Помощник-фармацевти
Лекция № 2
КЛЕТЪЧНА СМЪРТ. АПОПТОЗА. НЕКРОЗА.
ВИДОВЕ. КЛИНИКО-АНАТОМИЧНИ ФОРМИ.
УСЛОЖНЕНИЯ И ИЗХОДИ.
Д-р Беловеждов
І. НЕКРОЗА
гр.Nέκρός /смърт, мъртъв/
§НЕКРОЗА – смърт на клетки в жив организъм, при което се прекратяват напълно техните функции. Настъпва под влияние на външен фактор, а разграждането на некротичните клетки е под въздействие на собствените им ензими и тези на възпалителните клетки – неутрофили и макрофаги.
Причини за некрозата:
§ФИЗИЧНИ ФАКТОРИ: механични травми, топлина, студ, електрическа енергия, лъчения, радиация...
§ХИМИЧНИ: киселини, основи, соли на тежки метали /екзогенни/.., токсични продукти на обмяната – азотни продукти, жлъчни киселини, калциеви соли /ендогенни - попаднали на необичайно място или натрупани в наднормени количества/.
§БИОЛОГИЧНИ АГЕНТИ: бактерии, вируси, инсекти, паразити, гъби, техни продукти.
§ ИСХЕМИЯ – кислороден глад.
МЕХАНИЗМИ за развитие на некрозата.
При ИСХЕМИЯ липсата на 02 води до намален синтез на АТФ, което блокира на йонната помпа и предизвиква оводняване на клетката до разкъсване на мембраните.
При физичните фактори се образуват свободни кислородни радикали, които реагират с клетъчни структури и ги увреждат.
Химичните фактори увреждат директно клетките, а вирусите /биологичен фактор/ променят генетичния апарат.
СЪХРАНЕНИЕТО НА ЦЕЛОСТТА НА КЛЕТКАТА
ЗАВИСИ ОТ:
§Целостта на клетъчните мембрани – вътреклетъчната йонна и осмотична хомеостаза.
§Нивото на АТФ.
§Синтеза на протеини.
§Генетичния апарат
МОРФОЛОГИЧНИ ПРОМЕНИ ПРИ НЕКРОЗА
Интрацелуларни: раздуване на мембранните структури, натрупване на невъзможни за разграждане продукти, руптура на лизозомни мембрани, излив на ензими, разграждане на клетъчната мембрана, ядрени нарушения...
Последните са най-съществени. Означаваме ги като КАРИОПИКНОЗА
КАРИОРЕКСИС, КАРИОЛИЗИС.
АПОПТОЗА – ДРУГ ТИП КЛЕТЪЧНА СМЪРТ
Тя е механизъм за елиминиране на клетки в периода на органогенезата през феталното развитие, при хормонозависими физиологични състояния /инволуцията на млечните жлези и матката след бременност/, както и някои увредени клетки от радиация или вирусна инфекция..
НЕКРОЗА и АПОПТОЗА СА ДВЕ ФОРМИ НА КЛЕТЪЧНА СМЪРТ
НЕКРОЗАТА е предизвикан процес. Клетката се “раздува”,
мембраните се разрушават, освобождават се лизозомални ензими, които заедно с тези на макрофагите лизират загиващите клетки…
Винаги около некрозата има възпалителна реакция.
АПОПТОЗАТА е програмиран процес, изискващ енергия, засягащ отделни клетки, при което оформят се мембраноограничени телца наречени “АПОПТОЗНИ ТЕЛЦА”. Те се фагоцитират.
Няма възпалителна реакция.
ВИДОВЕ НЕКРОЗА
1. КОГУЛАЦИОННА
2. КОЛИКВАЦИОННА
3. МАСТНО-ТЪКАННА
* КАЗЕОЗНА
* ФИБРИНОИДНА
КОАГУЛАЦИОННА НЕКРОЗА.
§Наблюдава се в органи с плътен строеж – миокард, бъбрек, слезка.
§Настъпва необратима денатурация на протеини и ензими, което ограничава автолизата.
§Макроскопски цветът варира от блед, бял, до сив и черен.
§Микроскопски се установяват сенки от структури, клетки без ядра и перифокално възпаление.
§Обикновенно е исхемично обусловена.
