Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 6 )

Подобно е търсенето и в други области, в които официалната безработица е значително над средната за страната. През април регистрираната безработица падна до 9.3%. Според последните данни на Агенцията по заетостта за април в бюрата по труда са били регистрирани малко над 305 хил. българи.

В област Силистра местата в бюрата по труда са едва 47. В Силистра търсят 10 лекари със заплата от 1200 лева, а в Тутракан един медик с посочено възнаграждение от 1000 лв. За шофьори също има места - две за Силистра, със заплата от 1000 лв. Почти няма бюро по труда, в което да не се търсят лекари и медицински сестри.

Летният сезон е раздвижил търсенето по морето. Близо 800 места в Бургаско чакат своите кандидати. Те са предимно сезонни - за сервитьори, бармани, готвачи. Обявените заплащания варират от по 500 лв. до 1500 лв. за готвач. Седем лекари със заплата от по 1020 лв. се търсят в областта. Впечатление прави обявата за ръководител на отдел продажби на "Доставка на нефтопродукти за износ" със заплата от 2680 лв.

Заплатите ни 50% от тези в Европа

Прогнозират недостиг на 250-440 хил. работници през 2030 г.

Стефан Кючуков

Стандарт стр. 22 

Заплатите в България след 15 години ще са 50% под средните за ЕС. А заради емиграцията през 2030 г. на пазара на труда ще има недостиг на 250-440 хил. работници. Това посочват от Института за икономически изследвания при БАН в тазгодишния си доклад за икономическото развитие на България. Бизнесът вече алармира за недостиг на квалифицирани кадри, но освен на пропуски в образованието, това се дължи на емигрантите, които напускат страната в търсене на по-високо платена работа.

Оценките на експертите за броя на емигрантите варират в широки граници от 800 хил. до над 1 млн. души, пише в доклада на БАН. Емиграцията допринася за намаляване на населението на страната и изтощава трудовите й ресурси. През периода 2002-2014 г. броят на населението във възрастова група 15-64 години пада с 602 хил. човека и през 2014 г. наброява 4,763 млн. души. Прираст има само в две възрастови групи - 35-39 години (33 546 човека) и 60-64 години (75 000 човека). Във всички останали възрастови групи населението намалява, особено в трите младежки групи: 15-19 години (с 216 000 човека), 20-24 години (с 154 000) и 25-29 години (със 101 000). Увеличаването на населението в най-високата възрастова група показва, че през изминалите 10 години повече хора доживяват до тази възраст, както и че те имат по-ниска емиграционна активност. Ниската раждаемост и изключително високите темпове на отлив на младо население показват, че в близко бъдеще растежът в България ще среща все повече ограничения, произтичащи от намаляващите трудови ресурси. От БАН прогнозират недостигът на работна сила през 2030 г. да достигне 250-440 хил. човека при ниво на безработица от 5%.

Основният мотив за емигриране все повече се свързва с търсенето на по-високи доходи. През 2001 г. в България средното ниво на доходи от заплати на семейство от двама възрастни, заети на пълен работен ден и с две деца, е близо 19 пъти по-ниско от средноевропейското равнище за същия тип семейство. През 2014 г. това съотношение намалява на 6,2 пъти, т. е. налице е догонване на равнището на заплащане, посочват от БАН. Това може да се дължи на задържане на повишаването на доходите от заплати в ЕС (които са нараснали с 15%), както и на по-бързото повишаване на доходите в България - с 216% за разглеждания период. Въпреки отчетения ръст обаче заплащането у нас през 2014 г. е под 1/5 от това в ЕС-28. Ако се допусне, че темповете на нарастване се запазят, то през 2030 г. заплащането в нашата страна ще бъде близо 50% от това в ЕС-28, пише в доклада на БАН. Затова в обозримо бъдеще няма реални шансове желанието на хората да емигрират да намалее. Същевременно повечето българи, които емигрират, работят на по-ниски позиции от квалификацията им. Повечето емигранти работят в сферата на услугите като продавачи (1/3) и в селското стопанство, както и нискоквалифицирани работници (24%). По-малък е делът на заетите с квалифицирана работа в промишлеността като оператори на машини, или чиновници (около 18%). А в резултат на емиграцията през последните 20 години у нас вече има недостиг на инженери, среден технически персонал, заварчици, монтажници и т. н. Пред последните години има сериозен ръст и на напускащите страната лекари. По такъв начин се нарушават балансите между търсене и предлагане на труд в отделни области като здравеопазване, образование, строителство, електронна индустрия, машиностроене и т. н., посочват от БАН. А емигрантите показват на децата си, че там те могат да получават по-високо заплащане, отколкото в България, без да учат и да се усъвършенстват като професионалисти. Емиграцията води и до намаляване на интелектуалния и академичния потенциал, до напускане на значителна част от средната класа и най-успешните ученици и студенти. В резултат се повишава делът на неграмотните, на хората без образование и квалификация, пише в доклада на БАН.

