Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 6 )

На предпоследно място сме по донори в Европа

Политика стр. 3 

България е на предпоследно място по брой на кръводарители в Европа. Едва 1/4 от тях у нас са доброволни, а останалото необходимо количество кръв се осигурява чрез платени донори. Това твърдят от Българската организация за доброволно кръводаряване.

Не повече от 180 000 кръводарители има у нас, коментира директорът на Националният център по хематология д-р Николай Андреев. За да се задоволят нуждите в страната са необходими 400 000, тъй като всеки ден се налагат около 1000 кръвопреливания, казва лекарят. Оказва се, че ако понастоящем 62 държави задоволяват над 99.9% от нуждите си от кръв посредством доброволното кръводаряване, то у нас този процент все още е по-малко от 25.12 000 са дарили кръв за една година във Варна. При едно кръводаряване се вземат средно около 450 мл, което умножено по броя на кръводарителите, прави около 5 500 литра кръв.

Д-р Живка Димитрова, началник отдел "Здравна политика и първа помощ" към БЧК, пред агенция "Фокус":

Трябва да се повишава донорската култура на младите

Близо 170 хил. са редовните кръводарители през 2015 г. в страната

Политика стр. 4 

- Увеличават ли се кръводарителите в България?

- Темпът на увеличение е много малък. С около 1 % всяка година се увеличава броят на кръводарителите, но за съжаление търсенето на кръвта е много повече от предлагането. Трябва да има кръводарители, защото кръвта няма аналог. Тя не може да бъде заместена с друг медикамент или да бъде добита по химичен начин. Затова е и толкова ценна. Единственият начин за снабдяване на кръв - това са кръводарителите. Искам да подчертая, че когато кръводаряването е доброволно, тогава хората не крият заболяванията си, това е единственият начин за качествена и безопасна кръв. Всеки здрав човек може да стане кръводарител, от 18 до 65 години. Ако поне един път годишно човек дарява кръв, то изпадналият в беда приятел, близък, непознат ще бъде спасен. Без да се търсят панически решения в последния момент като изнудване на близките на пациентите да даряват кръв или пък заплащане на услугата за набавяне на необходимото количество. Процедурата на кръводаряването отнема не повече от20-30минути и всеки здрав човек, който няма някакви заболявания може да отдели от своето време и да дари кръв.

- Колко са редовните кръводарители в България?

-В България за миналата година са някъде близо 170 хиляди, но тази бройка е недостатъчна. Това представлява 22-23 на 1000души население. Ние сме далеч по-ниско от този показател в сравнение с ЕС. Нормата на Световната здравна организация е 50 на 1000.

- Какви показатели трябва да има човек, за да дарява кръв и доколко кръводаряването е полезно за организма?

- Искам да подчертая, че кръводаряването не вреди. Човешкият организъм разполага с естествени регулаторни механизми, които компенсират дареното количество от 450 ml кръв. Дарената кръв се възстановява изцяло след три-четири седмици. Мъжете могат да даряват 5 пъти в една календарна година, а жените четири пъти. Като интервалът между даряването е не по-малък от 2 месеца. Всички материали и консумативи, които се използват при кръводаряване в България са стерилни и се употребяват еднократно. Няма риск човек да заболее при самия акт на кръводаряване. Дарената кръв се изследва за ХИВ, хепатит В, хепатит С, сифилис. Всеки кръводарител получава резултатите от тези изследвания, както и бива уведомен за кръвната си група.

- Как БЧК работи за популяризирането на кръводаряването като хуманен акт?

- 30 % от кръвта в света се събира от Националните дружества на Червения кръст и те са ангажирани по различен начин. У нас съгласно Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането БЧК отговаря само за промоцията на доброволното и безвъзмездно кръводаряване на територията на България. Усилията ни са съсредоточени за повишаване информираността на населението за ситуацията в страната и за популяризиране значимостта на идеята за доброволно и безвъзмездно кръводаряване като най-сигурния начин за осигуряване на безопасна кръв, да привличаме и задържаме доброволните кръводарители, да изграждаме позитивен имидж на кръводарителя в посока авторитет, значимост, благотворителност. Нашите усилия през последните години са насочени предимно към подрастващите и младите хора. Извършваме образователна работа с 18-годишните младежи в училищата. Обучаваме млади доброволци, които да агитират връстниците си или това методът "връстници обучават връстници". Като за целта промоутърите минават специално обучение. То се осъществява с подкрепата на Националния център по трансфузионна хематология и центровете и отделенията му в страната.

- Работи ли достатъчно държавата, за да се справи с така наречените нерегламентирани кръводарители?

- Мисля, че се полагат доста усилия да се премахне така наречения черен пазар. За съжаление, когато има нужда от кръв, хората са готови на всичко, за да спасят близкия си. Струва ми се, че има още какво да се пожелае в тази посока, за да спрат тези нерегламентирани кръводарявания. Националният център по трансфузионна хематология успешно работи в тази посока с въвеждането на нова информационна система, за да може един кръводарител, който е дал кръв в София, след това да не може да дари в друг център в страната.

