.
От страничните ползвания на гората най-важно място заема пашата на добитък в горите. Общо в стопанството е разрешена паша за едър и дребен добитък на площ от дка.
Освен за развитие на животновъдство, на територията на горското стопанство има сравнително добри условия за билкосъбиране. Годишно има възможност за събиране на около 3 тона билки (лайка, жълт кантарион, подбел, мащерка, риган, цвят от бъз, глог и др.), 3 тона диворастящи горски плодове и около 4 тона горскоплодни култури от орех, бадеми и лешник. Диворастящи гъби могат да се събират приблизително 1,5 тона годишно.
Растениевъдство
Под влияние на подходящите природни и климатични особености в региона, растениевъдството в община Харманли се очертава като традиционен отрасъл за развитието на местната икономика. Относително високият дял на обработваемите площи се явява основен фактор за развитието на традиционни сектори като: производство на зърнено-хлебни и фуражни култури, овощарство, зеленчукопроизводство и тютюнопроизводство.
Голяма част от обработваемите масиви в общината са заети с трайни насаждения –дка. Повечето от тях представляват ябълкови и лозови масиви. В структурата на засетите площи следват: техническите култури (тютюн и слънчоглед), зеленчуците и бостаните.
В сравнение с предходните години, добивите на тютюн в община Харманли намаляват. По - ниското производство е резултат преди всичко от ограничените (по решение на Министерство на земеделието и горите) квоти за производство на тютюн.
През последните години използваните сортове тютюни в произвежданите български цигари значително е променено и търсенето на традиционно отглежданите в региона сортове тютюни бележи спад. Същевременно организацията за селекция на нови сортове е нарушена и тютюнопроизводителите са оказват неподготвени за новите изисквания на пазара. Това доведе до спад в сектора и необходимост от намеса на държавата във взаимоотношенията между производители и изкупуващи организации. Друга причина за спада в сектора е намаляване качеството на продукцията, следствие от многогодишната употреба на едни и същи земи, които са изтощени и се нуждаят от технически мероприятия за подобряване качествената им характеристика. Проблемът с осигуряване на заетост на производителите на тютюн е с национално значение, но на регионално и местно ниво решение следва да се търси в преориентацията на производството в посока отглеждане на етерично-маслодайни култури и повишаване дела на трайните насаждения. При тези условия е наложително изпълнение на дейности за обучение на земеделските производители, с което те да бъдат подкрепени в своята дейност и при преориентацията към алтернативни на тютюна култури.
Въпреки добрата териториална осигуреност и произтичащите от това предпоставки за съвместни селскостопански дейности, кооперациите в общината не са много на брой. Причината за липсата на кооперативна инициатива е недостатъчният финансов ресурс и ниската степен на информираност относно възможностите за финансиране на земеделските организации. Това е и основната причина частните стопанства в общината да имат незадоволителна материално-техническа база. Липсва периодичност при подновяване на селскостопанската техника, в следствие на което материалните средства са изхабени и с нисък производствен капацитет. На практика стопанските дворове в общината разполагат само с най-необходимите технически средства.
Като цяло растениевъдството в община Харманли се характеризира със задоволителни темпове на развитие и има изключително благоприятни условия за растеж. Основна причина за недостатъчно ефективното използване на ресурсите са многото на брой малки земеделски стопанства с екстензивно развитие. Намалелите добиви от някои традиционни култури за общината (предимно технически и зърнени култури) са резултат от липса на подходяща агротехника и неспазване на стандартите за химическа обработка, наторяване, както и използването на лош посадъчен материал. Липсата на организация по изкупуването или преработването на продукцията също е проблем от голяма важност. Не на последно място негативно отражение върху растениевъдството оказва и конкуренцията на по-евтините пазари за селскостопански продукти в съседните страни.
Животновъдство
Животновъдството в община Харманли се развива предимно в лични стопанства, без да има достатъчно на брой обособени семейни (фамилни) стопанства. Въпреки това животновъдните дейности са с традиции в региона. Изключително перспективно е развитието на биволовъдството. Приоритет на територията на общината са още секторите млечно и месно говедовъдство, свиневъдство и овцевъдство.
