Тема: здравеопазване (стр. 2 )

- В крайна сметка къде ще се пуши и къде - не, от 1 юни?

- Вече приключи срокът за подаване на предложения между първо и второ четене на закона. Има идеи - както от групата на ГЕРБ, така и от други депутати, които са в посока на връщане на забраната за пушене на работните места. Има предложения и за забрана на цигарите на открито. Става въпрос и за детски площадки и терени около училища и детски градини. От различни народни представители имаме предложения и да бъде забранено пушенето на спирките на градския транспорт и по стадионите, но ще видим кои от тях ще бъдат подкрепени на комисия още този четвъртък.

- Ще има ли компенсации за ресторантьорите - много от тях изтеглиха кредити, за да преградят заведенията си за пушачи и непушачи?

- Никога на ресторантьорите и хотелиерите не им е обещавано, че това правило ще остане завинаги. Напротив - от 2005 г. България е възприела идеята за тотална забрана, рано или късно това щеше да се случи. Сега е факт и смятам, че срокът, в който функционираше системата за разделните помещения, даде възможност на част от ресторантьорите да възстановят инвестициите, които са направили. Оттук нататък, като представител на комисията по здравеопазване, винаги повтарям, че инвестицията в здраве е с твърде висок дивидент и не може да бъде отречена - поради каквито и да било икономически съображения.

- Докъде стигнахте с битката за свалянето на цените на лекарствата?

- Предстоят промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Ще променим някои от текстовете, касаещи договарянето на отстъпки от НЗОК. Досега касата можеше да договаря отстъпки само при 100% реимбурсираните от нея лекарства. Сега ще регламентираме да се договарят отстъпки за всички медикаменти. Като договорената отстъпка ще се разпределя пропорционално между пациентите и НЗОК.

- В Наредба 10 удължихте срока за въвеждане на иновативни лекарства от 3 на 12 месеца. Това не е ли в ущърб на пациентите?

- Няма да спрем въвеждането на иновативни медикаменти. Но, разчитайки на нашия фонд, все пак трябва да помним, че той покрива основен пакет. Това е другата посока, в която трябва да се върви и за развитието на здравноосигурителната система. Говорим за един основен пакет, който покрива финансирането на основните заболявания с основните медикаменти за тях. Наистина трябва да прецизираме и точно да остойностим този пакет, за да знаем къде отиват тези 8% от здравната вноска. И, преценявайки за какво не стигат парите, да дадем поле за допълнителното здравно осигуряване, което няма как да не се случи рано или късно. Въпросът е, че колкото по-скоро стане, толкова по-добре. Но сега касата е длъжна да се съобразява с бюджета, който й гласува парламентът. А знаем, че за лекарства той винаги се превишава сериозно. А в същото време трябва да гарантираме, че до края на годината парите ще ни стигнат. Каквито и мечти да имаме за здравеопазване на европейско ниво, няма как да не се съобразяване с реалностите. Здравеопазването ни е производно на икономиката. А в условията на финансова криза тя е с такива възможности. Затова е много важно ограничените средства да се разходват ефективно, за да стигнат за повече пациенти и за повече услуги.

- Как се стигна до гафа с повишение на "такса доктор"?

- Таксата беше фиксирана в ЗЗО като 1% от минималната работна заплата (МРЗ). Във времето наистина нарастваше, защото през всичките 12 г., в които функционира здравноосигурителната система, има ръст на МРЗ. Съответно - и на инфлацията, на разходите на лекарите. Когато финансовата криза стана факт, се стигна до идеята Министерски съвет и това плащане да се "отвърже" от минималната заплата и таксата да стане фиксирана. Това не е направено. И сега министър Десислава Атанасова ще внесе своите предложения. Искам да припомня, че потребителската такса не важи за голям процент граждани. Освободени са децата до 18 г., както и сериозна част от пациентите с хронични заболявания. Така че тя не формира голям процент от приходите на лечебните заведения, но все пак има регулиращи функции.

- Доколкото знам, има такова предложение за промяна вече в ЗЗО...

