Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти, 28 юни 2011 г (стр. 2 )

- Май много сте набрали на властта...

- Властта през последните 20 години е една и съща. Особено по отношение на хората, които не са в столицата. Преди дни направихме протест пред Министерството на транспорта заради демонтирането на жп линии - Лясковец-Елена, Видин-Кошава, Ямбол-Елхово, включително и 7 км отсечка в София, до гара "Пионер". Излезе министър Московски и ни каза: "А, вие сте дошли тук да ни благодарите за това, че спечелихме пари за един от лъчовете на метрото!" Няма лошо, нека печелят и повече. Но между Ямбол и Елхово метро няма! Както и между Каспичан и Нови пазар... Чудесно е, че строителството на метрото продължава, но София не е България! И хайде вече да мислим не само за магистралите! Те са хубава работа, метрото също е хубава работа, но управниците да помислят и за другите части на страната, щото само с приказки няма да стане! Бойко Борисов беше дошъл преди около два месеца във Варна и констатира, че "Северът започва да изостава от Юга" и че "Магистрала "Хемус" трябва да се довърши". Не може да има дисбаланс в развитието на страната, който дисбаланс е хем София - страната, хем, от друга страна - "Севера" и "Юга". 60 на сто от промишленото, индустриалното и земеделското производство у нас е съсредоточено в Южна България. Нужен е баланс, не може да има слабо и силно развити райони, защото това ще доведе до обезлюдяване, до още по-голямо влошаване на качеството на живот. Затова ще изчакаме отговора на МС...

- Ако ви отговорят.

- Трябва да получим отговор - въпросите ги задават общински съветници, това е сериозна институция. Очаквам, разбира се, да имат моженето да игнорират въпроси на гражданите, но ако игнорират въпросите и на общинската администрация, това вече е симптоматика. Структурите на ВМРО от Североизточна България започнахме кампания, която разяснява евентуалните вреди от добива на шистов газ. Не сме талибани, може да се окаже, че грешим, но защо никой не идва да ни обясни? Защо никой не говори с хората?

- Казвате, че властта, освен всичко останало, е и високомерна ли, г-н Костадинов?

- Високомерна е. Като всяка власт... Ако успеем, успехът ще е за местните хора. Нали никой не иска да му е отровена природата? Питам властта - ходи ли около ТЕЦ-овете в Южна България, дали ходи около ТЕЦ "Марица-изток" - 1,2,3? Пита ли се властта, ако хората получават по 1500 лв. заплати, това компенсира ли лошото им качество на живот като цяло? Мръсният въздух и обгазяването са премерени екологични рискове, те са известни, но за шистовия газ не обявяват рисковете, макар че сигурно знаят какви са. Навремето, като са строили ТЕЦ-овете, хората са били наясно какво ще стане, а днес никой нищо не им казва - нито за отравянето на водата, нито за това, че може да има пропадания, че може да има евентуални земетресения. Подобна на технологията за добиването на шистов газ е и тази за добив на сол в Провадийско, но тя е много по-щадяща, по-ограничена - и като сондажи, и като дълбочина. И въпреки това се случват пропадания! Макар и в много по-малки мащаби - 10-15 пъти по-малки от това, което сигурно предстои да се случи. Българското правителство отново се държи като колониална администрация. Но това, че има подобни правителства, не означава, че сме длъжни да ги търпим.

Снимка на две колони – без текст

28.06.2011 г., с. 13

И "Лозенец" може да си има историческа атракция

Църква и базилика от IV-VI в. в столичния квартал са сред най-големите християнски комплекси на някогашна Сердика