Данните за секторите в животновъдството, показващи отрицателна тенденция в развитието на сектора. Намаление с около 1/3 се наблюдава при отглежданите крави и биволи. Тук е очевидно, че преобладава спад в млечното говедовъдство, което е силно повлияно от ниските изкупни цени на млякото.
Като цяло, повечето от селскостопанските животни се отглеждат в дребни стопанства. Това не благоприятства последващата ветеринарна и селекционна дейност. Като обезпокояващ фактор за развитието на животновъдството се явява и все по-намаляващия брой на хората в трудоспособна възраст в селските райони.
Голяма част от произвежданата животинска продукция няма стоков характер и остава за покриване потребностите на производителите и техните семейства. Над 1/3 от произведеното мляко, близо половината от произведеното месо не се предлагат на пазара.
Голяма част от животинската продукция е произведена по екстензивен начин в дребни ферми и лични стопанства, което не дава възможност за прилагане на ефективни технологии, за осъществяване на балансирано хранене и максимално използване на генетичните заложби на животните. Ниските изкупни цени на млякото са фактор, който влияе пряко върху произведеното количеството. В преобладаваща част от случаите липсва контрол на качеството на произвежданата продукция. Продукцията не отговаря на санитарните и хигиенни изисквания, което се отразява на цената и възможността за производство.
Потенциалът за растеж на сектора е свързан с развитието на животновъдство при доминиране на преработвателният сектор, като съществуват добри условия за пасищно животновъдство, което може да се използва за производство на сертифицирана екологично чиста продукция. Необходимо е насърчаване развитието на клъстери и мрежи, които да въздействат на конкурентоспособността чрез повишаване на продуктивността, увеличаване темпа на техническо обновление и иновации, подобряване на хигиенните и фитосанитарни условия в сектора.
SWOT анализ: “Силни страни, слаби страни, възможности и заплахи за стопанския сектор на община Харманли”
1. Силни страни
Ä наличие на значителен дял обработваеми земи, които заемат близо 80% от земеделската територия на общината и благоприятстват развитието на растениевъдство;
Ä добро състояние на горския фонд, което създава условия за развитие на дърводобив, дървообработване, полупланинско животновъдство и билкосъбиране;
Ä установени традиции в областта на биволовъдството и производството на зърнени култури и трайни насаждения;
Ä благоприятно развитие на хранително-вкусовата и шивашката индустрия в региона;
Ä относително висок дял на предприемачество в частния сектор;
Ä добро развитие на обществените услуги, което е фактор за подобряване на социално-икономическия климат в общината;
Ä атрактивни природни дадености, културни и исторически забележителности, които създават обективни условия за развитие на алтернативен туризъм;
Ä добри транспортни връзки, улесняващи търговската дейност на преработвателните предприятия в общината;
Ä ефективно използване на благоприятното геостратегическо положение на общината за развитие на определени стопански сектори.
2. Слаби страни
Ä съсредоточаване на промишлените предприятия в общинския център – гр. Харманли, с което на практика промишленост в останалите населени места не съществува;
Ä спад в обема на произвежданата промишлена продукция;
Ä малко на брой земеделски кооперации и липса на организации на селскостопански производители;
Ä административни проблеми с комасацията на земята в резултат на което нейното експлоатиране е недостатъчно ефективно;
Ä липса на действащи структури в областта на туризма, предлагащи комплексен туристически продукт;
Ä неефективно използване на даденостите в общината за развитие на туристическия сектор;
Ä липса на структури, които да предоставят консулнатнски и бизнес услуги;
Ä недостатъчно обновени производствени мощности в индустрията и остарял машинен инвентар в селското стопанство;
Ä липса на финансови ресурси за подновяване на сградния и машинния парк на предприятията;
Ä липса на информация за действащите програми и фондове за субсидиране и/или финансиране на различните стопански отрасли;
Ä голяма част от фамилните бизнеси в общината /най – вече в секторите растениевъдство и животновъдство/ работят в сивия сектор, поради което нямат достъп до финансиране на различни европейски програми;
Ä недобра приватизация на предприятията в региона, поради което част от тях вече не осъществяват дейност или са пред фалит.