- Законодателната процедура винаги е малко по-дълга. Предложенията в момента са на сайта на МЗ, има 14-дневен срок за мнения и коментари. Предстои процедура на съгласуване с министерствата, внасяне в Министерски съвет, Народно събрание, гледане на първо четене, на комисия. Процедурата ще продължи месец, месец и половина.

- В този проект за изменение на закона има интересно предложение на МЗ - прехвърлянето на МПС или имущество да става само с удостоверение от НАП за платени здравни осигуровки. Подкрепяте ли идеята?

- Мога да я коментирам само като гражданин, не и като експерт. Документът не е окончателен и не е стигнал до здравната комисия. Като неин представител аз съм "за" намирането на възможности наистина българите да изпълняват задължението си по закон и да плащат осигуровките си.

- Какво бихте предложила вие за по-ефективното им събиране?

- Смятам, че Националната агенция по приходите (НАП), както съобщава на българите какви данъчни задължения имат, трябва да се намери механизъм и по-често да им припомня какви вноски дължат. Ако е здрав и не се нуждае от медицинска помощ, българинът смята, че законите не важат за него. Затова смятам, че информационната кампания трябва да се засили. Впоследствие могат да се реализират и наказателните мерки за нередовните платци - в рамките на закона. Ако процедурата се реализира в пълен обем, не мисля, че има нужда от други законови промени.

- Справедливо ли се разпределят бюджетите на болниците?

- Очакваме НЗОК да ни предложи нова методика. Това ще стане до края на май. Налагането на прогнозни бюджети на болниците предизвика доста спорове, но той е факт от 2008 г., когато се видя, че финансирането чрез клинични пътеки води до един свръххоспитализационен режим и до свръхоборот и сериозно увеличаване на разходите за болнична помощ. Пак стигайки до закона за бюджета на НЗОК, нямаше как да не се наложи някаква рамка, която да не спазват отделните лечебни заведения.

Оттук нататък има възможности, чрез данните на медицинската статистика, може да се направи по-добра методика. Новото ръководство на касата има идеи в тази посока и ще очакваме тяхното решение. Но нека видим какви ще са отчетите за първото тримесечие на 2012 г.

Руслана Петрова

/Съдби

08.05.2012 г., с.2

Анестезиолог от Делхи работи в България за четирима

Д-р Сампат като многоръкия Шива

"Богат лекар от една заплата няма", признава Джаянт

Млад доктор от Индия е един от четиримата анестезиолози, останали във втора клинична база на плевенската университетска болница. Джаянт Сампат не е навършил още 33 г. Живял в столицата Делхи, където оставил баща си и двама братя. Той счита себе си за успял мъж. И даже за късметлия.

Д-р Джаянт Сампат започнал от нулата. Дошъл от другия край на света. Оженил се за българка, неговата студентска любов. Купили двуетажна къща с двор в тъпканото с баровци близко село Къртожабене. Там, сред живописен каньон и сред кристалночист въздух, имотите са определено скъпи. Двамата карат свои автомобили. Чакат второ дете. Имат много от това, което тук се приема за белег на благополучие. По цял свят на лекаря се полага висок стандарт. В България обаче той не се постига с една заплата. Така смята д-р Сампат и работи като многоръкия Шива в бяла престилка - едновременно на четири различни места в момент, когато родното здравеопазване страда от дефицит на анестезиолози.

Индиецът изплаща кредити с работа от сутрин до вечер - цената на неговия съвсем нелош начин на живот. На смени е в събота и неделя. На щат е в катедрата по анестезиология и интензивно лечение на медицинския университет. Дава дежурства в клиниките по уши-нос-гърло и акушерство и гинекология към болницата. Работи и във военната болница в Плевен, и в спешната помощ в Панагюрище.

Мургавият доктор не крие, че трудно събира мислите си в края на ден, в който му се трупат по десет операции нонстоп. Отхвърля прибързано въпроса дали се страхува някога да не сбърка. Особено при това натоварване. Не би трябвало, щом си гледа съвестно работата. После признава, че напоследък често почнал да се замисля над това. Губил е пациенти, но никога няма да забрави първия случай, когато млада жена издъхнала в ръцете му

Казали му, че се свиква, но кошмарът го преследва.

