"До 15 април бизнесът ще получи през банката за развитие 550 млн. лв., които държавата му дължи", обеща премиерът Бойко Борисов в деня, когато правителството одобри пакета от мерки за борба с кризата. Случайно или не, изявлението бе направено на 1 април - Деня на хумора и лъжата. Още тогава вестник "БАНКЕРЪ" изрази съмненията си, че 15 дни ще са достатъчни, за да започнат фирмите да получават парите си от държавата през Българска банка за развитие (ББР). И се оказа прав. До 16 април бе изяснена единствено схемата, по която ще стават тези плащания.

Тя предвижда фирмите, имащи вземания от държавни ведомства, да получат от тях удостоверения за размера на дължимите суми. Документите ще се издават след съответната проверка, която, естествено, изисква време. Ако държавната структура, която е длъжник, е третостепенен разпоредител с бюджетни средства (много училища, болници, поделения на държавни агенции и министерства са точно такива), удостоверението трябва да бъде потвърдено и от подписа на принципала. За което също се изисква време.

След като фирмата получи удостоверение от държавната институция, тя отива с него в ББР, за да си поиска парите. Но тук се натъква на нова проверка - дали върху това вземане няма тежести, например да е заложено в полза на друга кредитна институция. Което пак отнема време. Едва след като всички описани дотук процедури бъдат изпълнени, фирмите могат да си вземат парите, и то със 7% отбив от сумата. Защо 7% ли? Ами понеже схемата предвижда ББР да плаща на фирмите с пари на държавата, оставени на депозит в нея. По тези депозити банката ще плаща на хазната 5% лихва. А разликата от 2% банката ще прибира за разходите, които има по обслужването на операциите. При това държавата няма веднага да даде парите на ББР. Първоначално банката ще плаща от собствени средства, а едва след време - според някои финансисти догодина, хазната ще й превежда сумите на траншове от по 10 млн. лева.

НЕ нашли? Не то? Что вы ищете?

Какво се получава на практика? Вместо да плати задълженията си, правителството се опитва да ощети фирмите и да реализира печалби за тяхна сметка. А после обвиняват банките, че били лихвари.

Освен това какво стана с дадената от премиера дума? Той обеща издължаването да приключи за 15 дни. А хората на честта държат на обещанията си. В противен случай просто не ги дават. Е, сигурно някои негови фенове ще кажат, че петнадесет дни повече или по-малко не би трябвало да са от голямо значение. В бизнеса обаче не е така. Тези, които не познават в детайли търговското право в страната (министрите явно са част от непросветените по този въпрос), е добре да знаят, че в законите има срокове, при които ако изискуемо задължение не бъде платено, длъжникът автоматично трябва да декларира неплатежоспособност. В случай че не го направи, подлежи на съдебни санкции. За банките този срок е 15 дни, а за фирмите 45 дни. Вярно е, че държавата такъв законово определен срок "не я хваща", но пък защо финансовият министър и правителството не опитат да забавят плащанията си към външни кредитори, така както го правят с българските дружества. Да видим какво ще се случи тогава.

И още нещо за дадената дума. Оказа се, че при обсъждането на мерките за справяне с кризата правителството не е споменало пред представителите на бизнеса, че няма да плати изцяло задълженията си към фирмите. Дали пък "случайно" е пропуснало да го направи.

Не е вярно и твърдението на управляващите, че хазната не разполага със средства, за да плати на компаниите. Както е заблуда и тръбенето, че липсата на пари се дължи на неизгодните договори и анекси към тях (за 2 млрд. лв.), подписани от предишния кабинет. Във фискалния резерв има 5.5 млрд. лева. Като не иска да емитира облигации, за да си набави необходимите средства, защо правителството не бръкне в резерва и бързо, без каквито и да е отбиви, да плати на дружествата дължимите 550 млн. лева. За останалите задължения до 2 млрд. лв. нека си води съдебни дела.

Кабинетните заклинания, че ако бъдат извършени тези директни плащания, дефицитът щял да стане много голям, са просто смешни. Колко по-голям ще стане? Ще нарасне с 1 процент? Чудо голямо. В сегашната ситуация дали дефицитът в края на годината ще е 3 или 4% е все едно. Нали България се отказа да кандидатства за влизане в двегодишния валутно-курсов механизъм през 2010 година. И след като този показател вече не е водещият в икономическото поведение на страната, няма никакъв проблем правителството да се издължи на фирмите. Та поне примамката около врата им да се поразхлаби и да погледнат напред към хоризонта.