3. Възможности
Ä предпоставки за ефективно развитие на земеделието съгласно селскостопанската политика на ЕС за периода 2007 – 2013г., която отдава приоритет на екологосъобразното земеделие и запазване на установените земеделски традиции в региона. Ще се осигури възможност за преференциално финансиране на зърнопроизводството, овощарството, лозарството и др.
Ä развитие на горското стопанство, дърводобива и дървообработвателния сектор в резултат на връщането собствеността на горите и след приемането на новия лесоустройствен план;
Ä развитие на сектора на малките и средни предприятия и подобряване на достъпа на малкия и среден бизнес до субсидиране и кредитиране, чрез финансови инструменти и програми на ЕС;
Ä разширяване на промишлените структури в общината, вследствие изграждането на автомобилна магистрала “Марица”;
Ä по-активно навлизане на външни инвестиции, след приемане на България в ЕС, най-вече от страна на гръцки и турски инвеститори;
Ä установяване на устойчиво трансгранично партньорство и създаване на трайни икономически структури, предвидени като основен раздел във Финансовата перспектива на Европейската комисия за периода г.
4. Заплахи
Ä невъзможност на съществуващите предприятия да отговорят на изискванията на ЕС за технологични стандарти и здравословни и безопасни условия на труд поради липса на финансови средства, както и поради липса на професионални кадри;
Ä недостатъчни инвестиции, вкл. външни за разкриване на нови икономически единици;
Ä продължаване на конкурентния натиск от страна на производители от Гърция и Турция;
Ä продължаване на емиграцията на млади работници и служители, което ще доведе до липса на достатъчно квалифицирани специалисти;
Ä продължаване на тенденцията на застаряване на населението в селските райони, което ще доведе до спад в развитието на земеделието;
Ä стагнация на редица стопански сектори развиване в гр. Харманли и района и свързани с транзитното преминаване на автомобили по международния път Е-80 след построяването на АТ “Марица”.
Преглед на реализирани проекти
А. Проекти на регионално и национално равнище
Регионална иновационна стратегия на Южен централен район за планиране
Стратегията беше разработена с подкрепата на 5 Рамкова програма на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни проекти. Стратегията беше одобрена от областните администрации в района и беше интегрирана в Регионалния план за развитие за периода до 2015 г. За подготовката на анализите бяха формирани 10 експертни групи по сектори, както и 1 работна група за изготвяне на самата стратегия. Секторите, които бяха анализирани, са: селско стопанство, агрохимия, текстил и облекла, обувна промишленост, ХВП, машиностроене, дърводобив и дървопреработване и производство на мебели, туризъм, електроника и електротехника, парфюмерия и козметика. Всеки сектор беше проучван индивидуално, на базата на секторно-специфични въпросници. За всеки сектор беше разработен анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите. Тези анализи ще бъдат отправната точка за анализ на икономиката на община Харманли в настоящия проект, тай като голяма част от изводите, направени при секторните анализи, са валидни и днес. Те ще бъдат отчетени при дискусиите в предстоящите фокус-групи и консултациите с гражданите при разработването на стратегията за местно развитие.
Проект „Храните на бъдещето или бъдещето на храните”
В рамките на този проект експертен панел от учени и специалисти, работещи в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, определи 11 ключови технологии за развитието на сектора в България. Тези технологии изискват добра координация и сътрудничество между бизнеса и науката. Те ще бъдат отчетени при разработването на мерките на стратегията за местно развитие.
Б. Проекти на общинско равнище
Община Харманли в последните години активно участва в проекти по линия на трансграничното сътрудничество с Турция и Гърция. По-долу са представени анотации на реализираните проекти. Прави впечатление, че поради своето географско местоположение, общината акцентира върху сътрудничеството със съседните държави. Програмите на равнище ЕС – Интеррег 4С, Програмата за развитие на Югоизточна Европа, чиито приоритети са сходни с програмите за трансгранично сътрудничество – на практика не се познават и техния потенциал за развитие на общината остава неизползван.
