Областна здравна карта област варна (стр. 2 )

БРОЙ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СТОМАТОЛОЗИТЕ В СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ

ОБЛАСТ ВАРНА

№ по ред	Специалности	Брой специалисти
1.	Терапевти	16
2.	Пародонтолози	3
3.	Хирурзи	7
4.	Протетична стоматология	9
5.	Ортодонти	10
6.	Детска стоматология	7
	ОБЩО	52

Раздел 4: Спешна медицинска помощ.

Своевременността и качеството на медицинската помощ при спешни състояния е основен измерител за оценка на всяка здравеопазна система. Съществуват проблеми и по оказването на своевременна спешна медицинска помощ, основно за общини, на чиято територия няма разкрити филиали на ЦСМП Варна и там, където филиал на ЦСМП Варна оказва спешна помощ на повече от една община /Дългопол, Ветрино/. В тези общини проблемите се засилват предвид наличие на отдалечени труднодостъпни населени места с лоши транспортни връзки, трудно проходими при зимни условия. Решаването на проблема изисква оптимизиране на схемата на спешната помощ за региона съвместно с ЦСМП Варна. Филиали на ЦСМП са необходими и в курортните комплекси и курортните селища през активния летен сезон, тъй като населението там се увеличава многократно, а и няма ЛЗ, които да оказват 24 часова мед. помощ.

-  ЦСМП гр. Варна обслужва населението на област Варна от души на територия 3825 кв. м. Има разкрити девет ФСМП във Варна, Девня, Вълчи дол, Долни чифлик, Дългопол, Провадия, Аксаково, Бяла и Белослав. В общините Аврен, Ветрино и Суворово няма разкрити филиали. Населението там се обслужва от най-близко разположените филиали, но съществуват проблеми, свързани с отдалеченост, труднодостъпност, недобри транспортни комуникации, трудности в обслужването през зимния период. Проблеми съществуват и при осигуряването на спешна медицинска помощ от един филиал за повече от една общини. Във връзка с това е необходимо оптимизиране на организацията по осигуряване на своевременна спешна помощ за общините в региона.

В настоящият момент спешната медицинска помощ в Област Варна продължава да изпълняват ролята на буферно звено, което следва да компенсира всички „луфтове” и организационни проблеми на системата. Съществуващите проблеми в системата за спешната медицинска помощ са свързани основно с недобрата организация и контрол по отношение на неотложната медицинска помощ в системата на извънболничната помощ. Все още голям брой пациенти с неспешни състояния се обръщат към структурите за спешна медицинска помощ за разрешаване на здравни проблеми, които следва да са обект на неотложната първична и специализирана извънболнична помощ. Налице са проблеми и с приема на насочените за хоспитализация пациенти в болничните заведения, поради недобре организираната дейност на болничните приемно-консултативни структури.

В резултат на всичко това много често структурите за спешна медицинска помощ са единствената възможност за достъп на населението до медицинска помощ. Това се отнася и за контингента граждани, които са с нарушени здравноосигурени права, от етнически малцинства, социално-слаби и др.

Показатели за 2007г.	брой
Амбулаторни прегледи	19 182
Изпълнени повиквания - общо, от тях – за спешна медицинска помощ -  за неотложна медицинска помощ -  за санитарен транспорт	47 062 34 960 5 013 7 089
Общ брой обслужени пациенти, от тях – брой деца 0-17г.	39 615 10 212
Персонал – общ брой, от тях – лекари -  фелдшери -  медицински сестри -  акушерки	399 122 46 39 17
Транспортни средства -	28

Разработената Областна здравна карта на Област Варна регламентира, че системата за спешна медицинска помощ се състои от Център за спешна медицинска помощ-Варна с разкрити 9 филиала в областта, разполагащи с определен брой реанимационни, лекарски, долекарски и транспортни екипи и Спешни отделения към областната и университетската болници. Средното разстояние от всички населени места в областта до Филиал за спешна медицинска помощ е 20км, а най-отдалеченото населено място е на 28 от ФСМП.

Създадената система гарантира на цялото население на Област Варна своевременност и равенство на достъпа до системата за спешна медицинска помощ.

Раздел 5: Интегрирано медицинско обслужване в общините с население до 25 000 души.

С цел преодоляване на съществуващите проблеми поради нарушената взаимовръзка между отделните структури в системата на здравеопазване се въвежда механизъм за интегриране на дейността, на материалните и човешки ресурси на ФСМП с лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична помощ (GP; специалисти, МЦ) на територията на малките общините с население до 25 000 души.

