Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 1 )

Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”

02.08.2016

Национални вестници

Безплатните лекарства за хипертония се отлагат за догодина

Няма пари за обещаното от Петър Москов облекчение за пациентите

Янина Здравкова

Сега стр. 3 

Поредното обещание на здравния министър Петър Москов за безплатни лекарства за хипертония се отлага. Вместо от 1 август тази година евтините медикаменти за есенциална хипертония ще са 100% покрити от здравната каса от 1 април догодина, реши надзорният съвет на касата. За целта е нужна и промяна в наредбата на МЗ.

Преди няколко месеца Москов обяви, че ще има осигурени безплатни базови лекарства за хипертония още тази година. В момента препаратите за високо кръвно се покриват между 25% и 75% от касата. В списъка с реимбурсираните от НЗОК препарати за хипертония има 398 медикамента, но идеята беше напълно безплатни да станат само най-евтините в различните лекарствени групи, които са общо 41. Това значи, че промяната щеше да касае 41 лекарства.

От касата обясниха отлагането с технически проблеми при промените в позитивния лекарствен списък, по който плаща НЗОК. Освен това е ясно, че касата отново е в сериозен преразход - и в перото за лекарства, включително и онкологичните, и в перото за болници. Очакваше се 100% плащане на лекарствата за хипертония да увеличи разходите на НЗОК с 6-7 млн. лв.

Промяната така или иначе нямаше да помогне особено на пациентите. Най-евтините препарати за хипертония струват 2-3 лв. и масово пациентите си ги купуват сами, тъй като за да получат рецепта от личния си лекар, трябва да платят потребителска такса от 2.90 лв. Дори касата да поеме 100% от цената, най-евтините лекарства пак ще са на по-ниска цена от стойността на таксата. Затова и според данните на здравната каса към момента едва 300 000 пациенти получават лекарства за хипертония по линия на НЗОК, докато данните на кардиолозите са за 2 млн. хипертоници у нас.

С цел икономии се затяга режимът за отпускане на терапии за хепатит С - занапред вече протоколи за лечение ще се издават само в 4 болници у нас - "Св. Георги" в Пловдив, "Г. Странски" в Плевен, "Св. Марина" във Варна и Александровска в София. Касата обаче ще плаща ново скъпо лекарство за миелофиброза.

БОЛНИЦИ

Надзорният съвет реши, че бюджетите на болниците през август и септември ще са с 2.4% по-ниски от средното за първите 6 месеца на годината. Това не би трябвало да е проблем, тъй като дейността на лечебните заведения през лятото е по-ниска. За есента и зимата обаче разходните тавани на болниците ще са колкото и през останалата част от годината - общо 134.8 млн. лв. месечно. Касата прибави към бюджета на болниците 224 млн. лв. от резерва си.

Бившият шеф на отделението по инвазивна кардиология

Сега стр. 4 

в старозагорската болница - д-р Иван Вуцов, ще бъде съден, съобщиха от прокуратурата. Обвинителният акт срещу него е внесен в съда. Лекарят е завършил медицина през 1985 г., а през 1991 г. е придобил специалност "Вътрешни болести". Започнал специализация по кардиология, но не издържал изпитите си. След като го скъсали два пъти, се снабдил с неистинско свидетелство по кардиология, твърди държавното обвинение. Ако бъде признат за виновен, го заплашва до 3 г. затвор и глоба.

САЩ започват изпитания на ваксина

Сега стр. 8 

срещу вируса зика, обяви в интервю за тв канала Си Би Ес директорът на Националния институт на САЩ по алергии и инфекциозни заболявания Антъни Фаучи. Ваксината вече била готова и в близките седмици ще започне първият етап от изпитанията й, в който ще участват около 80 доброволци. "Ще проведем изследвания в рамките на Вашингтон, за да се определи дали ваксината е безопасна", обясни той.

Д-Р ЦВЕТЕСЛАВА ГЪЛЪБОВА, ДИРЕКТОР НА ПСИХИАТРИЯТА "СВ. ИВАН РИЛСКИ" В КУРИЛО, ПРЕД "ТРУД":

И ПСИХИЧНО БОЛНИТЕ, И ПСИХИАТРИТЕ У НАС СА НА ПРОИЗВОЛА НА СЪДБАТА

Анна Заркова

Труд стр. 11 

Нашият гост

ЦВЕТЕСЛАВА ГЪЛЪБОВА е родена на 13 септември 1966 г. в София. Завършила е медицина в Софийския медицински университет и бизнес администрация в УНСС (2006 г.). Започва работа в Първа градска болница. От 1994 г. практикува в специализираната болница по психиатрия "Св. Иван Рилски", чийто директор е от 2009 г.

- Г-жо Гълъбова, имаме чувството, че е пълно с луди около нас. Във всеки блок, във всеки квартал, във всяко село или малък град има някой безумец, който не си взема хапчетата, тормози хората и ги плаши. Вие съобщихте неотдавна, че има 70 000 болни в шизофрения в 7-милионна България! Това много ли е, или е малко?

