Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 1 )

Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”

27.05.2016

Национални вестници

Здравната каса трупа рекордни дългове към клиники в чужбина

Ако НЗОК не започне да се разплаща с болниците, те могат да откажат да приемат българи

Янина Здравкова

Сега стр. 1,3 

Дълговете на здравната каса към болници в Европейския съюз са вече 175 млн. лв., става ясно от стенограма на заседание на надзорния съвет на НЗОК. Касата не може да ги покрива и се обмисля вариантът да се искат средства от държавния бюджет, тъй като очакванията са задълженията да растат и да се просрочват. Последно от касата бяха съобщили през есента, че дълговете са 146 млн. лв. Голямата част от тях са за спешно и неотложно лечение на българи в ЕС.

Според европейските директиви НЗОК е длъжна да плаща както планово лечение на осигурени в България - в случаите, когато то не може да се осъществи у нас, например поради липса на апаратура или специалисти, така и за спешно и неотложно лечение с т. нар. европейска здравна карта. Според бюджета за тази година НЗОК разполага с 60 млн. лв. за тази пациенти. Разходите обаче са по-големи, дълговете са трупани с години и общо задълженията вече са 175 млн. лв., като касата тази година ще покрива само стари, по които вече текат лихви. Периодът за връщане на сумите на чуждите клиники за лечение без лихва е 18 месеца и НЗОК изобщо няма да може да покрива дългове, на които още не е изтекъл безлихвеният период, дори няма да се покриват и задължения, по които тази година започва да се трупа лихва.

Освен това от касата очакват преразходи по лечението и у нас тази година, затова според председателя на надзорния съвет и зам.-министър на финансите Кирил Ананиев няма особени шансове догодина НЗОК да има повече пари за европейските си дългове.

60-70% от разходите са за българи, получили спешна или неотложна помощ в ЕС - след инфаркти, инсулти и катастрофи. Те постъпват за лечение в местните болници, а след това НЗОК трябва да възстанови средствата, начислени по цените на европейските клиники, т. е. много по-скъпо, отколкото се плаща у нас. През 2015 г. за спешно лечение са постъпили около 47 000 иска от чужди клиники. Около 20 на сто от разходите са за българи, които живеят в ЕС, но са осигурени у нас - например дипломати. Най-малък е разходът за планово лечение. През 2015 г. за такова в ЕС за заминали 477 души по линия на касата.

От НЗОК припомнят предложението си държавният бюджет да покрива целево поне част от тези разходи, защото те произтичат от задълженията на държавата като член на ЕС. Досега то не е прието и касата плаща за лечение в ЕС само от здравните вноски. Идеята е за тази година да се искат допълнителни 70 млн. лв., с които да се покрият дълговете, за които настъпва падеж.

От касата посочват, че макар и малък процент, има българи, които работят в ЕС, често и нелегално, но плащат дължимите си вноски тук, за да получат европейска здравна карта. Тя е със срок 1 година, т. е. веднъж издадена, гарантира, че пациентът ще получи помощ в ЕС, тъй като е осигурен тук и НЗОК ще плати. Българите обаче спират да плащат вноските си тук, но се лекуват безплатно там, където работят. По данни на касата това са 1-2% от случаите.

Бавенето на плащания към чуждите клиники може да доведе до отказ да се приемат българи, за които се очаква да плаща НЗОК. Освен това след скандалите във фонда за лечение на деца все повече деца се пренасочват за финансиране на планово лечение към касата, а не с бюджета на фонда. Липсата на доверие у чуждите болници към НЗОК може да попречи на лечението и на тези деца.

Дълговете към чужди болници едва ли ще са приоритет на касата, тъй като и тази година се очаква преразход в бюджета за плащания в България. Според Кирил Ананиев той ще е поне 70 млн. лв. за болнична помощ. В момента НЗОК сключва договори с болниците за 2016 г. и до края на годината е разчетено на болниците да се плаща 97% от това, което им е платено през първото тримесечие, т. е. има намаление с 3%. От началото на годината до април средномесечният разход за болниците е около 106 милиона лева, а до края на годината остават по 97 милиона лева месечно.

Болницата не е супермаркет - влизаш и получаваш

Сега стр. 4 

Настояваме да получим право на отговор поради изненадващия за нас факт, че в броя си от 20 май уважаваният в. "Сега" е публикувал материал "В спешното отделение на Москов и придружителите припадат" със съмнителна достоверност относно дейността на спешното отделение на УМБАЛ "Св. Анна" - София, и реформата в спешното здравеопазване. Това спешно отделение не е на министър Москов, а е привилегия на всички български граждани.