Областната здравна карта регламентира изграждането в общините Аксаково, Белослав, Вълчи дол, Девня, Долни чифлик, Дългопол, на I-во ниво на обслужване –„Обединен център за медицинско обслужване”, който се състои от Филиал за спешна медицинска помощ, Медицински център с легла за краткотраен престой и общопрактикуващи лекари.

Изграждането на центровете гарантира на населението необходимата медицинска помощ, включваща диагностика, лечение, краткосрочна хоспитализация до 48 часа и при необходимост насочване за обслужване на следващите нива при осигурен медицински транспорт.

Раздел 6: Болнична медицинска помощ.

Структурата на лечебните заведения за болнична помощ през 2008 год. е следната – 1 университетска многопрофилна болници за активно лечение, 5 МБАЛ, 6 специализирани болници, 2 областни диспансера, 1 многопрофилна транспортна болница, 1 ВМА-ББАЛ,1 ДМСГД и 1 специализирана болница за рехабилитация.

Броят на преминалите болни през многопрофилните болници за годината се е увеличил (59385 през 2005 год. ;през 2006 год.). Тенденцията към увеличение се запазва и при специализираните болници /през 2005г. на 10253 /. Преминалите през МДОЗС и ОДПФЗС са намалели / от 6391 пациента за 2005г. на 6357 за 2006г./, като тази лека промяна се дължи на преминалите болни през МДОЗС.

Осигуреността на населението в областта с болнични легла е 45.0 на 10 000 души. В сравнение с 2005г. се е увеличила / 42,3/, но остава под средната за страната. За изминалата година в резултат на преструктуриране на легловия фонд на лечебните заведения за болнична помощ се е увеличил броят на леглата за реанимация и интензивно лечение от 75 на 82, като същата тенденция е характерна и за легла за активно лечение от 1720 на 1780. Поради нарастнали потребности драстично са увеличени ортопедо-травматологичните, хирургичните и психиатричните легла. В посока към намаляване са инфекциозните и педиатрични легла. Без промяна остават родилни, онкологични и кардиологични легла.

Областната здравна карта на Област Варна регламентира необходимият брой болнични легла по видове, необходими за задоволяване на потребностите на населението на областта от болнична медицинска помощ, както и видовете болнични заведения и структури, в които те се разкриват.

За определяне на необходимите ресурси за задоволяване на потребностите на населението от област Варна от болнична медицинска помощ при разработване на Областната здравна карта на Област Варна са изполвани зададените параметри на МЗ, Базисен модел за осигуреност с болнични легла в Р България на НЦЗИ и данните за здравно-демографското състояние на населението, хоспитализираната заболеваемост и настоящото състояние на системата за болнична помощ.

Изградената в Област Варна смесена обществено-частна система от болнични заведения е в състояние в момента да задоволи най-масовите потребности на населението от болнична помощ. Общият брой на болничните легла е 2064, от които 1838 са в публичните лечебни заведения и 226 в частния сектор. Общата осигуреност на населението с болнични легла е 4,5 на 1000 души, при зададен параметър 5,9 на 1000 и коригиран показател на база здравно-демографска структура на населението – 5,6 на 1000 души. Освен общият недостиг на болнични легла, проблем се явява и тяхното разпределение по сектори, лечебни заведения и видове с оглед потребностите на населението:

-  Осигуреността с болнични легла в публичния сектор в Област Варна е значително по-ниска от определените потребности - общата осигуреност за областта е 4,4 легла на 1000 души при коригиран показател за определените потребности 5,6 легла на 1000.

Най-ниска е осигуреността с легла за долекуване, продължително лечение и реанимация – 0, 04 легла на 1000 при необходими 1,12 легла на 1000. Осигуреността с легла за реанимация също е ниска - 0,17 на 1000, при необходими 0,4 на 1000 . Значително по-ниска от оптималната е осигуреността и с легла за активно лечение, особено по отношение на хирургичните легла.

-  Значително по-ниска от оптималната е осигуреността и с публични легла за активно лечение – 3,6 на 1000 при необходими 4,1 на 1000, особено по отношение на хирургичните легла.

-  В областта липсват специализирани лечебни заведения за лечение на психични и онкологични заболявания

-  Част от болнични заведения в областта са с малък капацитет под 100 легла, което намалява ефективността на разходваните ресурси.

Регламентираните с Областната здравна карта брой и видове болнични легла и лечебни заведения за болнична помощ са механизъм за преструктуриране на публичния сектор в областта с цел осигуряване на здравните потребности на населението от качествена и достъпна медицинска помощ при максимално ефективно използване на наличните материални и човешки ресурси.

