Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 10 )

Именно Крейн подема борбата на Райф и поддържа изобретението му на изкуствено дишане още няколко години. Докато не е осъден на 10 години затвор

Тежката борба на Райф е описано в книгата на Вари Лайне "Лекът за рак, който проработи: 50 години на репресии".

През 1970 г. биохимикът Станислав Бурзински прави друго откритие. Че при болните от рак липсва на определен пептид, който при здравите е в изобилие. Това го води до създаването на лекарство, което включва и серия от аминокиселини.

То не е токсично и атакува гените, активирайки тези, които се борят с рака и подтискайки тези, които го развиват.

Въпреки че подобни лекарства участват в битката с рака сега, те атакуват много малка част от гените на рака. Лекарството на д-р Бурзински е можело да се пребори с около 100 наведнъж.
Бузински бил толкова сигурен в откритието си, че се насочил към лекуване на "безнадеждни случаи". За тях медицината предлага малко или по-скоро нищо. Страничните ефекти от химиотерапията пък са дори по-страшни от самата болест. Още повече, че най-доброто лечение само намалява тумора, но той не изчезва.

В документален филм за биохимика се разказва как той лекува пациенти, сред които е и 11-годишната Джесика Ръсел. Тя научава, че дори най-силната терапия не може да я спаси от тумора в мозъка й.

Когато родителите й се обръщат към д-р Бузински, те буквално няма какво да губят. След 12 месеца щастливата новина за семейството идва - раковите клетки са изчезнали.
Но проблемите не закъсняват. В щата Тексас лечението не е незаконно и болни от други щати започват да прииждат при него. През 1984 г. Бузински разбира, че щатският медицински одитор преследва тези пациенти и ги принуждава да повдигат обвинения срещу него
И макар че докторът никога не е нарушавал закона в Тексас и има предостатъчно доказателства, че лечението му е успешно и без странични ефекти, Бурзински е даден на съд. Делата се точат 14 г. Въпреки липсата на доказателства за вреди от лечението. През 1995 г. го осъждат на 280 години затвор и 18 милиона долара глоба, макар че според голяма част от съдебните заседатели Бузински няма вина. През 1997 г. е освободен, но това не е краят на войната. Следват още 2 съдебни процеса.

Ракът е просто гъбичка и се лекува със сода?

Тулио Симончини: Свръхрастеж на кандида причинява туморите

Иван БУТОВСКИ

168 часа стр. 4 

До голяма степен неясните причинители на рака също са в основата на много конспиративни теории. Забележителна в това отношение е историята на Тулио Симончини.

Роденият през 1951 г. италиански онколог има претенцията, че е открил е лек срещу страшната болест. Той твърди, че ракът се причинява от гъбичките кандида албиканс и е форма на техния свръхрастеж в човешкия организъм.

Оттам идва и неговата терапия - инжекции със сода бикарбонат. Според негови разкази той е работил като лекар, но е уволнен и му е забранено да практикува, след като вместо химиотерапия предписал на пациент своето лечение със сода.

Въпреки че медицината отдавна е отхвърлила тази терапия, сайтовете са пълни със случаи на болни от различни видове рак, излекувани по метода на Симончини. Своите изследвания спорният лекар, който е гостувал и у нас, събира в книгата

"Ракът е гъбичка11"

И действително в множество ракови образувания се открива кандида. По мнението на медици обаче те са там не като причинители, а защото отслабналата от болестта имунна система не може да се бори с тях.

Въпреки това версията на Симончини има много поддръжници по света. По принцип около 90% от хората са носители на кандида, така че тази теория повдига и въпроси.

Например, ако ракът се причинява от гъбички, каква е ролята на антибиотиците, дали много от тях не вредят на организма дългосрочно. Тези ефективни срещу бактерии лекарства предизвикватреволюция в медицината, но имат и множество неблагоприятни въздействия върху здравето. Покрай вредните бактерии те убиват и полезната чревна флора, която има защитни функции. Проблемът е, че хората приемат голямо количество антибиотици не само когато се лекуват от инфекция с микроби, а и чрез храната. В наше време се използват широко антибиотичните препарати в животновъдството, а оттам с месото те попадат и в човешкия организъм.

От своя страна гъбичките също са живи организми и отделят около 80 различни химически вещества като страничен продукт на метаболизма си в човешкото тяло. Всички те са токсични и някои имат сходни свойства с формалдехида, пише Ким Еванс в най-влиятелния блог в света - Хъфингтън пост. Тя изброява и някои от симптомите, които предизвикват свръхрастежа на кандида - пърхот, екзема, главоболие, алергии, обриви, акне, болки, предменструален синдром, мозъчна мъгла, болки в мускулите, фибромиалгия, гняв, депресия... Но най-вече приемът на антибиотици убива здравословните бактерии в стомашно-чревния тракт, след което се получава т. нар. кандидоза. А след приема на захар или рафинирани въглехидрати се подхранва свръхрастежът на гъбичките.

"Тези здравословни бактерии са ни дадени още като бебета чрез кърмата и затова си има причина, пише Еванс, която е и автор на популярни книги за пречистване на организма чрез диети. - Те също могат да се консумират и да се попълват чрез добавки, качествено кисело мляко, екологичночисто месо и непастьоризирано кисело зеле. Добре ще е хората да консумират тези храни редовно."