- Как хората, които искат да помогнат на свой близък да се предпазят от тях?

- Трябва да се работи активно в посока да се повишава донорската култура на младите предимно, за да могат да кръводаряват, когато има нужда от кръв. Обикновено българинът е доста състрадателен и когато има даден случай или инцидент откликва безрезервно. За съжаление кръводаряването не трябва да е кампанийно, а целогодишно. Когато има повече кръводарители, няма да има и черен пазар на кръвта.

Пациентска организация алармира:

Заразени с хепатит даряват нахалост

Десетки донори с цироза не разбрали за заболяването навреме

Силвия Николова

Политика стр. 4-5 

Заразени с хепатит хора даряват кръв. Те не знаят, че са инфектирани, от центровете по трансфузионна хематология я изхвърлят, след като излязат резултатите, но не им казват, че са носители на заразата. Това алармира Сипвана Лесидренска - председател на сдружение "Хепактив". Десетки донори на кръв са развили цироза, тъй като не са разбрали за хепатита навреме, за да се лекуват, разказа още тя. По думите й човекът трябва да бъде уведомяван лично от съответния център, ако е носител на някаква зараза, както се практикува в Гърция, Великобритания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Франция, Хърватия и Нидерландия, или да бъде съобщавано и на личния му лекар, както се прави в Германия. Пациентската организация е изпратила предложението си до Министерството на здравеопазването. Тя настоява за промяна в Наредба 18, която регламентира кръводарителската дейност и Закона за кръвта и кръвните продукти. Според документа "донор на кръв, чиито резултати от изследване за антиеритроцитни антитела е положителен, се информира и се насочва към личния лекар за допълнителни изследвания и консултации. От същото лице се взема отново кръв при липса на противопоказания и след отрицателен резултат от изследване за антиеритроцитни антитела, извършено не по-рано от 6 месеца от първото изследване". В нея обаче не е споменато точно как лекарят ще бъде уведомен, след като във формуляра, попълван от желаещия, не е посочен телефон и адрес на кабинета му. Практиката е центровете по хематология да уведомяват районните здравни инфекции за тези случаи, които на свой ред да уведомяват инфектирания. Всеки човек трябва да знае здравословния си статус и да не го крие, лаконичен бе директорът на Националния център по хематология д-р Николай Андреев. Същото мнение изрази и д-р Красимир Гигов - генерален директор на БЧК. Организацията е дългогодишен партньор в кръводарителските акции на центъра. Кръвните центрове работят перфектно, хората биват уведомявани, няма необходимост от промяна на нормативната база обясни д-р Даниела Дариткова - председател на здравната комисия в парламента. Кръвта се изследва задължително за всички видове хепатит, ХИВ, прави се и васерман. Единственият риск е, ако дарителят е в т. нар. прозоречен период, но това е повече изключение, отколкото правило, допълни д-р Дариткова. Тя обясни, че самите кръвни центрове също уведомяват дарителите, ако е установено, че са носители на инфекциозно заболяване. По думите й има механизъм да бъде уведомяван и личният лекар.

Народна топка с човешки съдби

Прехвърлянето на отговорността обогатява едни, съсипва живота на други

Поли Пантева

Политика стр. 15 

Частни линейки рекетират болни с такса "дебелак", а възрастни хора по селата трябва да извадят най-малко 100 лв. за услугите им, които в някои случаи са единственият им шанс за достъп до медицинска помощ.

Всеки има право да върти какъвто бизнес си пожелае. Тук основният проблем не е във фирмите, а в държавата. В прословутото прехвърляне на топка от един към друг в търсене на отговорност, каквато никой не поема. Защото няма институция, която да следи линейките под наем, която да определя правилата и да съблюдава спазването им. Всеки вдига рамене и сочи с пръст към следващия, а междувременно въпросните частници могат да правят буквално каквото им хрумне. И те го правят. Друг е въпросът, че подобна ниша изобщо нямаше да има, ако всичко в здравеопазването и спешната помощ беше наред.

Но не е, затова нека погледнем нещата отвътре. В действителност. Спешната ни помощ е трагична. Хората нямат доверие на медиците. Наглостта и корупцията дебнат от всеки ъгъл във всяка болница. Това са една малка част от дупките, които зеят в системата. Лошото е, че те не са единствените. Такива има и във възпитанието ни. Като народ, като граждани, като пациенти. Защото да, спешната ни помощ е трагична, но освен нечовешките условия, на които лекарите там са подложени, принос има и обществото. Същото онова, което разкарва екипите по адреси заради сополи и разстройство, докато някъде човек бере душа и чака. Онова, което обижда, напада и пребива хората, дошли да му помогнат. Което бута пари под масата, а после недоволства и подава анонимни сигнали (ако изобщо подава). Да, такава е истината. Системата ни е огледалото на обществото ни. И промяна в едното няма да е достатъчна.