Съществуващите публични лечебни заведения с леглови фонд под 100 легла се преобразуват, като легловият им фонд се запазва или разширява.

Съществуващата болница в гр. Девня се преобразува в болница за долекуване и продължително лечение.

Осигурява се II-то ниво болнично обслужване в Община Провадия от МБАЛ „Царица Йоанна”

Осигурява се III то ниво болнично обслужване в община Варна, осъществявано от специализираните болници по АГ и по очни болести във Варна и IV-то ниво болнично обслужване от областната Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна” в гр. Варна.

МДОЗС се преобразува в специализирана болница за активно лечение по онкология – СБАЛОЗ Варна.

В рамките на областната болница се осигуряват болнични отделения за диагностика, лечение и диспансерно наблюдение на болни с кожно-венерологични заболявания.

На територията на област Варна има високотехнологична болница – МБАЛ „Света Марина”.

ОДПФЗС се преструктурира като отделение по пневмо-фтизиатрия с диспансерни функции към университетската болница МБАЛ „Света Марина”.

В рамките на университетската болница се осигуряват болнични отделения за диагностика, лечение и диспансерно наблюдение на болни с психиатрични заболявания.

.

Необходимо е разкриване на болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на територията на община Варна.

По този начин се постигат области на действие на болниците оптимални в гео-демографски аспект с цел гарантиране на качеството на здравните грижи и сигурността и оправдаване на разходите за високотехнологични услуги.

Предвижда се възможност частичния недостиг на легла в публичния сектор да се компенсира чрез използване на ресурсите на частни лечебни заведения, както и изграждане на нови болнични структури.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОТРЕБНОСТИТЕ ОТ БОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – ОБЛАСТ ВАРНА

При определяне на необходимите ресурси за задоволяване на потребностите на населението от област Варна от болнична медицинска помощ са изполвани следните критерии:

1.  Зададени параметри от МЗ

1.1. Базисен параметър

-  Обща осигуреност с болнични легла на 1000 души население – 5,9%0

-  Осигуреност с болнични легла за реанимация и интензивно лечение – 0,4%0

-  Осигуреност с болнични легла за активно лечение – 4,3%0

-  Осигуреност с болнични легла за долекуване, продължително лечение и рехабилитация – 1,2%0

1.2. Използваемост на болничните легла – 80%

1.3. Среден престой при болнични легла за активно лечение – 7 дни

1.4. Среден престой при болнични легла за долекуване, продължително лечение и рехабилитация – 12 дни

1.5. Преобразуване и преструктуриране на болнични заведения с леглова база под 100 легла

2.  Базисен модел за осигуреност с болнични легла в Р България на НЦЗИ (Област Варна)

Общ брой болнични легла - 2702

В т. ч.:

- легла за реанимация и интензивно лечение - 183

- легла за активно лечение - 1969

От тях:

-  терапевтични легла -1061

-  педиатрични легла - 190

-  хирургични легла - 531

-  акушеро-гинекологични легла - 187

- легла за долекуване, продължително лечение

и рехабилитация - 550

с корекция на броя на леглата в съответсвие с здравно-демографските показатели за Област Варна (подход 1), както следва:

-  легла за активно лечение - 1854

-  легла за долекуване, продължително лечение

и рехабилитация - 518

и разпределение на коригирания брой легла за активно лечение по видове легла (подход 1) за Област Варна:

-  терапевтични легла - 999

-  педиатрични легла - 179

-  хирургични легла - 500

-  акушеро-гинекологични легла - 176

БРОЙ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БОЛНИЧНИТЕ ЛЕГЛА

ОБЛАСТ ВАРНА

Вид болнични легла	Брой	Осигуреност на 1000 души
За реанимация и интензивно лечение	183	0.4
За активно лечение	1854	4.1
В т. ч. терапевтични	999	2.1
педиатрични	179	0.4
хирургични	500	1.2
акушеро-гинекологични	176	0.4
За долекуване и продължително лечение	518	1.1
Общо:	2555	5.6

Приложение 9

3.  Принципни насоки за промени в конкретни болнични заведения на МЗ, както следва:

3.1.  Всички МБАЛ с крайногодишен брой легла под 60 се преобразуват в болници за долекуване и рехабилитация и/или МЦ според потребностите

3.2.  Всички МБАЛ с крайно-годишен брой легла мебду 60 и 100 трансформират своята леглова база в структури по педиатричен и терапевтичен профил, съобразно потребностите

3.3.  Диспансерите, в които има разкрити над 80 легла се преобразуват в СБАЛ по съответния профил на диспансера, а под посочената граница – в отделения към областните болници.

