Биологичното разнообразие на територията на Р България е обект на защита съгласно Закона за биологичното разнообразие. За целта се създава Национална екологична мрежа (НЕМ), която включва защитени зони (ЗЗ), част от европейската екологична мрежа Натура 2000 (в които могат да участват защитени територии) и защитени територии (ЗТ), които не попадат в защитените зони. В НЕМ приоритетно се включват Корине места, Рамсарски места за растенията и орнитологично важни места.
Животинските видове в България саНСБР, 1995) като обект на защита към 2011 г. са 17, 41% от тях (данни МОСВ за НСИ). Растителните видове са 4000 – 4250 (НСБР, 1995) като обект на защита към 2011 г. са 13,51% - 14,35% от тях (данни МОСВ за НСИ).
1.1. Защитени територии
Категориите защитени територии съгласно разпоредбите на чл. 5 от Закона за защитените територии са: резерват; национален парк; природна забележителност; поддържан резерват; природен парк и защитена местност. Те покриват 5,3 % от територията на страната към 2011 г. (данни МОСВ за НСИ). В сравнение с 2005 г. единствено броят на защитените местности е увеличен, с което от 4,9% делът на ЗТ се увеличил през 2011 г. на 5,3%. В таблица 5 е предоставена информация за площта и броя на различните категории ЗТ.
Категориите защитени територии съгласно разпоредбите на чл. 5 от Закона за защитените територии са: резерват; национален парк; природна забележителност; поддържан резерват; природен парк и защитена местност. Към 2011 г., общият брой на защитените територии (ЗТ) е 954, с обща площ 582122.2 хa, което съставлява приблизително 5,3% от територията на страната, (по данни от МОСВ за НСИ). В сравнение с 2005 г., се увеличава основно броят на защитените територии в категорията „защитена местност”, който нараства от 419 на 504. По отношение на останалите категории, следва да се отбележи обявяването на природен парк „Беласица” през 2008 г., с площ от ха.
През въпросния период се наблюдава и обявяване на малък брой природни забележителности, като в крайна сметка общият броя на защитените територии от тази категория, на практика остава непроменен поради заличаването на същия брой съществуващи „природни забалежителности”, загубили предназначението и консервационната си значимост. В резултат на развитието на мрежата от защитени територии делът им се е увеличил от 4,9% през 2005г. на 5.3% през 2011 г.
Таблица 9. Брой и площ на категориите защитени територии, данни 2011 г.
Категория ЗТ | Брой | Площ /ха/ |
Резервати | 55 | 77034,8 |
Природни забележителности | 346 | 16875,3 |
Защитени местности | 504 | 76883,5 |
Национални паркове | 3 | 3 |
Природни паркове | 11 | 7 |
Поддържани резервати | 35 | 4510,6 |
От началото на 2012г., са обявени общо 18 нови защитени територии, в категорията „защитена местност” (1 ЗМ е прекатегоризираната БЗ на ПР„Персински блата”) и е увеличена площта на други 3 съществуващи защитени местности, с което, общата площ на мрежата от защитени територии е увеличена допълнително с 443.5 ха.
Също така, са заличени 2 бр. защитени територии, в категорията „природна забележителност” – долмени, поради това, че не могат да бъдат установени на терен.
В резултат на горното, броят на защитените територии в България е достигнал 970.
До края на 2012г. се очаква да бъдат процедирани още над 30 броя предложения за нови защитени територии.
