Структурата на лечебните заведения за болнична помощ през 2008 год. е следната – 1 университетска многопрофилна болница за активно лечение, 5 МБАЛ, 6 специализирани болници за активно лечение, 2 областни диспансера, 1 ДМСГД и 1 специализирана болница за рехабилитация.
Броят на преминалите болни през многопрофилните болници за годината се е увеличил (59385 през 2005 год. ;през 2006 год.). Тенденцията към увеличение се запазва и при специализираните болници /през 2005г. на 10253 / и диспансерите.
Хоспитализираните болни за 2007г. са, а честотата на 100 жители население е 20,11. През 2006г. са хоспитализирани, като честотата на 100 жители население е 18,85. През 2007г. са хоспитализирани с 6 318 болни повече.
Осигуреността на населението в областта с болнични легла е 4,5 на 1000 души. В сравнение с 2005г. се е увеличила / 42,3/, но остава под средната за страната. За изминалата година в резултат на преструктуриране на легловия фонд на лечебните заведения за болнична помощ се е увеличил броят на леглата за реанимация и интензивно лечение от 75 на 85, като същата тенденция е характерна и за легла за активно лечение от 1720 на 1763. Поради нарастнали потребности драстично са увеличени ортопедо-травматологичните, хирургичните и психиатричните легла. В посока към намаляване са инфекциозните и педиатрични легла. Без промяна остават родилни, онкологични и кардиологични легла.
Осигуреността с болнични легла в публичния сектор в Област Варна е значително по-ниска от определените потребности, съгласно използвания базисен модел. Общата осигуреност за областта е 4,5 легла на 1000 души при коригиран показател за определените потребности 5,6 легла на 1000. Най-ниска е осигуреността с легла за долекуване, продължително лечение и реанимация – 0, 04 легла на 1000 при необходими 1,12 легла на 1000. Осигуреността с легла за реанимация също е ниска - 0,17 на 1000, при необходими 0,4 на 1000 . Значително по-ниска от оптималната е осигуреността и с легла за активно лечение, особено по отношение на хирургичните легла.
Наличният в областта публичен ресурс от болнични легла в системата на болничната помощ в момента не е в състояние да задоволи потребностите на населението.
Средната използваемост на леглата в сектора за 2007г. е 84%, при среден престой от 8.6 дни и т. е. те са в рамките на зададените параметри и липсват достатъчно резерви за увеличаване на болничния капацитет в резултат на интензификация на медицинските дейности.
Публични ЛЗ | Осигуреност на 1000 | Общо | Осигуреност на 1000 | Разлика | Потребност | Осигуреност на 1000 | |
За реанимация и интензивно лечение | 82 | 0,17 | 82 | 0,17 | -101 | 183 | 0,4 |
За активно лечение | 1 678 | 3,6 | 1 678 | 3,7 | -176 | 1 854 | 4,1 |
терапевтични | 910 | 2,0 | 910 | 2,0 | -89 | 999 | 2,2 |
педиатрични | 176 | 0,4 | 176 | 0,4 | -3 | 179 | 0,4 |
хирургични | 429 | 0,9 | 429 | 0,9 | -71 | 500 | 1,1 |
акушеро-гинекологични | 163 | 0,4 | 163 | 0,4 | -13 | 176 | 0,4 |
Долекуване, продължително лечение и рехабилитация | 78 | 0,17 | 78 | 0,17 | -440 | 518 | 1,1 |
1838 | 3,9 | 1838 | 3,9 | -717 | 2555 | 5,6 |
В същото време общата болнична леглова база в Област Варна (публични и частни лечебни заведения) също не покрива потребностите на населението от легла за реанимация и интензивно лечение, от легла за активно лечение и от легла за продължително лечение и рехабилитация. Голям недостиг отново се явява по отношение на леглата за долекуване, продължително лечение и рехабилитация.
