Анализ на настоящата ситуация в сектори „Околна среда“ и „Климатични промени“ за период 2007 – 2012 г (стр. 1 )

Решения за по-добър живот	ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “ОКОЛНА СРЕДА 2007 – 2013 г.”	Европейски съюз Европейски фонд за регионално развитие Кохезионен фонд
Дирекция “Кохезионна политика за околна среда” *****@***government. bg

АНАЛИЗ НА НАСТОЯЩАТА СИТУАЦИЯ В СЕКТОРИ „ОКОЛНА СРЕДА“ И „КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ“ ЗА ПЕРИОД 2007 – 2012 Г.

I. ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящият анализ е изготвен в отговор на водещи стратегически документи на европейско и национално ниво, определящи икономическото развитие и кохезионната политика на ЕС, както и политиката за опазване на околната среда в перспектива до 2020 г. и с цел да бъдат определени приоритетни мерки за финансиране от оперативна програма за околна среда за периода 2014 – 2020 г. Анализът взима предвид новата икономическа стратегия Европа 2020, в която се посочват три ключови приоритета, които да бъдат въведени в действие на национално равнище: интелигентен растеж, устойчив растеж и приобщаващ растеж. С цел да се увеличи максимално ефектът от политиката за осъществяване на европейските приоритети, процесът на стратегическо програмиране се укрепва чрез разработването на общ регламент за петте фонда - Европейски фонд за регионална развитие (ЕФРР), Европейски Социален Фонд (ЕСФ), Кохезионен фонд (КФ), Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Проектът на регламент включва единадесет тематични цели (ТЦ), отговарящи на Европа 2020, от които отношение към сектори „околна среда“ и „изменение на климата“ имат ТЦ 1- засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите; ТЦ 4 - подкрепа за преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори; ТЦ 5 - насърчаване на адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска; ТЦ 6 - опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност и ТЦ 11 - повишаване на институционалния капацитет и ефективна публична администрация. В проектите на регламенти за отделните фондове са формулирани инвестиционните приоритети, които също са взети предвид при разработването на настоящия анализ.

Съгласно изискванията на проекта на общ регламент, за целите на анализа е взета предвид Националната програма за реформи  г. на България (НПРф). НПРф предвижда постигане на устойчив растеж, чрез изпълнение на мерки за адаптация и борба с изменението на климата, ефективно използване на ресурсите, опазването на водите и развитието на водния сектор и подобряване управлението на отпадъците.

Взети са предвид и други стратегически документи на ниво ЕС и на национално ниво, вкл. Пътна карта за преминаване към конкурентна нисковъглеродна икономика през 2050г., Стратегия за биоразнообразието в ЕС 2020; Бяла Книга за адаптация към климатичните изменения; Стратегия за устойчиво развитие на ЕС – преглед 2009г.; Пътна карта за ресусрно ефективан Европа; резултатите от анализ на социално-икономическото развитите на България във връзка с изготвянето на договора за партньорство; Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух приета с Решение № 000 на МС за осигуряване на прилагането на Директива 2001/81/ЕО.

Не на последно място анализът взима предвид и мерките от оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“(ОПОС), предвидени за изпълнение през настоящия програмен период и техния статус към момента, вкл. възможността за разделяне на проектите на етапи във връзка с завършването им през следващия програмен период. Основната част от тези мерки са от съществено значение за изпълнение на ангажиментите на страната ни по различни секторни директиви.

II. АНАЛИЗ НА РАЗЛИЧИЯТА

В тази част се представят стойностите на основни индикатори в областта на околната среда в България и ЕС.

За целите на процеса на програмирането за периода 2014 – 2020 г., ГД Регионална политика изготви през юли месец 2012 г. за всяка ДЧ документ (country fact sheet), в който са посочени основни индикатори по отношение на целите на Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, индикатори за урбанизацията и населението. Индикаторите ще подпомогнат страните да установят тяхното равнище спрямо средното за ЕС, както и спрямо най-добрите и най-лошите стойности на индикатора в ЕС. В таблица 2 са посочени тези индикатори, които имат отношение към устойчивия растеж от Европа 2020 и които биха могли да бъдат адресирани в секторна оперативна програма.

Таблица 1. Индикатори от “coutry fact sheet” за България.