1.2 Защитени зони
Защитените зони са територии, предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен район на разпространение. България е на второ място в ЕС с процент от територията, която е в Натура 2,34%). Броят на одобрените с Решение на МС защитени зони за птиците по Директива 2009/147/ЕО е 118. Броят на одобрените с Решение на МС защитени зони за опазване на местообитанията по Директива 92/43/ЕО е 2защитени зони по двете директиви са с пълно съвпадение на границите. Одобрените със Заповед на министъра на околната среда и водите ЗЗ за птиците са 114 като по отношение на ЗЗ за местообитанията няма издадени Заповеди. Установеният по Директивата за хабитатите срок е 6 години след приемане на списъка със ЗЗ от ЕК. В България списъците са одобрени с Решения на МС - 122/2.03.2007г., 661/16.10.2007г., 802/04.12.2007, след което са одобрени от ЕК през декември 2008 г. В последствие с Решение на МС 811/16.11.2010 г., списъкът със ЗЗ е допълнен. Крайният срок за приключване на процеса по издаване на Заповеди за ЗЗ по Директивата за хабитатите е декември 2014 г.
2. Законодателни ангажименти
2.1. Програмен период 2007 – 2013 г.
Таблица 10. Изпълнение на ангажименти с финансиране по приоритетна ос 3 на ОПОС за периода 2007 – 2013 г.
Акт на ЕС/Нормативен акт | Произтичащо задължение | Срок за изпълнение |
Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици | 1. чл. 6 - определяне на необходимите консервационни мерки и мерки за предотвратяване на бъдещи негативни влияния върху защитените зони; 2. чл. 8 Разработване на Приоритетни рамки за действие (ПРД) – регионални или национални 3. чл. 22 - насърчават образователните мерки и разпространяват общата информация относно необходимостта от защита на дивите растителни и животински видове и запазване на природните им местообитания чл.4, ал.3 Обявяване на защитените зони за хабитатите 4. чл. 2 - държавите членки трябва да предприемат необходимите мерки за поддържане популациите на дивите птици; 5. чл,3, т.2, б и чл. 10 – ДЧ се насърчават да предприемат и дейности за опазване, управление и ползване на видовете птици | 1.1. октомври 2013 г. изготвени оценки за ПС на типове природни местообитания и видове; 1.2. юли 2013 г. Изпълнява се проект за информационна система за ЗЗ; 2. до края на 2013 г. – разработването на национанна ПРД се финансира по ос 4 на ОПОС 3. до юни 2013 г. Проект за национална информационна и комуникационна стратегия за Натура2000 ИАОС изпълнява проект за проучване разпространеието и числеността на китоподобни по ОПОС 4. 2013 г. ГИС модел с рисковите територии за птиците; зониране на територията на България по отношение на възможностите за строителство на ветрогенератори; система за ранно предупреждение, с която ще се регулира работата на вятърните паркове. 5. до ноември 2014 г. Изпълняват се проекти за разработване на 5 плана за управление за 7 бр. ЗЗ за птиците - BG0002099 BG0002101;BG0002090; BG0002086;BG0002023; BG0002052; BG 0002015; |
Закон за защитените територии | Чл. 55 - За защитените територии се разработват планове за управление при условия и по ред, определени с наредба, утвърдена от Министерския съвет Чл. 50, ЗЗТ - В изпълнение на своите правомощия директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите в защитените територии в своите райони: т.3 прилагат ПУ за ЗТ; т.4 възлагат изпълнението на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни дейности, туристически дейности в ЗТ; т.11 организират функционирането на посетителски центрове | 31 март 2014 г. Разработват се 54 бр. ПУ за ЗТ (национални паркове, поддържани резервати, резервати, природни паркове) 31 март 2014 г. - Изпълняват се дейности необходими за управлението на защитените територии, за постигането на благоприятен консервационен статус на местообитания и видове - включени в обхвата на плановете за управление и извън тях; свързани с устойчивото ползване на ресурсите, както и изграждане на информационни центрове, еко пътеки и др. – 61 проекта се изпълняват към момента. |
Закон за биологичното разнообразие | Чл. 35 от ЗБР, т.4 - Растителните, животинските и гъбните видове от дивата флора, фауна и микота на Република България се опазват в естествената им среда чрез разработване и прилагане на планове за действие за видове с различна степен на застрашеност | Най-късно април 2015 г. Разработват се три плана за действие за растителни видове и 2 за животински, изпълняват се мерки от 4 плана за животински видове. |
Закон за биологичното разнообразие | Чл. 115 Министърът на околната среда и водите:, т.10 организира Национална система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие и създава бази данни и географски информационни системи за регистриране на състоянието и установяване на измененията в биологичното разнообразие, осигурява достъп и обмен на данни по опазване на биологичното разнообразие | Април 2015 г. - Теренни проучвания на разпространение на видове/оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на цялата страна – I фаза |
1. Разработване на планове за управление на защитени зони с предмет на опазване типове местообитания и местообитания за видове – поради забавяне на процеса на картиране, мярката е възможно да бъде осъществена през следващия програмен период. След обявяване на референтни оценки за ПС на местообитания и видове, разработването на ПУ е възможен инструмент за формулиране и изпълнение на адекватни консервационни мерки.
