Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 5 )

-Когато има тежка епидемична обстановка, те са и недостатъчни. Може да се говори за някакво намаление, но в рамките на 4-5 легла.

Репортер: пациентите също са притеснени за това как ще бъдат лекувани, след като леглата ще бъдат по-малко.

-Това е пълна глупост, което мислят да го направят, защото тук, в Дупница специално в тази болница, са най-добрите специалисти, за детско отделение говоря специално.

-То си има болни, и трябвало да не ги намаляват.

Репортер: Не е изключено намаляването на леглата в отделенията да доведе и до съкращаване на персонала, казаха още от ръководството на лечебното заведение.

Четирима кандидат-студенти по медицина се борят за едно място

БТВ, Новини в 19.00 часа

Четирима кандидат-студенти по медицина се борят за едно място. И тази година най-желаната специалност в медицинските университети е медицина, следвана от дентална медицина и фармация. Къде планират да се реализират бъдещите медици, ще разберем от Мария Савкова. Добър вечер.

Мария Савкова: Добър вечер от Анатомичния музей на МУ – София. Цял ден тук се провеждаха изпити. Второкурсниците трябваше да обясняват и как функционира мозъкът. До дни обаче започват други изпити – кандидат-студентската кампания тук.

Моника се подготвя да кандидатства дентална медицина от две години. Ходи на уроци по химия и биология, посещавала е и курсове към университета.

Моника Иванова: Аз по принцип съм много такъв човек, да се притеснявам и затова много съм притеснена от самите изпити, от провеждане то на изпитите и от резултатите.

И тази година университетът ще приеме 180 студенти по медицина, 140 по дентална медицина и 120 по фармация. Ако попадне сред тях, Моника ще срещне британката Сакина – студентка по медицина в 4-ти курс. Чуждестранните студенти като нея са 2 800.

Сакина Ауан: Тук е по-евтино, но водещата причина, която ме доведе тук, е обучението, което вярвам, че е по-добро, по-академично е, не толкова клинично. Преподавателите отлично владеят английско.

След като завърши, Сакина планира да се завърне на Острова. Три четвърти от новозавършилите тук също са готови да напуснат страната.

Проф. Каролина Любомирова: Там срещат по-добри условия примерно за живот. Но това, което имат възможност в България, е направят примерно и академична кариера, и научно-изследователска работа, което в другите страни е почти невъзможно да се случи.

Изпитът по биология е на 2 юли, а по химия – на 9.

Моника Иванова: Родителите ми, приятелите ми – всички очакват много, очакват да вляза, да имам високи оценки и се надявам това да е така, за да мога да не ги разочаровам, да са горди.

Ако бъде приета, Моника планира да се реализира в България.

Мария Савкова: И една положителна тенденция, след ремонта на наредбата за специализациите се наблюдава повишен интерес към анестезиология и интензивни грижи. Както знаете, специалистите по това направление са на критичния минимум.

Водещ: Мария Савкова за приема на млади медици.

Акция по кръводаряване се проведе днес по случай Световния ден на кръводарителя

БТВ, Новини в 12.00 часа

Акция по кръводаряване се проведе днес по случай Световния ден на кръводарителя. Страната ни е на едно от последните места по даряването на кръв в Европа.

Дългогодишни доброволни кръводарители ще получат награди от Българския червен кръст и от Националния център по хематология.

Репортер: Аз съм само на крачки от церемонията, която тече в момента. На нея БЧК и Националния център по хематология ще наградят 10 дългогодишни кръводарители и две институции. Успоредно с тази церемония тук има акция по кръводаряване, която започна в 9 часа. Повече от 230 души се отзоваха на призова да дарят кръв ид да помогнат за спасяването на човешки живот. За съжаление, страната ни е на едно от последните места в Европа по доброволно кръводаряване, а дневно стотици хора имат нужда от кръвопреливане. Освен спешните случаи, става въпрос и за много хора с хронични заболявания, които постоянно имат нужда от даряване на кръв.

Акцията в централата на БЧК ще продължи до 13 часа. Подобни акции има и на много други места в страната.

Национални радиа

Районният съд в Стара Загора не даде ход на делото срещу д-р Иван Вуцов

БНР

Районният съд в Стара Загора не даде ход на делото срещу д-р Иван Вуцов, заведено за използване на фалшива диплома по кардиология. За втори път делото не тръгва, тъй като лекарят е нередовно призован, а адвокатът му посочва, че днес има заседание на Районния съд в София, отново по дело срещу мнимия кардиолог.