Петър Илиев

Седмица без здравен министър

Проф. Анна-Мария Борисова може и да не е следващият здравен министър. Подозренията плъзнаха в кулоарите на Народното събрание, след като в средата на седмицата се оказа, че кандидатурата й не е внесена в деловодството на парламента. "Бойко сигурно е размислил", шепнеха част от депутатите, опитвайки се да отгатнат коя ще е следващата жертва на правителствената здравна политика. "Може би Борисова сама иска да се откаже от поста, затова отлага клетвата си", пригласяха други, прогнозирайки следващия ход на премиера. От парламентарната група на ГЕРБ обаче побързаха да разсеят съмненията и обявиха, че няма да има друга номинация, защото тази ще бъде гласувана в пленарната зала идната седмица. "Бъдещият здравен министър е получил отсрочка заради поет ангажимент да участва в международен конгрес по ендокринология", допълниха от правителствената информационна служба.

Съдейки по скоростта, с която сегашното управление мени намеренията си обаче, нищо чудно тези обяснения също да останат в сферата на вероятностите. Особено след като медийните изяви на проф. Борисова събудиха доста резерви не само сред колегите й медици, но и сред голяма част от народните представители. В този ред на мисли отлагането на гласуването за нов здравен министър е хитър ход, който не само потушава създалото се напрежение, но и дава достатъчно време на Борисова да промени първоначалното впечатление за себе си. Схемата проработи още в сряда (14 април), когато тя се срещна с депутатите от Синята коалиция и противно на всички очаквания успя да ги омае с конкретика. "Представянето на проф. Борисова бе далеч по-добро от първите й медийни изяви", усмихна се заместник-председателят на коалицията д-р Ваньо Шарков. Най-впечатляващото в речта й били сроковете, които тя си поставя, за да изпълни плановете за реформи. Кандидат-министърът се ангажирала до един месец да опознае системата, до два - да конкретизира промените, до три месеца - да започне истинското преструктуриране на лечебните заведения, които не отговарят на критериите. Наред с това обещала повече пари за лечение на онкозаболяванията и за хемодиализата, както и задължително осигуряване на спешната помощ там, където е необходимо. "Много съм доволен. Това е следващият здравен министър", възхити се след срещата и финансовият министър Симеон Дянков, може би без да си дава сметка, че обещаните пари от Борисова ще трябва да бъдат разписани лично от него. Самата тя тактично запази мълчание и отказа коментари с думите: "Другата седмица."

На този етап амбициите на новия здравен министър може и да изглеждат похвални, но нито болните, нито администрацията имат време да я чакат тепърва да се запознава със системата. Докато ендокриноложката се подготвяше за важната международна конференция, Националната здравна каса излезе с предложение да се актуализира стандарта по клинична лаборатория, което само ресорното министерство може да направи. Проверки на касата са установили, че липсват текстове, регламентиращи вземането, съхранението и транспортирането на кръв и кръвни продукти, което създава проблеми при проследяване на обективното състояние на пациентите и затрудняват лечението им. Ден преди това се разбра, че 60-70 деца с редки форми на левкемия все още са без лекарства, защото препаратите са били извадени от позитивната листа, а държавата така и не успява да се договори с фирмите производителки. Търговете за този тип медикаменти също са ангажимент на здравното ведомство. Пак то отговаря за възнагражденията и за условията на труд, при които работят всички медицински специалисти в страната и които периодично предизвикват недоволство сред съсловието.

Истината е, че в "дворчето", което Борисова ще трябва да подреди и помете, има твърде много важни неща, които не търпят отлагане. Особено пък заради конференции. И ако тя не е готова да пожертва кариерата си на ендокринолог, със сигурност ще се провали и като министър.

Другият проблем е, че докато всички чакат наследника на подалия оставка Божидар Нанев, здравното ведомство всъщност не функционира. Десислава Димитрова, която бе представена заедно с проф. Борисова като неин заместник, все още не е назначена, а в края на миналата седмица трима от екипа на бившия министър подадоха оставки. Текущите си ангажименти засега изпълняват единствено заместниците Тодорка Костадинова и Мила Власковска, но без подписа на министъра част от действията им остават под въпрос. Подготвя се назначението и на четвърти помощник, като най-вероятно това ще е Гергана Павлова, мениджър за работата с клиенти в IMS Health - България. Допълнителни рокади също не са изключени, но решенията тепърва ще се взимат от кабинета.