Реализираните проекти са в различни области и осигуряват добра база за работа с различните целеви групи на територията на община Харманли в рамкита на настоящия проект за създаване на МИГ и разработване на стратегия за местно развитие. Силна страна е наличието на специализирано звено в структурата на общинската администрация (виж по-горе в анализа).
Проект "Харманли на младите хора - творчество и изява"
Изпълнител: Сдружение "Фаст френд" в партньорство с Община Харманли, СОУ „Н. Рилски” и ОУ ”Ив. Вазов”
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Държавната агенция за младежта и спорта по Програма за младежки дейности 2г., подпрограма “Възможности и реализация – младежко творчество и културен диалог”
Начална дата: 01.12.2008 г.
Крайна дата: 25.05.2009 г.
Обща стойност на проекта: 9120 лева
Финансова подкрепа на ДАМС: 8160 лева
Основна цел на проекта: Създаване на възможности за реализация на творческите умения в различните видове изкуства на младите хора съобразно техните интереси в гр. Харманли. Активно участие в културния живот на общината и ефективно социално включване на подрастващи и младежи със специални образователни потребности и такива в неравностойно положение.
Целева група: Подрастващи и младежи на възраст от 14 до 35 години.
Обхват на проекта:
Дейност 1: Младежко изложение “Свободни пространства”
Дейност 2: Младежки концерт “Творя и се забавлявам”
Дейност 3: Бронзова пластика “Да докажем себе си чрез нашите мечти”
Постигнати резултати от изпълнението на проекта “Харманли на младите хора – творчество и изява”
Изпълнението на проекта се превърна в празник на талантливите подрастващи и младежи. Подкрепа личностната изява на младежите в Харманли. Стимулиране на инициативите – творчески и граждански на младите хора с различен социален и здравен статус. Ангажиране на местната общественост към активно отношение към младите творци. Създаване на публичност, която допринася за самочувствието на младите в културното пространство на Харманли. Създаване на компактна творческа младежка общност. Мотивиране на младите хора за творческа изява. Ангажираността на младежите в културния живот на Харманли е израз на желанието им да общуват по пълноценно. Изготвяне на кът от експонати от младежкото изложение “Свободни пространства”. Дългосрочният ефект – повишаване на диалога и партньорството между младите хора и общинските власти. Изпълнението на проекта се превърна в празник на талантливите подрастващи и младежи. Подкрепа личностната изява на младежите в Харманли. Стимулиране на инициативите – творчески и граждански на младите хора с различен социален и здравен статус. Ангажиране на местната общественост към активно отношение към младите творци. Създаване на публичност, която допринася за самочувствието на младите в културното пространство на Харманли. Създаване на компактна творческа младежка общност. Мотивиране на младите хора за творческа изява. Ангажираността на младежите в културния живот на Харманли е израз на желанието им да общуват по пълноценно. Изготвяне на кът от експонати от младежкото изложение “Свободни пространства”. Дългосрочният ефект – повишаване на диалога и партньорството между младите хора и общинските власти.Проектът осигурява добра база за работа с младите хора на територията на общината и ангажирането им в дискусиите при разработването на стратегията за местно развитие.
Проект "Трансгранични мерки за опазване на трансграничното био-разнообразие " (Изграждане на волиер и разсадник в с. Славяново) - BG2005/017-454.03.03.02-14
Основен изпълнител: Община Харманли
Основeн партньор: Община Тригоно, Гърция
Асоцииран партньор: Областна Администрация – Хасково
Срок за изпълнение: 12 месеца, 1 Декември 2Ноември 2008 г.
Бюджет: ,14 евро, от които 10% са собствен принос на община Харманли
Основните дейности:
Реконструкция и оборудване на съществуващ сграден фонд с цел изграждане и функциониране на Разсадник и Волиер на територията на община Харманли - с. Славяново; Залесяване на площ от 340 да с фиданки на дъб „Благун", кедър и акация; Закупуване на яйца и отглеждане на следните видове - кеклик, фазан, яребица ~ 6000 бр.; Организиране и провеждане на семинар посветен на опазване на биоразнообразието в региона; Организиране и провеждане на промоционална обиколка с цел популяризиране на резултатите от проекта /добри практики/; Печатни материали /брошура/;Проект "Иницииране на клъстери и мрежи като двигатели за трансграничнаикономическа ефективност и съвместни дейности" - BG 2005/017-454.02.01
Основен изпълнител: Община Харманли
Основни партньори: Община Тригоно, Дикия, Гърция и Бизнес-клуб „Харманли”
Срок за изпълнение: 12 месеца, 01 Декември 2007 – 30 Ноември 2008 г.
