Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 8 )

Бисер Петков премахва опашките пред НОИ

Старият нов шеф бе преизбран единодушно

Мила КИСЬОВА

в. Стандарт Стр. 35-36

Новият стар шеф на НОИ Бисер Петков ще гони изпълнение на задачи, които бяха приоритет и през първия му мандат. Петков бе преизбран на поста миналата седмица единодушно, без капка съмнение, от всички народни представители. Суперпрофесионалист в социалното и пенсионното осигуряване, добър администратор, внимателен и диалогичен с хората, с безупречна репутация - суперлативите за него валят от всички политически сили и експерти в пенсионната сфера. Една от задачите, която си беше поставил през първия му мандат и която ще продължи да следва и сега, е да направи достъпа до пенсиите и обезщетенията по-достъпен, бърз и разбираем.

Бисер Петков е роден в Монтана преди малко повече от 50 г. Завършва математическа гимназия и след това икономика на търговията в тогавашния ВИИ "Карл Маркс", днес УНСС. След дипломирането си става асистент. Началото на преподавателската му кариера през 1989 г. съвпада с времето, когато икономическата наука буквално се преобръща - навлизат нови дисциплини, свързани с капиталовите пазари, борсите и финансовата математика, и се налага да ги усвоява в крачка. Преминава редица специализации, сред които "Икономика на предприятието" във Виенския университет, "Публични финанси" в Университета на Лестър, както и краткосрочни обучения, организирани от Института на Световната банка по въпроси на пенсионната реформа.

През 2002 г. Петков оглавява Държавната агенция за осигурителен надзор - първия контролен орган на частните пенсионни дружества. Година по-късно при създаването на Комисията за финансов надзор, той става неин зам.-председател. Там работи до 2009 г., след което се връща в УНСС и защитава докторантура по темата за фючърсната търговия като фактор за развитие на борсовите пазари у нас. През 2012 г. става доцент. Петков не прекъсва преподавателската си дейност и след като оглави НОИ през 2011 г. За да не страдат служебните му ангажименти, лекциите със студентите си води в събота и неделя и много рядко рано сутрин или вечер през седмицата. Преподава финансов мениджмънт, борси и борсова търговия, управление на риска и пенсионно планиране. "Уморително е, но контактът с младите хора дава много повече, отколкото взема", казва той. Въпреки натовареното си ежедневие и малкото свободно време за семейството, той се радва на подкрепата от съпругата си Таня, която също е икономист. Най-голямата му радост са двамата му синове - Бисер (9 г.) и Борислав (7 г.).

Още с встъпването си в длъжност като управител на НОИ преди 5 г. Петков се зарече да премахне унизителното висене на опашки пред гишетата в осигурителния институт. И В изпълнение на тази цел вече десетки услуги за пенсионери, работещи и работодатели се извършват електронно. Електронизацията ще продължи и през новия му мандат, което още повече ще съкрати сроковете за обслужване на гражданите.

Така например за последните три години максималното чакане за отпускане на първа пенсия бе намалено от 6 на 4 месеца. След 2019 г. този срок ще се съкрати наполовина, тъй като ще отпадне правилото за избор на трите най-добри години при изчисляване на пенсията - нещо, което сега доста затруднява процеса. Тогава няма да се налага кандидат пенсионерите да удостоверяват осигурителните си доходи чрез представяне на прословутите УП2 и УП3, обещава Петков. Единствено от тях ще се изисква да предоставят трудовата си книжка, а експертите на НОИ ще ползват данните за доходите от Регистъра на осигурените лица. През последните две години бе приключена успешно и електронизацията при движението болничните листове от лекарите към НОИ и от работодателите към НОИ. Това съкрати сроковете по обработка на документите и превода на обезщетенията на 10 дни, а спестените разходи за фирмите се изчисляват с десетки милиони за година. Вече 86% от фирмите използват изцяло интернет, за да подават болничните листове, посочва Петков. Амбицията му е да задълбочи тази електронна връзка още повече, за да не се налага болният служител да бърза да занесе болничния си лист във фирмата. Идеята е работодателите сами да теглят от електронния регистър необходимите им данни за попълване на болничния лист.

Петков предвижда в бъдеще и електронно подаване на документи за отпускане на парично обезщетение за безработица. Това ще стане възможно с изграждане на електронна връзка между НОИ и бюрата по труда. Така хората няма да се налага да тичат и до поделението на НОИ, за да носят документ, че вече са безработни. Всички тези мерки съкращават много и от разходите на държавата, но водеща цел е гражданите да са доволни от услугите на НОИ, казва Петков.

10,4 млн. лв. дават болниците за новите четци за пръстови отпечатъци

Преди 15 месеца те инвестираха 20 млн. в идентификаторите на лични карти, които така и не заработиха. Само така ще спрат кражбите, контрират лекари

Симона Димитрова

168 часа стр. 10-11 

След като болниците платиха 20 млн. лв. за четци за личните карти, сега трябва да дадат нови 10,4 млн. лв., за да се оборудват с четци за пръстовите отпечатъци.

