Набор от инструменти за ориентирана към семейството социална работа. Детско благополучие - от превенция към закрила (стр. 1 )

Набор от инструменти за ориентирана към семейството социална работа

Детско благополучие - от превенция към закрила

Изготвен от Ребека Дейвис, технически консултант по проекта

Популяризиране и развитие на алтернативни форми на грижа за деца, лишени от родителска грижа в Босна и Херцеговина”

Rutgers State University New Jersey

Институт за семейства, факултет по социална работа

Save the children UK

Септември 2008.

Съдържание:

1.  Въведение

2.  Цел

3.  Социална работа, насочена към семейството, целяща превенция и закрила.

A.  Основни концептуални рамки

Ø  Дефининция на деца и семейства в риск: Екологичен модел (който разглежда като съвкупност човека и средата, в която живее) за оценка на риска

Ø  Превенция на риска за деца и семейства

Ø  Всеобхватност на модела за грижа в програмите за детско благосъстояние и услуги.

Ø  Управление на случай и услуги, насочени към семейството: Основни положения

Ø  Принципи на управление на грижа и услуги, насочени към семейството

Ø  Как мислим за семействата

Ø  Работа, ориентирана към семейството: семейството като отправна точка

Ø  Философия и ценности на оценката, поставяща семейството в центъра

Ø  Добри практики, приложими към програмите за де-институционализация и превенция в Босна и Херцеговина

ü  Структурна теория за семейството

ü  Подходи за закрила на детето, фокусирани към разрешаване на проблемите.

ü  Паралелно планиране

Б. Инструменти за ориентирана към семейството работа.

Ø  Умения за общуване: умения за слушане

Ø  Петстепенна структура на интервю

Ø  Прилагане на теория на промяната и мотивиращо интервюиране в процеса на разрешаване на проблема през различните етапи на промяна

Ø  Интервенции, фокусирани към решаване на проблема при закрила на детето

Ø  Криза и модел на интервенция при криза

Ø  Етапи на скърбене и психологическо консултиране при загуба

Ø  Извършване на оценка, насочена към семейството.

Ø  Семейно-групово вземане на решения.

Ø  Ръководство за семейно-групова конференция.

Ø  Участие на децата и младежите при планиране на грижата.

Ø  Участие на децата: Какво помага?

Ø  Участие на детето при семейно-групова конференция.

Посещение в дома: Действащи превантивни стратегии

Работа с деца

ü  Работа с деца чрез игра

ü  Използване на рисунки за изготвяне на оценка и терапия на деца.

Въведение

Спасете децата UK (SC UK) започна дейности по закрилата на деца, лишени от родителска грижа в кантона Тузла през 1996г., които прилага и до днес. През 2004 тези дейности бяха приложени и в още три района в Босна и Херцеговина – Зеница, Мостар и Добой, и девет по-малки общини чрез осъществяване на проекта „Популяризиране и развитие на алтернативни форми на грижа на деца, лишени от родителска грижа в Босна и Херцеговина”, подкрепен от американската агенция за международно развитие (USAID). Основната цел на проекта е да намали броя на децата, лишени от родителски грижи, които са настанени в институции, чрез популяризирането и развитието на алтернативни форми на грижа. Проектът е осъществен с тясното сътрудничество на съответните министерства - на Социалното благосъстояние и закрила, центрове за социална работа, институции за деца и местни НПО.

Цел

За да подкрепя и улеснява протичащите процеси на реформа в системата на детското благосъстяние и закрила в Босна и Херцеговина и да намали броя на децата, лишени от родителски грижи, този „наръчник от инструменти” е създаден да служи като практическо ръководство за специалисти, работещи със семейства в риск. Този наръчник ще служи като база за развитие на култура на популяризиране на превенцията и като отправна точка за работата на центровете за социална работа по превенция и прилагане на модели за ранна интервенция, които ангажират семейства, деца и младежи в процесите на решаване на проблеми и вземане на решения.

Наръчникът от инструменти е разделен на два раздела:

А. Концептуална рамка, съдържаща принципите на мислене и действия, ориентирани към семейството и теории за работа, които подкрепят превенцията, насочена към семейството и развитието на услуги за ранна интервенция.

