Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 4 )

За операторите на съществена инфраструктура, както и за доставчиците на дигитални услуги това означава допълнителна задълбочена оценка на текущото състояние на техните мрежи и информационни системи, на техните ИТ нужди, както и идентифициране на най-добрите начини за тяхното удовлетворяване. Въведеното ново изискване за защита, което да отговаря на състоянието на техническото развитие, ще направи неизбежно изразходването на повече средства за софтуерни ъпдейти. За да уведомяват бързо властите в случай на пробив в сигурността на данните, компаниите ще трябва да разполагат с механизми за проследяване, своевременно установяване на неслучайни пробиви в нея и незабавно идентифициране на данните и лицата, които са били засегнати.

По-високите доходи намаляват фалитите

В България най-често фирмите затварят врати заради дългове и лошо управление

Валерия Стойкова

Стандарт стр. 23 

Финансовото състояние на бизнеса в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се стабилизира, ако го измерваме с броя на фалиралите компании. През 2015 г. фалитите в 13-те държави от тази част на Стария континент, включително Сърбия и Украйна, отбелязват спад средно с 14%, което е много добър резултат. България е някъде по средата с намаление на фалиралите фирми с 8,1%.

Причина за по-рядкото сбъдване до кошмара за всеки бизнес - банкрута, е стабилното състояние на пазара на труда, намаляващата безработица и увеличените доходи, които водят до възстановено търсене (най-вече крайното потребление, което нараства). Тези изводи прави международната компания за анализ на риска Кофас в редовния си годишен доклад за несъстоятелността през 2015 г. Констатациите в документа за България също дават основания за оптимизъм. Делът на затворените компании у нас е 0,15% от общия им брой и това е един от най-ниските показатели в региона. Причините за добрите резултати са по-благоприятните икономически условия, смята Милена Виденова, управител на Кофас за България. Най-много фалити през 2015 г. у нас са регистрирани в търговията на едро, от където е всяка пета банкрутирала компания. На второ място са дребните търговци, които са 15% от всички фалирали, следвани от строителството и търговията с имоти, които заедно формират 16% от фалитите. В България най-често причините за банкрутите са големите дългове, секторната цикличност и лошото управление, каза Милена Виденова. Най-малко фалити има при фирмите от IT индустрията, фармацевтичната промишленост, производството на машини и оборудване.

През 2015 г. намаление на банкрутите има в 9 от 13-те държави от региона като отличник е Румъния, където почти наполовина са намалели затворените фирми (49,5% или 10 хил. по-малко фалита за година). Веднага след нея е Унгария с 44,2% и близо 8 хил. по-малко фалирали компании. За България намалението е с 8,1%, но разликата в затворените компании е само 52. Едновременно с това не бива да сме прекомерни оптимисти - корпоративният риск нараства в глобален мащаб, предупреждават от Кофас.

Учудващо лоши резултати показва Чехия, която се смята за отличник в ЕС по икономически ръст. Фалитите в страната са четири пъти повече от периода преди финансовата криза. За 2015 г. има нарастване на фалиралите фирми с 1100 или 8,7%. Спрямо предкризисното ниво голям ръст на фалитите от 2,2 пъти има и в Словения, която също е сред отличниците по икономическо развитие в Европа. В Полша фалитите са 1,8 пъти повече от нивото преди кризата. Най-лоши резултати отчита Украйна, където само за година фалитите са скочили с 20,8%. Като брой фирми обаче това не е много - малко над 300.

Българи завоюваха 14 медала от Европейското първенство за трансплантирани

Земя стр. 2 

Преди седмица от Европейското първенство за трансплантирани във Финландия четирима българи се завърнаха със завоювани 14 медала.

С двама от тях се срещна екип на "Нова телевизия". Мартин получава ново сърце, когато е само на 10. Чака две години за него. "Чувството не е много по-различно от това да си със собственото си сърце. Единственото различно е, че пиеш лекарства", разказва той.

Евгени помни всеки миг и от стария, и от новия живот - и цената на победата да живееш. "Работех в полицията. През 1998 г. ми бе открит вирус "миокардит", което наложи да се пенсионирам и да чакам за сърце", споделя Евгени. Сърцето му не издържа и се налага да му бъде поставено изкуствено. Живее с него около две години и половина. После получава истинско.

В България има 27 души, получили втори шанс за живот - ново сърце. По данни на Европейската агенция за трансплантации средната продължителност на живота след първата година от трансплантацията на сърце е 12 години и четири месеца в 66% от случаите.

За да замине за състезанието във Финландия, отборът сам намира спонсори. Министерството на спорта отказва да им помогне. Във Финландия шампионите получават шанс да се срещнат с хора като тях, имащи същата съдба. И най-важното - обществото да обърне повече внимание на донорството.

