Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 3 )

Търсят да назначат допълнително терапевти, лекари и медицински сестри

Труд стр. 31 

Общинският онкологичен диспансер в Бургас вече се сдоби с втори линеен ускорител. Той бе доставен преди броени дни и ще бъде разположен в непосредствена близост по първия. Това съобщават от общината в морския град.

От онкодиспансера обясниха, че във връзка с новата апаратура леглата в отделението по медицинска онкология ще бъдат увеличени. Осигуряването на втория ускорител е добра новина за онкоболните и техните семейства в региона. Апаратурата ще бъде тествана през лятото.

"Това е важна новина за пациентите и техните семейства, защото няма да се чака за процедури толкова дълго, колкото сега. Първият ускорител, който монтирахме в Комплексния онкологичен център, работи на максималния си капацитет, така че с втория повече пациенти ще имат достъп до тази важна за лечението им апаратура", каза кметът на Бургас Димитър Николов.

От медицинското заведение съобщиха още, че във връзка с новата апаратура леглата в отделението по медицинска онкология ще бъдат увеличени.

Шефът на онкодиспансера в Бургас д-р Христо Дечев коментира, че едновременно с осигуряването на новия ускорител ще назначат допълнително терапевти, лекари и медицински сестри срещу добро заплащане.

Силна магнитна буря ни удря във вторник

Хората могат да получат сърцебиене, главоболие и неразположение

Труд стр. 4 

Силна магнитна буря ни удря във вторник (26 юли), съобщава руският сайт VistaNews. ru. Причината за явлението са две мощни слънчеви изригвания, започнали на 23 юли, но пикът им ще се усети във вторник.

Експертите предупреждават, че ако изригванията достигнат най-високото ниво X, възрастните хора и тези, които имат проблеми със сърдечно-съдови заболявания, ще почувстват с пълна сила проявите на слънчевата активност върху себе си.

Магнитните бури могат да предизвикат учестено сърцебиене, промени в кръвното налягане, хипертонични кризи, аритмия, тахикардия, екстрасистоли, инсулти, риск от инфаркт. Сред симптомите са неразположение и главоболие.

На 3 август отново ни очаква магнитна буря, но тя ще бъде слаба.

Освен от магнитни бури, тази седмица трябва да се пазим и от жегите. Днес времето ще бъде топло, а температурите ще варират от 32 до 37 градуса във вторник, като и през следващите дни до края на месеца ситуацията ще бъде сходна. Месец август ще бъде топъл и сух, заяви климатологът доц. Георги Рачев. Температурите ще се задържат над 30 градуса, но няма да скачат до повече от 38 градуса. Сериозни валежи в следващите седмици не се очакват. По-сериозно засушаване се наблюдава в Югоизточна България.

Експертите съветват да се избягва излизането навън в най-горещите часове, да се пият много течности и да не се стои дълго време на слънце.

Трябва да се въведат технологии срещу кибератаки

Извън обхвата на новата директива на ЕС остават телекомуникациите и доставчиците на електронна идентификация и удостоверителни услуги

Десислава Фесенко, адв. дружество Kinstellar

Капитал Daily стр. 22 

Предприятията в Централна и Източна Европа ще трябва да въведат съвременни процеси и технологии за защита и предотвратяване на кибератаки. Това предвижда новата Директива на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност, която беше приета преди дни от Европейския парламент. Новите правила ще станат част от националните законодателства на държавите в Централна и Източна Европа в рамките на следващите две години. Планирането от страна на компаниите обаче трябва да започне отсега, тъй като привеждането на бизнеса в съответствие с въведените стандарти може да наложи значителни инвестиции в технологии и дори да доведе до цялостно преобразяване на начина, по който компаниите съхраняват и осъществяват достъп до своите собствени данни или до данните на своите клиенти.

Кои дружества ще трябва да въведат задължителните мерки за информационна сигурност

В съвременния свят никоя компания не може да си позволи да игнорира риска от пробив в информационните й мрежи и системи и нуждата от тяхната защита. Сега обаче базираните в ЕС оператори на услуги от основно значение за функционирането на нашите обще ства и до ставчици на дигитални услуги са изрично натоварени със задачата да увеличат нивата си на защита. С новите регулации по-специално ще следва да се съобразяват предприятия, опериращи в следните сектори:

- Енергетика: доставчици на електроенергия, електроразпределителни и електропреносни предприятия;

- Нефт: нефтопроводи, нефтохранилища, оператори на съоръжения за добив, рафиниране и преработка на нефт;

- Газ: доставчици на природен газ, оператори на системи за газоразпределение, на газопреносни мрежи, хранилища, оператори на системи за съхранение и за втечнен природен газ, оператори на съоръжения за добив, рафиниране и преработка на природен газ;

- Транспорт: въздушни, железопътни, водни и сухоземни превозвачи, включително и оператори на интелигентни системи за транспорт;

- Банково дело: кредитни институции;

- Инфраструктури на финансовия пазар: фондови борси и централни клирингови къщи;

- Сектор на здравеопазването: здравни заведения (най-вече болници и частни клиники);

- Водоснабдяване: водоснабдителни предприятия;

- Дигитална инфраструктура: платформи за електронна търговия, портали за плащания в интернет, социални мрежи, търсачки, доставчици на облачни услуги, магазини за приложения, регистри на домейни, оператори на точки за интернет обмен.