- Заболяемостта от шизофрения в цял свят е около 1% - един на всеки сто души боледува. Ние не сме с по-болна психика от гражданите в други държави. Но по-лошо си гледаме пациентите в психиатриите и извън тях. Затова ги виждаме в окаян вид по улиците - принудени на просят, да бъркат в кофи за боклук. У нас няма дневни центрове като в цивилизованите държави. Там пациентите с шизофрения, биполярни разстройства и деменции са обгрижвани от терапевти и психолози. Те полагат труд под формата на занимателна терапия, ако могат, а вечер се прибират у дома, където близките им полагат грижи за тях - за приемането на медикаменти, храненето им и т. н. А у нас какво става? Шизофреникът е самотен или сутрин родителите му отиват на работа. Него не го искат работодателите, макар да е физически здрав. Той е свободен да прави каквото си иска, скита по улиците и като не си пие лекарствата, поведението му е непредвидимо.

- Ама че свобода! Научихме в съда ужасяващи подробности за двойното убийство, което извърши психично болният Кристиян. Нарязал майка си, забил точило в окото на дядо си, включил духалка и загрявал телата им, за да се взривят... Съдията заяви, че се лекувал през 2008 г. в Курило при вас, но нищо друго не се знаело, тъй като нямало регистър на шизофрениците у нас.

- Да, няма регистър и това е беда. Имаше до 1991 г, когато всички психичнобол ни задължително се диспансеризираха и това беше обвързано с отпускането на безплатни медикаменти за тях. След 2000 г., когато влезе в сила законът за здравното осигуряване и изписването на медикаменти се обвързва със здравноосигурителния статус, информационната система трябваше да се замени с по-съвременна. Но това не стана. И сега никой няма представа психиатричните пациенти кой ги лекува, кога и как. Всички лечебни заведения си имат регистри, но те не са свързани помежду си. Така че аз също не знам дали Кристиян се е лекувал и другаде, освен при нас, и как се е развила болестта му след това.

- А какво пречи да се направи регистър? Сигурно не е толкова трудно, колкото да се регистрират фантомни партии и фирми?

- Не е трудно. Но има силна съпротива срещу създаването му. Аргументът е, че с него се нарушават правата на психично болните, защото всеки можел да злоупотреби с данните му. Аз не го приемам. Смятам, че в днешно време има начин да се защити и тази, както всяка друга информационна система. Без нея ние не разполагаме с достоверна информация, на базата на която да се планират здравните разходи за психиатричните болести. А те са много големи.

- Ако става дума за много пари, нежеланието за регистър става обяснимо.

- Скъпа болест е шизофренията. Тя започва в ранна възраст, между 18 и 30 години, и води до инвалидизация. Ние извънболнична грижа за нея нямаме. Но имаме отлични психиатри и медикаментозна помощ - лекарства, които за здравноосигурените пациенти се поемат от здравната каса. Под претекст, че има много здравно неосигурени, ние нямаме клинични пътеки. Но никой не може да отговори на въпроса колко са те. Ако имаме единна информационна система, ще можем да направим анализи, да предвиждаме здравните разходи. А то ще доведе до подобряване на условията в психиатричните стационари.

- Говорите за лудниците, нали така? Защо лудите се страхуват от тях? Чухте ли за онзи, който се хвърли от IV етаж на Софийския районен съд, след като съдиите го пратиха там?

- Да. Има четири вида лечебни заведения за психиатрична помощ у нас: 12 държавни психиатрични болници, 12 центъра за психично здраве, 9 университетски психиатрични клиники и 22 психиатрични отделения към многопрофилните болници. Да оставим това, че някои са търговски дружества, други не, заплатите на лекарите са различни и възникват конфликти... Психиатричните легла в България са около 4500 -10% от всички. Това е много, но не е повод за гордост. В съвременния свят нашите пациенти не трябва да лежат под ключ в леглата. Още повече, че психиатриите, с изключение на новата в Пазарджик, не са приятно място за пребиваване. Тази в Карлуково е строена преди 100 години. Тогава и у нас, и по света концепцията е била да се изолират болните в нова среда и психиатриите са били места за изолация далеч от градове и села, в бивши манастири, затвори и т. н. Днес говорим за деинституционализация, за интегриране на болните между психичноздравите хора. Но у нас това са приказки само. А материалната нищета е реална.

- Някой беше казал, че цивилизованите държави си личат по приютите - за сираци и за луди.

- Психично болните са хора като нас. Не бива да забравяме, че всеки от нас може да стане като тях. Бихме ли искали ние на тяхно място да живеем в мизерия и изолация?

- Един домоуправител разказа вчера, че имало между живущите във входа човек, който смятал, че съседите го обгазяват. За отмъщение удрял с чук по парното, по цяла нощ не можели да спят. Какъв е редът за принудително лечение на този човек, пита домоуправителят. Той ще разболее всички нас!

- Настаняването на лечение против волята на пациента е регламентирано в глава 6 на Закона за здравето. Когато той не желае да се лекува, а е опасен за себе си и околните срещу него, трябва да се подаде жалба в районната прокуратура, която образува производство по член 157 от НК и го внася в съда, защото става дума за лишаване от свобода. Съседът може и по спешност, с линейка и полиция да бъде настанен в най-близкото лечебно заведение (по чл. 154), ако създава пряка опасност или инцидент. До 24 часа лекарите трябва да уведомят близките му, а до 48 часа, ако не се получи съгласие за лечение от негова страна, трябва да се уведоми съдът. Ако опасността продължава, се образува производство за задължително лечение по Закона за здравето. То е различно от принудителното лечение по чл. 89 от НК, което се налага след престъпление.