КОЛИКВАЦИОННА НЕКРОЗА.
Характерна е за мозъчната тъкан, която е богата на течности. При това вътреклетъчните ензимите не са блокирани – след първоначалния оток на клетките започва ензимното им разпадане.
Некротичната зона е мековата, по-късно – кашевидна.
МАСТНО-ТЪКАННА НЕКРОЗА
§Представлява некроза на мастна тъкан и в мнозинството случаи е свързана с остър панкреатит.
§При нея се активира панкреатичната липаза в самият орган.
§При излив на ензимите навън, в коремната кухина, се засягат мезото на червата и перитонеума.
§Сложните липиди се разграждат до прости мастни киселини. Макроскопски те имат вид на петна от вар или лоена свещ.
КАЗЕОЗНА НЕКРОЗА
§Тя е подвид на коагулационната.
§Развива се при туберкулозна инфекция и често е синоним на тази болест.
Наименованието си дължи на външния вид – наподобява на неузряло сирене и има жълто-белезникав цвят. Масивната инфилтрация от левкоцити в началото, разпадът им, освобождаването на ензими и масти, води до пълно заличаване на структурите на хистологични препарати за разлика от коагулационната некроза.
ФИБРИНОИДНА НЕКРОЗА – засяга стената артериите при малигнена хипертония; наблюдава се и в дъното на язви /дуоденална, стомашна/.
КЛИНИКО-АНАТОМИЧНИ ФОРМИ НА НЕКРОЗА
§ГАНГРЕНА
Суха: развива се при исхемия и засяга открити тъкани - главно дисталните части на долните крайници
Влажна: тя се наблюдава при инфектиране с гнилостни анаеробни микроорганизми. Пак може да се срещне в долните крайници и много често при диабет.
§ДЕКУБИТУС. Това е некроза, която се развива в тъкани подложени на натиск - лакти, пети, сакурм. Характерна е за болни, които са неподвижни за дълъг период.
§СЕКВЕСТЪР – това е голям некротичен фрагмент, който се лизира от макрофагите само по периферията. Така се получава некротична маса плуваща в гной сред жива тъкан.
УСЛОЖНЕНИЯ И ИЗХОД ОТ НЕКРОЗАТА.
Ако пациентът преживее на местата на коагулационната некроза се образува цикатрикс, напр. след инфаркт в миокарда. В мозъка на мястото на коликвационната некроза възниква псевдокиста.
В някои некротични огнища се отлага калций и се развива пертификация /вкаменяване/ и дори осификация /вкостяване/.
Възможно е некротични огнища вторично да се инфектират и да се развие гнойно възпаление.
Некротизирали участъци разположени дистално/периферно/ – например фаланги на пръсти – могат да се отделят /самоампутират/ – т. нар. мутилация.
Ако некрозата заема достатъчно голяма площ или засегне жизненоважен орган - мозък, сърце - може да доведе до смърт.
ІІ. НАРУШЕНИЯ В КРЪВООБРАЩЕНИЕТО.
Артериална и венозна хиперемия
Към количествените нарушения на кръвообращението се включват – анемия, исхемия и хиперемия.
Анемия буквално означава „безкръвие”. Това понятие в медицината се използва за означаване на болестни състояние, при които има намаляване на еритроцитите и хемоглобина в единица обем кръв.
Исхемията означава намален приток на кръв или намалено кръвонапълване в даден участък при нормално количество кръв в организма. Този процес се наблюдава при стеснение или спазъм на кръвоносните съдове в резултат на атеросклероза или хипертония. Резултат на исхемия е исхемичната болест на сърцето.
Повишеното кръвонапълване се нарича хиперемия. Тя може да бъде местна – когато засяга част от организма и обща. Освен това се дели на артериална и венозна.
Артериалната хиперемия е активна. При нея има повишен приток на кръв при нормален отток. Кръвонапълненият участък е зачервен и затоплен. Пример за физиологична местна хиперемия е зачервяването на лицето при емоционални състояния.
Венозната хиперемия е пасивен процес. Наричаме я още конгестия. При нея има нормален приток на кръв при намален венозен отток. Засегнатите области са тъмно-виолетови.
Местната венозна хиперемия се наблюдава при притискане от тумори, при бременност или при тромбози.