Велиана Христова

През 2009 г. Институтът за паметниците на културата отказа идеалният център на София да кандидатства за паметник на ЮНЕСКО, защото не бил изключителен, паметниците били фрагментарни и нямало защо да се ограничава строителството в тази част на столицата. В последните две години в центъра на София се разкрива цял и великолепен римски град, но както се казва, "свещената крава" - строителните фирми, винаги надделяват над идеите за цивилизован туризъм чрез историята. Столицата ни наистина може да се превърне в град на културното наследство, който да привлича туристи от цял свят с атрактивни паметници, с каквито далеч не всяка страна в Европа може да се похвали. В столичния кв. "Лозенец" до Южния парк например би могъл да се реставрира голям атрактивен археологически комплекс, стига някой да мисли не само за банки, казина и хотели. Резултатите от досегашното, но незавършено проучване на паметника бяха представени неотдавна на годишната отчетна конференция на археолозите от научния екип, проучващ обекта - гл. ас. д-р Методи Даскалов и Снежана Горянова от Националния ареологически институт с музей при БАН, Катя Трендафилова от днешния Национален институт за недвижимо културно наследство. При изкопни работи за нов жилищен блок в кв. "Лозенец" през 2000 г. частично е разрушен неизвестен тогава археологически паметник. В 50-те години в близост е бил проучван друг паметник - т. нар. лозенска базилика, оказала се при цялостното проучване мавзолей от късноримския период. Привлеченият археологически екип прави първо проучване на паметника през г. Оказва се, че на това място е разположен голям раннохристиянски комплекс, чието изграждане е започнало с издигането на църква през IV в. В началото на V в. на мястото на този християнски храм е построена базилика, около която се оформя един от най-големите от известните досега раннохристиянски комплекси на тогавашна Сердика. Първите следи от строителство в тази част на днешния Южен парк според екипа са от края на третото и началото на четвъртото десетилетие на IV в. Вероятно това е станало малко след като император Константин I Велики, известен със знаменитата фраза "Сердика е моят Рим", превръща града в своя резиденция. Сердика тогава е отбелязван върху картите на империята като ключово място в източните римски провинции и е ниричан в хрониките "голям и прочут". Именно в Сердика през 343 г. се свиква Сердикийският църковен събор, взел важни решения с дълготрайни последици за християнството. От първия етап на застрояване на терена в днешен "Лозенец" - вероятно по времето на наследници на Константин Велики, е църквата, от която сега е останала само апсидата с част от хоросанова подова замазка. Според намерените на място монети нейното строителство може да се постави към края на 30-те години на IV в. Тази раннохристиянска църква, разказват археолозите, е функционирала най-късно до края на първото десетилетие на V век, когато е била разрушена при строителството на нова базилика, като част от материалите са били преизползвани при градежа. В края на първото и началото на второто десетилетие на V в. е изграден укрепен архитектурен комплекс, който включва базилика, атриум (отворено дворно пространство) западно от нея, оградни стени с портици и допълнителни помещения, обърнати към вътрешен двор, две ъглови кули (в североизточния и северозападния ъгъл), помещения, разположени в двор южно от базиликата. Изграждането на този комплекс е станало на три етапа, храмът е функционирал през V и първата четвърт на VI в. Комплексът се е намирал на около 3 км по права линия от южната порта на Сердика. В началните десетилетия на V в. това е един от най-значимите християнски комплекси, познати от Сердика и нейната околност, обяснява Снежана Горянова. Хипотезата на екипа засега е, че вероятно става дума за извънградска резиденция на висш духовник или ограден със стени храм, за каквито има данни около по-големите градове на римските провинции. Известни са подобни комплекси по малоазийското крайбрежие, в някои от градовете в континетална Гърция и западните части на Балканския полуостров. Най-близките аналогии в архитектурните особености на базиликата, както и в разполагането на отделните елементи в комплекса по думите на Горянова се откриват в епископеоните от Илирик (днешната крайбрежна част на Хърватска, Босна и Херцеговина, Южна Сърбия и Македония), към който принадлежи през конкретния период и провинция Dacia Medieteranea, чийто център е Сердика. По-късно в ограденото пространство на юг от базиликата се развива грънчарска работилница, от която досега са разкрити три пещи за битова керамика, а преустроените сгради или части от тях са били обитавани от производителите. Като производствен център това място е съществувало докъм второто десетилетие на VII в., когато е било опожарено. Учените са намерили специфични върхове от стрели в пласта разрушения и допускат, че това може да е станало при набези на аварите през второто или третото десетилетие на VII в. От периода на османското владичество на терена е съхранена само долната част на домашна пещ, намираща се източно от южния кораб на базиликата и изградена от фрагменти строителна керамика и глина. Учените представиха подробно резултатите от проучването. Храмът е трикорабна едноапсидна базилика с дължина 31 м, възстановимата ширина в източния сектор на вътрешната част (наоса) е 16.80 м, а в западната 17.40 м. Апсидата е широка 5.50 м и дълбока 3 м. Източната фасада на апсидата е разчленена от 5 вертикални лизени, между които е имало вероятно ниши за прозорци, ако се съди по откритите на това място множество фрагменти от прозоречно стъкло, казват учените. Целият наос е бил с дължина около 28 м. Възстановимите вътрешни размери на корабите без широчината на стилобатите са за централния - 7.40 м, за северния и южния - по около 3.20 м. Достатъчно е, за да се оформи атрактивен за туристите обект, нали? Вътрешността на базиликата е била стенописана, но на място е запазен само мъничък фрагмент от цокъла до пода. Цветовото разнообразие е бяло от основата на фината мазилка, керемидено-червено, синьо-зелено и черно. Пред западната фасада на базиликата е била изградена отворена галерия с дълбочина 2.80 м в южната част. На запад от галерията се развива отворено дворно пространство (атриум), разположено в централната част на древноримското жилище (домус). Той има трапецовидна форма с дължина по оста север-юг 16 м; широчина 10.50 м в южния край и 8.50 м в северния. Настлан е с бипедални тухли, подредени в редове с посока север-юг. Базиликата се разполага в северния край на оградено пространство с форма на неправилен четириъгълник. Досега са разкрити части от северната, източната и западната оградна стена. В североизточния и северозападния ъгъл са проучени две кули. Североизточната има правоъгълна форма и външни размери 9х7.50 м. Северозападната кула е значително по-силно обрушена. Тя също е с правоъгълна форма и размери 9х8.50 м. Във всички проучени части на оградата са установени преграждания и добавки. В североизточния ъгъл на двора към стената са пристроени масивни стълбове, срещу тях преградни стени и така са оформени допълнителни затворени пространства. Едновременно с устройването на галерията покрай вътрешното лице на западната оградна стена е изграден портик. На юг от базиликата се развиват помещения, свързани с организацията на живота в религиозния комплекс, чиито вид и функции все още не са докрай проучени. Археолозите имат над 2600 находки от разкопките: монети, архитектурни детайли, фрагментирани стъклени съдове, метални детайли на костюма и накити, битови предмети и сечива, метални части от оръжие, бракувана продукция от ямите край пещите и пр. Сред рушевините в дворното пространство са намерени архитектурни детайли: бази, барабани от колони, капители и те предоставят данни за ордера на колонадата. Важно за проучване на характеристиките на керамичното производство в ранновизантийска Сердика е разкриването на три пещи за изпичане на съдове, посочват учените. Те са разположени на юг от базиликата и са част от цяла грънчарска работилница. Съдовете са главно гърнета с една дръжка, кани с по-тесни гърла, със и без чучури, капаци, купи и паници. Близо половината от съдовете са покрити с плътна маслинено-зелена глазура. Откритите на терена монети са от времето след 341 г., срещат се монети на всички източни и западни владетели до 474 г., а промените на коплекса към производствен започват според учените при император Юстиниан I. Керамичният производствен център възниква след третата четвърт на VI в. Краят на живота в рамките на комплекса може да се датира по колективна монетна находка от първите години от управлението на император Ираклий (614/615), като по някои данни може да се допусне присъствие на някакво ново население в малко по-късно време, разказва Снежана Горянова. При геофизичното проучване на обекта е регистрирано мястото на южната оградна стена и на още помещения в ограденото пространство. Така че работа там - тепърва дал бог. Засега обаче археолозите не знаят дали столичната община ще отпусне пари за проучване през 2011 г. Надяват се да има резултат и проектът за консервация, представен във фонд "Култура". Но засега местни столичани настъпват към терена да си садят в него цветя и дори домати...