"Лекарят не е Господ. Не може да предотврати неизбежното. Работата на анестезиолога е като на пилот на самолет. Трудното е, когато излита и го приземява. Един път интубирам ли пациента, минавам на автопилот. Започнат ли хирурзите, рядко може да се случи нещо непредвидено. Но в този прозорец от 5 до 7 минути ако го изпуснем, последствията са фатални", разсъждава той

С това темпо на индиеца почти не му остава време да се замисли дали му е зле или добре у нас. Остават му вкъщи по час-два свободно време. Колкото да размени пет приказки с жена си и с дъщеря си Мира. Говорят вече за втората им дъщеря, чието раждане чакат.

Джаянт е от 15 г. в България и не се брои за чужденец. Започнал да забравя майчиния език

Израснал в семейство на счетоводител и преподавателка по химия. Учил в математическа гимназия в родината. Дошъл тук 18-годишен, когато човек лесно се адаптира. Станал свидетел на прехода и хиперинфлацията. Още чува възрастните да говорят с носталгия за социализма, запомнил дори цитати от Маркс и Енгелс. Католик е, но заради семейството на съпругата си и заради колегите празнува по православния календар. Събират се да хапнат и пийнат.

Научил се обаче да мисли като българин. В подкрепа на житейската си философия докторът от Изтока реди нашенски мъдрости - например защо станал анестезиолог, а не хирург. "Като нямаш вуйчо владика, не се става. Нито кардиолог. Или гинеколог", изброява той привилегированите специалности. "Освен упоритостта ми при мен изигра голяма роля случайността", признава Джаянт.

"Аз много исках да стана лекар, но не можах да се класирам в Индия - обясни той. - Случайно разбрах за един тест, явих се и ме приеха да следвам в България". Не искал да чака още една година, веднага дошъл. Бях класиран за София, но се намеси съдбата. С друг мой сънародник на автогарата попаднахме на човек, който не разбираше нищо на английски. Казахме му, сме приети да учим тук медицина. А той ни сочи един автобус. Идваме в Плевен и изведнъж разбираме, че това не е столицата. Срещнахме покойния ректор доц. Кунчо Игнатов, а той ни пита: момчета, искате ли да останете тука. Викаме - искаме, ама не сме подавали документи за Плевен. И човекът, Бог да го прости, уреди нещата с министерството. Сега не знам колко индийци има в университета, но тогава бяхме 40 човека. Бях от първата вълна", спомня си той.

След завършването си д-р Сампат поработил в спешната помощ в Тетевен, после в Бургас и Ловеч. Имал и оферти за Франция, Германия и САЩ. "Тук създадох семейство, дом. Имам ангажименти, как да загърбя всичко!? Е, понякога ми дотяга, уморявам се от нощни смени и не знам докога ще издържа", доверява той.

Много му е трудно да понесе завистта

Когато чува коментари за парите, които изкарва например. Не казват нищо за труда му.

"Иначе при мен проблемите са точно такива, каквито са и за българските лекари. Аз съм наясно, че съм ви интересен само защото съм дошъл тук чак от Индия. Защо не говорите с жена ми, тя също като мен е анестезиолог? Защото такива като нея са много", подхвърля той.

Индиецът разбира българските лекари, които напускат страната и отиват да работят зад граница. Всеки има право да търси достойно възнаграждение за труда и образованието си, смята той. Българин, негов приятел и връстник, вече прави солидна кариера в Германия. Но често повтаря: "Ако се оправят нещата, ще се върна". Мнозина виждат предизвикателство в това да се докажат в чужбина. "Колегите нямат тук мотив да се борят, няма тръпка. С това се различавам от тях", твърди докторът. В подобно положение са много други индийци, които се пръснали по света. Единият брат на Джаянт също емигрирал в Германия.

Д-р Джаянт Сампад се връщал в Индия за последно преди 13 г. "Като поотраснат децата, ще ги заведа да видят къде е роден баща им", кани се той.

