Покровителствен подход при оценката | Подход, фокусиран върху семейството при оценката: превенция и закрила |
Събирането на информация е като при разследване - авторитарно и вероятно по враждебен, обвиняващ начин. | Събирането на информация е по начин, който изгражда връзка с детето, а семейството се разглежда като имащо потенциал за вземане на решения и „експерт” за себе си |
Фокусът е към отрицателното влияние на отношението на обгрижващия към детето/ децата. | Фокусът е върху това как да се подпомогне обгрижващия и разширеното семейство и как да се намали риска или вредата, която е вече причинена. |
Фокусиране върху липсите, рисковете и нуждите. | Обстойната оценка включва индентифициране на потребностите на детето и семейството, силните страни, ресурси и цели. |
Фокусиране върху събирането на „доказателства” срещу обгрижващия/те, за да се докаже неспособността му/им да закрилят детето. | Прилагане на инструменти и методи, които правят възможно социалния работник да се включи в семейната система и да я подкрепя. |
Инструментите и методите създават дистанция и конфронтация между социалния работник и семейството. | Наблягане върху сътрудничество със семейството, съществуващите мрежи за подкрепа и други базирани в общността доставчици. |
Ригиден подход към оценката на риска и поставянето на цели. | Процесът на оценка е гъвкав и отговаря на преживяванията и миналото на отделното семейство. |
Подход, фокусиран върху кризата при оценката (обикновено семейството се среща в момент на криза) и социалният работник се разглежда като “портиер.”/човекът, който решава кой да влезе в системата на обгрижване / | Превенция и намаляване на риска чрез образователни програми за семейства с цел самонаблюдение и поддържане на безопасност и благосъстояние (обучаване на семейството как то самото да бъде “портиер.”) |
Най-добрите практики, които са приложими при деинституционализацията и превенцията в Босна и Херцеговина, са следните:
I. Структурна теория за семейството
II. Подход, фокусиран върху решенията
III. Съгласувано планиране
I. Структурна теория за семейството[6]
Използване на личността на социалния работник като инструмент:
ü Влизане в системата, която трябва да се промени и установяване на работни взаимоотношения
ü Движение в системата, блокиране на съществуващите стереотипни модели на взаимодействия и насърчаване развитието на по–гъвкави такива
ü Подпомагане на семейството за постигане на нужното преструктуриране
ü Ролята е подобна на тази на акушерката, която помага при трудно раждане - след като промяната се „роди” и се развива добре, терапевтът трябва да се оттегли и да се противопостави на изкушението на отглежда „ бебето”.
ü Терапевтите могат да бъдат уязвими, ако възприемат схващането, че в края на краищата трябва да има „пълно излекуване”.
ü „Пълното изклекуване” е невъзможно, тъй като продължава раствжа и промяната в системите
ü В допълнение към промените, свързани с индентифицирания проблем, може да има и мета - промени, което означава, че семейството може да приложи новите начини на възприемане на нещата и поведение към други проблеми - напр. когато една майка се фокусира по-малко в неподходящото поведение на сина си, тогава тя обръща повече внимание на съпруга си
ü Парадоксът е в това, че терапевтът подкрепя, като едновременно отправя предизвикарелства към системата; атакува, като едновременно окуражава; поддържа детето, като едновременно го предизвиква.
Техники за интервенция:
1. Присъединяване: процесът на свързване, който се осъществява между терапевта и семейството и който води до формирането на терапевтичната система. Поддържането на работните взаимоотношения е постоянна характеристика на присъединяването, а не само в първоначалните етапи. След като почнат да излизат проблемите, връзката с терапевта може да се блокира от появилите се съпротиви и защити - един от начините за блокиране на промените. Като уважаваме правилата на системата, имаме по-голям шанс да предизвикаме промяна. Но, както винаги, ТРЯБВА ДА СЕ УВЕРИШ, ЧЕ ВСЕКИ Е В БЕЗОПАСНОСТ!!!