Снимка на две колони – без текст

Снимка на две колони – поглед към паметника

Снимка на една колона – Капител от портиците

Снимка на две колони – Южната част на галерията

Снимка на една колона – Снежана Горянова

28.06.2011 г., с. 14

ГЕРБ си прави криви сметки

Мнозинството гласува проекта за "финансова стабилност", който няма как да стане реалност

Йосиф Аврамов

На 15 юни 2011 г. НС прие на първо четене част от пакета с проектозакони, депозирани на 26.V.2011 г. от група депутати от ГЕРБ и подкрепящите ги напуснали депутати от няколко парламентарни партии в НС. Пакетът обхваща проект за промени в конституцията на България и законопроект за изменение на закона за устройството на държавния бюджет. Странно защо Министерството на финансите нарече тези две законодателни промени "пакт за финансова стабилност", а авторите на идеята - група десни и либерални икономисти, гравитиращи около СДС - фискален борд. Понеже едва ли сметките на мнозинството от ГЕРБ ще излязат по отношение на промяна на конституцията, за което се изисква поне 160 гласа в НС, то управляващият екип на финансовото ведомство реши да "финтира" собственото си мнозинство да приеме първо само промените в закона за държавния бюджет. От тях не може да стане факт единствено начинът на определяне на преките данъци, за което конституцията предвижда обикновено мнозинство, а ГЕРБ предлага това да става с 2/3 от народните представители. Останалите предлагани промени в закона за бюджета могат да влязат в сила от 1 януари 2013 г., тъй като процедурата по съставянето на бюджет 2012 е почти приключила в средата на 2011 г. (тя започва обикновено между февруари и април на предходната година). Мнозинството от ГЕРБ отлично знае, че не разполага в НС със 160 гласа за промяна на конституцията и е възможно да се "издъни" при гласуването, както се получи с импийчмънта на президента през април 2010 г. и стана за смях. В последните 1-2 години осезателно настъпва постепенна промяна на структурата на българската икономика. Тя бе импортоориентирана по време на относително високите темпове на растеж при управлението на доминирания от БСП кабинет с премиер Сергей Станишев в периода г. Тогава имахме голям дефицит в платежния и най-вече във външнотърговския баланс, а и в предходните няколко години. Сега нещата са различни - българската икономика, която в по-голямата си част (особено малкият и средният бизнес) е в стагнация, а друга е ориентирана главно към износ, все повече се превръща в експортоориентирана. Това е валидно само за някои отрасли, но поради големия им относителен дял във формирането на БВП изводът е валиден за българското стопанство като цяло. През някои от последните месеци на 2010 г. и на 2011 г. се наблюдава превишение на износа над вноса на стоки. То се дължи само на продукцията на няколко отрасъла като фармация, производство на цветни метали (мед, цинк, олово), преработени горива и смазочни масла, електроенергия, акумулатори, калцинирана сода, в известна степен на мебелната и шивашката индустрия и донякъде на отделни подотрасли на земеделието, например зърнените храни (за 2010 г. се изнесоха 1,5 млн. т зърнени култури). Като прибавим и силно свитото вътрешно потребление, приходите от ДДС и акцизи логично намаляват, тъй като износът не се облага с косвени данъци, а приходната ни администрация не може да бъде ни най-малко упреквана. Ето защо няма да бъде изненадващ, ако през следващата или по-следващата година се наложи да бъдат повишени преките данъци (както подоходни, така и имуществените и други местни данъци), поради силно редуцирания размер на косвените данъци, които вероятно ще намалеят още в приходната част на бюджета през следващите години. Израз на въпиюща некомпетентност и непознаване на механизма на работа в сферата на публичните финанси е искането на министър Дянков, подкрепен и от целия кабинет, чрез промяна в конституцията да се променя размерът на преките данъци само и единствено с мнозинство от 2/3 в НС?!? Това изобщо не е необходимо, ако има опасност бюджетът да не бъде изпълнен, а ще бъде повод подкрепата да се предхожда от политически пазарлъци и наддаване между парламентарните сили на постове, държавни поръчки и други лобистки похвати. Това, както знаем, на Балканите е отдавнашна практика. С цената на всичко ГЕРБ иска да се наложи, като си дава сметка за последствията. А те са блокиране (временно или за няколко месеца) на цели сектори от публичната ни администрация, като здравеопазване, образование, култура и най-вече общините, част от които са пред финансов колапс още в средата на 2011 г. (около 20 са с блокирани сметки, а още 40 са пред блокиране). Нецелесъобразно е и предложението в закона за държавния бюджет да бъде фиксиран 40-процентен дял на разходите от БВП. То не кореспондира с действителността, тъй като през бюджетната 2011 г. парламентът гласува бюджет, с който МС разпределя 43-44% от БВП. Много е вероятно това да не бъде неизпълнено именно заради дефицитите в общинските бюджети, които са част от консолидирания държавен бюджет. Повечето от 264-те общини и особено малките са в изключително тежко финансово положение. Кметовете им са се обърнали на постоянни просители пред министъра на финансите, с надеждата поне част от очертаващите им се огромни дефицити да бъдат покрити за сметка на увеличения бюджетен дефицит. Според замислените промени в закона за бюджета дефицитът е фиксиран, но лесно може да се надминат предлаганите от Дянков 2% от БВП (Маастрихтският критерий е 3%), както и да се разпределят повече от фиксираните 40% от БВП. При такава хипотеза на надхвърляне на приетите на първо четене от НС бюджетни параметри какво ще стане с фискалния баланс и ще се променя ли пак конституцията?! По принцип идеята за стриктна финансова, и в частност фискална, политика при изпълнението на републиканския бюджет е правилна и изпълнима, но само при работеща икономика и ефективна данъчно-осигурителна и митническа администрация. И при допустимост не на 2% бюджетен дефицит, както иска МС, а на 3% - по критериите от Маастрихт, тъй като известен бюджетен буфер винаги е необходим. В България сега няма пълноценно работеща икономика, тъй като българският бизнес (особено строителният и този в сферата на услугите) все още страда от неплащането на значителни суми от МС по обществени поръчки и европроекти през 2009 и 2010 г. Налице е известно съживяване само на няколко експортоориентирани отрасли у нас, докато малкият и средният ни бизнес е пред колапс. Приходната ни администрация, независимо от обективните причини, не смогва да се пребори с огромния процент сива икономика (данните за нея са между 30 и 40%), както и с прогресивно нарастващия дял на контрабандата (в особено големи размери - над 55% е тази на цигари, на горива и други акцизни стоки). В момента има проблеми с изпълнението на приходната част на бюджет 2011 г., особено с плана на акцизите, които са с около 200 млн. по-малко за 5-те месеца на т. г. В условията на спадащи приходи Министерството на финансите е изправено пред трудната задача да намери пари за увеличение на минималната работна заплата и пенсиите, като прехвърли средства от други бюджетни пера. И вероятно ще се увеличат само вдовишките и най-ниските пенсии. Република България не изпълнява ангажиментите си по бюджет 2011, тригодишната бюджетна прогноза, а също и по конвергентната програма и т. нар. пакт "Евро плюс", към който вече се присъединихме. Тези обстоятелства ни бяха вменени на 7 юни като препоръки от Европейската комисия относно Националната програма за реформи на България от 2011 г. и Конвергентната програма на България за г. Стигна се дотам, че ръководителката на мисията на МВФ за България се изказа в подкрепа на увеличението на най-ниските доходи, за да се стимулира вътрешното ни потребление. Пактът "Евро плюс" е сериозно предизвикателство пред страната ни и останалите членки на ЕС, които се присъединиха към него (без Великобритания, Швеция, Унгария и Чехия). Вместо този общоевропейски пакт да бъде подложен на сериозни дебати в НС (имаше само за 1 час и от него нищо не произлезе), сред членовете на работодателските и на синдикалните организации и на НСТС, за да се прецени какво следва да се промени в българското законодателство в съответствие със заложените ангажименти пред страните, които са го подписали, то българското правителство и българският парламент се занимават с безсмислени неща Като например с опити да се променят конституцията и основният бюджетен закон у нас, от което вероятно нищо няма да излезе. Логични са и въпросите защо не се ограничат с подобни промени минималният праг на фискалния резерв и максималният размер на държавния ни дълг. За последните две години дългът е нараснал с около 2 млрд. лв., или от около 13,5 на 16,5% от БВП, като през следващите две години нашата страна трябва да плати почти 2 млрд. евро, тъй като тогава са падежите по еврооблигациите, емитирани преди това. Предлаганите промени в конституцията и основния бюджетен закон красноречиво показват, че правителството и парламентарното мнозинство са далече както от общоевропейските, така и от социално-икономическите проблеми на българското общество. Вместо да се обмислят мерки за подобряване на жизнения стандарт на обикновения българин и за компенсиране на доходите на най-ниско платените слоеве у нас, те се занимават с ненужни законодателни промени. И за свое оправдание назидателно ни посочват стореното през 2009 г. в Германия. Тя обаче е въвела само една от предложените мерки в немската конституция, и то само до 2016 г. Освен това Германия е първа икономическа сила в ЕС, а България засега е последна в икономическото си развитие, както и по ниво на доходи в общността. Затова трябва да провежда проактивна държавна политика по отношение на своята стагнираща икономика. Което става с гъвкава данъчна система и активни мерки на пазара на труда от страна на правителството, както и с използване на ресурса от оперативните програми на ЕС, което обаче не се прави и ние кретаме на последно място в общността по оползотворяване на евросредствата. Вместо това - българското правителство се хвърля към ненужни промени в конституцията и в закона за бюджета, които ще утежнят още повече дейността на българския бизнес и живота на българския народ.

