Тема: Здравеопазване (стр. 1 )

17 април 2010 г.

ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Проф. Борисова отказа да говори за хапче за космонавти

В ГЕРБ няма разнобой за Борисова

Hяма нито забавяне, нито разнобой в ГЕРБ за новия здравен министър Анна-Мария Борисова. Това отсече премиерът Бойко Борисов в парламента вчера.

Раздразнен от въпросите, той припомни за симпозиума по ендокринология в Пловдив, който отложи избирането на проф. Борисова.

“Веднага след това ще намерим дата и ще го вкараме в парламента”, обеща премиерът. И отказа повече да коментира темата.

Неофициално се знае, че проф. Анна-Мария Борисова, коятое шеф на центъра на ендокринология, помолила премиера изборът й да е след най-важното събитие за специалистите в тази област - 9-ия им конгрес. Бъдещата министърка не искала да влиза в конфликт на интереси, тъй като спонсори на събитието в Пловдив са компании като Roche, Новартис, “Санофи-Авентис”, Amgen, Berlin-Chemie и “Ели Лили”.

Бъдещата министърка категорично отказа информация и за медикамент срещу остеопорозата, разработен от фармацевтична фирма "Amgen" по поръчка на НАСА за космонавти. Това е реклама - нито аз мога да говоря за това, нито вие да го напишете, аргументира се тя. Добави, че на форума се представят още много нови медикаменти в 12-те сателитни симпозиума.

Трябваше да бъда модератор, но други колеги се ангажираха, за да няма приказки, каза още проф. Борисова.

26,6% от българките над 50 г. са засегнати от остеопороза, съобщи професорката вчера след проучване с 1700 жени от 50 до 79 г. Националната програма за борба със заболяването трябва да проучи дефицита на витамин D, честотата, вида и тежестта на счупвания при българите, смята проф. Борисова. (24часа)

Борисова събира пари за децата в Хаити

Проф. Анна-Мария Борисова призова да помогнем на малчугани в Хаити. От трибуната на Конгреса на ендокринолозите в Пловдив тя призова колегите си да се включат в благотворителния търг на Съюза за набирането на средства за децата с диабет от Хаити.

За втори пореден ден дамата отбива въпросите за политика. В четвъртък тя заяви, че на всички репортерски въпроси ще отговаря с усмивка. Вчера проф. Борисова дори не обърна внимание на журналистите. Като председател на Съюза на ендокринолозите дамата определи интереса към конгреса като изключително голям. Това обаче по-думите й нямало нищо общо с новината, че ще става министър. Според нея форумът под тепетата бил много ползотворен. Вчера самата Борисова изнесе доклад за рахита сред децата.

"Няма отлагане, няма разногласия". Така премиерът Бойко Борисов коментира в кулоарите на парламента забавянето на гласуването за Борисова в парламента като здравен министър. Официално от ръководството на ГЕРБ коментираха, че подкрепят ендокриноложката за поста. Зад нея стоят твърдо и депутатите от "Атака". От Синята коалиция пък коментираха, че не са убедени дали ендокриноложката е най-подходяща за поста. Под сурдинка депутати от ГЕРБ обясниха, че Анна-Мария Борисова може и да не стане здравен министър. От мнозинството коментират, че професор Борисова сама ще оттегли кандидатурата си още преди заседанието в сряда. В кулоарите на парламента веднага се завъртяха имената на двамата й потенциални наследници - шефа на русенската болница д-р Минчо Вичев и директора на болницата в Кюстендил д-р Михаил Зортев.

Ели Куманова Надя Панкова

Депутатите пак на нож за пушенето

Командира се обяви за фундаменталист, колеги му се смеят

Скандали с привкус на дим се развихриха в парламента. Депутатите отново се скараха по време на първото четене на закона за здравето заради цигарите. Промяната предвижда отпадането на пълната забрана за тютюнопушене, която предишният кабинет гласува да влезе от 1 юни. ГЕРБ обаче поискаха отмяна на ветото, което обаче раздели депутатите на две.

"Аз вече не влизам в стаята на групата на Синята коалиция, защото там колегите пушат. Кажете ми, толерантно ли е това, ние българите ще се научим ли на толерантност и да знаем какво е да си в обувките на другия. Те и хората ще кажат, тези в Народното събрание, фундаменталисти, искат със сила да ни наложат и кой ще се изкаже пръв, Командира, той да ни налага", обяви от трибуната Иван Костов и здраво разсмя депутатите.

"Току-що разбихте мита за Командира, господин Костов, защото в групата ни не се съгласяваме", обяви синият депутат Асен Агов. Като върл пушач Агов посочи, че всеки трябва да се съобразява с останалите. "Но като свободомислещ човек не искам със закони да ми се казва какво да правя и какво не. Държавата да ми осигури услугите, за които плащам данъци, тогава да ми казва какво да правя с личния си живот", отсече Агов.

Дебатите бяха прекратени предсрочно по искане на колегата му Евгений Желев и ще продължат в сряда.

Надя Панкова

И сините имат резерви към новия здравен министър

Любен Обретенов

Депутатите от "Синята коалиция" не са убедени, че проф. Анна-Мария Борисова е най-подходящата кандидатура за здравен министър. Това каза съпредседателят на коалицията и лидер на СДС Мартин Димитров. Недоверието е възникнало от това, че проф. Борисова не е излязла веднага с ясна програма пред обществото и парламента, която ще изпълнява. Според сините изглежда, че тя се колебае какво точно ще прави като министър. Предстои НИС на СДС да разгледа въпроса с подкрепата във вторник. Депутати не изключиха нито една възможност за решението, включително и отказване на подкрепа за Борисова. Спорове по номинацията има и в самия ГЕРБ. "Атака" обаче твърдо я подкрепя. Самата Борисова бави назначаването си заради лични дела, включително конгреса по ендокринология от онзи ден.

ГЕРБ търсят компромис за тютюнопушенето

Депутати обсъждат да се разрешат цигарите в заведенията, но само след 22 часа

Силвия Георгиева

ГЕРБ ще търсят компромис по въпроса за отмяната на пълната забрана за тютюнопушене на обществени места, стана ясно на първото обсъждане на промените в закона за здравето. Депутатите непушачи от управляващата партия поведоха битка срещу съпартийците си, настояващи за разхлабване на режима, и още вчера започнаха да мислят компромисни текстове, които да ограничат пушенето поне в заведенията за хранене. Дебатът изправи един срещу друг и колегите им от "Синята коалиция".

В средата на февруари депутати на ГЕРБ предложиха отмяна на пълната забрана за пушене на обществени места, която по закон трябва да влезе в сила от 1 юни. Идеята бе в заведения до 100 кв. м собственикът сам да определя дали да се пуши, а в такива над тази площ - да се обособят добре изолирани помещения за пушачи. Аргументът бе, че забраната така или иначе няма да се спазва, а и в условия на криза ще удари ресторантьорите. От неправителствения сектор обаче веднага излязоха на протести.

Вчера и депутати от ГЕРБ застанаха на тяхна страна и започнаха трескаво да мислят за компромиси. Зам.-шефът на здравната комисия Пламен Цеков обяви, че ще предложи пушенето да е разрешено в заведенията за развлечение и хранене само след 22 часа. "Подобна разпоредба действа в Словакия. Мисля, че така бихме могли да намерим нужния баланс", каза той. Петър Петров от ГЕРБ също заяви, че критерият площ е неработещ. "В Перник 70% от заведенията са под 100 кв. м - тогава всички те ще разрешат пушенето и агнето ще бъде изядено", коментира той. По думите му изискването за отделно помещение за пушачи веднага може да бъде заобиколено - ако например собственик на заведение от 190 кв. м регистрира 2 нови заведения в същото помещение.

Според Петров най-работещ е холандският вариант - там право на избор за пушенето имат заведенията, в които работи само собственикът. "Така хем се избягва от субективните 100 кв. м, хем няма да има увреждане на здравето на персонала", разсъждава депутатът. Той подкрепя и друга идея, която вероятно ще предложи до второто четене на закона - за разделяне на заведенията на такива за хранене (като ресторантите), в които пушенето да е изцяло забранено, и други, предимно за развлечение - като барове, казина и др., в които да няма забрани.

Иван Иванов, който е вносител на либералните предложения, вчера отказа да коментира новите идеи с мотива, че трябва да се запознае с тях. Депутати от управляващата партия вчера прогнозираха, че по въпроса вероятно ще надделеят пушачите, тъй като са мнозинство.

ГОРЕЩО

Дебатът "за" и "против" пълната забрана за пушене и вчера противопостави депутатите на пушачи и непушачи вместо на управляващи - опозиция. Лидерът на ДСБ Иван Костов нажежи страстите, заявявайки, че проблемът опира до толерантността на българина. "Ако си истински европеец, не може да си в положение да вредиш на околните с пушенето си. Аз не влизам в ПГ на "Синята коалиция", защото вътре се пуши. Редно ли е това?", попита Костов. Колегата му Асен Агов обаче възрази, че като свободомислещ човек не може да се съгласи държавата, която не осигурява нужните услуги, да му казва със закони какво да прави или да не прави. "Ако има нетолерантност, то именно затова в промените сме предвидили да има обозначени зони къде да се пуши и къде не и да може всеки да влиза където иска", коментира и Емил Димитров от ГЕРБ. "Правата на пушачите свършват там, където започват правата на непушачите", възрази обаче Лютви Местан от ДПС, който изрази несъгласието на цялата ПГ. Проф. Андрей Пантев, макар и "с лула в ръцете", също призова колегите си да гласуват против промените и да си пушат вкъщи.

Здравният министър вече не рецитира песнички. Само се усмихва

Или кой конгрес отложи полагането на клетва от проф. Анна-Мария Борисова пред парламента

Янина Здравкова

Ендокринолозите, казват останалите лекари, са най-богатите в цялото съсловие. По отношение на материалното благосъстояние те са нива над другите специалности. Причината - ендокринологията е относително рядка специалност с много пациенти, повечето хронично болни, и със социално значими диагнози - напр. диабет. Терапията пък е предимно консервативна - лекарства, често скъпи. Които здравната каса плаща. Оттук е и тясното сътрудничество на ендокринолозите с фирмите, които произвеждат медикаменти. Не, това не е корупция. Това е просто колаборация, при която изборът на даден лекар за нужното лекарство може да бъде "подпомогнат" по най-различни начини - от пари в кеш през бонуси и конгреси с почти безплатно ядене и пиене до екскурзии.

Дали и колко са богати ендокринолозите, не личи черно на бяло на Деветия национален конгрес по ендокринология, организиран от Българското дружество по ендокринология с председател проф. Анна-Мария Борисова, кандидат-министър. Да, това е събитието, чиято организация накара Борисова да помоли за отсрочка на гласуването на кандидатурата й в парламента. Тя предпочете колегите си, науката и симпозиумите пред депутатите и блатото, наречено "здравеопазване". Дори демонстрира нечувана скромност - кандидатурата й спокойно можеше да бъде гласувана в сряда, а конгресът започна в четвъртък и Борисова можеше да иде и да открие конгреса не само като шеф на БДЕ, но и като министър.

Кой не би се поблазнил от подобен триумф, при това сред свои?

Е, може да не е скромност, а липса на достатъчно материал, събран от бъдещия министър из "Гугъл" по въпросите на здравната реформа. Или пък лошо преценени приоритети. Пък може и да няма особена причина...

По традиция конгресът се провежда в "Новотел" - Пловдив. Трае 3 дни и е спонсориран от самия хотел и още над 30 фармацевтични компании. Благодарение на това таксата за участие за членовете на дружеството по ендокринология е 30 лв., а нощувката - едва 15 лв. Колите отпред са масово произведени след влизането на България в ЕС, има дори лимузина "Бентли", но не е задължително да са на ендокринолозите. Напротив - част от тях изглеждат така, сякаш са дошли с автобус. Освен това разликата между лекарите и представителите на фирмите, които също са стабилно представени във фоайето и коридорите, е очевидна. Хората от фармацевтичните компании са като от калъп - ай-фони, усмивки, скъпи костюми и излъскани обувки с остър връх. Повечето ендокринолози са далеч от този блясък.

Първото събитие по програма е обядът, наречен от организаторите "Добре дошли", със спонсор "Рош". Немислимо е да решим, че не са осигурени достатъчно млечни продукти - основният враг на остеопорозата. Докато участниците в конгреса се хранят, специално наета двойка китаристи свирят популярни мелодии във фоайето, а фирмите довършват подготовката на щандовете си. На тях има листовки, информация и дребни подаръци като химикали и тефтери.

Журналистите пък са окупирали пътя от ресторанта към залата, където председателят на БДЕ ще открие конгреса. Проф. Анна-Мария Борисова се появява, облечена в стилна бежова рокля до коляно с къс ръкав и черна чанта в ръка. Репортерите се нахвърлят, но професорът ги отминава с вдигната глава, заявявайки "Само ще се усмихвам". Дребничката жена върви уверено към залата, а походката й е като от статия "Как да вървим съвършено" в женско списание -

изправен гръб, повдигната глава, малки крачки

Борисова е кралица на мълчанието - с перфектна походка оглавява процесията, а около и зад нея подскачат репортери с микрофони, образувайки своеобразен шлейф.

Професорът стига до президиума в залата, където шлейфът намира златен шанс да изкопчи новина и започва обстрел с кресливи провокации.

- Готова ли сте да поемете поста здравен министър?

- Усмихвам се.

- Вярно ли е, че сте се отказала да ставате министър?

- Усмивка.

- Смятате ли, че е трудна работата, която трябва да върши един министър на здравеопазването по принцип?

- Само се усмихвам. Този фотоапарат май е любителски - успяхте ли да ме снимате как се усмихвам?

- Какви са вижданията ви за реформата?

- Усмивка!

- Много сте красива...

- Не съм красива, но съм симпатична и очарователна за годините си и се усмихвам. И вие сте много хубави.

- Поне за остеопорозата няма ли да ни кажете нещо?

- Само се усмихвам!

- А какво ядохте на обяд - за да знаем и ние какво да ядем?

- Усмихвам се!!!

И действително успява да остане усмихната докрай, макар жестът да има повече общо с истерията, отколкото с усмивката.

Най-накрая дори на журналистите им става жал и оставят Борисова на мира. Залата се е понапълнила - време е да открие конгреса. "Добре дошли в нашия дом, така съм свикнала вече с този хотел, че го чувствам втори дом - тук се събираме на всеки 3 години", обръща се професорът към колегите си. "Крайно време е вече да го купим", добавя по този повод под нос лекарка от публиката.

Борисова отчита невиждан интерес - 470 участници. Толкова не са се събирали никога. "И те са регистрирани преди вестта, която след това дойде", казва Борисова, намеквайки за високата чест, оказана не само на нея, но и на ендокринологията като специалност, излъчила следващия здравен министър. Е, думите на Борисова могат да се тълкуват и като похвала, че колегите й идват не защото са натегачи, а от интерес към науката.

На конгреса ще бъдат изчетени 99 лекции и 12 сателитни симпозиума, има 8 чужди лектори, включително и проф. Фукомато, дошъл от Япония и "пътувал цели 22 часа". "Вижте какъв букет", възкликва председателят на БДЕ. Тук е мястото да поясним, че на медицински конгреси има 2 части - едната част са учебните сесии, на които водещи лекари докладват нови методи, постижения, случаи и т. н., т. е. на тях лекарите научават как и накъде се развива специалността им. Т. нар. сателитни симпозиуми са

презентации, финансирани от фармацевтични компании

Това не значи, че лекторът говори само за дадено лекарство, но рано или късно става дума и за това. На настоящия конгрес проф. Борисова е обявена като модератор на 4 подобни спонсорирани лекции.

След краткото резюме на проявата Борисова апелира към колегите си да дарят средства за децата с диабет в Хаити, което е инициатива на Международната диабетна федерация. Препоръчва се дарението да е над 80 лв. Тези, които дарят по-малко, ще получат грамота за милосърдие. На тези, които дарят повече, ще бъде подарена художествена фотография от екзотични места, дело на касиера и съществен член на организационния комитет на конгреса д-р Александър Шинков. Снимките са изложени пред залата и свидетелстват, че само през 2009 г. д-р Шинков е снимал природата в Кения, Танзания (резервата Серенгети), Шотландия, Лондон, Тиренско море и Плитвице. С просто око се вижда, че за фотографиите лекарят има талант, хъс и скъпа апаратура. Заслужават си 80 лв.

"Отворете сърцата си, дарете. Бъдете сигурни, вашите пари ще отидат където трябва", уверява Борисова и показва писмото от международната федерация, а също и банков код. Парите ще събира тя вероятно заради опита си като касиер на входа, в който живее.

Конгресът е открит. Започва първият симпозиум - "Статините - ключова интервенция за контрол на диабет тип 2", финансирана от "Алкалоид". Борисова не проявява интерес към темата и напуска залата, следвана от шумния шлейф от микрофони.

Този път дори не се усмихва

Спасява се от нашествието в асансьора. Слиза от стаята си едва след почти 2 часа, когато е ред тя да бъде модератор - на симпозиума "Bonviva - най-предпочитаният бифосфонат в лечението на остеопорозата", финансиран от "Рош", производителя на този препарат. Дали е прекарала времето в подготовка на лекцията си, или пък е ровила в "Гугъл" за проблемите на здравеопазването? Не знаем...

Борисова е с нов тоалет - бяло сако, обточено по края с червен флорален мотив, и черен панталон. Аксесоарът е миниатюрна бежова чантичка. Шлейфът, разочарован от липсата на новини, вече е напуснал полесражението, но Борисова отново е царствено сама - по пътя я спира само една лекарка с медицински въпрос. Професорът го отклонява за по-късно. Минавайки покрай охраната на залата, подхвърля: "Значи журналисти няма да пускате". Дори не спира, а момчето бързо кима зад гърба й: "Да, да". И изобщо не си дава сметка, че човекът, влязъл след Борисова, е точно репортер.

Въпреки че си е осигурила гърба, Борисова изненадващо напуска залата и не се връща. Лекцията за остеопорозата се води от Александър Шинков и Пламен Попиванов при умерен интерес от страна на ендокринолозите. Дали професорът се е отказала от лекцията заради постоянното натякване от пресата за връзките й с "Рош" или по други причини - не се знае. Защо е толкова важен конгресът, след като тя не се включва в него - също не разбираме.

Бил ли е конгресът ползотворен - в едно или друго отношение, още не знаем - той приключва днес. Дали и колко струва цялата държава да чака проф. Борисова да го посети, вместо да започне работа в министерско амплоа - със сигурност ще разберем съвсем скоро.

Редът за болничните и отпуските ще се промени

Националният осигурителен институт (НОИ) ще плаща болничните от четвъртия ден. Единият ден ще е за сметка на работника, а останалите два ще поеме работодателят в размер на 80% от заплатата. Сега работодателят плаща пълна надница за първия ден от болничните, а НОИ дава 80% от осигурителния доход за всички останали. Промяната все още не е гласувана. Очаква се тя да влезе в сила от 1 юни т. г. и да важи или до края на тази година, или до края на 2011 г. в зависимост от съживяването на икономиката.

Социалното министерство е подготвило и промяна в Кодекса на труда, според която всички платени отпуски, останали от минали години, трябва да бъдат изчистени до края на 2010 г. В противен случай ще бъдат изгубени. От 2011 г. в следваща година ще могат да бъдат прехвърляни не повече от 10 дни за почивка. Синдикатите протестираха срещу двете предложения за промени с аргумента, че орязват права на работниците.

Симеон Дянков: Правителството е твърдо устремено към еврозоната

Вицепремиерът и министър на финансите пред "Капитал"

България наистина ли се отказва от кандидатстването за чакалнята на еврозоната - ERM II?

Вървим към еврозоната с максималната възможна скорост. Миналата седмица имаше ново голямо препятствие - вероятност за допълнителен дефицит и ревизиране на бюджетите за 2009 и 2008 г. Това определено ни забавя до известна степен и може да предопредели шансовете ни за влизане в ERM II. Колко ще ни забави, ще се разбере на срещата на финансовите министри на ЕС в Мадрид.

Това, което ние направихме, e предварително да уведомим европейските партньори (финансовите министри и Евростат) за възможната промяна. Така техните оценки за конвергентната ни програма ще са на база последните ни резултати.

Правителството продължава да има за цел влизане в ERM II. Предварителната оценка на конвергентната ни програма, беше много положителна. Сега се надявам, че честността ни ще се оцени.

Какви са настроенията, след като България разкри новите данни за състоянието на бюджета?

Проведох неформални разговори с голяма част от финансовите министри. Те поискаха да знаят дали това е структурен дефицит и каква част от него може да е само еднократен. По наша оценка около една трета от този дефицит може да се определи като еднократен разход (за да се избегне процедура по свръхдефицит – бел. ред.), свързан с предизборни харчове. Ако експертите от Европейската комисия споделят тази оценка, тогава ще сме още по-големи оптимисти.

Това означава ли, че правителството ще продължава да води по-рестриктивна политика по отношение на публичните финанси?

Политиката ни при публичните разходи е единствената възможна добра политика в момента. И с кандидатстването ERM II, и без него. Това препятствие, което ни бе заложено от тройната коалиция, означава две неща. Първо - трябва да обясним на Европа по какъв начин това е станало. Второ - за да бъдем още по-убедителни, трябва да сме много твърди по отношение на реформите, посочени в конвергентната програма и трябва да мислим и за допълнителни реформи. Особено в държавната администрация - рязане на още разходи и събиране на повече приходи. Трябва да сме убедени и че здравната, пенсионната и образователната реформа ще станат в периода, в който сме казали.

А те ще станат ли? Напоследък хората остават с впечатлението, че правителството се е изплашило и е замразило реформите.

Аз не съм се изплашил и правя всичко възможно реформите да вървят. Тук-там се появиха някои предвидими и непредвидими препятствия и се получи известно забавяне. Образователната реформа върви много добре. В здравеопазването наистина имахме известно забавяне, но там стратегията вече е разработена. Въпросът е новият екип да започне бързо с тях. До края на май в тристранния съвет ще се обсъждат и кои са следващите стъпки в пенсионната реформа. Всички те обаче трябва да вървят още по-устремно заради допълнителното препятствие, което имаме пред ERM II.

Какви биха били основните ползи за икономиката, ако влезем в еврозоната?

Има три основни ползи. Първата, е че в момента се държи фискален резерв като гарант за фискалната ни политика. В момента, в който влезем в ERM II и начертаем какво правим в еврозоната, той не ни е нужен. Тези пари, разбира се с много мисъл, могат да се използват за инфраструктурни проекти. Другото, което виждаме при държавите, които са влезли в еврозоната, е че веднага лихвените проценти по кредитите падат средно между два и три процентни пункта. И третото е, че по принцип влизането в еврозоната дава по-голяма стабилност. При големи кризи страната ще има допълнителна помощ от Европейската централна банка и от другите страни, както в момента те дават за Гърция. Аз се надявам, че на България никога няма да й се налага да иска такава помощ.

Наистина ли чак сега открихте тези анекси за около 2 млрд. лв.?

Да, след като в продължение на 7-8 седмици моят екип се занимаваше с тази тема.

Схемата е била следната: икономиката е вървяла добре и бюджетите винаги са били с излишък. Раздаването му е ставало с политическо решение в края на всяка година. Само за декември 2008 г. така са похарчени 4.15 млрд. лв. Те са казвали на фирмите - правете проектите, пък в края на годината ще ви платим.

Проблемът се появява, когато няма излишък. Знае се, че кризата започна още август 2008 г. и е било коректно още тогава да се каже, че схемата вече няма да се прилага. Но истината е, че тройната коалиция е продължила - анексите са правени главно ноември-декември 2008 г. и пролетта на 2009 г. Даже излишъкът за 2008 г. не е отишъл за плащане по тези договори и анекси, а за други предизборни харчове. За 2009 г. пък бюджетът е бил надут - по време на криза те са заложили ръст на приходите с 22% и така са харчили ударно в началото на годината.

Заради навика плащането да става в края на годината, министерствата не са подавали към Министерството на финансите информация за тези допълнителни договори и анекси. Идва краят на 2009 г., няма излишък и плащания, но чиновниците не искат да си признаят. Затова темата започна да излиза през януари. Всяко тримесечие ние събираме от министерствата информация как вървят финансите им и дали има изненади. Към 30 септември 2009 г. общата сума на извънбюджетните изненади е 14 млн. лв. И първата седмица на февруари видяхме внезапно тези милиарди. Помислих че е грешка, защото нашето правителство водеше изключително консервативна политика и почти не е подписвало договори. Затова премиерът изиска справка договор по договор, анекс по анекс.

Ако не успеете да разтрогнете тези анекси, това означава ли, че тежестта се пренася за бюджет 2010 и 2011?

Точно това означава. Ако прокуратурата, вътрешните одити по министерства и Агенцията за държавна финансова инспекция, а оттам и съдилищата, не успеят да ги развалят, всички данъкоплатци ще ги плащаме през следващите години. Невъзможно е да намерим такава голяма сума за 2010 г. А договорите определено са извънбюджетни, т. е. сключени извън закона за бюджета.

Някои договори вече са разтрогнати през миналата година. За тях знаехме още през есента - за самолетите на правителството, за сгради за съдилища, на регионалното министерство...

В министерството на финансите аз съм анулирал договори за около 100 млн. лв., в регионалното - за около 250 млн. лв., в правосъдното - за 200-300 млн. лв. Така сумата, с която ни изненадаха, не е 2 млрд. лв. Има поне 1 млрд. лв. отгоре, които ние вече сме успели да разтрогнем.

Каква ще е стратегията ви за развитие на икономиката оттук нататък – в зависимост от това дали ще получим "да" за преддверието на еврозоната?

Оценката на конвергентната програма ще даде ясна представа дали Европейската комисия вижда в това правителство и политиките, които води, влизане в ERM II или не. Ако имаме адекватна, положителна оценка, това означава продължение на рестриктивната фискална политика, каквато сме водили и до момента, затягане на разходите и търсене на допълнителни приходи.

Повтарям - аз, моят екип, правителството, сме твърдо устремени към ERM II. Ако има забавяне, надяваме се да е много кратко и да продължим да работим в тази посока след още няколко седмици. Но това зависи от европейските ни партньори. Дори да има отлагане, политиките са си същите. Само че трябва да сме още по-решителни с реформите, да правим още по-големи съкращения в разходите и да направим още по-голяма административна реформа.

Имаше много призиви да се разплатите по-рано с бизнеса, за да не задържате ръста на икономиката, защо не го направихте?

Ако го бяхме направили, за 2009 г. щяхме да сме на дефицит от над 8% от БВП. Това включва договорите към фирмите, анексите, договорите, които анулирахме, задълженията към общините. Ако го бяхме направили, щяхме да поставим под въпрос стабилността на фискалната политика, включително и на борда.

Но от друга страна, дали това би довело до съживяване на икономиката или по-скоро не и защо?

Не. И това е другата грешна идея, която се дава от бизнеса, но на бизнеса му е изгодно – особено на тази част от него, която е участвала в тези кръгове и обръчи, които са взимали по този начин пари и договори. Ако работеше тази схема в малка страна като България, то тогава тези 4.1 млрд. лв., които се наляха в края на 2008 г., би трябвало по някакъв начин да имат влияние върху първото и второто тримесечие на 2009 г. А тогава икономиката падна съответно с 3.5% и 4.2%. Реално в малка икономика като България, която е отворена за външни инвестиции, за внос и за износ, фискална политика от този тип не работи. А ние монетарна политика нямаме. Така че дори и да се бяхме разплатили, но пак казвам - това никога нямаше да стане, нямаше да има някакъв особен ефект върху икономиката. Само че тогава стабилността на фискалната ни система и на борда щеше да бъде под голям въпрос.

А тези договори и анекси са се сключвали в самото навечерие на изборите. По тази причина минавахме договор по договор и видяхме, че една част от тях въобще не са необходими, дори да оставим настрана финансовото им обезпечаване.

Какви са очакванията ви за развитието на икономиката?

От няколко места получаваме сигнали, че една част от икономиката, особено производството, излиза от кризата. Четвърти пореден месец расте износът. За пръв път през март безработицата падна с около 4600 души. От данните за първите десет дни на април изглежда, че тази тенденция се пренася и за април. Ако успеем да задържим безработицата, това означава, че някъде в производството климатът се подобрява. През февруари, по официални данни, и през март, по предварителни, започва да се вижда, че ипотечният пазар започва да се съживява доста устремно. Това, което все още липсва, е съживяването на вноса, а оттам ние събираме главно акциз и ДДС. Така че износът расте, някои от финансовите пазари започват да се съвземат, трябва ни повече внос, както и вътрешното потребление да тръгне. На тази база според мен ръстът на икономиката през 2010 г. даже ще е повече от 0.3%, колкото сме заложили сега.

Но има разлика между това как се справя икономиката и как се справя бюджетът. Икономиката върви главно от износ, а той не носи приходи от ДДС и акцизи. Вноса обаче го няма. Вътрешното потребление все още е слабо и затова ще се получи едно разминаване между икономическия растеж и ръста в приходите някъде между четири и шест месеца. Това означава, че ние някъде до септември-октомври ще продължим да имаме сравнително слаби приходи, но икономиката вече твърдо ще излиза от кризата. Точно това налага допълнителни мерки за 1.6 млрд. лв., които вкарахме през съвета за тристранно сътрудничество.

Въпросът е какво да правим по време на криза, когато икономиката излиза от нея, а приходите все още не вървят толкова добре. Съкращаване на разходите е най-бързият начин, защото за всички приходни мерки освен миноритарна приватизация трябва време и те ще се случат реално в следващата година. Така че това, което правим, е задържането на 10% на разходите, свиване на обръчите от фирми, за да няма такива големи течове като в миналото правителство. Това го правим в здравеопазването и вече имаме доста положителни резултати. Всеки месец от началото на годината успяваме да съкратим неефективността някъде с 8-10 млн. лв. Това означава, че със същия бюджет, който даваме на здравната каса, услугите, които тя предоставя, са някъде с 8-10% повече на месечна база. Вече сме анулирали и доста неизгодни договори извън тези анекси за 2 млрд. лв. И третото е бърза приватизация на някои от активите на държавата. Това може да стане само чрез фондовата борса.

Излиза и другата тема - защо не емитираме навън ценни книжа. Отговорът е: защото това не ни помага по никакъв начин за запълване на бюджета, това е просто финансиране на допълнителен дефицит. Това на нас не ни трябва, защото сме над минимално допустимото по закон ниво на фискалния резерв. А и другото е, че винаги когато има възможност за финансиране на по-голям дефицит, всичките ми колеги в Министерския съвет ще искат да имат повече харчове и дефицитът наистина ще порасне. От тази гледна точка аз не искам да емитираме ценни книжа навън.

Към какъв бюджетен дефицит за 2010 г. се стремите оттук нататък?

Целим това, което МВФ каза преди месец - че при създалата се ситуация не само в България, а и в региона, е безопасен дефицит до 1.8% от БВП. В момента с тези допълнителни 60 мерки, които сме предприели, ще се вместим в тези рамки. Сега обаче идва голямото ако... Ако прокуратурата и съдилищата успеят да анулират тези допълнителни анекси, които не са отразени в бюджетите нито за тази, нито за следващата година. И всички чакаме с голямо упование...

Това означава ли, че в средата на годината все пак може да се вдигне ДДС?

Аз и като финансов и министър, и като вицепремиер съм против увеличаването на каквито и да било данъци. Така че големият успех на тристранния съвет, за който най-малко се говори и за който се борихме три седмици, е именно да не се увеличават ДДС и преките данъци. Защото и в криза, и извън криза, ако се увеличат преки данъци, това ще е пагубно за инвеститорския интерес. Докато аз съм финансов министър, преки данъци в България няма да се вдигат. За непреките като ДДС - аз съм против вдигането, но я има тази голяма неизвестна около анексите и се надявам, че до месец-два тя ще се изясни.

Да пишеш по остър социален проблем с едната ръка, докато въртиш конспирация с другата, е занятие, достойно за времена и хора различни от днешните. Така мислех, до мига, в който научих, че депутати от мнозинството си наумили да върнат забраната за пушене на обществени места в България. Само една дума описва състоянието, в което изпаднах в онази сумрачна февруарска вечер: ярост. Черна и безмерна, проникваше през очите ми, едновременно с репортажите от медийните сайтове. Имало криза. Имали права пушачите. Ресторантите се опразвали. Законите и без друго не се спазвали – и това от устата на избран законотворец.

Точка. Не беше вече време за четене. Нито за дебат: за и против пушенето. Няма такъв дебат. Така, както няма дебат дали земята е кръгла. Всички данни отдавна се знаят – от медицината, от Световната здравна организация, от Министерството на Народното Здраве дето открай време "предупреждава...", та дори и от Симеон Дянков. Нали вдигна акциза през октомври уж за да се пушело по-малко. Но не се пуши по-малко защото организмът се пристрастява към никотина и прави пушача наркоман. Готов да даде и последния си грош за да угоди на зависимостта си. Да проси. Да нарушава хипократовата и депутатската си клетва. Да трови децата си, дори неродените. Да трови себе си. Да трови мен, и всички останали, без дори да попита. От цигарите умират хора.

СХЕМАТА ЗА ПЛАЩАНЕ ПРЕЗ ББР ИЗИСКВА МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ДВЕ СЕДМИЦИ

Правителството се оплете във финансови шмекерии

ДОКАТО ДАДЕ ЛЕКАРСТВОТО, БОЛНИТЕ МОГАТ ДА УМРАТ