Посоченият от Вас пример: "приемането на пациент в критично състояние отнема между 3 и 7 часа" като проблем с бюрокрацията, доказва тотално неразбиране на работата на спешните медици, а от там са сбъркани и "разсъжденията" Ви за здравната реформа. В новото спешно отделение на УМБАЛ "Св. Анна" е създадена добра организация на труда и е осигурена техника за максимално бързо и най-важното - пълно лечение. Пациентът може да остане там не 3 или 7 часа, а даже и 48 часа, ако се налагат допълнителни изследвания.

А пациентите с направления се обслужват на централна регистратура просто защото се правят необходимите проверки дали пациентът е здравно осигурен. Болницата не е супермаркет - влизаш и веднага получаваш. Отделно от това централната регистратура не само приема, а и изписва болни - на ден това са около 100 приети и съответно 100 изписани.

Не на последно място за вас като медия е унизително да ползвате санитарки като източник на информация. Не че трудът им е за подценяване, но гръбнакът на една болница са лекарите!

При новото ръководство на болницата в класацията на Дарик радио за "Най-добър лекар в България" от УМБАЛ "Св. Анна" бяха класирани 25 лекари - с 12 повече спрямо предишното издание на анкетата!

Особено показателен е фактът, "че от както бе пуснато в експлоатация новото спешно отделение на УМБАЛ "Св. Анна" - София АД, има ръст от 30 процента на пациентите. И нарастването продължава.

Вярна само отчасти е информацията ви, че в клиниките на УМБАЛ "Св. Анна" - София АД, условията са тежки и има нужда от ремонт. Но само в 5 от над 30-те клиники и отделения не е правен основен ремонт.

Пресцентър на УМБАЛ "Св. Анна"

Достъп до онлайн продължаващо обучение

Сега стр. 3 

Достъп до онлайн продължаващо обучение имат от 24 май лекарите у нас, обявиха от Българския лекарски съюз. В специална платформа, до която достъп имат само медици, ще се публикуват теми, лекции, личен опит от хабилитирани лица. Медицинските бордове по специалности, които са създадени към Българския лекарски съюз, ще преценяват коя тема да бъде публикувана. Лекарите ще могат да попълват тестове върху темите. Правилно решените тестове ще носят точки за продължаващо обучение.

Излишъкът в хазната стигна през май 2.5 млрд. лв

Таня Петрова

Сега стр. 3 

Изпълнението на бюджета за 2016 г. продължава да генерира солидни излишъци. По предварителни данни на финансовото министерство към края на май плюсът в хазната ще стигне 2.5 млрд. лв. Сумата възлиза на 2.8% от БВП и е над два пъти повече от излишъка, реализиран към края на май 2015 г. - 1.091 млрд. лв. Излишъкът в бюджета се дължи както на по-добри приходи, така и на забавяне в разходите. Това обяви финансовият министър Владислав Горанов в рамките на парламентарния блиц контрол в ресорната бюджетна комисия в НС.

По предварителни данни данъчните и неданъчните приходи са с 1.1 млрд. лв. повече спрямо миналия май. Най-голямо е преизпълнението на годишна база при ДДС, където събраните приходи са с 457.3 млн. лв. повече от м. г. Плюсът при акцизите е 231.9 млн. лв. Приходите на общественото осигуряване и НЗОК са с със 152.5 млн. повече от събраното през май м. г., Постъпленията от корпоративни данъци са с 11.5 млн. повече спрямо същия период на миналата година. На този фон разходната част на бюджета продължава да изостава, като при някои разходи има забавяне. Те ще бъдат извършени на по-късен етап, но според МФ на фона на запазване на общите разходи в бюджета и по-добрите приходи дефицитът в края на годината ще бъде под планираните 1.9% от БВП.

Българската жена е много болна

Едва 125 пациентки получават безплатно лечение по здравна каса

Труд стр. 22 

Липсата на профилактика и здравна култура са предпоставки българската жена да бъде много болна. Това заяви световно признатият ни онколог проф. Григор Горчев.

По негови думи при установяване на раково заболяване операцията за отстраняване на тумора не трябва да бъде отлагана с повече от месец с цел да се избегнат евентуални усложнения. Онкологът обяснява, че списъкът с чакащите за подобна интервенция е много дълъг и поради това лекарите прибягват към алтернативни методи.

"Лимитът на здравната каса за лечение на пациентки с диагноза рак на шийката на матката е ограничен до едва 125 души. 126-тата е принудена да плати 8000 лева, за да бъде лекувана. Проблемът със здравеопазването е политически, 25 години се въртим в един и същи порочен кръг", посочва специалистът, награден преди дни с орден "Стара планина" от президента Росен Плевнелиев.

Той допълва, че е недопустимо на болните да се гледа само като "X сума пари", а трябва по-човешко отношение, което може да бъде постигнато само след сериозна реформа в здравеопазването.

Професорът изтъква още, че технологиите за активна борба с болестта са изостанали драстично от използваните в Западна Европа, което той отдава на бюрокрацията. Според последни данни над 45 000 българки живеят с диагнозата рак на гърдата.