Снимка на две колони – Пактът на Дянков за финансова стабилност не води до стабилност в живота на българите.

28.06.2011 г., с. 16

Как се прекроява София като бащиния

Повече от година никой не знае какво се случва с Южния парк, а хората на Фандъкова действат скоростно по нощите

Ира Тодорова

Повече от година столичани се оплакват от строителството в близост до Южния парк. Повече от година уж се ремонтира 1 километър участък от бул. "". Е, за този един километър бе преместен светофар, бяха орязани дървета, и какво ли още не. И то по време, когато хората да не могат да реагират. А последиците са, че столичани тук пресичат булеварда като за последно - ако оцелеят, оцелеят. Да не говорим за майките с колички и възрастните. Хората трябва или да ходят пеша, или да дупчат по две билетчета, защото трасетата на автобусните линии са променени. Шофьорите трябва да се оглеждат като на Формула 1 - който е с по-добри реакции и по-бърз, може и да успее да завие от бул. "Арсеналски" към бул. "". За няма и по-малко от 24 часа тротоарите по булеварда са ремонтирани. Обяснението на общината - е, нали трябва да се ремонтират. Да, наистина има снишения за количките. Да, но на мястото на тези снишения имаше дървета и то не засадени преди ден два или изсъхнали, за да може да се използва оправданието, че са били просто окастрени. В бързането на никой не му е хрумнало дори да не дразни поне хората, а отсечените дървета все още се въргалят на отсрещната страна на булеварда. Жителите на квартала обаче реагират и веднага звънят в общината. Институцията, към която всеки софиянец може да се обърне в ситуация подобна на тази, е инспекторатът към Столичната община. Отделът дори е оставил телефон, за който е посочено, че може да се звъни денонощно - , както и интернет адрес за жалби - www. sofia. bg/virtdelovodstvo. asp. Инспекторите обаче се оказали доста учудени от случващото се. А те, в крайна сметка, са част от администрацията на Йорданка Фандъкова. Главният архитект Петър Диков също не знаел по същество за цялата работа. Говори се Явно чакаме Бойко Борисов да дойде да пререже лентата на този един километър булевард, иронично коментираха пешеходци, опитващи се да пресекат. Те предположиха, че премиерът явно е зает с рязането на ленти на по-големи обекти и затова все още не е уважил техния квартал. Как да пресека сега, питаше възрастен човек, който едва се бе добрал от пазара "Иван Вазов" до ъгъла на бул. "Арсеналски" и "П. Ю Тодоров". На дядото му трябваха повече от 7-8 минути, за да успее да "претича" през колите. Той не знаеше какво се строи нито откъм страната на Южния парк, нито отсреща. Общинските "строители" не бяха особено любезни и само подвикваха на екипа на ДУМА "К`во сега ни снимате?". От отсрещната страна, доста по-спретнати строители, които дори метяха, след като приключиха работата си, обясниха, че строят частна сграда. "Тя, че е частна, частна е, ама нещо се говори, че ГЕРБ има нещо общо", спря се да обясни човек, излязъл на псевдоразходка из строежите с кучето си. Той и съседите му били подразбрали, че или ще е жилищен блок, или някаква административна сграда. "Никой не казва, а ние повече от година си газим в прахоляк", оплака се човекът. Откъм Южния парк пък също не е ясно какво се кани да прави общината. Хората все още се чудят дали това ще е атракционът, чийто строеж бе "замразен" миналата година. Сега пък се носели слухове, че общината се канела да изненада жителите на кварталите до Южния парк с аквапарк. Анархия Дали ще е нов булевард. Дали ще е аквапарк. Дали ще е атракцион. Дали ще са нови тротоари. Няма значение. И няма лошо. Но се оказва, че в самата Столична община половината от отговорните за нещо подобно не са били запознати. Оказва се, че всичко явно се прави скоростно, не за друго, а защото цялото това прекрояване не е заложено в устройствения план на район "Триадица". Така излиза, че това прекрояване на практика е направено незаконно. На обществено обсъждане на плана на района с граждани това е било споменато. Но планът не е променен и не е одобрен в тази посока. А сечене, тротоари, изкопи - вече са факт. Все още нов променен план не е минавал през Столичния общински съвет, което означава, че прекрояването е направено, дето се вика, като да си "изкопаем ровче в собствения си двор". На всичкото отгоре за въпросната сграда, която се строи срещу Южния парк, се твърди, че е частна. Само в гатанката се пита как се строи частен обект върху публична собственост. Защото собствеността на земята не е преобразувана, а по законния ред тя трябва първо да се преобразува, след това да се пусне на търг и едва тогава може да попадне в ръцете на частника.