2. Повишаване информираността на общините и населението за мрежата НАТУРА 2000 в изпълнение на националната комуникационна стратегия – след одобряване на Националната информационна и комуникационна стратегия, изпълнението на мерки от нея ще може да се финансира през следващия програмен период.
И двата типа мерки са важни за опазването на видове и местообитания от Натура 2000. Следователно мерките следва да бъдат взети предвид при идентифициране на допустимите за финансиране мерки през следващия програмен период.
1. Разработване на планове за управление на защитени местности извън обхвата на националните и природните паркове - отпадна е необходимостта от обявяване на процедура за разработване на планове за управление на защитени местности извън природните и националните паркове, тъй като с приоритет за опазването на биологичното разнообразие са териториите на паркове и резервати.
2. Разработването на стратегически и програмни документи за опазване, спиране загубата и възстановяване на биоразнообразието - разработването на някои стратегически документи в сектор биоразнобразие се предвижда да се осъществи по ос 4 „Техническа помощ” на ОПОС, така че да се подпомогне и процеса на програмиране за периода 2014 – 2020 г.
3. Проучване и разработване на документация, свързана с предстоящото обявяване на защитените зони за морските местообитания - Процедура за проучване и разработването на документация, свързана с предстоящото обявяване на защитените зони за морските местообитания не е обявена, тъй като към момента се реализират проекти на ИАОС по ОПОС и Института по океанология към БАН.
Тези мерки няма да са приоритетни за изпълнение и през следващия програмен период предвид по-високия приоритет на европейската екологична мрежа Натура 2000 и ЗТ пред ПЗ и ЗМ. Стратегическите и програмните документи в сектор биоразнообразие са предмет на финансиране по ос 4 на ОПОС и поради тясната им връзка с програмния процес. Във връзка с анагажиментите на държавата по чл. 8 от Директива 92/43/ЕИО за разработване на Приоритетна рамка за действие (ПРД), със средства по приоритетна ос 4 се финансира изготвянето на Национална приоритетна рамка за действие по Натура 2000 (НПРД). МОСВ е публикувало предварително обявление като индикативния срок за обявяване на поръчката е октомври 2012 г. В резултат на изготвянето на НПРД ще бъдат определени приоритетни дейности за видове и местообитания, които могат да се различават от предложените в настоящия анализ.
2.2. Програмен период 2014 – 2020 г.
Таблица 11. Национални и европейски ангажименти в сектор биоразнообразие и срок за изпълнение.