Б. Инструменти за работа със семейства и за работа с деца

Раздел A: Концептуални рамки

Дефининция на деца и семейства в риск: Екологичен модел (който разглежда като съвкупност човека и средата, в коята живее)

Най-общо терминът риск се отнася до ограничен капацитет за посрещане на личните и на семейството социални, психологични, здравословни и/или икономически нужди през разлини етапи на житейския цикъл. Рискът е явление с много измерения, резултат от взаимодействието на социални, икономически и политически фактори и фактори на заобикалящата среда. Макар че рискът често се свързва с единични фактори като възраст и физически характеристики (напр. наличие на увреждане), те не винаги водят до риск. Рискът е резултат от съвкупност от фактори (индивидуални, семейни, общностни/социални) плюс различните механизми и стратегии за справяне, които са налице на всяко от тези нива. По-просто казано, рискът е комбинацията от срещата с потенциално вредно въздействие ПЛЮС способността да се справяш, понякога наричана защитен фактор. Екологичният модел за описание на риска го поставя в една по-широка рамка, която включва различни нива на риск и защитни фактори. Това осигурява рамката за оценка и интервенция, включена в редица програми и услуги по превенция и закрила.

В екологичния модел за описание на факторите на риска за деца и семейства уязвимостта може да се разглежда на три системни нива: (1) на индивида; (2) на семейство и общност; (3) по-широки политически и на заобикалящата среда обстоятелства. Таблицата, разположена по-долу, показва връзките между различните нива и възможните взаимодействия, водещи до увеличаване на риска за индивиди и групи.

Екологичен модел за оценка на риска
Ниво на риска	Фактори за оценка на риска
Индивид: Особености на индивида, които допринасят за зависимост, водеща до повишена уязвимост - възраст, умствени/физически способности, етнос и пол.	ü  Възраст и пол ü  Раса или етнос (малцинство) ü  Образователен статус ü  Жилищен статус ü  Фисическо и/или умствено уврежданет ü  История за злоупотреба с наркотици, депресия, чувство на тревожност ü  История за насилие във взаимоотношенията (семейни и др.)
Семейство и общност: Характеристики на работата, училището, общността и семейния живот, които водят до уязвимост - доходи, образователна степен, поведение в обществото.	ü  Доходи на домакинството ü  Брой членове в домакинството/семейството ü  Семеен статус (млад, несемеен) ü  Трудова заетост (безработица) ü  Насилие в семейството ü  Квартал (престъпност – младежка и обща) ü  Лица, временно пребиваващи в други райони на страната или със статут на бежанци ü  Поведенчески модели, водещи до повишен риск като алкохолна или наркотична употреба/злоупотреба, ранна сексуална активност ü  Клиенти на социалните служби
По-широки политически и на заобикалящата среда обстоятелства: Характеристики на икономиката и околната среда, водещи до повишаване на риска, като политически и социални условия, престъпност и природни бедствия.	ü  Политически и икономичеки преход ü  Икономически тенденции ü  Дискриминация/ социална изолация ü  Природни бедствия като наводнения и земетресения ü  Война, политически и социални вълнения ü  Политическо насилие и репресии ü  Трафик на хора и наркотици

Пример от практиката: Надира, на 2 г., била настанена в приемно семейство след като майка й Ясна я родила в болницата в Зеница. Ясна е от бедно семейство, живеещо в селска общност близо до Зеница. В документите като причина за настаняването е вписано „бедност”. Екологична оценка на риска: При такъв случай, често срещана практика е да се даде само едно основание за раздялата на децата от тяхното семейство. Проувания показват, че се твърди, че една от най-често срещаните причини е бедността. От екологична гледна точка, за институционализирането на детето бедността се приема като рисков фактор, но не и като причина. Повечето деца в Босна и Херцеговина живеят със семействата си, а не са настанени извън тях. Причините са съвкупността от рискови фактори и защитни фактори. Ясна е отпаднала от училище, защото се е наложило да работи, за да помогне на семейството си да оцелее. Баща й бил инвалид, а майка й е трябвало да се грижи за 5 деца. Пенсията на баба й им е била в помощ донякъде, но тя починала. По време на работата си като чистачка тя имала връзка с един мъж и забременяла. Майка й не я иска с детето вкъщи, донякъде заради срама, но и също, защото не могат да си го позволят финансово. Ясна много искала да задържи детето си, въпреки че не желаела да се омъжи за бащата на Надира. Оставена без изход, тя се отказва от детето под натиска на хората около нея, включително и на социалния работник. Рискът за Ясна и Надира е функция и на трите системни нива – на ниво индивид, семейство и общност и заобикаляща среда и политика. Факторите, поставящи Ясна в риск, са: липсата на средно образование, наличие на инвалид в семейството, многочленно семейство, което няма подкрепа от близки и роднини и живее в изолиран провинциален район. Факторът, който допринася най-много за риска, в който тя е поставена, е липсата на услуги, които биха помогнали да се изгради привързаност и желание в нея да си задържи и отгледа детето. Нужно е да се осигури оценка с участието на всички членове от семейството, а именно Ясна, майка й, баща й, бащата на Надира (ако е възможно), където те пълноценно да участват, да се проучат алтернативите и да се осигури подкрепа на Ясна, както и обучение за родителстване, за повишаване на нейната увереност и знания за особеностите на детското развитие и поведение..