Снимка на две колони – Опитите за пресичане тук си заслужават награда

Снимка на две колони – Строеж срещу строеж...

Снимка на две колони – без текст

Снимка на две колони – без текст

Снимка на една колона – ...и нито помен от дървета

Снимка на една колона – без текст

28.06.2011 г., с. 2

Писмо от едно куче

Преди известен брой години бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски предложи на българите да си сменят чипа. Реакцията беше бурна и масова - колеги се възмущаваха, задаваха му въпроси, опозицията веднага се възползва от това непремерено изказване. Няколко години по-късно премиерът Сергей Станишев попита публично: „Кой нормален човек се интересува от досиетата?" Реакцията не беше толкова бурна и масова, но все пак я имаше. Граждани заведоха дело срещу Станишев, защото се интересуват от досиетата, но не се приемат за ненормални. Онзи ден настоящият министър-председател Бойко Борисов каза: „Моите кучета са страхотни, но са точно като българите - здраво трябва да се държат." Тишина. Това, че премиерът се държи невъзпитано и обидно, си е основно негов проблем. Това, че следващите го журналисти приемат това за нормално, вече е и наш проблем. Бойко Борисов вече е свикнал никой да не го репликира, когато изрича откровени глупости. Като например съкратените разходи от Барак Обама, които според Борисов били няколко хиляди милиарда долара. Разбира се, че вярното число е стотина пъти по-малко, но никой не посмя да реагира на самонадеяното изказване на премиера. През изминалия уикенд треньорът по карате на Бойко Борисов се появи по телевизията и няколко пъти обясни, че българският премиер е бил администратор на националния отбор, а не треньор. Години преди това чувахме самохвалното твърдение на Борисов как е тренирал отбора. Тази поредица е безкрайна. Фриволният изказ и незачитането на фактите вече са официална политика. Официална политика е и отказът на журналистите не само да задават логичните въпроси към премиера, но и изобщо да се съмняват в неговите думи. След като го е казал, така е. Като онези два и половина милиарда долара, които Борисов обеща от транзит на руски газ. Този път вярното число беше само 10 пъти по-малко от изреченото. Но пак никой не задава въпроси. В нормалните общества на политиците не е позволено да лъжат открито. Тук това вече е нормално. В нормалните общества не е позволено на медиите да препредават папагалски всяка глупост, без да се опитват дори да се доближат до здравия разум. Тук това не само че вече е нормално, но и когато Бойко Борисов се направи на обиден за пореден път и обърне гръб на журналистите, чуваме пискливия глас на притеснена репортерка: „Слушаме ви, слушаме ви, господин премиер!" И той се смилява и изрича още някоя умност, която никой после не поставя под въпрос. Вероятно повечето хора в подобно обкръжение биха се самозабравили. Затова Бойко Борисов не е единствено виновен, че е такъв. Ако имаше и най-малък знак за достойна реакция, той щеше да се промени. Просто е такъв - оценката на околните е важна за него. Но когато е обграден от умилителни и немислещи погледи, тогава няма как да бъде различен. Тогава картината става още по-комична и той напълно убедено иска от търговците да му се извинят за думите си, че затварянето на „Ломско шосе" в София щяло да ги доведе до фалит. И нищо чудно някой да му се извини. А вчера Бойко Борисов информирал репортерите, че повече ще говори само по темата на деня и няма да отговаря на други въпроси. Нищо чудно и някой колега да му се извини. А на една стена в София видях надпис: „Там, където няма роби, няма господари." Без извинение.