Един такъв идентификатор струва 300 лв. Всяка средно голяма болница трябва да разполага с около 100 четци, които ще й излязат около 30 000 лв.

Статистиката на НСИ показва, че лечебните заведения в страната са 348. Тоест, ако всички те закупят средно по 100 четци, ще са им необходими 10,4 млн. лв.

Сметката обаче ще е доста по-голяма, тъй като с тези устройства трябва да се оборудват и останалите от системата на извънболничната помощ. Както и специализираните центрове. При тях със сигурност инвестицията ще е много по-малка.

Консорциум "СТЕМО - Гама Консулт" спечели обществената поръчка за изграждането на софтуера за пръстов идентификатор, който струва 398 хил. лв. без ДДС. Ще бъде поет от Здравната каса.

"Чрез въвеждането на пръстовите отпечатъци се надгражда старата система. Тоест пациент, който е здравноосигурен, ще може да взема участие в контрола на средствата - коментираха за "168 часа" от пресцентъра на Здравната каса. - Тази система се прилага и на други места по света. Това не е точно снемане на лични данни, а идеята е да бъде засилен контролът. На четците за лични карти им мина времето. За момента няма постъпили сигнали за хора, които са отказали да се регистрират с отпечатък в някоя болница. Цялата процедура все още е пилотна. Човек няма да остане извън системата, ако има някакви съмнения за приемане чрез пръстов отпечатък."

Като сигнал за нередност и с бърза проверка Здравната каса ще приеме всеки отказ на пациент да се чекира с идентификационния си номер.

От 1 октомври 2016 г. всички болнични заведения са задължени да притежават четците за пръстовите отпечатъци.

"Лечебните заведения ще трябва да направят един разход, който е непосилен за тях споделя пред "168 часа" д-р Галинка Павлова, заместник-председател на Български лекарски съюз. - В началото министър Москов навсякъде казваше, че то ще струва около 20-30 лв., обаче няма нищо такова. Освен това трябва да се купи и софтуер, за да може това устройство да работи. Лечебно заведение не би могло да обслужи качествено пациентите само с едно такова устройство.

Това автоматично налага извода, че тези устройства трябва да ги има във всеки кабинет или лаборатория. Също така Комисията за защита на личните данни допуска този идентификатор като алтернатива, което означава, че той не е задължителен.

А, ако пациентът откаже да постави отпечатъка, то тогава той трябва да си заплати услугата, въпреки че е здравно осигурен. Лекарите не могат да откажат медицинска помощ на нуждаещите се. Злоупотребите няма да се решат по този начин."

Българският лекарски съюз е против въвеждането на пръстовия отпечатък. От Центъра за защита правата на здравеопазването (ЦЗПЗ) също смятат, че това е напълно безсмислено.

"Защо ги наричат идентификатори, като това са отпечатъци. Това е напълно безсмислено - категоричен е Стойчо Кацаров, председател на ЦЗПЗ. - По никакъв начин няма да се подобри здравното обслужване. Нищо няма да се промени освен, че ще се събират пръстови отпечатъци на болните. Това не е нова система, а още едно препятствие към болния. Конституционното право на един гражданин да получи медицинска помощ е по-важно от един пръстов отпечатък, затова е безмислено. Ще се похарчат още едни пари, както се похарчиха за четци за лични карти."

За разлика от тях има организации, които подкрепят промяната.

"Никой не им иска пръстовия отпечатък. На практика няма вземане на пръстови отпечатъци, а има единствено генериране на код чрез няколко точки от пръста - споделя Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация. - По никакъв начин тази информация няма как да възпроизведе образа на пръста.

Техническото решение, с което подробно и внимателно сме се запознали и консултирали със специалисти, показва, че цялата тази информация се съхранява само и единствено на сървъра на Здравната каса, тоест друг никои няма да има достъп до тези данни."

"Организацията подкрепя въвеждането на системата, защото смятаме, че е крайно време българските граждани да поемат контрола върху разходването на средствата на Здравната каса, в свои ръце. Чрез идентификационната система на практика всеки български гражданин ще може да оторизира касата, дали тя да плати или не, за извършените дейности на някое лечебно заведение.

Също така има опция, чрез която човек ще бъде уведомяван с есемес на телефона си всеки път, когато се извършва плащане от негово име, ако, разбира се, пожелае да си въведе телефонния номер." "Целта на тази иновация е да се обвържат всички звена на здравната система, тоест човек, независимо дали е в лечебно заведение, или аптека, или кабинет, след като той си е поставил пръста, на доктора му излиза всичко - от какво боледува, какви лекарства приема, какво му е предписано, какви са му алергиите и др. тази новост ще намали огромните злоупотреби, защото от тук нататък, ако пациентът не е бил там и със собствения си пръст не е потвърдил присъствието си, нещата няма как да се случат. По този начин няма как да се фабрикуват фалшиви документи", категоричен е Хасърджиев.