Бюджет: ,09 Евро
Мисия на проекта:
Постигане на устойчивосоциално-икономическо развитие в българо-гръцкия трансграничен регион –Хасково-Еврос - чрез повишаване на конукрентоспособността и заетостта, набазата на утвърждаване на клъстерния модел и мрежите от бизнес-взаимовръзки с център в района на община Харманли и общинаТригоно.
Проектът е разработен и бе осъществен в съответствие и като важен елемент от Плана за развитие на Югоизточния регион и Плана за развитие на област Хасково г.
Цели на проекта:
Пълноценното използване на благоприятните възможности за трансгранични социално-икономическивзаимовръзки в българо-гръцкия регион Хасково-Еврос и създаването на среда за ползотворно бизнес-сътрудничество ще бъдат изразени в постигането на:
Иницииране и изграждане на транграничен клъстер като пилотен модел, стимулиращ устойчиви трансгранични партньорства и бизнес-дейности; Увеличаване на регионалния институционален капацитет и компетенции за приложение на клъстери и мрежи от бизнес-взаимовръзки, използвайки успешния опит на ЕС, с оглед мултиплициране на моделите вдруги икономически сектори; Създаване и предлагане на подходящи услуги и условия за бъдещо развитие на съвместни бизнес-инициативи с локален и трансграниченхарактер.Целеви групи и бенефициенти
Малки и средни предприятия (МСП) в района – с установена дейност и нови –проявяващи интерес, в т. ч. чрез членство, към развитието на клъстер в текстилния сектор;
Предприемачи в района (мениджъри и специалисти) проявяващи интерес към развитието на клъстер в текстилния сектор, с оглед повишаване конкурентноспособността на МСП в условията на интеграцията на България в ЕС;
Нови и утвърдени МСП в района (потенциални членове или косвено свързани склъстера), проявяващи интерес от предлагането на информационни и консултанскиуслуги чрез Интернет портала на клъстера;
Ключови регонални институции като областни и общински администрации, бизнес-центрове, браншови организации, банки, учебни институции и центрове, НПО и др. в качеството на потенциални членове или косвено свързани с клъстера, които могат да се възползват от новите условия за трансгранично партньорство и съместни дейности на локално равнище;
Потенциални и настоящи инвеститори в района;
Местно население.
Дейности по проекта:
Запознаване на целевите групи и бенифицентите със същността и значението на клъстера; Създаване на трансграничен клъстер в текстилния сектор чрез привличане и регистриране на негови членове, ръководни органии индиректни ползватели; Провеждане на семинар за представяне ролята наклъстера: „Бизнес-клъстерът – ключов двигател на трансграничнотосоциално-икономическото развитие"; Разработване и приложение на Концепция за развитиена клъстера г.; Провеждане на семинар за обучение на мениджърскияекип на клъстера; Разработване на комуникационна стратегия заразвитието на клъстера и провеждане на информационна кампания; Разработване на Българо-гръцки каталог за клъстера; Разработване на Наръчник за бизнес-клъстера; Провеждане на семинари за обучение на членовете наклъстера и неговите индиректни ползватели; Разработване на Интернет портал „Бизнес и Туризъм”за целите на клъстера; Организиране и провеждане на Бизнес-форум„Трансгранични постижения в областта на бизнеса”; Създаване и утвърждаване на Трансграчичен център за икономическо развитие и туризъмОбщо 12 са дейностите по проекта, част от които са разработване на интернет портал „Бизнес и туризъм” за целите наклъстера, форум „Трансгранични постижения в областта на бизнеса” и създаване наТрансграничен център за икономическо развитие и туризъм.
