ОБЛАСТНА ЗДРАВНА КАРТА

ОБЛАСТ ВАРНА

Преамбюл

През последните години на фона на трайна тенденция на влошаване на показателите на здравно-демографското състояние на населението в Област Варна се наблюдават редица негативни явления в регионалната система за здравеопазване, свързани с дисбаланс на териториалното разпределение на лечебните структури, неравнопоставен достъп на населението до медицинска помощ, неравномерно и неефективно разходване на обществените ресурси и като краен резултат влошено качество на медицинските услуги и нарастваща неудовлетвореност на гражданите.

Гарантирането на населението на универсалност, равенство, достъпност и качество на медицинската помощ при максимална ефективност на разходените обществени ресурси е основна цел на националната и регионална здравна политика.

В изпълнение на стратегическите здравнополитически цели и приоритети на Министерство на здравеопазването и Правителството на Република България и във връзка със заповед на Министъра на здравеопазването /10.03.2009г. се изработи Областна здравна карта на Област Варна.

Основната цел на актуализираната Областна здравна карта е да се повиши ефективността на здравната система, като на гражданите се осигури равнопоставеност и достъп до своевременна, достатъчна по обем и качествена медицинска помощ.

Картата се базира на направен анализ на здравния и демографски статус на населението в Област Варна, на заболяемостта и хоспитализациите по основните социално-значими заболявания. Анализирано е и състоянието и функционирането на здравната мрежа в момента и доколко броят и видовете лечебни заведения отговарят на реалните здравни потребности на населението в региона. На базата на изводите от този анализ, заедно с прилагането на европейските стандарти и показатели за здравно обслужване, се осигури възможност да се определи действителната необходимост на населението в областта от съответния обем и видове лечебни заведения и медицински дейности и да се осигури адекватен достъп на хората до тях.

НЕ нашли? Не то? Что вы ищете?

Областната здравна карта на Област Варна включва 7 основни раздела.

Раздел 1:.Здравни райони в Област Варна

Област Варна е разположена в Североизточна България. Тя включва части от Южна Добруджа, най-източните части на Предбалкана и Стара планина. Граничи с областите Бургас, Добрич и Шумен. Разположена на брега на Черно море и заема площ 3820кв. км. или 3,44 % от територията на страната. Област Варна се състои от 12 общини – Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Варна, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни чифлик, Дългопол, Провадия и Суворово.

Населението на Варненска област е разположено в 12 общини, 10 града и 149 села с общ брой към 31.12.2007 г. – 459613 жители. Областта е гъсто населена – 130 човека на кв. км. при 70 човека на кв. км. средно за България. Най-гъсто населения район е промишлената агломерация Варна-Девня, където живее 83% от населението на областта. Тенденцията за урбанизация на населението спрямо 2005г. и 2006г. се запазва, както и по-високата й стойност в сравнение с тази за страната.

И през 2007г. се потвърждава тенденцията по отношение на общините с най-висок дял застаряващо население: Ветрино – 84,71% жители над 18г. /15,29% жители до 18г.; Варна – 81,94% жители над 18г. / 18,06% жители до 18г.

Макар и с бавни темпове, продължава процесът на демографското остаряване на населението. Относителния дял на лицата над 65 год. през 2007г. е 15,04% - леко увеличение в сравнение с 2006г. Но се наблюдава и леко увеличение на относителния дял на младото население - /0-18г./ - през 2007г. – 20%.

РАЖДАЕМОСТ, СМЪРТНОСТ И ЕСТЕСТВЕН ПРИРАСТ ВЪВ ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Горната графика илюстрира движението на основните демографски индикатори – раждаемост, обща смъртност и естествен прираст във Варненска област и Република България след 2000 година.

При възрастното население /над 18г./ заболеваемостта е както следва: На първо място са болестите на органите на кръвообръщението - за 2006г.-494.19 на хиляда, за 2007гна хиляда. На второ място са болестите на дихателната система - за 2006г.- 240.44 на хиляда, за 2007г.- 257.95 на хиляда. На трето място са болестите на ендокринната система - за 2006гна хиляда, за 2007гна хиляда. На четвърто място са болестите на пикочо-половата система - за 2006г.- 140.74 на хиляда, за 2007гна хиляда. На пето място са психичните разстройства - за 2006г.- 87.53 на хиляда, за 2007гна хиляда.

Всички други причини - за 2006гна хиляда, за 2007гна хиляда

При наличието на тези показатели за двете години, заболеваемостта за 2007г. е завишена в сравнение с предходната година.

Подходящото и справедливо разпределение на здравните ресурси определя необходимостта от въвеждане на планиране не само на областно, но и на местно ниво чрез обособяване в рамките на отделни здравни райони, характеризиращи се с определена специфика и осигуряващи самостоятелно определено ниво на медицинска помощ.