Съдът не даде ход на делото и не уважи искането на защитата за прекратяването му с мотива, че същото дело се води и в Районния съд в София. бе категорична, че делата не могат да бъдат обединени, тъй като става дума за използване на фалшивата диплома по кардиология пред различни институции и болници в София и Стара Загора. За следващото съдебно заседание прокурорът поиска доктор Вуцов да бъде призован и чрез своя адвокат.

В момента срещу мнимия кардиолог има три висящи дела. Освен това в София, и в Стара Загора, предстои да му бъде повдигнато обвинение и за частната му кардиологична практика в Стара Загора и други градове в областта. Делото е образувано по публикации на „Хоризонт“, който разследва случая с Иван Вуцов. Следващото заседание по делото в Стара Загора е насрочено за 8 юли.

Районния съд в Стара Загора ще гледа делото срещу д-р Иван Вуцов

БНР

Районния съд в Стара Загора ще гледа делото срещу д-р Иван Вуцов, обвинен, че е представител фалшива диплома по кардиология в две болници в града през 2010/2013 г.

Съдът не даде ход на делото на 25 март. Тогава д-р Вуцов не се яви в съдебна зала с мотив, че е нередовно призован. На 25 март прокурорът заяви, че престъплението е тежко, и ако днес д-р Вуцов не се яви в съдебна зала, ще бъде доведен принудително или ще му бъде променена мярката за неотклонение подписка.

Проблеми с кръводаряването у нас

БНР

На световния ден на доброволното кръводаряване лекарите повдигнаха отново част от проблемите, пред които са изправени. Доброволците не достигат, а обменът на кръв на междукръвните центрове става само на добра воля и срещу заплащане. Повече по темата от репортера Надежда Цекулова.

Репортер: Почти половината персонал на кръводарителските центрове е в пенсионна възраст, а млади кадри няма заради ниските заплати, оплаква се директорът на Националния център по трансфузионна хематология проф. Николай Андреев.

Николай Андреев: От нас се иска непрекъснато да имаме непрекъснато кръв денонощно, но средната заплата за центровете е 750 го закръглете.

Репортер: добрата новина е, че законодателните промени, които ще направят възможен обмена на кръв между отделните кръвни центрове, вече са подготвени. В момента такъв обмен е ограничен от закона

-Примерно в София трябва кръв. Ние от нашия бюджет трябва да я платим на варненския кръвен център, а пък това са ни заплатите.

Репортер: В България кръв даряват 22 на всеки 1000 души, като две трети от тях са близки на хора, нуждаещи се от кръвопреливане. За да се обезпечат нуждите на системата е необходимо броя на дарителите да достигне поне 30 на 1000.

40% от работещите в кръвните центрове в страната са пенсионери, заяви проф. Николай Андреев

БНР

40% от работещите в кръвните центрове в страната са пенсионери. Това са данни, съобщени от директора на Националния център по трансфузионна хематология, проф. Николай Андреев. По думите му, основни пречки пред работата им в момента са остарялото законодателство и недостатъчното финансиране. В София се провежда национална конференция по трансфузионна хематология. Продължава и кръводарителската акция, организирана в днешния Световен ден на доброволното кръводаряване в сградата на БЧК на бул. Джеймс Баучер 76.

Дългогодишни безвъзмездни кръводарители ще получат почетни плакети от БЧК и Националния център по трансфузионни кардиология

БНР

Дългогодишни безвъзмездни кръводарители ще получат почетни плакети от БЧК и Националния център по трансфузионни кардиология. Поводът е Международния ден на кръводарителя, който отбелязваме днес. Доброволците в България не достигат, каза д-р Живка Димитрова от БЧК.

Д-р Живка Димитрова: Ако всеки един от нас отдели 30 мин. време, може да даде шанс за живот на поне един човек. Милиони хора по света дължат своя живот именно на хора, които никога не са виждали, които не познават. Това са доброволните и безвъзмездни кръводарители. В нашата страна, за съжаление, кръводарителите не достигат. Всеки ден около 600 души в нашата страна се нуждаят от кръв и кръвни продукти, една трета от тях са деца. Много голям консуматор на кръв, това са пътно-транспортните произшествия, това са кръвните заболявания, това са трансплантации на тъкани и органи.

От 9.30 часа в сградата на БЧК на столичния бул. Джеймс Баучер започва кръводарителска акция, която ще продължи до 13 часа.