Акт на ЕС/Нормативен акт | Произтичащо задължение | Срок за изпълнение |
Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна | Изпълнение на мерки от НПРД чл.4, ал.3 Обявяване на защитените зони за хабитатите Чл. 11, чл. 17 Мониторинг на природозащитното състояние на местообитания и видове и докладване резултатите | срок 2020 г. декември 2014 г. (Съгласно Директивата за хабитатите) на всеки 6 год. За Б-я срок - юли 2013 г. |
Закон за защитените територии
| Чл. 55 - За защитените територии се разработват планове за управление при условия и по ред, определени с наредба, утвърдена от Министерския съвет Чл. 50 - В изпълнение на своите правомощия директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите в защитените територии в своите райони: т.3 прилагат ПУ за ЗТ; т.4 възлагат изпълнението на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни дейности, туристически дейности в ЗТ; т.11 организират функционирането на посетителски центрове | Необходимост от периодично актуализиране след изтичане срока на действие на документите Няма срок |
Закон за биологичното разнообразие | Чл. 35, т.4 - Растителните, животинските и гъбните видове от дивата флора, фауна и микота на Република България се опазват в естествената им среда чрез разработване и прилагане на планове за действие за видове с различна степен на застрашеност | Няма срок |
1. Изпълнение на мерки от Националната приоритетна рамка за действие по Натура 2000.
НПРД ще определи кои ще са приоритетните мерки за видове и местообитания до 2020 г., както и потенциалните източници на финансиране – ЕФРР, ЕСФ, КФ, ЕЗФРСР, ЕФМДР, съответно оперативните програми ще могат да обосноват инвестициите в тези мерки. Срокът за изпълнението на мерките е 2020 г.
2. Обявяване на защитени зони за местообитанията. За нито една от ЗЗ за местообитанията не е издадена заповед на министъра на околната среда и водите. В заповедта се включват информация за наименование и местоположения на зоната, предмет и цели на опазване, площ и опис на имотите и забрани и ограничения на дейности, противоречащи на целите на опазване на зоната. Общо 231 заповеди следва да бъдат разработени, представени пред обществеността и издадени. Крайният срок за издаване на заповедите е шест години след одобряване на списъците с приоритетните територии за общността като за България този срок изтича декември 2014 г.
3. Осъществяване за мониторинг на биоразнообразието (типовете природни местообитания и видове), вкл. инвестиции в оборудване. Във връзка със задължението на страната ни за мониторинг на природозащитното състояние на местообитания и видове съгласно чл. 11 и докладване резултатите съгласно чл. 17 на Директивата за местообитанията, следва да се има предвид, че за мониторинг на тенденциите (евентуални промени в състоянието и разпространението) на видовете и природните местообитания. Вече разработените методики по проекта за картиране ще позволят изпълнение на ангажиментите ни по Директивата за местообитанията за поддържането и подобряването на първоначално установения статус. Докладването се извършва на всеки 6 г. след като ДЧ ще разполага с първоначални оценки на ПС, които ще трябва да бъдат докладвани пред ЕК до края на юни 2013 г., България ще трябва да направи следващо докладване пред ЕК през 2019 г. на база резултатите от реално работеща система за мониторинг.
4. Изпълнение на мерки, необходими за опазване, поддържане и възстановяване на биологичното разнообразие в ЗТ – за поддържането, опазването и възстановяването на видове и местообитания, част от ЗТ, е необходимо разработване/актуализиране на ПУ, както и изпълнение на мерки от тези планове. Конкретните дейности могат да бъдат насочени към изпълнение на дейности на терен за видове и МО, изграждане/реконструкция на посетителстка инфраструктура, образователни и информационни дейности за заинтересованите страни, разработване на програми, планове и др. документи, свързани с управлението на ЗТ и др.
5. Разработване на планове за действие за застрашени животински и растителни видове. В Националната програма за развитие „България 2020 г.“, област на въздействие: "Опазване, поддържане и възстановяване на биологичното разнообразие като част от природния потенциал за устойчиво развитие на регионите", е заложена мярка "Разработване на планове за действие за застрашени животински и растителни видове". В момента има 13 плана, предвижда се разработване и приемане на още 20, със срок 2020 г.