Кризата подмина лекарствения пазар

Фармацевтичният сектор е един от малкото "щастливци", които гледат на финансовата криза някак отстрани. Разходите за медикаменти остават основно перо в бюджета на хората, а потреблението дори расте. Българинът просто не обича да ходи на лекар и си купува илачите сам. В народопсихологията му е заложено да се запасява с аналгин, аспирин и хапчета за високо кръвно, както и да пълни домашната аптечка със санитарни материали "за всеки случай". Няма място за упреци обаче, след като от години пациентът поема над 62% от общите разходи за лекарства в страната. Оказва се, че болните, а не държавата, са основният спонсор на фармацевтичните фирми и имена с тяхна помощ въпросните фирми с лекота прескачат трапа на финансовите проблеми.

През 2009 г. всеки работещ българин е давал средно по 641 лв. месечно за лекарства, показват последните данни на международната анализаторска компания IMS Health. През 2008-а сумата е била със 100 лв. по-малка (средно 544 лв.) и заради тази разлика ръстът на фармацевтичния пазар у нас през миналата година е 7 процента. В България са продадени 250 млн. опаковки за общо 878 млн. евро (или над 1.75 млрд. лева), от които 726 млн. са реализирани в аптеките, а 152 млн. - в болниците.

Затова, напук на финансовите сътресения, анализаторите единодушно определят 2009-а като най-добрата за компаниите в сектора. А прогнозите за 2010-а дори са още по-добри - очаква се 5% среден ръст на фармацевтичния пазар, което ще увеличи общите продажби до 1.8 млрд. лева. Но основното увеличение ще е на аптечния пазар, за сметка на болничния, който ще остане в застой. Тоест, парите ще излязат от джоба на пациента. Държавата ще продължи да свива участието си в разходите за лекарства, а болните все по-често ще осигуряват лечението си със собствени пари. През миналата година публичните средства са били 36.6% от общите разходи за медикаменти, или 557 млн. лв., но през 2010-а се очаква делът им да падне до 35 на сто, въпреки че ще бъдат купени лекарства за по-висока сума - 628 млн. лева. По-високата сума идва от разрастването на лекарствения пазар. През 2009-а гражданите са платили почти 1.1 млрд. лева. Прогнозите са сега тази сума да достигне 1.17 млрд. лв. и да е изцяло за тяхна сметка. При това се очаква те да изместят потреблението си от по-евтините към по-скъпите продукти.

Парадоксът е, че медикаментите у нас са едни от най-евтините в целия Европейски съюз, но хората така и не го разбират. Средното потребление на лекарства на глава от населението в България (заплащани с публични и частни средства) е 80 евро, докато във Франция например е 453 евро, а в Белгия - 396 евро, според данните на IMS Health. Пред нас е включително и Румъния с 86 евро на човек. Независимо от това за българина те си остават скъпи. Причината е, че ниските цени на производителите се увеличават първо с регламентираните надценки за дистрибутори и аптеки, а след това и с 20% ДДС. В същото време държавата упорито притиска индустрията да намалява цените на продуктите, които се закупуват с публични средства. Резултатът е повече от любопитен - за последните десет години цената на живота в България се е увеличила с 80% и за нормалното съществуване на всеки вече са необходими 182.5 лв., а средната стойност на една лекарствена опаковка, заплащана от Националната здравна каса, е намаляла с почти 50 на сто - до 68.73 лева. Изводът е, че касата управлява добре парите си за лекарства и плаща повече продукти с по-малко обществен ресурс.

Тенденцията обаче не е с положителен знак, тъй като ако цените продължат да падат, има сериозен риск високотехнологичните компании да се откажат от българския пазар. Заради ниските стойности те не само ще търпят загуби, но ще са принудени да свалят цените си във всички останали европейски държави, защото са свързани. Ясно е, че пред тази перспектива големите фармацевтични фирми просто ще изтеглят продуктите си от страната и ще принудят хиляди пациенти да сменят терапията си с по-стара и по-поносима за джоба им. Но даже и да не го направят, евтините лекарства като нищо ще създадат паралелна търговия - търговци от съседни държави ще започнат да купуват медикаменти от нас, а за болните българи пак няма да останат медикаменти. Подобно нещо няма да се случи, ако правителството запази адекватен ценови контрол, без да прилага излишен натиск върху фармацевтичната индустрия.