Районния център по трансфузионна хематология в Плевен и местният клон на БЧК организират кампания за кръводаряване

БНР

На днешния Международен ден на доброволния кръводарител Районния център по трансфузионна хематология в Плевен и местният клон на БЧК организират кампания за кръводаряване.

Гражданин: Щом се налага за хора и имат нужда от кръв, с удоволствие бих дарил, без никакви проблеми.

Гражданин: По принцип не мога да давам кръв. Няма как. По здравословни причини, да. Иначе с удоволствие бих дала.

Гражданин: Мисля, че е ок да дариш кръв, стига да не се продаде впоследствие.

Гражданин: Ако се наложи – да. Ама трябва да си направим изследвания, да видим каква кръвна група сме, дали нашата кръв е подходяща.

Гражданин: Да, по принцип. Но не мога, тъй като съм с анемия и не мога.

Гражданин: Аз съм кръвна група AB, така че това е рядка кръвна група. И надявам се да бъда от помощ на хората, които се нуждаят.

Възможност за даряване на кръв ще имат и столичани. Мобилен екип за кръводаряване ще бъде разположен в сградата на Червения кръст на бул. Джеймс Баучер 76 от 9.30 до 13 часа.

14 юни е Международен ден на кръводарителя

БНР

14 юни е Международен ден на кръводарителя. Всеки ден у нас около 600 души се нуждаят от кръвопреливане. Това са най-често пострадали при пътни инциденти или хора с кръвни заболявания. Кръводарителите в България са 170 хил. през последните три години, но 70% от тях са роднини на пациенти, а доброволците са малко.

По-големият процент роднини кръводарители крие риск те да закупят кръв от друг човек, който може да скрие инфекциозно заболяване, казва д-р Николай Андреев, директор на Националния център по трансфузионна хематология.

Д-р Николай Андреев: Рискът този, на който ще плащаш, да си скрие заболяванията от вас, е 100-процентов.

Има единна информационна система за проверка дали даден човек е бил кръводарител и е носител на зарази. Но само ако преди това е дарител, може да се провери. Кръвта се изследва на следващия ден. Затова е важно да се увеличава броят на доброволните кръводарители.

Д-р Николай Андреев: Всяка дарена кръв се тестува за СПИН, Хепатит B, Хепатит C и сифилис. И когато тези изследвания са отрицателни, тя до тогава седи в т. нар. хладилник-склад карантинен, тя не се освобождава. Всички изследвания трябва да са отрицателни. Тогава се слага етикет и се пуска да бъде преливана в някоя болница.

БЧК и центровете по трансфузионна хематология организират кръводарителска акция днес в няколко града. Мобилен екип за кръводаряване ще бъде разположен в сградата на БЧК на бул. Джеймс Баучер 76 в столицата от 9.30 до 13 часа.

Законодателни промени ще улеснят обмена на кръв между кръвните центрове, заяви проф. Николай Андреев

БНР

Законодателни промени ще улеснят обмена на кръв между кръвните центрове, съобщи директорът на Националния център по трансфузионна хематология проф. Николай Андреев. Сега това става само при добра воля и срещу заплащане, посочи той на националната конференция по трансфузионна хематология, която се провежда в София. На Световния ден на доброволното кръводаряване акции се провеждат в цялата страна.

Почти половината персонал на кръводарителските центрове е в пенсионна възраст, а млади кадри няма заради ниските заплати, оплака се директорът на Националния център по трансфузионна хематология, проф. Николай Андреев.

Проф. Николай Андреев: От нас се иска да имаме непрекъснато кръв, денонощно. Но средната заплата за центровете е 750 лв. го закръглете, може да е с няколко лева отгоре-отдолу.

Добрата новина е, че законодателните промени, които ще направят възможен обмена на кръв между отделните кръвни центрове вече са подготвени. В момента такъв обмен е ограничен от закона.

Проф. Николай Андреев: Примерно, в София трябва кръв. Ние от нашия бюджет трябва да я платим на варненския кръвен център, а пък това са ни заплатите.

Най-голям недостиг в София има за кръв от групата А, допълни още проф. Андреев. Обикновено при недостиг страдат плановите кръвопреливания, обясни Стефка Попова, председател на Българската организация за доброволно кръводаряване.

Стефка Попова: В зависимост от заболяванията, онкологичните пациенти преливат на два месеца, пациенти с различни анемии преливат доста по-често. Съответно, ако преливането трябва да е на три седмици, то се осъществява на четири, та дори на пет и на повече седмици. Което драстично влошава здравето на пациентите.