Превенция на риска за деца и семейства [1]

Съществуват доказателства, че риска за деца и семейства може да бъде предотвратен. Съществуващите програми по превенция съдържат ранна идентификация на случаи на вероятно насилие над деца и неглежиране (включително изоставяне) и интервенция за защита на засегнатите деца. Стратегиите по превенция на деца и семейства в риск имат за цел да намалят основните причини и факторите на риска, както и да укрепят защитните фактори.

Стратегии за превенция на риска за деца, базирани на възрастта на детето и нивото на въздействие:

	Възраст на детето
Ниво на въздействие	Ранно детство (до 3 годишна възраст на детето)	Детствогодишна възраст)	Юношество (12-17 годишна възраст)	Пълнолетие (18 годишна възраст и по-големи)
Социално	·  Осъществяване на правна реформа и прилагане на правата на човека - националното законодателство да е съобразено с принципите и политиките на Конвенцията за правата на детето; укрепване на системите на полицията и на правосъдието; популяризиране на социалните, икономически и културни права ·  Въвеждане на подпомагащи социални и икономически политики - грижи и обучение в ранна детска възраст; осигуряване на общодостъпно начално и средно образование; намаляване на безработицата и инвестиране в социална закрила като осигуряване на помощи за хора с увреждания, здравно осигуряване. ·  Промяна на културните и обществени норми - закони, политики и практики срещу използване на физическото наказание, промяна на нормите, свързани с насилие на база пол; намаляване на стигматизацията на маргиналните групи. ·  Намаляване на икономическото неравенство - справяне с бедността; намаляване на неравенството на база пол и доходи. ·  Фактори на риска, произтичащи от заобикалящата среда: намаляване на възможността за достъп до алкохол, наркотици и тютюн; повишаване на осъзнаването на риска; наблюдаване на нивата на оловото и други токсични материали в околната среда.
Семейство	·  Участие на семейството в процеса на разрешаване на проблема и при взимането на решения. ·  Изграждане на подкрепящи връзки с разширеното семейство и общността. ·  Програми за посещения по домовете ·  Обучения натема родителски умения ·  Приюти и кризисни центрове за жени и деца ·  Обучение на здравни специалисти как да разпознават и къде да насочват деца и възрастни, за които се смята, че са в риск. ·  Финансово достъпни детски градини и ясли.
Индивид	·  Намаляване на нежеланите бременности ·  Повишен достъп до пред-родилни и след-родилни услуги ·  Обучение за родителстване ·  Обучение на децата да разпознават и избягват вероятните ситуации, в които могат да бъдат наранени или малтретирани ·  По-добър успех в училище ·  По-добри възможности за работа чрез професионално обучение