Индикатор	Единица	Период /година/	Стойност за България	Средно за ЕС	Най-ниска сотйност за ЕС	Най-висока стойност за ЕС
Промяна в емисиите на парникови газове извън схемата за търговия	% промяна		3.4	-2.6	-14.1	24.4
Национална цел	%	2020	20.0	0 -10.0	-20.0	20.0
За достигане на целта („_“ – мин. намаляване на емисиите; „+“ макс. увеличаване)	% точки		16.6	-7.4	-17.6	24.1
Население свързано с ПСОВ	% от населението	2009	45.0	:	29.0	99.0
Концентрация на ФПЧ10	средна годишна концентрация (μg/м³)	2009	15.2	16.0	5.5	22.7
Достатъчност на защитените зони, определени съгласно Директивата за хабитатите	% дотсатъчност на предложенията	2010	94.0	89.0	40.0	100.0

Предмет на настоящия анализ са сектори от околната среда, за които има ангажименти съгласно законодателството на ЕС. Мерки в областта на околната среда, които се предлагат за финансиране по останалите оперативни програми за период г. са включени в Насоки за интегриране на политиката по околна среда и политиката по изменение на климата при програмирането за периода.

III. АНАЛИЗ НА НУЖДИТЕ ОТ РАЗВИТИЕ

III.А. ВОДИ

1. Текущо състояние

1.1. Количество на водите и водоснабдяване

Общите ресурси на прясна вода в България към 2011 г. са около 105 милиарда куб. м, включително българската част от ресурсите на р. Дунав. Ресурсите на прясна вода (без р. Дунав) са около 16.6 милиарда куб. м., от които 4.6 милиарда куб. м подземни води, достъпни за годишно използване. Постоянните ресурси от прясна вода в суха година (95 % обезпеченост) са около 7.3 милиарда куб. м (без р. Дунав).

За периода г. се наблюдава тенденция към увеличаване на количеството на иззетите вътрешни повърхностни води, с изключение на 2001 г. и 2002 г., поради обстоятелството, че през най-сушавата 2000 г. са използвани почти целите обеми на язовирите и тяхното възстановяване се постигна през следващите две години. Независимо че през 2005 г. общото количество на обема иззетата вода намалява на 2676 млн. м3, процентът на иззетите повърхностни води е 78% от наличните ресурси, при 72% за 2000 г. Трайна тенденция на нарастване се забелязва за трите години 2007, 2008 и 2009 г. Процентът на иззетите повърхностни води (без водите на р. Дунав) е 83%, а на подземните иззети води съответно 17% от общото количество иззети води.

Най-голямо е количеството на иззетите повърхностни води (без р. Дунав) от индустрията - 48,06%. Иззените води от напоителните системи - 33,16%, за обществено водоснабдяване (ВиК) - 17,90%, селско, горско и рибно стопанство - 0,80% и услуги - 0,08%. При иззетите подземни води процентът е най-голям за общественото водоснабдяване (ВиК) – 78,93%, следвано от индустрията - 16,73%, селско, горско и рибно стопанство - 1,92%, услуги - 1,73% и от напоителни системи - 0,69%.

Иззетата вода (за 2009 г.) за охлаждане за енергетика, включително АЕЦ е 58 % от общо иззетата вода в България. За сравнение този процент в други европейски страни, за които са предоставени данни в Евростат, е: за Чехия – 35%, Румъния – 46%, Полша -57%, Естония -73%, Словения – 77%, Сърбия -79%, Литва – 89%.

Валежите в България са необходими за всяка дейност от практиката през цялата календарна година, но тяхното значение е най-голямо през топлото полугодие (април-септември) най-вече за селското стопанство и районите с летен туризъм. Анализът на летните валежи при съвременния климат показва, че валежната сума е недостатъчна и затруднява земеделското производство на страната и покриването на нуждите на туризма, особено в Източна България и по поречието на р. Струма.

Броят на селищата на воден режим по басейни са другото доказателство, че валежите и наличието на резервоари за вода са определящи за постоянно водоподаване. Като брой селища на сезонен или целогодишен воден режим на първо място за много сухата 2000 г. е басейнът на р. Марица - 217 селища, следван от басейна на р. Струма - 155 и на р. Янтра – 141, докато през по-малко сухата 2008 г. най-голям е броят в басейна на р. Янтра – 74 селища, р. Арда, вкл. р. Атеринска – 46 и р. Марица – 43. Но като брой население на първо място е басейнът на р. Струма с души на воден режим през 2000 г., следван от р. Марица – души и р. Янтра – души. През по-малко сухата 2008 г. водещ по брой население на воден режим е вече басейнът на р. Марица – 62 293 души, следван от р. Янтра – 59 349 души и р. Струма –души..