6. Разработване на системи за оценка и отчитане на стойността на екосистемите и предлаганите от тях услуги в процеса на формирането на секторни политики. В Националната програма за развитие „България 2020 г.“, област на въздействие: "Въвеждане на нисковъглеродни, енергийно ефективни и безотпадни технологии", е заложена мярка "Разработване на системи за оценка и отчитане на стойността на екосистемите и предлаганите от тях услуги в процеса на формирането на секторни политики". Мярката е насочена към разширяване на базата от знания за екосистемите, вкл. тяхното картиране, оценка на стойността, включване на екоситемния подход в процеса на формулиране на политики и оценката на въздействието им, насърчаване отчитането на стойността на екосистемите в счетоводните системи и подпомагане на предприятията да оценят своята зависимост от екосистемните услуги, със срок: 2020 г. Мярката произтича от Пътната карта за ресурсна ефективност на ЕС и Стратегията на ЕС за биологично разнообразие.
III.Д. КЛИМАТ
Индикатор и референтна година на отчитане | Средно за ЕС | България |
Емисии от парникови газове | ||
1. Емисии от парникови газове – 2010 г., http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/show.do?dataset=env_air_gge&lang=en | 61 т. | 61 427 000 т. |
2. Емисии от парникови газове в CO2 екв. спрямо нивата от 1990 г. – 2010 г. http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tsdcc100&plugin=1 | 90,5 | 54 |
1. Анализ на настоящата ситуация
В Стратегия Европа 2020 се поставят пет водещи цели за постигане на интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж, една от които е целта „Климатични промени и енергия” или цел „”. ЕС към 2020 г. трябва да постигне намаляване на емисиите от парникови газове с 20% спрямо нивата от 1990 г., енергията от ВЕИ като дял от всички енергийни източници на ЕС да е 20% и енергийната ефективност следва да бъде увеличена с 20%. В проекта на общ регламент е посочено, че 20% от бюджета на ЕС се предоставят за подкрепа на дейности, обвързани с климата като ДЧ следва да предоставят необходимата информация за тези дейности.
Законодателният пакет „Климат и енергетика“ е приет от Европейския парламент и Съвета в края на 2008 г. и очертава рамката на активната политика на ЕС по изменение на климата за периода г. Този пакет включва нормативни изисквания относно търговията с квоти на емисии от парникови газове, насърчаване използването на енергия от ВЕИ и съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации. Предложения за мерки по отношение на ВЕИ, улавянето и съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации, се очаква да бъдат направени в рамките на МИЕТ и оперативна програма „Предприемачество и иновации“, а търговията с квоти е отделен ангажимент на страните по протокола в Киото, за който не се предвижда финансиране по кохезионната политика. В този смисъл остават да се анализират възможностите за финансиране на мерки чрез средства от ЕФРР и КФ за намаляване на емисиите по парникови газове извън схемата за търговия с емисии.
Решение № 000/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 01.01.2001 г. относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. се отнася за сектори извън схемата за търговия с емисии като транспорт, селско стопанство, строителство и отпадъци. Общата европейска цел ще се постигне с 10% намаляване на емисии от парникови газове от горепосочените сектори спрямо нивата от 2005 г.
За България е договорено максимално увеличаване на емисиите до 20% до 2020 г. в сравнение с нивата през 2005 г. Общото количество емитирани парникови газове в България за периода 2г. е намаляло с 4т. CO2 еквивалент (Евростат).
За периода 1988 – 2010 г, емисиите на основните парникови газове имат тенденция към намаляване. През 2010 г. са емитирани общи емисии на ПГ – 61472,06 Gg CO2-екв. или 47,8 % от емисиите през базовата година. Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 14,3 тона СО2- екв. през 1988 г. до 8,2 тона СО2- екв. през 2010 г. По този показател България се доближава до средния за Европейския съюз. Анализът на данните от националните инвентаризации за периода до 2010 г. спрямо целта от Киото показва, че емисиите на парникови газове са значително по-ниски в сравнение с базовата 1988 г. и в момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото. (Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда, ИАОС 2012г.)