Проект "Виа Диагоналис и Българския Стоунхендж" - BG2004/016-782.01.06.03.11
Основен изпълнител: Община Харманли, област Хасково, България
Основни партньори: Община Тригоно, Гърция
Срок за изпълнение: 18 месеца, 1 Декември 2Май 2008 г.
Бюджет,84 Евро
Уебсайт на проекта: www. via-diagonalis-harmanli. info
Общата цел е да се стимулира развитието на богатия културен потенциал на Община Харманли и така да се стимулира местната заетост, свързвайки туристическите дейности с близкия гръцки регион.
Специфични цели:
Да предприеме действия за опазване на ключови забележителности – “VIA DIAGONALIS”- пътят свързвал Константинопол с Европа и една от крепостите по пътят-“CASTRA RUBRA”. Да създаде местен туристически продукт на основата на ключови забележителности и да свърже туристическите дейности с близкия гръцки регион. Да създаде по-добри възможности за заетост за местното население и да стимулира временна и постоянна заетост.Целеви групи:
60 безработни от Харманли включени в дейности и обучения
5 местни експерта, работещи в сферата на културното наследство
10 експерта, работещи за национални и регионални туристически компании
20 представители нас национални и регионални медии
20 служители на общината
Крайни бенефициенти -1500 туристи годишно,300 души заети в туристическия бизнес
Дейности по проекта:
1. Управление и администриране на проекта
2. Разкопки, консервация и възстановяване, построяване на съпътстваща инфраструктура
3. Обучение
4. Изработване на културен туристически продукт “VIA DIAGONALIS и българския Стоунхендж”.
5. Изготвяне на стратегия за дългосрочно управление на дейностите по проекта
6. Организиране на туристически фестивал “VIA DIAGONALIS”
Проект "Разширяване на устойчивото използване на природните ресурси..." - BG2005/017-453.01.02.01-05 *
Име на проекта: Разширяване на устойчивото използване на природните ресурси в местността с висока естествено природна стойност - Дефилето, чрез развитието на нов интегриран туристически зелен продукт"
Основен изпълнител: Община Харманли, област Хасково, България
Основни партньори: Община Бабаески, Турция
Срок за изпълнение: 18 месеца, 1 Декември 2Ноември 2008 г.
Бюджет: ,17 Евро
Основните цели на проекта са обособени в две стратегически направления:
Превенция и устойчиво използване на природните ресурси; Повишаване конкурентоспособността на таргетирания пограничен регион.Целеви групи:
- Жителите на Община Харманли; Лица, ангажирани в предоставянето на туристически услуги (по-конкретно гидове); Туристическите агенции и туроператорите в Хасковски регион; Експерти от България и Турция; Лица с опит в управлението на подобни проекти и/или на проекти по програми, финансирани със средства от европейските фондове.
Постигнати резултати:
- Организирана и проведена обучителна кампания за промоциониране на устойчивото използване на природните ресурси. Разработени и разпространени са 200 наръчника за различаване и правилно събиране на не-горските продукти. придобити знания и повишена образованост на населението относно разпознаването и правилното събиране на не-горските продукти и относно нормативната уредба, регламентираща тази област; Обучени 5 гида по специално разработена обучителна програма Повишена адаптивност, гъвкавост и компетентност на заетите в туристическите услуги; Изградена туристическа инфраструктура (система от пешеходни еко-пътеки; съоръжения; Гребна база и т. н.) и подобрен достъпа до туристическите обекти Почистени и ремонтирани обектите, включени в туристическата дестинация, които са част от културното наследство Създаден нов иновативен интегриран туристически продукт, акцентиращ върху „зеления” (еко) туризъм и съдържащ елементи на образователния, спортния и културния туризъм Разширяване и устойчивост на използването на природните ресурси; Активизиране и развитие на туризма в региона Повишаване на потенциала за растеж и ефективността от използването на природните ресурси Повишаване конкурентоспособността на таргетирания пограничен регион.
Приложение 1.
|
Из за большого объема этот материал размещен на нескольких страницах:
1 2 3 4 |