3.4.  В СБАЛ по пневмо-фтизиатрични заболявания съотношението на леглата е 70:30 в полза на леглата по фтизиатрия

3.5.  В областите, в които няма разкрити диспансери или СБ по психиатрия, дермато-венерология, онкология и пневмо-фтизиатрия се създават диспансерни отделения по тези специалности в рамките на областната болница.

3.6.  Не се разкриват АГО в болници в които има средногодишен брой под 400 вагинални раждания.

4.  Интегративен модел на Националната здравна карта на МЗ

4.1.  GP практики, групови практики

4.2.  Специализирана извънболнична помощ

4.3.  I-во ниво – „Обединен център за медицинско обслужване”

4.4.  Национална система „Спешна медицинска помощ”

4.5.  II-ро ниво - Болници в общини над 25 000 души – до 40 000 души

4.6.  III-то ниво – Болници при общини над 40 000 души

4.7.  IV-то ниво – Болници в областни градове

4.8.  Болници за долекуване, рехабилитация и продължително лечение

4.9.  Регионални болнични комплекси

4.10.  Специализирани психиатрични болници

4.11.  Специализирани фтизиатрични болници (само за туберкулоза)

4.12.  Специализирани болници по онкология

4.13.  Високотехнологични болници

5.  Фактическо население в Област Варна по общини към 31.12.2007г.

В края на 2006 г. населението в областта е 456 915 души а в края на 2007г. населението е 459 613 души.

През 2007г. по-голямата част от населението 322114 души е концентрирано в община Варна. След нея по численост на населението е община Провадия с население 23747 души . Следват общините: Аксаково – с население 21480 души, Долни чифлик – 19354 души, Дългопол -14700, Вълчи дол – 11595, Белослав – 11309, Девня – 9132, Аврен – 9064, Суворово – 7293, Ветрино – 6045, Бяла – 3780 души.

В края на 2007г. в градовете на Варненска област живеят 372 932 , а в селата 86 681 души

В общия брой на населението и през 2007г. жените са повече от мъжете (51,28% към 48,72%).

Община	Население
	2
Варна
Аврен	9
Аксаково	21
Белослав	11
Бяла	3
Ветрино	6
Вълчи дол	11
Долни чифлик	19
Девня	9
Дългопол	14
Провадия	23
Суворово	7
Област Варна	459613 456915

6.  Фактическа структура на болничната мрежа и наличния леглови фонд в Област Варна

Към 30.04.2008г. болничният сектор в Област Варна включва 15 лечебни заведения, от които – 1 университетска многопрофилна болница за активно лечение, 5 МБАЛ, 6 специализирани болници, 2 областни диспансера, ДМСГД и 1 специализирана болница за рехабилитация.

Девет от болничните заведения са публична собственост (държавна и общинска), а 6 са частна собственост, което формира смесена публично-частна система за болнична помощ в областта.

Видове заведения	Към 30.04.2008 г.*
Брой	Брой легла
Лечебни заведения за болнична помощ-всичко	15	2006
Публични лечебни заведения	8	1786
Многопрофилни болници	4	1411
Многопрофилна болница за активно лечение	4	1411
МБАЛ „Св. Марина” ЕАД Варна		856
-  МБАЛ „Св. Анна” АД Варна		430
-  МБАЛ „Царица Йоанна” ЕООД Провадия		75
-  МБАЛ „Девня” ЕООД Девня		50
Специализирани болници	2	180
Специализирани болници за активно лечение	2
-  Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Проф. д-р Д. Стаматов” ЕООД-гр. Варна	1	140
Специализирана болница по очни болести за активно лечение ЕООД гр. Варна	1	40
Диспансери	2	195
Областен диспансер за пневмофтизиатрични заболявания със стационар Варна ЕООД	1	80
Междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар „Д-р М. Марков” Варна ЕООД	1	115
Психиатрични болници	-	-
Частни лечебни заведения	7	220
Многопрофилни болници	2	25
Многопрофилна болница за активно лечение „Еврохоспитал” ЕООД		25
Многопрофилна болница за активно лечение „Медикс”		Не функционира
Специализирани болници	5	195
Специализирани болници за активно лечение	4	75
- СХБАЛ „Проф. Темелков”	1	18
- СХБАЛ „Валем”	1	10
- СБАГАЛ „Майчин дом”	1	32
- СОБАЛ „Доц. Георгиев”	1	15
Специализирана болница за рехабилитация	1	120

7.  Осигуреност с болнични легла в Област Варна