Евгени Горанов

/Съдби

08.05.2012 г., с.3

Жеман брани младите роми от СПИН, сводници и нежелан щъркел

Хипократ в гетото

Мечтата на здравния медиатор е щерка му Емине да учи за висше

Жеман Хасан е един от петимата здравни медиатори към община Варна. Вече пета година обикаля сред ромското население в няколко махали и убеждава родителите колко е важно да имунизират детето си срещу морбили, детски паралич, туберкулоза и куп други опасни зарази. "60% от хората нямат образование и са без работа, нямат съответно здравни осигуровки и личен лекар", обяснява Жеман. Той е доволен, че младите наблягат на ученето. Като посредник между медицинските власти и населението той влиза в училищата, за да ги ограмотява за здравословен живот. Раздава листовки срещу рисково поведение, говори с младите колко е важно да ползват презервативи срещу нежелана бременност и инфекции, които се предават по полов път. Обяснява на проституиращи и венозни наркомани възможността да си направят бързо изследване срещу хепатит В и С, сифилис, СПИН в мобилен лекарски кабинет, който обикаля по график.

"Изнасям не само здравни беседи, но и социални, правни, образователни", обяснява Жеман. Често му се налага да пише молба от името на някого до социалната служба или до общината с искане за разрешение да се проведе сватба на открито. "Ние, ромите, така се женим - събираме се всички навън и се веселим заедно, уточнява 48-годишният мъж. Някои роми го наричат лидер, но той определя себе си като общественик. Наследил е чувството за съпричастност към хорските съдби от баща си Мохамед, който работил на гарата и години наред давал нощни дежурства в квартала заедно с още един доброволец и полицай. Майка му Сехер пък работила 30 г. като санитарка във варненската окръжна болница. Двамата успели да дадат средно образование на петте си деца три момчета и две момичета. "Единият ми брат почина, но другите направиха добри семейства", споделя Жеман. Самият той е завършил техникума по индустриална химия в морската столица. Мечтаел да продължи образованието си, но се оженил и грижите го налегнали. Не съжалява, защото се радва на три дъщери и две внучки - Енгинар и Ашкън. "Много настоявах голямата и средната дъщеря да учат в университет", признава Жеман. Нина обаче се омъжила веднага след гимназията. Успял да запише втората щерка Бехтие в Свободния университет, но и тя, като кака си, побързала да се задоми. "Надеждата ми е в Емине, която в момента е единадесетокласничка", признава здравният медиатор. Обяснява, че най-малката му рожба рисува много хубаво и има дизайнерска дарба при оформянето на снимки и клипчета. Не смее обаче да крои планове както преди. "Нека сама избере какво ще прави с живота си", казва философски бащата. И все пак дълбоко в сърцето си се надява Емине да бъде първата висшистка в рода. Съпругата му Зюмбюлка също стиска палци. Тя помага на семейния бюджет със заплата на чистачка към частна фирма. Жеман пък носи 230 лв. месечно от ангажиментите си като здравен медиатор. Докарва по нещо отгоре и от други програми.

Парите не са много, но работата ми харесва - помагам на хората с каквото мога, казва варненецът. Първият му обществен ангажимент бил към сдружение "Гаврош" през 2001 г. След като преминал няколко обучителни курса, започнал да работи по програма за безпризорни деца, които просели пари от чужденците по улицата. Търсел родителите и ги убеждавал да се грижат за хлапетата, раздавал им пакети с продукти от първа необходимост, къпел и хранел босоноги палавници. "Веднъж ми се наложи да убедя млада ромка да остави в дом "Гаврош" двете си деца за 2 седмици", спомня си Жеман. "Налагаше се, защото й предстоеше да ражда, мъжът й бе на плаване, а нямаше други роднини", допълва той. Жената в началото се плашела да не й вземат децата, но после се доверила.

"Работил съм като обучаващ треньор по младежки здравнообразователни програми към сдружение "Съучастие" и по програми на фондация "За по-добро психично здраве", разказва Жеман. Един от ангажиментите му бил да помага на наркомани, които се дрогират венозно. Най-новата му задача като здравен медиатор е превантивна работа сред жени в риск от трафик с цел сексуална злоупотреба.

Сводници дебнат разведени жени с деца и им обещават работа в чужбина, разказва Жеман. По думите му жените лесно се доверявали, тъй като децата им гладували. Когато обаче усетят добронамерена подкрепа, много от майките намирали сили да търсят честно препитание.