Едновременно с намалението на валежите, причиняващи водни режими за част от населението, се наблюдава и спад в използваната вода от вътрешни водоизточници в индустрията. Прави впечатление сериозният ресурс, отделен за напояване по време на така наречените сухи години, въпреки който не са задоволени изцяло нуждите от вода за поливане.

По време на водния режими се увеличава броят на авариите от честото спиране и пускане на водата и като цяло не се отчита значителна икономия на вода. При близки стойности за количеството на общо иззетите вътрешни води за сухата 2000 г. (с 40% валежи под нормата) – 3025 млн. м3 и най-влажната 2005 г. (с 42% валежи над нормата) – 2947 млн. м3, загубите на вода са по-големи по време на засушаване – 1442 млн м3 или 48% от общо иззетите вътрешни води, докато при по-влажната 2005 г. са 941 млн. м3 или 32% от общо иззетите вътрешни води.

Гарантирането на достатъчен воден ресурс и предотвратяването на водните режими е изключително важно за страна като България, тъй като страната е своеобразен рекордьор по загубите на вода при общественото водоснабдяване (ВиК) и напоителните системи. През 2008 г. те са над 60%. Само за сравнение, според Европейската агенция за околна среда (2003) загубите на вода от градските водоснабдителни системи в Германия (1999) са 3%, Дания (1997) – 10%, Финландия (1999) – 15%, Швеция (2000) – 17%, Испания (1999) и Англия (2000) – 22%, Словакия (1999) – 27%, Италия (2001) и Франция (19% , Румъния (1999) – 31%, Чехия (2000) – 32%, Ирландия (2000) – 34%, Унгария (1995) – 35% и Словения (1999) – 40%.

Прогнозата за индивидуалното водно потребление е съобразена със средното измерено водно потребление на човек в страната и тенденцията на увеличаването му при очаквано нарастване на жизнения стандарт на населението. Изчислено е, че през 2010 г. среднодневното потребление на човек по отделните райони за басейново управление е, както следва: Дунавски район – 113 л., Черноморски район – 87 л., Източнобеломорски район – 85 л. и Западнобеломорски район – 97 л. В Плановете за управление на речните басейни е предвидено това потребление на вода да достигне 100-120 л/ч./ден за всички райони за басейново управление

Прогнозираното водопотребление на бизнеса повтаря тенденциите на водопотреблението при домакинства, т. е. то нараства за Черноморския и Източнобеломорския район - съответно с 28,8% и 15,1%, и намалява за Дунавския и Западнобеломорския район - с 8% и 0,9%. Общо водопотреблението на бизнеса в страната нараства от  хил. м3 на  хил. м3 или с 6,4%.

Независимо от наблюдаваната тенденция през последните десетилетия за намаление на количеството прясна вода, получавана чрез естествения хидрологичен цикъл на територията на страната, постоянният ресурс от прясна вода (95% обезпеченост с водите на река Дунав) е изчислен на 76.3 милиарда м3 илим3 на човек при население от 7 563 710. При това положение България не е страна с ограничен воден ресурс, тъй като дългосрочният средногодишен наличен воден ресурс на човек е над 5000 м3, но предвид на постоянните ресурси от прясна вода (без водите на р. Дунав) 7.6 милиарда м3 разполагаемото количество е 967 м3 на човек. Ресурсът от р. Дунав е голям (88,679 милиарда м3), но използваемостта му в Дунавския и Черноморския район все още е ограничена, поради липса на изградена подходяща инфраструктура. Дунавските води засега основно се използват в охлаждащите системи на АЕЦ Козлодуй, въпреки че същото е затруднено при спадане на водното ниво при засушавания.

Като индикатор за оценка как общото водопотребление се отразява на водния ресурс в страната се използва индексът за водопотребление (или известен и като индикатор за воден стрес), който е отношението на общото средногодишно иззето количество прясна вода спрямо средномногогодишния ресурс на прясна вода. При стойности на този процент между 0% и 10% - няма данни за воден стрес, при стойности от 10% до 20% - нисък воден стрес, при 20%-40% - среден воден стрес, при 40%-80% - висок воден стрес и при стойности над 80% - много висок воден стрес.