Снимка на четири колони – Премиерът Борисов не пропусна да открие и обновения участък от „ломско шосе". „Сега те трябва да ми се извинят", заяви той, визирайки миналогодишните обвинения на местния бизнес, че ще фалира заради ремонта на булеварда

28.06.2011 г., с. 3

ЦИТАТ

Опитът на Русия да спре обществения дебат за съдбата на Паметника на Съветската армия съдържа недопустима претенция за репресия върху български граждани

Иван Костов, съпредседател на Синята коалиция

28.06.2011 г., с. 3

Пред паметната плоча на съвременното изкуство

След обществената реакция в подкрепа на изрисувания паметник последва такава и срещу неадекватния Музей за съвременното изкуство

Това, което виждате на снимката, не е мемориал на геройски загиналите в борбата срещу фашизма, а входът на открития преди броени дни в София музей с нелепото име "Софийски Арсенал - Музей на съвременното изкуство" - САМСИ. Причината хората да поднасят цветя и да палят свещи пред "заглавната страница" на новия музей е, че колкото и да е невероятно, тя по нищо не се различава от добре познатите ни от социалистическо време постаменти и мемориални плочи. Ако това е домът на съвременното изкуство в София, значи съвременното изкуство в София е повече от бездомно, смятат хора - та, които запалиха свещ пред символичната му паметна плоча. Акцията е инициирана от сдружение "Трансформатори" и WhAT Association - обединение на няколко млади архитекти, които подобно на много други хора с отношение към изкуството дълго чака - ха този музей да стане факт - София беше единствената столица в ЕС без музей на съвременното изкуство. Създаването му обаче се случи по крайно разочароващ начин - без истинско обществено обсъждане, без отворен конкурс за избор на място, на проектант, на изпълнител и т. н. Държавата в лицето на Министерството на културата постъпи така, както в добрите стари времена на соца - непрозрачно и по собствено усмотрение. Акцията на архитектите дойде и като естествено продължение на настроенията около изрисуването на Паметника на Съветската армия и особено като реакция срещу думите на министъра скулптор. Той нарече графитите "углавно престъпление", но не се притесни да отреди на новия музей казионна роля - в двора са изложени и негови скулптури.

28.06.2011 г., с. 7

Казусът със съдия Владимира Янева:

Конфликтът на интереси се отлага поради здравословни причини

Председателят на Софийския градски съд е постъпила в болница и ще бъде изслушана за конфликт на интереси, след като се възстанови Председателят на Софийския градски съд Владимира Янева е постъпила в болница в петък и изслушването й пред антикорупционната комисия на Висшия съдебен съвет (ВСС) се отлага, докато здравословното й състояние се подобри. Това съобщи в понеделник председателят на комисията Стефан Петров пред тълпата от репортери, които напразно в продължение на час очакваха появата на Янева пред сградата на ВСС. Съдийката трябваше да даде обяснения пред комисията за отношенията си с общинското дружество "Софийски имоти" и да предостави документи по казуса. Вместо това в комисията са получили само удостоверение, че Владимира Янева се намира в Александровска болница. висящи въпроси Комисията трябваше да изясни въпросът дали Янева е била в конфликт на интереси по делото "Софийски имоти" и ако да - защо не си е направила отвод. Наскоро медиите разкриха информация, че като пълномощник на баща си тя е закупила от "Софийски имоти" два магазина. По-късно обаче ръководството на фирмата е обвинено в злоупотреби и изправено на съд точно пред съдия Янева. Въпреки нежеланието на ВСС да провери случая след безпрецедентен обществен и медиен натиск, все пак последва проверка на съдебния инспекторат. Тя разкри четири нарушения по делото, сред които и безпричинно забавяне. Инспекторатът обаче не определи наказание на шефа на Софийския градски съд, прехвърляйки топката обратно към ВСС. Дали хоспитализирането на Янева е удобен начин да се избегне огромният обществен интерес към проверката, или пък стресът около скандала наистина се е отразил върху здравето на съдийката, засега не е ясно. Шефът на антикорупционната комисия на отказа да даде подробности за диагнозата, като уточни само, че здравословното състояние на Янева не е добро. Министри с различни позиции В последните седмици новоизбраният председател на Софийския градски съд е подложена на огромен обществен натиск да подаде оставката си не само заради казуса със "Софийски имоти", но и заради скандалния начин, по който бе избрана на поста от ВСС - тя няма нужната квалификация, но за сметка на това е в близки приятелски отношения с вътрешния министър Цветан Цветанов. Въпреки това миналата седмица Янева обяви, че няма да си подаде оставката и няма да си направи отвод. Макар че изпълнителната власт поне привидно да опитва да стои настрана от скандала, право съдният министър Маргарита Попова в интервю през уикенда заяви, че ако е на мястото на Янева, би се снимка марина Ангелова отказала от поста. Янева обаче получи подкрепа от Цветан Цветанов, който в понеделник коментира, че процедурата по избора й е безупречна.

Ани Коджаиванова

Снимка на три колони - Дали съдия Владимира Янева е в конфликт на интереси и какво ще последва, ако това е така, ще стане ясно чак след като отминат здравословните й проблеми

Снимка на две колони - За мене в този случай е важно дали е спазена процедурата, а тя е безупречна Цветан Цветанов, министър на вътрешните работи

Снимка на две колони - Ако бях на мястото на избраната за председател на Софийския градски съд Владимира Янева, сигурно щях да се откажа от поста, макар да съм убедена, че съм го получила правомерно Маргарита Попова, министър на правосъдието