Пример от практиката: Случай: Милена е на 24 г. и идва в Центъра за социална работа, за да иска пари за храна и лекарства за децата си – на възраст 2, 5, 8 и 9 години. Тя обяснява, че съпругът й си е загубил работата и е напуснал страната, за да търси работа навън. Социалният работник – Ясмина, има още 4 случая, в които тя е получила през същата седмица подобни искания. Те всичките са дошли вече в криза, искайки незабавна помощ. Реакция на закрила: Ясмина, социалният работник, обезпечава помощта, използвайки ограничените средства за спешни случаи, осигурени от местна НПО и твърде ограничените местни финансови средства за спешни случаи. Тя също насочва Милена и нейните деца към здравна клиника, за да получат евентуална подкрепа оттам за лекарствата. Реакция, обединяваща закрила и превенция: След извършването на оценка, фокусирана върху семейството, заедно с Милена, Ясмина определя, че силните страни на Милена са нейната голяма отдаденост на децата и тяхното образование, както и подкрепящата връзка със сестра й в тази провинциална общност. Опасенията на Ясмина са: недостатъчното разбиране на Милена за нуждите на децата във всички етапи на тяхното развитие и употребата на физическо наказание поради непознаване на алтернативни дисциплиниращи техники. Децата в училищна възраст не се справят добре в училище, защото „те не искат да си пишат домашната работа”. Това показва липса на подходящ надзор и наблюдение на децата й. Оценка, фокусирана върху семейството, извършена на други 3 майки от същата общност, показала подобни силни страни и опасения. Ясмина отговорила на неотложните искания (реакция на закрила), и освен това организирала група за родители в местната общност, които да са като източник на взаимопомощ един за друг. Четиримата родители са наети като доброволци за разпространяване на брошури, разработени от една НПО на тема нуждите на децата според възрастта им и за техники за налагането на дисциплина без физическо наказание. След поставянето на това начало Ясмина разработила обучителна програма за ръководната роля на родителя (превантивна реакция). Родителите - лидери преминали обучение за фасилитиращи умения, организирали групи и услуги на място, водещи до ранна идентификация на семействата в риск и се насочили към работата с по-широк кръг от фактори на риска, засягащи децата и семействата.. Примерен случай: Ваня е една от няколкото деца в училището, които крадат и имат агресивно поведение към ученици и учители. Повечето от тези деца са от икономически затруднени семейства и са с няколко класа назад по отношение на училищния материал.. Реакция на закрила: Учениците, които са агресивни, проявяват насилие спрямо другите и крадат, са отстранени от училище. Тези ученици са диагностицирани като имащи ”образователни затруднения” или „ с емоционално разстройство”. Реакция, обединяваща закрила и превенция: Проблемът е определен като проблем на взаимодействието между учениците, които не се справят добре с учебния материал, тяхната среда и образователната система. Сформиран е център в самото училище, провеждащ краткосрочна (двуседмична) програма за обучителна и поведенческа интервенция, както и осигуряващ услуги за семействата на учениците. Агресивното поведение на учениците се възприе като „зов за помощ”, и като симптом на неадаптивен начин за справяне с взаимодействието между различните светове на детето.

Непрекъснатост на модела на грижи при програмите и услугите за осигуряване на блгосъстоянието на децата

За да е функционална системата за осигуряване на благосъстоянието на децата, тя следва да се структурира като всеобхватност на грижата. Този модел представя набор от програми и услуги, общи за всички рискови групи, включващи интервенции, осигуряващи както превенция, така и закрила, и даващи предимство на семейната и общностна грижа за деца пред институционалната. Услугите започват от най-слабо рестриктивните, от една страна, които подкрепят правото на семейството за вземане на решения за своите деца и дават на семейството и децата повече избор за техния живот. Най-слабо рестриктивните услуги, под формата на подкрепа и допълнителна помощ, наблягат на дейностите за взаимопомощ, неформална подкрепа, образование в общността и подкрепят услугите, осигурявани за хората в собствените им домове и общности. Силно ограничаващите услуги, от друга страна, преминават от допълнителна към заместваща грижа и са услуги, които ограничават властта на родителите за вземане на решения за техните деца. В някои случаи родителските права могат напълно да се прекратят - когато децата са определени за осиновяване.