2. Предизвикване на липса на равновсие (или дисбаланс): Може да поискате да установите по-близка връзка, за да сте в състояние да инициирате промяна - може да го направите вербално или като приемете някои от характеристиките/ настроенията/ идеите на човека. Може да поискате да се сближите с дете; можете да седнете на пода с него и да поиграете.
3. Преформулиране - представяне на съществуващия проблем от гледна точка, различна от тази, която семейството има и върху която може повече да се работи;
4. Разиграване на ситуация: актуализация на модели на поведение под контрола на терапевта; това позволява на терапевта да наблюдава как членовете на семейството взаимно регулират своето поведение и да определи мястото на проблематичното поведение в поредицата от взаимодействия. “Разговаряй със сина си за притесненията ти; майка ти току-що ти каза да спреш; отговори й; “ Може да видите дали един човек говори вместо друг; дали някой започва да се намесва; т. н. Накарайте и двамата родители да разиграят техниките и стила на общуване с дъщерята; те и двамата ще видят, че се провалят и така ще им помогнете да видят, че постигат един и същ нежелан резултат; и това може да им помогне, като ги обедини и те започнат да разработват заедно една обща стратегия. Целта на разиграването е да се осигури различно преживяване на реалността.
5. Поставяне на граници: За да предизвикате дисбаланс, може да разиграете ситуация, но предложете на майката да не се намесва; това е пример за поставяне на граници: терапевтът определя областите на взаимодействие;
6. Акцентиране: Набляга се на значимостта на дадено събитие в терапевтичната сесия или на дадено послание от терапевта с цел да се фокусира вниманието и енергията на семейството в определена област. Терапевтът може да засили нещо, на което семейството не обръща внимание.
II. Подходи, фокусирани върху решенията при закрилата на дете
Основни положения, на които се базира този подход[7]
· Всички клиенти имат силни страни и всички обстоятелства съдържат ресурси
· Фокусирането върху тези силни страни повишава мотивацията
· Фокусирането върху силните страни прави социалния работник по-малко осъждащ
· Промяната е постоянна и неизбежна
· Малките промени са всичко, което е необходимо, за да се повлияе на промените в други области на нечий живот.
· Клиентите притежават решенията на своите проблеми.
· Клиентът е експерт за себе си.
· Социалният работник помага на клиента да разкрие и преоткрие ресурсите, които има.
· Няма нужда да знеш много за проблема, за да го разрешиш.
Принципи, прилагани към семействата:
· Няма стандарт за „нормални” семейства
· Всички семейства имат силни страни и вътрешна устойчивост
· Семействата правят най-доброто, на което са способни
· Те проявяват нежелано поведение не нарочно, а поради неосъзнати причини
· Семействата си създават навици, които не им позволяват да повярват, че могат да се променят в положителна посока (друг термин е “зациклят в едно и също поведение”)
· Проблемите може да са поради липса на умение, а не поради недостатък на личността
· Проблемите се появяват, понеже не се осъзнават
III. Паралелно планиране
Паралелното планиране е било възприето като алтернатива на „последователното планиране”, при което социалният работник установява йерархия от цели, като реинтеграцията в семейството е основната и постоянна цел. Реалността показва, че е трудно да се предскаже как децата и семействата ще свикнат едни с други в течение на времето или да се предскаже колко е добър един план за реинтеграция, докато всъщност той не започне да се изпълнява. Принципът на паралелното планирене е да се опредлят различни възможни варианти, всички от които по еднакъв начин осигуряват постоянно решение. Този вид планиране също така изисква изграждането на широк кръг от взаимоотношения, и то най-вече с разширеното семейство и с мрежите за подкрепа в общността. Паралелното планиране е процес на работа, насочена към събиране на семейството, като в същото време се предоставя алтернатива или резервен план за непредвидени ситуации. Ако се полагат усилия за паралелмо планиране, а не за последвателно, децата бързо се изваждат от несигурността на настаняването в институция или приемна грижа и им се осигурява сигурността и стабилността на постоянното семейство. Резултатите от паралелното планиране включват:
· По-бързо се постига постоянство за детето и преместванията му от място на място са по-малко
· Настаняванията на деца при роднини се увеличават
· Разширеното семейство участва във вземането на решения за дълготрайни планове за детето.