26.06.2016

Национални телевизии

България е на пето място сред страните от ЕС по брой смъртни случаи сред наркозависимите до 25 години

БНТ, новини в 21.00 часа

Тревожни данни в Световния ден за борба с наркоманиите. България е на пето място сред страните от ЕС по брой смъртни случаи сред наркозависимите до 25 години. Според Националния фокусен център за наркотици и наркомании между 20 000 и 30 000 българи употребяват хероин.

10% процента от учениците в русенските училища признават, че са опитвали или употребяват някакъв вид наркотици, някои от тях - едва на 12 години. По данни на Регионалната здравна инспекция в Русе най-разпространени сред младите са синтетичната дрога и марихуаната.

Неразбиране от родителите, проблеми в семейството или в училище - това най-често русенските ученици са посочили като причина да пробват за първи път наркотик. Повечето са направили това на 15-16 години, но не малко признават, че са пушили марихуана още на 12.

Галя Тончева: Други казват - защото са им предложили и не са успели да кажат „Не". Трябва да научим децата си да казват „Не".

Анкетата показва, че учениците най-често се сдобиват с дрога около или в училище от съученици. Мирослав Георгиев казва, че на него не са му предлагали, но е чувал от приятели.

Мирослав Георгиев: Трева, предимно, защото не е толкова опасна, така знам. За хапчета съм чувал, че употребяват, в тоалетните предимно го правят.

Според психолога Галя Тончева това е една от заблудите, разпространени сред учениците - че леката дрога не е опасна. През последните години обаче все по-често се предлагала марихуана, примесена с неясни по състав и произход психотропни вещества, водещи до непредвидими реакции.

Галя Тончева: В Русе има случай преди няколко месеца - 8 деца приети в Психодиспансера преди няколко месеца след употреба на т. нар. „весел чай". Обикновено се използват и продават синтетични канабиноиди - това са заместители на канабиса, тъй като те не са вещества незаконни, продават се свободно… Най-често се изработват в Китай, внасят се в България, но и в България вече има данни за лаборатории.

3 400 души в България се лекуват от наркотична зависимост. Употребяващите дрога обаче са в пъти повече и мнозина от тях не търсят и не искат специализирана помощ.

Разговор с Веселин Марешки, бизнесмен

БТВ, 120 минути

Водещ: Седмицата, в която референдумът от панацея се превърна в отрова за политиците в Европа, в студиото е бизнесменът Веселин Марешки в сянката на Брекзита. Остана отхвърлянето от парламентарна комисия на допитването, което господин Марешки инициира. Добър ден.

Веселин Марешки: Здравейте.

Водещ: Добър ден, да припомня някои от въпросите във вашия референдум. Той искаше българите да отговорят на въпросите - дали подкрепят регулация на пазара срещу картела на горива и може ли едно лице да притежава повече от четири аптеки? Вие търгувате и с горива и с лекарства, как тогава ще отхвърлите съмнението, че после този референдум е като инструмент за ваши лични бизнес цели?

Веселин Марешки: Аз само ще добавя още един въпрос от по-важните това е въпроса за намаляване на броя на депутатите от 240 на 120 и ще направя леко отклонение. Преди да вляза при вас тука си направих едно бързо допитване сред екипа ви, отчетох, че горе-долу има десетина човека тука...

Водещ: И какво ги питахте, за депутатите?

Веселин Марешки: Питах ги – 50 процента от тях допитах и се оказа, че сто процента от тях не са чували тези имена. Аз само сега ги повторих няколко пъти, не можах да ги запомня, от няколко дена си ги повтарям, но не мога да ги запомня, ще ги кажа в ефир – това са Бойка Баринска и Снежана Дукова. Сто процента от 50 процента от вашия екип не си спомняха въобще за какво става въпрос...

Водещ: Това са депутати, така ли?

Веселин Марешки: Това са депутати, които са... едната е от Реформаторския блок, неясно къде, защото хората не я познават, неясно къде е поставена от неясно кого, за да стане депутатка, и точно заради тези анонимници, в момента се гаврят с интереса на 530 хиляди българи, които са се разписали и които на мен ми бяха показали...

Водещ: Кажете, вие използвате ли за лични цели тези въпроси...

Веселин Марешки: Не, не...

Водещ: Защото нерде 120- депутата, нерде аптеки и картел на горива?

Веселин Марешки: За съжаление на черния пиар аз постоянно ги опровергавам. Примерно, ако беше една бензиностанция, черният пиар вървеше, една бензиностанция, той си прави реклама вече с шест до десет дена ще станат десет...

Водещ: По-голяма реклама значи.

Веселин Марешки: Няма реклама, стана много скъпо, те казват, че това е много евтино, с една бензиностанция губят десет хиляди лева на месец, пък съм постоянно по студията. Стават вече десет бензиностанции, голямата част от тях закупена, плюс десет камиона, става не толкова евтина реклама и безсмислено да правя такава реклама.