	Услуги за благосъстояние на децата Всеобхватност на услугите
Най-слабо ограничаващи				Силно ограничаващи
Подкрепящи услуги - подкрепят или подсилват способността на родителите да посрещнат нуждите на децата.	Допълнителни услуги – компенсират определени липси в обгрижването на децата от родителите.	Заместващи услуги – осигуряват алтернативна грижа, базираща се на ресурсите и нуждите на детето и семейството и видовете проблеми.
Превенция	Ранна интервенция	Услуги за закрила, предоставяни в домашна среда	Краткосрочна приемна грижа и групова грижа	Дългосрочна приемна грижа и осиновяване
Услуги: 1.  Информация и направления 2.  Предродилен скрининг 3.  Образование за родители за пропагандиране на позитивното възпитание и безопасност вкъщи 4.  Семейство 5.  Групи за подкрепа на родители 6.  Ясли и детски градини 7.  Развлекателни програми и занимални 8.  Гореща линия 9.  Групи за самопомощ 10.  Услуги, предлагащи заместване и почивка на родителите 11.  Помощници за родителите 12.  Насърчаване на малки бизнес инициативи	Услуги: 1.  Управление на случаи 2.  Оценка и планиране (планиране с цел постоянно настаняване на децата) 3.  Информация и направления 4.  Застъпничество по случаи 5.  Психологическо консултиране 6.  Интервенция при кризи 7.  Телефонна линия за психологическо консултиране при кризи 8.  Образоване на родители 9.  Групи за подкрепа на родители 10.  Обучения по житейски умения 11.  Осигуряване на подслон при извънредни случаи 12.  Финансова подкрепа 13.  Подкрепа при намиране на работа и овладяване на професия 14.  Координация на услугите 15.  Наблюдение и проследяване след услугата 16.  Осигуряване на детска градина или ясла за децата	Услуги: 1.  Управление на случаи 2.  Откриване на случаи 3.  Оценка на риска 4.  Планиране на постоянно настаняване на децата 5.  Осигуряване на информация и направления 6.  Телефонна линия за кризисни състояния 7.  Застъпничество по случаи 8.  Финансова подкрепа 9.  Кризисна интервенция 10.  Обучения по житейски умения 11.  Подслон при извънредни случаи 12.  Запазване на семейството 13.  Подкрепа при намиране на работа и овладяване на професия 14.  Координация на услугите 15.  Наблюдение и проследяване след услугата 16.  Осигуряване на детска градина или ясла за децата	Услуги за биологични и приемни родители и детето, където е уместно: 1.  Скрининг и оценка на деца нуждаещи се от закрила 2.  Набиране и подбор на приемни родители 3.  Напасване на дете със семейство 4.  Услуги преди настаняването: a.  Обучение и подготовка на приемните родители b.  Обучение и подготовка на приемните деца c.  Планиране с цел постоянно настаняване на децата d.  Осигуряваяне на информация и направления 5.  Услуги след настаняването: a.  Осигуряване на информация и направления b.  Психологическо консултиране c.  Кризисна интервенция d.  Наблюдение на детето и семейството 6.  Осигуряване на детска градина или ясла за децата	Услуги за биологични и приемни родители и детето, където е уместно: 1.  Скрининг и оценка на деца, нуждаещи се от закрила 2.  Набиране и подбор на осиновители 3.  Напасване на дете със семейство 4.  Услуги преди настаняването: a.  Обучение и подготовка на осиновителите b.  Обучение и подготовка на децата за осиновяване c.  Планиране с цел постоянно настаняване на децата d.  Осигуряване на информация и направления 5.  Услуги след настаняване: a.  Осигуряване на информация и направления b.  Психологическо консултиране c.  Кризисна интервенция d.  Наблюдение на детето и семейството

Управление на случаи и услуги, насочени към семейството - основни положения

Управление на случай: Управлението на случай като модел за професионално извършване на социална раобота започва да се прилага в САЩ от началото 60-те години, и се използва все по-масово, в опит да се работи с появяващите се групи от клиенти с комплексни нужди от разнообразни ресурси, осигурявани от координирана система на секторите от услуги. Практиката по управление на случаи освен това отразява пренасочването на финансиране на услуги, предоставяни в институции, към такива, предоставяни в общността.

На ръководителите на случаи е дадена отговорност да определят и включват клиенти (дете/деца и/или семейство), да оценяват нуждите на детето/децата и семейството, да намират подходящите за тях услуги, да свързват клиентите с ресурсите и да наблюдават процеса за постигане на определените или желани резултати. В рамките на този проект от ръководителите на случаи ще се изисква да направят писмена оценка и план за грижа (ц цел постоянно настаняване надетето), определяйки нуждите на клиента и необходимите за тази цел ресурси и след това да проследяват дали предоставянето на тези ресусрси е навременно и достатъчно (застъпническата функция при управлението на случаи). Данните по управлението на случаи ще бъдат използвани и за „проследяване” на клиенти или случаи и ще са в основата на план за наблюдение и оценка, за да се оцени напредъка на проекта към постигане на неговите цели.