· Доставчиците на услуги ускоряват темпото на интервенции и спазят сроковете във времето
· Биологичните родители осъзнават потребностите на децата си по-бързо и с по-малко подтикване
· Повишава се броя на отворените осиновявания, насърчени чрез създаване на връзки с децата
Прилагането на паралелното планиране изисква промени в практиката:
· Ранна оценка на ключовите условия, които са довели до настаняване извън дома, силните страни на семейството и вероятността за събирането му в рамките намесеца.
· Специални усилия за набиране на приемни семейства, които имат желание в бъдеще да осиновят.
· Строго спазване на определените срокове и търсене на отговорност от тези, които не ги спазват
· Пълна прозрачност за целите и сроковете нз всички страни, които са включени.
· Планиране на случая, което включва предоставянето на услуги на родителите с цел повищаване на родителските им способности и насърчаване на желанието им за промяна, за да поемат отговорностите по обгрижване на детето.
· Редовни прегледи на напредъка на случая, фокусирайки се върху плана за грижа и посещенията на семейството.
· Когато не проработи събирането на семейството, тогава подкрепа на приемните родители за осиновяване.
· Преразглеждане на ролите на персонала за подкрепа на модела на паралелно планиране.
· Усъвършенстване на начините за оценка на семейството.
· Обучение на персонала по техники за работа с родители на тема на оставянето на децата им за осиновяване/ открито осиновяване
· Прилагане на семейно-групови конференции за подобряване съвместното вземане на решения
Паралелното планиране изисква промяна в познанията и уменията на персонала на социалните услуги:
· Засилване набирането и подкрепата на приемни родители/ осиновители
· Осигуряване на подкрепа за извършване на домашни посещения
· Развиване на система за грижи, базирани в общността (подход като екип в общността)
· Работа по разумен брой случаи
Практики, които подпомагат реинтеграцията:
· Осигуряване на практика, ориентирана към семейството и фокусирана в общността чрез посещения в семейството
· Съобразяване с културните особености
· Осигуряване на открит и включващ всички заинтересовани страни процес по планиране на случаите
· Провеждане на чести и редовни прегледи на случаите относно статуса на децата и напредъка на семейството към постигане на целта за събирането му.
· Насърчаване на чести срещи между родител и дете за увеличаване вероятността за ранна реинтеграция.
· Използване на стратегии за разрешаване на проблеми, при които се избягват споровете и конфронтацията - семейно-групови срещи и посредничество (медиация).
Раздел B: Инструменти
Комуникационни умения: последователност от основни умения по изслушване[8]
Обръщането на внимание или изслушването може да се подобри с определени видове вербални отговори, които направляват клиента в определена посока, помагайки му да се фокусира върху основните факти, чувства и идеи, с които той идва на срещата. Тези видове отговори или изявления се наричат „умения за обръщане на внимание” или „умения за изслушване”. Както и преди беше споменато, след като са установени разбиране и доверие с клиента, целта на социалния работник е да открие същността на проблема. Има шест посочени вербални умения, с които ще се запознаем и ще практикуваме:
1) Отворени въпроси
Това са въпроси, които започват с “какво”, “как”, “защо”, “можеш ли” или “би ли”. Те се считат за най-важните от уменията за обръщане на внимание. Въпросите, които започват с тези думи, обикновено изискват от клиента да даде по-дълъг, подробен отговор. На тези въпроси не може лесно да се отговори с (a)“да” или “не”; · (б) “Какво беше усещането?”, (в) “Защо беше толкова трудно?”.
2) Затворени въпроси
На тези въпроси може лесно да се отговори с “да” или “не”. Те могат да се използват за получаване на бърза и конкретна информация, да дадат яснота, да фокусират клиента или разговора или да приключат твърде дълги дискусии. Затворените въпроси могат да бъдат и недостатък, защото чрез тях приключва разговора. Задаването на въпроси като “Зле ли се почувства?” или „Не си ли разстроен?” може да даде на клиента послание за това как той трябва да мисли, да се чувства или държи. В такива моменти отворените въпроси са по-полезни за постигане на целта - определяне на проблема или решаването му. Вместо това, попитайте, “Как се чувстваш?” или “Защо се държеше така, сякаш си разстроен?”.