Все пак засега никъде няма официално научно потвърждение за лечение на рака със сода. За сметка на това тази популярна теория постоянно дава живот на нови конспирации. Макар самият Симончини да твърди, че при терапията си инжектира содата под формата на препарат, който се купува от аптеките, много хора на своя глава гълтали дори профилактично сода от магазина

За тях любителите на мистерии са създали съвсем нова конспирация - международната мафия на фармацевтичните гиганти нарочно е пуснала в търговската мрежа сода менте, която няма лечебни свойства.

Как прецакахме българския бацил за Нобелова награда

Пенчо Далев откри в него антираков пептид, но други го патентоваха като лекарство

Росен ЯНКОВ

168 часа стр. 6,7 

Българският млечен бацил може да излекува рака, но българската злоба и завист постоянно го насаждат. Те са причина както в литературата, така и в медицината България все още да няма Нобелов лауреат.

Лактобацилус булгарикус триумфално шества по света във всяка кофичка кисело мляко, но неговият откривател и кръстник д-р Стамен Григоров така и не получава признание в родината си приживе. Дори напротив - всячески му пречат да лекува болни от туберкулоза със създадена от него ваксина. "Как българин шъ ликува охтикътъ?", отрязват го от дирекция "Народно здраве". Ваксината е второто голямо откритие на д-р Григоров, което директорът на института "Пастьор" Албер Калмет и неговият ученик Камий Герен избързват да патентоват и така си я присвояват. От 1921 г. с нея по цял свят се лекува туберкулоза. Представлява омаломощен щам, извлечен от млякото на туберкулозна крава и препосят 230 пъти в продължение на 14 г. Нарича се BCG, съкращение от "Бацил на Калмет и Герен". Тази ваксина е по-нестабилна от Григоровата, тъй като е с живи бактерии. Въпреки това световната слава остава за французите.

Великата българска бактерия за пръв път е рекламирана по света от нобелиста Иля Мечников. Това става година след откриването й от Григоров. Мечников обявява, че тя удължава живота и поради това именно в родината й България има най-много столетници. Ученият обяснява, че стареенето е болест. Тя се причинява от загнили в дебелото черво остатъци от храната, в които се развъждат токсични микроорганизми. Българският бацил обаче ги изтребва. От този момент до края на живота си Мечников всекидневно яде българско кисело мляко.

След десетилетия в лаборатория на софийската болница ИСУЛ случайно или не д-р Иван Богданов открива, че българският бацил лекува карцинома на Ерлих и саркома 180 на Крокер, присадени на бели мишки. Това са най-смъртоносните видове рак и поради това се използват за опити с животни. Те бързо образуват подкожни тумори по гърба с размер до 2 см. Но след третиране с българския бацил при 30% от мишките за 7-10 дни туморът се уплътнява, изсъхва и пада, язвата от него зараства и кожата се покрива с косъмчета.

Този резултат е докладван на симпозиум в Прага през 1959 г. и предизвиква сензация. Аха, значи в българския бацил има някаква феноменална антиракова съставка! И Богданов посвещава живота си на нейното търсене.

Веднага с подписа на Тодор Живков

(със зелено мастило) излиза решение на Политбюро на ЦК на БКП и му откриват пял институт "за противоракови антибиотици". Слагат го за директор, а за шеф на химическата лаборатория в него през 1962 г. той кани младия учен Пенчо Далев. Оттогава двамата работят съвместно почти 20 г., като Богданов нарежда какво да се изолира, пречиства и идентифицира, за да се установи химичната структура на "антибиотика". Директорът следи всеки ден протоколите за въздействието на отделните фракции при всеки експеримент с мишки, като всяка мишка си има личен картон.

Богданов обаче си е внушил, че активното вещество в бацила е в нуклеиновите киселини. Той дори подготвя и поддържа патент за това от 1972 г. насам, макар това изобщо да не се потвърждава при опити. Напротив, колкото по-богати на ДНК или РНК стават фракциите, толкова по-неактивни са те. След години тежка, денонощна работа е изолирано и изпробвано всичко от вътреклетъчното съдържание на лактобацилус булгарикус - киселини, белтъци, полифосфати, но активната съставка убягва, а Богданов отказва тя да бъде търсена другаде. Тогава химикът Далев на своя глава започва да изолира вещества от клетъчната стена и дори пише статия за тейхоевите киселини от нея в научно списание на БАН.

През 1964г. в института идват двама японци от "Кийова Хако" - първия в света производител на аминокиселини (глутаминова и аспаригинова). Тази фирма създава най-добрия за времето си антираков антибиотик

Негов откривател е д-р Щигетоши Вакаки. По негова поръка японците се интересуват от работата на Богданов и Далев и ги канят да занесат щамове в Токио. Междувременно, понеже от славния бацил вече силно замирисва на долари, институтът е прехвърлен към ТЕКСИМ, чийто директор е назначеният за капиталист Георги Найденов. В продължение на 2 месеца в Мишима двамата учени работят с изолиран от японците лизозим. Това е ензим в яйчния белтък и в очната лигавица, който пази яйцето и окото от инфекции, като разтваря клетъчните стени на микробите и така ги убива. Оказва се, че лизозимът разтваря и стените на българския бацил, като антираковото му действие се пренася в разтвора