Всяка държава от ЕС сама ще определи кои предприятия счита за предлагащи услуги от основно значение и те ще следва да спазват правилата за информационна сигурност на територията на съответната държава. Основните критерии, които ще се прилагат, са дали: (i) дружеството предлага услуга, която е съществена за поддръжката на основни социални и/или икономически дейности; (ii) зависи от мрежови и информационни системи; и (iii) потенциален инцидент би засегнал значително предоставянето на услугата. Единствено предприятия със седалище в ЕС ще попаднат в обхвата на новите правила за информационна сигурност. Когато дружество предлага услуги от основно значение в две или повече държави от ЕС, те ще се консултират помежду си, за да преценят дали компанията следва да се счита за предоставяща услуги от основно значение.

Новите изисквания за киберсигурност няма да се прилагат към телекомуникационния сектор, както и към доставчиците на електронна идентификация и удостоверителни услуги. По отношение на тях има специални секторни регулации. Законодателната уредба на банковия сектор и финансовите институции също предвижда определени по-подробни правила, отнасящи се до сигурността, интегритета и устойчивостта на мрежата и информационните системи. Тези правила ще продължат да се прилагат и ще се ползват с преимущество пред новите общи изисквания към информационната сигурност.

С какви изисквания към информационната сигурност ще трябва да се съобразят предприятията

Операторите на услуги от основно значение и доставчиците на дигитални услуги ще трябва да:

- Предприемат подходящи мерки за противодействие и овладяване на рисковете за информационната сигурност, пред които са изправени техните мрежи и системи при осъществяване на стопанската им дейност. Това означава, че компаниите ще трябва не само да осигурят необходимите технологии за това, но също така и да въведат подходящи вътрешни процеси и да гарантират тяхното спазване от страна на служителите.

- Предотвратяват и контролират последиците от инциденти, свързани с информационната сигурност, както и да подсигуряват непрекъснатост във функционирането на съществената услуга, дори след като се е случил инцидент.

_ Информират незабавно националния орган за информационна сигурност в случай на кибератака, която има значителен ефект върху съществена услуга или предоставяна дигитална услуга (такъв ще е случаят, ако инцидентът може реално или потенциално да доведе до прекъсване на предоставянето на услугата, да засегне голям брой потребители или да доведе до изтичане на лични данни). Националният орган за киберсигурност може да изиска от оператора на съществена услуга да приеме да му бъде направен одит на нивата на киберсигурността и да предприеме определени мерки с цел отстраняване на идентифицираните несъответствия.

Какво ниво на информационна сигурност трябва да осигурят компаниите

Мерките за защита на информационната сигурност ще трябва да отговарят на рисковете, пред които съответното предприятие е изправено. Поради това еднотипните или еднократни решения са невъзможни. Компаниите ще трябва регулярно да следят нивата на киберзаплаха и съответно да адаптират постоянно нивата си на защита.

Всяка държава - членка на ЕС, ще определи стандартите за сигурност, които ще прилага на собствената си територия. Тези национални стандарти могат да бъдат основани на стандартите за сигурност, създадени от ENISA - Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност. Операторите на услуги от основно значение и доставчиците на дигитални услуги могат да въведат и по-строги мерки за сигурност, ако преценят за необходимо. Държавите членки все пак ще могат да разрешат или дори да изискат технически решения и процеси (като например "задни врати" на криптирането), които да позволяват на правозащитните органи да наблюдават, засичат и разследват съмнения за извършвани киберпрестъпления или свързани с тях противоправни деяния.

Какво е значението на тези правила за бизнеса в Централна и Източна Европа

В Централна и Източна Европа кибер инцидентите нарастват с около 20% годишно. Според статистиката операторите на съществена инфраструктура и доставчиците на дигитални услуги са сред най-атакуваните бизнеси. На национално ниво правителствата вече са осъзнали тази тенденция, поради което са изготвени планове за действие в националните стратегии за информационна сигурност, приети през последните пет години в повечето държави от ЦИЕ. Очаква се задължителните стандарти в информационната сигурност, създадени с новите европейски правила, да бъдат въведени на национално ниво в следващите две години.