3) Фрази за насърчение
Това е повторно заявяване или директно повторение на това, което клиентът е казал като “самотен”, “чувствам се разстроен”, “не съм сигурен” или кратки вметки като “аха”, “така” или “разкажи ми повече”. Тези вметки подчертават определени части от изявленията на клиента и поддържат разговора. Те се разглеждат също като подсилващи за клиента, за да разбере той, че е чут.
4) Перифразиране
Перифразиране е повторение пред клиента във формата на резюме, като се използват неговите думи за това, което е чуто. Това помага на социалния работник да организира казанот, да изясни основните моменти и да насочи клиента към същността То помага на клиента да чуе какво е казал и може би да продължи да говори по-нататък в дълбочина по въпроса.
5) Отразяване на чувство
Във всеки разговор с клиент социалният работник трябва да обръща внимание на съдържанието (информацията) и на чувството (емоциите). Отразяването на чувство означава повторение на емоционалното съдържание на думите на клиента в разговора. За да се отрази чувството на клиента, е особено важно да се обръща внимание на невербалната комуникация. Клиентка може да говори за това, че детето й е в приемна грижа и че не го посещава. Социалният работник ще види, че тя е разстроена и ще каже: „Звучиш ми разстроена, когато говориш за детето си”. Това е отразяване на чувството пред клиента. Много си прилича с перифразирането, но се фокусира на нивото на чувствата. Това е също един от начините да се демонстрира епматия към клиента.
6) Обобщение
То е повторение на факти и чувства (и подразбрани причини) пред клиента в организирана форма. Такова обобщение е полезно в началото и периодично по време на разговора за разясняване какво са обсъдили до момента клиента и социалния работник. Може също да бъде добър начин да се приключи разговора и да се обобщи какво е било казано.
Фокус и селективно внимание: Терапевтът избира да се фокусира върху клиента (теб); друг човек (тях, него, нея); проблем/ основна тема (представяйки проблем или основна тема от сесията или дискусията; интервюиращия или терапевта (саморазкриване); “ние”: терапевт и клиент; културен/ свойствен за дадената среда/ контекстуален въпрос.
Умения за оказване на влияние: обратна връзка, съвет-информация/ друго; саморазкриване; интерпретация; логически последствия; напътствия; резюме.
Структура на интервюто от пет етапа[9]
Разговорите за решаване на проблеми са организирани в пет етапа или фази. Всеки разговор трябва да бъде организиран по този прост начин, въпреки че времето, прекарано в даден етап е различно при различните случаи. При първи разговор повече време може да се прекара на етап 1 - “изграждане на доверие”, отколкото в последващите разговори. Важно е отново да се затвърждава нивото на постигнатото доверие във всеки разговор. Това са етапи и те се надграждат един над друг. Няма ясни разграничения между тях, но трябва да има плавни преходи. Въпреки че клиентът и социалният работник могат да достигнат даден етап, може да се наложи да се върнат на предишния, за да разяснят или уточнят разбирането си. Например, когато се започне с тъсенето на решения (етап 4), може да стане ясно, че не е установено ясно разбиране за проблема. Може да се наложи да се върнат на етап 2 - „идентифициране на проблема”, за да се разясни истинския проблем.
При всеки от разговорите с клиента се надгражда над предишния. След като се разреши един проблем, се появяват други. Може да се наложи да се работи с някои хорасесии, за да се разреши един проблем. Всеки разговор разделя „големия” проблем на по-малки. Това е същността при разрешаване на проблема и важно умение на социалния работник.