Жеман изповядва мюсюлманската религия, но признава, че има много приятели християни. "Бог е един и ние трябва да намерим общ език помежду си", смята здравният медиатор на кв. "Аспарухово". И вярва, че бариерите ще паднат, когато младите намерят повече допирни точки помежду си и започнат да работят заедно без предубеждения.

Румяна Милева

Имат касичка за погребения

Жеман е решил да направи обществена каса, в която да се събират пари за обучение на ромски деца. Специална комисия ще решава кое дете има най-голяма нужда от финансова подкрепа, обяснява той. Мечтата на Жеман е да види повече грамотни и работещи младежи. Открай време той върши доброволческа работа в своя кв. "Аспарухово". Спечелил е доверието на хората и те с охота дават по левче в общата касичката за погребения. Когато едно семейство няма пари да изпрати своя близък, отпускаме по 300 лв., обяснява варненецът.

08.05.2012 г. , с. 4

Инспекторите по лекарствата си раздали 800 хил. лв. бонуси

Служителите в Агенцията по лекарствата са получили бонуси за лв. през 2011 г., става ясно от отговор на институцията до лидера на СДС Мартин Димитров, поискани по реда на Закона за достъп до обществена информация. На 31 служители на ръководни постове са изплатени лв., на 155 експерти - лв., а на 13 души на изпълнителски длъжности -лв.

Според друга справка в Държавната комисия по стоковите борси и тържища, където работят общо 30 служители, са изплатени бонуси залв.

08.05.2012 г. , с. 6

Наш доктор оперира варненката в кома

Д-р Мирослав Лилов от Военномедицинската академия пристигна вчера във Варна, за да приложи модерното ендоваскуларно (без разрез, с влизане през вената - б. р.) лечение на 27-годишната Станислава Христова. Тя е в кома от 29 април след втори мозъчен кръвоизлив. Болната го получи, докато университетската болница „Св. Марина" чакаше разрешение от здравното министерство да използва за спасяването й щадящия, но скъп метод, за който у нас няма утвърден стандарт.

Едва в неделя министър Десислава Атанасова одобри разходите за процедурата, варнен-ци осигуриха нужната техника и консумативи и подновиха поканите си към опитни европейски специалисти, а бащата на Станислава се срещна с д-р Лилов в София. „Показах му цялата документация, той прие да се заеме със случая и каза, че от 2007 г. е извършил над 300 такива манипулации", разказа Красимир Димитров. Медикът изразил съжаление, че не е потърсен още след първия кръвоизлив, когато жената е била контактна. „Предупреди ме за 3 риска, но въпреки това дадохме разрешение за процедурата", каза Димитров. До късно снощи продължи сложната интервенция, при която през бедрената артерия с катетри се влиза в мозъчните съдове и ане-вризмите се запълват със спирали с платина.

Жулиета ЦВЕТКОВА

08.05.2012 г. , с. 6

Лекарският съюз обжалва глобата за картел

Решението на Комисията за защита на конкуренцията да глоби слв. Българския лекарски съюз е незаконосъобразно и неправилно. Това обявиха от съсловната организация по повод наложената им санкция за картел заради решението от миналата година да има минимална такса от 24 лева за преглед на частно. Съюзът ще обжалва пред ВАС.

Според КЗК е нарушен Законът за защита на конкуренцията. Антимонополистите са работили близо година по казуса. От БЛС се позовават обаче на текст от етичния кодекс, който предвижда да има минимална цена на хонорарите на лекарите и те да не могат да преглеждат на частно под определения минимум от 24 лв. „Лекарската професия е саморегулираща се, идентична с тази на адвокатите, нотариусите

и архитектите и е недопустимо да се извежда от тази категория с подобно прецедентно решение", заявяват от съюза. БЛС се е обърнал и към международните организации, в които членува, с искане да бъде представена официална информация за практиката в страните от ЕС.

Жулиета НЕДЯЛКОВА

08.05.2012 г. , с. 6

„Преса" предизвика депутатско питане

Публикация в „Преса" за готвено споразумение между България и Русия за взаимно признаване на квалификациите на докторите, което обаче е в разрез с евродирективата за специализациите на лекарите, предизвика парламентарно питане. Синият депутат Ваньо Шарков внася днес в НС въпрос към здравния министър. „Абсолютно неприемливо е на завършили в Русия медици да им се признава специалност без полагане на допълнителни изпити, защото там обучението трае максимум 7,5 г. при минимум 9 г. в ЕС", подчерта д-р Шарков.