24.07.2016

Национални телевизии

Масово общопрактикуващите лекари работят при лоши условия в поликлиниките

БТВ, Новини в 19.00 часа

Масово общопрактикуващите лекари работят при лоши условия в поликлиниките. Това показа проверка на БТВ. Повечето ДКЦ не са ремонтирани от десетилетия, въпреки че личните лекари плащат наеми на общините. Защо? Отговорът търси Теодора Трифонова.

Репортер: Сградата зад мен е единствената поликлиниката в столичния квартал „Орландовци”. Оттук всяка година преминават хиляди пациенти, а сградата изглежда плачевно. На този фон от столичната община се хвалят, че приоритетно са ремонтирали от началото на годината 5 поликлиники на обща стойност 211 000 лв., въпреки че в повечето случаи не било тяхно задължение, а на управителите на поликлиниките, тъй като те били търговски дружества. Но как изглежда тази поликлиника отвътре и други поликлиники не само в столицата, но и в страната?

Започваме обиколката от кабинета уши, нос, гърло.

„Ето, вижте колко е красиво, тук зимата капе вода.”

Същото е и в останалите помещения, а пациенти разказват, че зимата температурите в кабинетите падат под нулата.

Гражданин: Но не ме питат мене като пациент, зимата какво правим? Умираме от студ.

Общопрактикуващите лекари плащат между 70 и 200 лв. наем на месец, в зависимост от големината на кабинетите. Парите отиват при управителя на поликлиниката. Свързахме се с него по телефона. Той отговори, че ремонтът не е негово задължение, а на общината.

Дончо Барбалов, зам.-кмет на Столична община: И се обсъжда начин, по който да можем да помогнем на това лечебно заведение да си подобри базата.

Наскоро е ремонтирана фасадата на 13-а поликлиника. Но не и вътрешните части. Тук кабинет има д-р Маркова.

Д-р Маркова: Това е дограма на 50-60 години, не мога точно да кажа, не се затваря, няма как да се затвори.

Тръбите на водопровод трябва да се сменят, но от управата на поликлиниката казали, че нямат пари.

Според общината повечето клиники са търговски дружества и трябва да си правят ремонтите сами.

Дончо Барбалов: Изключение правят случаите, когато финансирането е чрез нашия фонд за приватизация, когато някои от договорите се сключват от дирекция „Здравеопазване”.

В страната състоянието на някогашните поликлиники, сега ДКЦ, също е плачевно. В Лясковец поликлиниката е на 40 години.

Д-р Янислав Славков, зъболекар: Наемът ни е 130 лв., като отделно си плащаме ток, вода, консумативи, поддръжката на кабинета си е за наша сметка.

Управителят на здравното заведение обясни, че на този етап не могат да бъдат отделени средства за основен ремонт.

Репортер: И така, от столичната община обаче взимат спешни мерки и от началото на следващата седмица обявяват конкурс за нови управители на 6 клиники, а от началото на тази година били сменили управителите на 9 други медицински центрове в столицата.

Национални радиа

Експерименталното въвеждане на пръстовия отпечатък в болниците

БНР, Неделя 150

Водещ: Тази седмица пръстовият идентификатор, с който пациентите влизат за болнично лечение, се тества в пет болници в страната. Перспективата е след месец те да се увеличат до 20, а от догодина пръстовият идентификатор да е основният филтър за това здравноосигурените да получават отчет за средствата, които се харчат от НЗОК за тяхното лечение. Как започна процедурата проверявавме в условията на остра полемика. Започваме този разговор в „Неделя 150” с д-р Славчо Близнаков, директор на болница „Св. Анна” в София, едно от петте болнични заведения, в които експериментът е в ход. Обяснете ни как действа, а д-р Близнаков?

Славчо Близнаков: Аз се изненадах, че чак такава остра полемика се състоя за този идентификатор, защото практически това е същата методика на касата, но на едно малко по-високо технологично ниво, което улеснява и пациентите и медицинските служители. Пръстовият идентификатор просто заменя личните карти, нищо повече. Улеснява работата. Разположен е на няколко места в болницата – на централна болнична регистратура, спешно отделение, големите отделения и практически нещата стават много по-бързо и много по-лесно. Не е необходимо пациентът да носи личната си карта, защото тези, които са в условия на спешност, се получава в някои случаи затруднение, ако не ги носят. Така че не виждам какъв е проблемът.

Водещ: Добре, този пръстов идентификатор прави ли връзка с базата данни, която има, да кажем, на мое име, защото се опитвам да дадем пример, за да сме по-ясни за нашите слушатели? Ако аз вляза във вашата болница и се идентифицирам с пръстовия отпечатък, това ще ви каже ли дали съм здравноосигурена, от какво съм била болна досега, как съм лекувана, кой е личният ми лекар, имам ли апандисит, който можете пет пъти да отстраните, както се е случвало при някои пациенти?