1) Установяване на връзка/структуриране - “здравей”
Този етап или фаза е с цел да се изградят работните взаимоотношения или съюз с клиента, за да може той да се чувства комфортно със социалния работник. Това може да се опише като етап на „изграждане на доверие”. Важно е на този етап да се каже на клиента как ще бъде структуриран разговора. Това ще помогне на клиента да знае поне малко какво да очаква и също какво може и не може да направи социалния работник. Пример: “Ще обсъдим какъв според тебе е проблема ти и ще разгледаме какво ти се иска да се промени. Надявам се, че ще намерим някои решения, които да опиташ още като си тръгнеш днес.”
2) Събиране на данни – определяне на проблема и скритите активи :“Какъв е проблема?”
Този етап или фаза е да открие какви са основните притеснения на клиента, какви са силните му страни, какви са някои от ограниченията му и да се започне да се разработва цел за работа с него.
3) Определяне на резултати – Докъде иска да стигне клиента в разрешаването на проблема? Какво искаш да се случи?
Този етап или фаза е да определи какво клиентът иска да се промени. В каква ситуация му се иска да е? Как ще стоят нещата, ако проблемът се разреши? Каква е идеалната ситуация за клиента? Това помага да се разясни какво очаква клиента и колко е реалистично или нереалистично това? Важно е и клиентът, и социалният работник да имат общи идеи за това, към което иска да работи клиента.
4) Генериране на алтернативни решения - “Какво ще направим по въпроса?
Този етап или фаза е да се работи към разрешаване проблема на клиента. Клиентът и социалният работник разглеждат много и различни алтернативи и какви са възможностите за разрешаване на проблема. В някои случай интервенцията може да спре дотук. Клиентът може да се съгласи да се върне вкъщи и да помисли как ще работи по което и да е от тези решения. Въпросът за обсъждане на следващата среща може да е да се определят решенията на проблема и да се започне работа по тях.
Една от целите на този процес на идентифициране на бъдещи резултати и определяне на решения е да се научи клиента какво представлява процеса на разрешаване на проблеми и да го използва и за в бъдеще.
5) Обобщаване и как да осъществяваме плановете - “Ще го направиш ли?”
Този етап или фаза помага на клиента да развие някои стратегии за осъществяване на промени в мислите, чувствата, поведението си в ежедневието. Използването на ролевите игри е полезен инструмент в този етап. Клиентът може да изиграе със социалния работник какво би казал на майка си или други хора, за да се опита да разреши проблема. В следващия разговор е полезно да се разгледа какво е направил клиента да определи нови проблеми и притеснения. Това също е проверка доколко реалистичен е клиентът относно преценката си за проблема, естеството му, ограниченията на клиента, силните му страни и мотивацията му. Може да открие нови гледни точки за себе си, за другите или за проблема.
Прилагане на терорията за промяна и мотивационно интервюиране към процеса на решаване на проблеми в различни етапи на промяната[10]
Етапи на промяна | Задачи за мотивиране на клиентите | Етапи при прилагане на процеса за разрешаване на проблеми | Задача на интервенция за социалния работник |
1. Предварителен етап - човекът не обмисля възможност за промяна | Предизвикайте съмнения; накарайте клиента да разбере рисковете и проблемите, произтичащи от сегашното му поведение | Фаза 1: Определяне на проблема и ангажиране: оценка на готовността; избягвайте конфронтация и подходете към клиента с “всички изпитваме понякога трудности в посрещане нуждите на децата и всички имаме силни страни” | Ангажиране на клиентите да участват в процеса на тяхното подпомагане, което включва излагане и обсъждане на различни проблеми и трудности при отглеждането на детето и в семейния живот; участието на клиента не изисква той да признае, че „има проблем”. |
2. Етап на размисъл: характеризира се с противоречиви чувства; човекът хем обмисля промяна, хем я отрича (резервиран е и изчаква). | Нарушете баланса; изтъкнете причини за промяна и рисковете, ако такава не настъпи и засилете самочувствието му, че има собствен капацитет да се справи | Фаза 2: От клиента не се изисква да разкрива личната си ситуация; участва в дискусии по образователни теми и материали; расте чувството на доверие към Вас | Предоставяне на информация за конкретен проблем като пристрастяване, контрол на гнева, влиянието на безпокойството и стреса върху семейния живот и т. н. Изразяване на емпатия към влиянието на тези фактори, включително на физиологично ниво, и към процеса на промяна; разсейване на морални схвщания и възгледи; позволяване на клиента да участва като критик на дадена информация; уважаване на познанията и мненията на клиента. |