Формулата на лекарствената ни политика неминуемо ще претърпи редакции и ако кабинетът реши да промени приоритетите си в тази област. Съдейки по статистиката у нас, публичните фондове покриват най-вече медикаменти за диабет, хапчета за високо кръвно и препарати за лечение на рак, докато държавите в Централна и Западна Европа наблягат на първо място върху медикаментите за онко - и респираторни заболявания и чак след това на диабета. За толкова коренна промяна обаче се налагат не само нови разчети на публичните средства, но и повече пари в бюджета на касата. И тъй като в разгара на финансовата криза държавата трудно ще отдели необходимите средства, отсега е ясно, че в бъдеще лекарствата пак ще се плащат от пациентите.

Даваме по левче за рецепта

Най-новата идея, с който Националната здравна каса се надява да спести пари, е болните да заплащат такса за обслужване в аптека. Единият от вариантите е пациентът да дава по левче за обработката на рецепти, с които се купуват безплатни медикаменти - нещо, което сега се поема от касата. Според собствените й изчисления, промяната ще спести около 500 хил. лева. Другият вариант е таксата да е 1% от минималната работна заплата, т. е. 2.40 лв. на рецепта, колкото струва и посещението при личния лекар. Тогава се очаква икономията да надмине 1.5 млн. лева. Идеята е заимствана от Германия и съседни държави, където пациентите дават средно по 8 евро за обслужване в аптека.

Слава Аначкова

Тютюневият дим дели Командира от своите

Отмяната на тоталната забрана за тютюнопушене на обществени места раздели вчера депутатите не по цвят, а на пушачи и непушачи. Поправките в Закона за здравето, внесени от ГЕРБ, предвиждат разрешение за дима в заведенията. Мотивът - в криза не бива да се спъват бизнесът и туризмът.

Лидерът на ДСБ Иван Костов поведе дебатите и призова да се гласува “против” промяната. И заяви, че въпросът е толерантен ли е българинът, ако може съзнателно да вреди на здравето на околните. Синият Асен Агов, страстен пушач, репликира: “Костов току-що разби мита за Командира, в нашата група спорим и не се съгласяваме.”

И Лютви Местан (ДПС) декларира конфликт на интереси - син е на тютюнопроизводители. И обяви, че ДПС ще гласува “против”.

“Дискусията стана по-гореща от тази за НАТО”, каза Андрей Пантев от левицата с незапалена лула в ръка.

поиска от Емил Димитров от ГЕРБ да каже има ли конфликт на интереси, защото бил във фирми за търговия с цигари. Димитров отвърна, че е излязъл от въпросните фирми.

Горещите дебати отложиха гласуването.

Костов: Аз съм непушач фундаменталист!

“Декларирам конфликт на интереси, защото съм фундаменталист непушач.” Това призна съпредседателят на “Синята коалиция” Иван Костов по време на дебатите. И се обърна към вносителите на поправката: “Знаете ли, че не влизам в стаята на “Синята коалиция”, защото там се пуши?”. А на колегите си пушачи каза: “Готов съм да се съобразя с всеки от вас, а вие с мен? Нали трябва да работим заедно?” И призна, че обича колегите си.

Джипита вземат по 10 лв. от майки

Някои от джипитата в Разград искат от майките по 10 лв., за да им бъде издадена бележка с направените на децата им имунизации. От това се оплакаха вчера млади жени от града. “Аз имам две деца и е безумие да дам 20 лв. само за един хвърчащ лист хартия”, възмути се Илияна Петрова. “На мен ми взеха 10 лв. за първото дете и 5 лв. за второто”, оплака се Дарина Тодорова. Други майки споделиха, че техните лични лекари им вземат също по 5 лв. за услугата.

Въпросната бележка е толкова актуална, защото след промяна в законодателството тя се изисква при подаването на молба за получаване на детски в “Социално подпомагане”, поясниха разтревожените жени.

“Издаването на документа не се заплаща нито от касата, нито от здравното министерство. Затова на общо събрание определихме минималната такса да е от 5 лв. Въпрос на избор за колегите е дали да искат повече. Аз лично работя на 5 лв.”, обяви председателката на съсловната организация на джипитата в региона д-р Селиме Карагьозова. Тя припомни, че личните лекари са еднолични търговци. “Услугите ни не са безплатни, а и издаването на такъв документ отнема време”, допълни тя.

Репортерска проверка на “Труд” установи, че невинаги се дължат пари за издаването на бележката. “На нас не ни взеха нито стотинка”, казаха други майки.