Емисиите от парникови газове на единица БВП (измерени в тонове CO2 еквивалент/1 000 евро БВП) в България за периода г. намаляват от 3,5 на 2,3. В дългосрочен план намаляването е резултат от промени в технологичните процеси в посока ресурсна ефективност на производството, както и пречистване на отпадъчните газове. В краткосрочен план спадът може да се дължи на увеличаване на дела на услугите за сметка на производството при формиране на БВП.
Данни за емисиите на парникови газове (Национален доклад за инвентаризация на емисиите на парникови газове, ИАОС, 2012г.)
Общи емисии на ПГ по сектори, Gg, CO2-екв. Година | Общо (вкл. Отчитане на земеползването, промяната на земеползването и горското стопанство) | Енергия | Индустриални процеси | Разтворители | Земеделие | Отчитане на земеползването, промяната на земеползването и горското стопанство | Отпадъци |
1988 | 85 349 | 12 404 | 899,7944 | 18 979 | 6 846 | ||
1989 | 84 233 | 12 026 | 900,0152 | 17 946 | 6 770 | ||
1990 | 94 | 87318,45 | 12404,17 | 899,79 | 20833,04 | -14177,44 | 6943,94 |
1991 | 70 | 86213,00 | 12025,64 | 900,02 | 19802,74 | -14041,56 | 7032,87 |
1992 | 75 | 76430,12 | 10740,72 | 897,75 | 18768,38 | -13892,94 | 7460,72 |
1993 | 78203,91 | 59458,20 | 8219,71 | 895,71 | 16419,76 | -13775,25 | 6985,78 |
1994 | 71788,55 | 56888,71 | 6677,91 | 896,61 | 14073,30 | -13449,37 | 6701,39 |
1995 | 70078,53 | 56871,34 | 6643,31 | 829,62 | 11792,47 | -12709,07 | 6650,86 |
1996 | 67714,13 | 54915,33 | 8200,31 | 126,75 | 10325,93 | -12491,35 | 6637,16 |
1997 | 68571,31 | 56085,85 | 10060,95 | 95,61 | 8529,54 | -12963,51 | 6762,87 |
1998 | 70357,03 | 56262,75 | 9940,72 | 91,50 | 7924,05 | -10589,41 | 6727,41 |
1999 | 66791,76 | 54052,59 | 8898,65 | 79,43 | 7770,53 | -10610,44 | 6601,00 |
2000 | 60865,64 | 51977,81 | 6330,55 | 64,15 | 6652,66 | -10562,78 | 6403,26 |
2001 | 53345,24 | 45217,29 | 5400,62 | 56,57 | 7010,39 | -10473,40 | 6133,78 |
2002 | 54024,05 | 43835,51 | 6475,54 | 68,40 | 6482,83 | -8867,84 | 6029,62 |
2003 | 57018,95 | 47317,82 | 6275,53 | 54,76 | 6254,38 | -8676,52 | 5792,99 |
2004 | 53459,28 | 44774,80 | 5604,40 | 57,41 | 6415,13 | -9094,65 | 5702,18 |
2005 | 58579,91 | 49002,57 | 6176,75 | 60,40 | 6240,69 | -9054,85 | 6154,35 |
2006 | 57203,15 | 47116,45 | 6408,92 | 48,91 | 6843,16 | -9266,89 | 6052,60 |
2007 | 57283,10 | 47830,73 | 6656,68 | 50,68 | 6485,32 | -9078,34 | 5338,03 |
2008 | 58788,03 | 49307,06 | 6437,68 | 53,73 | 6377,43 | -8615,24 | 5227,36 |
2009 | 63518,59 | 52579,54 | 6926,06 | 50,13 | 6233,27 | -7389,26 | 5118,85 |
2010 | 59988,47 | 51078,74 | 6074,58 | 51,10 | 6428,02 | -8644,90 | 5000,94 |
2. Законодателни ангажименти
|
Из за большого объема этот материал размещен на нескольких страницах:
1 2 3 4 5 |