Районирането не само решава проблемите, свързани с неравенството на достъпа на населението и позволява най-ефективно използване на ресурсите, но и дава възможност за по-активно ангажиране на местните власти при решаването на здравните проблеми.

Областната здравна карта предвижда Област Варна да включва 12 здравни района, които съвпадат с административното деление на областта и териториалните граници на съответните общини (Приложение 1).

Разстоянията между Областния център – гр. Варна и съответните общински центрове на здравни райони са: Варна – Аврен –31 km; Варна-Аксаково – 10.km; Варна - Белослав 20 km., Варна – Бяла 51 km, Варна - Ветрино 50 км, Варна – Вълчи дол 51км, Варна – Девня 30 км, Варна - Долни чифлик 38км, Варна – Дългопол 71км, Варна – Провадия 52 км, Варна – Суворово 39 км.

Раздел 2:.Първична извънболнична медицинска помощ

Осигуряването на достъп на населението до базисни здравни грижи, осъществявани в първичната медицинска помощ е първостепенна задача на всяка здравeoпазна система.

Първичната медицинска помощ, като цяло за общините от Варненска област в сегашната си структура, е достатъчна. По НЗК 2003 има 321 лекарски практики, а към 31.12.2008г. регистрираните в РЦЗ са 432. Същото се отнася и за лекарите по дентална медицина – по НЗК 2003 – 313, регистрирани в РЦЗ 411. Съществуват 17 незаети лекарски практики. Осигуреността на 10 000 души население с ОПЛ е 9,4. Един ОПЛ обслужва средно 920 души. Настоящото състояние на системата в Област Варна се характеризира основно с неравномерното разпределение на тези практики и концентрацията им в областния център, неравнопоставеност на населението по отношение на достъпа до извънболнична помощ, особено в отдалечените селски райони; липса на добре организирана неотложна помощ; недостатъчна квалификация и подготовка на общопрактикуващите лекари, за да осъществяват пакета дейности по първична медицинска помощ, както и липса на система за контрол на тази квалификация;

Разработената Областна здравна карта на Област Варна регламентира базисните медицински грижи за населението да се осъществяват от 305 лекари по обща медицина и 305 лекари по дентална медицина, работещи в лекарски практики разположени равномерно на територията на областта (Приложение 3 и 4).

При разпределението на лекарските практики е предвидено средният брой население, обслужвано от 1 лекар да е 1500 души, а средното разстояние между центровете на лекарски практики и най-отдалечените от тях населени места да не надвишава 20 км.

Разработената карта гарантира равенство при достъпа на населението до първична извънболнична помощ, в това число и в най-отдалечените и труднодостъпни райони.

С цел осигуряване на непрекъснатост на медицинските грижи чрез 24 часово обслужване на населението е предвидено окрупняването на лекарските практики в групови практики за първична извънболнична медицинска помощ, в състава на които работят 8-10 лекари, при възможност с включване на педиатър и акушергинеколог.

Възможните механизми за стимулиране на разкриването на групови практики или групирането на функционален принцип на индивидуалните практики на ОПЛ с цел осъществяване на непрекъснатост на лечебно-диагностичния процес са:

- предоставяне право да регистрират индивидуална или групова практика за ПИМП само на лекари с призната специалност по „Обща медицина”, а лекарите, които нямат придобита специалност да могат да работят към групови практики за първична медицинска помощ, ръководени от лекар-специалист по „Обща медицина”.

- работата в групова практика за първична медицинска помощ да се признава за практическо обучение по специалността.

- лимитиране на максималния брой лица, записани при 1 ОПЛ в зависимост от потребностите и осигуреността в различните райони и засилване на контрола по отношение на 24-часовото обслужване на населението от ОПЛ.

- предоставяне на възможност за ползване на материално-техническата база, комуникации и транспорт на ФСМП при оказване на неотложна медицинска помощ

- осигуряване на преференции за груповите практики при договаряне с НЗОК и останалите ЗОФ, в т. ч. и за дейности от пакета по специалностите педиатрия и АГ.

- увеличаване дела на заплащане на ОПЛ за реално извършени профилактични и лечебни дейности, особено при децата до 18 годишна възраст, бременните и лицата в неравностойно положение от различни уязвими групи.

Раздел 3: Специализирана извънболнична медицинска помощ.

Специализираната извънболнична помощ е основен интегриращ елемент в системата на здравеопазване, който да осигури на населението достъпна и качествена медицинска помощ и да позволи да се намалят потребностите от значително по-скъпата болнична помощ чрез активна профилактика, ранна диагностика и адекватно и ефективно лечение в амбулаторни условия.