От МЗ отрекоха в проекта на спогодбата да е залегнала такава идея. „Не са включени каквито и да било текстове, касаещи признаването на диплома и специалност. Споразумението между България и Русия за сътрудничество в здравната област е рамково и е прието от МС още на 26 май 2011 г", се казва в становище на ведомството до „Преса". Оттам уверяват, че редът за признаване на специалност няма да бъде променян.

Според депутата „подписването на такова споразумение е прелюдия към лесни промени в закона за здравето, за да се вкара промяна в наредбата за специализациите".

08.05.2012 г. , с. 8

Забрана за цигари по време на мач

Да се забрани пушенето на цигари по време на спортни прояви и културни мероприятия, за които са купени билети, предлагат трима депутати от ГЕРБ. Вносителите на поправката в закона за здравето, който предстои да се гледа тази седмица на второ четене, са Джема Грозданова, Стефани Михайлова и Петър Петров.

Това означава, че ако се приеме предложението, пушач на стадиона по време на мач може да бъде глобен между 300 и 500 лв., а при повторно нарушение - до 1000 лв. Тримата депутати не са оптимисти, че поправката им ще бъде гласувана радушно от групата, защото там има сериозна съпротива от групата на пушачите.

„Мотивът ни за предложената промяна е, че там, където са пушачи и непушачи, трябва да се осигури за непушача чист въздух", обясни Михайлова. Никой досега в парламента не е поставил въпроса със забрана на цигарите в летните градини, макар че там също има голяма близост на пушачи и непушачи.

От управляващото мнозинство предлагат забрана на тютюневия дим в дворове на училища и детски ясли, както и на организирани детски мероприятия на открито.

Петър Курумбашев от левицата предлага още по-крути мерки. Той иска пушенето да се забрани и на спирките на градския транспорт, обществените паркове и градини и детските площадки.

Парламентът започва с дебатите по второ четене на закона в четвъртък. С промените ще се забрани изцяло пушенето на закрити места от 1 юни.

08.05.2012 г., с.4

Мярка

80 000 лева глоба наложи Комисията за защита на конкуренцията на БЛС

Имуществена санкция в размер налева е наложена на Българския лекарски съюз (БЛС) за нарушение на Закона за защита на конкуренцията. Това съобщиха вчера от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Според регулаторния орган съсловната организация е допуснала нарушение с решението си за определяне на минимална цена за частен преглед. През април миналата година БЛС прие минимална цена за частните прегледи да е 10% от минималната работна заплата. От КЗК посочват, че Законът за защита на конкуренцията забранява прякото или косвено определяне на цени между конкуренти на пазара. Според комисията приемането на минимална цена за частен лекарски преглед регулира ценовото поведение на членовете на лекарския съюз и представлява пряко определяне на цени, което ограничава конкуренцията на пазара. Решението на КЗК може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок.

08.05.2012 г., с.4

Депутати от ГЕРБ предлагат да се забрани пушенето и на стадионите

Освен забрана за тютюнопушене на закрито от 1 юни, депутати предлагат да се забрани и пушенето на някои открити места като стадиони, летни кина и други спортни и културни прояви, за които се закупуват билети. Предложението да се забрани тютюневият дим по стадионите е Внесено от депутатите от ГЕРБ Джема Грозданова, Стефани Михайлова и Петър Петров между първото и второто четене на промените в Закона за здравето.

08.05.2012 г., с.14

Д-р Антон Койчев, главен асистент в Университетската катедра по хирургия в Александровска болница:

Парите на специализантите трябва да се увеличат поне два пъти

Над 60% от младите лекари предпочитат да трупат умения в Германия и шансът да се върнат обратно е нищожен

Иглика Горанова

-Д-р Койчев, големият проблем, който се дефинира в средите на лекарите, е изтичането на мозъци. Изнесе се статистика, че става дума за около 400 специалисти годишно, които отиват да работят в други държави. Какъв е профилът на напускащия България лекар?

