Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 3 )

Законодателни промени ще улеснят обмена на кръв между кръвните центрове, обясни проф. Николай Андреев. Сега това става само при добра воля и срещу заплащане. Най-голям недостиг в София има за кръв от групата А.

Почти половината персонал на кръводарителските центрове е в пенсионна възраст, а млади кадри няма заради ниските заплати.

***

Сега стр. 5 

По повод Световния ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител БЧК организира кръводарителска акция. Все още почти 80% от дарителите у нас не са безвъзмездни и анонимни, а са т. нар. фамилни донори, които дават кръв, когато техен близък се нуждае - например за операция.

Спасиха родилка с три операции

Новинар стр. 7 

Три интервенции са извършили лекарите от университетската болница "Майчин дом", за да спасят 34-годишна родилка с диагноза превия перкрета.

Подобно състояние е рядко усложнение на раждането, при което плацентата не може да се отдели спонтанно.

Врастването на тъканта в маточната стена е причина за голяма кръвозагуба по време на самото раждане, съобщиха от лечебното заведение.

По време на операциите се стигнало и до цезарово сечение, а за извършването му се погрижили д-р Веселин Дяволов и д-р Ибрям.

Докато протичали трите интервенции, се наложило и преливане на кръв за пациентката, като родилката получила 21 литра от живителната съставка заедно с плазма и тромбоцитна маса.

Цялата бременност на жената била проследявана от специалистите в болницата, а ясно поставената предварителна диагноза заедно с добрата подготовка и предприетите действия на екипите са причина за успешен завършек на тежкия казус.

34-годишната майка успяла да даде живот на своето отроче, а жената вече се чувства добре и може да се похвали с красиво момиченце, което тежи 2920 грама и е 47 сантиметра.

40 процента от работещите в кръвните центрове у нас са пенсионери

Земя стр. 2 

40% от работещите в кръвните центрове в страната са пенсионери, съобщи директорът на Националния център по трансфузионна хематология проф. Николай Андреев пред БНР. Според него основни пречки пред работата им в момента са остарялото законодателство и недостатъчното финансиране.

На 14 юни отбелязахме Международния ден на кръводарителя. В България всеки ден около 600 души се нуждаят от кръвопреливане. Една трета от тях са деца. Това са най-често пострадали при пътни инциденти или хора с кръвни заболявания. Кръводарителите в България са 170 хиляди през последните три години, но 70 на сто от тях са роднини на пациенти. Доброволците са малко.

"По-големият процент роднини кръводарители крие риск те да закупят кръв от друг човек, който може да скрие инфекциозно заболяване", каза доктор Николай Андреев.

100-процентов е рискът човекът, на когото ще платиш, да скрие заболяванията си. Има ЕИС за проверка дали даден човек е бил кръводарител и е носител на зарази. Но само ако преди това е дарител, може да се провери. Кръвта се изследва на следващия ден. Затова е важно да се увеличава броят на доброволните кръводарители. Българският червен кръст и центровете по трансфузионна хематология вчера организираха кръводарителска акция в няколко града в страната.

За Митьо Очите и кръвта на черно

Или защо грижите за наркобоса разгневиха толкова много българи

Стела Стоянова

Стандарт стр. 12 

Тяхното работно място е близо до Централна гара, пред една сграда с трудното име Национален център по трансфузионна хематология. Повечето от тях са роми и това е единственото им работно място. Знаят точно колко струва кръвта им, защото търгуват с нея. Както го знаят и стотиците близки на болни хора, на които десетки пъти им се е налагало да дарят или купят кръв, за да прелеят такава на близките им. Това е най-страшният пазар в София - пазарът за кръв на черно.

Та питам, колко от аверите на Митьо Очите научиха пътя към мястото, където се дарява кръв, покрай многобройните операции, които претърпя тарторът им. Как бе осигурено кръвопреливането за човека, чието име напоследък се споменава в новините почти колкото това на министрите? По какви тарифи се търгува кръвта на един престъпник, бил той здравноосигурен или не? Да, хората около него не знаят цената на кръвта, те само я проливат. Въпросът е дали я знае държавата?