Траурни агенти искат такса “гроб”

Общинските гробища да въведат месечна такса за поддръжка на парковете, предложиха погребални агенти от цялата страна. Те се събраха на семинар в четвъртък в Боровец, за да обсъдят промените в Наредба №21 на здравното министерство, която сега регламентира погребалната дейност, както и изготвянето на проектозакон за този бранш.

“Нашето предложение е да се събира поне по 1 лев на месец от близките на починалия. И при тази минимална стойност ще бъдат осигурени достатъчно средства парковете да не изглеждат толкова зле и неуважително към починалите”, коментира Бисер Христов, който е изпълнителен директор на първото частно гробище у нас (виж долу).

Той поиска чрез наредбата, която не е променяна от около 30 години, да се узаконят надземните гробове и така да се спести много място. Идеята е заимствана от Италия.

“В момента 1500 дка от територията на София са гробища. Отделно се водят отчуждителни процедури за още 1200 дка в Казичене и жк “Люлин”. Това не е нормално - в Милано гробищата са на едва 14 дка. Градът ни е заплашен да се превърне в ритуален парк. С узаконяването на надземните гробове пространството ще се оптимизира 5 пъти повече”, добави Христов. Някои от неговите колеги се обявиха против идеята с мотива, че българите са консервативни и няма да приемат нововъведението.

“Човекът е създаден от пръст и в пръстта трябва да си отиде”, чуха се гласове от залата на семинара. “Да, но Иисус не е бил погребан в земята, а в скала”, отвърна Петър Златев, управител на частното гробище.

С влизането на новия закон, което трябвало да се случи до края на тази година, ще бъдат лицензирани и погребалните фирми. В момента в столицата имало 160 агенции, докато в Москва са 6, а в Рим едва 4.

От съюза на погребалните фирми в България се оправдаха, че през 20-годишното си съществуване не са започнали изготвянето на проектозакон, защото нямали средства.

Единствената им цел била да се борят за оцеляване.

“Говорили сме с няколко правителства, организирали сме десетки срещи, изписали сме хиляди неща и нищо. Искаме със закон да се уточни каква да е катафалката, какъв е редът от болницата до гробището и всички да си плащат данъци, защото сега цари хаос”, добавиха още от браншовата организация.

Лекари вземат по 500 лева на мъртвец

Лекари вземат “под масата” по 500 лева, за да препоръчат на близките на починалия

точно определена погребална агенция, разказаха участници на семинара. Практиката била масова в цялата страна и в мъката си роднините да организират бързо погребението се поддавали на предложението. Погребалната агенция не била на минус след даването на рушвета, защото за едно погребение вземала лева, разказаха експерти в следживотния бизнес.

Ако близките откажат предложената фирма, имало “наказателна” акция. Лекарят умишлено обърквал името на починалия в смъртния акт и роднините отново се връщали при медика, който затвърждавал предложението си с визитка на агенцията.

НЗОК ще следи ефекта от скъпо лечение

Националната здравноосигурителна каса ще пра­ви нов регистър с база данни по отделни заболявания, за които се предписват скъпи лекарства за домашно лечение, съобщиха от пресцентъра на институцията. Така щяло да се следи доколко ефективно е ле­чението според различни показатели - усложнения, болнично лечение, смяна на терапията и др.

Всички показатели ще бъдат описани в карта за в съответното заболяване. По този начин ще се направи пълно проследяване на меди­цинските грижи, оказани на даден пациент - обезпеченост с лекарства, диспансерно на­блюдение и болнично лече­ние, уточняват от НЗОК.

Анализът на данните за предписаните лекарства по области и лекари, издаващи протоколи, ще помогне за по­добряване на контрола по из­писване на скъпи медикамен­ти и ще позволи да се плани­рат необходимите средства. НЗОК ще проверява лекари,

които са издали голям брой протоколи, без да има данни за увеличаване равнището на заболеваемостта. НЗОК все­ки месец ще предоставя на Националния осигурителен институт информация за изда­дени болнични листове от личните лекари и специалис­тите, стана ясно вчера. Инфор­мацията ще включва иденти­фикация на издалия болнич­ния лист и на пациента, на когото е издаден. Тя ще по­служи на НОИ при проверки на болнични листове, допълват от касата.