Управлението на случаи основно използва подхода „силни страни’ при работата с хора и за запазване на семейството. Фокусът е върху системите и подкрепата. Необходимо е сътрудничеството на доставчици на услуги, предоставящи всеобхватни услуги, насочени към цялото семейство, а не само към негови отделни членове. Вместо да се фокусираме върху индивида, се изисква фокус върху върху цялото семейство и общноста, разглеждане на семейната мрежа като предимство и като ресурс. Независимо в какво състояние са, всички родители имат някакви способности и желание да се грижат за децата си. Специалистите имат като предизвикателство да работят в рамката на силните страни на семейството, вместо със семейните проблеми и слабости. Всички семейства, независимо от тяхното състояние, е възможно да се нуждаят от допълнителна подкрепа за отглеждане на децата си в даден момент от живота им. Има периоди, когато те се нуждаят от подкрепящи услуги, които да им помогнат да се справят с криза или по-добре да разберат потребностите на детето, или да придобият нови умения. Това включва осигуряване на връзки с местните свещеници, местни НПО, групи за взаимопомощ, обучителни групи за родители, услуги, осигуряващи помощници за родители, услуги за отглеждане на децата през деня, обучение за развитие на малък бизнес, обучение за овладяване на професия, услуги при намиране на работа и фонд за извънредни нужди.

Принципи на управлението на случаи и предоставянето на услуги, насочени към семейството

A.  Подобряване на усещането за общност: Услугите са базирани в общността и са пригодени към местните нужди и ресурси. Програмите подобряват комуникацията и обмена на информация.

B.  Мобилизиране на ресурсите и подкрепата: Програмите изграждат и мобилизират мрежите за социална подкрепа, за да се използват на максимум времето, енергията, познанията и уменията на семействата, и те да могат да осъществяват семейните си функции, и най-вече родителските си отговорности. Неформалните мрежи за подкрепа и осигуряване на ресурси за гъвкави, индивидуализирани и могат да се променят според потребностите на семейството.

C.  Повишаване нивото на споделената отговорност и сътрудничество: Доставчиците на услуги виждат себе си като партньори на семействата, като имат общи цели, насочени към намаляне на зависимостта от социалния работник и овластяване на членовете на семейството.

D.  Защита на цялостта на семейството: Семейните културни и лични ценностни системи се ценят и уважават. Оценката на риска и осигуряването на подкрепа трябва да вземат под внимание следните фактори: семейна структура (самотен родител, двама родители, разширено семейство, т. н.), етап от цикъла на живота на семейството (младо семейство, без деца, с малки деца, с тийнейджъри, и т. н), етнос, раса, културна и религиозна принадлежност, социално - икономически различия, различен контекст на общността.

E.  Засилване на функционирането на семейството: Програмите наблягат на възможностите и опита, които изграждат силните страни на семейството и му помагат да овладее определен брой задачи и функции за развитие.

F.  Увеличаване на услугите по превенция - Създават се „мрежи за безопасност”, за да се предотврати настъпването на негативно функциониране и да се подкрепят компетентността и способностите, които „ваксинират” семействата срещу криза, когато такава се появи.

Как мислим за семействата:[2]

1.  Семействата са социални системи. Те се организират около специфичен начин на мислене и поведение един към друг. С течение на времето поведението на членовете на семейството започва да се ръководи от семейни правила, ограничения и очаквания. Това, което социалният работник вижда, когато се среща със семейството, е предсказуемо поведение.

2.  Поведението на членовете на семейството е обичайно и същевременно най-удобно за тях. Но те имат капацитета да се държат и по по-различен начин, въпреки че може да не го предпочитат. Като се знае това, е ясно, че съществува надежден набор от възможности, осигурящ мотивация за изследване на целия обхват от възможни взаимодействия в семейството. (Оценката на семейството трябва винаги да включва обстоен списък на силните страни и ресурсите.)

3.  Индивидите са отделни единици, но са също част от мрежата на семейните отношения. На социалния работник често се представя определен клиент, чиито симптоми или поведение се описват като проблем. Тази “ориентация около индивидуалния проблем” е валидна, но задачата на социалните работници е да помогнат на семейството да разбере, че симптомът е функция на определени модели на поведение на семейството към определения клиент и проблем.

4.  В цикъла на живота всички семейства преминават през преходни периоди, които изискват промяна в семейния стереотип (раждане на дете, смърт на родител, завършване на училище, загуба на работа, т. н.). Семействата се различават по това как се адаптират или развиват в отговор на промяната. Някои семейства зациклят на едно място, поддържайки модели на поведение, с които са свикнали, но не са адаптивни. Симптоми или разрушително поведение на един член на семейството може да отразяват страданието на цялото семейство. Задачата на социалния работник е да помогне на семейството да се адаптира и да се справи с възможно най-малко вреди.