28.06.2011 г., с. 8-9

Нека масовото съдене

Все повече спорове между съседи заради неплащане на сметки се озовават в съда

Красимира Янева

Междусъседските войни започват да превземат съда. Все по-често собственици на апартаменти се жалват в съда, че някой техен съсед с години не си е плащал режийните такси на входа. Така сумите набъбват до неколкостотин, а ако са правени ремонти - до няколко хиляди лева. Коректните собственици не желаят да плащат цялата сметка, докато съседите им живеят спокойно, без да дават и лев. Законова възможност В Закона за управление на етажната собственост ясно е записано, че собствениците на имоти "заплащат консумативните разходи за поддържането на общите части" - чл. 6, ал. 1, т. 10. Така вече изрядните собственици на апартаменти имат законова възможност да търсят неплатените средства от некоректните си съседи. Причините за неплащането са две - липса на желание да се спазват правилата и липса на финансова възможност. Процедурата За да бъде накаран някой съсед да си плати, е и лесно, и трудно. Първо, етажната собственост трябва да бъде регистрирана в общината. Второ, трябва да бъде проведено общо събрание, на което да е решено да се изпрати покана за доброволно изпълнение в срок от един месец. След това по закон трябва да се изчака още месец. Чак след това, ако длъжникът не плати изцяло или частично, то общото събрание на етажната собственост трябва да реши дължимите суми да се събират по съдебен ред. Така управителят или друго упълномощено лице трябва да подаде заявление в съответния районен съд. Към заявлението трябва да се приложат и решението на общото събрание, справки за дължимите суми, поканите за доброволно изпълнение. Процедурата е по заповедното производство и съдът много бързо се произнася в полза на ищеца - ако има редовни документи за задължението. Длъжникът обаче има 14-дневен срок, в който може да обжалва. Ако го направи, заповедта се обезсилва и етажната собственост трябва да заведе съдебно дело. имали смисъл "Според мен такива дела не си заслужават, защото сумите, които се дължат, са малки. Не си заслужава за 1000 лв. дълг да се направят 2000 лв. разходи. Освен това има случаи, в които има нередовна счетоводна отчетност - няма документи за извършените разходи и собствениците на имоти с право отказват да платят исканите от тях суми", твърди адвокат Незрет Бабучев. Затвореният проблем Далеч невинаги сумите са толкова малки. В жилищни комплекси от т. нар. затворен тип задълженията на некоректните собственици може да достигнат няколко хиляди лева. Причината е, че там се плаща такса за охрана, почистване и поддръжка на общите части - във входа и извън него. В затворените комплекси има твърди такси в зависимост от големината на жилището и променливи на обитател в зависимост от натрупаните сметки за ток и вода в общите части. Според Закона за управление на етажната собственост дори едно лице да не живее в имота си, то за този период дължи половин такса. Така ако за едно жилище твърдата месечна такса е 50 лв., собственик на празно жилище трябва месечно да плаща по 25 лв. Много собственици обаче са купили апартаменти с цел препродажба. Цените в кризата паднаха и собствениците, ако не са притиснати от изплащане на кредити, задържат имотите си. Една част от тези собственици плащат, а друга - не. Така понякога се стига до задължения за няколко години. Заради неизрядните платци обаче фирмите за управление на комплексите намаляват обема на извършваните услуги. Така се стига до положението, в което дори и изрядните платци са недоволни от обслужването. По закон обаче сумите се дължат на етажната собственост, а не на компанията, която отговаря за поддръжката. Затова поканите за доброволно плащане и съдебните искове се водят от името на етажната собственост. Все по-често обаче изрядните платци решават да притискат неизрядните си съседи - да си платят доброволно или по съдебен път. И колкото по-позната става законовата възможност за това, толкова повече ще са съдебните заповеди и дела между съседи.

Снимка на пет колони – без текст

Стъпка постъпка

1 Общото събрание на етажната собственост трябва да вземе решение за изпращане на покани за доброволно плащане в определен срок.

2 Ако няма направено плащане, се взема решение да се съберат вземанията по съдебен ред.

3 Подава се заявление в съответния районен съд заедно с квитанции, справки, поканата за доброволно плащане и самото решение на общото събрание на етажната собственост за сезиране на съда.

4 Съдът разглежда документите и издава заповед за изпълнение-т. е. сумите трябва да бъдат платени.

5 Длъжникът има 14-дневен срок за обжалване и ако го направи, съдът обезсилва издадената заповед.

6 етажната собственост завежда съдебен иск срещу длъжника или длъжниците.

Не си заслужава да се води дело

Незрет Бабучев, адвокат

Според мен дела между съседи не си заслужава да бъдат водени. Просто защото сумите, които се дължат, са малки. Не си заслужава за 1000 лв. дълг да се направят 2000 лв. разходи - за експертизи, хонорари ит. н. Освен това има случаи, в които има нередовна счетоводна отчетност на управителите - няма документи за извършените разходи и собствениците на имоти с право отказват да платят исканите от тях суми. В други случаи пък управителите са избрали някоя фирма за ремонти и калкулират висока цена с цел управителят и фирмата да си поделят по някаква схема парите.

Повече дела - значи законът работи

Николай Пехливанов, зам.-председател на регионалната комисия в НС

В България нямаме традиции при плащането на таксите за управление, а и голяма част от хората сега нямат финансова възможност да ги плащат. Много от хората са недобросъвестни собственици и е нормално, ако законът работи, да се увеличават делата. При затворените комплекси моделът на управление е малко по-изчистен и нещата са по-добре уредени. Още при покупката клиентите са подписали договор, с който са се съгласили, че ще има такса за управление и че ще имат месечни разходи, които са по-големи в сравнение с тези на собственици на апартаменти в блокове, които не са част от такива комплекси. В тези случаи процентът на собствениците, които не плащат, е много по-малък и по-лесно би се спазила процедурата. И

Събираемостта в комплексите не достига 100%

Компаниите за управление се отказват да работят със собственици на жилища Събираемостта на таксите в затворените комплекси почти никога не стига 100% навреме, твърдят от компании за управление. Обичайната събираемост на месечните такси е между 80 и 90% от броя на апартаментите или от идеалните части. От компаниите твърдят, че при събираемост под 67 на сто те работят на загуба и не могат да обслужват жилищните комплекси. Няма басейн - не плащат Въпреки че в предварителните договори за покупко-продажба между купувача и инвеститора е било записано, че ще има фирма за поддръжка и ще се плащат съответните такси, собственици на имоти намират причини да не плащат. Така например собственичка на апартамент не плаща от години, защото се говорело, че в затворения комплекс, в който живее, ще има басейн, а такъв няма, казват от пропърти компания. Който не плаща, се качва пеша Преди да стигнат до съдебни битки, съвестните собственици на апартаменти понякога прибягват до друг трик. Монтира се чип на асансьора. Който не плаща такси - няма чип. Когато плати, получава такъв. Ако забави с 2 месеца плащанията си, чипът се блокира и трябва да се качва пеша. Това също е начин за повишаване на събираемостта, но въпреки това също трудно се достига пълна събираемост. Развод Не са редки случаите, в които договорите между етажните собствености и компаниите за управление се прекратяват заради ниска събираемост. Причината е, че има постоянен процент собственици, които не плащат, и за фирмите става неизгодно да работят. Таксите в нови затворени комплекси на година са средно между 500 и 1000 лв. В луксозни комплекси обаче стигат до 2400 лв.