В България кръв даряват 22 на всеки 1 000 души, като две трети от тях са близки на хора, нуждаещи се от кръвопреливане. За да се обезпечат нуждите на системата е необходимо броят на дарителите да достигне поне 30 на 1 000.

Броят на доброволните кръводарители се увеличава през последните години

Дарик радио

Броят на доброволните кръводарители се увеличава през последните години, но може да се прекрати порочната практика да се плаща на хора, за да дават кръв, защото все още нуждаещите се са много повече от тези, които даряват, смята д-р Живка Димитрова, началник отдел „Здравна политика и първа помощ“ в БЧК. По случай световния ден на кръводарителя 8 дългогодишни доброволци и 2 институции бяха отличени с почетни плакети. Информира Елвира Георгиева.

Репортер: 600 души дневно се нуждаят от кръвопреливане, а 1/3 от тях са деца. Днес в акция, проведена от БЧК, над 30 софиянци откликнаха на апела да дарят кръв. Броят на кръводарителите все още остава значително по-малък от нуждаещите се. д-р Живка Димитрова, началник отдел „Здравна политика и първа помощ“ в БЧК.

Живка Димитрова: В България средно около 160-170 хил. даряват кръв, или около 22-23 на 1000 жители население.

Репортер: Най-дефицитни кръвни групи са с отрицателен резус фактор, поясни Димитрова. Според нея в България все още няма как да се спре платеното кръводаряване.

Живка Димитрова: Няма достатъчно кръводарители. Ако има повече, няма да има кръводаряване и когато на вашия близък му кажат, че трябва двама кръводарители и той няма възможност да ги намери, тогава се принуждава да търси платени донори. Оправдавам хората, които търсят, за да помогнат на близките си, но не оправдавам платеното кръводаряване в никакъв случай.

-Често ли българинът дарява кръв? Каква е статистиката?

Живка Димитрова: Дарява, особено, когато има призив за дарявания. Станал инцидент, катастрофа и тогава доста хора се отзовават на този призив.

Репортер: Днес БЧК награди дългогодишни кръводарители. Рекордьор сред тях беше проф. Веселин Симеонов, който дарил кръв 61 пъти.

Регионални вестници

Председателят на НПО "Милост за слабите" Кирил Бонев: Десетки самоковци с ТЕЛК губят интеграционни добавки, чиновници усложняват живота ни с тромава система

Защо на информационните табла в Агенция "Социално подпомагане" не е изнесена официална информация за срок и образци за попълване на необходимите документи

Марияна Вучова

Вяра стр. 9 

Десетки граждани с ТЕЛК решение и с право на интеграционни добавки от Самоков са изгубили правата, които Законът за интеграция на хората с увреждания им дава да ползват месечна добавка за социална интеграция, поради изтекъл срок до правото на възстановяване, който е един месец. За проблема на редакционната поща сигнализира председателят на НПО "Милост за слабите" в Самоков Кирил Бонев. За да възстанови правото си, на един такъв гражданин са му нужни три месеца според фактологията. За да се възстанови правото да получава тази добавка, трябва да се подаде отново молба до Агенция "Социално подпомагане" - Самоков и след попълване на съответните купища формуляри 10-членна комисия трябва да разреши тази социална оценка и да одобри или не до получаването на такива добавки, обясни процедурата Бонев. Всеки един документ, който се внесе в следващото посещение на заинтересованото лице, се оказва, че трябва още един документ и още един и т. н. Така в процес близо 3 месеца чиновническо разтакаване на болни хора заради събиране на необходимите документи хората губят сроковете, парите си от интеграционните добавки, на които те са разчитали. "Необходимо ли е такава сложна организация, тромава система, за да се сдобият хората с такъв желан документ, който усложнява живота на хората с ТЕЛК? Десетки жители ми се оплакват и търсят справедливост. Дали всичко е с цел хората да загубят правата си? На тези чиновници им се заплаща, за да обслужват хората в неравностойно положение, а те им усложняват допълнително живота", обясни Бонев. Той зададе въпроса на гражданите към директора на "Социално подпомагане"-: Законово ли е всичко това? Защо на информационните табла в Агенция "Социално подпомагане" - Самоков не е изнесена официална информация за срок, образци за попълване на необходимите документи и др., за да може човек да възстанови правата си и по този начин да улесни гражданите?", пита още Кирил Бонев.