Да, лекарите са прави, че са длъжни да гледат на него като на всеки друг пациент -

въпросът е как се гледа на всеки друг пациент

в здравната ни система. Познавах жена, която чакаше спешна операция и не й я направиха, докато близките й не купиха нужното от търговците на кръв. Познавах и друг пациент, чиято жлъчка бе пред спукване и го пратиха да си плати здравните вноски, за да го оперират. И пак му поискаха 800 лева, защото операцията не се покривала от здравната каса. Ей за такива неща си мисли човек, когато гледа ежедневните сводки за здравето на Митьо Очите, което в момента е по-ценно за шизофреничната ни държава от всяко друго здраве. Ситуация, която принуди една жена да публикува в социалните мрежи писмо "Съжалявам, че баба ми не е престъпник". Може би в момента всички болни в България съжаляват, че самите те не са бандити и постъпването им в болница не е съпроводено с махленски спор за паркомясто, при който полицията още брои гилзите, а вместо това са чакали линейката с часове, понякога фатални за заболяването им. Най-малкото е обидно и унизително много от тях да доплащат за рутинни дейности, докато Митьо Очите бива лекуван по стандарт, по който би трябвало да бъде лекуван всеки от нас. Ако, постъпвайки в болница, всеки от нас получаваше онова, което се полага на несебърския "бос", от този текст нямаше да има смисъл. Когато обаче единствено престъпните босове и политиците получават качествено безплатно здравеопазване, това е повод да се замислим. Най-вече –

защото не става дума само за здраве

Става дума за ежедневната несправедливост, с която се сблъскваме и от която печелят единствено престъпници и тарикати. Става дума за това, че никой не ни осведомяваше за съдбата на виртуозния Васил Пармаков, който си отиде притиснат от унижения и мизерия, без някой да дава на света ежедневни сводки за здравето му. Както още десетки хора на духа, създали единственото, от което има смисъл в тази държава, преживяват в момента с нищожни пенсии и не се лекуват, защото пенсиите им не достигат за лекарства. Отиват си, слушайки поредната медицинска сводка за един от новите герои на деня, които източиха кръвта на държавата и направиха обществото ни духом бедно.

Доц. Андрей Галев:

Забравяме болестите, но те нас - не

Имунизациите имат своите противници още от XIX век, когато се появяват

Слава Радославова

Жълт Труд стр. 43 

У нас обхватът на населението по задължителния имунизационен календар за 2015 г. за отделните ваксини в детската възраст от раждането до 1 г. варира от 90,4 до 95,8 процента. Тревожно е състоянието при децата на 1,5 г. (дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенца) - 65,1%. Особено безпокойство буди имунизационното покритие при децата в предучилищна възраст - 6 г., при които покритието за дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит е едва 49,4%. Това е констатация на Българската педиатрична асоциация, която търси и причините за намаляващото във времето имунизационно покритие на населението: нарушена ритмичност в доставката на ваксини, формирането на негативни обществени настроения, незаинтересованост и неинформираност на населението и отказ от имунизации, миграция.

Около ваксините съществуват много митове и легенди, но също и неоспорими факти, базирани на доказателства. Кои са основните "за" и "против", обясни по време на специална среща, организирана от фондация МОСТ, доц. Андрей Галев, председател на Българското сдружение по превантивна медицина, началник на Военната инспекция (еквивалент на регионалната здравна инспекция в областните градове).

Първо "за" и "против"

- ваксинацията спасява живота на децата. Поради напредъка на медицината те са защитени от много повече заболявания, отколкото преди. Вече са овладени и дори изчезнали болести, които преди са убивали хиляди, какъвто е полиомиелитът. Тук опонентите казват, че чрез ваксините се изпълнява световен план за стерилизация и в крайна сметка ще бъдат елиминирани 90% от населението на света, за да оцелеят само онези, които имат правилните гени. Особено атакувана е ваксината срещу рак на маточната шийка, за която се твърди, че води до стерилитет.

Второ "за" и "против"

- ваксините са безопасни и ефективни. Това е медицинският продукт, който е най-много контролиран, защото се прилага на здрави хора. Да, ваксините могат да предизвикат болки и неудобство, но те са несравнимо по-малки, отколкото ако прекараме заболяването. Противниците: ваксините имат сериозни странични ефекти и могат да предизвикат конвулсии, епилепсия, мозъчни увреждания, аутизъм, алергии. Те съдържат опасни, смъртоносни съставки. Разбира се, всичко това, което се произвежда под строг контрол, не съдържа опасни съставки и не може да предизвика подобни увреди, твърди доц. Галев и дава пример с 13-годишно момиче в САЩ, за което се появила новина, че е починало след ваксинация срещу рак на маточната шийка. Когато прочел по-подробно за случая, се оказало, че то наистина е починало два дни след ваксинацията, но при автомобилна катастрофа... От въвеждането на първите задължителни ваксинации през XIX век възниква съпротива в отделни групи хора. Тя се основава на етични, политически, религиозни и други доводи, но най-вече на това, че ваксинирането представлява намеса на правителствата в личния живот на хората. На второ място е доводът, че ваксините не са безопасни.