Публични ЛЗ | Осигуреност на 1000 | Частни ЛЗ | Общо | Осигуреност на 1000 | Разлика | Потребност | Осигуреност на 1000 | |
За реанимация и интензивно лечение | 82 | 0,17 | 10 | 92 | 0,18 | - 91 | 183 | 0,4 |
За активно лечение | 1 678 | 3,6 | 96 | 1774 | 3,8 | -80 | 1854 | 4,1 |
терапевтични | 910 | 2,0 | 4 | 914 | 2,0 | -85 | 999 | 2,2 |
педиатрични | 176 | 0,4 | 15 | 191 | 0,4 | 12 | 179 | 0,4 |
хирургични | 429 | 0,8 | 61 | 490 | 1,0 | -10 | 500 | 1,1 |
акушеро-гинекологични | 163 | 0,4 | 16 | 179 | 0,4 | 3 | 176 | 0,4 |
Долекуване, продължително лечение и рехабилитация | 78 | 0,17 | 120 | 198 | 0,4 | -320 | 518 | 1,1 |
1838 | 3,9 | 226 | 2064 | 4,5 | -491 | 2555 | 5,6 |
На базата на така определената методика и показатели и изготвения анализ на здравно-демографското състояние на населението и състоянието на регионалната здравна мрежа са изготвени предложения за промени в болничния сектор с цел задоволяване на потребностите на населението от болнична медицинска помощ.
Раздел 2: Интегриран модел на медицинското обслужване в Област Варна.
Основната цел на Областната здравна карта е да допринесе за подобряване на здравното състояние на населението в Област Варна чрез ешалонирано покриване на потребностите от медицинска помощ, спазвайки принципите на достъпност, своевременност, достатъчност и качество на медицинските дейности по етажите на институционалната структура на областната здравна мрежа.
Неравномерното териториално разпределение на лечебните заведения в областта е причина за редица неблагополучия в системата и за неефективно използване на ресурсите. Това налага да се въведат механизми за справедливо и съобразено с нуждите териториално планиране и разпределение на лечебната мрежа.
Въведеното чрез Областната здравна карта “ешалонизиране” и териториално разпределение и планиране на лечебните заведения за извънболнична, спешна и болничната медицинска помощ гарантира равнопоставеност на достъпа и приемственост в лечението на пациентите.
На всички граждани от Област Варна, независимо от тяхното местоживеене е осигурен равен достъп до всички нива на регионалната здравна мрежа.
Областната здравна карта на Област Варна е документ, който интегрира в изпълнението си дейности и мерки заложени в други документи от национално, регионално и местно значение – Национална здравна стратегия, Областна и общински стратегии и планове за развитие, въведени нормативни изисквания и др.
При изготвянето на Областната здравна карта на Област Варна са взети предвид следните документи:
· Национална здравна стратегия.
· Интегративен модел на Национална здравна карта на РБългария
· Годишен доклад за здравето на Министъра на здравеопазването, 2008г.
· Годишен здравно-демографски анализ на Област Варна – 2007г.
· Базисен модел за осигуреност с болнични легла в РБългария
· Проект на Национална здравна карта.
Приложение
ГЕОГРАФСКИ ГРАНИЦИ НА ЗДРАВНИТЕ РАЙОНИ
В ОБЛАСТ ВАРНА
Област Варна включва следните здравни райони:
1. Здравен район Аврен – географските граници на здравния район съвпадат с границите на община Аврен с административен център с. Аврен.
2. Здравен район Аксаково – географските граници на здравния район съвпадат с границите на община Аксаково с административен център гр. Аксаково
3. Здравен район Белослав – географските граници на здравния район съвпадат с границите на община Белослав с административен център гр. Белослав
4. Здравен район Бяла – географските граници на здравния район съвпадат с границите на община Бяла с административен център гр. Бяла
5. Здравен район Варна – географските граници на здравния район съвпадат с границите на община Варна с административен център гр. Варна
6. Здравен район Ветрино – географските граници на здравния район съвпадат с границите на община Ветрино с административен център с. Ветрино
7. Здравен район Вълчи дол – географските граници на здравния район съвпадат с границите на община Вълчи дол с административен център гр. Вълчи дол
8. Здравен район Долни чифлик – географските граници на здравния район съвпадат с границите на община Долни чифлик с административен център гр. Долни чифлик
9. Здравен район Девня – географските граници на здравния район съвпадат с границите на община Девня с административен център гр. Девня
|
Из за большого объема этот материал размещен на нескольких страницах:
1 2 3 4 5 6 7 8 |