Протест и в болницата в Дупница

Медиците в общинската бол­ница в Дупница решиха да изля­зат на протест в понеделник за­ради забавяне на заплатите им за февруари. Това съобщи упра­вителят на здравното заведение д-р Любомир Таушански. Реше­нието за протеста е било взето по време на вчерашния рапорт при д-р Таушански на всички за­веждащи на отделения. Те са били единодушни, че е време да се предприемат крайни действия, за да могат да бъдат чути. Въпре­ки протеста в отделенията и ка­бинетите ще останат дежурни лекари и сестри, и приемът и прегледът на пациентите няма да бъде прекъсван, уточни д-р Тау­шански. Все още часът на проте­ста не е уточнен, това ще се решава в понеделник сутринта.

По следите на едни 2 млрд. лв.

Ина МИХАЙЛОВА

"Необезпечените" договори се оказаха блъф

Премиерът Бойко Борисов проведе в сряда среща с десетки експерти от различни министерства, за да ги разпита лично кой и защо от предишния кабинет е подписвал "необезпечени" договори за 2,16 млрд. лв., довели до свръхдефицит за 2009 г. Правителствената пресслужба публикува стенограма от срещата. От нея става видно, че министър-председателят натиска и буквално стресира подопечните си министри и държавни чиновници, за да дадат цифри, които да изпълнят със съдържание хвърлените в публичното пространство реплики.

От документа обаче стават видни няколко неща.

Първо. Шокиращо е, че министър-председателят не се свени да влезе в ролята на прокурор, пардон - главен прокурор.

Второ. Определено сметките за 2-та милиарда не излизат. Цитираните от министри и чиновници цифри са твърде далеч и дори сумирани, едва ли ще достигнат двата милиарда.

Трето. Министър-председателят определено не е наясно с проблематиката, която се опитва да дискутира със своите подчинени, но и не прави опити да я разбере.

Четвърто. Затвърждава се тенденцията за "търсене на виновни", но не и за желание да се свърши конкретна работа и да се поеме отговорност.

Пето. Както е видно от стенограмата, част от договорите, станали обект на разговора, наистина касаят периода г., но са с продължителност до 2011, 2012 г. А до 2009-а са били обезпечени според докладите на министрите. Явно те са разтревожени от ролята, в която са - на управници и държавници, която ги натоварва със задачата да обезпечат започнатите проекти.

Шесто. Така и не е ясно кои от "необезпечените" договори са от този период, а кои - от друг. Както сам казва премиерът, неговите хора още не са се ориентирали, а самият той се е уморил девет месеца да търси "под вола теле".

Седмо. Адмирации заслужават онези министри, които са се справили със задачата: уволнили са предишните, спрели са работата по проектите и са вдигнали шум в медиите и в обществото. Не просто имитирайки дейност, а помпайки нарцисизма на своя лидер.

Осмо. Впечатление прави формалното прескачане на МВР.

Девето. Всички чиновници се опитват да извадят някакви цифри, с които не са съвсем наясно, премиерът - още по-малко. Обаче сметката не излиза.

-----

Министерство на околната среда и водите

БОЙКО БОРИСОВ: Влизайте, заповядайте.

Кажете сега общо колко са парите? ПУДОС - 66? 150 милиона отменени? Те влизат ли в тези 270?

ОТГОВОР ОТ ЗАЛАТА: Не.

БОЙКО БОРИСОВ: А тези 271 милиона откъде се събират? ПУДОС - 66? (...)

ТОДОР ДИМИТРОВ: И двата договора, които в момента не са обезпечени, са сключени през г. и по тях се изпълняват дългосрочни задачи. И двете задачи приключват през тази година и общата им стойност е около 1

БОЙКО БОРИСОВ: Те са малки. Става въпрос за тези, големите пари - 271 милиона. (...)

БОЙКО БОРИСОВ: Общо за колко пари са договорите?

СИЙКА АРНАУДОВА: Останаха 66 милиона.

БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч, за тях не са осигурени парите?

НОНА КАРАДЖОВА: Наистина според мен това е абсолютно безобразно. В Управителния съвет на ПУДОС освен министъра на околната среда, който е председател, има представители на Сдружението на общините, които си гледат от гледна точка дали се финансират общински проекти, на бизнеса, които, ако има бизнес проекти, да се финансират, но има представител на Министерството на финансите, което няма как да не знае, че има страшно ограничени пари.(...)

БОЙКО БОРИСОВ: Кое лице беше от Министерството на финансите?

СИЙКА АРНАУДОВА: Божидар Петков.

БОЙКО БОРИСОВ: Напишете ми го на това листче.

НОНА КАРАДЖОВА: Той и към момента е член на Управителния съвет.

БОЙКО БОРИСОВ: Защо не взимате мерки? (...)