3. Етап на подготовка и решимост - човек обмисля различни стратегии за промяна. | Помогнете на клиента да определи най-добрия курс на действие | Фаза 3: Обсъдете насилническото и /или неглижиращо поведение на клиента към себе си и/или други; разкрийте влиянието на симптомите върху състоянието му | Подпомагане на клиента да определи и разбере неблагоприятните ефекти на симптоми и поведение; предоставяне на информация и обсъждане на стратегии и интервенции, които имат потенциал да поставят поведението и симптомите под контрол; споделяне на подробни данни от оценката и друга информация с клиента. |
4. Етап на действие: човек се включва в определени дейности, насочени към промяна. | Помогнете на клиента да предприеме стъпки към промяна | Фаза 4: Клиентът е мотивиран за постигане на отределените цели и се ангажира в прилагането на определените действия и справяне със симптомите, докато се постигне стабилност и/ или намаляне на проблемното поведение. | Подкрепа на усилията на клиента към промяна, включително вяра в собствения си капацитет; подпомагане на клиента да направи необходимите малки промени, за да приложи стратегиите и/ или другите услуги или интервенции; подпомагане на клиента да разпознае положителните ефекти от промяната, когато те се проявят; подпомагане на клиента да разпознае нуждата от продължителна подкрепа за устойчива промяна. |
5. Етап на поддържане: човек се стреми да поддържа промените, направени през етапа на действие. | Помогнете на клиента да определи и използва стратегии за предотвратяване на връщане към предишната ситуация (да избягва определени места, хора или връзки, начини за намаляне на напрежение и стрес, статегии за справяне с гнева, нови методи на налагане на дисциплина) | Фаза 5: Клиентът участва в превенция на връщане към предната ситуация | Подпомагане на клиента да развие мрежа от подкрепящи фактори; да приложи и да се пригоди към всеки един от тях. Социалният работник трябва да разбере мотивацията на клиента за промяна; да изследва и разбере как клиентът „стопира” определено нежелано предишно поведение; как клиентът осъзнава и избягва потенциалните задействащи фактори за връщане към предната ситуация. |
6. Етап на влошаване/рецидив: човек има малки „залитания” или значително връщане към предното състояние; проявява проблемно поведение. Това е нормална част от процеса на промяна. | Помогнете на клиента да възобнови процеса на размисъл, решимост и действие, без да зацикли на някой етап или да се деморализира! | Фаза 6: Връщане към предната ситуация – при клиента има слабо изразено повторение на проблема или сериозно връщане назад/рецидив. | Подпомагане на клиентите да възобновят мотивацията и усилията си; изследване на прилагането или неуспеха на дейставщи преди ‘стопиращи” фактори за връщане в старото състояние; изследване и откриване на възможни бариери за поддържането на промяна; подпомагане на клиента да се поучи от връщането към старите навици, като това не се счита за провал; осигуряват се емпатия, подкрепа и насърчаване, докато клиента премине напред и преодолее рецидива. |
Интервенция при закрила на децата, фокусирана към намиране на решения:
· Фокусирана е върху настоящето
· Фокусът е върху „продължаващи жизнени ситуации.”
· Възприятията и преживяванията са важни
· Насочена е към постигане на цел
· Това е ресурс (или умение за разрешаването на проблем), който да се използва от семейството по време на целия им живот
· Набляга се на това да се помогне на семейството да промени рамката, в която вижда проблема си, като се използва информация, като например доказателства за минали периоди без този проблем с цел да се опише желания резултат
· Идентифицират се безпроблемните моменти и се обобщават, за да се намери бъдещо безпроблемно функциониране
Въпроси, чрез които се стига до решение:
1. Въпроси за появила се промяна преди интервюто. Понякога възникват промени в периода между момента, в който хората сасе обадили да си запишат час, и тяхната първа сесия. „Какво сте забелязали, че е различно, откакто за пръв път се свързахте с нас?”