-Изтичането на мозъци е наистина тревожна тенденция, която се засили много след влизането на България в ЕС през 2007 г. Държа да подчертая, че в Александровска болница с утвърдените специалисти проблемът не е толкова сериозен, тъй като почти не се наблюдават нагласи за емиграция. Но сред току-що завършилите колеги не е така - над 60% заявяват готовност да специализират навън и впоследствие шансът да се завърнат и да приложат тук знанията, които те са натрупали, е почти нищожен. Най-предпочитаната държава за специализация е Германия, тъй като условията, които се осигуряват там, като заплащане и възможности за кариерно развитие, са доста добри, а и самата процедура е облекчена. На практика се изисква едно базисно владеене на немски език. И тъй като има свободно движение на хора, стоки и услуги, нашите дипломи се признават там и няма никакви бюрократични спънки, които евентуално биха разколебали желаещите.

А относно хората, които имат стаж като лекари и са се утвърдили тук, моите наблюдения са, че тяхната предпочитана дестинация е Англия. Проблемът е, че тази тенденция обхваща специалисти, които и без това са дефицитни. Говоря за акушер-гинеколози, патолози, рентгенолози, педиатри и ненонатолози. Критичният минимум при тези специалности у нас е достигнат и много скоро ще бъде надминат. В случая визирам специалността анестезиология и реанимация, която е изключително важна и без нея не може да се извършва почти никакви оперативна дейност.

-Само финансов ли е мотивът да се напуска страната?

-Основният е финансовият, защото разликата в заплащането е няколко пъти в ниската скала на заплащане. С течение на времето и с натрупване на опит и израстване парите нарастват. Но освен всичко друго значение да вземе решение за напускане на страната има и недобрата атмосфера на работа, недобрата осигуреност с техника, както и различни нормативни неуредици. Правени са няколко проучвания, които са огласени, и градацията на подреждане на причините са тези, които изброих. Младите хора заминават с нагласата, че там ще получат бърз достъп до специализация, като, разбира се, те смятат, че ще се докоснат до водеща медицина. Смея да твърдя, тъй като при нас идват и студенти, които са завършили в Германия и други европейски държави, че няма драматично изоставане в нашето преподаване или в подготовката на нашите студенти. Затова, ако кажем, че студенти, завършили в Германия, превъзхождат по подготовка нашите, е пресилено и дълбоко невярно.

Основна роля за тенденцията да се специализира навън има един преходен период между година, когато нямаше регламентация на специализациите. След това се направиха немалко неща по отношение на регламентацията, но личното ми мнение е, че трябва да продължава да се работи още в тази насока. Необходимо е и драматично завишаване на заплатите на специализиращите лекари. В момента те получават две минимални работни заплати, което е прогрес, предвид на това, че доскоро работеха за без пари.

-Колко трябва да е заплащането на специализантите?

-Поне четири минимални работни заплати. При това трябва да се премахнат бюрократичните пречки. Ако това нещо се направи в бърз срок, смятам, че тази тенденция на изтичане на мозъци може да се обърне. Както и че една част от специализантите навън има шанс да бъдат привлечени да се върнат. Може да се помисли тези млади хора да участват в научните колективи в университетските болници и да се включат към научноизследователски центрове. Това поне трябва да направим за тях.

-Как стои в момента въпросът с осигуряването на средства на младите лекари за участие в международни форуми, което до неотдавна си бе проблем?

-Има много европейски фондове, от които много млади хора могат и се възползват. В ерата на интернет информацията вече не е монопол на определени научни среди. Мога да кажа с известна благородна завист, че в сравнение с времето, когато ние специализирахме, сега колегите имат много по-големи възможности. А относно спонсорството за пътуване за научни прояви е известно, че хирургията не е от ухажваните от фармацевтичните фирми специалности. Не е тайна, че една група специалисти пътуват доста по-често от другите.

-Преди време обявиха, че лекари взимат заплати от порядъка на 50-70 хиляди лева. Какви са реалните възнаграждения наистина?