5.  Като „работещи в попмагащите професии”, социалните работници стават част от семейната система и има вероятност от тях да се очаква да възприемат „проблема”, така, както го възприема семейството. Членовете на семейството с най-голям авторитет ще упражнят натиск върху социалния работник, за да се съгласи с тяхната гледна точка за проблема и помощта, която е необходима. Задачата на социалния работник е да се присъедини към семейството с емпатия и разбиране, имайки предвид, че помощта идва от разширяване на гледните точки и капацитета на семейството.

6.  Първата задача на социалния работник е да открие притесненията в семейния живот, как членовете на семейството определят своите проблеми и да помогне на семейството да премине от разглеждане на проблемите към търсене на решения.

7.  Социалните работници овластяват семействата като се фокусират върху силните страни на семействата, но те също трябва да работят с конфликтите и да се справят с конфликти, за да се намали вероятността от насилие. Социалните работници трябва да изследват конфликтите в семейството, да търсят къде има разминавания и несъгласия, да помагат на семейството да се справя с конфликтите по безопасен начин и да открива нови начини за отношения един към друг, когато са под стрес.

8.  Семейството е експертът и има капацитета да разрешава проблемите си. Интервенцията е най-ефективна, когато социалният работник действа като сътрудник, а не като експерт.

9.  Социалният работник разглежда разщиреното семейство като основен ресурс на самото себе си. Това разширява гледната точка за това кой може да помогне. Семействата може да търсят помощ от различни външни агенции и това може да е объркващо, вместо да е от полза. Задачата на социалните работници е да направят така, че различните програми и услуги да сътрудничат на семейството, да са дружелюбни към него и да са ефективни.

Практика, насочена към семейството - семейството като отправна точка

Принципите за включване на семейството в процесите на превенция и закрила са еднакви и винаги предоставят дилема пред социалните работници в областта на детското благосъстояние[3]:

·  Социалните работници в системата за детското благосъстояние трябва винаги да се намесват, за да са сигурни, че риска за деца е намален до минимум и че децата са защитени от малтретиране от техните родители или обгрижващи.

·  Заедно с това социалните работници също така трябва да предотвратяват сериозната травма, нанасяна от загубата и/или раздялата с родител.

·  Това може да бъде най-добре постигнато чрез заздравяване на семействата и осигуряване на възможност те да защитават и отглеждат децата си в собсвените си домове. Когато се постигне това, децата могат да останат за постоянно със семействата си и пак да бъдат в безопасност.

·  За да се подкрепят и овластяват семействата, социалният работник трябва да бъде фактор за положителна промяна. Като професионалист в разрешаването на проблеми, задачата му е да образова, подкрепя и мотивира родителите в техните усилия да променят поведението си като родители, за да посрещнат нуждите на децата си.

·  Дилемата е в двойнствената роля на помощник и защитник: Социалният работник балансира противоречащи си отговорности - между овластяващ и сътрудничещ застъпник на семейството и орган на властта, осигуряващ закрилата.

·  Включването на семействата като сътрудници в процес на промяна е по-малко трудно, когато родителите или обгрижващите признават, че децата им са в риск и те самите търсят помощ как да станат по-добри родители. Превенция означава да се помогне на семейството да се самоидентифицира като нуждаещо се от помощ ПРЕДИ да са необходими мерки по закрила.

·  Не всеки ще помоли за помощ доброволно или, ако го направи, ще е с известна резерви. Някои семейства влизат в системата за закрила на детето недоброволно, поради натиск отвън. Подходът към тези семейства трябва да е същият - като към партньори в процеса на промяна.

·  Социалният работник взаимодейства с различни семейни системи с различни проблеми и мотивация. Следователно, социалният работник има нужда от концептуално разбиране на семейната теория и практика и умения при ползването на най-различни методи.

Философия и ключови ценности при оценката, насочена към семейството[4]

1.  Осигуряване безопасността на децата и обгрижващите/ членовете на семейството

2.  Социалните работници и семействата са партньори.

3.  Разпознаване и надграждане на силните страни, капацитета и ресурсите на семейството за мобилизиране към промяна.

4.  Създаване на климат за семейно вземане на решения и изграждане на умения, който допринася за цялостната безопасност и благополучие.

5.  Уважение и сензитивност към семейните и културални различия.

Прилагане на стратегия за промяна: Преминаване от подход на “покровителстване и дефицити” към подход „фокусиран върху семейството, решенията и базиран на силните страни”[5]