2. Въпроси за намиране на изключения:
· Какво е различно в случаите, когато проблемът не се проявява?”
· „Как успяхте да постигнете това (минал успех като изключение)?”
§ “Трудно е да се прекратят взаимоотношенията с насилник! Как успяхте да го напуснете? Сигурно сте силна жена?
§ Казвате, че вашият син е извън контрол, но въпреки това, успяхте да го доведете да ме види. Как стана това?
· „Каква е разликата, когато нещата вървят добре?”
· Какво от нещата, които се случват сега, бихте искали да продължат така?”
· “Как успяхте (успявате) да оцелеете (да се справите?)„
· “Когато (а не „ако”) разрешите проблема, как ще го усетите? Какво ще бъде различно?
· Имали ли сте подобен проблем в миналото? Как го разрешихте тогава?”
· Когато (не „ако”) този проблем се разреши, каква разлика ще забележи Вашият родител, учител, партньор, дете, отговорник по вашия случай, служител по пробацията?
· “Какво искате да промените в момента?”
3. Въпроси, използващи скала: Чрез тях се показва идеята за степенуване и се показва, че клиентът може да има контрол. Поставят се предизвикателства пред мисленето само в „бяло и черно” .
· „Като използвате скалата от 0 до 10, като 0 е най-лошото и 10 най-доброто, как ще се променят нещата, когато се разрешат проблемите, и къде на скалата ще се поставите днес?” ИЛИ
· „Като използвате скалата от 1 до 10, как оценявате тази среща?” Какво бихте направили, за да се качите нагоре по скалата....?”
4. Въпроса за чудото: Това е конструктивен въпрос, който позволява фантазиране; ориентиран е към бъдещето. Не се фокусира върху процеса на промяната, а вместо това се конструира цел. (Целта е да се накара клиента да мисли какво представлява това „10”, когато попитате „по скалата от 0 докак оценявате това за вас?”
· Имам един малко странен въпрос.....
· Когато се приберете вкъщи след тази сесия и се върнете към обичайния си начин на живот, .... лягате си и заспивате...и докато спите, се случва чудо...и проблемите, които са ви довели до тук, са разрешени, ПРОСТО ЕЙ-ТАКА, ИЗВЕДНЪЖ!!!
· Това се случва, докато спите, така че не можете да знаете какво се е случило.
· Когато се събудите, по какво ще разберете, че чудото се е случило?
· Как най-добрият ви приятел, детето ви, съпруга ви ще разбере, че това Ви се е случило? (Изчаквате, оставяте клиента да говори, да мисли, да пресъздаде представите си)....
Криза и модел за намеса в кризата:
A + B + C = X
A = Стресиращ фактор
B = Ресурси
C = Дефиниция
X = Криза
Стресиращ фактор: Неочакваното събитие обикновено се случва внезапно. То може да е ситуация или процес в развитие. За повечето хора тези събития са част от всекидневния живот.
Ресурси: Има два типа ресурси:
1. Способности за справяне на индивида: Способностите за справяне се повлияват от предишните успешни и неуспешни опити за разрешаване на проблемите в живота.
2. Системи за подкрепа на индивида: Социалната подкрепа включва приятели, семейство и т. н., с цел да се осигури емоционално насърчаване, съвет и дейности за осъществяването на грижа (помощ при грижата за детето; финансова помощ, помощ при домакинските дейности).
Дефиниция: Значението, което лицето отдава на стресиращия фактор и на наличните ресурси.
Криза: Кризата се получава, когато ресурсите не са достатъчни за разрешаването на проблемите, причинени от стресиращо събитие и/ или ако дефиницията на събитието е непълна или изкривена.
На базата на този модел, кризисната интервенцжия е метод за повишаване ресурсите на отделната личност или променяне на дефиницията на дадената личност за това стресиращо събитие. Моделът за намеса в кризата се състои от шест стъпки.