Процентът на общо иззетата прясна вода (при ресурси изчислени с водите ва р. Дунав) е 6,2% през 2009 г. от наличния ресурс от прясна вода в страната, т. е. в България като цяло няма данни за воден стрес.

Делът на иззетите води спрямо ресурса на басейново ниво през 2009 г. показва следното:

-  Дунавски район: при използване на ресурса от р. Дунав – няма данни за воден стрес (3,9%), но при използването само на вътрешния ресурс – нисък воден стрес (11,7%);

-  Черноморски район: среден воден стрес (31%);

-  Източнобеломорски район: среден воден стрес (31% - 34%);

-  Западнобеломорски район: няма воден стрес (5,6%).

Към момента за България са известни само сценарии за изменение на климата (температурата и разпределението на валежите). Тези сценарии показват, че съществени промени се очакват в равнинната част от страната, основно в Североизточна България, Тракийската низина, Софийското поле и поречието на р. Струма. Все още не е направена оценка как тези изменения ще повлияят върху водните ресурси в основните речни басейни.

След анализа на водопотреблението за миналите периоди и прогнозите за бъдещите нужди от вода могат да се направят следните изводи:

- Като цяло страната не е застрашена от воден стрес - натискът от общо иззетите води спрямо повърхностните (вкл. притокът от р. Дунав) и подземните водни ресурси е под 10%. По речни басейни, спрямо вътрешния речен отток няма воден стрес за Западнобеломорския район, а се очаква нисък воден стрес в Дунавския район и среден воден стрес за Черноморския и Източнобеломорския район. Следва да се обърне внимание, че със или без изменение на ресурсите в резултат от измененията на климата, в районите с концентрация на бизнес дейности може да бъде установен недостиг на вода, т. е. търсенето на вода да бъде по-голямо от наличните ресурси. Предстои при разработването на вторите Планове за управление на речните басейни да бъдат определени както индикаторите за засушаване, така и индикаторът за недостиг на вода (т. нар. експлоатационен индекс) за всеки речен басейн или потенциално застрашен район.

-  Проблемите, свързани с въвеждането на целогодишни и сезонни режими на водоподаване през сухите години и през нормално влажните години, обхващат главно селища, които не се снабдяват с вода от резервоари за денонощно, сезонно и многогодишно съхранение на повърхностния воден ресурс, както и в по-редки случаи селища с водоснабдяване от язовир, но с проблеми във водопреносната система – течове, аварии.

Въз връзка с обезпечаване на нуждите от вода е необходимо да бъде осигурени:

-  максимална ефективност на ползването на водите предвид нарастващия дефицит на прясна вода с добри качества и ограничени финансови ресурси.

-  достъп до вода в подходящо количество и качество за всички хора.

-  използването на водните ресурси по начин, осигуряващ живота и развитието на екосистемите и гарантиращ осигуряването на поне същия ресурс за бъдещите поколения.

Мерките за съхранение на водния ресурс са свързани с осигуряване на използване на водния ресурс за покриване на нуждите от вода за отделните сектори, но до степен позволяваща неговото възстановяване, като:

-  установяване на ефективен мониторинг на количеството на водите и контрол за използването им;

-  оценка на изменението на водните ресурси при различните сценарии за изменение на климата;

-  увеличаване водния отток на водосборите, прилагайки добри практики (включително залесяване) за увеличаване на дебита и намаляване на евапотранспирацията. Процесите в земеползването и растителната покривка влияят върху физическото разпределение и качеството на водата и трябва да се имат предвид при общото планиране и управление на водните ресурси;

-  интегриране на дейностите в горното и долното течение на реките. Припознаването на уязвимостта на долното течение от дейностите в горното течение е задължително. И в този случай управлението засяга както природните системи, така и тези свързани с човешката дейност;

-  изграждане на подходяща система от съоръжения както за целогогодишно осигуряване на необходимото количество вода с изискуемото качество от наличните водоизточници (язовири и резервоари), така и за намаляване загубата на чиста природна вода, изискваща допълнително пречистване при последващо използване;

-  прилагане на екологично съобразени методи и технологии за отстраняване на замърсяванията без внасяне на допълнителни вредни за природата съединения и позволяващи оборотното използване на водите и др;

-  стимулиране на прилагането на водоспестяващи технологии и др.