-Аз не знам откъде се черпи информация, но в хирургията категорично заплатите са в пъти по-ниски. Вероятно тези големи суми визират отделни случаи като инвазивната кардиология и кардиохирургията, които са наистина тежки специалности. Друг е въпросът, че навремето е допуснато да има голям дисбаланс в заплащането на хирурзите, без да се прецени реално коя работа е по-тежка и по-отговорна за здравето на болния.

-Защо лекарското съсловие не постави въпроса за този дисбаланс? От гледна точка на пациента няма логика да се плащат огромни суми за операция на сърце, а за рак и перитонит например то да е значително по-ниско...

-Този въпрос е поставян многократно. Не е тайна, че в страната има и лечебни заведения, не става въпрос за големите университетски болници, където има скрито или по-явно източване на средства от здравната каса, тоест на обществен ресурс. А когато има такова източване, е логично много по-малко средства да остават за наистина сложните диагнози и за хората, които реално работят и спасяват човешки живот. Не мога да отмина и факта, че все пак има клинични пътеки, които са финансирани на 100 %, и голяма част, които са недофинансирани. Нека поясня, че механизмът за финансиране по клинични пътеки не е лош и не толкова порочен, тъй като подобен тип механизми съществуват във всички развити европейски страни. Въпросът е, че трябва да се помисли за известна демонополизация на здравното осигуряване. Трябва да влязат доброволните фондове. Въпрос на политическо решение е как ще стане това – дали ще бъдат допуснати до основния пакет, или ще имат надграждаща роля, но няма друг начин да се реши този дисбаланс. Ако се запази досегашното положение, се отива на изкривено доплащане под различни форми.

-Напоследък много се говори за лекарски грешки. Създаде се негативно отношение към гилдията. Как трябва да се организира и контролира процесът така, че да се избегнат нелепи събития като - смърт при операция на апандисит или при операция на сливици?

-Това е болезнен проблем и всеки от нас, който е работил инвазивна специалност, неминуемо в кариерата си е допускал грешки. За намаляването на такива случаи на първо място трябва да се подобрят самите регулаторни механизми вътре в съсловието. Самото то трябва да следи за правилата на добрата клинична практика. Когато има вътрешни механизми за саморегулация и самоочистване, тези случаи ще намалеят, защото нека сме наясно, те никога няма да изчезнат. В целия свят има такива медицински грешки. Въпросът е да са под един процент.

-Има ли такава процедура на саморегулация в Александровска болница?

-Да, в Александровска болница, слава Богу, този механизъм функционира. Ние сме университетска академична болница от много години, с много добре изразени академични традиции. Всички по-сложни случаи се решават на лекарски консилиум и смея да твърдя, че поне откакто аз работя, не е имало някакви сериозни медицински грешки.

-Практика е лекари да отказват да поемат случаи на усложнения след операции от техни колеги. Как трябва да се процедира в такива случаи?

-Когато някой колега, особено в оперативните специалности, се е ангажирал с определен случай, той е длъжен да бъде на разположение до пълното излекуване на болния. Ако не го прави, не е трябвало да става лекар. В Александровска болница имаме случаи на пациенти, които са потърсили помощ, след като са били при други хирурзи и не сме връщали такива болни. Политика на болницата е да не връща болен. Дори и най-неясните случаи. Все пак това е най-голямата университетска болница в България. Били сме свидетели на много сложни казуси, на недоизлекувани болни, но поне до момента сме съумявали, спазвайки лекарската етика и колегиални отношения, да поемем тези случаи.

-Средно колко операции правите месечно?

-Клиниката прави около 180-200 операции средно месечно. Годишно са около 2000. Натовареността на хората е различна, но тук става дума за екипна дейност. Веднъж си оператор, веднъж си асистент, което не прави отговорността ти по-малка. Една част от нас са ангажирани и с преподаване, тъй като ние работим и към ректората на Медицинския университет. Като се сметне всичко това, натовареността ни е доста голяма.

-Какво е самочувствието на един български лекар, който оперира тежки случаи, когато се среща с колега от Западна Европа? Какво им обяснявате?

-Много е трудно да говориш с хора, които на битово ниво нямат незадоволени потребности. На тях им се вижда екзотично, а и за повечето от нас, които сме ходили и стояли малко или повече време в Европа и сме специализирали, е било даже малко унизително да разказваш за статуса си.