Въпреки наличието на значителен брой лекари, работещи в специализираната извънболнична медицинска помощ и непрекъснато увеличаващият се брой на оказваните здравни услуги, в системата съществуват редица проблеми, свързани основно с достъпа и качеството на оказваните здравни услуги – нарастване на броя на хоспитализациите, на случаите с късна диагностика и настъпващи усложнения и в крайна сметка влошаване на здравния статус на населението.

Съществен проблем е концентрацията на специализираната медицинска помощ в гр. Варна и липсата на достатъчно специалисти в останалите общински центрове, което затруднява достъпа на пациентите до този вид медицинска помощ, а често води и до забавяне на диагностично-лечебния процес.

Специализираната медицинска помощ е неравномерно разпределена спрямо отделните общини в региона. В по-големи общини /Провадия, Девня, Аксаково/ специализираната помощ се осъществява чрез ДКЦ и МЦ-ве, разкрити и функциониращи на територията на самите общини и осигуряващи пълен обем дейности по основните медицински специалности, с разкрити клинични лаборатории и кабинети за образна диагностика. В по-голямата част от останалите общини специализираната помощ основно се покрива от АИПСМП и специалисти от ЛЗ от областния център с договори по недостатъчност, работещи по график. Проблемите по оказването на специализираната медицинска помощ са по отношение на общините Аврен и Бяла, на територията на които не извършват дейност ЛЗ за специализирана медицинска помощ. Тази помощ те получават от ЛЗ за специализирана медицинска помощ от областния град или от разкрити такива в близки общини

Обособяване на голям брой индивидуални специализирани практики – /411/ за сметка на ДКЦ /9/ и МЦ /73/ води до лоша координация и нарушаване на интегритета на медицинските дейности. Голяма част от лекарите-специалисти работят на няколко работни места, в т. ч. и в болнични заведения, поради което липсва регулярно покритие на потребностите на пациентите от специализирани прегледи. Налице са специалности, по които няма лекари с призната специалност или са малко и формират своеобразен монопол. Сериозен проблем се явява и липсата на регламентация на специализираната неотложна извънболнична помощ. Специализираната извънболнична помощ на територията на област Варна е достатъчна - 28 лекари на 10 000 души население. По НЗК 2003 – 351 специалиста, а работещи в ИСМП – 1176. Регистрирани в РЦЗ Варна към 31.12.2008г. – 621 ЛЗ за ИСМП и 7 хосписа. Проблем е неравномерното разпределение и концентрацията на специалисти в областния център.

Разработената Областна здравна карта регламентира броя и вида на лекарите и лекарите по дентална медицина-специалисти, необходими за осигуряване на потребностите на населението от специализирана извънболнична медицинска помощ, както и равномерното териториално разпределение на лечебните заведения от типа МЦ и ДКЦ в здравните райони от областта.

Съотношението между лекарите в първичната и специализираната извънболнична медицинска помощ е 1:1. Разпределението на лекарите по медицински специалности е съобразено с данните за демографската структура, заболеваемостта и болестта и обръщаемостта на населението към специализирана медицинска помощ.

При оценката на потребностите от лекари-специалисти в извънболничната медицинска помощ е отчетена необходимостта от разширяване на пакета дейности по специалности и изнасяне на някои болнични диагностично-лечебни дейности в извънболничната помощ.

Приложение 5

БРОЙ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЛЕКАРИТЕ В СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ

ОБЛАСТ Варна

№ по ред

Специалности

Брой специалисти

  1.   

Акушерство и гинекология

16

  2.   

Анестезиология и интензивно лечение

11

  3.   

Вътрешни болести

24

  4.   

Гастроентерология

6

  5.   

Детски болести

18

  6.   

Ендокринология

11

  7.   

Инфекциозни болести

3

  8.   

Кардиология

15

  9.   

Клинична алергология

4

  10.   

Клинична токсикология

2

  11.   

Клинична хематология

2

  12.   

Кожни и венерически болести

11

  13.   

Медицинска паразитология

2

  14.   

Неврохирургия

2

  15.   

Нервни болести

23

  16.   

Нефрология

2

  17.   

Онкология

4

  18.   

Ортопедотравматология

7

  19.   

Очни болести

18

  20.   

Пневмология и фтизиатрия

10

  21.   

Психиатрия

15

  22.   

Ревматология

1

  23.   

Ушно-носно-гърлени болести

15

  24.   

Урология

5

  25.   

Физиотерапия и рехабилитация

6

  26.   

Хирургия

17

  27.   

Вирусология

2

  28.   

Имунология

3

  29.   

Клинична лаборатория

14

  30.   

Клинична микробиология

6

  31.   

Медицинска паразитология

2

  32.   

Нуклеарна медицина

2

  33.   

Обща и клинична патология

3

  34.   

Рентгенология

17

  35.   

ОБЩО

299

Приложение

Из за большого объема этот материал размещен на нескольких страницах:
1 2 3 4 5 6 7 8