1.2. Състояние на водите, качество на питейните води, отвеждане и пречистване на отпадъчни води

Състоянието на водите се определя от екологичното и химичното състояние на повърхностните води и количественото и химичното състояние на подземните води.

Повърхностните води се оценяват съобразно тяхната категория и тип. От общо 759 определени в първите ПУРБ повърхностни водни тела, 36 водни тела са в много добро състояние (4.7%), 293 – са в добро състояние (38.6%), 242 – са в умерено състояние (31.9%), 109 – са в лошо състояние (14.4%) и 78 – са в много лошо състояние (10.3%).

Състоянието на повърхностните водни тела по райони за басейново управление, по категория и по типове повърхностни водни тела е показано по-долу:

Таблица 3.

Район за басейново управление	Категория	Тип	Общ брой водни тела	Много добро състояние	Добро състояние	Умерено състояние	Лошо състояние	Много лошо състояние
Брой водни тела	(%)	Брой водни тела	(%)	Брой водни тела	(%)	Брой водни тела	(%)	Брой водни тела	(%)
Дунавски	Реки	Общо	153	2	1,3	77	50,3	50	32,7	16	10,5	8	5,2
Реки	Силно модифицирани	42	0	0	20	47,6	15	35,7	6	14,3	1	2,4
Реки	Естествени	111	2	1,8	57	51,4	35	31,5	10	9	7	6,3
Езера	Общо	13	0	0	5	38,5	3	23,1	3	23,1	1	7,7
Езера	Изкуствени	12	0	0	4	33,3	3	25	3	25	1	8,3
Езера	Силно модифицирани	1	0	0	1	100	0	0	0	0	0	0
Черноморски	Реки	Общо	122	14	11,5	52	42,6	44	36,1	8	6,6	4	3,3
	Реки	Силно модифицирани	32	3	9,4	11	34,4	12	37,5	3	9,4	3	9,4
	Реки	Естествени	90	11	12,2	41	45,6	32	35,6	5	5,6	1	1,1
	Езера	Общо	3	0	0	2	66,7	1	33,3	0	0	0	0
	Езера	Изкуствени	3	0	0	2	66,7	1	33,3	0	0	0	0
	Преходни води	Общо	15	0	0	2	13,3	3	20	5	33,3	5	33,3
	Преходни води	Изкуствени	1	0	0	0	0	0	0	1	100	0	0
	Преходни води	Силно модифицирани	9	0	0	0	0	2	22,2	2	22,2	5	55,6
	Преходни води	Естествени	5	0	0	2	40	1	20	2	40	0	0
	Крайбрежни морски води	Общо	13	0	0	5	38,5	3	23,1	5	38,5	0	0
	Крайбрежни морски води	Естествени	13	0	0	5	38,5	3	23,1	5	38,5	0	0
ИзточноБеломорски	Реки	Общо	291	14	4,8	88	30,2	89	30,6	57	19,6	43	14,8
Реки	Изкуствени	1	0	0	1	100	0	0	0	0	0	0
Реки	Силно модифицирани	87	0	0	22	25,3	21	24,1	25	28,7	19	21,8
Реки	Естествени	203	14	6,9	65	32	68	33,5	32	15,8	24	11,8
Езера	Общо	17	1	5,9	3	17,6	5	29,4	3	17,6	5	29,4
Езера	Изкуствени	14	0	0	3	21,4	4	28,6	2	14,3	5	35,7
Езера	Силно модифицирани	1	0	0	0	0	0	0	1	100	0	0
Езера	Естествени	2	1	50	0	0	1	50	0	0	0	0
ЗападноБеломорски	Реки	Общо	122	1	0,8	53	43,4	44	36,1	12	9,8	12	9,8
Реки	Силно модифицирани	18	0	0	5	27,8	7	38,9	1	5,6	5	27,8
Реки	Естествени	104	1	1	48	46,2	37	35,6	11	10,6	7	6,7
Езера	Общо	10	4	40	6	60	0	0	0	0	0	0
Езера	Силно модифицирани	6	0	0	6	100	0	0	0	0	0	0
Езера	Естествени	4	4	100	0	0	0	0	0	0	0	0

Влошеното състояние на повърхностните води се дължи на установения антропогенен натиск върху тях: