Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 6 )

Водещ: Кога ще въведете платформата за медицинските изделия? Какъв е срокът, който сте си поставили?

Д-р Ваньо Шарков: След стартирането в лекарствата, от следващата година започваме да работим върху платформата за медицинските изделия и добавянето ѝ към тази платформа.

Водещ: Кога ще се срещнете с неправителствения...

Д-р Ваньо Шарков: Още тази седмица, когато видя какви предложения са постъпили, от кого са постъпили, ще бъдат поканени на разговор, за да обсъдим всичко това, което има идея да бъде променяно, нещо, ако сме пропуснали да предложим в правилника, изобщо всички онези предложения, които има. Има едно предложение, което видях, с което категорично не съм съгласен, и то е предложението да бъде оттеглен проектът за нов правилник, защото това означава да се забавим с още 2-3 месеца и единствено да си говорим в публичното пространство и да не предприемаме никакви действия.

Водещ: В различните становища, които видях, става въпрос за увеличаване на правомощията на изпълнителния директор на фонда и ограничаване пък на контролните функции на обществения съвет.

Д-р Ваньо Шарков: Аз не виждам такова нещо. Ще го изговорим, да видим кой, къде и кога е видял такова увеличение на правомощията на директора на фонда. Това, което сме разписали, е, че той трябва да има медицинско образование. И аз наистина смятам, че трябва да има медицинско образование, защото на практика проф. Пилософ почти всеки ден разговаря с шефовете на доста лечебни заведения из цяла Европа и мисля, че това е една положителна възможност и трябва да продължим. Разговорът между медици от различни държави по повод лечението на български деца е по-добре, отколкото липсата на такъв разговор.

Водещ: В същото време обаче това не поражда ли една възможност за конфликт на интереси?

Д-р Ваньо Шарков: Смисъл?

Водещ: Смисъл, че например, ако аз имам една медицинска специалност и съм директор на фонда, ще си тегля чергата към...

Д-р Ваньо Шарков: Не, няма такава възможност.

Водещ: Защото е административна самата длъжност.

Д-р Ваньо Шарков: Главната и основа задача на обществения съвет е точно в това да контролира на практика разходването на средствата, да изисква постоянна информация и да е запознат с хода на лечението на всяко едно дете. Целта на обществения съвет е никой във фонда или никой в държавата да не превишава своите права. И аз мисля, че общественият съвет работи добре, затова всички онези слухове, че някой иска неговото закриване, никога не са отговаряли на истината. Това пак е една възможност да бъде манипулирано обществото.

Водещ: Става въпрос за следното – ако аз съм ортопед и съм директор на фонда, естествено, че ще имам интерес да създавам повече работа за ортопедите и да обръщам повече внимание на децата с ортопедични проблеми.

Д-р Ваньо Шарков: Да, но има медицински показания. Има медицински показания, има ясно разписани възможности за лечение при тези заболявания, къде какво медицинско изделие или какво лекарство, което не е разрешено за употреба в България, може да бъде използвано. Между другото, разширихме кръга на лекарствата, за които фондът дава възможност да бъдат отпускани с решение на обществения съвет, защото досега възможността, ако едно лекарство е разрешено за употреба в България, но вносителят не го внася поради липса на някакъв финансов интерес, по предишния правилник фондът нямаше право да го заплаща. Затова сега сме разписали такава възможност, така че възможността з злоупотреба при ясно разписани правила и при ясно разписани медицински индикации става минимална.

Водещ: Т. нар. експертни съвети в болниците, пак по новия правилник, как ще бъдат създадени и кой ще плаща тяхната дейност?

Д-р Ваньо Шарков: те са създадени, те работят. Тяхната дейност се заплаща. Това, което добавяме към тяхната дейност, е те да дават становища за тези деца. Защото сега какво се получава? Сега имаме ситуация, в която документите на едно детенце трябва да бъдат изпратени на двама-трима външни експерти.

Водещ: Тоест това са консултативни звена.

Д-р Ваньо Шарков: Те работят в три-четири различни лечебни заведения. Те не си говорят помежду си, не обменят информация за това дете, всеки сам дава становище. Понякога тези становища се разминават – едното е положително, другото е отрицателно. Тогава се иска становище от следващ експерт, той работи в друго лечебно заведение. Лечебно-контролната комисия е в едно лечебно заведение, това са колеги, които са квалифицирани в съответната област. Те се събират, решават конкретния казус в рамките на един ден и дават становище по случая. Не чакаме един да даде на петия ден, друг да даде на десетия ден. Когато пък има вече такава документация, която е издадена на това детенце от лечебно-контролна комисия, тогава дори не се иска становище от външните експерти. Когато има становище от онкологичната комисия, тогава защо трябва да пращаме, както в момента, да размотаваме някакви документи между някакви болници и да чакаме някой да дава становище и хората да се чудят какво става.

Водещ: Независимата експертиза ще отпадне, така ли да разбирам?

Д-р Ваньо Шарков: Не, не. Независимата експертиза ще бъде ползвана и ще бъде необходима, когато нямаме тази възможност, когато нямаме решение на лечебно-контролната комисия, когато нямаме решение на онкокомитета, когато има необходимост от такава външна експертиза, тя ще бъде ползвана. Затова и тук внушението, че сме оставили само националните консултанти, не е вярно - националните консултанти, шефовете на научни дружества и определени от тях други колеги. А сега кой избира кои са външните експерти, по какъв механизъм се избират? Всеки може да стане в момента по действащия правилник външен експерт. И другото, което е важно да се отбележи, че разписваме ясно възможностите и действията, когато (...) социална солидарност финансира лечението на дете в чужбина, прочутото издаване на формулярите С2, които в предишни времена са били подписвани от предишния директор на фонда, без той някога да е имал правото да подписва тези формуляри. Сега сме създали организацията в рамките на един ден, максимум два, когато те трябва да бъдат подписани от страна на НЗОК или в случаите, когато става въпрос за трансплантация трябва да бъде подписано от министъра на здравеопазването, това се прави по възможно най-бързия начин.

Водещ: Къде има такива консултативни звена? Може ли да дадете пример, за да се ориентираме?

Д-р Ваньо Шарков: Всяко лечебно заведение има такива.

Водещ: А въвеждането на консилиумите, не смятате ли, че трябва по-добре да се формулира какви са тези консилиуми? Защото, разбирате ли, създава се илюзията, че когато няма насрещно мнение, решението влиза само в ръцете на директора на фонда.

Д-р Ваньо Шарков: Не. Няма възможност и механизъм как това да се решава еднолично и само от директора на фонда. Консилиумът е крайният вариант. Когато становища, които получаваме, или когато ЛКК-то не може да се произнесе, тъй като е изключително тежък случаят, когато становищата между различните външни експерти са диаметрално противоположни – това, разбира се, ще бъдат изключително редки случаи – тогава има необходимост от консилиум, за да е ясно какво и как се работи, за да може това дете да получи адекватна медицинска помощ.

Водещ: А няма ли опасност тези болнични консултативни звена да защитават интересите на болниците?

Д-р Ваньо Шарков: Не.

Водещ: Защо?

Д-р Ваньо Шарков: Защото те не са от едно звено, първо. Второ, директорът на лечебното заведение може да осъществява контрол. И трето, това, което се случва в момента, примерно аз, или проф. Пилософ, или някой друг от екипа на министерството, да се обажда по телефона и да моли някой от външните експерти по-бързо да даде своето становище, сега става много по-лесно и много по-уредено през ръководството на болницата и съответната ЛКК комисия, много по-бързо и много по-лесно се урежда, така че да няма забавяне на процедурата.

Водещ: Защо се отказахте от електронното подаване на документи?

Д-р Ваньо Шарков: Не сме се отказали от електронното подаване на документи. Това, което направихме, две промени всъщност, от септември ще започне да работи информационната система, и то по начин, по който да може всеки един постоянно да вижда на какво ниво и къде точно се намира преписката по неговия случай. И другото, което е - знаете ли, досега родителите на тези деца попълваха 12 декларации. 12 декларации, които започваха...

Водещ: Става въпрос, че няма и дума за електронния подпис. И аз, например, ако съм родител на дете от Силистра или Тутракан, много по-лесно ми е да си платя 30 лева за един електронен подпис и да подам документите по този начин, отколкото да пътувам от Тутракан до София и обратно, за да се справя с всичките тези неща. Не само, че ми е много по-лесно и по-бързо, предвид пътуването, но ми е и много по-евтино. А родителите на едно такова дете се нуждаят от максимум икономия на средства за други разходи, за да могат да се фиксират върху разходите за своето дете.

Д-р Ваньо Шарков: Вижте, това е така. Нека да видим къде са тънките места в предложението за изменение и допълнение на правилника за дейността. И това е тема, която ще обсъждаме, но в момента не бих скочил толкова радикално да извършвам това нещо, защото това не е възможност, от която може да се възползва всеки един гражданин.

Водещ: Защо?

Д-р Ваньо Шарков: Защото не всеки един има електронен подпис.

Водещ: Да, но купуването на електронен подпис става много бързо, вярвайте ми.

Д-р Ваньо Шарков: Може, но вижте, да се занимаваме с лечението на детето и търсенето на възможност за това къде да бъде осигурено най-адекватното му лечение, или да се занимаваме с купуването на електронен подпис? Аз предпочитам първото.

Водещ: Надявам се наистина бързо да се срещнете и да ви бъде не само полезен, но и конструктивен диалогът с неправителствените организации, защото наистина така ще се получи правилник, който да работи и да защитава максимално обществения интерес. Благодаря ви за този разговор.