БОЙКО БОРИСОВ: Тези, другите петима, на работа ли са?

РЕПЛИКА: Това е управителен съвет. Състои се от министър, заместник-министър, представител на Министерството на финансите, представител на кметовете, бизнеса.

БОЙКО БОРИСОВ: Значи би трябвало да е нов управителният съвет.

Министерство на финансите

СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Стефан Делчев съм, директор "Вътрешен одит". Искам да докладвам единствено за три договора, по които има нарушение на Закона за обществени поръчки. Нямаме сключени договори и поети задължения занапред, за които няма неосигурено финансиране.

БОЙКО БОРИСОВ: За колко пари?

СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Тези три договора са на обща стойност около 12 милиона.(...)

Министерство на вътрешните работи

ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ние имаме три договора. Панчев, който е бил директор, сме го уволнили.

Министерство на земеделието и храните

БОЙКО БОРИСОВ: За колко пари имате договори, които не са обезпечени?

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: За 5 милиона.

АСЕН СИНЬОВ: Задължения, сумата, ако ви интересува конкретно, е 4 милиона - това е, което ние сме подписвали, което седи неразплатено и за което нямаме осигурено финансиране.

БОЙКО БОРИСОВ: Тук давате - 93 милиона

БОЙКО БОРИСОВ: Кой ви накара да ги подпишете тези работи?

АСЕН СИНЬОВ: Никой не ни е накарал, защото ние към момента на подписване на договорите имахме осигурено финансиране, съгласно Закона за бюджета. (...)

БОЙКО БОРИСОВ: Тези 5 милиона има ли ги?

АСЕН СИНЬОВ: Има ги разчетени в бюджета, но не са ни предоставени от Министерството на финансите. Аз нося документа - Министерството на финансите ни предоставят 6 милиона, с които разплащаме. (...)

АСЕН СИНЬОВ: Още нещо - ние спряхме веднага със заповед на министъра много обекти, които бяха започнали, и ги замразихме с писма до всички - където каквото можеше. (...)

БОЙКО БОРИСОВ: Кои са тези? Те още на работа ли са?

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Не, всички съм ги сменил.

Министерство на икономиката и енергетиката

БОЙКО БОРИСОВ: В Министерство на икономиката, енергетиката и туризма бяха малко парите. Какво работите там вие? (...)

БОЙКО БОРИСОВ: Колко пари са в сравнение с останалите не е много. (...)

ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: В Държавната агенция по туризъм са около 700 и няколко хиляди лева, но понеже е много трудно да се определи точно кои договори са, затова са извадени няколко договора, които общо са на тази стойност. (...)

ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: Този доклад беше изпратен до вицепремиера и министър на финансите Дянков с настояване да се извърши проверка от Държавната финансова инспекция.

БОЙКО БОРИСОВ: Тя завърши ли?

ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: Тя приключи и каза, че всичко е наред. (...)

Министерство на културата

ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ние сме министерство, което няма много. При нас обаче са установени три случая. Това е Драматичен театър "Масалитинов" в Пловдив с обща стойност 3

БОЙКО БОРИСОВ: Дадено ли е на прокурор?

ВЕЖДИ РАШИДОВ: Всичко това е дадено на прокурор. Плюс това, прекратени са договорите, ние не обезпечаваме от нашия бюджет средства по-нататък. Спряна е работата дотам, докъдето е извършена дейността и има платено от предишното правителство. Това е сключено от арх. Борислав Абаджиев, който е освободен още миналата година.

Министерство на транспорта и информационните технологии

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Да резюмирам с няколко думи. Общо около 31 милиона не осигурено финансиране. Можем да ги разделим на три нещата. Първото - около половината от тези пари са от договори на бившето министерство на Държавната администрация на Василев. Оттам всички договори, които идват, са с неосигурено финансиране. Нямам никаква информация как и защо са сключвани, но тези договори са за половината от сумата.

БОЙКО БОРИСОВ: От това министерство има ли служители от вас?

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Тук не, въобще нито един от тези служители не е в министерството. Затова трудно можем да намерим.

БОЙКО БОРИСОВ: Това го давайте на прокурор.

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Дадено е всичко. (...)

Министерство на отбраната

АНЮ АНГЕЛОВ: Общите задължения заедно с чуждестранните договори са над 600 милиона по договори, които са сключвани в периода г. включително, месец юни. На практика те са били обезпечени за времето, когато са сключвани, но не е отчетено, че всъщност това са многогодишни договори, които важат буквално до 2012, до 2011 г. и се оказват необезпечени. (...)