Красимира Янева

28.06.2011 г., с. 11

Големите фирмени левови кредити поскъпват трайно

Лихвите по депозитите продължиха да поевтиняват и през май

Големите фирмени кредити, които са на стойност над 1 млн. EUR, но са деноминирани в левове, поскъпват трайно, показват данните на Българската народна банка. Лихвеният процент на заемното финансиране в сегмента се увеличава за втори пореден месец през май и достига 8.43%. През април лихвите бяха с 0.35 процентни пункта по-ниски, а спрямо март поскъпването е с почти 2 процентни пункта (виж графиката). Все пак цената на големите фирмени кредити остава една от най-ниските в структурата на отпускания от банките заемен ресурс. По-ниска е единствено лихвата по жилищните кредити, деноминирани в евро. Ипотечните кредити обаче традиционно са с най-ниските лихвени нива. Поскъпване отчитат и фирмените кредити в левове, които са на стойност, по-ниска от 1 млн. EUR. При тях обаче поскъпването е само през последния месец. Краят на ниските лихви Още в края на първото тримесечие банкерите прогнозираха, че идва краят на ударното понижение на лихвените проценти заради опасенията от увеличаване на инфлацията у нас. Данните на Националния статистически институт през май показаха, че инфлацията от началото на 2011 г. у нас е 2.8%, а годишната спрямо май 2010 г. е 4.8%. Вчера обаче от "УниКредит" дадоха обрат в очакванията за движението на инфлацията (виж стр. 6). Според икономистите на групата 2012 г. ще премине под знака на ниска инфлация, като сред причините за това ще бъде комбинацията от бавно възстановяване на вътрешното търсене и все още сравнително високата безработица. Евтини депозити Данните на БНБ показаха и продължение на тенденцията за спад на лихвите по депозитите. Средният лихвен процент по ново-привлечените депозити се понижава до 5.28% през май 2011 г. спрямо 6.22% за май 2010 г. Спадът е близо 1 процентен пункт. Спрямо април 2011 г. лихвите са с 0.26 процентни пункта по-ниски. Намаление отчитат и лихвите по привлечените депозити в евро. При тях обаче спадът е малко по-бавен. Данните на БНБ показват, че средната лихва по тях през май 2010 г. е била 5.06%, докато през миналия месец е достигнала 4.66%.

28.06.2011 г., с. 12

БСК: Високите енергийни цени за индустрията пречат на иновациите

Недостатъчното технологично обновяване е причината българската икономика да е най-енергоемката в Европа

Високите енергийни цени за индустрията в България демотивират иновациите и технологичното обновяване, което води до висока енергийна интензивност на икономиката. В резултат на това се влошават конкурентоспособността и производителността на труда. Това става ясно от изследването "Индустриална политика и енергетика - дисбаланси и либерализация", изготвено от експерти на Българската стопанска камара (БСК). "България трябва да спре да ползва цените на енергетиката като социален инструмент, защото това деформира структурата на икономиката и застрашава перспективите за дългосрочното й развитие", посочи изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. България vs Европа За разлика от останалата част от Европа енергийните цени в България за бизнеса са по-високи от тези за домакинствата. Това насърчава увеличаването на битовото потребление и не стимулира прилагането на мерки за ефективност. В същото време индустрията се демотивира да инвестира в иновации и нови технологии, което е основната причина за високата енергоемкост на брутния вътрешен продукт. Енергийната интензивност на България е в пъти по-голяма от средната за Европейския съюз, където страната ни е безспорният лидер по този показател. Според изследването, ако енергоемкостта на икономиката се понижи до средноевропейското ниво, брутният вътрешен продукт на страната ще може да се произвежда с два пъти по-малко първични енергийни ресурси. Дисбаланс След 20 години преход липсват успешни структурни реформи в основни сфери на икономиката, смятат експертите на БСК. Все още има проблеми в бизнес средата, регулациите и правната система. Задълбочават се структурните дисбаланси, като нараства делът на отраслите с ниска добавена стойност. България запазва мястото си сред последните позиции по конкуренто способност, а потреблението и производството остават ниски. По данни на БСК през последните години значително е намалял делът на селското стопанство в икономиката (от 26% през 1997 г. на 6% през 2009 г.), а строителството е увеличило дела си от 2.7 на 8.6%. Индустрията продължава да осигурява около 24% от БВП, а услугите държат близо 50% от икономиката. Половината от услугите са във финансовия сектор. Зависима България е напълно зависима от вноса на нефт и газ, тъй като местното производство е незначително. По отношение на въглищата страната ни се радва на достатъчни запаси и добив, но евентуалното налагане на ограничения за производството на ток от местни въглища по екологични съображения ще има отрицателно въздействие върху икономиката, посочват експертите на БСК. При електрическата енергия България е нетен износител. През 2010 г. производството на електричество е достигнало най-високото си ниво за последните десет години (46 ТВтч), а 20.9% от общото количество са били предназначени за износ. най-енергоемки В началото на кризата през 2009 г. делът на индустрията в общото енергийно потребление е намалял до 28.6%. В годините преди това на нея са се дължали 35-39% от консумацията. Най-енергоемко е производството на химични продукти, където се изразходват 27.6% от енергията за индустрията. Значително е потреблението и при производството на продукти от неметални минерални суровини (21%) и на метали (18.8%). На хранително-вкусовата и тютюневата промишленост се дължат 8.5% от енергийното потребление. Прогноза До 2015 г. капацитетът за производство на електроенергия в България се очаква да намалее до 9130 МВт в сравнение с 9795 МВт през 2010 г., показват прогнозите на Националната електрическа компания. Причината за това е очакваното извеждане от експлоатация на някои мощности, работещи на въглища. През следващите пет години до 2020 г. обаче капацитетът ще се увеличи доМВт, като прогнозата се базира на въвеждането в експлоатация на АЕЦ "Белене" и различни ВЕИ проекти. Препоръки Приетият от правителството проект за Национална енергийна стратегия залага на гарантиране на сигурността на доставките, насърчаване производството и потреблението на зелена енергия, повишаване на енергийната ефективност и реално отваряне и конкуренция на пазара. Според БСК обаче преходът към нисковъглеродна икономика трябва да стане при възможно най-ниски разходи за обществото и бизнеса, за да може България да се приближи до средното икономическо равнище в ЕС.