1. Установяване на разбирателство: Социалният работник трябва да развие подпомагащи взаимоотношения, базирани на взаимно доверие, разбиране, приемане и обща цел.
2. Изразяване на емоциите: Социалният работник насърчава клиента да изрази чувствата си за стресиращия фактор, за самия него и за другите участници.
3. Изясняване на мисленето: Социалният работник помага на клиента си да осмисли рационално стресовото събитие и наличните ресурси.
4. Натрупване на възможности за действие: Социалният работник помага на клиента за определянето на разнообразни подходи в отговор на стресиращия фактор.
5. Избор и планиране на алтернативни действия: Социалният работник помага на клиента да направи избор при планирането на различен метод за разрешаването на стресовото събитие.
6. Прилагане на алтернативното действие: Социалният работник помага на клиента при изпълнение на плана за действие. При прилагането на този план може да се наложи да се правят междинни оценки на напредъка на клиента и да се търси обратна връзка от него..
По принцип тези стъпки се прилагат в последователност. Ако на някои от стъпките клиентът не може да продължи по-нататък, може да се наложи да се върне към една от по-ранните стъпки на намеса. Първите две стъпки - на установяване на разбирателство и на изразяване на чувствата - са предпоставки за всички когнитивни или поведенченски промени у клиента, описани в стъпки 3 до 6 по-горе.
ФАЗИ НА СКЪРБЕНЕ И ПСИХОЛОГИЧЕСКО КОНСУЛТИРАНЕ ПРИ СКЪРБЕНЕ
А. Фази на скръбта:
Това са фази на скръбта, които възникват при всяка загуба. Загубите са два типа:
1.· Физически или видими:
¨ Загуба на човек при смърт
¨ Загуба на лична вещ (предмет)
2. Символни или психосоциални:
¨ Загуба на човек при развод
¨ Загуба на работа
¨ Понижаване в работата
¨ Преместване на друго място
Загубата води до някакво лишение. Загубата може да бъде неприятна (смърт, ценни бижута, чекова книжка) или неутрална (част от нормалната промяна в развитието като брак, повишение, и т. н.) Има пет фази на тъгата, които съпътстват загубата. Не е задължително хората да изпитват определена фаза само веднъж. Човек може да изпита отричане и приемане отново и отново. Някои хора „зацилкят” в една от фазите и се чувстват неадекватни. Начинът, по който човек изживяват загубата, е уникален за самия него и за дадената ситуация.
Фаза 1 – Отричане или изолация: Има отричане, че се е случила загуба. „Не, това не може да се е случило.” „Той ще се върне.” Тази фаза е буфер, който позволява на хората да съберат ресурсите си и да се приспособят психически и социално към загубата.
Фаза 2 – Гняв: Човекът изпитва гняв, ярост и яд към загубата. „Защо на мен?” „Това не е справедливо.” Този гняв може да се проектира върху околните на случаен принцип. Понякога гневът може да се проектира и върху другите хора, които са част от ситуацията или върху съпруг/а в случай на смърт на дете.
Фаза 3 – Спазаряване или преговаряне: Човекът се опитва да преговаря с тези, за които смята, че имат контрол върху живота му или преговаря със себе си. „Ако бях направил това, то може би това нямаше да се случи.” „Ако докторът бе направил това, тогава...” „Ако си бях вкъщи.....”
Фаза 4 – Депресия: Усеща се загубата. Клиентите започват да приемат загубата и усещат тъга и/или изпадат в депресия. Депресията може да се усложни от други загуби, които съпътстват първичната загуба като например загубата на компанията на определени хора или участието в определени занимания, когато близък приятел или съпруг/а или дете умират или получават увреждане.
Фаза 5 – Приемане: С течение на времето хората преработват чувстата си, приемат ситуацията и правят нужните адаптации.
Консултиране при скръб:
Скръбта е реакция на загубата. Това е процес на реагиране на възприятието за загубата. Срърбенето:
1. Се проявява на психологично, социално и физическо ниво.
2. Е продължителен процес на промяна.
|
Из за большого объема этот материал размещен на нескольких страницах:
1 2 3 |