БОЙКО БОРИСОВ: Отивате, поглеждате го и ще се върнете обратно, като си опресните паметта да ми кажете за какво сте искали да изтеглите предварително тази огромна сума от 112 милиона от бюджета преди изборите точно. Искам да ми го напишете.

ГЛАСНОВА: Юли месец, точно преди изборите.

АНЮ АНГЕЛОВ: Януари-февруари са теглени.

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

БОЖИДАР ЙОТОВ /АПИ/: Сделките са за около 360 милиона, около 300 милиона без ДДС. Това се пределни цени, тоест - няма цена на договора, договорът става с възлагане на конкретни видове работа. Тази голяма цена ни е довела до много ниски цени на изпълнението. Тоест, ние можем да възложим и 100 милиона, тъй като към декември не знаехме бюджета. Когато ги направим за 3-4 години, няма да знаем бюджета и за следващите няколко години.

БОЙКО БОРИСОВ: Въпросът ми е, Вие за разликата от 115 милиона до 300 милиона, тези фирми могат ли да предявят претенции?

БОЖИДАР ЙОТОВ: Не, не могат, господин премиер, защото в договора е записано, че възлагането става с възлагателно писмо на конкретни видове работа по единични цени, които сме им дали. (...)

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: И тук вече въпросът е какво правим през следващите 4 години. (...)

БОЙКО БОРИСОВ: Колко са необезпечените договори?

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Ние ги изследваме. Сега разбирам от колегите от Министерство на околната среда и водите, които са посочили списък от договори, сложили са ги вътре, след това са разбрали, че за част от тях има постановление на Министерския съвет - на предишните. Когато има постановление, те вече са финансово обезпечени. Друг е въпросът дали са платени. (...)

Министерство на труда и социалната политика

БОЙКО БОРИСОВ: За каква сума?

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: За над 20 милиона. Единият е за Стара Загора, необезпечен. Там се води дело срещу бившия министър, срещу бившия главен секретар и срещу зам.-министър.

БОЙКО БОРИСОВ: Има ли хора, които са работили тогава?

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Има, да - част от колегите са тук.

БОЙКО БОРИСОВ: Вие тогава, като сте подписвали тези договори, казвали ли сте им, че не са обезпечени и че не трябва да ги има, че няма откъде да вземете пари да ги платите?

СТАНИМИРА ДАВИДОВА (главен счетоводител): Принципно изключвам обекта в Стара Загора, който де факто е обезпечен при сключване на договора с, а в следващата година са правени корекции на бюджета и не е плащано нищо, без да е обезпечено.

Всички останали договори де факто в първоначалния план за поименния списък за капиталовите разходи не фигурират, но впоследствие са правени корекции на бюджета и чак тогава са сключвани договорите и са правени анекси.

БОЙКО БОРИСОВ: А защо не са платени? За какви услуги са, за какво са тези договори?

СТАНИМИРА ДАВИДОВА: Тези договори са платени, всички са разплатени.

БОЙКО БОРИСОВ: Говорим за тези 20 милиона, за платените не питам. (...)

Министерство на образованието, младежта и науката

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ние нямаме кой знае какви проблеми. Единият проблем е с Фонд "Научни изследвания", където имаме сключени рамкови договори и те предполагат, че ако има пари - се изплащат.

БОЙКО БОРИСОВ: Има ли фирми, които биха могли да ни съдят за неизплатени пари?

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Не. (...)

БОЙКО БОРИСОВ: Самите министри виждате, че не могат още да се ориентират (...)

Министерство на здравеопазването

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Имаме нова информация - до датата на справката, която е била 16 март 2010 г., са 22 милиона и има посочени 6 договора. Но впоследствие, към днешна дата в междинното време, което беше днес от обяд до 15 ч., направихме нова справка, защото има изменения - в този един месец ние сме подали писмо до Министерството на финансите във връзка с договора по ваксини, които са от имунизационния календар в размер на 12 милиона, и техният отговор беше, че ни препоръчват да направим вътрешно преструктуриране на бюджета на министерството. Направили сме го и тези договори са изчистени, тоест са обезпечени. А останалите са за Районен център по здравеопазване и РИОКОЗ-Русе. Този договор е от 2007 г. и се изпълнява, но има условие: само ако са обезпечени средствата. Тоест той е и обезпечен, и необезпечен. (...)

Из за большого объема этот материал размещен на нескольких страницах:
1 2 3